2012 – 2020 съдържание: увод



страница1/2
Дата14.03.2017
Размер471.88 Kb.
Размер471.88 Kb.
  1   2



СТРАТЕГИЯ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ПРЕСТЪПНОСТТА

(2012 – 2020)


СЪДЪРЖАНИЕ:


  1. УВОД..........................................................................................................3

  2. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ....................................................................4

1.ЦЕЛ НА СТРАТЕГИЯТА..............................................................................4

2.ПРИНЦИПИ..................................................................................................4

3.ЦЕЛЕВИ ГРУПИ...........................................................................................7

III. АНАЛИЗ НА СИТУАЦИЯТА,

ТЕНДЕНЦИИ И ИЗВОДИ..............................................................7

1.ИНСТИТУЦИОНАЛНА СИСТЕМА............................................................7

2.НОРМАТИВНА РАМКА..............................................................................15

3.ХАРАКТЕРИСТИКИ ПО СТРУКТУРАТА НА ПРЕСТЪПНОСТТА...18

              1. 4.ИЗВОДИ........................................................................................................22

IV. НАЦИОНАЛНИ ПОЛИТИКИ ЗА

ПРЕВЕНЦИЯНАПРЕСТЪПНОСТТА.................................23

1.ПРИОРИТЕТИ ПО ЛИНИЯ НА ПРЕВЕНЦИЯТА НА ПРЕСТЪПНОСТТА..........................................................................................23

2. ИНСТИТУЦИОНАЛНА ПОЛИТИКА.........................................................24

3.ПРЕВЕНЦИЯ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ПРОТИВ ЛИЧНОСТТА............25

4. ПРЕВЕНЦИЯ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА



ПРОТИВ СОБСТВЕНОСТТА................................................................................28

5. ПРЕВЕНЦИЯ В СЕМЕЙСТВОТО...............................................................29

6. ПРЕВЕНЦИЯТА В ОБЩНОСТТА.............................................................. 30

7. ПРЕВЕНЦИЯ СРЕД ДЕЦА И МЛАДЕЖИ.................................................32

8. ПРЕВЕНЦИЯ С ЛИЦА И ГРУПИ В РИСК ОТ ВИКТИМИЗИРАНЕ......33

9. ПРЕВЕНЦИЯ С ЛИЦА И ГРУПИ В РИСК ОТ КРИМИНАЛЗИРАНЕ...35

10. ПРЕВЕНЦИЯ НА ЗАВИСИМОСТИТЕ.....................................................36

11. ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОЛИТИКИ И ОБУЧЕНИЕ КАТО

СРЕДСТВО ЗА ЕФЕКТИВНА ПРЕВЕНЦИЯ............................................37

12. НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ КАТО СРЕДСТВО ЗА ЕФЕКТИВНА

ПРЕВЕНЦИЯ...............................................................................................38

13. МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА

ПРЕВЕНЦИЯТА..........................................................................................39

V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ.........................................................................................40

1.ФИНАНСИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СТАТЕГИЯТА....................40

2. МЕХАНИЗМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОТЧИТАНЕ

НА СТРАТЕГИЯТА....................................................................................40


  1. УВОД

През последните години престъпността се характеризира с негативна динамика на количествените и качествените си параметри, за което в голяма степен допринасят кризисните процеси в сферата на икономиката и социалния живот. Тежестта на кризата, демографските процеси и криминологичните анализи дават основание да се предположи, че криминогенната обстановка ще продължи да се усложнява, което би се отразило неблагоприятно върху престъпността в Република България.

Нереализираните през годините политики в областта на икономиката, социалната сфера, образованието и културата са натрупали значими обществени негативи, генериращи престъпна дейност. Взаимодействието и координацията между институциите не постига желаните и целени резултати. Това налага активизиране на противодействието на престъпността и предприемане на изпреварващи действия за недопускане настъпването на неблагоприятни прояви в нейното развитие.

Международният опит доказва, че превенцията е най-ефективният способ за противодействие на престъпността. Тя включва комплекс от мерки, насочени към установяване, ограничаване и отстраняване на криминогенните и виктимогенните фактори. Чрез нея се постига намаляване на престъпността и на разходите за нейното противодействие, повишаване на сигурността на гражданите и на доверието им в способността на правозащитните органи да защитят правата и законните им интереси.

Превенцията е комплексна дейност, осъществявана от централната публична власт, областните управители и кметовете, органите на местното самоуправление и на частния сектор, неправителствените организации, академичните среди и широката общественост.



  1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ1




              1. ЦЕЛ НА СТРАТЕГИЯТА


Основната цел на стратегията е създаване на политическа рамка за изграждане на комплексна и устойчива нормативна и институционална основа за успешното провеждане на правителствената политика в областта на превенцията на престъпността.

Изпълнението на основната цел ще доведе до:




    • Намаляване на престъпността и на разходите за нейното противодействие;




    • Намаляване дела на престъпленията с висока обществена опасност и честота на извършване;




    • Повишаване доверието на гражданите към институциите и насърчаване участието им при реализирането на превантивните политики;




    • Стимулиране на социално-икономическото развитие чрез създаване на сигурна и предвидима бизнес среда.

2. ПРИНЦИПИ




  1. Водеща роля на правителството в превенцията на престъпността

Министерският съвет заема централно място при провеждането на националната политика за превенция на престъпността.

Националният съвет по превенция на престъпността при Министерски съвет е основен координатор по реализиране на политиките на правителството в тази област. Чрез него се осъществява връзката между държавните институции и неправителствените организации.




  1. Хуманност

Държавната политика по превенция на престъпността се осъществява при безусловно зачитане на основните права на личността. Превенцията на престъпността осигурява закрила на човешките и граждански права, предотвратявайки тяхното накърняване от престъпни посегателства.


  1. Законност

Превантивната дейност се осъществява при спазване, изпълнение и прилагане на законите и другите подзаконови нормативни актове, както от страна на институциите, така и на гражданите. Нейната ефективност се намира в пряка зависимост от институциите, правната култура на обществото и от правосъзнанието на отделната личност.


  1. Сътрудничество и партньорство

Превенцията на престъпността се осъществява в сътрудничество и партньорство между централните институции, областните и общинските власти, неправителствените организации и гражданите.


  1. Комплексност и координираност

Превантивната дейност представлява оптимално съчетаване на мерки, провеждани съгласувано от отделни държавни институции и структури на гражданското общество. Към лицата в риск от виктимизиране и криминализиране се прилага индивидуален подход в съответствие с общата превенция.


  1. Максимална проактивност на превантивните въздействия

Ефективността на превантивната дейност се намира в пряка зависимост от момента на нейното осъществяване. Тя трябва да се прилага на възможно най-ранен етап от възникването на криминогенен и/или виктимогенен риск.


  1. Устойчивост

Превенцията е водеща и постоянна политика на правителството и на неговите органи за обезпечаване на обществената сигурност и безопасност. Превантивните мерки и политики се прилагат непрекъснато, последователно и целенасочено, което способства за постигане на дългосрочен и траен ефект. Превенцията цели и води до постигане на трайни положителни промени, свързани с гражданската активност и повишаване на правната култура за недопускане нарушаване на законите.


  1. Научна обоснованост

Превенцията се осъществява в съответствие с научнообосновани

изводи и прогнози за развитието на престъпността, които са резултат от системно провеждани изследвания на специализирани институции и неправителствени организации. Те почиват на данни и изводи от официална статистика и на криминологичните изследвания, извършвани от специализирани институции и неправителствени организации.




  1. Гъвкавост

Превантивната политика се съобразява с динамиката на социално-икономическата реалност и на криминогенната обстановка в страната. Превенцията се провежда при отчитане на всички негативни промени, които могат да доведат до активизиране на съществуващи причини и условия за престъпността, както и до появата на нови такива.


  1. Прозрачност и отчетност

Субектите, осъществяващи превантивна дейност, системно информират гражданското общество за националната политика по превенция на престъпността. Те отчитат публично нейните резултати чрез научни публикации, предоставяне на информация на средствата за масово осведомяване, организиране на обществени дискусии и други подходящи форми.


    1. Децентрализация и съобразяване със спецификата на местните условия

Конкретните превантивни мерки намират непосредствено приложение в ежедневната среда на гражданите с оглед на социално-икономическите, демографските, културно-етническите и др. особености на населението. На местно ниво превенцията се провежда в зависимост от условията в конкретния регион, населено място и квартал.


    1. Неизбежност, своевременност и адекватност на наказанията

Неизбежността на наказанията за извършени престъпления, постигната чрез висока наказуемост е важна предпоставка за ефективна превенция.

Своевременността при налагането на наказания, чрез намаляване до минимум на интервала между извършването на престъпление и влизането в сила на осъдителна присъда за него, способства за максимално пълното постигане на неговите цели.

Налагането на адекватни по размер наказания, съобразени с обществената опасност на деянието и дееца има важен превантивен ефект. Той се постига обаче единствено при наличие на първичните предпоставки – неизбежността и своевременността на наказанията.


  1. ЦЕЛЕВИ ГРУПИ

а) Всички граждани на Република България – с цел ангажирането им за провеждане на политиките по превенция на престъпността;


б) Групи в риск от виктимизиране2;
в) Групи в риск от криминализиране3;
г) Институциите и неправителствените организации, осъществяващи превантивна дейност с цел ангажирането им по реализирането на политиките по превенция на престъпността.
III. АНАЛИЗ НА СИТУАЦИЯТА, ТЕНДЕНЦИИ И ИЗВОДИ
1. Институционална система
В Република България съществува система от държавни органи с компетентност по въпросите на превенцията на престъпността. Всеки от тях, съобразно своите правомощия, изпълнява специфични дейности по отношение на нея.


    • Министерски съвет

Министерският съвет управлява институционалната система за превенция на престъпността на национално и местно ниво. Той е върховният орган на изпълнителната власт, в чието поле на обща компетентност попада провеждането на ресорните и съвместни политики и програми за превенция на престъпността. На териториално ниво политиката на Министерския съвет се реализира от местната администрация.


    • Държавно-обществена консултативна комисия по въпросите на превенцията на престъпността

Държавно-обществената консултативна комисия по въпросите на превенцията на престъпността (ДОККВПП) е колективно тяло, който дава насоки и становища, наблюдава и осигурява координацията в дейността на държавните органи, органите на местното самоуправление, неправителствените организации и другите структури на гражданското общество по въпросите на превенцията на престъпността.

ДОККВПП изпълнява аналитични, консултативни и координационни функции като обобщава и анализира информация относно причините и условията за престъпността и начините за тяхното отстраняване и ограничаване, организира изготвянето на проучвания, анализи и периодични виктимизационни доклади във връзка с нейното състояние и тенденции, изготвя препоръки за разходване на националния ресурс за превантивна политика според поставените цели и приоритети.

ДОККВПП изготвя предложения за нови и за изменения в действащите нормативни актове, годишни планове и програми за превенция и координира тяхното изпълнение, препоръчва мерки за превенция, осъществява взаимодействие с органите на съдебната власт, местното самоуправление и с неправителствените организации, провежда международно сътрудничество в областта на превантивната политика с институциите на други държави, с международни правителствени и неправителствени организации, както и по линия на Европейската мрежа за превенция на престъпността.

За периода от нейното създаване през 2005 г. до средата на 2009 г. ДОККВПП съществуваше само формално и не работеше активно. Тя започна да действа реално от втората половина на 2009 г., когато се приеха планове и програми за дейността й. Въпреки това резултатите от нейната работа не са задоволителни. С цел повишаване на ефективността й е необходимо преосмисляне на нейната организация, състав, задачи, правомощия и цялостна дейност и при необходимост – последваща промяна в нормативната уредба.




    • Министерство на вътрешните работи;

Министерството на вътрешните работи (МВР) осъществява

дейности, насочени към защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред. Превенцията е сред водещите функции и една от най-важните, посредством която се изпълняват основните задачи на министерството.

Органите на МВР осъществяват обща и индивидуална превантивна дейност, предотвратяват и пресичат престъпления и други правонарушения, като системно анализират криминогенните фактори; предупреждават лица, за които има достатъчно данни и се предполага, че могат да извършат престъпления и други правонарушения; сигнализират държавни органи, организации, юридически лица и граждани за констатирани причини и условия за престъпления; използват технически средства за явно наблюдение и издават задължителни разпореждания.


    • Министерство на правосъдието;

Между правосъдната дейност и превенцията на престъпността съществува пряка двустранна връзка. Министерството на правосъдието (МП) провежда държавната политика в областта на правосъдието. Министърът на правосъдието е компетентен орган по организацията и провеждането на държавната политика по изпълнение на наказанията, наложени с влязла в сила осъдителна присъда.

Главна дирекция „Охрана” при МП осигурява дейността по охраната на органите на съдебната власт. Специализираният отдел „Бюро по защита на защитени лица” към дирекцията осигурява специална защита на лицата, чиито показания, обяснения или информация са от съществено значение за наказателното производство по ред, определен в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство.





    • Министерство на труда и социалната политика (МТСП);

Министерство на труда и социалната политика провежда държавната политика в областта на доходите и жизненото равнище, социалното осигуряване, защитата при безработица и насърчаване на заетостта, пазара на труда, трудовата миграция и свободното движение на работници, безопасността и здравето при работа, социалните инвестиции, социалната закрила, социалното включване, подкрепата на децата и семейството, демографското развитие, интеграцията на хората с увреждания, равните възможности и недопускането на дискриминация.

Част от политиките, изпълнявани от Министерство на труда и социалната политика, поради своя характер имат важна допълваща роля към политиките по превенция на престъпността.




      • Агенция по заетостта.

Агенцията по заетостта е администрация към министъра на труда и социалната политика за изпълнение на държавната политика по насърчаване на заетостта, защита на пазара на труда, професионално ориентиране и обучение на възрастни, както и за извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на работа.

Предоставянето на възможност за трудова изява на гражданите е основна предпоставка за личната и семейна издръжка. Материалната обезпеченост и независимост са водещи фактори за стимулиране на пълноценната социална изява на личността и за намаляване на посегателствата върху чуждо имущество.

Преобладаващата част от дейностите, изпълнявани от Агенцията по заетостта касаят пряко политиките по превенция на престъпността.


      • Агенция за социално подпомагане;

Агенцията за социално подпомагане е изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика, която изпълнява държавната политика по социално подпомагане. Социалното подпомагане се основава на социална работа, като се прилага индивидуален подход и оценка на конкретните потребности на лицата и семействата.

Социалното подпомагане се осъществява чрез предоставяне на финансови помощи и чрез социални услуги. То има важна роля за подкрепата на лицата за преодоляване на тежка житейска ситуация, в която се намират и е предпоставка за активното им социално включване и участие в обществения живот.

Част от дейностите, изпълнявани от Агенцията за социално подпомагане, имат важна допълваща роля към политиките по превенция на престъпността.


    • Министерство на физическото възпитание и спорта;

Министерството на физическото възпитание и спорта (МФВС) разработва, организира, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на физическото възпитание и спорта, както и на социалния туризъм. Дейността на Министерството на физическото възпитание и спорта е насочена към създаване на условия за социалното приобщаване и активност на населението за пълноценно организиране на свободното време.

Развитието на физическото възпитание и спорта разширява обхвата на социалните групи за повишаване на интереса към занимания с физически упражнение, спорт и туризъм като средство за изграждането на положителна ценностна система, възможност за лична изява чрез постижения в спорта срещу негативите на агресията и криминалните изяви, както и възможности за балансиран живот при преодоляване на стреса /между трудова или учебна заетост, физическа активност и почивка/. Изграждане на системата за занимания с физически упражнения и спорт ще въздейства върху различните социални групи за постигане на здравословен начин на живот и по-висок стандарт на физическо и психическо здраве, подготовка и дългосрочна професионална реализация чрез съхранение на физическата дееспособност при дълга продължителност на живота.

МФВС провежда политика за изграждане на модерна и за всички социални групи спортна инфраструктура, която ще предостави възможност на населението за активни системни занимания с физически упражнения и спорт. МФВС съдейства за подготовката на кадри за реализация на държавната политика за подобряване на социално-икономическите условия като предпоставка за предоставяне на възможности на населението за активни системни занимания с физически упражнения и спорт. Тези функции крият значителен антикриминогенен потенциал. Положителният превантивен ефект се постига чрез разнообразните възможности за осмисляне на свободното време, както и възможностите за утвърждаването на активна гражданска позиция и чувство на значимост в обществото, особено що се касае за младите хора, които са най-активната част от криминалния контингент.


Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) провежда държавната политика в областта на образованието, младежта и науката. Ролята на образованието и науката сред децата и младежите цели изграждане и възпитаване на личността в социален, културен и професионален план. Образователният процес е съвкупност от образование, възпитание и социализация на личността. Целта е развиване на силните страни на децата и учениците и цялостното им личностно развитие в резултат от прилагане на системния подход в разнообразните педагогически ситуации.

Превенцията на престъпността е функция на обществената образованост, на професионалната реализация на гражданите, както и на достиженията и социалния обхват на науката върху обществото. Превенцията е резултат от успешния образователен процес, осъществяван с активното участие на всички заинтересовани страни - деца и ученици, родители, учители, институции, местна общност.




    • Министерство на здравеопазването;

Министерството провежда държавната политика за осъществяване на здравна профилактика, лечение и рехабилитация на населението. Министерството координира изпълнението на национални стратегии и програми в областта на борбата с наркотиците и заедно с други компетентни държавни органи, съвместно с неправителствените организации, създава условия за ограничаване на зависимостите сред населението като тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и недопускане употребата на наркотични вещества.

Сред основните дейности на министерството е провеждането профилактични мероприятия, осигуряване на достъп до медицинска помощ и социална защита на засегнатите лица от употреба на наркотици, организиране и провеждане на програми за здравно образование на децата и учениците, за предпазване от употреба на наркотични вещества и психотропни субстанции, за превенция срещу използването на алкохолни напитки и за изграждане на сексуална култура.

В рамките на утвърдените учебни планове министерството провежда обучение на учениците по здравни рискове при употреба на алкохол и наркотични вещества, като по този начин допринася за ограничаване на криминогенния риск.


    • Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД);

ДАЗД ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на закрилата на детето. Председателят на ДАЗД организира разработването и контролира изпълнението на национални и регионални програми, насочени към намаляване на детската виктизимация. Той организира процеса на наблюдение и анализ на държавната политика за закрила на детето.

Основен принцип на дейност са превантивните мерки за сигурност и закрила на детето. Те се осъществяват чрез съдействие, подпомагане и извършване на услуги по отношение на деца в риск от изоставяне, както и в подкрепа на семейства (финансова и чрез социални услуги).




    • Централна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЦКБППМН)

ЦКБППМН разработва, участва в разработването и предлага на Министерския съвет, на министерствата, на други ведомства и на юридически лица с нестопанска цел програми и дейности за предотвратяване и ограничаване на криминализацията сред малолетните и непълнолетните лица. Във връзка с приетата Концепция за държавна политика в областта на правосъдието за детето, предстои преосмисляне дейността на комисията и намиране на нов подход за централизирано и местно управление на политиката в тази област.


    • Национална комисия за борба с трафика на хора

Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) към Министерския съвет организира и координира държавната политика по предотвратяване и противодействие на трафика на хора. Комисията определя и ръководи прилагането на стратегията в областта на противодействието на трафика на хора; разработва ежегодни национални програми; участва в международното сътрудничество за предотвратяване и противодействие на трафика на хора; организира провеждането на информационни, разяснителни и образователни кампании за лица от рисковите групи на трафика; разработва програми за обучение на служители. НКБТХ осъществява дейността си чрез администрация и местни комисии за борба с трафика на хора.


    • Частните охранителни структури

Частните охранителни структури (ЧОС) осъществяват превантивна дейност въз основа на причините и условията за правонарушения в охраняваните от тях обекти. За осъществяване предмета си на дейност ЧОС извършват подробен анализ на криминогенните рискове с оглед задоволяване интереса за сигурност на своите доверители.


    • Неправителствени организации.

Неправителственият сектор е важна част от институционалната система на превенцията на престъпността. Неправителствените организации осъществяват граждански мониторинг над критичните обществени сфери, които имат отношение към превенцията на престъпността. Сътрудничеството с гражданските сдружения се проявява чрез реализирането на съвместни проекти, планове и програми в областта на превенцията, ползването на експертния потенциал на организациите и популяризирането на ползите от превантивната дейност.
2. Нормативна рамка
Превенцията на престъпността е нормативно уредена дейност. Универсалното социално проявление на превенцията затруднява изчерпателния преглед на нейните нормативни източници.


  • Наказателен кодекс

Основна функция на Наказателния кодекс е да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред, като определя кои деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях.

Наказанието, налагано на лице за извършено от него престъпление, има за цел да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да извършва други престъпления. Наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство, а да се въздейства възпитателно и предупредително върху извършителя и другите членове на обществото. Наказателният кодекс охранява отношенията от общественоопасно неправомерно поведение. Неговата санкционираща функция осъществява обща и специална превенция сред населението.




  • Наказателно-процесуален кодекс

Наказателно-процесуалният кодекс определя реда, по който се провеждат производствата на наказателния процес с цел разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и справедливо правоприлагане. Кодексът обезпечава държавната принуда за наказателното преследване на извършителите на престъпления, както и защитата на гражданите от наказателен произвол. Причините и условията за извършването на криминални деяния се установяват в процеса на разследването и се използват за целите на превенцията.


  • Закон за министерството на вътрешните работи (ЗМВР)

Законът урежда принципите, задачите, устройството и управлението на Министерството на вътрешните работи, чиято дейност е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред.

ЗМВР, освен общите дейности на министерството с превантивен ефект, изрично регламентира превантивната функция на Министерството на вътрешните работи в глава дванадесета „Превантивна дейност”. Органите на МВР осъществяват обща и индивидуална превенция на правонарушенията, като при необходимост издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани.




  • Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН)

ЗБППМН урежда дейността по предотвратяването и борбата срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и по осигуряването на нормалното развитие и възпитание на извършителите им.

Той регламентира дейността на Централната и местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните; функциите на детските педагогически стаи, социално-педагогическите интернати, възпитателните училища-интернати, домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни и на приютите за безнадзорни деца.




  • Закон за закрила на детето

Законът урежда правата, принципите, мерките и органите на държавата и общините, и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето.


  • Закон за защита от домашното насилие

Законът урежда правата на пострадалите от домашно насилие, мерките за тяхната защита и реда за налагането им. Той създава условия за изпълнението на програми за превенция и защита от домашно насилие и програми, осигуряващи помощ на пострадалите лица. Освен последваща защита законът предвижда и превенцията от домашно насилие като способ за противодействието му.


  • Закон за социално подпомагане

Закон за социално подпомагане урежда обществените отношения, свързани със социалното подпомагане на гражданите. Особено важна ролята му за укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски ситуации, както и при подпомагане на трудовата заетост на безработните лица.


  • Закон за борба с трафика на хора

Законът уреджда превенцията и закрилата на жертвите на трафика на хора, като регламентира мерките за предотвратяване и противодействие на тези престъпления. За целта законът урежда взаимодействието и координацията между държавните и общинските органи, както и между тях и неправителствения сектор.

По силата на ЗБТХ се създава Национална комисия за борба с трафика на хора и аналогични местни комисии, които разработват и провеждат програми и дейности за превенция на трафика на хора.


  • Закон за физическото възпитание и спорта

Целите на закона имат пряко отражение към превенцията на престъпността. Законът определя дейностите на държавната и местна власт, които чрез утвърдени стандарти да осигуряват условия на спортна инфраструктура за занимания с физическо възпитание и спорт на цялото население в Република България; вменява задължение на спортните организации да работят с различните социални групи и особено с младите хора за: изграждане на морално-етичните норми на поведение; подобряване на физическото и психическото здраве на всички възрасти чрез различни форми на системни занимания с физически упражнения и спорт; изграждане на система за работа с феновете за превенция срещу противообществените прояви и вандалщината; подпомагане на задължението на младите хора за завършване на образованието им в училищата; регламентира ползите от заниманията с физически упражнения и спорт като алтернатива на престъпната дейност. Физическото възпитание и спортът осъществяват образователни, здравни, социални, културни и възстановителни функции.


  • Инструкцията № Iз – 2353 / 20.12.2006 г. за превантивната дейност на полицията, доразвива детайлно общата и индивидуалната превантивна дейност и полицейските превантивни мерки за предотвратяване и пресичане на престъпления и нарушения на обществения ред.


3. Характеристики по структура на престъпността
Данните от полицейската статистика показват, че през периода 2007 – 2011 г. в страната са регистрирани средногодишно 134 519 престъпления. От тях 47,6% са разкрити (64 058 престъпления). Анализът се базира на данните за разкритите престъпления.

Запазва се тенденцията най-висок да е делът на престъпленията против собствеността – 47,5%, следвани от престъпления, свързани с оръжия и боеприпаси, палежи, наркотици, посегателства върху МПС и транспортни престъпления – 33%. Престъпленията против личността запазват ниския си дял – 6,3%. Още по-нисък е делът на престъпленията, извършени по непредпазливост.

Традиционно мъжете са със значително по-висока криминална активност в сравнение с жените. Около 90 % от престъпленията са извършени от тях, и само около 10% – от жени. Женската престъпност показва променлива динамика, но като цяло тенденцията се изразява в плавно нарастване на дела на престъпленията, извършвани от жени.

Противообществените прояви, извършени от малолетни и непълнолетни лица, представляват сериозен проблем за страната. Техният дял е 13,8% (2,8% – от малолетни и 11% – от непълнолетни). През 2011 г. те се увеличават и при двете възрастови подгрупи в сравнение с предходната година. Нарастване се отчита при кражбите, а също и при убийствата, извършени от лица от двете подгрупи.

Поради тази причина, внимание заслужават слабостите в сферата на образованието, които обуславят и стимулират криминалната активност на подрастващите – непосещаване на училище; некачествено образование, което може да затрудни бъдещата професионална реализация на младите хора; липсата на достатъчно стимули и възможности за смислено прекарване на свободното време и др. Проблем представляват и консуматорските нагласи сред част от децата, липсата на чувство за отговорност, нарастващата агресивност, склонността към саморазправа, нарушаването на обществения ред и др.

Традиционно групата на 18-30 годишните лица е с най-висока криминална активност. Делът на престъпленията, извършени от тях е най-висок в сравнение с другите групи както като абсолютен брой – средно 47,1%, така и съотнесено към броя на населението от тази група. Ефект по отношение на престъпността у нас оказват демографските процеси, свързани с намаляване на раждаемостта, наблюдавани още през 80-те години на миналия век. Като следствие от него броят на лицата от възрастовите групи с най-високо криминална активност намалява непрекъснато.

Данните разкриват сравнително висок дял на рецидива. Лицата с минали осъждания са над една трета – 35,6% от извършителите. Но може да се направи обосновано предположение, че делът им сред извършителите на фактически извършените престъпления е значително по-висок. Висок специален рецидив има при някои видове престъпления, които се превръщат в престъпни „професии” – наркоразпространение, измами (особено – телефонни), джебчийство и др.

В съучастие са извършени 1/6 от разкритите престъпления (16,4%).

Икономическата криза и свързаните с нея бедност и безработицата остават важни и определящи криминогенни фактори. Почти 20% от извършителите са безработни. Кризисните процеси в световната и европейската икономика, които засегнаха и Република България, са основание да се допусне, че в близко бъдеще тези фактори ще продължат да оказват криминогенно влияние у нас.

Липсата и ниското образование продължават да бъдат криминогенен фактор. Сред извършителите преобладават неграмотните и лица с ниско образование. Делът на неграмотните (средно 37,8%) устойчиво нараства, като от 34,3% през 2007 г. се увеличава на 41,3% през 2011 г. или общо със 7%. С начално образование са средно 8,1%, а с основно – близо 10%. Ниското образование също се очертава като важна предпоставка за криминализиране. Това се дължи основно на факта, че в условията на безработица лицата с ниско образование понасят неблагоприятните последици от условия на трудовата заетост при търсене на работа, поради което и са изложени на особено висок криминогенен риск.

Устойчив криминогенен фактор е злоупотребата с алкохол. Той се проявява особено при насилствените престъпления и особено – при битовото насилие. От лица в нетрезво състояние са извършени средно 20,9% от разкритите престъпления. Делът в статистиката на лицата, извършили престъпления в състояние на наркотична възбуда е нисък – 1,2%. Не трябва да се пренебрегва обаче фактът, че лицата, склонни към употреба на наркотици и други упойващи вещества в действителност извършват повече престъпления в преследване на користни цели.

Географското положение на страната е друг криминогенен фактор. През територията на България преминават канали за нелегален трафик на хора, стоки и капитали, което води до влошаване на параметрите и на конвенционалната престъпност.

Задълбочава се тенденцията семейството у нас като социална институция да не изпълнява в достатъчна степен своите функции. Семейството и училището не винаги успяват да изпълняват своята социализираща функция по отношение на подрастващите, нито да координират своите усилия. Като резултат значителна част от възможностите за превенция на противообществените прояви на малолетни и непълнолетни остават неизползвани. Част от превантивните въздействия са общи и несъобразени със спецификата на общностите.

Данните индикират, че 78,5% от престъпленията са извършени в градове и 21,5% в села. Интензивната миграция към големите градове засилва влиянието на такива криминогенни фактори като урбанизацията и отчуждението. Част от мигриращите не успяват да се адаптират към градските условия на живот и се превръщат в маргинализирани обществени групи. Последните са особено податливи на криминализация и виктимизиране. Допълнителен неблагоприятен принос се отдава и на анонимността, която характеризира големия град, както и възможностите за изразходване на пари в хазартни, увеселителни и др. обществени заведения. В селата проблеми възникват предимно във връзка със застаряването на населението и недостатъчно развитата инфраструктура. Кражбите на селскостопанска продукция и инвентар и домовите кражби са сред най-разпространените престъпления, а пострадалите са предимно самотно живеещи възрастни хора.

Пострадалите от престъпления са средно 71 125, като 36,2% от тях са жени и 3,9% – деца (1,6% малолетни и 2,3% – непълнолетни). Значителна част от пострадалите – жени и деца, са жертви на домашно насилие. Поради високата латентност на домашното насилие значителна част от пострадалите не попадат в полицейската статистика.

Висока е виктимността4 и на възрастните хора, което се дължи й на слабости в дейността на институциите, ангажирани с гарантиране на тяхната сигурност – правозащитни, за социално подпомагане, здравеопазване и др.

Виктимизацията5 нараства и поради факта, че гражданите често не познават дейността на институциите и неправителствените организации, от които биха могли да потърсят помощ, изпитват недоверие или са разочаровани от тях поради формализма и липсата на координация помежду им. Значителна част от пострадалите са жертви на домашно насилие, към което обществото все още проявява търпимост и безразличие.

Неефективната превенция на престъпността и виктимизацията често се дължат на обременяване на институциите с несвойствени функции, което е резултат на чести и необосновани промени в нормативната база или на нейното несвоевременно обновяване.

Управленските решения, отнасящи се до превантивната дейност, невинаги са научнообосновани. Допълнителен проблем е липсата на изрична регламентация по изпълнение на превантивните дейности. Като резултат разпределянето на финансовите и човешките ресурси за осъществяване на превантивна дейност не съответства на нейната значимост.

Средствата за масово осведомяване играят значима роля по отношение на превенцията на престъпността и могат да са мощен антикриминогенен фактор. Те могат да допринесат за повишаване на ефекта от превенцията чрез популяризиране на идеи и мерки с превантивна насоченост, както и с посочването на причините и условията за престъпленията. Положителен ефект ще окаже избягването на самоцелно разпространяване на модели на престъпно поведение и идеализирането на образа на престъпника, както и внушаването на страх и чувство за безизходица у гражданите.


4. Изводи:


  • Превенцията като способ за противодействие на престъпността се подценява както от отговорните компетентни институции, така и от обществото;




  • Взаимодействието и координацията между институциите от системата за превенция не е задоволително и не винаги постига целените резултати;




  • Необходимо е систематизиране и доразвиване на нормативната уредба в областта на превенцията;




  • Необходимо е повишаване ролята на образованието и науката при вземането на управленски решения и реализиране на цялостната политика по превенция на престъпността;




  • Приоритет за превантивно въздействие трябва да е ранната превенция;




  • Необходима е системна и комплексна дейност по превенция на престъпността сред децата и младежите, които са бъдещето на нацията;




  • Превантивната дейност трябва да се активизира с оглед на масово извършваните престъпления и на обществената им опасност;




  • С цел повишаване ефективността на превенцията на престъпността, необходимо е да се използва потенциалът на различните социални общности (социални групи като малцинства, юноши и младежи, възрастни граждани и др. уязвими групи);




  • Нужно е повишаване на ефективността от работата на институции, което ще увеличи чувството за сигурност и защитеност на гражданите.




Сподели с приятели:
  1   2


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница