… ази ще пея песни свободни!



Дата01.03.2017
Размер39.64 Kb.
Размер39.64 Kb.

България и всичко българско в поезията на Иван Вазов
І. Патриотичната клетва: “… ази ще пея песни свободни! “ - задава насоката, в която се ориентира Вазов като писател и поет и към която се придържа до края на творческия си път
II. Образът на родното и родината в поезията на Вазов


  1. Любовта към отечеството определя :


а/ гражданската позиция на поета:
- съпричастност към националната съдба

- възвеличаване на позитивното и заклеймяване на негативното в националния характер

- морално съхранение на възрожденските идеали
б/ понятието му за предназначението на изкуството:


  • да бъде документ на епохата – да дава национално познание, което да формира патриотично съзнание,

  • в/ изборът на теми:

  • водещ в неговите творби е патриотичният мотив


г/ идейният облик на неговите герои:
- те са образи, документиращи националната история.
2. Двете страни на образа на България в творбите на Вазов
а/ позитивното лице на българското - най- трайно присъства във Вазовото творчество; най- силно изразено в темите за:


  • героиката на близкото минало -“Епопея на забравените”;




    • извисяването на възрожденската епоха преследва няколко патриотични цели:

      • в един план Вазов иска да превърне художествения образ на близкото минало във вечен извор на национално самочувствие;

      • в друг – да утвърди достойното място на нашите славни герои и събития в контекста на световната история;

      • в трети – да изобличи аморализма на следосвобожденската епоха, деформирала идеалите на Възраждането


- миналото и настоящото величие на българския войник стихосбирките “Сливница”, “Под гърма на победите”, “Нови екове”, “Не ще загине” и др.


    • във военните си стихотворения Вазов доутвърждава разгърнатата в “Епопеята” оптимистична концепция за съдбата на България;

    • родината е разкрита като ураганна сила,а нейно ядро е колективният образ на българския войник, изобразен в познатата романтична светлина – в мигове на патриотично безумие и пиянство;




    • мотивът за лудостта е върховен израз на националния патриотичен устрем (“полудяхме… като бесни полетяхме, да умрем ил подебим”)


- за красотата на българската природа - “В лоното на Рила”, “При рилския манастир”, “Отечество любезно”


    • мотивът за земята-рай – най-красива и най-богата, която лирическият аз в стиховете винаги би избирал за своя родина.”;




    • темата за естетическото ослепяване на следосвобожденския българин към природните красоти - чуждеенето на човека от природата според Вазов е знак за кризата на националното му чувство, от една страна, а от друга – показател за нравствената криза изобщо”




    • възвеличаването на природата - основен елемент на Вазовата патриотична стратегия – поетът цели да превърне художественото познание, което дават стиховете му за красотите на Родината, в патриотично съзнание на неговите читатели, т.е. във вечен извор на национално самочувствие”



- за красотата на българския език (“Българския език”, “Родна реч”)


    • Вазов го възприема като сакрална ценност, защото той е средството, чрез което българинът доказва своята национална принадлежност, чрез което изрича най-българските си духовни желания (свобода, културна равнопоставеност и т.н.).




    • неговият образ носи типичните черти на родината – като нея е страдалец, “охулен и поруган”;




    • богатството, благозвучността и естетическата прелест на езика като отличителни негови черти”;







    • клетвата на Вазов да защити чрез творбите си, т.е. чрез богатството на лирическото си слово най-убедително поетическите качества на родния език”


б/ негативният образ на родното - център на темите за робското минало и за деформацията на възрожденския морал в следосвобожденска България - стихотворните му сатири от сбирката “Гусла”


    • Обект на отрицание в него се оказват някои страни от миналото (което Вазов по принцип възвеличава), но много повече от настоящето;

      • негативната оценка на близкото минало е концентрирана в образа на робството /Вазовата снизяваща оценка на робското минало обаче е снизходителна (хуморът е мек, дори умилителен), а не саркастична.”




      • темата за падението на социалния морал - кулминира в стихотворението “Елате ни вижте”, насочено към съвестта на управниците - “Вазов се явява в ролята на посредник между социалните групи на своя народ – състрадавайки едните, той се стреми да трогне другите.




  1. ... И МОЙТЕ ПЕСНИ ВСЕ ЩЕ СЕ ЧЕТАТ!”




  • Чрез творбите си Вазов осъществява своята мисия – на летописец и съдник на епохата, призван да пренесе в образи колективните национални чувства през времето и пространството;




  • Вазов смята, че истинският поет е този, който чрез творчеството си обединява и гарантира единството на националното битие;







  • В стихотворението “Мойте песни” Вазов прави категорична равносметка на творческия си път. Неин израз е вярата, че “мойте песни все ще се четат”. И това декларирано самочувствие е напълно оправдано, защото в творчеството си Вазов утвърждава една представа за България и българското, без която българинът-читател не може да осмисли себе си и своята история.






Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница