20 декември 2013 г. Тема: здравеопазване



страница3/3
Дата07.05.2017
Размер479.86 Kb.
Размер479.86 Kb.
1   2   3

Джипитата се качват на линейки

Държавата ще плаща изследванията на спешните пациенти по отделен ценоразпис
Жулиета НЕДЯЛКОВА

Джипитата и специалистите от доболничната помощ да обслужват спешни случаи и да се отзовават на повиквания, които не изискват намесата на реанимационни екипи. Това предлага здравното министерство в стратегията за развитие на спешната помощ, която трябва да бъде приета от Министерския съвет в началото на следващата година. „Проектът е пилотен и ще стартира през 2014 г. само в София, за да видим как ще работи", обясни заместник-министър д-р Бойко Пенков. За извънредния труд, който ще трябва да полагат, общопрактикуващите лекари нямат да получават допълнително възнаграждение, освен и сега полагащите им се 11 стотинки на час за нощно дежурство. Идеята обаче не се хареса особено на джипитата, които вече обявиха, че са против качването им в линейките. Допълнително финансиране държавата е предвидила за болниците, които ще поемат спешните случаи. Вече са определени 12 лечебни заведения в страната, в които ще бъдат създадени спешни комлекси. Това са областните болници в Монтана, Плевен, Русе, Велико Търново, Шумен, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив и Благоевград, а за столицата - „Пирогов" и „Св. Анна". Те ще получат около 47 млн. лв. за оборудване и подсигураване на нужните специалисти, така че да могат да поемат 90% от спешните пациенти в радиус от 100 километра.

За обслужването им тези болници ще получават и пари от държавата. „Ще направим нещо като ценоразпис и например за пълна кръвна картина ще плащаме по 4 лв., за биохимия по 10 лв., за ехография 20 лв., за по-скъпите изследвания повече. Лечебните заведения няма да печелят от това, но поне няма да трупат дългове", обясни за „Преса" здравният министър д-р Таня Андреева. Тя е категорична, че от следващата година ще отпадне графикът за инфаркти в София, който определяше коя болница в кои три дни от месеца да е дежурна. „Всички трябва да работят 24 часа в денонощието 7 дни в седмицата", добави Андреева.
1148 лекари работят В 28 Центъра за спешна помощ, и техните 198 филиала В страната, като разполагат с 663 линейки.


Болниците оцеляват с андрешковски номера
Докторите до 45 г. си отиват, зейва огромна дупка, алармира доц. Крум Кацаров

Не можеш да лекуваш на 70%, за да се опазиш от дългове
Как Военномедицинска академия-София ще се измъкне от капана на дълговете? Ще има ли светлина в тунела на здравеопазването през 2014-а? Може ли да се печели от медицина? И какво е общото между трансплантациите и "Формула 1"? "Стандарт" разговаря с новия началник на ВМА-София доц. д-р Крум Кацаров.

- Доц. Кацаров, свикнахте ли с новия пост, как се чувствате на него?

- Ако трябва да кажа, че се чувствам добре, ще трябва да излъжа, но не се чувствам и зле. Лека-полека свиквам с предизвикателствата - аз съм човек клиницист, а сега съм на мениджърска позиция. Като клиницист пак се занимаваш с някакъв вид мениджмънт - управление на клиниката, но мащабът сега е огромен.

- Какво ви изненада най-много?

- Две неща - доброто състояние на болницата като клиники, апаратура, за българския стандарт тя е много добре балансирана. Не че не го знаех, но го гледах от ъгъла на клиниката, а сега виждам цялата болница. Другото е, че финансовото й състояние е лошо, но това е обективно обусловено.

- Колко са дълговете към момента?

- Около 100 млн. лв., но те са натрупани за дълъг период от време - от 2009-а досега.

- Какви са обективните причини за това?

- Имаме недофинансиране на клиничните пътеки по здравна каса от порядъка на 30%, с инфлацията то стана 40%, а някъде - дори 50%. Нормално е, когато получавате 4 млн. по пътеки, а още 1.4 млн. не получавате, въпреки че сте ги изработили, влагайки консумативи, медикаменти, да трупате дълг. Защото не можеш да кажеш на пациента: ще те лекувам на 70%. Тъй като тази болница, с още няколко в страната, е последна възможност за помощ при определени случаи, тя има и социални функции. Има много ситуации, в които не можеш да разплетеш социалната от медицинската страна. Не може да не гледаме тежки пациенти, да не поддържаме тежка реанимация или клиниката по интензивни грижи, защото те спасяват хора. Имаме специфични клиники като тази по хематология, които също харчат много пари, да не говорим за хирургиите. На тях сега вдигат парите по клинични пътеки, но увеличението е козметично и не може да реши проблемите.

- Това плащане на 80% от НЗОК за октомври и ноември как се отразява?

- То веднага натоварва финансовото положение на болницата, но аз и колегите сме търпими към това, защото касата борави с публичен ресурс и няма откъде да вземе повече пари.

- От касата се оплакаха, че има голямо завишаване на хоспитализациите за последните 2 месеца в почти всички болници, при вас така ли е?

- Не, ние си имаме ритмика по разпределението на болните, която се задържа последните години. Правим 46 и 50 000 хоспитализации годишно и нямаме драматични спадове или повишения, профилът на пациентите е ясен.

- Държавата ще помогне ли на болницата?

- На този етап срещаме разбираме от нашето министерство и от касата, защото имаме доста специфични задачи - да осигуряваме нашия контингент, мисиите ни в чужбина, поддържаме и формирование, което е част от националната ни сигурност. За всичко това има допълнителни разходи, но мислим да икономизираме нещата. В близките 3 месеца ще въведем единна информационна система за цялата дейност на ВМА и ще знаем във всеки един момент колко ни струва даден пациент като лечение, медикаменти, продължителност, цивилен ли е. Това ще ни даде ясна картина какво се случва в болницата. Счита се, че с тази система ще спестим между 15 и 18 на сто от разходите.

- Но това няма ли да е за сметка на качеството?

- Не, има неща, от които няма да отстъпим и това е качеството на услугата и воинското осигуряване. Не можем да отстъпим от осигуряването на мисиите, защото всеки наш офицер или войник трябва да знае, че във всеки момент ще стигнем до него, ако не го знае, няма да бъде спокоен.

- Други мерки за подобряване на финансовото положение предвиждате ли?

- Другото, което прави мениджърът, е да търси печеливши дейности. В медицината трудно може да говорим за такива, но кардиологичните са близки до това. Ние сме може би единствената голяма болница, която няма инвазивна кардиология, а обслужваме много хора, особено пенсионираните военнослужещи от нашия контингент, които имат нужда от подобно лечение. Имаме кардиологична клиника, за интервенционална диагностика на сърдечно-съдовите заболявания, така че с инвазивната кардиология ще затворим цикъла. Трябва да закупим малко апаратура, има и колеги, които ще дойдат да работят тук. Реализацията зависи от одобрението на МО.

- Други нови звена ще откривате ли?

- Печелившите дейности са много малко, но мислим да подменим апаратурата за образна диагностика, защото е остаряла.

- Мислите ли да затваряте непечеливши дейности, например трансплантациите са такива, тъй като често дори не се плащат от МЗ?

- Как да го направим, след като обществените нагласи са други, ако ние затворим - къде ще се правят? Трансплантациите изглеждат лесни, но в основата им трябва да има страхотен екип. Говорих преди време с един от колегите в Англия и той ми обясни, че имали проблеми с логистиката, затова пратили мениджъра си при шефа на екипите на един от големите асове във "Формула 1", който му бил приятел. Мениджърът седял там три тура, за да гледа как са се стиковали и каква им е логистиката. Тогава си казах - какво ми говори този човек, къде са тези хора, къде сме ние лекарите, но се оказа, че принципите на логистиката са еднакви. Защото във "Формула 1" всеки знае какво прави до последното винтче и с трансплантациите е същото. Ако това не е ясно, може да имаш великолепен хирург, трансплантолог, но нищо няма да стане без обща философия и организация.

- Имате ли срок от МО докога и с колко трябва да се редуцира дългът?

- Не, до 3 месеца ще представим план за развитието на академията и държавата ще избере каква болница иска.

- Няма ли да се дадат пари за дълга до края на годината?

- Дават се, срещаме разбиране засега, но не сме само ние в държавата.

- Избрахте ли си екипа?

- Работя в момента с проф. Белоконски, ще имам още един заместник, но чакам да приключи процедурата, защото в армията всичко се съгласува. След Нова година ще стане ясно кой ще е. Проблемът е, че има много качествени хора и изборът е труден.

- Вашето назначение се оказа за 6 месеца, това не ви ли притеснява?

- Министерски съвет (МС) решава какво да каже и има логика в решението - явно искат да видят накъде ще тръгне машината. В края на краищата човек трябва да покаже, ако не става... Никой не се е родил началник - всеки от нас си има професия и последната е "началник".

- С ген. Стоян Тонев чувате ли се, дава ли ви съвети?

- Постоянно се чуваме, той е много коректен човек. Академията е такава структура, че не може да няма приемственост, залогът е много голям. Чуваме се, обменяме мисли, има много неща, които са заложени и трябва да се продължат. Академията е на 122 г. и ще я има и след нас.

- ВМА може ли да затвори врати за цивилни?

- Не мисля, защото това е съпроводено с падане на квалификацията ни - колкото по-малко работиш, толкова по-малко можеш.

- МО ще прояви ли разбиране, за да успеете да запазите и екипа си, защото лекарите правят болницата?

- Да, така е, мисля, че всички проявяват разбиране, говорил съм за това с министъра, имам усещането, че отношението е добро и има разбиране.

- Рамковият договор се подписа вече, промените са малки, ще има ли подобрение в здравеопазването догодина?

- Не, ние седим в равновесно положение на дадено ниво. Когато говорим за нещо, трябва да го сравняваме с друго. Ако сравним медицината тук с парите, които се дават за нея, тя е във великолепно състояние. С 200 евра на човек се мерим със страни, които имат 800, 1200, 1600 евро на човек. Ако го оценяваме спрямо нагласите на гражданите, то е лошо, но и в богатите страни оценката обикновено е такава. Така че не очаквам да стане някаква промяна догодина, защото ние сме в положение на постоянна драма. Свикнали сме с нея, живеем в нея.

- Въпросът е колко още ще издържим?

- Лекарите до 45 г. си отиват. Mладите, които сега завършват, почти веднага си отиват. Tези, които тръгват на 35 г., са научени, знаят няколко езика и зейва огромна дупка. Специалистите тук са над 55 г., а опашката е много слаба и рехава и ако тази тенденция се задържи, не знам в демографски аспект какво ще се случи със здравеопазването. При сестрите положението е още по-лошо.

- Очаквате ли скоро да започне затварянето на клиники в някои болници заради липсата на сестри и лекари?

- Вероятно, защото във всяка специалност има стандарт и се казва колко лекари трябват за едно отделение. Когато те липсват, се започват едни андрешковски номера, характерни за България - да дойде отнякъде някой с лиценз, пък да идва веднъж седмично. Но как анестезиологът може да идва веднъж седмично в болницата? По естествен път ще се закрият болници в неатрактивните райони, които са грижа на държавата.

- Има ли излизане от тази криза, тя не е ли продукт на икономическата?

- Така е, докато не излезем от икономическата криза, няма как да се подобрят нещата. Всичко, което вкарваме в здравеопазването, е извън България, всичко купуваме, зависими сме от чуждите пазари, а нямаме пари, няма как да стане.

- Нямате ли надежда, че ще излезем от тази криза все пак?

- Винаги има оптимизъм, но не знам как ще стане. Вапцаров имаше едно стихотворение - като няма друго, ще ви нахраня с вяра. Това ни остава и на нас.

Мария Чипилева


Пирогов" ще има и копия в областни градове
Държавата планира да инвестира 47 млн. лв. в Спешна помощ и реанимационни болници
Държавата обмисля да направи и неотложни кабинети към близо 200-те филиала на Спешна помощ в страната
Десислава Николова

Нова стратегия за развитие на спешната помощ представи здравният министър Таня Андреева вместо подробен отчет за шестмесечния си мандат, който не беше изпъстрен с множество съдържателни събития. Спешната помощ е задължение на държавата и е безплатна за всеки пострадал.

Инвестиции

Според стратегията, която влиза в сила от следващата година, държавата планира да инвестира 47 млн. лв. в Спешна помощ, като основната част от тези средства ще отиде за оборудване на още 11 копия на единствената спешна болница в България - „Пирогов". Целта е всеки гражданин на разстояние до 100 км от мястото, където живее, да има високотехнологична болница, която да може да лекува политравма (нараняване едновременно на няколко органа или системи). Държавата ще оборудва клиниките с високоспециализирана апаратура и ще разчита да лекуват всички възможни тежки състояния на територията на болницата. В дежурствата по спешност могат да се включат и всички останали желаещи болници, които имат спешни отделения или желание да помагат, а държавата се ангажира да им плаща за услугите.



Къде

В Северна България спешни клиники ще има в Монтана, Плевен, Велико Търново, Русе, Шумен и Варна. В Южна България болниците, оборудвани на най-високо ниво, ще бъдат в Бургас, Стара Загора, Хасково, Пловдив, Благоевград и София. В столицата освен на „Пирогов" министерството планира да разчита и на „Св. Анна" (бившата Окръжна болница).

Държавата обмисля да направи неотложни кабинети към близо 200-те филиала на Спешна помощ в страната, където да могат да бъдат преглеждани по-леките случаи. Дежурствата на болниците за инфаркти, инсулти и други спешни случаи ще отпаднат и пациентите ще бъдат карани в най-близката болница, която работи 24 часа и има съответното отделение. В момента клиниките в София дават дежурства по график, а пациентите трябва да имат право да избират къде да отидат, отбелязаха от здравното министерство. Здравният министър Таня Андреева не можа да отговори конкретно дали държавата ще плаща на всеки преминал пациент или ако той бъде приет в болница и мине по клинична пътека, за лечението ще плати здравната каса. „Всяка дейност има себестойност, ето така ще плаща държавата", обясни Андреева.


Катастрофа с линейка рани лекар
Катастрофа с линейка счупи ключица на дежурен лекар от спешния център в Благоевград, докато транспортирала пациент до „Пирогов". Инцидентът с д-р Евтим Тимчев се случил около 17.30 часа в сряда в района на булевард „Цар Борис III" в столицата. Д-р Тимчев и медицинският специалист Николай Милчев транспортирали за София 52-годишен с мозъчен хематом, получен при падане в Благоевград. През целия път обаче пострадалият Максим Янчев буйствал. В района на квартал „Овча купел" д-р Тимчев решил да постави инжекция с диазепам на Максим, тъй като положението излизало от контрол. На кръстовището при "Красно село" обаче линейката, която се движела с включена светлинна и звукова сигнализация, била засечена от автомобил. От резките спирачки лекарят полетял и се блъснал в преградата между водача и салона с пациента. Върху него паднал и специалистът Милчев. За щастие водачът е овладял линейката и не се е стигнало до сблъсък. След като оставили пациента до "Пирогов", екипът се прибрал в Благоевград. Д-р Тимчев е приет в отделението по травматология на благоевградската болница. След като рамото му е обездвижено, той е бил освободен за домашно лечение.


Д-р Благовеста Костуркова: Сравнението с другите и липсата на възможности отключват депресии по празниците
Ако се обръщаме повече към духовната страна, а не към материалната, ще сме в по-добро психическо състояние
Д-р Благовеста Костуркова е семеен психолог. Родена е в Мездра. Завършила е медицина в София и семейна психотерапия в НБУ. Завършила е и клинична хомеопатия в МА-София. Повече от десет години се занимава с психотерапия.
Лилия Гюрова

- Д-р Костуркова, на какво се дължат празничните депресии, в които понякога изпадаме? Празниците обикновено са заредени с положителни емоции, но за някои хора Коледа се оказва по-скоро неприятно преживяване, защо е така?

- Празниците действително са време за веселие, за събиране и споделяне на радостни мигове с близките хора, за разнообразните неща, които се правят по този повод. Но ако например човек е далеч от близките си хора или няма такива, празниците, вместо да го правят по-жизнен, по-радостен, се случва обратното – те го депресират, именно заради това, че няма с кого да ги сподели. И когато човек вижда, че по това време другите се събират с познати, приятели и близки, това го потиска. Зависи, разбира се, и от отношенията в семейството. Ако човек се чувства спокоен и семейната среда го предразполага към радост, той не би стигнал до мрачно настроение и депресия. Но ако има проблеми, непрекъснати дрязги, понякога се чувства по-добре, по-комфортно на работа, защото се отдалечава от семейството, където дразнителите са повече. И затова по време на празниците, когато не се работи, се депресира. Различни могат да бъдат причините.

- Финансовите затруднения доколко изострят това усещане за тревожност?

- Когато човек е възпитан да се сравнява с другите, да гледа кой какво има и какво може да купи, да се съревновава с материалните постижения на другите, тогава липсата на възможност да постигне същото, го депресира. Особено в случаите, когато е имал по-големи възможности, позволявал си е много неща, а сега по някаква причина вече не може, празниците също могат да го доведат до депресия. Защото вече не е в състояние да задоволява желанията си, собствените и тези на близките си.

- Защо някои хора стигат дотам да казват „да минат тези празници, да преживея тази Коледа” ?

- По-затворените хора, които събират всичко в себе си, таят чувствата и изживяванията си, такъв тип хора се депресират повече, защото не могат да споделят. Те нямат желание да празнуват, защото не се чувстват комфортно в една празнична обстановка, не се вписват в нея. Такива хора предпочитат да са сами, да не се налага да контактуват с другите.

- След празниците идва ли краят на това усещане или те просто отключват нещо, на което би трябвало да се обърне внимание?

- Често зад празничната депресия се крие проблем, който не е решен и празничната обстановка го изважда навън – в семейството, или в работата. Има хора, които са сами по време на празниците, но не са депресирани, защото няма предварително условие за това. И дори когато не са заедно с близките си, те са съпричастни с тях.

- Зимният сезон и това, че дните са по-кратки, влияят ли по някакъв начин?

- На някои хора определено тези неща им влияят – това, че денят е по-кратък, че е по-студено, по-рано се затваряш вкъщи, а навън вече е тъмно. Всичко това влияе на хора, които са с по-лабилна психика, които са предразположени към депресии, или са по-меланхолични. Донякъде и равносметката, която се прави в края на годината за това какво сме постигнали и какво сме пропуснали през нея, също оказва влияние. Ако не сме доволни от годината и ако нямаме възможност да празнуваме така, както бихме искали – дали поради финансови причини или защото близките ни са далеч, или отношенията с тях не са добри.

- Тревожността и депресиите около празниците само за съвременните хора ли са характерни, нашите баби и дядовци например едва ли са имали подобен проблем? Промяната в ценностите играе ли някаква роля?

- Да, определено промяната на ценностите играе голяма роля. Защото, когато човек е ориентиран повече духовно, отколкото материално, тогава това дали има достатъчно пари, за да посрещне Коледа, не е от такова значение. Важното е да е с близките, да празнува с тези, които обича и с които му е приятно. За хората, които са по-материално ориентирани нещата са по-сложни. Освен това, в миналото семействата са били по-големи, имали са възможност повече да споделят, битът е бил по-патриархален. Това патриархално усещане за общност, за семейство, ги е предпазвало, усещането, че можеш да се опреш, да се довериш на някого. По време на криза също депресиите са повече, защото материалното положение на хората се променя към по-зле. Ако например си имал бизнес и си фалирал, няма да ти се празнува Коледа, няма да имаш усещане за празник. Работници, които са останали без работа през годината или в навечерието на празниците – също, защото нямат мотивация да празнуват. А и духовната криза е от голямо значение, защото тогава човек е опустошен. Няма пари, духовно не може да се опре на никого. Тогава са необходими много по-малко дразнители, за да отключат депресия. И самият празник, това, че наоколо има хора, които показват, че са доволни от живота, ги депресира, защото се чувства аутсайдери, извън това празненство.

- Т. е., когато изглежда, че всички са по-щастливи от теб?

- Да, пък и нагласата ни е такава, че гледаме повече дали на другия му е по-добре или по-зле. Важно е да има по-зле от нас. Някак си се чувстваме по-спокойни, когато съседът е по-зле от нас, ако е по-добре, това ни депресира.

- Идват ли при вас хора, които са в депресия заради това, че не могат да осигурят това, което биха искали на семейството си, че не са постигнали това, което искат?

- Да, има и такива. Но като цяло, когато не могат да си го позволят, те по-скоро ще се обадят и ще споделят каквото могат по телефона. Това все пак е услуга, която би ги затруднила финансово. За българите психотерапията все още си остава лукс. Особено по време на криза хората предпочитат да задоволят належащите си нужди, а депресията не им е приоритет. В повечето случаи, си депресиран, когато например нямаш работа, и няма как да си го позволиш, не ти е достъпно. Или можеш да си позволиш една консултация, но тя трудно може да оправи нещата. Няма психотерапия, която с магическа пръчка да върне духовния мир на човека.

- Това ли е една от причините, поради която българите предпочитаме да потърсим приятелите си, когато имаме лични проблеми или сме в криза?

- Първо, защото българите все още смятат, и аз съм го казвала, че психотерапията е за душевно нестабилни хора. И второ, защото споделянето с приятели не струва пари. Но не винаги, всъщност почти никога приятелите могат да ти дадат това, което очакваш от психотерапията – да ти се помогне да излезеш от това състояние, просто защото не са професионалисти. Те могат да дадат приятелски съвет, но дали той ще е най-удачният, е съвсем друго нещо.

- Какво бихте посъветвали хората, за да избегнат тези състояния и да не се чувстват потиснати около празниците?

- Най-напред, да не се сравняват непрекъснато с другите хора, с тези, които имат повече, или са постигнали повече. И второ, да не се сравняват с това, което са били преди и това, което са сега, ако преди са били по-добре. Да приемат, че сегашното положение, макар и по-тежко и по-лошо, вероятно е временно. И да имат нагласата, че в бъдеще могат да постигнат повече. По този начин ще намалее тревожността, чувството на потиснатост и депресия.

- Според Вас, ако се научим да се обръщаме повече към духовната страна на Коледа, а не толкова към материалната, като се случва, това ще ни помогне ли да се чувстваме по-празнично?



- Да, определено ще ни помогне, ако се обръщаме повече към духовната страна на празника, отколкото към материалната. И ще бъдем в по-добро психическо състояние. Защото човек рядко е доволен от това, което е постигнал като материално състояние, винаги му се иска повече. И когато материалното надвива над духовното, винаги има усещането, че не е постигнал това, което иска и което според него, заслужава.

Сподели с приятели:
1   2   3


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница