Актуалност, логика на изследването и научен апарат



Дата17.11.2017
Размер76.47 Kb.
Размер76.47 Kb.

РЕЦЕНЗИЯ


На дисертация на тема: „Организация на системата за планиране на граждански ресурси за отбрана в условията на пазарна икономика и членството на Република България в НАТО и Европейския съюз“ за придобиване на образователната и научна степен „доктор“ на Иван Христов Карабашев.

Научна специалност „Организация и управление извън сферата на материално производство (отрасъл „Управление на сигурността и отбраната”)”.

Рецензент: професор, д-р Калин Спасов Калинов



  1. Актуалност, логика на изследването и научен апарат.

Дисертацията е изпълнена на актуална тема, съответстваща на приоритетите на националната система за отбрана. Авторът демонстрира познаване на проблема и степента на неговата разработеност. Цитирани са две изследвания по сродни проблеми.

Формулирането на научните проблеми, от една страна, демонстрира познание в областта на изследването, а от друга – свидетелства за умение за синтезиране на теза и цел на изследването на тяхна база.

Целта е коректно формулирана и е в логично съответствие на научните проблеми и тезата. Налице е подчертан синхрон във формулирането на проблеми, теза, изследователска цел.

Обектът и предметът на изследването са добре подбрани и дават основание за задълбочено изследване.

Авторът е приложил интересен подход за декомпозиране на целта на подцели с последователно формулиране на изследователски задачи. Прави впечатление максимализмът при формулиране на задачите. Класически броят задачи се ограничава до три – четири и съответства на броя на разделите на разработката. При настоящото структуриране е трудно да се проследи коя задача в коя част на разработката е представена. Въпреки това следва да се отбележат положителните страни на авторския подход.

На първо място подцелите пряко кореспондират с разделите на дисертацията.

На следващо място последователността на задачите напълно кореспондира с целта и логически обхваща проблема на изследването.

Ползваната научна методология е коректно подбрана. Демонстрирано е умение за практическо прилагане на системния подход. В последно време в изследователските разработки се е наложило клишето „дисертацията ползва системният подход”. За жалост последващия прочит напълно опровергава това твърдение. Настоящата разработка е приятно изключение от тази негативна тенденция. В нея ясно могат да се проследят трите компонента на системния анализ – декомпозиция, анализ и синтез.

Декомпозицията е извършена на подготвителен изследователски етап и резултатите от нея са пряко отразени във формулировките на научния проблем, изследователските цели и задачи.

Анализът е детайлно представен в първи и втори раздел на дисертацията.

Синтезът е представен в трети раздел на изследването, където се предлагат:


  • институционален модел на системата за ОМП и ПГРО;

  • обща методология за планиране на граждански ресурси за отбрана;

  • насоки за усъвършенстване на държавни политики, свързани с ПГРО


2. Съдържание на изследването

Дисертацията е изпълнена в три раздела.

Първи раздел представя резултатите от решаване на задачите по описание и анализ на системата на ОМП и ПГРО в Република България, анализ на влиянието на средата върху ПГРО и систематизиране на проблемите пред системата на ОМП и ПГРО.

Втори раздел представя резултатите от разглеждане на организацията и методологията на подготовката за отбрана и ПГРО в България в различните исторически периоди след Първата световна война до наши дни и анализ на съществуващите научни разработки, третиращи подготовката на икономиката за отбрана, ПГРО и опита на чужди държави в тази област.

Първите два раздела са посветени на анализа на проблема, докато синтезната част е съсредоточена в трети раздел, който представя резултатите от разработване на алтернативни институционални модели на организация на системата на ОМП и ПГРО в България, разработване на Обща методология за ПГРО и предложения за усъвършенстване на конкретните държавни политики, свързани с ПГРО.

Съдържанието е изложено на достъпен език. Ползваната терминология е коректна и свидетелства за експертно познание на автора.

Всички изследователски задачи са изпълнени и формулираните изводи са коректни. Това придава на дисертацията завършен вид и изпълнява изследователската цел.

Визуализацията на изложението е на високо ниво. Представените 17 фигури онагледяват в добра степен изследователските твърдения, на които са посветени.

Достойнство на дисертацията е широкото подкрепяне на тезата с допълнителни изложения и материали, касаещи индиректно изследването. Представени са осем приложения, седем от които са по отделни аспекти на системата на ОМП и ПГРО, а осмото представя изследване на приложимостта на институционален модел на системата за планиране на граждански ресурси за отбрана. Разработени са два модела на системата с по два варианта. Изследването изцяло се вписва в логиката на дисертацията и представя необходимата емпирична обосновка на теоретичните изследвания.

Налице са някои технически забележки.



  1. На места не е ясно частна теза дали е авторска. Така например стои въпросът с авторството на принципите на и нивата на планиране на ПГРО. Препоръчва се общ надслов от типа на „представянето на ... е разработено с отчитане на постановките на ... (списък на източниците)”. Типичен пример в този контекст е раздел 2.2.2.

  2. Необходими са изводи, аргументиращи структурата. Нещо от типа: „резултатите от ... сочат, че ... . Това налага изследването да се фокусира (да даде отговор) на въпросите ...”.

Посочените бележки не намаляват стойността на дисертацията и е удачно нейното последващо развитие в монография. На тази основа са удачни някои препоръки за последващо развитие.

На първо място системната перспектива на ПГРО следва да се задълбочи. В дисертацията то е ограничено до общи теоретични постановки, но не се навлиза в дълбочина. Типичен пример е раздел 2.1.5. Отправените препоръки в края на цитирания раздел следва да се обогатят и развият.

На следващо място следва да се обърне внимание на четивността, по смисъла на добавяне на кратка информация в преамбюлите на разделите, казваща кое налага този раздел и какво да се очаква от читателя в него. Аналогично в края на разделите да се прави обобщение на казаното и да се дават насоки за последващия текст (ход на изследване).

Не може да се подмине и въпросът с широтата на изследването. Авторът е проявил стремеж да цитира всички колеги, което е похвално, но в определени случаи това изключително много разширява изложението. Удачно е прецизиране и извеждане на приложения.

Приветствам стилът на цитиране (с бележки под черта), който е по-информативен и свидетелства за познаване на източниците. В тази връзка прави впечатление, че е ползван достатъчен по обем литературен фонд, което е признак за изчерпателно информиране по проблема. Тук е мястото да се посочи, че списъкът с ползваната литература е впечатляващ – общо 220 заглавия, около половината, от които (101), са чуждоезикови. Позоваването на източниците не е ограничено до цитиране, а е придружено и с тълкувателен елемент, който определено помага дори и за разбиране на логиката, заложена в ръководните документи. Обръщам внимание на този въпрос. Често в нашата практика (на Въоръжените сили) се заимстват тези, които не са плод на наша теоретична школа. Очевидно е, че авторът е вникнал в дълбочината на логиката на тези източници на информация и я представил в обема, необходим за възприемане на дисертационните тези.

Прави впечатление представянето на познания в областта на системния анализ и ясното разграничаване на функционален и структурен аспект на ПГРО в съчетание с разбирането за взаимната им обвързаност. Очевидно е, че научният ръководител и/или курсът по методика на изследванията са свършили важната работа – дали са познание на докторанта за прилагане на научните методи.

Много ми допада и анализът на факторите, влияещи върху ПГРО. Разделянето на глобални и регионални фактори е балансирано и достатъчно подробно. Що се касае до националните фактори – личи академична безпристрастност и не са спестени негативи.

Изследването демонстрира познания за структурата и процедурите на системния анализ и е развито в обособените части на декомпозиция, анализ и синтез.

По въпроса за авторството на разработката следва да се отбележи че чисто авторски са:


  1. В първи раздел за авторски приемам изложението на проблемите и формулираните изводи.

  2. Във втори раздел точки 2.3 и 2.4.

  3. Целият трети раздел.

Направените емпирични изследвания са коректни и пряко обслужват изследователската теза.
3. Публикации по дисертацията и автореферат

Авторефератът отговаря на изискванията на този тип публикации и в достатъчна степен отразява съдържанието на изследването.

Дисертацията е поддържана от 6 тематични публикации по отделни проблеми на изследването.

Прави впечатление, че всяка публикация е сама по себе си завършено изложение по конкретна тема. При това публикациите в достатъчна степен се различават от аналогичното съдържание на дисертационната разработка.

Предложените публикации в достатъчно висока степен популяризират тезите на дисертационната разработка и накриват изложението на всички раздели на дисертацията.

Демонстрирано е умение на автора да „излезе” от академичния стил на дисертацията и да придаде по-популярно звучене на тезите на дисертацията.

Като изключително силна и изпълнена на високо ниво отличавам доклада „Особености на планирането на гражданските ресурси в системата за отбрана на страната”. Разгледаните в него роля и място на планирането на граждански ресурси за отбрана в системата за сигурност и отбрана са представени в дълбочина и понятен език. При това за планиране системата е разгледана в два аспекта – организационен и управленски аспект, посочени са специфичните принципи и условия на планирането, описана е концептуалната, нормативната, методическата и информационна основа за планиране. Изключително професионално са формулирани основните насоки за развитие на системата за планиране на граждански ресурси за отбрана.
4. Научни и научно-приложни приноси

Като цяло приемам предложените от автора приноси, като считам за удачно обединяването им в два приноса.



Принос с научен характер: внесена е дълбочина в познанието и са систематизирани познанията в областта на теорията на изграждането, развитието и функционирането на системата на ОМП и ПГРО.

Принос с научно-приложен характер: синтезирана е система от препоръки и модели за оптимизиране на функционирането на системата на ОМП и ПГРО.

Приносите са стойностни, добре обосновани и изцяло са авторска заслуга.


В заключение считам, че:

  1. Налице изследване от ранга на дисертация.

  2. Изследването е авторско и демонстрира уменията за самостоятелна изследователска дейност.

  3. Изследването демонстрира логика, стил на разработка и е завършено. Може и следва да се допусне до зачита.

  4. Разработката съответства на научната специалност.

  5. Налице е научна и приложна стойност.

Препоръчвам на уважаемото жури да присъди на Иван Христов Карабашев образователната и научна степен „доктор“ по Научна специалност „Организация и управление извън сферата на материално производство (отрасъл „Управление на сигурността и отбраната”)”.

19.06.2017 г. проф. д-р

София /Калин Калинов/






Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница