Ако животните можеха да говорят



страница1/11
Дата02.02.2017
Размер1.02 Mb.
Размер1.02 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

АКО ЖИВОТНИТЕ МОЖЕХА ДА ГОВОРЯТ

Вернер Гитт

Карл-Хайнц Ванхайден

Издателство Верен

пл. Славейков 1, 1000 София

© на немското издание 1990; на българското издание 1992

CLV - Christliche Literatur-Verbreitung

Postfach 110135, D-4800 Bielefeld 11

превод: Мариета Фиркова

ISBN 3-89397-193-9



АКО ЖИВОТНИТЕ МОЖЕХА ДА ГОВОРЯТ 1

Предговор 2

 1. КАЗВАТ, ЧЕ СМЕ ИМАЛИ ПИЛЕШКИ МОЗЪК! 3

2. ФОНТАНИ ВМЕСТО ОТПЕЧАТЪЦИ ОТ ПРЪСТИ 7

3. ЛИСИЦА, КОЯТО СНАСЯ ЯЙЦА? 16

4. МАЛКИТЕ СЪКВАРТИРАНТИ НА БОГА 19

5. КОНКУРЕНТИ НА ФИРМАТА "ОСРАМ" 22

6. ВОДНИТЕ КОНЧЕТА - ИЗКУСНИ ЛЕТЦИ ОТ НАЙ-ВИСОКА КЛАСА 25

7. ПРИВИДНО ОБИКНОВЕН ГРАДИВЕН ЕЛЕМЕНТ, И ВЪПРЕКИ ТОВА ПЪРВОКЛАСНО ДОСТИЖЕНИЕ НА ГЕНИАЛНА КОНСТРУКТИВНА И ПРОИЗВОДСТВЕНА ТЕХНОЛОГИЯ 32

8. 150000 И АЗ 37

9. ЖИВ ЕЛЕКТРОМОТОР 40

10. ПОЧТИ НЕРАЗРЕШИМ ЕНЕРГИЕН ПРОБЛЕМ 42

11. ЖИВОТНИТЕ, КОИТО ВСЕ ПАК СА ГОВОРИЛИ 44

12. ОТКЪДЕ? НАКЪДЕ? 46

ЛИЧНО СВИДЕТЕЛСТВО НА АВТОРИТЕ 49




Предговор

За да се разбират помежду си, животните притежават ефективни комуникационни системи. Но те не могат да разговарят с нас на нашия човешки език. Ето защо ние се "вмъкнахме" в тях и станахме техни говорители; затова и заглавието на книгата е "Ако животните можеха да говорят...". Ако животните все пак можеха да разкажат за себе си на нивото на нашите научни знания за своя начин на живот, специалните си градивни конструкции и многобройните детайли на своя индивидуален строеж, всичко това би било възхвала на Твореца на Вселената. Ние разказахме за някои отделни животни, сякаш сме техни представители, за да възхвалим по този начин Великия Творец, богатството Му от идеи, радостта Му да създава, Неговата любов към красотата на цветовете и формите, грижата Му и накрая - любовта Му към хората и желанието Му да ги спаси чрез Исус Христос.

Книгата е замислена така, че всеки представител на даден животински вид встъпва във въображаем диалог с читателя. Той сам подхваща евентуални въпроси и им отговаря във фиктивен разговор. Този метод позволява материалът да се изложи във вид на живо и както се надяваме, увлекателно повествование. Не са избегнати и по-сложни факти, които също са представени в достъпна разказна форма. За по-нагледно описание на някои детайли и при съпоставяне на големини често сме привеждали сравнения с примери от ежедневието.

За литературния жанр. Настоящата книга не е нито публицистика, нито научен труд, а просто увлекателен диалог на някои представители на животинския свят с нас, хората. Само повърхностен поглед би причислил тези истории към приказките или басните. Това би било абсолютно погрешно; по-скоро ние сме прибегнали към специален литературен жанр, който запазва истината, но използва проговарянето на животните като стилистичен прийом, за да се разкаже за творенията на Бога и да се възхвали Създателят.

За съдържанието. От огромното богатство на видове в животинския свят - около милион - ние сме избрали съвсем малка част. Въпреки това ограничение говорят животни, които се срещат на земята, под земята, във водата и във въздуха. По изключение в една от историите малък елемент от човешкото тяло ни осведомява за принципа, по който Бог конструира. Споменатите факти са научно достоверни, дори когато са формулирани по ненаучен начин заради стила на разказа, към който сме се придържали. За да не смущаваме процеса на четене с посочване на източниците, въобще се отказахме от библиография.

За читателския кръг. Не сме имали предвид специален кръг от читатели по отношение на възраст, степен на образование или професия. Нашата цел е да заинтригуваме всеки -- млад или възрастен, неспециалист или експерт. Също така, разказите са написани за всички, независимо от това дали читателят вярва в Бога, или се съмнява в Неговото съществуване. Всъщност ние много повече се насочваме към търсещия, който няма библейски познания. Тъкмо на него трябва да се покаже пътя, по който да тръгне, за да познае сам Бога.

Вернер Гит (Брауншвайг), Карл-Хайнц Ванхайден (Оберфрона при Кемниц)

 

 1. КАЗВАТ, ЧЕ СМЕ ИМАЛИ ПИЛЕШКИ МОЗЪК!

Ние наистина сме многобройни. Песента ни е неблагозвучно шумна. Твърди се, че ви изяждаме храната. Дори и скромната ни премяна не ни прави любимци. Въпреки това ще видите, че си заслужава да дарите с внимание някое дръзко врабче. Няма да съжалявате.

Мислите, че в мен няма нищо особено? Но чуйте ме: ние сме толкова многобройни, колкото и вие. Вие смятате, че всичко, което се среща често е обикновено? Значи и вие сте нещо съвсем обикновено! О, извинете за нахалството.

Всъщност аз съм едно наистина възпитано полско врабче. В никакъв случай не искам да ме бъркате с моя братовчед, дебелия и нахален домашен врабец. Ще ме познаете по сивия нагръдник и черното петно на двете страни. Ние гледаме да сме по-далеч от вашите къщи, както показва и името ми.
Създадени сме да летим
Моят Създател от самото начало ме е конструирал като "самолет". Поради това и най-дребната част от тялото ми е предвидена за полет. Не разбирам как тогава хората имат безсрамието да твърдят, че ние произхождаме от влечугите. Представете си само -- крокодилите били наши близки роднини! Трябва да повярвам, че първото врабче е живяло преди 50 милиона години! Струва ми се, че многото години трябва да прикрият фантастичността на тези възгледи. Но нека оставим теорията на страна и се обърнем към фактите. Тогава ще можете да съдите сами.

Моето тяло е изградено от възможно най-леките материали. Почти всичките ми кости са кухи отвътре. Така те могат да поемат въздух, което ги прави стабилни и леки. Скелетът на един далечен мой роднина, албатроса, тежи само 120-150 грама, въпреки че той има дължина над 1 метър, а размахът на крилата му достига 3 метра. Теглото на перата му е по-голямо от това на костите.

Ако костите ни бяха изпълнени с костен мозък, както е при влечугите, ние никога не бихме могли да полетим. За разлика от гущерите, нашият таз е сраснат здраво с гръбначния стълб. Само поради това скелетът ни притежава неподвижността и еластичността, задължителни за едно летящо тяло.
Една забележителна дупка
Една малка дупка в ставната кухина на мишничната кост ми се вижда забележителна. Това не е дефект. През този отвор минава сухожилието, което свързва малкия гръден мускул с горната част на раменната става. Така мога да повдигам крилото си и изобщо да летя. Ако произлизах от влечугите, питам се, кой е направил дупката в ставната кухина и след това е проврял през нея сухожилието? Напразно ще търсите такива дупки у крокодилите.
Дръж се, сърце!
Помощ, ястре! Помощ! Къде ли да се скрия...? Помощ...! Ох, пак ми се размина! Много опасно беше. Вече си отиде. Знаете ли, че малкият ястреб е най-страшният ни враг? Ако не внимаваме, той може да ни улови с дългите си нокти дори и в гъст храсталак. Въобще имаме цял куп врагове: врани, свраки, котки, хора. Дори и нощем не ни оставят на мира. Кукумявките ни нападат дори на дървото, на което спим. Веднъж страшната горска сова проникна през нощна в гнездото за мътене, изтегли съпругата ми навън и безпощадно я схруска цялата. Беше ужасяващо!

Въпреки това знам, че моят Създател се грижи за мен. В Библията пише, че нито едно врабче не е забравено от Бога! Колко ли добре трябва да ви бъде на вас! Та вие сте Му много по-скъпи от мен! Дори за всеки косъм на главата ви се е погрижил. Да, явно Господ има слабост към хората!

Знаете ли, моят Създател ми е дал изключително здраво сърце. То изобщо е едно от най-мощните. Сега, докато говоря с вас, то удря близо 8 пъти в секунда, т.е. 460 удара в минута. Преди това, когато се уплаших от ястреба, пулсът ми се качи на 760 удара в минута! Така и трябва да бъде, за да мога да летя.
Супер инструмент
А сега, огледайте ме по-внимателно: виждате ли клюна ми? Невзрачно нещо на пръв поглед, нали? Но този чуден инструмент, който съм получил от своя Създател, е изключително лек и въпреки това отговаря на най-високите изисквания. Изчислено е, че роговидната част на моя клюн има дължина при скъсване 31 км. Това означава, че ако направите от този материал тел и я закрепите някъде, тя ще се скъса от собствената си тежест на мястото, където сте я закрепили, едва когато достигне дължина 31 км. Материалът, който хората използват за правене на самолети, има дължина при скъсване 18 км.
Поглед през бинокъла
Знаете ли, че целият ми череп е по-лек от двете ми очни ябълки? Недейте от това да правите злонамерени изводи за пилешкия ми мозък. Моите очи са далеч по-добри от вашите. Птиците имат 8 пъти повече зрителни клетки на единица площ от вас. По този начин в нашия мозък се появява много по-ясна картина. Вие например, за да различите даден предмет така, ясно, както го вижда един мишелов, трябва да използвате бинокъл 8х30. Признавам, че моите очи не са чак толкова силни, но все пак са несравнимо по-добри от вашите. Един биолог пише, че нашето око е чудно по отношение на строежа, функциите и зрителните си възможности. То се числи към едни от най-съвършените оптични органи в света на гръбначните. Това е необходимо, защото по време на полет не трябва да ни убегне нито една съществена подробност.

Като допълнение към острото зрение Бог ни е дал много подвижен врат. С нашия клюнов инструмент ние можем да достигнем всяка част на тялото си. Мислите ли, че това е случайно? Опитайте се да докоснете с чело коляното си. Може би все пак ще успеете? Не, няма нужда сега да опитвате! Ако изобщо ви се удаде, ще чуете ясно как костите ви пукат. За мен тази гъвкавост е жизнено важна.


И храносмилане трябва да има
Какво казахте? Бог ме е създал като безполезен лакомник? О, моят Създател и аз не бихме приели подобно оскърбление. Знаете ли въобще какво ям? Да, така си и знаех. Който знае най-малко, вдига най-много шум. Извинете, това пак беше нахално, но и вие не бяхте особено любезни.

В Китай моите роднини са били почти унищожени, защото няколко умни хора там мислели, че ние, полските врабци, ще им изядем ориза и просото. Но когато те почти изтребили нашата раса, разбрали, че насекомите-вредители дотолкова са се размножили, че загубите били много по-големи отколкото преди. Към нашата храна спадат основно малките насекоми, които вие смятате за вредители, а ние -- за деликатеси: майски бръмбари, мравки, ларви на дъбова листозавивачка, листни въшки, ябълков цветояд и т.н.

И като говорим за ядене: знаете ли изобщо как функционира нашето храносмилане? В края на краищата това е една съвсем естествена тема! Както вече знаете, всичко при мен е съобразено с летенето. Тъй като приемам много белтъчна храна, достатъчно ми е съвсем късо черво, но се нуждая от силни стомашни сокове. Моят Създател не е искал да ме обременява с ненужните хранителни отпадъци дълго време, затова аз ги изхвърлям колкото се може по-бързо -- не рядко по време на полет и така често пъти ми се е удавало да "украся" дрехите ви. О, извинете!

Впрочем, моят Конструктор е създал нещо наистина гениално. Той просто е изпуснал пикочния мехур. Благодарение на това е придал на тялото ми изострена аеродинамична форма и с това е запазил ниското тегло. Осемдесет процента от моята урина се свързва в пикочна киселина, която в крайното черво изкристализира във вид на бяла паста. Не е ли добре измислено? Освен това необходимата за отделителния процес вода се връща почти изцяло в организма, така че рядко ожаднявам.


Катапулт и сгъваемо ножче
Имате ли още малко търпение? Погледнете краката ми. Не изглеждат нещо особено и все пак в тях е скрита много хитра конструкция. Наистина онова, което виждате, са само стъпала и пръсти. Останалото -- пищял, коляно и бедро -- е скрито във вътрешността на тялото ми. И когато ви се струва, че стоя изправен, аз всъщност съм клекнал. За вас това положение може би е неудобно, но за мен не е. Ако внезапно изправя коленете си, мускулите ме изхвърлят като катапулт нагоре и аз веднага започвам да използвам крилата си. По време на полет прибирам "шасито" си удобно под перата и го изваждам отново едва при кацането. И тук неговото свръхеластично окачване няма грешка.

Може би понякога сте се чудили как мога с часове да седя на някой клон и дори да спя в това положение. Моят Създател е направил това възможно благодарение на един особен механизъм, който позволява на пръстите автоматично да обхванат клона и да го държат здраво. Цял сноп сухожилия свързва пръстите с мускулите на бедрото. Кацна ли на клон, сухожилията сами се опъват под действието на теглото ми и свиват пръстите. Освен това на едно определено място от сухожилието се намират няколко малки гърбици. Когато кацна, те се залавят за зъбчетата, които -- сигурно също не случайно -- се намират точно на това място във вътрешността на влагалището на сухожилието. Така сухожилията без усилие остават обтегнати и аз не падам от дървото.

При дългокраките като щъркела и чаплата, които често трябва да стоят дълго време прави, конструкцията е малко по-различна. Те имат специална колянна става, с помощта на която краката им с часове остават прави, без да се уморят, подобно на отворен сгъваем нож.
Защо снасяме яйца?
Как мислите всъщност, защо птиците не износват малките си като бозайниците? Не знаете? е, представете си как щеше да лети бременна женска с големия си корем! И с какво щях да се храня, след като щях да мога единствено да пълзя? Това с яйцата е патент на нашия Създател. Благодарение на него почти не съм възпрепятствана в летенето. Аз снасям яйцата едно след друго, през интервал от около 24 часа. По този начин за кратко време всички яйца се събират в люпилото и след това мога да ги мътя наведнъж. Така ние, птиците, можем да дарим живот на много малки едновременно.
Изкуството на мътенето
Вие сигурно си го представяте като крайно отегчително занимание. Това е така, защото нямате представа колко трудна е тази работа. Може би си мислите, че ние просто сядаме върху яйцата и чакаме докато се излюпят малките? Знаете ли колко са чувствителни нашите пиленца, които се развиват в яйцата? Налице трябва да бъде точно определена температура, влажност и безпрепятствен газов обмен. Ако това не е така, малките ни ще умрат още преди да се родят.

Но нашият Създател е имал една гениална идея и я е осъществил по следния начин: още преди да започна да снасям яйцата, на две-три места по корема ми перушината пада. На това място кожата става по-дебела. Броят на кръвоносните съдове се увеличава седем пъти и те стават около пет пъти по-широки. Същевременно в клетките на тази специална част от тялото, с която мътя, се събира голямо количество течност. А защо е всичко това? Щом докосна яйцето с тази част на тялото си, температурата му се предава като информация в междинния мозък. Оттам температурата на яйцето се регулира директно или просто ми става ясно кога и за колко време трябва да прекъсна мътенето, за да влезе малко въздух, а също и кога да обърна яйцата. Как това съобщение достига до междинния мозък и как посредством специалното петно за мътене предавам информация на пиленцата, на вашите учени засега е напълно неизвестно. Въпреки това много от тях твърдят без колебание, че тази способност се е развила постепенно. Бих запитал тези хора как тогава моите предци са мътели малките си, като не са можели да разбират дали яйцата са топли, или студени?

Ах, бих могъл да разкажа още толкова много за своята изключителна дихателна система, за чудото на летенето, за суперконструкцията на перата си, за навигационните си инструменти, но по-добре да оставя това на моята колежка -- лястовицата, която може това много по-добре.

А сега много ми се иска да зная дали все още вярвате, че произхождам от разни пълзящи гадини? Не, моят Създател не се нарича "случайност", нито "с течение на времето". Моят Създател е Този, който на петия ден каза: "Да полетят птици над земята!", и ги сътвори според видовете им. Той е Този, който ни благослови, и на когото доставяме много радост. Аз съм чудно творение на Неговата ръка. Вие също! Нека Го прославим заедно!






Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница