1. Същност на метода на критичната точка



Дата18.11.2017
Размер125.76 Kb.
Размер125.76 Kb.

1. Същност на метода на критичната точка

Методът на критичната точка на стопанската дейност е най-популярният аналитичен метод в световното стопанство. Той е квинтесенция на известния от 30-те години на миналия век в световното управленско счетоводство анализ на зависимостта „Разходи-Обем-Печалба” (Cost- Volume- Profit Analysis). Освен под това наименование методът на критичната точка се среща още и като „Анализ на приключване без загуба”. Английското наименование на метода Break- Even Point се разбира като точка на равновесието между приходите и разходите, френското наименование Point mort de rentabilité се свързва с т. нар. нулева (мъртва) точка на рентабилността, а немското наименование Kostendeckungspunkt изразява точката на пълното изплащане (покриване) на разходите от приходите. И трите наименования изразяват с малки различия същността на разглеждания метод.

Анализът на критичната точка е известен на българските специалисти по счетоводство от предвоенния период, когато изграждането на българската счетоводна наука се извършва на основата на европейската теория на счетоводството. В бившия СССР методът е игнориран близо няколко десетилетия, а по-късно и у нас в условията на централизираното стопанство. В условията на т. нар. демократичен преход към пазарна икономика той бива преоткрит и широко прилаган.

По същността си той изразява една от базисните икономически зависимости на микроикономическо равнище, върху която се изгражда управленското счетоводство, което му придава основополагащ характер. Методът дава количествена оценка на зависимостта, която съществува между общите продажби, общите разходи и общата печалба и представлява по същество един прост, ясен и надежден метод за анализиране на алтернативни ценови решения и за намиране на ориентировъчното равнище на фирмената цена.

Анализът се отнася за краткосрочен период, определян обикновено като годишен, базира се на разграничаването на разходите на постоянни и променливи и изследва поведението на пълните приходи и разходи при промяна на обема на дейността. За осъществяването му предприятието трябва да има счетоводна информация за постоянните и променливите разходи, които в своята съвкупност представляват пълните разходи.

Ако по отношение на определена дейност са известни общите постоянни (FC) и общите променливи (VC) разходи за даден обем произвеждана продукция може да се построи графиката на пълните разходи, която изглежда по следния начин:





Фиг. 1

Тази графика изразява профилът на разходите на предприятието. Той показва, че дори предприятието да няма никаква дейност, постоянни разходи ще се извършват, т.е. при нулево производство общите разходи ще са равни на постоянните разходи.

Освен за пълните разходи, за целите на счетоводното изследване е необходима информация и за приходите на предприятието. При една идеална конкурентна ситуация (фиг. 2), общите приходи се увеличават право пропорционално на производителността. Тогава общите приходи добиват вида, изобразен на фиг. 3.



Фиг. 2 Фиг. 3

Финансовият резултат на предприятието се определя по зависимостта:



Печалба = Общи приходи – Общи разходи

При заместване с буквени обозначения се получава:



g = TRTC

TR = p.q, TC = FC + VC, от своя страна FC = а и VC = b.q

където: g е печалбата, p е продажната цена за единица, q е количество, a са постоянните разходи и b е средния променлив разход за единица.

Следователно g = p.q – (a + b.q)

При преобразуване на формулата: g = q.(pb) – a

При предварително определена цена, среден променлив разход и постоянни разходи, е възможно да се установи обема на продукцията, която трябва да се произведе и пласира, за да се получи планираната печалба.

Анализът на зависимостта „Разходи-Обем-Печалба” се свързва със следното логическо разсъждение. Когато предприятие започва производството на даден продукт, в началото на дейността обемът е нулева величина. Въпреки това вече са направени определени разходи като например заплати, застраховки, амортизации, наеми и др. Те са разходи за периода и имат условно- постоянен характер. В процеса на дейността се извършват разходи за производството на продукцията, а именно материални, трудови и непреки производствени разходи. Първоначално разходите се извършват без насрещна реализация на приходи, които се получават в последствие. Те не са достатъчни за възстановяването на разходите, но в течение на дейността се достига до момент, в който получените приходи се изравняват с направените разходи, което води до нулев финансов резултат, т.е. нито печалба, нито загуба. Произведеното количество продукция, при което настъпва изравняване на приходите и разходите се нарича критичен обем на производството.


2. Условности на модела на критичната точка

Като всеки абстрактен модел методът на критичната точка се свързва с редица предположения и ограничения, изразяващи неговите несъвършенства при изразяването на реалността. Като базови предположения могат да се посочат следните:



  • възприема се, че всички разходи са разграничени като постоянни или променливи

  • между обема на дейността и разходите съществува линейна зависимост

  • приема се, че обемът на производството е единственият фактор, оказващ влияние върху размера на разходите

  • приема се, че обемът на продажбите е равен на обема на производството, т.е. няма крайни запаси от продукция

  • продажната цена е неизменна независимо от равнището на продажбите

  • възприема се, че цените на доставяните ресурси не се променят

  • моделът се отнася за един или няколко продукта, но се приема че техният дял се запазва в общия обем на продажбите

  • не се очаква промяна в технологията на производството и в равнището на производителността на труда


3. Методи за определяне на критичната точка на обема на дейността

Определянето на критичната точка на обема на дейността може да се извърши по два метода- алгебричен и графичен, като последния се среща в две разновидности.



3.1. Алгебричен метод

При алгебричния метод за определяне на критичния обем на дейността се изхожда от следното равенство:



TR = TC,

тъй като в критичната точка финансовият резултат е нула, приходите са равни на разходите



p.q = FC + VC

p.q = a + b.q

p.q – b.q = a

q.(p- b) = a

q = a/p - q

Следователно количеството в критичната точка е равно на отношението на постоянните разходи и разликата между цената за единица изделие и средният променлив разход. Това количество произведена и продадена продукция се нарича още равновесно количество, а разликата между цената за единица изделие и средният променлив разход в световната счетоводна литература се определя като „принос”.

От тук следва, че равновесното количество qr = a/c, където с c е обозначен приносът на единица продукт.

3.2. Графичен метод

Графичният метод представя най- добре визуално критичната точка на обема на дейността. Той представлява съчетание на графиките на пълните разходи и пълните приходи. Изграждането на графиката на критичната точка може да се представи в два варианта. Първият е известен като обикновена графика на критичната точка, а вторият се нарича графика на пределния доход. Разликата между двата варианта на критичната точка се изразява в това, че при нейното изграждане, при първият вариант, първоначално се начертава линията на постоянните разходи, а при втория линията на променливите разходи. Предимство на втория вариант на графиката е открояването на пределния доход – вертикалното разстояние между линията на променливите разходи и линията на приходите.



При начертаването на тези графики трябва да се имат в предвид следните зависимости:

  • постоянните разходи са неименни при увеличение обема на дейността, затова се представят като права линия, успоредна на хоризонталната ос q. При условие, че обемът q е равен на нула, общите разходи TC са равни на постоянните разходи а. Поради факта, че при нулев обем няма приходи, финансовият резултат е загуба, равна на размера на постоянните разходи. Затова линията на постоянните разходи започва от това деление на ординатата, което изразява техният размер.

  • Общите приходи TR при нулево производство имат нулев обем. Затова линията, която ги изобразява започва от началото на координатната система. С увеличението на обема на дейността, те също се увеличават пропорционално.

  • Критичната точка е тази, в която линията на общите приходи TR се пресича с линията на общите разходи TC. Координатите на критичната точка показват: по абсцисата- критичният обем на продажби, по ординатата – критичният обем на приходите от продажби.

Начертаването на графиката при първият вариант (Фиг. 4) преминава през следните стъпки:

    1. Върху абсцисата се нанася обема q на произведените и продадени единици; по ордината се отразяват пълните разходи TC и пълните приходи TR.

    2. Начертава се линията на постоянните разходи като права, успоредна на абсцисата.

    3. Определя се размера на общите разходи TC като към линията на постоянните разходи се добавя тази на променливите. Начертаването на линията на променливите разходи става чрез съединяването на точките на променливите разходи VC = b.q. Координатите й са: върху абсцисата- определен обем на продажбите q; върху ординатата сумата на променливите разходи b.q. Началото на линията на променливите разходи съвпада с точката на постоянните разходи върху вертикалната ос. Линията на променливите разходи VC изразява и пълните разходи TC- съвкупността от постоянни и променливите разходи.

    4. Начертава се линията на приходите TR = p.q като се съединяват точките на приходите, чиито координати са: върху абсцисата- определен обем на продажбите q; върху ординатата сумата на приходите p.q. Началото на линията на приходите започва от центъра на координатната система, като е наклонена нагоре и надясно.

    5. Установява се критичната точка на продажните. Това е пресечната точка на линията на пълните разходи TC и линията на приходите TR. Перпендикулярът от критичната точка към абсцисата показва критичния обем на продажбите, изразен във физически единици. Перпендикулярът от критичната точка към ординатата показва стойностния критичен обем. Пространството на графиката между линията на приходите TR и линията на пълните разходи TC, което е надясно от критичната точка, изразява зоната на печалбата. Пространството на графиката между линията на пълните разходи и линията на приходите, което е наляво от критичната точка, изразява зоната на загубата.



Фиг. 4

Последователността при начертаването на графиката на критичната точка при вторият вариант (Фиг. 5) е следната:



  1. Върху абсцисата се нанася обема q на произведените и продадени единици.

  2. Начертава се линията на променливите разходи VC = b.q като се започне от началото на координатната система.

  3. Начертава се линията на постоянните разходи FC като права, успоредна на линията на линията на променливите разходи. При този вариант линията на постоянните разходи FC се явява същевременно и линия на пълните разходи TC. Нарастващото разстояние на която и да е точка от линията на пълните разходи до абсцисата, изразява увеличението на пълните разходи спрямо увеличението на обема.

  4. Начертава се линията на приходите TR = p.q. Разстояние на която и да е точка от линията на приходите до хоризонталната ос изразява величината на приходите от продажбите спрямо увеличението на обема на продажбите.

  5. Установява се критичната точка на продажните като пресечната точка на линията на пълните разходи TC и линията на приходите TR.


4. Практико-приложни аспекти на изследването на метода на критичната точка

Методът на критичната точка представлява един добър ориентир за различни управленски решения, свързани например с избора на алтернативи за фирмени цени, определянето на ценова стратегия, разработването на тактика на договарянето, намирането на оптимум на разходите за стимулиране на продажбите, подбор на каналите на реализация и други. Той дава общ поглед за ефекта на цената върху продажбите, печалбата и възстановяването на разходите и подсказва алтернативни решения.

Възможно е чрез този метод да се оценят варианти за въвеждане на нови активи в предприятието. Това от своя страна води до промяна на размера на постоянните разходи и изчисляването на нова критична точка. Въпросите на които трябва да си отговори ръководството в този случай са следните: Каква печалба ще реализира предприятието без новите активи и каква ще бъде тя след въвеждането им? Каква ще бъде критичната точка на обема на дейността след въвеждането на новите активи в експлоатация?

Друга възможност, която дава анализът на зависимостта “Разходи – Обем – Печалба” е изчисляването на печалбата, респ. загубата при текущата производителност. Това е удобен способ за бързо установяване на текущата печалба въз основа на отчетните данни. Освен това в процеса на планиране на бъдещата дейност, за нуждите на управлението може да се изчисли печалбата при планирания към определен момент обем продукция. При използването на отчетни данни, печалбата се изчислява като произведеното в повече количество над равновесното се умножи по приноса за единица произведена продукция, т.е. g = (q- qr). При използването на планови данни, планираната печалба ще се изчисли като разликата между планирания и критичния обем се умножи по приноса за единица продукция. Възможен е и обратния вариант- определяне на продажбите, за се постигне планираната печалба.

Чрез методът на критичната точка е възможно и определянето на продажната цена на изделията. Този начин на ценообразуване обаче е условен, тъй като приложението му не е възможно във всички случаи.

Анализът “Разходи – Обем – Печалба” е приложим и по отношение на комбинация от стоки, които заедно образуват един “пакет” и формират общите продажби на фирмата. В този стоков набор (продуктов микс) влизат като правило продукти с различна доходност (различен принос в крайните финансови резултати) и с различен дял в общите продажби.

Обединени в пакет, обаче те вече се разглеждат като едно цяло, за което се търси съответното управленско решение – какъв е критичният обем на продажбите за дадения продуктов микс, за да може фирмата да възстанови разходите си и евентуално да получи желаната печалба.

5. Недостатъци на метода на критичната точка

Анализът “Разходи – Обем – Печалба” е приложим в много практически ситуации, той може да бъде много добър аналитичен инструмент в управлението на една фирма, но само ако се държи сметка за неговата условност и за границите на неговото приложение.

Най- същественият недостатък на метода на критичната точка произтича от линейното представяне на измененията на приходите и разходите. Линейният характер на изменението на приходите и разходите спрямо обема не е общовалиден. Той се запазва само в рамките на определено изменение на обема. Извън него промените в приходите и разходите добиват нелинеен характер.

За съществуването на някои слабости на метода способстват и посочените вече допускания, които на практика не винаги е възможно да се спазват.

Така например според едно от тези ограничения остатъците в началото и края на периода на видовете готова продукция имат незначителен размер по отношение на величината на изразходваните ресурси. На практика обаче остатъците от готова продукция, материали, незавършено производство и полуфабрикати могат да променят величината си през отделните периоди, както в посока на увеличение така и в посока на намаление.

Друга условност на метода е, че цената на продукцията остава неизменена, но на практика с течение на времето неминуемо настъпват промени в цените на видовете продукция. Променят се също и цените на доставяните ресурси, които също се приемат за неименни, но в течение на периода цената на придобиване обикновено претърпява изменения.

Като недостатък може да се отчете и представянето на постоянните разходи графически като права линия. Те остават неименни спрямо обема на продажбите само за промени в обема в определени граници. В последствие, постоянните разходи също се променят, като добиват стъпаловидна форма. Проблем е, че на практика повечето постоянни разходи имат стъпаловидна, а не праволинейна форма, като същевременно при различните по характер постоянни разходи и стъпаловидната форма е различна.

Друго допускане, че продуктовата структура на предприятието остава непроменена също е рядко срещана ситуация. Когато графиката на критичната точка се отнася за предприятие с множествена продуктова структура, трябва да се приеме, че всеки един от продуктите се продава при един и същ брутен доход за единица дейност. При многопродуктова структура на производството се явява проблемът за разпределението на непреките разходи. От това доколко е реално разпределението им, по нататък зависи и точността на изградения модел на критичната точка.

В процеса на анализа се приема също, че обемът на дейността е единственият фактор за съизмерване на приходите от продажби и пълните разходи. Това е една от най-важните хипотези при изследването на метода. На практика обаче, съществуват и редица други фактори, които влияят върху изменението на разходите, респ. приходите от дейността.

Въпреки изброените недостатъци трябва да се отбележи, че аналитичната сила на метода на критичната точка зависи изцяло от това, дали в хода на анализа се държи сметка за изменчивостта на пазарните условия (цени, търсене, конкуренция) и за техния съвкупен (кумулативен) ефект върху разходите и приходите на фирмата. Ако критичната точка се преизчислява в зависимост от пазарните промени и се превърне от статичен в динамичен показател, тогава тя може наистина да бъде полезен ориентир във фирменото управление и по-конкретно – да се използва за преценка на различни алтернативи и за намирането на “умни” ценови решения.



Източници на информация

1. Мария Павлова, Управленско счетоводство, Ромина, 2001

2. Трифон Благоев Трифонов, Управленско счетоводство , СИЕЛА, 1998

3. Бойчинка Йонкова, Управленско счетоводство, Ромина, 2006








Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница