1. Особености на тематичния туризъм



Дата24.04.2017
Размер203.4 Kb.
Размер203.4 Kb.

У в о д
Алтернативните форми на туризъм обединяват туристически пакети или отделни туристически услуги, които се определят като алтернатива на масовия туристически продукт по начин на предлагане, протичане и ангажирания човешкия ресурс. Такива са: селски, екологичен, планински, приключенски (преходи с колело, на кон, със ски и снегоходки, спускане с лодки, гмуркане, проникване в неосветени пещери, преминаване на алпийски маршрути с водач), тематичен - свързан с културно-историческото наслед­ство, туризъм свързан с езотеричното, религията, виното, традиционната кухня, етнографията и традиционната музика и занаяти1. Той е едно обединяващо генерично понятие за специализирания туризъм в България през 21-ви век.

Като вид алтернативен туризъм, в настоящата курсова работа сме избрали да разгледаме тематичния туризъм, който е пряко свързан с културно-историческото наследство. В курсовата работа като синоним на понятието тематичен туризъм използваме и понятието културно-познавателен туризъм, културно-познавателно пътуване и т.н.


1.Особености на тематичния туризъм

Тематичният туризъм се характеризира със следните особености, разкриващи неговата същност като алтернативен вид туризъм.



  • Всеки обект на тематичния туризъм съдържа информация за определени събития или дори за цели исторически периоди. Значимостта на отделните обекти се определя от тяхната информативност, уникалност, екзотичност и естетически качества. Посочената особеност обуславя по-високите изисквания към организацията на екскурзоводското обслужване при тематичния туризъм, което е определящо за качеството на туристическото обслужване като цяло. Тя трябва да се отчита и при организацията на туристическите маршрути.

  • Във връзка с необходимостта от малко време за използване на ефекта на отделните обекти, при тематичния туризъм се поставят повишени изисквания към транспортната достъпност, организацията на транспортното обслужване и комфортността на транспортните средства. Най-масово се използва автомобилният транспорт - специализираният туристически автобусен транспорт. Предпочитани заведения за пребиваване са хотелите, сравнително по-малко се използват къмпинги, частни квартири и др.

  • Това е един от най-динамично развиващите се видове туризъм с важно социално значение, макар че по брой на участващите в него туристи отстъпва значително на рекреационния туризъм. Той се характеризира с устойчивост на търсенето през всички периоди от живота. Най-високо е участието в познавателни пътувания на групите от населението с по-високо образование и доходи.

  • Познавателен туризъм се развива на практика във всички страни, тъй като всяка страна като обект на познание е уникална. Но има страни, при които познавателните мотиви имат първостепенно значение за посещаването им (Великобритания, Канада, Русия Германия, Египет, Индия, Израел и др.). Други страни също разполагат със значителни ресурси за тематичния туризъм, но той не е водещ поради наличието и на ценни природни ресурси за рекреационен туризъм (Италия, Гърция, Франция, Испания, Австрия и др.)

  • За организацията на тематичния туризъм важно значение има класификацията на обектите, центровете и маршрутите.

В зависимост от функциите на обектите в туристическия маршрут, те се разделят на целеви, допълнителни и съпътстващи.

-Целевите обекти играят централна роля в туристическото пътуване, те са най-тясно свързани с темата на маршрута, на тях се отделя много време и те определят териториалната му конфигурация.

-Допълнителните обекти също са свързани с темата на маршрута, но имат второстепенно значение

-Съпътстващите обекти създават “фона” на маршрута. Те не се посещават специално, за тях обикновено се дава само кратка справка. Всеки маршрут представлява цикъл, в който се редуват целеви, допълнителни и съпътстващи обекти. Ролята на конкретните обекти се определя от тематиката на маршрута и затова е променлива - в един маршрут обектът може да бъде целеви, а в друг съпътстващ.



  • По степен на организация на обектите на тематичния туризъм, те се разделят на специално организирани за разглеждане и неорганизирани. Организираните обекти изискват повече време за разглеждане. Те обикновено са целеви или допълнителни в маршрута. Към тях се отнасят преди всичко музеите, архитектурните паметници и комплекси и др. Неорганизираните обекти най-често са съпътстващи и не изискват специално внимание (например общ вид на града, общ вид на отделни площади и улици, природни ландшафти и пр.

  • По местоположението на туриста при запознаване с обекта се различават интериорни (туристът се намира вътре в обекта) и екстериорни обекти (туристите се запознават с обекта само отвън).

Туристическите центрове могат да бъдат класифицирани в зависимост от количествените показатели на техните ресурси, престоя на туристите и комплексността на туристическото обслужване. Различават се следните видове туристически центрове:

а) комплексни туристически центрове - имат значителен обем на ресурсите, позволяващ 3-5 дневни престои на туристите. Такива са столичните и някои други големи градове, разполагащи с богато културно-историческо наследство;

б) локални центрове – са с по-ограничен обем на ресурсите, 1-2 дневен престой и непълно обслужване;

в) туристически пунктове - единични обекти или малки групи обекти, позволяващи престой на туристите от няколко часа.

Туристическите центрове могат да се класифицират също въз основа на района на привличане на посетители, зависещ от качествата на ресурсите (с международно, национално, регионално или местно значение), големината на селището (брой на населението) и др. признаци.

Туристическите маршрути също могат да бъдат класифицирани въз основа на различни критерии. В зависимост от конфигурацията си те се разделят на линейни (обикновено без връщане в изходния пункт), които са с малка продължителност (до 1-3 дни) и обиколни (с продължителност между 5 и 15 дни).

По начин на придвижване на туристите маршрутите биват с физически активен способ на придвижване (пеша, с велосипед, лодка и пр.) и физически пасивен способ на предвижване (автобус, автомобил, влак).


2. Класификация на видовете музеи, като обекти на тематичния туризъм

Съществуват няколко разновидности на музеите като туристически забележителности. Според официалната статистика музеите се делят на:



  1. Природни

  2. Научно-технически и историко-археологически

  3. Културно-исторически

А само историческите музеи могат да се разделят в следните типове2:

  1. Общоисторически

  2. Историко-революционни

  3. Археологически

  4. Етнографски

  5. Военноисторически

  6. Художествено-исторически

  7. Литературно-исторически

  8. Исторически музеи със специален профил

Справочник “Музеите в света” подразделя музеите в 12 класификационни групи:

  1. Селскостопански

  2. Етнографски

  3. Археологически

  4. Музеи на приложните изкуства

  5. Картинни галерии

  6. Общоисторически

  7. Исторически

  8. Музеи на музиката

  9. Природонаучни

  10. Музеи на киното и театъра

  11. Религиозни

  12. Научно-технически

Интересен е процесът на тяхното възникване в исторически план. Систематичното колекционерство на паметници на културата и изкуството в Европа започва през ХV в. В епохата на Възраждането първите хуманисти са обръщали внимание с научен поглед към ценните паметници на древността. Това колекционерство получило широко развитие през ХVІ-ХVІІІ в. в Италия. Оттук то се разпространява във Франция, Англия, Германия, Холандия и др. страни на Западна Европа. Създават се предимно художествени музеи-галерии. В тях за работа били привличани най-напред именити художници, които оставяли и собствени произведения на своите меценати.

Така възникват музеи на изящните изкуства - за живопис, скулптура и графика, т.нар. “кунсткамери”, дума, която има немски произход и значи буквално кабинет за изкуство за разлика от ренесансовите зали-галерии. Наред с произведенията на изкуството в тези кунсткамери се събират и излагат интересни природни образования и из живота на отделни забележителни исторически личности. Първите такива сбирки наричани често и “кабинети за рядкости” се появяват в Западна Европа около ХV в. Възникването им е свързано с нарасналия интерес към естествознанието и историческите науки под влияние на бързото натрупване на фактически материал и на открития в отделните клонове на знанието. Освен произведения на изящните изкуства в кунст­камерите постепенно започват да се показват археологически находки, оръдия на труда, естественонаучни колекции, етнографски материали, събрани от далекосветски пътешествия, семейни реликви, сувенири свързани с исторически събития и лица. Тези колекции обаче били притежание на частни лица, на крале или крупни феодали, богати търговци, патрициански фамилии и достъпът до тях е бил ограничен за тесен кръг избраници. Много от тях са оцелели и днес обогатяват фондовете на по-късни крупни държавни музеи. Повечето големи музеи в света били създадени и преустроени като обществени учреждения през ХVІІІ-ХІХ в. Музеолозите определят този период като епоха на музеите. Пристъпва се към специално оформяне, подреждане и функциониране на музеите в съответствие с развиващите се вече отделни специални клонове на науката, като археологията, етнографията, изкуствознанието в хармония с нарасналите потребности и разбирания на посетителите.

В цяла Европа в края на ХІХ в. възникват нови типове музеи, т.нар. научни, етнографски, исторически и музеи на художествените занаяти и приложните изкуства. В резултат на това във всички европейски държави се развиват национални музеи през ХІХ в. От тях особено напреднали в това отношение са музеите в Скандинавските страни, които първи изследват системно народното творчество и създават музеи под открито небе, възпроизвеждащи характерни моменти на селския бит. В този край на Северна Европа голямо внимание за пръв път започва да се отделя на праисторията и нейните експонати изпълват музеите. В Германия значителен брой музеи възникват след първата световна война, когато много от частните резиденции и дворци се одържавяват и се превръщат в дворци - музеи по течението на реките Рейн, Мозел и другаде. Тази вълна в развитието на музейното дело е характерна за Европа.

Терминът “музей” се установява около 1800 г. като ясно определено понятие, което се отнася за помещение или сграда, съхраняваща художествени или други колекции. По-късно това понятие обхваща и самото съдържание на музея. То се пренася върху самите сбирки с художествено, научно и историческо значение, които са систематично подредени и в по-важната си част изложени и с това направени обществено достъпни.

Музеите са обект от културната сфера, чието предназначение е с по-широк обществен характер. Използването им като обекти за туристически посещения, а не само за задоволяване нуждите на местното население е съобразено със специфичния им режим на функциониране. Музеите се превръщат във важна част от културния туристически продукт на градовете. В тях туристическите посетители с интереси към дадена област на човешкото познание имат възможност да разширят своите знания и получат отговор на конкретни въпроси. Ето защо на музеите може да се гледа като на силни притегателни фактори за реалните и потенциални туристи в културно-познавателни турове.


3. Видове тематични културно-познавателни пътувания и мотивация за тяхното предприемане

Не е възможно да се представи цялостно многообразието на тематични културно-познавателни (маршрутно-познавателни културни) пътувания и предлагането им на различните туристически пазари, тъй като офертите на специализираните туристически агенции непрекъснато се променят и обогатяват3.

Все пак за класифицирането на културно-познавателните пътувания могат да се използват следните критерии:

І. Видове пътувания според интересите и мотивацията на участниците:



  1. общокултурни познавателни пътувания

  2. специализирани образователни

  3. специализирани научно-познавателни пътувания по професионални интереси

ІІ. Видове пътувания според формата на тяхното осъщес­твяване

  1. индивидуални; групови; организирани; неорганизирани

  2. краткотрайни (с продължителност до 3 дни); среднопро­дължителни (от 1 до 2 седмици); дълготрайни (над 2 седмици)

  3. по обиколни маршрути; по линейни маршрути

  4. еднократни; многократни; регулярни

  5. сезонни пътувания; целогодишни (пътуването е възможно и интересно през всички сезони на годината)

ІІІ. Видове пътувания според използваното превозно средство:

  1. автобусни

  2. влакови

  3. корабни (круизни);

  4. самолетни;

  5. комбинирани (самолет-автобус, кораб-автобус, влак-автобус и др.)

ІV. Видове пътувания според тяхната възрастова насоченост

  1. за деца;

  2. за младежи;

  3. за туристи от “третата възраст”

Като цяло културно-познавателните маршрутни пътувания печелят все по-голяма популярност напоследък.

В основата на всяко предприемано туристическо пътуване е залегнала потребността от туризъм. Тази потребност има преди всичко социален и духовен смисъл за човека. Тя представлява нуждата и стремежа към пътуване, изследване и откриване на непознати неща.

Спецификата на тематичния туризъм се определя преди всичко от движещите сили, мотивиращи туристите, които го практикуват.

Дълбоко личностните интереси и мотиви на участниците в културно-познавателни пътувания са проучени от холандската изследователка Мириям Янсен - Вербекe. Тя проучва мотивацията на туристите, предприемащи културно-познавателни пътувания, като извежда конкретните мотиви и подбуди:



Таблица 1

Позиция

М о т и в



Получаване на идеи за размисъл



Научаване на нещо



Обогатяване на живота



Повишаване качеството на живот



Виждане на нещата от нов ъгъл



Откриване на нещо



Движение, промяна



Виждане на нещо ново



Желание за посещение на музей



Наблюдаване на произведения на изкуството



Откриване на произхода на нещо



Почивка, отмора



Откриване на тема за разговор с други хора



Усещане за удовлетвореност



Усещане за креативност



Извличане на полза от получените впечатления



Активност



Прекарване на деня навън



Виждане на стари неща отново



Бягство от ежедневието



Поставяне на себе си на мястото на друг



Извличане на полза в работата



Възхищение към постиженията на други хора



Наслаждаване на чистия въздух

Източник: Miriam Jansen-Verbeke “Scanning museum visitors” ATR, 1996
Подреждането на мотивите в посочения ред е съгласно тяхната тежест и значение. Същевременно съществуват силни връзки между отделните разграничени мотиви. Например “научаването на нещо” е средство за “повишаване качеството на живот”. Асоциативна връзка е налице и при мотивите “обогатяване на живота”, който е свързан с “движение и промяна”.

Идентифицирането на основните мотиви е интересно не само от теоретична гледна точка, но е и с практическо приложение. То позволява разработването на нови маркетингови стратегии и предвид динамичния жизнен цикъл на културно-познавателните пътувания.

Проведеното проучване разглежда групата на посетителите на музеи като един от главните сегменти сред културно-познавателните туристи. В най-общ план “научаването на нещо” е водещият мотив за посещението на музей.
4.Условия за развитие на тематичния туризъм

Условията за развитие на тематичния туризъм могат да бъдат разгледани в четири големи групи:



  • туристически ресурси

  • туристическа инфраструктура и суперструктура

  • човешки ресурси за формиране на обслужващ персонал

  • организационно-управленски предпоставки4

4.1. Туристически ресурси

Характерно за тематичния туризъм е, че за практикуването му е необходимо наличието както на общи туристически ресурси - природни и антропогенни, така и на специфични ресурси, често пъти неизползвани за други видове туризъм. По този начин развитието на тематичния туризъм играе важна роля за подобряване използването на даден регион и за превръщането на определени, по принцип нетуристически дадености във фактор за развитие на туризъм - поява на нови туристически локализации и привличане на нова категория туристи със специфична мотивация. Обикновено за развитието на културно-познавателните пътувания се използват ресурси, които не са зависими от природо-климатичните промени, поради което те са еднакво атрактивни през цялата година. Поради тази причина в някои туристически места може да се намали сезонността чрез удължаване периода на използване на материално-техническата им база.



    1. Туристическа инфраструктура и суперструктура

Втората важна част от условията за организиране и предлагане на тематичния туризъм е туристическата база (суперструктура, и инфраструктура на туризма), която трябва да отговаря на определени изисквания, произтичащи от основния специфичен мотив или потребност на туриста. Тя трябва да предоставя възможности за тяхното удовлетворяване, като осигурява оптимално усвояване на наличните туристически ресурси.

Това е възможно чрез изграждане на специализирана база, включваща сгради и съоръжения, без които е невъзможно практикуването на културно-познавателен туризъм



  • удобни стационарни транспортни съоръжения;

  • удобни, бързи, сигурни, икономични и комфортни транспортни средства;

  • функционална екстериорна среда относно достъпа на туристопотока до съответната туристическа забележителност;

  • средства за подслон;

  • заведения за хранене и т.н.

Наборът от всички необходими за тематичниятуризъм елементи на туристическата инфрастурктура в своето единство са важно условие за постигане на максимален ефект както за участниците в тези пътувания, така и за фирмите, предлагащи услугите.

Друг подход към създаване на материално-техническите условия за тематичниятуризъм е използването на основната туристическа база в локализациите за масов туризъм. По този начин се постига по-добра експлоатация на съществуващите капацитети извън активния туристически сезон и в планинските курорти.

При културно-познавателните турове се използва и база, изградена и функционираща за потребностите на други обществени дейности – музеи, исторически и културни паметници. Необходимо е тази база да бъде приведена в състояние и режим на работа, съответстващи на обема и характера на туристическото търсене и туристическите посещения

4.3. Човешки ресурси

Кадровата осигуреност - обезпечаването с човешки ресурси на културно-познавателните пътувания има свои характерни особености, произтичащи от специфичния характер на услугите, представяни от туристическите кадри.

Към кадрите работещи в сферата на тематичниятуризъм, се предявяват значително по-големи изисквания, защото те трябва да притежават специфични умения и задълбочени познания в строго определена област. От значения при тях са личностни качества, позволяващи бързо адаптиране към различни човешки характери и екстремни ситуации, психологически обусловени подходи в общуването, бързо ориентиране и възможност за бързо вземане на правилно решение, т.е. те трябва да са освен вещи специалисти в дадена област - изкуство, история, природознание и др., но и добри психолози и аниматори.

Само с такива кадри може да се разчита, че ще се постигне добро качество на туристическата услуга, предоставяна на високоинформирани и компетентни туристи, участници в дадено културно-познавателно туристическо пътуване.

Екскурзоводът е носител на множество отговорности и задължения и изпълнител на разнообразни функции и задачи, които могат да бъдат разделени в четири основни групи:


  • планово-подготвителни

  • координационно-посреднически

  • информационно-консултантски и рекламни

  • контролно-отчетни

4.4. Организационно-управленски предпоставки

Организационно-управленските предпоставки са обединяващият елемент сред условията за организиране и за предлагане на тематичния туризъм. Най-важните от тях са съществуващите обособени организационно-икономически единици (специализирани и неспеци­ализирани туристически фирми) и изградената система на взаимоотношения между отделните производители на туристически стоки и услуги. Последният момент е от особено значение за създаването и предлагането на качествени културно-познавателни турове. При провеждането на такова пътуване в обслужването на туристите участват голям брой разнородни туристически и нетуристически организации и структури. Липсата на добра координация и синхрон на техните действия води до занижаване качеството на пътуването като цяло. Затова главният организатор на културно-познавателното пътуване трябва прецизно да подбира своите партньори, които ще участват в приемането и обслужването на туристите. Необходимо е да им предоставя точна и ясна информация и указания за тяхната роля, място, обем и съдържание на обслужване в цялостната програма на пътуването, както и постоянно да контролира изпълнението на поетите задължения от тези контрагенти

Организационно-управленските предпоставки се изразяват в съществуването на конкретни институции и на правила за тяхното функциониране, като:


  • публично-правни: специализирано структурно звено по туризъм; районни инспекции за опазване на околната среда и др;

  • частно-правни: частни туристически фирми - еднолични, акционерни и др.;

  • правно-обединени: туристическа камара, туристически асоциации; съюзи на хотелиерите, пътнически агенции, ресторантьори и др.;

За нормалното осъществяване на реализацията на културно-познавателните пътувания е необходимо прилагането на маркетинговия подход, изразяващ се в следните насоки:

  • системни пазарни проучвания с цел отчитане потребностите от културно-познавателен туризъм и състоянието на конкуренцията в предлагането на този вид туризъм. Обобщената и анализирана информация дава възможност за специализиране и за индивидуализиране на културно-познавателните турове и тяхното правилно позициониране на пазара.

  • активна пазарна политика чрез избор на най-подходящи и ефективни методи и канали за реализация, действена реклама, гъвкаво ценообразуване, стимулиране на продажбите;

  • оптимална организация на продажбите, постигната чрез достатъчно реномирани и квалифицирани контрагенти с добре развита дистрибуторска мрежа и съвременни технически средства за продажби.

“Всяко пътуване се счита за приключило едва след представянето на подробен отчет за неговата подготовка и провеждане, който може да включва:

  • информация за извършената работа по провеждане на пътуването

  • подробни сведения за предлагането на контрагентите

  • информация за поведението на участниците в туристическото пътуване - рекламации, критични бележки или препоръки от тяхна страна

  • обща оценка на пътуването

  • предложения и препоръки

  • финансов отчет и приложени към него оправдателни документи”5

Прилагането на маркетингов подход е важна предпоставка за постигане на добър културно-познавателен продукт, чиито основни характеристики са:

  • специализация

  • уникалност

  • универсалност

  • динамичност на потреблението6


5. Възможности за развитие на тематичния туризъм в България

Тематичният туризъм се характеризира с много голяма популярност и важно значение в икономически и социокултурен аспект в Европа. У нас до голяма степен той е в сянката на морския и планинския рекреатвен туризъм и е с по-слабо развитие. Това има своите разбираеми причини свързани с нивото на социално и икономическо развитие и стандарта на живот. За съжаление важни елементи на цялостната инфраструктура и донякъде на туристическата суперструктура са далеч от европейските стандарти, което се отразява неблагоприятно включително и върху развитието на разглеждания вид туризъм у нас.

Безспорно е наличието на потенциал, представляващ реална възможност за създаване на културно-познавателни продукти с много добро качество и в България. За това в най-голяма степен допринася наличието на дадености с висока историческа, архитектурна, фолклорна, духовна и др. стойност. Могат да се откроят следните възможности и пътища за включването на нашите уникални елементи на антропогенната среда в туристическо предлагане.


  1. Влагането на символика в много прояви от различни сфери на обществения живот. Това се отнася дори и до наименованията на туристически маршрути с определена тема.

Тематичните музеи в Европа се радват на засилен интерес от страна на посетителите. Така например във Франция има музеи на гъшия дроб, прасето, на меда, на виното и т.н. Подобни тематични музеи функционират и у нас - например музеят на зеленчукопроизводството в Лясковец, на дърворезбата в Трявна, на керамиката в Троян, на килимарството в Котел. За да се засили интересът на туристическите посетители към уникалните сбирки на тези музейни съоръжения са необходими по-ефикасни рекламни и популяризаторски действия.

Понякога представянето на историческите факти и музейни сбирки се възприема като безинтересно и скучно от страна на туристическите посетители. Това е възможно да се преодолее чрез прилагането на нов подход към представянето не само с цел запознаване, а и с цел обучаване на посетителите предлагане на индивидуализирани туристически услуги. Включването на гостите във възстановки на исторически събития и фолклорни обичаи, възможността да участват в изработването на традиционни стоки и сувенири ще съдейства за обогатяване на впечатленията от България на чуждестранните гости. Тези прояви имат възпитателен ефект върху българите и най-вече върху децата.

Уникални за планинските части на Бавария са изпълненията на алпийски рог. Своеобразен аналог по оригиналност е българската гайда. Провеждането на хоби-курсове за изучаване на този и други български народни инструменти би разнообразило традиционния тематичен туризъм. Възможно е и обучението по български народни песни и танци и усвояване на даден занаят (килимарство, грънчарство). В това отношение от голяма полза могат да бъдат кадрите подготвяни в СМУ - Котел и Широка лъка. Невероятно богатият ни фолклор и традиции също са ресурс за обогатяване на продукта на българския тематичен туризъм. Възможно е включването на туристите в автентични български обичаи като плетене на мартеници и боядисване на яйца и участието им в състезания за стари български игри.

Въвеждането именно на подобни туристически прояви е в състояние да предизвиква възторга и ентусиазма най-вече на чуждестранните туристи и повиши тяхната задоволеност. Уникалността и богатството на българската етнография са ресурс за тематичния туризъм, който в никакъв случай не бива да бъде пренебрегван. Включването му в туристически продукти постига специфичен ефект като освобождаване от стрес и стимулиране на физическата, умствената и духовната изява на индивида.

Важен ресурс за развитие на културно-познавателната форма на туризъм са фестивалите на изкуствата. Някои от тях са успели да добият международен авторитет и значимост - Варненското музикално лято, Русенски музикални дни, Балетният фестивал във Варна, "Аполония" в Созопол, Варненския театрален фестивал и др. Необходими са усилия за популяризиране и на други по-малки фестивали - фестивалът на сатирата в Габрово, фолклорният фестивал във Велико Търново и др.

Заключение

Въпреки че съществува твърде отдавна и дори предшества масовия ваканционен туризъм, тематичният туризъм не е твърде актуален днес. Той е много добре развит в Западна Европа и регистрира значителни икономически и социални придобивки за определен град, район или страна. Значително по-слабото развитие на този вид туризъм у нас определя необходимостта от неговото изучаване и прилагане.



За мащабите си България има огромен и разнообразен потенциал от туристически ресурси. Необходима е обаче ясна пазарна ориентация и действена реклама за културните туристически продукти като музикалните, фолклорни и театрални фестивали, българските манастири, ценностите на културното наследство на страна и др.
Използвана литература:

  1. Бъчваров, М. и Маринов, В. Антропогенни ресурси на отдиха и туризма, София, "Университетско издателство", 1990

  2. Бъчваров, М. и Апостолов, Н. География на отдиха и туризма, Варна, "Г. Бакалов", 1982

  3. Маринов, Ст. и др., Специализирани видове туризъм, НБУ, 1995

  4. Нешков, М., "Пътнически агенции и пътнически транспорт", Варна, Университетско издателство, 1996

  5. Силяновска,Татяна , “Основи на музейното дело”, С, 1998

6.www.baatbg.org

1 Из Устава на Българската Асоциация за алтернативен туризъм.

2 Татяна Силяновска, “Основи на музейното дело”

3 Ст. Маринов, “Специализирани видове туризъм, НБУ, 1995

4 Ст. Маринов, “Специализирани видове туризъм” НБУ, 1995

5 Марин Нешков, “Пътнически агенции и пътнически транспорт” Варна, Университетски издателство, 1996

6 Нешков М. и др., Икономика на туристическата фирма, С., НБУ ФДО, 1994






Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница