1. Творческа история текста е от втория период на Яворов и поместено в поетическия цикъл „Прозрения" през 1910г в антологията „Подир сенките на облаците"



Дата16.11.2017
Размер16.9 Kb.
Размер16.9 Kb.

Две души”

1.Творческа история. – текста е от втория период на Яворов и поместено в поетическия цикъл „Прозрения” през 1910г. в антологията „Подир сенките на облаците”. Книгата излиза с идеята да представи най-доброто от създаденото до момента от поета.

2. Значение на заглавието – насочва към представата за свусъставната същност на човешката душа, която е водеща в модерната концепция на твреца за човека. Идеята за „две души” в същността на човешкото естество внушава трагично усещане за едновременост на светлина и мрак, добро и зло, живот и смърт.

3. Жанрова композиция – жанрът може да бъде определен философска, интелекруална изповед в аз-форма. В този смисъл лирическия текст е характерна част от групата интелектуално-психологически текстове, които бележат извеждането на специфичната авторова философия за модерния човек. Представянето на тези идеи от 1-во лице ед.ч. без „посредничество” на лирически герой създава максимална степен на откровение, засилва трагичното внушение за драматизма на двумерното битие вътре в себе си за човека. Изповедта е композирана в 3 четиристишни строфи – отличава се с краткост.

4. Основна тема и идея. – раздвоението на страдащата, самотна човешка душа. Идеята е зададена още на пратекстово ниво, насочена към представянето на драмата на битието и себеусещането, породена от невъзможността вътрешния свят на човека да бъде почустван единен и цялостен. В този смисъл основна тема на стихотворението е изява на мъчителната невъзможност на личността да види себе си и света в сигурност и цялост, на усещането за разкъсване и двуизмерност на модерната душа. Раздвоението на Яворов не създава внушение за богатство на сетивата за света, а за драма на непостигнатия свят и непознатия човек, разпънати между ангелско и демонично начало. Творбата разгръща мотива за крайностите, в които лирическия герой усеща себе си и света, за борбата между доброто и злото, за живота и смъртта. Лирическият говорител нарича двете души „непримирими”, въвежда усещането за борба между тях. Животът е отречен в общия смисъл в представата за него, заменен е с горене-драматизъм,разкъсване,болезнено страдание: „Аз живея, аз горя”/

5. Образа на лирическият говорител. – основен мотив е самотата, обземаща цялата личност, душата му е раздирана от дълбоки противоречия. Изгражда се образът на раздвоената личност, чийто път към себе си и към света е страдание. Основни символи са ангелското и демонично начало, които се борят в човешката душевност.



6.Стил и език- основа на стилистичното изграждане на творбата е символистичността кояро пердставя Яворовото творчество като част от символистичната българска поезия.

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница