А с духовно израстване това е една от основните истини за Чо века и Живота в тази книга



страница1/11
Дата08.02.2017
Размер2.4 Mb.
Размер2.4 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Всичко е поправимо само докато живеем

Лиана Антонова


Страданието не се лекува с думи, а с духовно израстване" - това е една от основните истини за Човека и Живота в тази книга, извън­редно богата и с идеите, които съдържа, и с познанието, почерпано от най-ценните духовни източ­ници, което обобщава и предлага.
ДНЕШНОТО ЧОВЕЧЕСТВО Е “СПЯЩО”

Знам, че мнозина биха се подразнили от това заглавие. Откъде накъде човечеството ще бъде наречено „спя­що"?! Съвременният човек е умен, полага много труд и усилия за своето образование, за своята професионал­на и социална реализация, служи си с високи техноло­гии, а науката гордо крачи напред и ежедневно отбе­лязва своите нови открития и постижения в полза на човечеството и опазване на планетата ни.

Това наистина е така и ако си позволявам да говоря за „спящо" човечество, е, защото този израз е употре­бяван и подчертаван многократно от съвременните Висши Духовни Учители, ръководещи развитието ни. Днешното човечество е „спящо", защото въпреки не­оспоримите постижения и придобивки на своя инте­лект е забравило, че той, човекът, преди всичко е ду­ховно същество.

Пресятата източна мъдрост ни учи, че правилната еволюция на човечеството се извършва, когато дух и интелект се развиват успоредно. Това почти всеки сред­но осведомен индивид е чул отнякъде и е съгласен, че е така. Ала вярно е само, че в настоящето индивидът не­имоверно е развил своя интелект, но духовно е много слаб. По-голямата част от съвременниците ни не само са забравили, но и отказват да допуснат или повярват, че имат духовен произход и че цялото им устройство на хора не е само физическото тяло, което виждат сети­вата им, а е много сложно изградено цялостно духовно устройство, още по-сложно свързано с Духовния Свят, от който те като човеци са слезли през инволюционния процес.

Човекът днес не знае има ли Бог, няма ли... и все пак в глъбините на своята душа вярва, че Го има или поне съществува някаква сила над него. Човекът е чувал „не­що", че има Духовни Йерархии, но не ги познава и съв­сем не знае, че те са участвали (и все още участват) активно още от Сатурновия период на нашата Слънче­ва система в изграждането и развитието му, докато той стане това, което е днес като личност.

Почти всеки съвременник е информиран, че Земята не е мъртво тяло, а живо и постоянно обменящо и раз­виващо се, но не знае за нейните превъплъщения, ми­нали - преди да бъде наречена Земя, и бъдещи, които ще следват под други наименования. Дори не подозира, че той, човекът, е взел участие в това развитие от само­то начало и така ще бъде до самия край... АКО ОБАЧЕ ОСЪЗНАЕ КАКВО ОЗНАЧАВА ДА СИ ЧОВЕК И КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ НА ЕВОЛЮЦИЯТА МУ. Защото никой не може да бъде истинска личност без познанието за соб­ствения си произход, духовното си устройство и връз­ка с Духовните Йерархии и Духовния Свят. В това се състои понятието СЕБЕПОЗНАНИЕ, което днес се упот­ребява с едно повърхностно разбиране. СЕБЕПОЗНАНИЕТО Е ДЪЛГ НА ВСЕКИ ИСТИНСКИ ЧОВЕК.

Ето защо в настоящия момент на човека му е необ­ходимо повече от всичко друго това, което аз наричам „духовно образование". Духовното образование сега, повече от когато и да било в човешката история, е НА­ПЪЛНО ОТВОРЕНО ЗА ВСЕКИ, КОЙТО ГО ТЪРСИ. Всич­ки тайни езотерични учения от миналото днес са на­пълно достъпни за всеки. Без личен стремеж за добиване на духовно образование обаче, без отваряне на сър­цето за ИСТИНАТА и впрягане на интелекта в съзнател­но усилие да овладее познания, за които са необходими постоянство, много труд, търпение, саможертва, истин­ско доверие и благоговение към Духовните Учители, дали ни тези учения - никой не би постигнал нищо ис­тинско.

За да бъде днес физически и духовно това, което ние сега познаваме, човекът е минал през огромни физи­чески и духовни промени под ръководството и грижите на Духовните Йерархии, които са бдели върху правил­ния ход на неговото развитие. Само допреди няколко хиляди години човечеството е било напълно наясно с божествения си произход и е било в непрестанно обще­ние със Съществата на нашия планетарен Космос. За да стигне човекът до целта на земната си еволюция - себепознанието, се е наложило Духовните Светове постепенно да се отдръпнат и да оставят все повече са­мостоятелност на земните обитатели. Затова в езотеричните учения то се нарича „бъдеща 10-а Йерархия, или Йерархия на СВОБОДАТА И ЛЮБОВТА". В наше вре­ме едва ли ще се намери някой, който да не знае, че има право на избор и на свободно развитие, но затова пък не знае, че все още съвсем не е свободен. Минавайки през всякакъв род страдания в земния си живот, чове­кът все повече констатира, че едно или друго е изстра­дал, защото обстоятелствата са го поставили в условия да няма избор на действие. Тогава той проклина Бог, че е жесток, понеже не му е помогнал, когато е трябвало, или че изобщо няма Господ, иначе Той не би допуснал тази или онази беда да му се случи.

Така мисли обаче само „спящият" човек и той наис­тина е „спящ", независимо колко е умен, колко образо­вания има или колко високо стои на социалната стъл­бица. Този човек още не знае какво значи СВОБОДА, а още по-малко ИСТИНА. Истината ще ви направи сво­бодни, е казал Христос. Тези няколко думи могат да бъ­дат разбрани в пълнота само ако индивидът се стреми към духовно познание, което извеждайки го на пътя на ИСТИНАТА, му дава възможност за СЕБЕПОЗНАНИЕ и овладяване на СВОБОДАТА.

Докато всеки индивид не събуди у себе си искрено­то желание да научи истината за своя произход, защо се твърди, че е божествен, каква е истината за генезиса на Земята и превъплъщенията й както в миналото, така и в бъдещето, степените на човешкото съзнание, свър­зани с историята и предстоящото; защо се казва, че Бог е наш общ Баща, кои са Духовните Йерархии и тяхната функция в Свръхсетивния Свят и в развитието на чове­чеството; какво става с нас, след като умрем на Земята, къде отиваме, с какво се занимаваме и още безброй от този род въпроси - няма да се постигнат себепознание и свобода. Страданията си остават и няма отговор и по­мощ за тях. Духовното познание в отговор на гореспо­менатите въпроси в миналото е било определяно като ТАЙНО и достъпно само за избрани хора и е било пре­давано пак в пълна секретност в езотерични школи и мистерийни центрове. Много дълго време е било така. Днес цялото това познание е свободно и открито за все­ки, който съзнателно го търси, стои като зрели плодове на дърво, чакащи само да бъдат откъснати. Необходи­мо е единствено да се открие дървото, както и старани­ето да се достигне плодът, който, веднъж откъснат, изис­ква много постоянство, концентрация и интелектуално усилие за осмисляне на информацията, която дава вся­ка хапка от него. Ако търсачът на знание пристъпи към този плод безкористно, с чисто сърце, не само подтик­ван от желанието да получи знания, а воден от стремеж да научи истината за своя духовен божествен произ­ход - резултатът е неимоверен. Постига се (много постепенно, разбира се) една тиха постоянна радост на ду­ха, придружена от смирение и дълбоко благоговение пред величието на Божия план, Духовните Йерархии и Мировите учители, които са работили през вековете и от Небесния Свят, и между людете. Не може да не се прекланяме с благодарност и пред Духовните Учители от най-близко време, които са ни оставили Духовното Учение вече в реч и книги. Четейки ги, индивидът при­добива ново съзнание: защо е човек и какво се изисква от него занапред.

Нужни са огромни усилия, и то от много посветени хора, за да се разтърси „спящото" човечество и в край­на сметка да проумее, че е наложително да се събуди. Ето какво казва във връзка с това родоначалникът на Духовната Наука Антропософия д-р Рудолф Щайнер:

Трябва да ни е много ясно, че времето на „събуж­дането" вече е дошло и всеки трябва да вземе учас­тие в това събуждане, защото събитията много чес­то предшестват знанието и човек не ще ги разбере, когато се случват около него, ако не се приобщи към знанието.

Когато за пръв път прочетох този пасаж в една от книгите на д-р Рудолф Щайнер, бях толкова дълбоко, из основи разтърсена емоционално и духовно от пос­ланието, което носеше съдържанието, че в продълже­ние на седмици и месеци след това анализирах и осмис­лях живота си, постепенно намествах като в мозайка и проумявах най-сетне невероятните изпитания и стра­дания, на които бях подложена в последните десет го­дини. Разбирането на този фрагмент, убедена съм в то­ва, носи послания към човешкия разум и душевност съ­образно с личния житейски път и познания. Обърнах внимание на мнозина от моите духовни приятели върху въпросния цитат, те всички кимаха с разбиране бла­годарение на духовната си подготовка, но не влагаха моето проницание и емоционална реакция. Просто тех­ният житейски път и опит беше различен и не ги бе срещ­нал с онова, което бях преживяла аз.

И така, все повече ми се изясняваха загадките на моя­та лична съдба. Книгите, които написах спонтанно и с обич към незнаещите хора, носеха само малка част от познанието за ИСТИНАТА. Тогава дори и не подозирах, че чрез тях съм навлязла в известна духовна „територия и светове", за които още нямах необходимите познания и посвещения. Сблъсъкът със Съществата, които опери­рат в тази част на „света", беше нещо страшно. Най-вече понеже не проумявах защо и с какво съм заслужила то­ва, което ми се случва. Многократно търсех помощ от екстрасенси и ясновидки, но казаното от тях беше без­крайно мъгляво и в никакъв случай не даваше нито обяснение за това, което изживявам, нито изход от ситуа­цията. Денонощно отправях молби към Господ за помощ и пояснение защо съм сполетяна от такава съдба и таки­ва страдания. В края на всяка молитва добавях, че поне­же Той всичко знае и Неговите пътища са неведоми, не­ка ми покаже верния път, за да разбера грешките си, и нека бъде Неговата воля за това, което ще ми отреди.

Отговора на молитвите ми нямам намерение да спо­делям. Такива „неща" не се доверяват, те са за лични прозрения. Страданията не само не спираха, ами става­ха още по-мъчителни и необясними. Постепенно започ­нах да проумявам, че въпреки непоносимостта на бре­мето ми не само не бях забравена от Бог и Йерархията, ами този път на „личен опит", лично за мен, е избран нарочно. Защото е преценено, че хора, които са показа­ли пълна самостоятелност в действията си и са с опре­делена духовна нагласа, могат да понесат повече от ос­таналите... Резултатът от тези нескончаеми мъки беше, че в търсене на обяснение за тях изучавах бавно, съзнателно и целеустремено всички езотерични учения, оставени ни от Духовните Учители на нашето време, които в момента са достъпни за всеки, поставил си цел да ги търси. Пътят на моето самостоятелно духовно об­разование беше дълъг и бавен, но постоянството ми но­сеше всеки ден нова сигурност и растящо удовлетворе­ние от придобиваното знание. Загадките все повече се изясняваха, сама намирах отговорите, но онова, което откривах по пътя на истината, беше... беше нещо, кое­то може би просто не бих съумяла да облека в думи. Беше нещо като да загубиш БЕЗГРИЖИЕТО, ПРИСЪЩО НА ДЕТСТВОТО... ИЛИ ОЧАРОВАНИЕТО НА НАИВНОСТ­ТА. Имаше само една все по-дълбоко изграждана вът­решна сериозност и непрестанно растящо чувство за отговорност. Докато изучавах „тайните", грижливо па­зени в миналото (а сега предложени свободно на търса­ча на ИСТИНАТА, защото му е дошло времето), все по­вече осъзнавах колко малко съм усвоила от онова, кое­то се нарича ДУХОВНО ПОЗНАНИЕ. Не ми се искаше да си спомням за знанията си отпреди седем, осем или де­сет години, а като си помислех за „спящото" човечес­тво, изпитвах загриженост и истинска болка.

Непрекъснато си повтарях наум една мисъл на Арис­тотел: ПОЗНАНИЕТО СЕ ДОБИВА ЛЕСНО, ЗА РАЗЛИКА ОТ МЪДРОСТТА, и думите на един друг, космически учи­тел (за когото писах в „Не умирай неук"), Бен Ган: МЪД­РОСТТА Е ПРИВИЛЕГИЯ НА ДЪЛЪГ ИЗМИНАТ ПЪТ. МЪДРОСТТА Е ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЗНАНИЯТА ОТ ТО­ЗИ ПЪТ И САМО АКО ПЛОДОВЕТЕ НА ЗНАНИЕТО СА ДОБРИ, ТОГАВА МОЖЕ ДА СЕ ТВЪРДИ, ЧЕ ИНДИВИДЪТ Е ОТКРИЛ ИСТИНСКАТА СЪЩНОСТ НА МЪДРОСТТА. Как ще стигне човекът до познание и мъдрост, ако не ги търси съзнателно?! - ето какво мислех и продължавам да си мисля. И може би никога не бих се заангажирала с подобни грижи и разсъждения, ако не бяха писмата, ко­ито ми пишеха читателите. Чрез докосването и опозна­ването, макар и само писмено, на хиляди човешки съд­би и проблеми успях да науча нещо, което иначе би би­ло невъзможно да се обхване в един кратък земен жи­вот. В потока от благодарност и доверие, стичащ се от читателите към мен, можах да открия с растяща изне­нада различието в нивото на съзнание у българина. Пи­шеха ми всякакви хора - от селца, градчета и големите градове, - едни напълно невежи духовно, други доня­къде ориентирани религиозно, но без духовно научно познание, пишеха ми и много интелектуалци, мъже и жени, с по няколко висши образования и, за жалост, пак без никакво духовно познание. Разликата в тези пис­ма като изложение, правопис, умение за израз и форма на съдържанието на това, за което търсеха връзка с мен, беше огромна. Но едно беше общо! Покъртително, раз­търсващо, но общо! - всичките страдаха неимоверно и диреха отговори на въпросите си и помощ за пробле­мите си. Проблеми, най-често съвсем човешки, които лесно биха били превъзмогнати или поне приети с раз­биране, ако пишещите имаха известна духовна подго­товка. Всички тези страдащи хора, голяма част от кои­то бяха със завидно образование, като нямаха лично решение за проблемите си, се бяха втурнали при врач­ки и гледачки, а после изливаха в писмата си мъката и разочарованието си от това, че им бяха поискали и те бяха дали цели състояния в левове, долари или евро без никакъв резултат. Тъжно наистина... тъжно е, за­щото настоящето изисква от всички ни ново отноше­ние и разбиране на човешките ни мъки и изпитания.

Времето от последните години на миналия век и на­влизането в третото хилядолетие след Христа вече е донесло нови условия, в които ние, хората, би трябвало да се развиваме. Тези променени обстоятелства, в които протича ежедневието ни на Земята, са толкова слож­но устроени в постоянната битка за душата на човека между противоположни сили, че неподготвеният за то­зи процес, „спящият", не е повече в безопасност. ДОШ­ЛО Е ВРЕМЕТО, КОГАТО, АКО ЧОВЕКЪТ НЕ ЗНАЕ ИСТИ­НАТА ЗА ДУХОВНИЯ СИ ПРОИЗХОД И ВРЪЗКАТА СИ С ДУХОВНИТЕ СВЕТОВЕ И ЙЕРАРХИИ, АКО НЕ ЗНАЕ ИС­ТИНАТА ЗА МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА, ЗА ВЕЛИКАТА САМОЖЕРТВА НА ИИСУС ХРИСТОС И МИСИЯТА МУ В ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - СЪЩЕСТВУВА ГОЛЯМА ОПАСНОСТ, В НЕЗНАНИЕТО СИ, ЧОВЕКЪТ ДА НЕ УСПЕЕ ДА РАЗВИЕ ДУХОВНИТЕ СИ СИЛИ И ДА РАЗ­ПЕРИ КРИЛЕ НАГОРЕ КЪМ ТОВА, КОЕТО БОГ-ОТЕЦ МУ Е ДАЛ КАТО ДАР НА БОЖЕСТВЕНОСТ.

Дошло е време, когато, ако сам не осъзнае необхо­димостта от самостоятелна подготовка, а чака да научи „нещо" наготово, по лесния начин - оттук-оттам, чрез обучение от незримия свят, „контактуване" от разли­чен тип, кратки курсове за развиване на способности, -човекът поема огромния риск да бъде манипулиран и отведен в погрешна посока. Не че не съществува и този начин. Напротив, възможен е и го има, но трябва на­пълно да се доверяваш на този, който ти преподава. Ако човекът обаче в настоящото си състояние на развитие и осъзната индивидуалност иска да бъде на верен път -усилията за духовно знание също трябва да бъдат ин­дивидуални. СЕБЕПОЗНАНИЕТО Е ДЪЛЪГ ПРОЦЕС НА СЪЗНАТЕЛНИ САМОСТОЯТЕЛНИ УСИЛИЯ ПО ПЪТЯ НА ИСТИНАТА. В тези близо пет години, в които спрях да пиша, а учех, непрестанно ми се обаждаха хора или ме спираха по улиците и край сергиите с книги с въпроса, пиша ли нещо и кога ще има моя нова книга. Усмихнато им отговарях, че май няма да има нова книга, защото сега продължавам собственото си духовно образование. Повечето оставаха като гръмнати от отговора ми, чудейки се какво ли още ще учи човек, написал тези кни­ги, които те с удоволствие и благодарност четяха. Дру­ги обаче, и за моя радост не малък брой, реагираха с одобрение и разбиране - учебният процес е вечен. Тол­кова бях щастлива с моите духовни занимания и уче­ние, че не само нямах никакво намерение да пиша нова книга, а си мислех, че никога повече няма да посегна към перото, защото все повече разбирах колко малко знам. Ала бях подготвена достатъчно, за да съм изпъл­нена със съзнанието, че докато е на Земята, човек тряб­ва да се стреми да събира и усвоява всякакви познания и опит. Също така, че духовното му развитие пак тук, на Земята, се явява най-сигурната гаранция за интере­сен и социален живот между смърт и ново раждане, как­то и свалянето на сили от Духовните Светове, осигуря­ващо добро здраве, живот активен и с богати възмож­ности за нов опит, при следващото въплъщение. И така беше, докато попаднах на вече споменатия цитат от д-р Рудолф Щайнер, че е време „спящото" човечество да се събуди, за да не се остави събитията да го изненадат неподготвено без необходимите знания. Душата ми бе дълбоко разтърсена заради посланието, което пасажът носеше на човечеството и което аз най-добре разбирах, след като вече бях изстрадала и научила по горчивия начин какво значи събитията да те изпреварят там. къ­дето нямаш необходимите знания или информация.

Всеки следващ ден у мен растеше чувството за отго­ворност към читателите, които ми бяха гласували огром­но доверие и чакаха нова книга. По-точно съзнавах, че имам определен дълг към голяма част от тях, които ми пишеха, че страдат от истински духовен глад, досега са чели доста и молят за насока с какво да продължат свое­то духовно образование. Да, усещането ми за вина рас­теше, че ги бях изоставила заради моите лични занима­ния и учение. В главата ми постоянно започна да звучи предупреждението на д-р Рудолф Щайнер към последо­вателите му, че не бива Духовната Наука Антропософия да превръща изучаващите я в духовни егоисти. С други думи, да се радват само на лично придобитото познание, докато би трябвало да издирват практически методи, сред­ства и пътища тези познания да се разпространяват и споделят с другите, които ги търсят.

Заради тази голяма част от читателите реших, че е време да напиша нещо за най-необходимото, което тряб­ва да знаем днес.

Според мен най-важното, към което трябва да се стре­мим съзнателно, е СЕБЕПОЗНАНИЕТО. То означава Богопознание, познание за Бога и за Духа. От силите на Земята човекът има само онова, което му дарява самопознанието. Физическата основа на себепознанието про­изхожда от това, което Земята създава като условия. Всичко друго у човека има извънземен, космически про­изход. Чувстващото и носещото мислите астрално тяло и неговата етеро-физическа основа, всяко движение на живота в етерното тяло, даже и това, което във физи­ческото тяло действа физико-химически, има извънзе­мен, космически, божествен произход. Целта на човека в неговата еволюция е да знае тези неща за себе си и колкото по-дълбоко проникваме в дълбините му, тол­кова по-нагоре се извисяваме в света на свръхсетивните Духовни Същества.

По-просто казано, постепенно осмисляме божестве­ния си произход и нашето божествено семейство, на ко­ето ние, човеците, сме най-малките деца, но сме нада­рени с особени заложби, на които предстои развитие. Дара ни от Бога да сме единствената Йерархия от Сътво­рението, 10-ата Йерархия, която ще бъде Йерархия на Свободата и Любовта, ние, хората, трябва самостоятелно да развиваме чрез самопознание и одухотворяване на земните си сили, а затова трябва да ходим съзнателно по пътя на ИСТИНАТА И БОЖЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ.

Тук искам да помоля за внимание, за да бъда разбра­на правилно! В никой случай не желая да прозвучи, че внушавам на читателя непременно да се включи в ня­коя езотерична школа или учение. Съвсем не! ДУХОВ­НА МЪДРОСТ НАСИЛА НЕ СЕ ДАВА - ТЯ ТРЯБВА ДА СЕ ТЪРСИ СЪЗНАТЕЛНО. Ще наблегна отново обаче, че духовните знания на човека сега са особено необхо­дими, защото точно срещу свободата на душата кон­спирира злото. ЗАДАЧАТА НА ЧОВЕКА Е НЕ ДА СЕ БО­РИ СЪС ЗЛОТО, А ДА ГО ПОЗНАВА И РАЗЛИЧАВА, КАК­ТО И ДА СЕ СТРЕМИ ДА ГО ТРАНСФОРМИРА В ДОБРО.

Този изключително сложен процес изисква познание. То съществува от най-дълбока древност, но е било и преподавано по начин, който е бил подходящ за тога­вашното развитие на човека. Днес тези знания са пуб­ликувани навсякъде и са в изобилие по езотеричните книжарници и дори сергиите, без указания за истори­ческия им ред и произход. Би било крайно неправилно да се предписва и преподава някакво учение против лич­ната воля на човека. Д-р Рудолф Щайнер обаче, осно­воположникът на Духовната Наука Антропософия, то­зи вероятно единствен по рода си високопосветен от най-близко време и с не по-малко велико „минало" учи­тел, което не е тайна за последователите на неговото учение, ни е оставил не само знание, но и много ценни препоръки и указания точно за края на миналия и нача­лото на сегашния век. Той казва:

Начинът, по който трябва да се постъпва, е да се казва истината на хората, за да се запознаят по-дъл­боко с ИСТИНАТА. Тогава те самите ще изберат сво­ята посока на собствена воля.

Ето какво говори за ИСТИНАТА пък Учителят Петър Дънов:



Силата на човека седи в любовта му към истина­та. Само идейните хора, постоянните, търпеливите, могат да бъдат хора на истината. Истината се зак­лючава в това човек да съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бог.

Всяка душа е дошла на Земята да донесе нещо на света, душата трябва да бъде будна и съзнателна за своята задача и мисия.

Д-р Рудолф Щайнер:



От човека се изисква самостоятелно мислене. Мис­ленето и чувстването съответстват на двойстве­ната природа на нашата същност. Мисленето е еле­ментът, чрез който участваме в общия ход на вселе­ната, а чрез чувстването можем да се оттеглим в теснотата на нашето същество. Нашето мислене ни свързва със света, нашето чувстват ни връща в нас самите и тепърва ни прави индивидуални.

Учителят Петър Дънов:



Когато започнеш да мислиш, ти се проявяваш. Сво­бодата не е външен процес, а вътрешен. Свобода има само онзи, който е съединен с Бога, който е намерил своето място в Космоса. Само свободният човек мо­же да се развива.

Д-р Рудолф Щайнер:



Да бъдеш свободен, не означава да можеш да ис­каш каквото ти се иска, а да можеш да вършиш как­вото се изисква.

Свободният човек е свободен дотолкова, доколко­то той всеки миг от живота си е в състояние да след­ва самия себе си.

Свободният човек действа нравствено, защото притежава нравствена идея. Никой не може да бъде в пълния смисъл на думата „човек", ако не се е про­никнал по някакъв начин в същината и призванието на човека, което ни открива Духовната Наука.

За читателите, които ме молят за насока, ще се опи­там в тази книга да подбера теми, които, вярвам, ще им бъдат полезни за духовна ориентация. Ако моите ис­крени усилия да помогна докоснат ума, сърцата и ду­шите им, ще бъда искрено щастлива, но ИСТИНАТА се­ди и ги чака за лично усилие и изучаване в трудовете на съвременните Духовни Учители, които споменавам и от които съм черпила познание и вдъхновение.

ВСИЧКО МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОПРАВЕНО САМО ДОКАТО ЧОВЕК ЖИВЕЕ НА ЗЕМЯТА

От всичко, което ще поместя в тази книга, искам чита­телят да знае, че съдържанието на това заглавие и гла­ва от книгата ми е най-главното ми послание към него. Това е една истина, която малцина знаят, но веднъж след като са я открили и осмислили, стават нови и доб­ри човеци.



Погрешно е да се вярва, че бихме могли да почака­ме, докато прескочим прага на смъртта, за да изпи­таме нещо от духовното естество там, отвъд. За да преживява нещо от този вид, човекът трябва да е постигнал способността да приема. Но тази способ­ност не може да бъде развита след смъртта, освен ако човек не я придобие, докато е тук, на Земята. Ние не живеем безцелно и напразно в този материален свят. Нашите души не слизат безцелно във физиче­ския свят, а за да придобием онова, което фактичес­ки може да се придобие само тук, а именно духовно­то познание.

На Земята човек трябва да добие съзнание за след смъртта. Той трябва да пренесе от физическото си тяло енергиите, които развиват съзнанието. Ние сме достигнали степента в развитието на човечество­то, когато много неща могат да бъдат изживени са­мо след смъртта.

Д-р Рудолф Щайнер

Когато човек развие съзнанието си така, че този ци­тат да е напълно приемлив и ясен за него - той вече е правилно развиващ се индивид. Знам, че мнозина чита­тели биха ми припомнили първите ми книги, от които са добили успокоението, че земната смърт не означава край, а човекът има живот след това, в духовния свят с друго съзнание и този живот там е по-лек. Да, по-лек е, че физическите болки и страдания ги няма вече, както и ужасните грижи и изпитания, през които минаваме, до­като сме на Земята. Това бяха книги за нищо незнаещия човек, за утеха при загубата на ближните ни, за да няма страх от смъртта, но целяха да запалят пламъчето за повече знания на човешкия дух и връзката му с Духов­ните Светове. Тези книги бяха само вид ключ, отварящ примерно една затворена дотогава врата, която веднъж отворена, би трябвало да подбуди желанието да се тър­си самостоятелно повече познание в тази насока. Надя­вах се читателят да пожелае да обогатява по-нататък индивидуално своето духовно развитие, търсейки и на­мирайки верните източници на Духовна Наука, до кои­то неизменно стига онзи, който се стреми към СВЕТЛИ­НА И МЪДРОСТ.

За да можем да постигнем такова ниво на духа, че с известно самообладание да посрещаме житейските бол­ки, страдания, изпитания и тежките удари на съдбата, крайно наложително е да имаме известно духовно об­разование. Ще си ги обясним и приемем по-леко. Това е единственият начин, чрез който ще съумеем да разбе­рем сами защо някой се ражда с недъг или тежки ув­реждания, да проумеем болестите си, да понесем с при­мирение ужасното страдание, когато губим най-обича­ните си чрез смъртта. И още: защо през живота ни ви­наги някой ни предава по някакъв начин - съпрузи ни изоставят, родители са захвърлени на старини без под­крепа и грижи от децата си; защо хора, в които сме вло­жили доверие, ни измамват, ограбват или изплитат ин­триги, довеждайки живота ни до безизходица; защо за­губваме придобити богатства и състояния чрез съдбо­носни случки; защо губим социално положение или власт и т. н. - страданията и изпитанията на Земята са безброй. Те обаче са резултат от нашите собствени дей­ствия, грешки и незнание. „Добре де, знам, че греша или че трябваше да сторя това или онова другояче -роптае човекът, - но къде беше тогава Господ да ми по­могне или спаси?!"

Време е да стигнем до онова съзнание, при което вече сме наясно, че не можем да бъдем насила въве­дени в правия път. Ако това се правеше по този на­чин, ние никога не бихме се научили да действаме правилно.

УРОЦИТЕ ЗА ДОБРО И ЗЛО НЕ МОГАТ ДА СЕ НАУЧАТ, АКО ЧОВЕКЪТ НЕ Е СВОБОДЕН ДА ИЗБИРА СВОЯ СОБСТВЕН ПЪТ И АКО НЕ СЕ НАУЧИМ ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА­МЕ ОТ ЗЛОТО КАТО ИЗТОЧНИК НА СТРАДАНИЯТА. „Космогония на Розенкройцерите" от Макс Хайндл

Ако Бог ни бе поставил в „правия път", без възмож­ността да грешим и извличаме своя опит чрез страда­ния и болка, ние щяхме да бъдем едни автомати, а не хора в еволюция към Божественост. Ето защо време е човекът сам да пожелае да разбере от някое сериозно духовно учение какво става с него след смъртта. Там ще прочете научно обяснени подробности, които ще раз­търсят душата му и променят към по-добро целия му съзнателен живот.

И сега във връзка с това, че ВСИЧКО МОЖЕ ДА БЪ­ДЕ ПОПРАВЕНО САМО ДОКАТО ЧОВЕК ЖИВЕЕ НА ЗЕ­МЯТА, аз ще подбера за насока една малка част от ця­лостния сложен процес на живота ни след смъртта, оная, която е свързана с темата.

КАКВО СТАВА С ЧОВЕКА, МИНАЛ ПРЕЗ ПОРТАТА НА СМЪРТТА

Когато човек умре, той се разделя с физическото си тяло. Смъртта представлява едно изменение на про­цесите в тялото - това е факт от физическия свят. Тялото престава да бъде посредник между душата и Духа. Значи след смъртта физическата ни обвивка се оказва подчинена на физическия свят и законите, ко­ито оперират в него. Тази физическа обвивка потъва в материята, за да се разложи в нея. Фактически не душата и Духът напускат тялото, а то се освобожда­ва от тях, когато неговите сили не могат повече да действат в смисъла на човешка организация, тоест когато то не може повече да бъде посредник между душата и Духа.

За да изучим съдбата на душата след смъртта, тряб­ва да разгледаме нейния подробен процес на разпадане, но този процес не е цел на тази книга и авторът очаква читателят сам да прояви интерес, да отдели време и да направи усилие да изучи какво става с душата и духа след смъртта.

Мястото, обитавано от човека веднага след смъртта, в душевния свят, се нарича според различните религи­озни и езотерични обучения с различни имена и терми­нология: „Чистилище", „Място на желанията", „Прочис­тващ огън", „Камалока" и още много други. В тази об­ласт от астралния свят, назована в източните учения КАМАЛОКА, а от д-р Рудолф Щайнер. например в не­говата книга „Теософия" - „Място на желанията", чо­векът след смъртта работи върху очистването на по-нисшите си желания и страсти, както и за коригиране на слабостите и пороците, спъващи развитието му, ка­то за целта го карат да страда по съответния начин. Ако е причинил страдание някому и е постъпил несправед­ливо или подло, той ще бъде принуден да страда по съ­щия начин.

ТОЧНО ТАМ, В ТАЗИ ОБЛАСТ НА ЖЕЛАНИЯТА. ЧО­ВЕК НАУЧАВА, ЧЕ ДОКАТО СМЕ НА ЗЕМЯТА, СМЕ В СЪСТОЯНИЕ ДА ПРОМЕНЯМЕ НЕЩАТА И ДА ПОПРА­ВЯМЕ ГРЕШКИТЕ, ПОРОЦИТЕ СИ И ДА КОРИГИРАМЕ ВСИЧКО, КОЕТО СМЕ ИЗВЪРШИЛИ ПОГРЕШНО, В ДУ­ХОВНИЯ СВЯТ ТОВА НЕ Е ВЪЗМОЖНО. ЗНАЧИ ВСИЧ­КИ ПРИГОТОВЛЕНИЯ ЗА ПРАВИЛНО ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ ТРЯБВА ДА СТАНАТ, ПРЕДИ ДА ВЛЕЗЕМ В НЕГО, ЗАЩОТО, СЛЕД КАТО СМЕ ПРЕМИНА­ЛИ ПРАГА, ВЕЧЕ НЕ СМЕ В СЪСТОЯНИЕ ДА ПОПРАВЯ­МЕ. ТАМ ВЕЧЕ САМО ПРОУМЯВАМЕ КЪДЕ СМЕ СБЪРКАЛИ, КОЕ СМЕ МОГЛИ ДА ПОПРАВИМ, ДОКАТО СМЕ ЖИВЕЛИ В ТЯЛО, И СЕГА С ПОМОЩТА НА ДУХОВНИТЕ ЙЕРАРХИИ, ПО-ТОЧНО НА АНГЕЛСКАТА ЙЕРАРХИЯ, НИЕ ВИЖДАМЕ КАК СЕ ОФОРМЯ НАШАТА КАРМА И КАКВО ТРЯБВА ДА ПОПРАВИМ ПРИ СЛЕДВАЩОТО СИ ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ НА ЗЕМЯТА.

Ако някой например е бил алкохолик, наркоман или е притежавал друг порок през земния си живот, чрез който е наранил, огорчил или дори са пострадали много хора, но той своевременно се е осъзнал, овладял е по­рока си, силно се е разкаял и е направил всичко въз­можно да поправи стореното - неговото разкаяние и поправяне са очистили тези негови пороци и дела. След смъртта той влиза в тази област на пречистване с едно възстановено равновесие, където урокът е бил научен през този живот и в резултат няма причини за страда­ния след смъртта. При преминаване в „Света на жела­нията" още веднъж ни се представя в картини панора­мата на живота ни отзад-напред, но този път човекът преживява всички възможни за него чувства с един ин­тензитет и сила на изживяване, които са невъзможни да се усетят, докато е на Земята. Там физическото му тяло е действало като приглушител на силата на чув­ствата и усещанията.

Животът в света на душите след смъртта е всъщност нещо, което произвежда много по-дълбоко впечатление, отколкото земният ни живот. Образите, които човек из­живява, начинът, по който той самият стои вътре в това изживяване, е ужасно силно, то съвсем не е съноподобно, а е извънредно интензивно.

Ако по време на земния си живот сме причинили някому болка или страдание, извършено съзнателно или несъзнателно, ние изхождаме от себе си. Пример­но извършили сме нещо, което на нас ни е било удоб­но или силно сме го искали, без да се съобразим, че нараняваме другиго, това е егоистично, но донякъде несъзнателно. Има обаче и съзнателно причинени стра­дания, когато целта ни е била да накараме някого да страда. И в двата случая са действия, които изхождат от нас, и докато сме живи, изпитваме различни чув­ства по отношение на стореното ни или от стореното от нас. След смъртта, когато попаднем вече в Камалока и изживяваме събитията на живота си в обратен ред, ние не изпитваме същото, както тогава на Земята, а като едно пренасяне, като едно влизане в другия чо­век, изпитваме това, което е изживял другият, комуто сме причинили страданието. И никое впечатление на Земята не действа така мощно, както визията на този насочен обратно живот след смъртта, който в тази об­ласт обхваща по време около една трета от земния ни живот. Онова, което страданието там губи в продъл­жителност (сравнено с този на Земята), печели го в острота.

По същия начин и сила преживяваме и доброто, кое­то сме сторили през живота си, и радостта или благо­дарността (към нас) е била изпитана от другите.

И така, мисията на този пречистващ период в астралния свят е да изкорени вредните навици, които сме си създали, като направи задоволяването им невъзможно. По отношение на действията ни, докато сме били на Земята, в Камалока ние страдаме точно така, както дру­гите са страдали вследствие на нашата жестокост, безчестие, неетичност, неморалност, нетолерантност, липса на милосърдие и пр. Това страдание е УРОКЪТ, който ни научава да постъпваме честно, да зачитаме правата и чувствата на останалите.

Разбира се, преживяването в Камалока ще бъде заб­равено в следващите прераждания, но ЧУВСТВОТО ос­тава. Когато се представи нов случай в нов живот да извършим грешка, това чувство ще ни говори по вътрешен път ясно и безпогрешно. На Земята го определяме като съвест, морал, честност, благородство, отговор­ност и т. н.

С други думи, в този период от пречистването ни след смъртта ние изживяваме цялото кармическо изпъл­нение. Изживяваме го така, както ще бъде по-късно в земния живот, но по отношение на впечатлението, кое­то тогава придобиваме, го изживяваме по-силно, откол­кото може да се случи в някой земен път. И там, докато неописуемо сме разтърсени при панорамата на нашите действия през току-що приключилия живот, докато Ангелската Йерархия ни показва формирането на на­шата КАРМА, ние страдаме НАЙ-МНОГО ОТ РАЗБИРА­НЕТО, ЧЕ ВСИЧКО СМЕ МОГЛИ ДА ПОПРАВИМ ПРЕЗ ЗЕМНИЯ СИ ЖИВОТ, НО ТАМ, В ДУХОВНИЯ СВЯТ ТО­ВА ВЕЧЕ НЕ Е ВЪЗМОЖНО. ТАМ РАЗБИРАМЕ КОЛКО МНОГО ОЩЕ СМЕ МОГЛИ НЕ САМО ДА ПОПРАВИМ, НО И ДА СВЪРШИМ И ЗА СЕБЕ СИ, И В ПОМОЩ НА ДРУГИ­ТЕ, И ОЩЕ КОЛКО МНОГО СМЕ МОГЛИ ДА НАУЧИМ -ВСЕ НЕЩА, КОИТО СЕ ПРИДОБИВАТ САМО ПРЕЗ ЗЕМ­НИЯ ЖИТЕЙСКИ ПЪТ.

Мисля, че си струва всеки, който за първи път чете написаното дотук, да се отдаде на дълбок размисъл: как е постъпвал до този момент в живота си, да поговори насаме със себе си и потърси своята собствена възмож­но най-искрена оценка.

Ще се опитам да дам практическа насока за такъв размисъл.

Нашата главна цел трябва да бъде да се стараем да научим колкото се може повече от училището на живо­та. Това означава да извлечем максимум опит от усилия­та на обкръжението, в които съдбата ни е поставила. Няма нещо, което да не можем да постигнем, ако имаме ясна цел пред себе си. За човешкия дух и Аза няма не­що непостижимо. Ако някой се е родил при много неблагоприятни условия, а има силни и определени стре­межи, просто трябва да разбере, че от него ще се изис­кват повече усилия, труд, инициатива и амбиция, за да ги преодолее и осъществи мечтата си, която пък за друг е просто даденост.

Тъжен факт са честите писма, които получавам от млади хора под трийсетгодишна възраст с общото оп­лакване, че имат вече по две образования и дори специ­ализират това-онова, но все още не намират работа и приложение на наученото. Въпросът е един и същ: „Ка­жи ми какво да направя, за да се реализирам?"

На всички ни е ясно, че днес това наистина не е лесно, но кога ли пък е било?! По време на моята мла­дост беше „непробиваемо", нямаше никаква свобода за действие и изява, пътуването зад граница не беше разрешено, нямаше избор и бе несравнимо по-трудно. Тези мъчнотии ни изградиха самостоятелни, изобре­тателни и бяхме принудени да учим повече от другите хора по света, за да се реализираме някак си. Всички трябва да знаем, че когато условията на дадено исто­рическо време са особено тежки, задачата ни е да се справим по всеки начин, който ни осигурява прехра­ната или тази на семейството ни - няма срамна рабо­та. В чужбина има един израз: „Интелигентност - оз­начава как се справяш с живота." Затова всяко учили­ще, което завършваме, или дори занимания и дейност, в които сме вложили време, усилия и труд, макар и да не ни е било по сърце и дори сме считали, че е загубе­но време - един ден се оказват полезна инвестиция. Смисълът на нашите усилия трябва да бъде насочен не в това да придобием същото, което сме видели, че други вече притежават, като материални блага и прос­перитет, а да се справим най-добре според условията на нашите възможности. От всичко се добива опит. който именно е целта на земния живот. Колкото повече познания и умения е усвоил човек през живота си, докато се е смятал за „неудачник" и нереализиран, тол­кова по-богати плодове ще бере по-късно и в живота, и след смъртта.

Искрено пожелавам на всеки, който в България се счита за „нереализиран", да има късмета да поживее и поработи в чужбина, където и да е по света, за да научи същите уроци. Там никой не ни чака с отворе­ни обятия. Успех може да се очаква, ако имаме качес­тва и има какво да предложим като знания, таланти или умения.

Ние трябва да живеем с ясното съзнание, че не идва­ме безцелно на тая Земя, а да изкараме училището на живота, чрез което изправяме стари дългове, грешки и слабости, но и получаваме уникални възможности да надраснем себе си. Никакъв опит не бива да се подце­нява. Срамно и жалко е само, ако живеем без цел, ден за ден, и ако спрем да се стремим да се развиваме твор­чески и духовно.

Източник на много болка и страдания са нашите чо­вешки взаимоотношения с роднини, съпрузи, прияте­ли, в професионалните ни изяви, в социалния живот, политика- навсякъде, защото допускаме грешки. Трябва съзнателно да се стараем да не вредим, да не обиждаме, клюкарстваме, интригантстваме, злепоставяме, а камо ли преднамерено да пречим или нараним някого. Етика, безкористие, нравственост, морал във всичките ни дей­ствия и мисли са нашият пътеводител към по-добър, щастлив живот и на Земята, и след смъртта, в Духов­ния Свят.

Всеки има между познатите си някои много умни, успешни и издигнали се в обществото хора, но с нисък морал. При тежките изпитания, които предлага училището-живот, ДОБРОТО и ЗЛОТО трудно се разбират. Ежедневието ни е претъпкано с примери, че неетичният и безскрупулен човек като че ли по-често си осъщес­твява по-благоприятно и благополучно съществувание от един нравствен и изпълнен с добри намерения инди­вид. Такива примери карат човека да роптае срещу не­справедливостта на живота и да се чуди каква е ползата от праведното поведение и моралните постъпки. На без­нравствения и безскрупулния благополучието му е са­мо външно. Който има добра духовна подготовка, знае какви съдбовни удари, и то където най-много боли и причинява страдания, получават тези на вид „преуспе­ли" хора. Още по-добре ще знае какви „плодове" ще бере за себе си след смъртта.

Истинската личност трябва не само да се стреми да живее нравствено, етично, морално, да уважава чувства­та и правата на другите, но да постигне всичко това, без да се старае, просто защото не би могла да постъпи другояче.

Съдбата често ни изненадва с такива премеждия и удари, че цялата ни човешка организация е подложена на изпитания, при които се налага да познаваме добре принципите на доброто и злото. За да ги преодолеем по-безболезнено, трябва да сме изградили вече у себе си оня вътрешен глас, който безпогрешно ни насочва към вярно решение. Мисля, че тук би било уместно да разкажа един такъв случай.

Купувах храна за котето си в близкия зоомагазин. Влезе жена с разсеян, блуждаещ поглед. Нямаше изоб­що да ме погледне, но нещо в разговора ни с прода­вачката относно капризите на котките фокусира внима­нието й върху мен. Явно веднага ме позна, докосна ме и горещо ме помоли да й отделя малко време. Излязох­ме и разговаряхме доста дълго прави на улицата. Мо­ментално разбрах, че жената е в особено състояние на психически стрес и е, както се казва, „на ръба". Развъл­нувано ми разказа, че е съдия по професия от голям град в България. При сблъсък на политически и спеку­лативни интереси между важни особи дошли някакви мутри и й наредили да издаде решения, каквито шефо­вете им изисквали за свои цели. Заплашили я, че ако откаже, ще „изхвръкне" от работа и никъде повече ня­ма да си намери място. Тя постъпила по съвест и отка­зала да работи под техния натиск и ето, вече от месец била уволнена, напуснала града, в който живеела, без никакви изгледи да си намери скоро работа, и временно се подслонила при някакви роднини. Не ми каза името си, нито аз я попитах за него. Искаше просто съвет как­во да прави занапред. Не можеше да прецени правилно ли е постъпила, или е провалила кариерата и бъдещето си. Беше дълбоко разстроена, плачеше безутешно и сър­цето ми се сви от болка и съчувствие към страданието на тази жена с отговорната професия да раздава спра­ведливост.

Убеждавах я, че от това, което тя ми разказа, из­лиза, че е постъпила правилно. Не може да служиш на Темида и да правиш компромиси със съвест и мо­рал под натиска на безскрупулни хора. Казах й, че всеки човек през живота си минава през „възлови" за съдбата изпитания, когато доказва научил ли е уро­ците от минали грешки, ще запази ли човешкото си достойнство и това на професията си, или от страх пред бъдещето ще се огъне и подчини на заплахите. Една грешка би породила само низ от нови страда­ния, където съвест, нравственост, морал ще бъдат принудени да проституират с професия и дълг, при­нуждавайки я да стане марионетка на чужда воля и безчестие. Обясних й какво е спечелила чрез тази си смела постъпка и последвалото страдание като човек, но и в духовно отношение, както и какви ще бъдат плодовете, ако отстоява с чест и занапред дълга си пред човечеството за справедливост, и докато е жи­ва, а и след смъртта си.

Жената ме гледаше вече с широко отворени очи, бе­ше спряла да плаче и слушаше с внимание.



  • Това, което ми казвате сега, ако е истина, има ли откъде да се научи - някак предпазливо попита тя. Инстинктивно усещам, че думите ви съдържат много истина, има ли къде да прочета нещо такова, за да при­добия повече увереност, че постъпвам правилно, и пос­тигна вътрешна сила?

  • Не само че ги има, ами много са книжарниците и местата в България, където предлагат тези учебници за Духовна Наука. Още повече, че хора като вас, с такава отговорна професия - да раздаваш правосъдие и отсъж­даш справедливо, - сте длъжни да имате духовна под­готовка не само заради себе си, но заради отговорност­та ви към другите хора.

Фактически тази жена беше чела доста и имаше мно­го съвременна информация, но по-скоро общообразо­вателна, отколкото духовна.

  • А как да оправя сега живота си? Как да постъпя?

  • На първо време се успокойте, организирайте си­лите си, за да премислите хладнокръвно и обективно какво се е случило, но вече в светлината, че сте постъ­пили по единствения правилен начин. Никой няма да ви помогне по-добре, отколкото вие сама на себе си. Никой не познава по-добре условията и механизмите на съдебната власт от един специалист като вас. В жи­вота има добри и лоши периоди. Приемете, че този е от най-тежките, стегнете се и се организирайте да го преодолеете със сигурността, че ще се справите. В те­зи книги, които ви препоръчах, ще намерите много ду­ховна сила. Например от Учителя Петър Дънов ще про­четете:

Привилегия е човекът да страда. Само добрият чо­век страда, но не и лошият. Лошият се мъчи... Страданието е вид освобождение.

Приемете, че сега страдате много, но ако не бяхте послушали гласа на съвестта си да постъпите правил­но, щяхте да загубите свободата си и да страдате по-късно непрестанно.

ЧУВСТВОТО ЗА ВИНА ОТ ПРОПУСНАТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Едно от най-често срещаните страдания в живота е гне­тящото чувство за вина. Никога нямаше да знам колко често се явява то, ако не бяха писмата на читателите. В тях един постоянно срещан въпрос беше формулиран така: „Кажи ми как да се справя с болката от загубата на (съпруг, баща, майка, любим...), който си отиде, а аз така и не успях да му (й) кажа, докато беше жив (а), колко го (я) обичам, какво означаваше за мен и не ус­пях да му (й) благодаря.

Толкова много писма от българи, преселили се в чуж­бина, които не са могли да погребат родителите си и са живели далеч от тях точно когато са им били нужни. Просто животът и проблемите им там не са им оставя­ли време да мислят и за задълженията си тук... или са се надявали, че по-късно ще направят нещо по въпроса. После ходят безутешно по гробищата да търсят гробо­вете на родителите си, правят закъснели литургии и тър­сят помощ за измъчената си съвест. Или такива, които от честолюбие и гордост са крили истинските си чув­ства, защото да ги покажат, да кажат открито „обичам те" или „благодаря ти", било непосилно за времето си.

За мое изумление и горчивина понякога ми пишат и десет-дванайсетгодишни деца. Чели били книгите ми и решили да се обърнат за съвет как да се справят с ужасния си живот вкъщи. Какви са тези родители, които позволяват на децата си, толкова крехки още в представите си за живота, камо ли за духовни или окултни теми, да имат достъп свободно, без ограни­чение до такава литература?! И как ли биха реагира­ли, ако можеха да прочетат искрените писма на деца­та си, които споделят за непоносимите взаимоотно­шения във фамилията си и искат съвет дали да избя­гат, или може ли нещо да се направи за подобрение на живота им.

На такива писма най-често не отговарям - не искам да се намесвам там, където е дълг на родителите да имат грижата. Надявам се, това, което сега споделям с чита­телите, ако бъде прочетено от такива родители, да пре­осмислят поведението си и да се постараят да осигурят на децата си по-добри условия за живот.

Не ми се привеждат повече примери по този въпрос -вариантите за страдание от чувство за вина, за това, което сме могли, но сме пропуснали или пренебрегнали да сторим, са безброй. Как да помогна на такава бол­ка?! Само с едно: да си напомняме, че докато сме живи, трябва да се обичаме, уважаваме взаимно, да не ни е трудно да благодарим, когато се налага, и да изпълня­ваме задълженията си навреме. Така трябва съзнателно да живеем, докато сме на Земята, с чувство за дълг, от­говорност, признателност и любов. И ако своевремен­но усетим и осъзнаем, че сме допуснали такива пропус­ки и грешки - никога не е късно да ги поправим, докато сме живи.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница