1. Обща характеристика



страница1/7
Дата18.11.2017
Размер1 Mb.
Размер1 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7

1.Обща характеристика

Крим. е специална наказателно- правна наука, която изучава обществените отношения, свързани с разкриването и разследването на престъпленията и в определ. граници с тяхното предотвратяване.

4 осн.особености: 1.не е нормативна наука и не разполага със собствена нормативна база, а почива на НПК; 2.използва знания от НП,НПроцес; Криминология, съдебна медицина, съд. Психология и др. 3. създава предпоставки за практическо използване постиженията на научно - техн. прогрес. 4. съдейства за усъвършенств. на нак.процес.

Основни принципи: законност - работата по разкриване, разследване и предотвратяване на престъпленията трябва да почива на закона и да не му противоречи. Този принцип гарантира процесуалната валидност на събраните доказателствени материали. Обективност - кагато е възможно да се извършва паралелно изследване на фактите и обстоятелствата, които имат отношение към разследването с помощта на два или повече метода независими един от друг. Изчерпателност - трябва да се даде отговор на всички задачи и да се проверяват всички версии и се положат усилия за пълно установяване на обективната истина по делото.

Принципите се намират в органическа връзка и зависимост по между си.

Връзки с други науки: най - непосредствени и най - тесни връзки има с другите наказателно - правни науки и преди всичко с Наказ.Процес - способите за събиране и проверка на доказателствата. Отношенията с НП са обективно обослувени от значението на квалификацията на деянието за разследването. Връзките с криминологията - при установяване на причините и условията, съдействали за извършването на престъплението. С наказателно изпълнителното право - при разследване на престъпления опасен рецидив. Със съдебната медицина и психология - откриване, изземване и оценка на следите върху човешкото тяло. С други естествени и технически науки.

Възникване и развитие: Като наука възниква през 19 век - в България също. Още по време на османско робство са се провеждали издирвания по фотографии, по описание на признаците на външността. Като универсална дисциплина се появява през 1929. след 1944 се създават основните криминалистически учреждения - научно изследователските в София, институтът по криминалистика и криминология и др.


2. Съдебна идентификация:

по същество това е познавателна дейност, която се изразява в установяване наличието или липсата на тъждество на конкретно определен обект, а когато това е невъзможно, в установяване на груповата принадлежност на обекта. Тя съдейства за установяване на връзката на опред.лице или материален обект с разследваното престъпление

В наказателното право Съдебната идентиф. Се осъществява с помощта на 2 процесуални способа: експертизата и разпознаването. Съд.идентиф. е подчинена на разпоредбите на НПК; тя протича в рамките на наказателното право. Свързана е с изследване на разследваното престъпление, обектите на идентификацията се намират в предполагаема връзка с извършеното престъпление.

Обект на идентификация: те са материални обекти, които могат да бъдат възприети от човека и изследвани непосредствено или с помощта на специални знания. Обектите се изследват не статично, а в тяхното развитие и изменение. Главен обект на идентификация е човекът; оръдието или оръжието. Обектите на идентификация (издирваните обекти) се наричат идентифицируеми. Но изследването им е невъзможно без т.н идентифициращи обекти - обектите, в които са отразени техни признаци и с помощта на които може да се извърши отъждествяването.

Ид ентифицируемите обекти са годни за идентификация, ако притежават в съвкупност две основни свойства: индивидуалност и устойчивост. Индивидуалността се проявява чрез съвкупността от свойства и признаци, естествено присъщи на обекта поради закономерното им възникване, развитие и социално проявление при съответните условия. Устойчивостта осигурява трайност на съответната качествена определеност на обекта, на неговите свойства и признаци, на неговата индивидуалност.

Видо ве идентификация: в зависимост от характера на процесуалните способи: експертна идентификация и идентификация при разпознаването ; с оглед на степента на идентификация: индивидуална и установяване на груповата принадлежност.; в зависимост от характера на идентификационните признаци: идентификация по признаците на външния строеж и идентификация по вътрешния строеж на обекта.

Идентификаци ята по външния строеж: най - често срещана, почива на добре разработена частна методика, изводите се изграждат не само въз основа на индивидуалните но и на груповите признаци, обективно признаците могат да бъдат възприети непосредствено от компетентния орган.

Идентификация по функционално - динамичния комплекс - към този вид се отнасят експертизите на документи и разпознаването на човека по динамичните (функционалните) признаци.

В зависимост от характера на идентифициращия обект: идентификация по т.нар. мисловен образ - тя се използва при разпознаването. В зависимост от особеностите на идентифицируемия обект: идентификация на цялото по неговите части

Стадии на идентификация: 3 стадия: разделно изследване, сравнително изследване и оценка на резултатите от сравнението. При разделното изследване се установяват идентификационните признаци на идентифицируемия и дентифициращите обекти. При сравнителното изследване се сравняват признаците на идентифицируемия (издирвания) обект с тези на идентифициращите (образците за сравнение). По време на сравнителното изследване се решават два основни въпроса: определят се съвпадащите признаци, връзката и зависимост- та в която се намират; и се систематизират различните признаци, като се установява техния произход. Оценката на резултатите съдейства не само за да се направят окончателните изводи, но и за да се определят основанията, върху които те почиват.

Идентификац ионни признаци: признаците, които отразяват характерни индивидуални особености и дават основание да се направи извод за наличието или липсата на тъждество на изследвания обект. Те биват индивидуални и групови; общи и частни; необходими и случайни; на външния и вътрешния строеж.
3. Идентификация на човек по признаците на външността му:

Признаците на външността на човека се използват за издирване извършителя на престъпление, за залавяне на заподозрян, обвиняем или осъден; за издирване на безследно изчезнали лица; за разпознаване на трупове с неустановена самоличност.

Особено сти на признаците на външния вид на човека: те се намират във връзка и зависимост помежду си; въздействат и се възприемат не изолирано а като система от признаци; оставят съвкупна, а не фрагментарна информация в съзнанието на човека.

Видове признаци: най- често се класифицират в 5 групи: анатомични; функционални; съпътстващи; особени и социално - професионални.

Анато мични: разделят се на 4 подгрупи Към първата подгрупа се отнасят полът, възрастта, расовата принадлежност, общото телосложение, ръст и степента на охраненост. Към втората подгрупа: признаците на главата и шията. Към третата подгрупа се отнасят признаците на тялото и по - специално на раменете и гърба. Към четвъртата - признаците на крайниците. Функционалните признаци са израз на две от основните състояния на човека - социалното му положение и психическото му състояние. Типични функционални признаци са походката и позата, мимиките и жестикулациите, гласът и речта на човека. Съпътстващите признаци привличат вниманието върху някои от анатомичните признаци като косата и ушите, пръстите на ръцете, и представляват отделна част от мисловния образ за външните признаци на извършителя. Съпътстващи признаци са дрехите, обувките, очила, украшения и др. особените признаци възникват под въздействието на различни фактори - болестни изменения, анатомични дефекти, заекване, татуировки и др. те се характеризират с индивидуалност и устойчивост. Социално - професионалните признаци са резултат от социалната среда и начина на живот на лицето. Те не съществуват отделно от останалите признаци, а са специфичен израз и характерно тяхно проявление.

Използват се четири вида източници на информация за признаците на човека: показания на свидетели или обясненията на обвиняеми или заподозрени; фото, видео и кино снимки; различни видове следи - от ръка, крак, зъби; картотеки на наказателната регистрация или от медицинските заведения. Методи и технически средства за съставяне на портрет на извършителя: 5 вида - рисуван портрет; фоторобот; идентикит; фотофит; компютърен портрет. Рисуваният портрет се съставя от художник портретист въз основа на показанията на свидетели очевидци. При фоторобота селекцията на признаците, включени в синтетичния образ не се прави от художник, а от свидетеля по предоставените снимки на трите основни области на човешката глава - челото и косата; очите и веждите; устните и брадата. Идентикитът се основава на принципа на фоторобота, но има някои предимства. Тръгва се от 40 000 снимки, които отразяват най - характерните черти на човешкото лице, те са синтезирани в 525 диапозитива,разделен и на 12 подгрупи. Благодарение на това могат да се получат разнообразни и много комбинации.

Фотофитът също се основава на принципа на фоторобота, но използва снимки с високо качество на различни характерни части на главата. Прикомпютърния портрет, програмата с която се съставя позволява многовариантност на цели образ, а също и на отделни признаци. Изготвя се много бързо и своевременно може да бъде коригиран.

4. Криминалистични методи и средства

Чрез вероятностния метод за откриване на доказателства се изгражда система от версии за евентуалното местонахождение на съдебните доказателства. Мисловната реконструкция пък почива на закономерната връзка и зависимост между отделните факти и обстоятелства, намерените следи и други доказателства. Това позволява да се анализира механизмът на извършване на престъплението и на тази основа да се установят закономерностите на отразяването му в околната среда. Инструменталният метод се изразява в използване на различни технически средства - металотърсач, рентгенов апарат и др., което спестява ценно време. Фиксирането на съдебните доказателства се извършва по два начина - в протокола на съответното следствено действие и фотографски. В протокола се описва положението на оръжието и боеприпасите спрямо трупа и другите обекти на местопроизшествието. Описват се отличителните белези на оръжието - вид, фирмени знаци, система, образец, калибър и т.н. Фотографската фиксация е по-бърза и съдържа по-пълна и обективна информация. Освен това въз основа на детайлните снимки могат своевременно да се предприемат издирвателни действия. Съдебната фотография е система на фотографски и криминалистични методи и средства за фотографско фиксиране на обекти и действия, свързани с разследваното престъпление.Според характера н аизползваните методи и средства съдебната фотография е два вида: следствено зафиксираща и научноизследователск а (експертна). Със следственозафиксиращ ата фотография се осигурява обективност и по-ясна представа за извършените от следователя действия и се запълват допуснатите в протокола пропуски.

С помощта на експертната фотография се извлича информация за събраните веществени доказателства и се дава отговор на важни въпроси по делото. Съдебната фотография изпълнява 3 функции:

- фиксиране на местопроизшествието, обектите, които се намират там и техните признаци;

- изследване на веществените доказателства;

- откриване на нови обекти и техни признаци, отразени върху фотоснимките. Фотографирането при следствените действия се отличава с обективност, нагледност, бързина и точност. Дава възможност за последващо изследване и анализиране на отразените върху фотоснимките признаци на обектите. Това изисква строго спазване на някои тактически изисквания:

- пълнота - закрепване на всички обекти и особености на местопроизшествието, които може да имат значение за разследването;

- правилна последователност на фиксацията - такава поредност, която би позволила най-бързо и обективно възствановяване на обстановката;

- максимална оригиналност;

- качествено закрепване на обектите и действията, установени в хода на следственото действие, предвид изменението на обстановката.

Фотогр афиране при оглед: Позволява с по-голяма точност, отколкото в протокола, да се фиксира обстановката на местопроизшествието и обектите на огледа в тяхната връзка и взаимно разположение. На местопроизшествието и на намиращите се на територията му обекти се правят ориентиращи, обзорни, възлови и детайлни снимки. (Ориентиращите снимки осигуряват инфо за общите особености на местопроизшествието, заобикалящата го среда и връзката на местопроизшествието с околната среда. Обзорните снимки обхващат само местопроизшествието и имат за задача да фиксират неговите обекти и общите им признаци. Възловите снимки фиксират характерни обекти на местопроизшествието или части от него, като освен обектът, в снимката се отразява и част от заобикалящата го среда. Детайлните снимки са снимки на отделни неголеми обекти или части от обекти. Това могат да бъдат различни видове следи или оръжие, наранявания и др.) Задължително се фиксира връзката между обектите и между тях и територията на местопроизшествието. На труп и на части от труп се правят и различни снимки, защото фотографирането им има значение не само за предварителното разследване, а и като доказателствена информация. При фотографирането на труп има няколко изисквания: Трупът се фотографира заедно с обкръжаващата го среда; фотографира се в положението, в което е намерен. За фотографиране на следи най-често се използват детайлни снимки. Фотографиране при претърсване и изземване: То зависи от резултатите от следствието. Когато не са открити издирваните обекти не се правят снимки. Когато са открити се фотографират: местността или сградата, където е извършено претърсването (ориентиращи снимки); скривалището или мястото, където се открити интересуващите разследването предмети или книжа (обзорни снимки); намерените предмети или книжа (възлови снимки); характерните признаци на предметите или книжата (детайлни снимки). Фотографиране при следствен експеримент: То обхваща обстановката, в която ще се проведе следствения експеримент (ориентиращи и обзорни), както и опитните действия и резултатите от тях (възлови и детайлни). Фотографиране при разпознаване: Дава възможност да се установи спазени ли са процесуалните и тактическите изисквания при извършване на разпознаването. Обекти на фотографиране са: предявените лица или предмети, снимки или труп; възстановената обстановка; разпознатият обект; идентификационното решение или посочването на разпознатия обект заедно с разпознаващия.

Фотог рафиране при някои експертизи: Прави се за изследване на обекта на експертизата. Обекти са: документи; образци за сравнение; следи и др.

Фотографиране на разпит при местопроизшествието: Обекти: територията на местопроизшествието заедно с разпитвания; предметите, които имат връзка с престъплението; възстановената обстановка; мястото на укритите доказателства; намерените веществени док-ва. Правят се всички видове снимки. Опознавателна снимка: Прави се за нуждите на наказателната регистрация, на разпознаването на лица по фотоснимки и на извършването на експертиза по фотоснимки. Фотографира се заподозреният в десен профил и в анфас, ако има белези върхулявата страна налицето се прави и ляв профил. Кино- и видеофиксация при извършване на следствени действия: Кино- и видеоснимките имат значителни предимства пред останалите видове фиксация. Дават възможност да се направи по-обективен анализ и оценка на събрания доказателствен материал. Но процесуалните изисквания към видеозаписа (чл.224-225 от НПК) утежняват условията за бързина и оперативност на разследването и на практика увеличават трудностите и времето за разпит на обвиняемия. Може да се използват и при огледа, и при очната ставка. Изготвянето на фото-, кино- и видеоснимките следва да се отрази в протокола на следственото действие. Така се избягва опасността от откъсване на фото-, кино- и видеоснимките от съдържанието на съответното следствено действие.

5. Наказателна регистрация

Първата форма на наказателна регистрация е антропометричната, разработена от А.Бертийон през 1882г.тя се основава на съотношението между размера на костите на човека през неговия живот и фактически се изразява в регистриране на размерите на основните части на тялото. В България тази система се въвежда в началото на 20век и се осъществява като в съответни карти се нанасят данни за 11 признака като години на лицето, извършило престъпление, ръст, телосложение, цвят на косите, на очите, дължина и ширина на главата, особени признаци.

Наказателн ата регистрация представлява научно - обособена система от знания за събиране, регистрация, класификация и запазване на данни за лица, предмети и действия, свързани с разследването на престъпление. Тя подпомага следствието, съдебните експерти и оперативно - измервателните органи при разкриването, разследването и предотвратяването на престъпления. Води се само от органите на МВР в съответствие с установените принципи за законност и обективност. Основни методи, които се използват при наказателната регистрация са описанието; дактилоскопирането; фотографирането. В зависимост от своя характер и цели данните, обект на регистрация се класифицират в своеобразни хранилища като картотеки, албуми, следотеки, специални регистри. Разпределението на обектите се осъществява предвид техните признаци. Получените чрез регистрацията данни могат да послужат за идентифициране на лица и предмети, свързани с извършено престъпление; за издирване на безследно изчезнали лица; трупове с неустановена самоличност; за изясняване на други обстоятелства по делото.

Главен обект на наказателна регистрация са лица, извършили престъпление, безследно изчезнали лица, трупове с неустановена самоличност; предмети и вещи с неустановен собственик ; огнестрелно оръжие, куршуми и гилзи иззети от местопроизшествие, когато извършителят е неизвестен и др. основно изискване е обектите на наказателна регистрация да бъдат материални обекти, да са във връзка с престъплението и да притежават общи и специални признаци, по които могат да бъдат индивидуализирани и класифицирани. Нормативната основа за наказателната регистрация е ведомствен подзаконов нормативен акт - Наредба на МВР.

Видове регистрация: Поименна регистрация - създават се поименни карти, които трябва да съдържат име, презиме и фамилия на лицето; дата и място на раждане; местожителство, националност; професия; образование; осъждано ли е лицето и по кой член на НК; пръстови отпечатъци от палеца на лявата и на дясната ръка; данни за външните черти и др. към поименните карти са създадени и т.нар. прякорни картотеки, в които първо се вписва прякора на лицето, извършило престъпление. Дактилоскопичната регистрация като най - важна обхваща отпечатване на папиларните изображения върху предназначените за дактилоскопия регистрация карти; извеждане на дактилоскопичната формула в нейните две части - основна и допълнителна; подреждане на картите по дактилоскопичната формула. Този вид регистрация се извършва в три варианта - десетопръстна, петпръстна и еднопръстна регистрация. В България се работи по десетопръстната регистрация. През януари 1999 г се въведе в страната системата АФИС чрез нея се прави идентификация на лицето за 30 сек. И да се получи пълна инфо, която е налична за него. Централният процесор е инсталиран в научния институт по криминалистика и криминология към МВР, а по регионалните структури и по границите са монтирани т.нар. лайф скенери.

В базите данни фигурират също така и всички неидентифицирани отпечатъци, иззети например при оглед на местопроизшествие.

Р егистриране на безследно изчезнали лица: безследно изчезнали лица не винаги са свързани с извършването на престъпление. Регистрацията се извършва веднага след получаване на сигнала за изчезването. Попълва се карта, в която се отразяват следните данни: трите имена, прякор, дата и място на раждане, соц.произход, образование, занятие, месторабота, семейно положение, последно местожителство, дата на изчезване, дата на получаване на сигнала, кога за последен път е видяно лицето, издирвано ли е, заболявания, особени белези, желателно е картата да се обезпечи със снимка.

Регистрация на трупове с неустановена самоличност:

Свежда се до събиране на сведения отнасящи се до безследно изчезнали лица. И двата вида регистрация са тясно свързани помежду си, поради което материалите се съхраняват на едно и също място. Събраните данни за намерен труп първо се сверяват с данните, съдържащи се в картата на безследно изчезнали. Ако данните съвпаднат, личността на трупа се счита установена и двете карти се събират на едно място. Данните, които се вписват в картотеката на труповете са: данните за времето и място на намирането му, пол, националност, приблизително време на настъпване на смъртта, подробно описание на характерните белези, анатомични аномалии, описание на дрехите, вещите. Освен фотографиран, задължително е трупа да бъде дактилоскопиран.

Рег истрация на отделни вещи: откраднати, изгубени, иззети и изобщо за които се предполага, че имат връзка с извършено престъпление. Те също се описват в специален картон (форма, размер, качество, следи от поправки и др.). картите се подреждат по азбучен ред, според наименованието на вещите. Регистрация чрез фотоснимки: създават се фотоалбуми или фототеки със снимки на лица, извършили престъпления, направени по метода на сигналитичната фотография. Фотоалбумите се използват за провеждане на разпознаване, а също и по експертен път за идентифициране на личността по фотоснимка. Регистриране по начина на извършване на престъпление: този способ помага да се регистрират лица, които са извършили нееднократно еднородни престъпления. При извършването на всяко ново престъпление по определен еднотипен начин, оперативно издервателните органи и следствието насочват изследването първоначално към определени регистрирани лица. За целта се създават две картотеки - за способите на извършване на престъпление от неизвестен автор и от известен автор. Картите се класифицират по вида на престъплението. Национална балистична гилзотека и куршумотека: създадена е към научно изследователския институт по криминалистика и криминология към МВР. Представлява сбирка на обекти, свързани с употребата на огнестрелно оръжие от неразкрити престъпления. Това могат да бъдат изстреляни куршуми, части от тях, образци за сравнително изследване. Създаването й цели централизирано разследване на обекти от различни произшествия с цел разкриване на тежки престъпления чрез идентифициране на оръжието, от които са изстреляни. Паралелно с това тази колекция позволява сравнително изследване на незаконно притежавано оръжие, иззето от заподозряно или обвиняемо лице, както и на случайно открити при оглед куршуми и гилзи от неразкрити престъпления. Балистична колекция от оръжие и боеприпаси: съхраняват се различни марки и системи огнестрелни оръжия, които служат като образци за определена групова принадлежност.ползва нето им се извършва паралелно със специални каталози от фирмите производители. Колекция от автомобилни гуми, фарови стъкла и заключващи средства - за нуждите на трасологичните и технологичните експертизи. Колекции от наркотични вещества, лекарствени средства, растителни видове, цигари и др. - улесняват експертите при предварителен оглед и при определяне вида и произхода на инкриминирани обекти. ДНК регистрация: в България този тип регистрация е въведена през 2000г. и е регламентирана от закона за МВРV ДНК регистрацията е информационен масив от ДНК профили на лица, извършили престъпления.изземва нето на биологични материали от лицата се извършва на територията на цялата страна с помощта на специални комплекти, осигуряващи прецизност и защита на донора. Техническото изпълнение става чрез вземане на натривка от устната кухина или косми от главата.


6. Съдебна балистика

Съдебната балистика представлява система от правила и препоръки за откриване, фиксиране, запазване и изземване и изследване на огнестрелно оръжие, боеприпаси и следи от оръжие и боеприпаси. Това са и типичните веществени доказателства, които се образуват при извършване на престъпления с огнестрелно оръжие. Тя заема самостоятелно и много важно място в криминалистиката. Предметът на криминалистиката е: разкриване на особеностите на процесите и явленията при изстрела; разкриване на закономерностите на образуване на следите и другите веществени доказателства. Съдебната балистика се намира в тясна връзка с военната балистика, трасологията, криминалистическата тактика и съдебната медицина. Съдебната балистика има голямо значение в борбата срещу престъпленията, извършвани с огнестрелно оръжие, тъй като: съдейства за изясняване на широк кръг обстоятелства за мястото и времето на изстрела, посоката на куршума, годността на саморъчно направеното оръжие и др.; осигурява специализирано извършване на огледа на местопроизшествието (когато е използвано огнестрелно оръжие); позволява да се идентифицира оръжието по намерените гилзи и куршуми чрез извършването на съдебно-балистична експертиза. При изстрел с огнестрелно оръжие възникват едновременно няколко основни процеса, които имат значение за образуване на следите и другите веществени доказателства. Първият е топлинен процес - при пълното му развитие температурата от изстрела достига до 3000° С. Вторият процес е процесът на налягане - резултат от налягането на газове при изгаряне на барутния заряд - от 250-360 може да достигне до 3500 атмосфери. Едновременно с тези процеси протичат и химични, физични и механични процеси, които имат значение за т.нар. вторични следи. От изстрел се образуват два вида следи - следи отражения и други следи. Следи отражения се образуват върху куршумите и гилзите. По тези следи може да се идентифицира оръжието, защото те притежават достатъчно идентификационни признаци. Те не могат да бъдат повредени или унищожени от атмосферни условия или въздействие от заинтересовани лица както следите от ръка или крак. Другите следи (в широк смисъл на думата) са три вида: вторични (допълнителни); следи от куршума върху един или повече обекта на местопроизшествието и следи от упор върху човешкото тяло. С най-голямо правно значение са вторичните следи. Те биват няколко вида - следи от механично действие на барутните газове; следи от термично действие на барутните газове; следи-наслоения от частици от сажди и др.; следи от опушване; следи от неизгорели барутни зрънца, следи от оръжейно масло; следи от метален прах. Вторичните следи се образуват само при определени условия - малко разстояние между следообразуващия и следовъзприемащия обект и нормално протичане на процесите при изстрела. Освен това тези следи подлежат на бързи и невъзвратими изменения под влияние на външните фактори. Вторичните следи имат значение за разследването за установяване на разстоянието, от което е произведен изстрелът, за установяване на времето, в което е произведен изстрелът и за определяне на груповата принадлежност на оръжието. Липсата на вторични следи е сигурно свидетелство, че изстрелът не е произведен от упор или от близко разстояние. Откриване на огнестрелно оръжие: Откриването на оръжието и боеприпаситеима значение за установяване на местопрестъплението, на важни обстоятелства по делото и за изграждане на обосновани версии за извършителя. Оръжието и боеприпасите по правило се търсят на територията на местопрестъплението и заобикалящата го среда, като специално внимание се отделя именно на местопрестъплението. За целта се използват три основни метода: вероястен, мисловна реконструкция и инструментален (вж. въпрос 6).

Чрез вероятностния метод за откриване на доказателства се изгражда система от версии за евентуалното местонахождение на оръжието и боеприпасите. Взема се предвид нормалното протичане на процесите при изстрела, закономерната реакция на извършителя и обусловените от конкретните условия възможности за укриване на оръжието и попадане на куршумите и гилзите. Вземат се предвид и евентуалните изменения, които са могли да настъпят под влияние на външни фактори. Мисловната реконструкция пък почива на закономерната връзка и зависимост между отделните факти и обстоятелства, намерените следи и други доказателства. Това позволява да се анализира механизмът на извършване на престъплението и на тази основа да се установят закономерностите на отразяването му в околната среда. Инструменталният метод се изразява в използване на различни технически средства - металотърсач, рентгенов апарат и др., което спестява ценно време. Фиксиране: Извършва се по два начина - в протокола на съответното следствено действие и фотографски. В протокола се описва положението на оръжието и боеприпасите спрямо трупа и другите обекти на местопроизшествието. Описват се отличителните белези на оръжието - вид, фирмени знаци, система, образец, калибър и т.н. Фотографската фиксация е по-бърза и съдържа по-пълна и обективна информация. Освен това въз основа на детайлните снимки могат своевременно да се предприемат издирвателни действия. Изземване: Изземването на оръжието и боеприпасите се извършва при спазване на следните правила: запазване на оръжието и боеприпасите в състоянието, в което са открити; обезопасяване на оръжието и освобождаването му от заредено положение; запазване на следите от ръце, от биологичен произход и други върху оръжието; осигуряване на условия за пренасяне на оръжието и боеприпасите до съответната лаборатория без повреждане.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница