1005 Няма време за бунт



Дата18.11.2017
Размер308.5 Kb.
Размер308.5 Kb.

1005 - Няма време за бунт

Уолтър Файт

Пълна промяна

http://www.youtube.com/watch?v=HxWX_AHYQwg

Ако искаме да отидем на небето, ни е нужна пълна промяна. Имаме нужда от тази промяна като отделни личности и като църква.

Дошло е времето да говорим за тези неща, защото ни се казва, че прякото свидетелство ще предизвика пресяването.

АМЕЙЗИНГ ДИСКАВЪРИС

и пастор Уолтър Файт

представят

ПЪЛНА ПРОМЯНА

Ще трябва да преживеем пълна промяна.

НЯМА ВРЕМЕ ЗА БУНТ

Ще продължим с типологията. Спомнете си, че при Кадис-варни Божиите деца не влязоха поради неверието си. Сега нека разгледаме друг, подобен период. Основният стих за него е Римл. 12:2. „И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познавате от опит що е Божията воля – това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено“.

Всички тези истории от Библията се отнасят до нас, живеещите в последните дни и ние трябва да научим уроци от тях.

„Не се мамете. Мнозина ще отстъпят от вярата (това е тъжната реалност и не можем да я променим), ще слушат измамни духове и бесовски учения. Сега пред нас е Алфата на тази опасност (тук тя говори за времето на д-р Келог). Омега ще бъде от най-смущаващо естество“ („Избрани вести“, т. 1, гл. 24).

Така че църквата вече е преминала през Алфа-отстъплението и й предстои Омега-отстъпление. Това е пророческо дело. Защо всички ние избираме да капитулираме, когато установим, че Омега ни обгръща отвсякъде и искаме да напуснем църквата? Това трябва да се случи.

„Врагът е работил върху умовете на някои хора в миналото и ги е довел до невъздържаност, като са смесвали истината с подигравателни и фалшиви теории. Той е подвел проповедници и учители да вплетат в доктрините си някои привлекателни идеи от собствената си изобретателност. Всяко отклонение от истината, което наблюдавахме в миналото, е отделяне на истината, посята от Светия Дух, над която Бог е поставил печата Си“ (Manuscript Releases, т. 7, стр. 189, англ. изд.).

Всички тези неща вече сме ги виждали в църквата. Не бива да сме изненадани, че ги има. Не бива да ни радват, но не можем да ги променим.

Докато живеела в Карол Менър Хоус, Елън Уайт получила видение, в което изглеждало, като че била в голяма компания от хора. Видението е записано в биографичните ѝ книги, написани от нейния племенник.

„Някой, напълно непознат на присъстващите, излезе отпред и произнесе вест на предупреждение към д-р Полсън и д-р Садлър, като ги умоляваше да прекъснат връзките си с д-р Келог и да са внимателни, за да не опорочат опитността си с философии и измама. „Отскубнете се! Отскубнете се, е моята вест към вас“ (Писмо 279, 1904 г.), написала тя в писмо до тези лекари. Текстът на това писмо бил тясно свързан по смисъл с писмото, адресирано до старейшините Джонс и Уагонър, които понастоящем били асоциирани с д-р Келог в Батъл Крийк“ (Биография на Е. Уайт, т. 5, стр. 348, англ. изд.).

Така че дори „големите светила“, онези, които могат да предадат много важни вести, които са истина, биха могли да отпаднат. Не гледайте на хора! Те могат да отстъпят.

„Вестителят, който говореше с тях отбеляза, че тези мъже са в мъглявина от заблуди, неосъзнаващи съблазнителните настроения в книгата „Живият храм“ (това е книгата, написана от Келог и съдържаща пантеистични теории, след което тя цитира 1 Тим. 4:1). Не се заблуждавайте, мнозина ще напуснат вярата и ще се вслушат в измамни духове и дяволски доктрини. - После добавя: - Сега пред нас имаме Алфа на отстъплението. Омега ще е от най-стряскащо естество“ (Писмо 263, 1904 г.). Хм!

Знаете ли, ние винаги си мислим, че това не е възможно. Не само че е възможно, но и е предсказано пророчески. Както знаете, аз бях един от делегатите на събиранията „Вяра и наука“, които нашата църква организираше, за да дискутира шестдневното сътворение. Някои от преживяванията ми са просто невероятни. Невероятни! Ние чухме всякакъв вид странни доктрини от водещи, високо издигнати и почетни личности в църквата. Мнозина от тях бяха декани на нашите главни факултети. Вие изберете и посочете имената на факултетите и наистина няма да повярвате, че подобни настроения съществуват всред адвентизма. Чухме всякакви ереси, пантеизъм, еволюционизъм. Всичко! Някои от присъстващите членове плачеха, други обвиняваха. Беше стряскащо. Дори някои от големите ни „светила“, които в миналото високо почитах - напуснаха църквата. Това ме натъжи.

И така, един ден отидох да говоря с един от „големите светила“. Извиках го настрана, седнахме на една маса и го попитах: „Какво става с тебе? Ти не беше такъв преди. Какво става с теб, кажи ми? Какво правиш? Защо правиш подобни компромиси“? Той ме погледна, наведе очи и ми отговори: „Това е Омегата“. Той знаеше добре. Толкова беше вплетен в нея, че не можеше да се откачи от куката. Това е много тъжно, нали? Толкова е тъжно.

„Басните, подобни на ересите от дните на ранната вест, съдържащи се в „Живият храм“ и разликите, които възникнаха от това, бяха много трудни за преодоляване и са отишли твърде далеко, за да се разрешат лесно. Те са толкова много, щото различни хора, които са били подведени да приемат приятните басни, водещи до освещението на греха, ми се представиха“ (Писмо 265, 1903 г., стр. 1, 2, до д-р Келог, 26.11.1903 г.).

Освещението на греха е ключа към онова, което ще се случи при Омега-отстъплението. Грехът ще бъде осветен във всичките му форми.

„Книгата „Живият храм“ съдържаше Алфа-отстъплението и верига от ереси. Тези ереси са сходни на (и тя продължава като обяснява къде и кога се е случило това)... Предадох им вест, сходна на онази, която нося от два месеца. Беше ми показано, че идеите, които са приели, са нищо друго, освен Алфа на голямото отстъпление“ (Писмо 265, 1903 г., стр. 1, 2, до д-р Келог, 26 ноем. 1903 г.).

Ще стане дори по-лошо. Тогава Бог й казва: „Остави ги!“.

„Беше ми забранено да говоря с д-р Келог по този въпрос, тъй като това не е предмет, върху който трябва да се разисква. Бях инструктирана, че определени настроения в „Живият храм“ са Алфата на дълъг лист от измамни теории“ ( Sermons and Talks, стр. 343, англ. изд.).

Така че тук не говорим само за една фалшива теория. Такъв е духа, който навлиза в църквата.

„Тези настроения са повлияли на народа ни навсякъде. На някои им се струва странно, че пиша „не изпращайте децата си в Батъл Крийк (Уауу!). Що се отнася до опасността от светското влияние в Батъл Крийк, бях инструктирана. Написала съм стотици страници относно опасността от това, да имаме толкова голям санаториум и толкова много млади хора да се събират на едно място. Младежите в Батъл Крийк са в опасност. Има опасност да сгрешат“ (Sermons and Talks, стр. 343, англ. изд.).

Дали това се случва в модерните ни колежи? Не са ли и те точно толкова големи? Бил съм на някои от нашите голе-е-е-е-ми църковни събрания в тези колежи. Там видях най-странни неща. Хоровете са облечени в роби, носещи знака „IHS“ (от лат. „Исус спасител на човека“, което всъщност е съкращение на триадата на Луцифер - египетската троица Изида, Хор и Сет). Изнасят се проповеди, в които се казва, че въпреки всичко, Петър е скалата. Това чували ли сте го от вашите амвони? И много по-лоши неща, които не искам дори да споменавам. Понякога се чудя, как е възможно това?

„Младежите в Батъл Крийк са в опасност. Има опасност да сгрешат“ (Sermons and Talks, стр. 343, англ. изд.).

Дори и в най-консервативните области това се вижда. Изнасях лекция в един от нашите колежи, върху предмета „Вяра и наука“ години наред. Но поради многото задължения, не ми беше възможно да продължа да го правя. На следващата година по този предмет предаваха вече еволюция. Дори самите студенти не можеха да повярват.

Мнозина от лекторите, на които съм попадал, днес са високопоставени професори в някои от нашите американски университети. Те преподават доста невероятни неща.

„Преди години аз не мислех, че точно в санаториума ще се сблъскат с тези грешни теории. Но когато беше издадена книгата „Живият храм“ и някои от нашите проповедници ми казаха, че в нея няма нищо нередно, а само онова, което съм проповядвала през целия си живот, тогава видях колко голяма всъщност беше опасността“ (Sermons and Talks, стр. 343, англ. изд.).

Ние сме в голяма опасност. Сатана е толкова изкусен измамник! Когато разсъждавам за ересите на Дезмънд Форд и всички подобни учения, които бяха премахнати от църквата, но все пак никога не я напуснаха, защо са още в църквата? Същото е, ако вземем модерните, съвременни преводи на Библията, които напълно изкореняват Христовото придвижване от Светая в Светая светих. Просто е невероятно.

Бях в Австралия и чух подобни настроения и мнения. По радиото имаше дебати и хора, които като Дезмънд Форд говореха за тези неща. Толкова ясно е написано в Библията, че Исус влезе в Светая, а не в Светая Светих, тъй като влезе там със собствената Си кръв. - Не е ли вярно това? - Не с кръвта на кози или овни, но влезе там чрез собствената Си кръв. Със сигурност, преди да дойде на земята, не би било възможно да влезе да послужи в Светая Светих. Беше ли подобно нещо възможно? - Не, защото не беше пролята кръвта Му. Така че службата Му в Светая би могла да започне след собствената Му жертва, което означава, че на по-късен етап е трябвало да влезе в Светая Светих. Но ние имаме пророчеството за 2300 денонощия, което ни посочва кога се е случило това събитие. Ако нямахме тази доктрина, всъщност нямаме нищо. Ако пожертваме тази доктрина, ЦАСД ще стане просто още една деноминация. Не, ние не сме просто още една деноминация, ние сме вестителите глашатаи, които известяват, че е дошъл денят на Божия съд - „… настана часът на Неговия съд“. Това се случи през 1844 г. и това е, което прави адвентизма специален и ни отделя. По тази причина Сатана мрази тази доктрина, тъй като желае да сме част от блудкавата супа. Но ние не сме супа. Ние сме адвентисти от седмия ден.

„Има опасност да съгрешат. Преди години аз не мислех, че точно в санаториума ще се сблъскат е тези грешни теории. Но когато беше издадена книгата „Живият храм“ и някои от нашите проповедници ми казаха, че в нея няма нищо нередно...“ ( Sermons and Talks, т. 1, стр. 343). Това е нашата история.



„Врагът на души се стреми да вмъкне идеята, че сред АСД ще настъпи голяма реформация, която ще се състои в отказване от доктрините, служещи като стълбове на вярата ни, в процес на реорганизация“ („Избрани вести“, т. 1, гл. 25).

Сблъсквали ли сме с подобно нещо вече? - За съжаление, да! Тройната ангелска вест? - Не, не можем да имаме подобна вест, това причинява разделение и разкол. Обидна е, освен това е срещу закона. Това е вест, която подбужда към омраза. Чували ли сте всички тези неща?

„Какъв би бил резултатът от такава реформация? Принципите на истината, които Бог в мъдростта Си е дал на църквата на остатъка, биха били отхвърлени (Уауу!). Религията ни би била променена. Фундаменталните принципи, поддържали делото през последните 50 години, биха били сметнати за заблуда …“ (пак там).

Това не е само мое предположение, това е реалността. Но независимо от това, където и да отидете, - както в историята, която разказах за комуниста, - Бог все пак си бе събрал малка църква от 25 души, които все още вярваха в цялата истина, казана от тази възрастна дама. И това, насред подобна заобикаляща ги среда! Можете ли да го повярвате? Бог има толкова невероятно чувство за хумор.

„... би се основала нова организация. Биха се появили книги с нова насока“ (пак там).

Бях в огромно издателство тук, от другата страна на границата. Влязох там и си казах: „Нека потърся някои интересни книги“. Ъъъъ, беше доста цветно. Помните, че преди години книгите бяха едноцветни, с не толкова голям набор от цветове. Имаше толкова много книги. Отидох при продавачката и попитах: „Извинете, къде са книгите от Духа на пророчеството“? Тя каза: „Оууу! Ето там, отзад, зад рафта“. Казах: „Добре, благодаря“! и отидох да ги търся. Намерих точно две книги. Само две. А в магазина имаше толкова много книги. Много книги! Погледнах двете книги, огледах наоколо в тази огромна книжарница, където беше пълно с толкова много книги и си казах: „Няма да оставя нещата така. Ще ги подразня и изнервя малко, тъй като това е част от моята природа. Ще ги поизнервя малко“. Отидох и попитах за мениджъра на книжарницата. Заведоха ме в офиса му. Представих се на мениджъра: „Здравейте, аз съм от ЮАР. Забелязах нещо много интересно във вашата книжарница. Бихте ли желали да дойдете и да погледнете“? Той дойде и отидохме заедно до мястото „отзад“. Тогава му посочих и казах: „Вижте това“. Той ме погледна учуден и каза: „Да и какво?“. Казах му: „Това са есенни листа. Защо тогава са скрити тук, отзад? - Ъъъъ, мислех си, че са есените листа, а не всички онези цветни книги наоколо. - Не мислите ли, че книгите ви са малко неправилно разпределени“? Ох, той беше абсолютно отвратен от мен. Не е нужно дори да отбележа, че ме е помислил за някакъв фанатик от ЮАР.

Направих същото в един от нашите европейски университети. Те толкова се гордееха с библиотеката си. Имаха всички тези прекрасни книги. Невероятни книги на „големи теолози“. Споменах там някои от теолозите, които зная: „Исус познавам, Павел познавам, Елън Уайт познавам. Но кой е този еди-кой си тук“? Имаха толкова много книги от кого ли не. Но книгите от Духа на пророчеството бяха няколко. Кои бяха всичките онези автори? На тях също не им допадна това, което казах.

„Фундаменталните принципи, поддържали делото през последните 50 години, биха били сметнати за заблуда“ (пак там).

Едно телефонно обаждане следва предишното и отново, и отново ми се казваше, че не мога да проповядвам това, и това, и това... Ох, но за мое щастие, аз съм глух с едното ухо.

„Би се въвела система на нова интелектуална философия. Основателите на тази система биха отишли в градовете и извършили велики дела. Разбира се, съботата би била омаловажена, също и Творецът, Който я е създал. Нищо не би било в състояние да застане на пътя на това ново движение (по-нататък ще поговорим за това по-обстойно). Ръководителите биха проповядвали, че добродетелта е по-добра от порока, но без Бога. Биха се уповавали на човешка сила, която няма никаква стойност. Основата им би била върху пясък и бурите, и вихрушките биха разрушили постройката“ („Избрани вести“, т. 1, гл. 25).

Ще се случи! Пророкувано е! Ако още не го намирате във вашата църква, потърсете такава, където ще видите тези неща. Това е разрешението.

„Кой има право да основе такова движение? Притежаваме Библиите си, имаме духовен опит, засвидетелстван от чудните действия на Светия Дух, имаме истина, която не допуска никакви компромиси (тя е или вярна или невярна). Няма ли да отхвърлим всичко, което не е в хармония с тази истина“ (пак там)?

Това е наше задължение. Но няма да сте много обичан и известен. Това не е конкурс за популярност. Хората казват, че християнството е патерица. Не, не! Християнството не е за мамини дечица!

„Колебаех се и забавях изпращането на това, което Господният Дух ме подбуди да напиша“ (пак там).

Дори тя самата не е искала да го напише: „О, не мога да напиша подобно нещо!“.

„Не желаех да бъда принудена да представя подвеждащото влияние на тези фини измами. Но според Божието провидение тези подбуди навлизат и трябва да бъдат отблъснати“ ( пак там).

Това е наше задължение!

„Фактите, отнасящи се до Корей и неговата група, които се надигнаха срещу Моисей, Аарон и срещу Яхова, са записани като предупреждение към Божия народ. И особено за онези, които живеят на земята в края на времето“ (Духът на пророчеството, т. 1, стр. 306, англ. изд.).

Така че трябва да изучаваме тази типология. Ако стоим в обхвата на Духа на пророчеството и Библията, ние сме на сигурна основа. Тя казва: „Изучавайте тези сцени, вижте в коя ера живеете и помислете дали нещата съвпадат. Тази е причината, Бог да ни даде тези примери“.

„Сатана е подвел хора, които да имитират примера на Корей, Дотан и Авирон …“ (пак там).

Имаме ги в църквата. Интересно е да се отбележи, че имаме както религиозен, така и политически аспект. Корей искаше да бъде духовния водач, духовния първосвещеник. Другите бяха повече или по-малко дипломатичния политически корпус. Те искаха да сформират съединение всред ръководното тяло, нещо като обединение – т. е., организация между църква и държава. Това е брилянтно! Виждаме ли нещо подобно в нашата църква?

„... за подбуждане на бунт сред Божия народ. Тези, които си позволят да се изправят в опозиция срещу ясното свидетелство, се самоизмамват. Помислили са си, че тези, на които Бог е възложил бремето на Своето дело, са били издигнати над Божиите люде и че техните собствени съвети и изобличения са ненужни. Те са се изправили в опозиция срещу ясното свидетелство, което Бог иска Неговите служители да носят, като изобличение за нечестията между Божиите люде“ (пак там).

Тази лекция съм я балансирал с друга лекция, наречена „Пазач ли съм аз на брата си?“. Всяка от тях има две страни и две истории.

„За известно време мнозина не бяха решили дали да извършат цялостна жертва, относно всички тези болезнени неща, дали да отхвърлят откритото, ясно дадено свидетелство или да отстъпят пред „врявата“ на апетита. Те заеха неопределена позиция“ (пак там).

Има мнозина в този свят, които са неутрални или се двоумят поради липса на кураж.

„Това страшно решение незабавно издигна стена на разделение между тези и другите, които се очистваха, както Бог беше заповядал - от всяка телесна нечистота...“ (пак там).

Всички тези неща, вплетени заедно, целият духовен живот, е много сложна взаимно обвързана система.

„Те твърдяха, че хората са добри, но че изобличаващото свидетелство е, което предизвиква проблем“.

Да, този човек е добър. Имам много интересни преживявания с Амейзинг Дискавърис. Това служене, не е сред най-популярните под слънцето. Но останах с тях, защото вярвам, че най-искреното им желание е да разпространят Божията финална вест. Зная също, че не го правят, за да се обогатят по какъвто и да било начин. Работата им е много себеотрицателна. Привиквали са ме доброжелатели, които са ми казвали: „Защо не се разграничиш от тези хора, тъй като проблемът не е в теб? Те са проблема“. И в същото време тези, същите доброжелатели, се обаждат в Амейзинг Дискавърис, и казват същото и на тях: „Защо не се дистанцирате от този мъж? Вие не сте проблема, той е проблематичната личност“. Едни и същи думи от едни и същи уста. Не е ли това невероятно?

На каквато и възраст да е човек, изобличението на греха не е добре дошло. Аз не съм споменавал имена, нали? Не! Може би съм споменавал специфични области, но имена не съм споменавал. Това не е мое задължение. Не бих искал да подценявам никого. Тук говорим и се обръщаме към принципа.

„Когато непокорните развеят знамето си, всички недоволни се сплотяват около този стандарт и всички духовно несъвършени, недъгави, осакатени и слепи се обединяват, за да разпръснат влияние, и да посеят несъгласие или раздор“ (The Spirit of Prophecy, т. 1, стр. 306).

Толкова е заразно и толкова трудно да се борим с него. Наистина е наложително да плачем между преддверието и олтара.

„Всеки напредък на Божиите слуги, които са начело на работата, е бил наблюдаван с недоверие от тези, които са имали бунтовен дух и всичките им действия са били представени погрешно от онези, търсещи грешките, докато честните души са били въведени в примка, поради търсенето на доброто познание“ (The Spirit of Prophecy, т. 1, стр. 306).

Ако някои не си отвори устата, всички загиваме. Знаете ли, понякога се питам: Наистина ли се отказах от всичко в света? Отказах се от работата си в университета - Бог ми върна работата. Но в онзи момент се отказах от нея, заради истината. Отказах се от семейството си - те ме отхвърлиха и не съм бил у дома вече 23 години. Отказах се от старите си приятели. И всичко това без причина ли беше? Да не би да съм си купил истината единствено, за да я продам отново на църквата? Това е неразумно. Защо да се откажа от всичко в света, а след това да приема заблудите в църквата? Не мога да направя това! Или по-скоро, с Божията помощ не мога да направя това.

„Да бъде изкаран от заблудите някои, който е позволил да бъде вкаран в бунт, би било толкова трудно, колкото беше трудно да бъдат убедени бунтовните израелтяни, че те са в грешка, а че Моисей и Аарон са прави (няма да е лесно). Дори когато Бог по чуден начин направи земята да погълне лидерите на бунта - Корей, Дотан и Авирон, хората все още вярваха, че Моисей и Аарон не бяха прави, че те бяха убили Божиите люде (това е голяма самоизмама) и че те бяха отговорни за смъртта на тези „свети“ хора. Евреите не бяха излекувани от бунта си, докато 14 700 души, които се бяха присъединили към бунта, не бяха убити. И тогава, след всичко това, Бог в милостта Си благоволи да извърши забележително чудо с Аароновия жезъл, за да успокои и установи умовете им завинаги по отношение на свещенството“ (The Spirit of Prophecy, т. 1, стр. 308).

Така че това е невероятен паралел. Елън Уайт, в 9 том на „Ръкописи“ пише: „Задавам си въпроса, дали някога искреният бунт би могъл да бъде излекуван? Изучавайте в книгата „Патриарси и пророци“ въпроса, относно бунта на Корей, Дотан и Авирон. Този бунт нарасна до повече от двама души. Бунтът беше поведен от 250 мъже от първенците на обществото, известни мъже“ („Ръкописи“, т. 9, стр. 360, англ. изд.).

Така че можем ли да очакваме, че ще видим подобни изяви от известни мъже в последното време?

„Наречете бунта с истинското му име, както и отстъпничеството с истинското му име, и размислете върху опитността на древните Божии люде с всичките им осъдителни характеристики, които са били вярно записани, за да останат в историята. Словото заявява: „А всичко това ги улучи за пример и се написа за поука на нас, върху който са стигнали последните дни“ (1 Кор. 10:11). Ако мъже и жени, които имат познание върху истината, са толкова отдалечени от великия Водач така, че изберат великия водач на отстъплението и го нарекат „Христос наша правда“, то е, защото те не са се потопили дълбоко в дълбините на истината. Те не са в състояние да разграничат благородната руда от простия материал“ („Ръкописи“, т. 9, стр. 360, англ. изд.).

Кой беше нашия водещ текст? – „… преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля“. Ние имаме нужда от тази промяна. Църквата ни има нужда от тази промяна и то сега.

Задавам си въпроса дали истинският (искреният) бунт е излечим.

Втор. 1:45, 46. „И като се върнахте, плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви, нито ви даде ухо. Така стояхте в Кадис дълго време, според колкото дни прекарахте там“.

Те можеха да влязат, нали? Те бяха на границата с Ханаан и можеха да влязат още тогава.

1 Царе 8:7. „А Господ каза на Самуила: Послушай гласа на людете за всичко, що ти говорят, защото не отхвърлиха тебе, но Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях“.

Те искаха лидерите им да ги отведат обратно в Египет.

1 Царе 8:19. „Обаче, людете не искаха да послушат Самуиловия глас, а рекоха: Не, но цар нека има над нас“.

Уауу! Хората винаги ме питат, коя е най-успешната форма на управление. Без да се двоумя ще отговарям: Теокрацията. Демокрацията е лъжа. Тя е управлението на мнозинството. А мнозинството винаги греши. Не съм ли прав? - Да, прав съм.

Искаме цар, казаха те. Отхвърлиха Духа на пророчеството, избраха си ново управление, под ръководството на Корей, Дотан, Авирон и 250 от началниците на Израел. Това движение предизвика смъртта на 14 700 от последователите.

Това е само малко число от типологията. Питам се какво ли ще е числото на антитипичния народ.

Еремия 7:22-24. „Защото не говорих на бащите ви, нито им дадох заповеди за всеизгаряния и жертви в деня, когато ги изведох из Египетската земя; Но това им заповядах, като рекох: Слушайте гласа Ми и Аз ще ви бъда Бог, и вие ще Ми бъдете люде! И ходете по всичките пътища, които ви заповядам, за да благоденствате“.

Аз се борих с тази мисъл. Както казах, когато станах християнин, се запитах: Защо Бог очаква това пълно покорство? Но това е, докато започнете да разбирате, че това е най-доброто нещо на света за вас. Не е, защото Той е тиранин, но защото Той ни е направил и Той знае най-добре кое е най-доброто за нас. И ако вършите, каквото Той ви казва, сте благословени. Прекрасно е! Ако трябва да го извършвате, защото трябва, тава е добър старт, но е жалко. Ако го правите защото вие искате, защото това е най-доброто нещо, което може да ви се случи, то вече сте извървели половината път.

Еремия 7:23, 24. „Но това им заповядах като рекох: Слушайте гласа Ми и Аз ще ви бъда Бог и вие ще Ми бъдете люде! ... Те, обаче, не послушаха нито преклониха ухото си, но ходиха по намеренията и по упоритостта на своето нечестиво сърце, и отидоха назад, а не напред“.

Така се развива Лаодикийският дух.

„Но малцина са обезпокоени или учудени от липсата на духовна сила“. („Свидетелства към църквата“, т. 5, гл. 24, изд. 2012 г.).

„От времето на срещите в Минеаполис, аз виждам състоянието на Лаодикийската църква, както никога преди“ (Review and Herald, 26 авг. 1890, пар. 4).

Така че тук имаме опитността от Кадис. А какво произлезе от опитността в Кадис? - Откриваме бунт. Адвентната църква имаше своята опитност от Кадис през 1888 г., след което последва бунт. Ние вървим по същия път.

„Аз чух Божието порицание, изговорено към тези, които бяха толкова доволни, че не познаха своята духовна нищета. На тях Исус говори, както и на самарянката: Ако знаеше Божия дар и кой е Този, Който ти каза: „Дай ми да пия“, ти щеше да Му поискаш, и Той щеше да ти даде жива вода“ (Review and Herald, 26 авг., 1890, пар. 4).

Църквата ни има нужда от това.

„Както евреите, мнозина са си затворили очите да не би да видят. Но днес опасността е много по-голяма от това да си затворим очите за светлината и да се отделим от Христа, като не чувстваме нуждата си от нищо, точно както, когато Той бе на земята ... Тези, които се съпротивляват на Божиите вести, дадени чрез Неговия смирен служител, си мислят, че са в несъгласие със сестра Уайт, тъй като нейните идеи не са в хармония с техните. Но тези несъгласия не са със сестра Уайт, а с Господа, Който ѝ е възложил да извърши делото“ (Review and Herald, 26 авг., 1890, пар. 4).

Най-вероятно, това е най-големия проблем в църквата. И как само се опитват да се промъкнат наоколо дори онези, които твърдят, че го вярват. Това стряска съзнанието ми. „Най-вероятно тя е била повлияна от препратката на превода на крал Яков, за да направи подобно изказване“, казват някои. Ай, вдигнете ръка и ми кажете: „Какво друго й е повлияло, за да каже другите неща, които е казала“?

„Целта на скитането из пустинята не бе само наказание за бунтовниците и недоволстващите, но и дисциплина за растящото поколение, подготовка за неговото влизане в обещаната земя. „Моисей им каза: „Както човек наказва сина си, така Господ, Бог твой, те наказва” („Патриарси и пророци“, гл. 36).

Така че и ние трябва да минем през всичко, през което минаваме. Трябва да минем през опитността на глада и на манната, трябва да извършим същите неща. Кое е онова, което ще ни поддържа в тази криза? - Манната. Ние трябва да я ядем, да я усвоим, трябва да живеем в хармония с нея. Трябва да спрем да мърморим.

„Намери го в пуста земя и в пустиня на дивост и рикание. Огради го, насади го, опази го като зеницата на окото Си“ („Патриарси и пророци“, гл. 36).

Какъв бунтовен народ. Знаете ли кое е изумителното? - Разбунтуваха се и всичките трябваше да се върнат обратно. Защо не беше възможно Халев, Исус Навиев, Аарон, Моисей и Мариам да влязат в обещаната земя? Те извършиха ли нещо нередно на този етап? – Не! Но и те трябваше да се върнат. Трябваше да отидат обратно, заедно с народа - препъващ се, врънкащ и мърморещ. Така и днес Аарон, Моисей и другите, трябва да са с този врънкащ и мрънкащ народ.

Сега нека разгледаме доктрината на Корей, понеже тя е невероятна.

Числа 16:1. „А Корей син на Исаара, син на Каата, Левиевия син и Датан и Авирон, синовете на Елиава, и Он, синът на Фалета, Рувимови потомци...“.

Защо мислите ни се дава родословието им? - Тъй като във втората заповед се казва, че до децата от трето и четвърто поколение се въздава беззаконието. Ще се спрем на това по-късно. Става много интересно.

Числа 16:2. „… дигнаха се против Моисея с двесте и петдесет човеци от израелтяните, ПЪРВЕНЦИ на обществото, ИЗБРАНИ за съветници, ИМЕНИТИ мъже.“

Мислите ли, че това е написано за наше поучение? Когато видят тези неща, хората ми казват, че ще напуснат църквата. Моисей никога не напусна църквата.

Числа 16:3. „Събраха се прочее против Моисея и против Аарона, и рекоха им: Стига ви толкоз! Цялото общество е свято (добре, това е единия проблем), всеки един от тях и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господното общество“?

„Кое те кара да си мислиш, че Господ говори само чрез теб? Защо да не говори и чрез мен? Господ ми показа, че трябва да направя това или онова“. Чуваме ли подобни изказвания в църквата?

Грешниците срещу светите!

И така, „… Корей и неговите сътрудници спечелиха вниманието и си осигуриха подкрепата на събранието. Обвинението, че негодуванието на народа е причинило изливането на Божия гняв над тях, се обяви за фалшиво. Те казаха, че събранието не било виновно, щом като то изисквало своето право (това е днешният дух), но че Моисей бил надменен водител, че изобличавал народа като грешници, докато те са свят народ и Господ е между тях“ („Патриарси и пророци“, гл. 35).

Днес ние имаме същото поведение. На Господ не му дреме как се обличаш, какво ядеш или какво правиш! Това е законничество, това е покъртително! Всичко, което трябва да правиш, е да Го обичаш. Той ще те приеме такъв, какъвто си и всичко ще е наред. Също и начина, по който вкарваме хората в църквата, не е чрез истината или чрез проповядването. Неее! Имаме кафе-клубове, музика и това и онова, и какво ли не още, и Господ ще приеме това като най-добра форма на служене. Срещаме ли това днес? – Да!

„Корей проследи историята на техните пътувания през пустинята, където бяха изпаднали в тясно положение и мнозина бяха загинали поради своето роптание и непослушание. Слушателите му мислеха, че виждат ясно, как техните трудности биха могли да се избегнат, ако Моисей постъпваше другояче“ („Патриарси и пророци“, гл. 35).

Колкото до тази Елън Уайт, – Уауу! - с мислене от XIX век, да ни бъде наложена някаква си „остаряла лелка“. Между другото, тя не е била „остаряла лелка“. Когато станала пророк, е била на 17 години. Била е дете. Била е дете!

„Те решиха, че всичките им нещастия бяха от него и че изключването им от Ханаан е следствие лошото управление на Моисей и Аарон…“ („Патриарси и пророци“, гл. 35).

Адвентната църква ѝ казала, че не може да понася повече нейното заяждане и затова са я изпратили в Австралия. Спомняте си, нали?

„... но че, ако Корей бъде техен водител и ги насърчава, като им говори за добрите им дела, вместо да ги изобличава за греховете им (това би било страхотно) … Корей и групата му така много ги бяха поласкали, щото те започнаха да вярват, че наистина са един много добър народ …“ (пак там).

Това е нашата модерна теология. Това е вида проповядване днес. Никога не казвай нещо, което ще размъти водите. Нека бъдем мили и внимателни. Ние всички сме добри хора. Нека отидем и да докажем на всички, че сме добри. Тогава хиляди ще влизат в църквата.

Посетих страна, много на север в Европа. Бях повикан от ръководството и бях замолен да не проповядвам онова, което възнамерявах да проповядвам. „Виждаме - казаха те, - че правиш евангелизации. Молим те, не я провеждай тук по твоя начин. Ние имаме прекрасни взаимоотношения с другите църкви и не искаме тези връзки да бъдат унищожени“. Поискаха да говоря с най-високостоящия между тях, относно това. Разговарях с него. Той ми каза: „Ти няма да направиш тази евангелизация“. Казах му: „Дай ми добра причина, защо да не я проведа. Защо да не нарека нещата с истинските им имена? Защо да не нарека папството Антихрист и да изнеса и други такива „палави“ доктрини“? Той ми отговори, че от години имат тези прекрасни взаимоотношения, от … не помня, от 18 години. О, имаше и представители от нашата църква, които посещаваха други църкви в други области. Много интересна история. Те имаха тези много интересни връзки със свещеници, с различни пастори и си разменяха амвоните и наистина имаха прекрасни преживявания заедно. За цели 18 години. Попитах го: „Ами това е прекрасно, но колко от тях станаха адвентисти? - Нито един“. Казах му: „Ами тогава вашият евангелизъм не функционира много добре, затова бихте ли ме оставили да проведа моя вид евангелизъм?“. Ох, това беше голяма драма. Тогава дори онези, които харесваха вестта, помолиха да не говоря поне за млечните продукти, тъй като цялата нация консумирала млечни продукти. Казах им: „Може би затова са толкова болни и трябва да им бъде казано“. Ох, какъв кошмар. Какъв кошмар! „Поласкай хората, поласкай ги. Кажи им, че те всички са свети“. Как тогава ще накараме хората да се променят, ако не им кажем защо трябва да се променят? Така ли е? Аз високо оценявам всички онези хора, които имаха куража вчера да застанат тук, отпред. Колко от онези, стоящи тук отпред, бяха римокатолици? - Двама. Общо бяха четирима, значи това са 50%. 50% от тях бяха римокатолици. И на мен ми казват да не говоря за тези неща, които проповядвам, за да не обидя римокатолиците. Не? Но това е, което ще промени римокатолиците.

Получих телефонно обаждаме от римокатолически свещеник, който ми благодари за вестта. Той каза, че вече не е римокатолически свещеник. Всъщност, той каза: „Благодаря ти, че ме освободи от тези лъжи, с които бях обвързан“. Не е ли това прекрасно? Това значи ли, че мразя римокатолиците, понеже проповядвам тази вест? Напротив, ако ги мразех, щях да си затварям устата и да не казвам нищо.

„Много им бе мила надеждата, че ще настъпи нов ред на нещата, при който похвалата ще заеме мястото на изобличенията (това са силни думи), а спокойствието ще заеме това на загрижеността и борбата“ (пак там).

Мога да видя описание на моята църква в тези думи.

„Мъжете, които бяха загинали, им бяха говорели ласкателни думи и изказваха голям интерес и любов към тях …“ (пак там).

Те бяха толкова мили и добри с тях. Толкова приятни хора! Знаете, че понякога да си мил и добър с някого, може да се окаже път към ада.

„… затуй народът си направи заключението, че Корей и неговите съдружници трябва да са били добри хора, и че Моисей е станал, по някакъв начин, причина за тяхното унищожение“ (пак там).

Толкова много се бяха самозаблудили.

По същия начин след 1888 г. Сатана внесе крайности в адвентното движение, за да фалшифицира вестта за Оправданието чрез вяра.

Имахме „The holy flesh movement“ - Движение на святата плът, които казваха, че няма значение какво се прави в тялото - прелюбодейство, преяждане. Храната е за стомаха и стомаха е за храната. Всичко това мина през ЦАСД в ранното ѝ състояние и ще се прояви отново в късния й етап.

Цялото събрание е свято! Пантеизмът беше Алфата на отстъплението. Пантеизмът ще бъде и финалното отстъпление. Ако аз проповядвам еволюция, в който и да било от колежите ни или, ако тази църква учи еволюция, в който и да било от колежите си, това е пантеизъм, защото учи постоянен прогрес към усъвършенстване. Не е ли така? Уауу!

Появиха се много движения - „издънки или разклонения“, които твърдят, че църквата се е превърнала във Вавилон и всички тези неща.

„Не обвинявайте Бог! Може да се наложи да останем тук, в този свят, поради неподчинението си още много години, както стана и с израелевите деца, но заради Христос, народът Му не бива да прибавя грях върху грях, като обвинява Бога за последиците от техните собствени неправилни действия“ (Писмо 184, 1901 г.).

„Ние можем да ускорим деня чрез даването на евангелието на света. В нашите сили е да ускорим завръщането на Господа“ („Евангелизъм“, стр. 696, англ. изд.).

Враговете им бяха осмени.

Числа 14:13-16. „Но Моисей рече на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти със силата Си си извел тия люде изсред тях; и ще кажат това на жителите на тая земя, които са чули, че Ти, Господи, Си между тия люде; че Ти, Господи, се явяваш лице в лице и че облакът Ти стои над тях, и че Ти вървиш пред тях деня в облачен стълб, а нощя в огнен стълб. И ако изтребиш тия люде като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще говорят казвайки: Понеже не можа Йеова да доведе тия люде в земята, за която им се кле, затова ги погуби в пустинята“.

Ние станахме за пословица. Не ни гледат със страхопочитание, както би трябвало. Ние сме само още един икуменически член.

„Езическите народи укоряваха Господа и Неговия народ, задето евреите не успяха според очакванията си да завладеят Ханаан, скоро след излизането си от Египет. Техните неприятели тържествуваха, задето Израел бе скитал толкова много години из пустинята и те се подиграваха и казваха, че Богът на евреите не могъл да ги заведе в обещаната земя“ („Патриарси и пророци“, гл. 44).

Адвентистите от седмия ден били ли са подигравани? Уоуу! Само прочетете уебсайтовете. Аз получавам купове от тях. Също така и относно Елън Уайт, и как тя е фалшив пророк. Виждали ли сте подобни? Всъщност, аз съм ги прехвърлил всичките, тъй като извършвам евангелска дейност и трябва да мога да отговарям на въпроси относно това. Какво невежество! Какво пълно невежество! Сатана е натрупал толкова много срещу тази църква, но въпреки всичко, той губи души. Така че, кой наистина държи контрола? - Бог държи всичко под пълен контрол.

„Сега Господ значително прояви Своята сила и благоволение след отварянето на Йордан пред народа Си, тъй че техните неприятели не можеха вече да ги укорят“ (пак там).

Това стана при втория опит за влизане.

Втор. 2:1 „Тогава се върнахме, та пътувахме в пустинята през пътя за Червеното море, според както Господ беше ми говорил; а дълго време обикаляхме поляната Сиир“.

Числа 32:13. „Гневът на Господа пламна против Израеля и Той ги направи да се скитат в пустинята за четиридесет години, доде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа“.

Всъщност, всичките тези много години бяха 38. Тридесет и осем години.

Втор. 2:14. „Времето, през което пътувахме от Кадис-варни, доде преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, доде се довърши изсред стана цялото поколение на воюващите мъже, както им се кле Господ“.

Сега нека прескочим на Еремия - пророка, живеещ по време на втората обсада.

Ерем. 7:22-24. „Защото не говорих на бащите ви, нито им дадох заповеди за всеизгаряния и жертви в деня, когато ги изведох из египетската земя; но това им заповядах, като рекох: Слушайте гласа Ми и Аз ще ви бъда Бог, и вие ще Ми бъдете люде; и ходете по всичките пътища, които ви заповядвам, за да благоденствате. Те обаче не послушаха, нито преклониха ухото си. Но ходиха по намеренията и по упоритостта на своето нечестиво сърце, и отидоха назад, а не напред“.

Колко далече искаме да стигнем в отстъплението си? По целия път, обратно към египетското робство или по целия път, обратно към вавилонско робство? Толкова далеко ли искаме да стигнем като църква?

„Църквата се е отдръпнала от Христос и не следва своя Водач, а твърдо се завръща към Египет. Но малцина са обезпокоени или учудени от липсата на духовна сила. Съмнение и даже неверие в свидетелствата на Божия Дух заквасват църквите навсякъде. Сатана иска и постига плановете си. Проповедници проповядват собственото си аз, вместо Христос ...“ („Свидетелства към църквата“, т. 5, гл. 24, стр. 211, изд. 2012 г.).

Това са доктрини от типа на Шулер. Имаме ли подобни доктрини в църквата днес? Със сигурност, не!

„Свидетелствата нито се четат, нито се оценяват“ (пак там).

А, ако се четат, се казва, че са добри за омилетика, но не и за екзегетика. „Ох, чета ги по време на семейното богослужение, но някои точки не мога да ги приема, особено някои“.

„Светлина се излъчва от Неговото слово ...“ (пак там).

Извинете, светлина от Неговото… ? Това звучи ли ви като, че текстовете не може да бъдат използвани като екзегетика (интерпретация на текст)? Защото на мен ми звучи точно така.

„Резултатът е явен - липсва чистотата, посвещение и сериозна вяра сред нас“ (пак там).

„Натъжавам се, когато мисля, че от дълги години се наблюдава постепенно понижаване на стандартите“ (Review and Herald, 26 авг.1890, пар. 8).

Така че разрешението на проблема е, като вдигнем стандарта отново. Исус не дойде да понижи стандарта, но да го издигне. Нека и ние да го издигнем.

„Беше ми показано, че малцина са тези, които осъзнават постоянното присъствие на Божествения наблюдател, Който заявява: „Зная делата ти“. Всички, привидно обхождащи се, са неразумни девици. Те нямат пребъдващо утешение“ (Review and Herald, 26 авг. 1890, пар. 8).

Ако искаме победа, трябва да победим света.

„Не призовава ли Писанието за по-чисти и свети дела, които още не сме виждали? Бог призовава онези, които желаят да бъдат контролирани от Светия Дух, да изведат делото на цялостната реформация“ (Бюлетин на ГК, 29 май 1913, стр. 34).

Тук имаме малка група, имаме възложено дело. Но започнете от дома си, започнете от себе си. Започнете от себе си! Бъдете пример! Бъдете мили, бъдете щедри, бъдете любящи!

„Нашият народ се движи в съответствие с Божия призив“ (Бюлетин на ГК, 29 май 1913, стр. 34).

Хората ще се завърнат. Хората ще се върнат обратно!

„През тези години народът постоянно си спомняше, че е под Божия упрек“ („Патриарси и пророци“, гл. 36).

Тук искам да отбележа нещо. Това беше народ, който можеше да влезе в Обещаната земя, но не влезе. И той все още е тук. Това ние ли сме днес? – Да! Те бяха под Божия упрек, а ние сме ли? Да или не? – Да! Цялата църква е под Божия укор. Това е много важно.

„При въстанието в Кадис, те отхвърлиха Бога и за известно време и Бог ги бе отхвърлил“ (пак там).

Но въпреки това, те все още бяха Неговите люде. Огненият стълб бе все още сред тях. Те все още бяха Неговите люде!

„Щом като се оказаха неверни на завета, не трябваше да приемат и знака на завета, обряда на обрязването“ (пак там).

И те не бяха обрязвани. В целият онзи период не се извърши обрязване. Знаехте ли това? Нямаше обрязване. Обрязването е символ на обрязването на сърцето. Така че цялата им църква не притежаваше обрязването на сърцето. Беше им забранено да извършват ритуала.

„Тяхното желание да се върнат в страната на робството беше показало, че са недостойни за свобода, тъй че и обрядът на пасхата, който бе постановен, за да напомня за избавлението от робство, не трябваше да се пази“ („Патриарси и пророци“, гл. 36).

Не им бе позволено да се обрязват и не им бе позволено да спазват пасхата. Същото се отнася и за нас. Същото се отнася и за нас!

Кога се оттегли Божият укор? Това е важно, тъй като искам да знам накъде ме води типа и къде стоя в потока на времето.

Ис. Нав. 5:7-10. „А вместо тях, Той издигна синовете им, които Исус обряза (точно преди да влязат в Ханаан); защото бяха необрязани, понеже не ги бяха обрязали по пътя. И като се обрязаха всичките люде, седяха на местата си в стана, доде оздравяха (о, тук има красива типология!). Тогава Господ рече на Исуса: Днес отнех от вас египетския позор (ние носим ли позора на Египет? - Да.)… А израелтяните разположиха стан в Галгал и направиха пасхата в четиринадесетия ден от месеца, привечер, на Иерихонските полета“.

Така че, кога беше премахнат укора? - Точно преди да влязат в Ханаан. Аз чувам тътена. Това скоро ли ще се случи? – Да! Знаете ли, често се чудя и питам Господ: Защо в църквата Ти няма сила? Имал съм толкова лични преживявания като това с Марк Удмън - 35-годишен, вършещ всичко правилно, умиращ пред очите ни, „угасващ“. Молихме се, помазахме го, направихме всичко по силите си, но той си отиде. Колко от нас си задават въпроса: „Боже, къде са дните, както когато Си изливал Духа Си и хората биваха излекувани“? Имаше ли в ранната църква чудотворни лекувания? Да или не? – Да! Но това сега не се случва. О, да, аз зная и хора, които са били излекувани, не че не познавам излекувани. Дори познавам такива, които бяха излекувани по чудо. Някои от тях са ми много близки. Някои имаха миланоми на лицето си и докато се молеха, лицата им бяха изкривени. И хирурзите чакаха, за да ги оперират, но те отказаха да отидат, докато не приключиха задължението си пред Бога. Чак тогава можеха да премахнат това от лицето ми. Но докато се молеха, бяха излекувани. Познавам някого на когото това се случи. Има чудни неща, които се случват в църквата, но общо казано, изглежда, като да сме без сила. Забелязали ли сте? Ние сме под Божия укор, това е отговора.

Петното на позора все още не е отнето от нас. Но този ден приближава.

„На едно малко разстояние от Йордан, евреите за първи път разположиха стан в Ханаан. Там Исус Навин „обряза израелевите синове“ – Ис. Нав. 5:3 („Патриарси и пророци“ гл. 44).

На едно малко разстояние от Йордан. Аз вярвам, че и ние сме на малко разстояние от Йордан. Там стануваха.

„Обрядът на обрязването се извърши над всички, които се бяха родили в пустинята“ („Патриарси и пророци“, гл. 44).

Ако нямаме преживяването в Божията пустиня, не ще получим правото на обрязването. Ако не се чувствате порицани от Бога, вие не сте Негови чада. Така че, ако животът ви е труден ...

Веднъж, започнах проповедта си питайки хората как са, а те отговориха, че са много добре. „Добре тогава, - казах аз, - мога да си отида у дома, защото всички сте в неправилната църква“. Трябва да е трудно. Разбира се, имаме и добри дни. Но общо казано, не е лесно.

Обрязването е знак за премахване на греховете от сърцето, печат на Оправданието чрез вяра. Ако не приемем Оправданието чрез вяра, ако си мислим, че този укор може да се отмахне чрез дела, ние сме изтървали влака. Но укорът няма да бъде отмахнат с перфектност или оглушителна шумотевица, а само чрез промяна на сърцето. Това е!

Римл. 2:29. „...но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, но от Бога“.

Както казва Е. Уайт: „Не казвай, че си перфектен, нека Бог го напише, ако пожелае“, но ние никога, никога не бива да го изричаме. Ние винаги трябва да чувстваме, че сме грешници и да не забравяме, че сме прах. Не сме по-добри, от когото и да било.

Римл. 4:11 „И той (Авраам) прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата и на тях“.

Ако не приемем състоянието си и ако не приемем, че само Христос може да ни спаси, не ще го получим. Ние сме под същото порицание и същият тежък укор ще се отвърне едва, когато преминем Йордан. Братя и сестри, близо сме и добрата новина е: Те не бяха изоставени, но бяха под Божието порицание. Ние също не сме изоставени.

Откр. 3:19 „Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова, бъди ревностен да се покаеш“.

Това е то. Това е крайното становище. Няма по-лесен начин.

„Беше ми показано, че постоянно се увеличава неверието в свидетелствата (това е голям проблем). Видях, че сега се намираме в Божието дълготърпение ...“ („Свидетелства към църквата“, т. 5, гл. 5, стр. 74, изд. 2012 г.).

Това, което казвам, библейско ли е и подкрепено ли е от Духа на пророчеството? Да или не? - Да. Хората ще кажат, че това не е вярно и ще ви поканят да видите силата в църквата им. Не, аз не искам да чувам оглушителната шумотевица. Бих искал да знам дали имаш връзка с Исус или не.

„Поради небрежността спрямо тържествените отговорности, Божият укор е върху нас. Неговите благословения са били оттеглени, защото тези, които изповядват, че вярват на свидетелствата, не са им обърнали внимание“ („Свидетелства към църквата“, т. 5, гл. 92, стр. 704, изд. 2012 г.).

Това е сериозно. Ако лидерите в църквата ни казват, че не можем да използваме „Свидетелствата“ за определени неща, ние сме в жалко състояние. Нито пък, когато хората твърдят, че се отнасят за миналия век.

„О, колко нужно е религиозно пробуждане! Божиите ангели отиват от църква в църква, изпълнявайки своя дълг, Христос чука на вратата на нашите сърца, за да влезе, но средствата, които Бог е предвидил, за да събудят църквата и вярващите да почувстват своето духовно предназначение, не са били зачетени“ („Свидетелства към църквата“, т. 5, гл. 92, стр. 704, изд. 2012 г.).

Нужна ни е пълна промяна.

„Но как да се отправят изобличенията? Нека отговори апостолът. Отговорът е: „С голямо търпение и непрестанно поучаване“ („Свидетелства към църквата“, т. 3, стр. 342, изд. 2010 г.).

Имаме това на наша страна. Имаме доктрината, трябва да сме търпеливи, мили, нежни за всички тези неща.

„Нуждаещият се от укор трябва да бъде изобличаван от гледна точка на принципа, а грешките на Божия народ никога не бива да бъдат отминавани с безразличие“ („Свидетелства към църквата“, т. 3, стр. 342, изд. 2010 г.).

Имаме толкова точни и ясни инструкции. Само, ако им обръщахме внимание ...

„Има хора, които презират укора и винаги ще го отхвърлят. Не е приятно да ти говорят за извършените грешки“ („Свидетелства към църквата“, т. 3, стр. 342, изд. 2010 г.).

Ако някой ви познава добре и дойде, и ви каже къде грешите, вие може да се изправите срещу него, но може и да кажете: „Благодаря ти, че си добър приятел. Благодаря ти, че ми казваш какъв всъщност съм. Ще опитам да се поправя“.

„Не е приятно да ти говорят за извършените грешки. В почти всички случаи, където има нужда от изобличение, хората пренебрегват факта, че Господният дух е наскърбен и делото Му похулено“ („Свидетелства към църквата“, т. 3, стр. 342, изд. 2010 г.).

Не е нужно да сме полицаи. Е. Уайт също казва, че не е наше задължение да казваме на другите точно какви са греховете им. Не това е начина. Ние не сме полиция.

„Подобна нечестива симпатия прави съчувстващите участници във вината на изобличенията“ (пак там).

Значи всичката симпатия към Корей и бунта, и всичко друго…

„Мнозина, които самодоволно слушат истините от Божието слово, са всъщност духовно мъртви, макар да изповядват, че са живи ... Умоляванията на Божия Дух, които са като Божествена мелодия, обещанията на Неговото слово, така богати и изобилни, Неговите заплахи срещу идолопоклонството и непослушанието - всички тези неща са безсилни, за да стопят коравото им светско сърце“ („Свидетелства към църквата“, т. 5, гл. 5, стр. 75, изд. 2012 г .).

Втор. 32:10. „Намери го в пуста земя. Да, в пуста, дива и виеща ...“.

Деян. 13:18. „И във времето от четиридесет години Той претърпя техните нрави в пустинята“ (превод на крал Яков).

Дори Халев, Исус Навин и Моисей бяха отведени от Бог в пустинята. Те не започнаха ново движение, нито се отделиха от народа. Нито пък ние ще го направим.

Втор. 7:6, „Понеже вие сте люде свети на Господа, вашия Бог (независимо от Божието изобличение); вас избра Господ, вашият Бог, да бъдете Нему собствен народ …“.

Втор. 7:7 „Господ не ви предпочете, нито ви избра, задето сте по-многочислени от всичките други племена“, защото сте по-добри или каквото и да било, а и бяхте малцина.

Втор. 7:8 „Но понеже ви възлюби Господ ...“.

Това е толкова прекрасно!

Откр. 3:19. „Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш“.



Амин!



Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница