Аграрна политика



страница1/10
Дата10.05.2017
Размер2.61 Mb.
Размер2.61 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


Проф. дикн.ик. АНГЕЛ ДИМОВ

АГРАРНА ПОЛИТИКА



Академично издателство на Аграрния университет

Пловдив, 2010

© Ангел Димов, 2010

© Академично издателство на Аграрния университет, 2010овдив, 200.ctivity growth

Проф. дикн АНГЕЛ ДИМОВ
АГРАРНА ПОЛИТИКА
Трето преработено и допълнено издание
Рецензенти

Проф. дикн . Рангел Трендафилов

Проф. дикн Никола Вълчев

Автор на корицата

Любомир Филипов

Редактор

Пепа Младенова
Печатни коли – 37,520.25

Формат – 32/70 х 100


Академично издателство на Аграрния университет

Пловдив, 2010


ISBN 978-954-517-087-4

СЪДЪРЖАНИЕ


ПРЕДГОВОР .............................................................................

І. СЪЩНОСТ НА АГРАРНАТА ПОЛИТИКА .................

1. Възникване на политиката ....................................................

2. Същност на политиката ..................................... ...................

3. Особености на аграрната политика .....................................


ІІ. ПОЗЕМЛЕНА ПОЛИТИКА ………………………….....

1. Видове поземлена собственост .............................................

2. Политика на социализация и колективно стопанисване

на земята .................................................................................

3. Политика на деколективизация в земеделието ...................
ІІІ. ФЕРМЕРСКА ПОЛИТИКА ............................................

1. Политика на индустриализация на земеделието .................

2. Основни тенденции в развитието на съвременните

фермерски стопанства ...........................................................

3. Предимства на едрите земеделски стопанства ....................
ІV. АРЕНДНА ПОЛИТИКА ..................................................

1. Същност на арендата .............................................................

2. Арендна политика в източноевропейските страни..............

3. Арендна политика в Република България............................


V. КООПЕРАТИВНА ПОЛИТИКА .....................................

1. Същност на земеделската кооперация .................................

2. Видове земеделски кооперации ............................................

3. Тенденции в развитието на съвременните земеделски

кооперации .............................................................................
VІ. СТРУКТУРНА ПОЛИТИКА ..........................................

1. Политика на формиране на рационална народностопанска

структура .................................................................................

2. Основни насоки на структурната политика в съвременните

национални аграрно-промишлени комплекси ....................

3. Насоки на структурната политика в Република България..



VІІ. ПРИВАТИЗАЦИОННА ПОЛИТИКА .........................

1. Цели на приватизационната политика .................................

2. Форми на приватизация .........................................................

3. Принципи на приватизационната политика в аграрно-     промишления сектор .............................................................


VІІІ. ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА ..............................................

1. Цели и принципи на данъчната политика ...........................

2. Видове данъци и такси ..........................................................

3. Данъчни облекчения на българските земеделски

производители ........................................................................
ІХ. ПРОТЕКЦИОННА АГРАРНА ПОЛИТИКА ...............

1. Механизми на протекционната аграрна политика ..............

1.1. Икономически лостове ...................................................

1.2. Данъчна политика ...........................................................

2. Общата аграрна политика на ранния Европейски съюз .....

3. Реформа на Общата аграрна политика на Европейския

съюз .........................................................................................
Х. ОБЩАТА АГРАРНА ПОЛИТИКА НА

СЪВРЕМЕННИЯ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ .....................

1. Цели и принципи на Общата аграрна политика на

съвременния Европейски съюз .............................................

2. Механизми на Общата аграрна политика на

съвременния Европейски съюз .............................................
ХІ. РЕГИОНАЛНА АГРАРНА ПОЛИТИКА .....................

1. Политика на стимулиране на развитието на селските

райони ............................в Европейския съюз .............................................................................

2. Главни направления на регионалната аграрна политика

на Европейския съюз .............................................................

3. Регионална аграрна политика на Република България ......


ХІІ. МЕЖДУНАРОДНА АГРАРНА ПОЛИТИКА ............

1. Политика на либерализация на международната търговия

със селскостопански стоки ....................................................

2. Политика на държавно регулиране на външната търговия

със селскостопански стоки ....................................................
ХІІІ. ПОЛИТИКА НА МЕЖДУНАРОДНА

СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ И ПРОФИЛИРАНЕ НА

БЪЛГАРСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ .................................

1. Политика на международна специализация на българското

селскостопанско производство .............................................

2. Политика на специализация на българския аграрен износ ..



ХІV. ПОЛИТИКА НА АДАПТИРАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО

ЗЕМЕДЕЛИЕ КЪМ ОБЩИЯ ПАЗАР НА

  ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ...............................................

1. Регулиране на български селскостопански производства

чрез квотната политика на Европейския съюз ....................

2. Лимитиране на български селскостопански производства

чрез квотната политика на Европейския съюз ....................


ХV. БЪЛГАРСКАТА ПРОТЕКЦИОННА АГРАРНА

ПОЛИТИКА .....................................................................

1. Цели и механизми на българската протекционна аграрна

политика ..................................................................................

2. Адаптиране на българската към западноевропейската

аграрна политика.....................................................................
ХVІ. ПОЛИТИКА НА РАЗВИТИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ

КООПЕРАТИВИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ...........

1. Политика на формиране на земеделски кооперативи в

Европейския съюз ..................................................................

2. Организации на земеделските кооперативи в Европейския

съюз .........................................................................................
ХVІІ. НАСОКИ НА КООПЕРАТИВНАТА ПОЛИТИКА

В БЪЛГАРСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ .............................

1. Насоки на българската земеделска кооперативна политика

през периода 1890–1944 г. .....................................................

2. Насоки на кооперативната политика, прилагана

след 1944 г. в българското земеделие ....................................
ХVІІІ. ПОЛИТИКА НА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ

НА АГРАРНО-ПРОМИШЛЕНИЯ СЕКТОР

В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ......................................

1. Политика на преструктуриране на земеделските

стопанства ...............................................................................

2. Политика на преструктуриране на българските

преработвателни предприятия ..............................................

ХІХ. ПОЛИТИКА НА ФОРМИРАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ

КООПЕРАТИВИ И ОРГАНИЗАЦИИ

В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ........................................

1. Политика на формиране на български земеделски

кооперативи ...........................................................................

2. Политика на формиране на български земеделски

организации ...........................................................................

ХХ. АГРАРНАТА ПОЛИТИКА В СТРАНИ

ОТ ЦЕНТРАЛНА И ИЗТОЧНА ЕВРОПА ..................

1. За политиката на отрицание на земеделските кооперативи

в страните от Централна и Източна Европа .............................

2. Кооперативната политика в земеделието на бивши

социалистически страни от Централна и Източна Европа ...

2.1. Кооперативната политика в земеделието

на Унгария и Румъния ...................................................

2.2. Кооперативната политика в земеделието

на Чехия и Полша ...........................................................


  1. Политика на формиране на земеделски организации в

страни от Централна и Източна Европа ..............................

ХХІ. АГРАРНАТА ПОЛИТИКА В РУСИЯ ........................

1. Поземлената политика в Русия .............................................

1.1. Поземлената политика в княжеска и царска Русия .....

1.2. Поземлената политика в социалистическа и

съвременна Русия ...........................................................

2. Механизми на аграрната политика в Русия ........................



ХХІІ. АГРАРНАТА ПОЛИТИКА В КИТАЙ .....................

1. Аграрната политика в династичен Китай ...........................

2. Аграрната политика в буржоазнодемократичен Китай ....

3. Аграрната политика в социалистически Китай ..................

3.1. Аграрната политика при полагане основите на

китайския социализъм ....................................................



    1. 3.2. Цели, принципи и механизми на съвременната

китайска аграрна политика ........................................................

ЗАКЛЮЧЕНИЕ .............................................................................

ПРИЛОЖЕНИЕ ...........................................................................

ЛИТЕРАТУРА ................................................................................


7
9

9

22



30
38

38
42

47
61

61
64

71
75

75

80



83
88

88

94


100
106
106
110

113


117

117


123
126
131

131


133
136
140

140


140

143


147
156
164
164
169
182
182
189

196
204


204
210

219
219

237

250
250


266
279
279
287

301
301


316
329
329

344


369
369

382
388

388

388


407

407


422

424


438

454


473

473


473
490

507


520

521


543

551
551


567

583


587

591


ПРЕДГОВОР

Всеки човек, който живее в държава, е зависим от при-лаганата на нейната територия политика. Длъжен е да се съобразява с политически изградената държавна образователна, ценова, пенсионна и т.н. система.

Бележитият френски писател и политически деятел Монталамбер е предупреждавал, че “Вие можете да не се занимавате с политика, но все едно политиката ще се занимава с Вас”1.

Ето защо е целесъобразно хората да се учат на политика. Още от ранна възраст да придобиват известни политически познания, с помощта на които да могат да се ориентират в сложните обществени събития и явления и да предприемат разумни действия.

При това е важно да се изучава и аграрната политика. Познанията за нея могат да се използват при решаването на проблеми, свързани с производството, търговията и потреблението на земеделски стоки.

През 1998 г. Академичното издателство на Аграрния университет – Пловдив за първи път публикува книгата „Аграрна политика”. След това тази книга е преиздавана и допълвана с анализи на настъпващите изменения в развитието на националните и глобалните аграрни отношения.

В настоящето допълнено издание на изследването е направен всестранен анализ на аграрната политика. Разкрита е нейната същност и са посочени основните й цели, принципи, механизми, начини на осъществяване. Отразени са извършените след 2003 г. радикални промени във философията и начините на прилагане на Общата аграрна политика (ОАП) на Европейския съюз (ЕС). Разкрити са перспективите на неговото развитие след разширяването му на Изток2.

Изследването е предназначено за икономисти, сел-скостопански специалисти, политици и студенти в икономи-чески и аграрни висши учебни заведения. Може да послужи като източник на знания за всеки, който се интересува от политика.



І. СЪЩНОСТ НА АГРАРНАТА ПОЛИТИКА
1. Възникване на политиката

Политиката възниква заедно с държавата. Това става хилядолетия преди новата ера, когато съществуващият родов обществен строй започва да се разпада.

Политиката става възможна поради обстоятелството, че човек е надарен да мисли и говори.

Човекът общува в държавата и извън нея и това дава основание на Аристотел да твърди, че “човекът е политическо същество”1.

Политиката е неразривно свързана с държавната фор-ма на управление на обществото. Нейното изучаване предполага придобиването на известни познания за произхода и същността на държавата.

Смята се, че развитието на човечеството обхваща глав-но три епохи: дивачество, варварство, цивилизация. По вре-ме на диваческия период от човешката история хората из-ползват примитивни каменни сечива предимно за присвояване на готови природни продукти.

Д
2. Аграрна политика
о прага на цивилизацията хората нямат частна собственост. Живеят общо в отделни родове и племена. Заедно ходят на лов и риболов и обработв
aт земя. Животът им преминава в осигуряване на продукти предимно за лична консумация. На последното стъпало на варварството родовата общност се разрушава. Нейното място заема държавата. Това става под въздействието на средствата на труда, чието развитие и усъвършенстване поражда и движи напред протичащите и сега процеси: разделение на обществения труд; развитие на частната собственост, стоковото производство и пазара; разслояване на обществото на класи. Появява се необходимост от държава и политика, чрез която да се овладяват и регулират тези процеси и да се определят правилата на общуване на хората в обществото.

С възникването на новите сравнително по-произво-дителни оръдия на труда се увеличава и разширява общественото производство. Започва непрекъснатият и неудържим процес на разделение на труда.

Още в Библията (Битие, гл. 4) е казано, че първородният син на Адам и Ева (Каин) е бил земеделец, а вторият (Авел) – животновъд и пастир на животни. Каин е убил брат си Авел (вероятно за да му вземе добитъка), после е скитал на изток от земята на Едем (днешният Ирак), където някога е била приказната райска градина.

В рамките на племенния и родовия обществен строй се формират два основни отрасъла – занаятчийство и земеделие. Възниква частната собственост върху земята и другите средства за производство. Заражда се стоковото производство, при което се произвеждат стоки, предназначени предимно за пазара. Първоначално се извършва размяна на стока срещу стока. Впоследствие обаче се въвеждат металите, които се превръщат във всеобща стока, наречена пари.

Частната собственост и търговията със стоки предизвикват бързо разслояване на родовото общество на богати и бедни. Формират се обществени класи.

Така през V в. пр.н.е. в Гърция гражданите сa разделе-ни на четири класи според притежаваната поземлена собственост и получаваните доходи. Към първата класа спадат притежателите на земи, от които се добиват минимум 500 ме-димна зърно (1 медимн е равен на около 41 литра), а към втората и третата – съответно по 300 и 200 медимна зърно2.

Появява се и търговската класа, която започва да ограбва производителите и да трупа пари. Разпространяват се лих-варството, ипотекирането на обработваеми земи, робството.

Всичко това поражда големи и неразрешими антагонистични противоречия между членовете на рода. Започва разрушаването на родовия обществен строй. Имотните класи се обединяват срещу обеднялото многобройно население. Създават се държавни органи и охранителни институции, които да осигуряват неприкосновеността на тяхната собственост върху земи, роби, пари и стоки.

Така възниква държавата като форма на управление на обществото. В нея централно място заема публичната власт, която се упражнява главно от държавата, в т.ч. данъч-на администрация, съд, затвори, войска, полиция. Властта е възможност на дадена личност или група лица да налагат своя-та воля, възгледи или цели на други хора (включително и на онези, които не са съгласни или са враждебно настроени).

Американският икономист Джон Гълбрайт посочва три основни инструмента за упражняване и налагане на властта: принудителни (чрез сплашване и наказания); компенсаторни (с парични и други възнаграждения); възпитателни (убеждение, образование, изпращане на идеологически, морални и църковни послания и др.). Зад тези инструменти на властта стоят нейните три източника – личност, собственост, организация3.

Човешката история е низ от непрекъснати борби между класите в обществото. Техен израз са периодичните политически и социални революции, насочени към реформи-ране на държавната устройствена система, смяна на собст-веността, преразпределение на съществуващото богатство. Всяка успешно завършила революция предполага увеличаване на собствеността и богатството на една класа чрез конфискация, отнемане, изкупуване и т.н. на имотите и парите на останалите членове на обществото.

Така през 592 г. пр.н.е. Солон – върховният управител (архонт) на младата гръцка държава Атика – извършва поредната политическа революция, насочена срещу богатите и в полза на народа. На него се възлага да играе ролята на помирител между разбунтувалото се население и благородниците и да извърши политическо преустройство. Той прекратява практиката да се залага живот срещу отпускане на заем. Издава закони, чрез които се опрощават дълговете към отделни лица и държавата.

Обикновено държавната власт принадлежи на иконо-мически и духовно силната класа в обществото. Античната държава е на робовладелците. Феодалната държава пък е орган на аристократите за потискане на крепостните и зависими селяни. Буржоазната държава е инструмент за господство на индустриалния, търговския и банковия капитал. През XX в. в Русия, България и други източноевропейски страни десетилетия наред държавата е на работниците, селяните и интелигенцията.

Господството на икономически силните класи в обществото се установява и под формата на т.нар. демократич-ни държави. През хилядолетната човешка история смяната на една господстваща класа с друга се съпътства и от смяната на формата на демокрация. Всяка форма на демокрация се представя за власт на народа (народовластие). Такова представяне прави и великият американски президент Абрахам Линкълн, посочвайки че ръководеното от него правителство е “на народа, от народа и за народа”4.

В повечето съвременни индустриално развити държа-ви демокрацията и нейните принципи обслужват интересите предимно на господстващата класа. В тях демокрацията и свободата са рай за богатите и властващите и своеобразен капан за мнозинството от народа.

В света съществуват различни форми и типове дър-



жави. Според тяхното устройство могат да се разделят на две

групи: монархии и републики.



Монархичните държави биват наследствени или при-добити (с “желязо и кръв”), абсолютни (самодържавни) или конституционни. Съхранилите се до момента монархии (в Англия, Дания, Испания и т.н.) са конституционни. Твърди се, че при конституционната монархия кралят съветва, народът управлява, а правителството решава.

Сега повечето държави са републики. Сред тях има парламентарни, президентски, авторитарни и др. републикански държави.



Парламентарната република е тип държава, чийто най-висш ръководен орган е парламентът. Всеки парламент се състои от депутати (народни представители), които се избират от народа с тайно гласуване за определен срок. Тяхното избиране става в определени райони на страната, като всеки партиен или независим кандидат се състезава индивидуално (мажоритарна избирателна система) или групово чрез партий-ни бюлетини (пропорционална избирателна система). Парламентът приема закони и избира Министерски съвет (правителство) и негов председател, съдебни магистрати и други висши лица от изпълнителната и съдебната власт.

Президентската република се ръководи от президент, който изпълнява едновременно функциите на държавен глава и на ръководител на правителството. Президентът се избира от пълнолетните граждани на страната с пряко и тайно гласуване. Разполага с колосална власт, но е зависим от Парламента, който определя размера на приходите и разходите на държавната хазна. Президентът се избира за определен срок и неговият пост не може да се предава по наследство.

Държавите може да се смятат за диктаторски или демократични, бедни или богати, васални или независими, светски или теократични (управлявани от религиозни партии).

На съвременния етап на човешкото развитие се възлагат нови функции на държавата:

&• регулиране на националното производство и разпределение;

• развитие на международната икономическа интеграция;

• борба с организираната престъпност;

• закрила на безработните, самотните и социално слабите;

• осигуряване на образование, медицинско обслужване и пенсии;

• поощряване на изкуството.

Тези функции създават илюзията, че се засилва ролята на т.нар. “гражданско общество”. Подхранват се напразни надежди, че в бъдеще то ще постави под свой контрол държавата. Въпреки че държавата произлиза от обществото, впоследствие се отчуждава от него и го подчинява. Представителите на гражданското общество (профсъюзи, професионални асоциации, обществени организации, фондации и други) се стремят да се сдобият с парични ресурси от държавата, а също и с държавна власт в свой интерес. Невъзможно е те да станат арбитри на отношенията между хората, които се определят от материалните условия на живот – собственост, производствени, търговски и валутни връзки с чужбина.

В историята се появяват държави империи. Тези им-перии държат в подчинение други народи и нации. Няколко века преди новата ера възникват Римската и Китайската империя, които се разпростират на огромни територии.

Римската достига своя апогей около 211 г. Нейната военна мощ трае около триста години.

Китайската империя (221 пр.н.е. – 220 г. сл.н.е.) се основава чрез обединяването на седем държави. През 221 г. пр.н.е. на север е изградена първата „Велика стена”, чието предназначение е да се огради вътрешното царство от номадските племена „номадските племена "варварите”".

Почти два века (1206–1405) съществува създадената от Чингиз хан и неговите наследници Монголска империя. Геополитиците определят нейната територия като опорна точка за световна власт. Тази най-голяма континентална империя в света изчезва, когато започва да се формира Осман-ската империя и България е завладяна (1393 г.) от турците. След това Европа става център на глобално могъщество и арена на основните битки за световна власт.

В Европа до средата на VІІ в. водеща е Испания. Религията служи като спояваща доктрина на имперски мисионери и кръстоносци. Постепенно Испания отстъпва превъз-ходството си на Франция. При управлението на Наполеон Бонапарт (до 1815 г.) Франция се доближава най-много до установяването на действителна хегемония на Европейския континент.

През ХІХ в. Великобритания упражнява глобално мор-ско превъзходство, а Лондон става главен световен финансов и търговски център. Чрез търговия, дипломация и завоевателни операции Великобритания включва към своята имперска орбита редица държави от различни континенти и ги прави свои сателити, васали и колонии5.

През периода 1930–1990 г. най-могъщите държави в света са САЩ и Съветският съюз. През 30-те години на XX в. тогавашният американски президент Франклин Рузвелт посочва, че “голямата политика” се провежда в Русия и в Аме-рика6.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница