1. Мястото на стихотворението в стихосбирката „Моторни песни” то е част от първия най-важен цикъл „Песни за човека”



Дата27.04.2017
Размер26.09 Kb.
Размер26.09 Kb.

Песен за човека” – Никола Вапцаров
1. Мястото на стихотворението в стихосбирката „Моторни песни”
- то е част от първия най-важен цикъл - „Песни за човека”;

- разглежда мотивите за смисъла на живота и за същността на човешкото
2. Особености на творбата
- тя е поема за възкресяването на човешкото;

- изградена е като диспут /спор/ между лирическия говорител и дама; но в спора е въвлечен и читателят /”знаете”, „как мислиш, читателю, ти”/;

- диалогът е само привиден, защото аргументите на дамата са слаби
3. Времето и светогледът на творбата
- Вапцаровото светоусещане се определя от времето, в което живее;

- за автора човешкият живот е най-висша ценност; вярва в човека и неговите възможности да твори, да променя себе си и света
4. Заглавието на творбата
- съединява ключови понятия: песен + човек;

- песента се свързва с духовното извисяване; символ на вечната, непреходна красота; надмогва границите на времето; песента съхранява непреходните човешки стойности;

- „човека” – членната форма конкретизира, но и универсализира понятието човек
5. Анализ:
а/ основна тема
- първите стихове въвеждат основната тема – „човекът във новото време”;

- новото време – носи идеята за развитие и прогрес, но те са противопоставени на първичността и грубата жестокост на човешката природа;

- очертават се две противоположни позиции – на дамата и на лирическия говорител спрямо същността на човешкото;
б/ участници в спора
- дамата – истерична, невъздържана; според нея злото е самият човек /братоубийство/;

- говорителят – спокойно, разумно поведение; определя злото като елемент на реалността;

- спорът се превръща в задълбочен размисъл за човешката съдба и злото в света;



в/ аргументация
- аргументацията се базира на престъпление /разрушена кръвна връзка, нарушени нравствени принципи/;

- случката е конкретна /село Могила/;

- престъплението е най-ярка изява на духовната и нравствена деформация;

- за лиическия говорител човекът е способен на промяна в зависимост от условията, в които живее; причината за престъплението е в смазващата мизерия; злодеят вижда несправедливостта на собствения си живот – „Не стига ти хлеба, …гнило”;

- авторът описва превръщането на злодея в човек – възкръсва достойната човешка личност, излиза от мрака на злобата и безпътицата, възстановява връзките с другите;



г/ ролята на песента
- човешкото възкресение е непосредствено преди физическата смърт; осмисля се времето – животът тук и сега /”Ех, лошо …светът е устроен!”/ и животът утре /”Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден!”/;

- мечтаната хармония е внушена чрез песента – копнеж по прекрасното; чрез песента героят преосмисля не само своята съдба, но и усещането за общност с другите /”Тогава запявал…усмихнат”/;
д/ сцената с обесването


  • мракът и нощта – смърт, зло, хаос;

  • зараждащата се зора – ново начало;

  • трагичната съдба на героя е обобщение на трагедията на човешкото битие;

  • мракът отстъпва пред светлината – вяра във всемогъществото на живота;

  • смъртта е неизбежна, но и безсмислена, колкото злодеянието, за което е наложена;

  • героят посреща смъртта с усмивка – усмивката и песента са знаци за силата на човешкия дух и надмогването на смъртта;

  • човешкият дух тържествува – това е истината за същността на човешката природа, за преобразуващата сила на вярата в доброто;


е/ краят на спора

  • дамата разбира загубата на спора /започва да крещи/;

  • бедната дама” – ирония към всички, неспособни да разберат чудото на събудения човешки дух






Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница