A new Valuable Contrubution to the Study of Bulgarian Literature



Дата11.12.2017
Размер58.81 Kb.
Размер58.81 Kb.


Elka Mircheva

(Sofia, Institute for Bulgarian Language (IBL), Bulgarian Academy of Sciences)



A New Valuable Contrubution to the Study of Bulgarian Literature

Abstract: A review by Elka Mircheva on Mariyana Tsibranska-Kostova's book Yakov Kraykov's Book for Different Occasions between Venice and the Balkans in the 16th century. Valentin Trayanov Publishing House, 2013; e-book http://www.ciela.com/ciela_books/



Елка Мирчева

(София, ИБЕ, БАН)



Нов ценен принос в областта на изучаването на българската книжнина

Марияна Цибранска-Костова. Сборник Различни потреби на Яков Крайков между Венеция и Балканите през ХVІ век. Издателство „Валентин Траянов”, 2013, e-book http://www.ciela.com/ciela_books/sbornikat-razlichni-potrebi-na-jakov-krajkov-mezhdu-venecija-i-balkanite-prez-xvi-vek.html

Трудът на проф. Марияна Цибранска-Костова е посветен на една от ярките личности на ХVІ в. – първия български печатар Яков Крайков. Монографията обхваща 192 стр. и се състои от: Предговор, 4 глави, Кратък словник на подборна лексика от паралитургическия дял, Изводи, Използвана литература, Цитирани речници, Съкращения, Условни означения на четива от паралитургическия дял на Различни потреби, използвани в словника. http://www.ciela.com/ciela_books/sbornikat-razlichni-potrebi-na-jakov-krajkov-mezhdu-venecija-i-balkanite-prez-xvi-vek.html

За заглавие на всяка една от четирите съдържателни глави на монографичното изследване е избран откъс от авторския запис на Яков: гл. І – въ славномъ и нароитомъ градѣ венеѳии или столицата на европейското книгопечатане през ХVІ в.; гл. ІІ – аꙁъ їаковь родомь ѿ места нарицаѥма софїа или кой е Яков, Крайков син?; гл. ІІІ – сьписахь сїе мале книге вь нихь положихь раꙁьлинїе потрѣби или какво представлява сборникът Различни потреби?; гл. ІV – ако що погрѣшихь рѹкою или ѥꙁыкомь а вїи простете или каква е общата характеристика на изданието? Изборът на авторката е много находчив и още с отгръщането на първите страници читателят предусеща, че му предстои да попадне в непознат и интересен свят.

Светът на първите образци на славянско кирилско книгопечатане и дейността на самия Яков Крайков не са нови за творческата биография на М. Цибранска. С тази тема са свързани първите й стъпки в науката и първият дисертационен труд, посветен на Молитвеника на Яков Крайков от 1570 г. Години по-късно първопечатните кирилски книги стават тема на монографичното изследване Етюди върху кирилската палеотипия ХV-ХVІІІ век.

В настоящия монографичен труд вниманието на авторката е насочено към една от най-редките книги на Яков Крайков – сборника Различни потреби от 1571-1572 г. От това издание са запазени едва 3 екземпляра. Два от тях се съхраняват в Библиотека „Амброзиана” в Милано. Истински изследователски шанс за Цибранска е възможността й да работи с третия съхранен екземпляр, който е притежание на Университетската библиотека в Лайден, Холандия. Книгата е част от сбирката на големия колекционер и съвременник на Яков, Йозеф Скалигер. Именно пряката работа с това рядко издание дава възможност на авторката да се обърне отново към личността и книжовното дело на първия български печатар, да потърси мястото на сборника Различни потреби както след останалите книги, излезли от неговата печатница, така и сред цялостната продукция от славянски кирилски палеотипи, отпечатани през ХVІ в. във Венеция.

Ще представя някои моменти от този труд, които намирам за особено важни.

На първо място това е отличното структуриране на изследването, умението на авторката да води с лекота читателя из невинаги ясните пътища на взаимоотношения между ръкописна и печатна традиция, между взаимнопроникващите се влияния на Атон, Крит, Балканите и Венеция, като неотклонно следва поставената цел – всестранно изследване на сборника на Яков, предназначен за пътници. Българският печатар, попаднал във Венеция, е разгледан не сам за себе си, а на много добре очертания общ фон, върху който във Венеция през ХVІ в. се появява кирилско книгопечатане.

Дейността на Яков Крайков, разбира се, е тясно свързана с продукцията на знаменитата венецианска печатница на Вуковичевите – Божидар и Винченцо. На тази връзка в монографията е отделено подобаващо място. Направеният детайлен анализ насочва повече към приемственост, изключително на ниво на използваните шрифтове (кипари, типари), към приемственост в жанровите характеристики и предназначението на създаваните и отпечатваните книги, отколкото в областта на пряко заемане и възпроизвеждане на текстове (на макро- и на микрокомпозиционно равнище).

Докато за книгоиздателския център на Вуковичевите разполагаме със сведения за книжовници, които явно са били натоварени с „предпечатната” подготовка на изданията (монах Пахомий от Черна гора, йеромонах Мойсей от Сърбия, монасите Теодосий и Генадий от манастира „Св. Сава”, йеродякон Мойсей от Дечани), то за печатницата на Яков такива данни няма. Струва ми се, че така добре изтъкната в изследването на Цибранска промяна в предназначението на печатната книга и превръщането й в търговски продукт, предполага и книжовна дейност за подбор и адаптиране на включваните в тези издания текстове. Тук бих искала да напомня за йеромонах Мойсей и свързаната с неговата дейност сериозна редакционна промяна (най-вече съкращаване) на Похвалното слово за св. Петка Търновска на Патриарх Евтимий, предназначена за първите издания на Сборника за пътници на Божидар Вукович. На практика именно това основно съкращаване на текста осигурява многовековния живот на този текст – нещо, което не се случва с останалите Евтимиеви произведения.

Извънредно интересно в проучването е поднесен въпросът за съществените разлики между сборника Различни потреби на Яков и съставите на Вуковичевите сборници за пътници. Особено ярко тези различия се виждат в календарите. Цибранска прави прецизен анализ, привежда обилен материал, търси доказателства и паралели в различни посоки и аргументирано обобщава трите основни посоки на влияние, плод на които е календарът на Различни потреби: 1. Агиологическите традиции на 13 в., за които предполага атонско посредничество; 2. Славянски култове; 3. Венециански култове, плод на местната католическа среда. Много сполучливо са изведени две нови, принципно различни характеристики на месецослова: 1. Силно влияние на народно-религиозната, фолклорна традиция и 2. Интерференции на местните култови традиции от района на Венеция и славянските градове по Адриатика и Далмация. В календара, извън експлицитното определяне на св. Кирил Философ, който е назован „български учител”, голямо впечатление прави „побългаряването” на множество от култовете, които заради местни легенди и поради видимата западнобългарска традиция са обвързани с познати на българите топоними: Дунав, Никопол, Несебър, Неврокоп, Осоговска планина. Това „побългаряване” също е част от книжовното наследство на ХІІІ в., когато плод на тази тенденция става създаването на нови полулегендарни съчинения.

Особено интересна съставна част на сборника Различни потреби е Сказанието за намиращите се във Венеция свети мощи. За него на времето П. Атанасов е предположил, че е оригинално произведение. Я. Йерков-Капалдо смята, че е превод от италиански календар, но не намира точен паралел. М. Цибранска изказва интересното предположение, че включването на Сказанието е било провокирано от историческо събитие – битката при Лепанто през 1571 г. и голямата победа над Османската империя.

Авторката се спира много обстойно и върху наративните четива и апокрифите в състава на сборника Различни потреби. Сред отделните малки етюди, посветени на този извънредно интересен дял от книгата, ще спомена само текста за Успение Богородично.

Сред многобройните изследователски приноси, с които изобилства рецензираната монография, искам специално да отбележа убедителния анализ на произхода и името на Яков Крайков. С посветените на този въпрос страници от изследването и с аргументираната критика на досегашни публикации, ми се струва, че напълно и категорично е разрешен въпросът, че Яков от Камена река е идентичен с Яков от София, а патронимът Крайков произхожда от топонима Краище (Коласия). По категоричен начин е разрешено и „тайнственото” присъствие на името на цар Петър в сборника Различни потреби. Сложен е край на една повтаряна от публикация на публикация легенда. Авторката категорично заявява, че в книгата няма памет за цар Петър.

Съществена част от монографичното изследване на М. Цибранска е посветена на езиковата характеристика на сборника Различни потреби. С много познание, вещина, търсене на паралели в ръкописни и печатни книги са откроени най-важните, специфичните особености на книжката на Яков Крайков. Нарочни раздели, посветени на Графика и правописни норми, на Морфолого-синтактични особености и Лексикални особености на сборника, определят мястото му сред ръкописната и печатната продукция на южнославянските книжовни средища и центровете на славянското кирилско книгопечатане през ХVІ в.

В края на разработката е приложен Кратък словник на подборна лексика от паралитургическия дял. Изработването на този кратък словник заслужава висока оценка и многократно повишава стойността на изследването.



В заключение ми се иска да отбележа, че проф. д.ф.н. М. Цибранска-Костова е подготвила за печат едно извънредно интересно научно съчинение, което е принос към историята на българския език, към историята на южнославянската книжнина, към славянската кирилска палеотипия и към нейното място в широк балкански и общоевропейски контекст.

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница