Аналитичен цикъл и основни елементи на метода “разходи – ползи”



страница1/2
Дата16.11.2017
Размер389.89 Kb.
Размер389.89 Kb.
  1   2

АНАЛИТИЧЕН ЦИКЪЛ И ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА МЕТОДА “РАЗХОДИ – ПОЛЗИ”

В зависимост от използваните методи и техники за анализ и целите, които са поставени пред анализаторите, дейностите по анализа могот да бъдат опростени или силно детайлизирани. Това е и в зависимост от конкретната методика за изследване. Все пак, независимо от това, в метода “разходи-ползи” се открояват три основни елемента, без които не може да се осъществи анализа. Това са анализът и оценката на разходите, анализът и оценката на ползите, и накрая, съотнасянето на разходите към ползите. Графично те са представени в рамката на цялостния анализ на фигура 3.1.






Анализ и оценка на ползите

Анализ и оценка на разходите



Съотнасяне на разходите към ползите

Фигура 3.1. Основни елементи на метода “Разходи- ползи”


В следващите точки ще бъдат разгледани поотделно основните елементи на анализа.
3.1.Анализ и оценка на разходите

3.1.1.Методи за оценка на разходите

Оценката на разходите е инструмент за трансформация на необходимите ресурси за дадена програма или проект в парични единици. Тази оценка дава израз на това, колко парични единици трябва да бъдат похарчени през целия жизнен цикъл на дадена програма или проект. Оценката на разходите се използва и за трансформация на необходимите ресурси в бюджетни средства, необходими за финансирането на дадената програма или проект.

Икономическият анализ дава оценка на всички очаквани разходи пряко или непряко свързани с всяка алтернатива по време на нейния жизнен цикъл – от възникването на идеята до извеждането от въоръжение1. Разходната оценка на дадена алтернатива включва и разходите по функционирането на досегашната система до въвеждането на въоръжение на бъдещата система, както и стойността на наследените активи.

Съществуват няколко основни метода за оценка на разходите.

А. Метод на индустриалният инженеринг. Този подход представлява сумиране на разходните оценки на различни работни елементи в една крайна разходна оценка. Например, оценката на разходите за производство на нов модел въоръжение ще съдържа няколко обобщени разходни оценки на цехово ниво, а те от своя страна също ще бъдат сбор от отделни разходни оценки на още по-ниско ниво (работно място, конкретна обработка).

Методът на индустриалният инженеринг изисква много добро познаване на системните характеристики. Анализаторът трябва да познава много добре произвежданата продукция, производственият процес и организацията на производство. При този метод продукцията или елемент от нея се разчленява на отделни компоненти и се прави оценка на разходите на тези компоненти. Разходните оценки за тези компоненти обикновено се получават чрез параметрични методи, и резултатите от това се обобщават като интегрирана системна оценка на разходите за производство на дадена продукция. Предимство на този метод е, че той разглежда поотделно частите на системата, за които няма много данни или пък изискват специално разглеждане.

По-лесно приложим в производствената сфера, този метод е труден за изпълнение за нуждите на анализ на стоки и услуги от публичния сектор, особено в отбраната. Времето, изразходвано за настройка, обслужване и сервиз, трябва да се умножи по коефициент за труда и тези разходи да се вкарат в общата оценка. Самият метод е и доста трудоемък. Например, за оценката на въздухоплавателно средство са нужни над 4000 отделни оценки на разходите, които от своя страна също са сборни.

Б.Параметрични методи за оценка на разходите.

При подобни оценки, общите разходи на алтернативите се базират на описани физически и производствени характеристики и тяхната взаимовръзка с разходите на силно агрегирани компоненти. С други думи, трябва да бъде установена функционалната взаимовръзка между общите разходи на алтернативата и различните характеристики или параметри на алтернативата.

Резултатът от използването на параметрични методи зависи много от способностите на анализатора да установи връзката между елементите или атрибутите, които съставят алтернативата. Така че първата задача тук е да се изберат и добре да се опишат факторите, които оказват влияние върху разходите на алтернативата.

Централен въпрос при параметричния анализ е установяването на валидни разходни връзки. Разходните връзки се установяват от историческите данни за разходи на подобни системи и параметри (например тегло, максимална скорост, максимален товар). Използваната статистическа техника за установяване на тези връзки се нарича регресионен анализ. Чрез този анализ ние установяваме типа и вида на връзката (права линия или някаква крива), която ще предсказва поведението на разходите по отношение на някакъв параметър (например максимален товар). Прилагането на статистически методи изисква и по-специализирани знания.

Трябва да сме наясно с източника на оценката, и целта за която тя е правена. Възможно е персонално или институционално влияние върху оценката на разходни връзки при наличие на някакви интереси свързани със сключване на договори и заплащане на някакви услуги. В такъв случай е добре да се проверят няколко източника и по метода на простата аналогия да се оценят разходните оценки.

В други случаи е добра да се направи проста проверка на разходните връзки (и техните статистически уравнения) за да се види дали те са в съответствие със здравия разум. Възможно е едни връзки да са подходящо избрани за едни системи, но за други не.

Пълнотата на данните е от съществено значение. Винаги са необходими корекции на разходите по текущи или постоянни цени, съобразяване с бъдещата инфлация, която за различните елементи на разходите обикновено е различна. Освен е това е необходимо конвертиране на различните измервателни единици на бъдещите характеристики към единен формат, за да има сравнимост на отделните алтернативи.

Специално внимание трябва да бъде отделено за потвърждение на факта, че историческите стойности на разходите, събрани от няколко източника, наистина засягат точните разходи. Понякога са възможни и разлики при счетоводното отчитане и техниките за анализ на разходите, които също трябва да бъдат отчитани.

Освен това трябва да се извърши проверка за надеждността на данните и допусканията, които са правени при това.

В. Метод на аналогията.

Този метод се основава на директно сравнение между разполагаема историческа информация за подобни съществуващи дейности, системи и компоненти. Главният недостатък на този метод е, че това е субективен процес, който изисква голям опит и значителни познания, както и наличие на подобна система, която да се използва за сравнение. Той се използва, когато сравнимостта на аналогичната система и/или процес са добре документирани, така че съдържащата се информация да даде убедителни аргументи относно възможността за провеждане на сравнение. Един от вариантите тук би бил така да се коригират разполагаемите данни, така че да бъдат удобни за използването им по метода на аналогията. Във всеки случай всякакви промени или сравнителни анализи трябва добре да бъдат документирани с оглед на бъдещ преглед и преоценка. Това е на практика най-разпространеният метод, въпреки че не е най-точният. Неговият главен недостатък е, че този метод представлява оценъчен процес, който изисква значителен опит и познания от страна на експерта. Има два подхода при метода на аналогията. Единият се основава на подобни продукти, а другият на подобни концепции за разходите.

Г. Метод на експертните оценки

В случаите, когато е невъзможен квалифициран разходен анализ или има малко или недостъпна информация за специфична алтернатива, или пък когато се нуждаем много бързо от разходната оценка, то тогава може да се използва експертна оценка на разходите. Тя може да се използва и в случаи, когато има частична информация по разходите или исторически данни, но не може да се достигне до съгласие между анализаторите. Експертни оценки могат да се използват и за проверка на адекватността на разходите, и за конструиране на разходните връзки.

Този метод използва субективната преценка на опитни експерти или група от експерти. Понякога експертните методи са единственият възможен метод за оценка. Въпреки това, при възможност е по-добре да се използват други по-детайлни методи за оценка на разходите. Експертните методи не трябва да бъдат техен лесен заместител. Един от най-разпространените методи е метода Делфи. Както и при другите методи за оценка на разходите, тук е необходимо да се документират добре всички активности по анализа, източниците на информация и мненията на експертите.

Необходимостта от компетентна оценка се признава отдавна. В някои случай голяма част от разходните оценки могат да се базират на експертни оценки. Няколко фактора определят сложността и дълбочината на анализа, който трябва да бъде извършен - сложността на проблема, позицията на вземащия решение, важността на проекта (по отношение на мисията и финансирането), възможностите за използване на квалифициран статистически анализ. Освен това оценката на разходите, получена по експертен път, винаги трябва да бъде показвана.


3.1.2.Събиране и анализ на информация за разходите

Източници на информация

Източниците на информация, които позволяват обвързването на параметрите на алтернативата с разходите включват: експертно мнение, цени на отделните части по каталог, технически стандарти, разходни връзки за подобни програми, специфични разходни връзки, финансови отчети и данни, програмни меморандуми, данни от сключени договори, изследвания, статистически доклади, планове за модернизация, правителствени публикации, одиторски доклади, счетоводна информация, вътрешнофирмена информация за разходи и производителност, професионални списания и публикации, специализирани бази данни, инструкции, наръчници и други източници.

Тези данни са както статистически, така и исторически. Така че ние можем да използваме статистически данни за разходите от предишни програми, като имаме предвид неопределеността, вградена в екстраполирането на тези статистически данни и това, дали съществувалите преди разходни връзки са адекватни за нашия конкретен случай.

Стойност на парите във времето

Отдавна е установено, че в отбранително - икономическият анализ сегашната стойност се разглежда по- същият начин, както и в частния сектор. Смята се, че парите, които не се изразходват за текущи проекти, могат да бъдат инвестирани другите. Възможно е да се спори, че правителството или Министерството на отбраната не може да използва анализа на сегашната стойност на парите, защото така или иначе ще изразходва тези пари и няма как да ги държи в банка за получаване на лихви. Въпросът се изяснява, като се държи сметка за алтернативното използване на средствата, необходими за един или друг отбранителен проект. По този начин правителството изисква всеки публичен проект да има равна възвращаемост или по-голяма от възвращаемостта на средствата, които поглъща този проект. Правителството трябва да определи приблизителната стойност на парите, които то харчи за сметка на спестяванията на частния сектор от макроикономическа гледна точка. Тази изразходвана част от спестяванията би могла да донесе някакъв доход, ако не е изхарчена от правителството. В МО на САЩ има специална директива DoDi 7041.32, която установява 10 % дисконтов процент, който трябва да се използва във всички случаи. Разбира се, когато няма нормативно установен процент или са налице специални обстоятелства, този процент може да се промени.

Ценното на подобна техника за изчисляване на сегашната стойност е, че тя може да помогне на вземащия решения и да прецени дали неясните очаквани ползи си струват техните сегашни и бъдещи разходи. Техниката може да бъде използвана при сравнение на дългосрочни програми с едни и същи ползи, но с различна продължителност. Чрез фокусиране върху времевата стойност на разходите можем да получим по-голяма увереност, че скъпите и неикономични алтернативи ще бъдат отхвърлени.

Както дисконтираните, така и недисконтираните разходи са полезни за анализа. Недисконтираните разходи са полезни при планирането на бюджета, при одобряването на програми за финансиране на дългосрочни инвестиции. Сегашната стойност на разходите е необходима при анализ на алтернативите и балансиране между разходите и нивото на силовите структури при даден проект.



Инфлация. Разходи по текущи и постоянни цени.

Разходите по постоянни цени са тогава, когато имаме една базова година и всички разходи се изчисляват по цени от тази година. Разходи по текущи цени имаме тогава, когато разходите са изчислени по цени на текущата година. Когато правим оценка на разходите и изчисляваме разходите по текущи цени, това означава че това ще бъде паричната сума, която трябва да бъде заплатена през съответната година, като тук е включена и съответната корекция във връзка с бъдещи ценови промени. Когато правим оценка на бъдещи разходи е необходимо да установим една базова година и спрямо нея да коригираме разходите във връзка с инфлацията. Използването на категориите “разходи по текущи цени” и “разходи по постоянни цени” носи определени ползи при анализа. При първата категория отстраняваме влиянието на изменението на цените и се насочваме към нуждата от ресурси. След това по този начин в известен смисъл може да се контролира и инфлацията, защото инфлационните очаквания са важен фактор за самата инфлация. Използването на втората категория също има някои предимства, главно при планиране на бюджета и при програмиране. Главното му предимство е, че разходните оценки по текущи цени са по-реалистични по отношение на вероятните нива на разходите. По този начин по-лесно се сравняват и контролират разходите след като е започнала програмата и не се налага да се правят преизчисления. Също така по-лесно може да се види (след като е започнала програмата) дали заложените виждания за разходите са оптимистични или песимистични. Въпреки опитите за нормативно уреждане на проблемите свързани с инфлацията, анализаторът трябва да се отнася много внимателно при отчитането на влиянието на инфлацията при определяне на разходите.


3.1.3.Разходни категории, разходна структура и разходни модели

За нуждите на въоръжените сили разходите се групират в две големи категории. Първата категория е Инвестиции, а втората се нарича Операции и поддръжка. За големите системи първата категория се разделя на две големи подкатегории: Изследвания и развитие, и второ, Производство и Въвеждане на въоръжение. Там където няма ясно обособена структура, е необходимо при икономическия анализ ясно да се покажат разходните елементи на проекта.

Не съществува един единствен модел, който да описва всички възможни разходи, въпреки общите главни разходни категории. Има различни начини за конфигуриране на разходите, които са достатъчно задоволителни, както ръчни така и автоматизирани. Обобщен модел на разходите използва разпространеният софтуерният продукт DRMM (Defense Resources Management Model), който се използва и от нашето Министерство на отбраната. В САЩ се използват наред с този продукт и две специализирани програми за събиране и анализ на разходите. Това са ACE-IT (Automated Cost Estimating Integrated Tools) и Economic Analysis Package (ECONPACK).

Например разходният модел, използван при DRMM модела се състои от шест разходни категории3:



  1. разходи за персонал;

  2. операционни разходи на войсковата част;

  3. операционни разходи на оборудването;

  4. разходи за придобиване на оборудването;

  5. проектни разходи;

  6. разходи за военновременни запаси.

Тези разходни категории от своя страна са съставени от различни разходни елементи.

Процеса на оценка на разходите и документирането им, включително и разходния модел, зависи от сложността на разглеждания проблем и от опита и познанията на анализаторите. Необходима е и известна гъвкавост на модела на разходите, която да позволява използването на различни техники за анализ по време на жизнения цикъл. Много сложните модели понякога затрудняват оценката и не дават възможност на независими експерти и на тези, които вземат решение да се ориентират правилно. Освен това се изискват значителни усилия за осигуряване на много подробни данни и тяхната обвръзка в някакъв сложен модел, което създава предпоставки за грешки.

Както в самия първоначален анализ, така и при последващи ревизии и преоценка на разходите по време на жизнения цикъл е от съществено значение да има последователност при отразяването на разходите.

Структура на главните разходни категории

Тези разходни категории илюстрират в много голяма степен разходите, разглеждани в икономическия анализ и които се извършват при придобиването на въоръжение и техника и оперирането с тях. Както и при разходите за придобиването, така и при операционните разходи следва да се добавят и съответните разходи за управление и други общи разходи.

Всички разходи трябва да бъдат представени в постоянни и текущи цени, измерени в съответните парични единици, и разпределени по години за целия икономически живот на проект, като се започне от първата година, в която ще бъдат направени първите разходи.

Разходната оценка трябва да направи оценка на истинските ресурсни изисквания (измерени в парични единици) за придобиването и използването на дадена система или проект, а не само разполагаемото финансиране. Ако има недостиг от ресурси, това трябва да бъде обяснено на тези, които вземат решенията.

При всички изчисления се използва инфлацията или определени ценови равнища. Данните за разходите могат да бъдат идентифицирани по национална или чужда валута, както и по определени разходни сметки (заплати, горива, резервни части и др.). Повечето от тези разходи могат да бъдат пряко свързани с определена войскова част. Разходните сметки могат да бъдат така наименовани, че да улесняват икономическия анализ и същевременно трябва да бъдат съобразени със съществуващите в странят финансови практики. Разбира се, би могло да се промени и структурата на използвания в анализа разходен модел за по-пълно съответствие с разходните сметки. Калкулациите на разходите могат да бъдат представени и по видове валути, по разходни сметки и да бъдат обобщени по войскови части, по бюджетни категории и по мисии. Детайлизацията на данните зависи от важността на проекта и поставените цели.

Разходите за персонал могат да бъдат разбити на разходи за военен и цивилен персонал, а отделно разходите за военен персонал да се разделят на разходи за офицери, старшини, кадрови и наборни войници. Разходните калкулации зависят извънредно много и от равнището на активност и необходима подготовка, което ще се изисква от анализираната система въоръжение с нейния персонал. По-голямото използване на бойната техника ще определи и по високи нива на амуниции, резерви част и други разходи, както и по-високо равнище на разходите за обучение и бойна подготовка. Това също се отчита и при DRMM модела. По този начин едно от допусканията на модела може да бъде равнището на подготовка и използване на техниката.

По-надолу са посочени основните разходни категории и елементи на разходния модел. Трябва да се отбележи, че въпреки техния базов характер те не са универсални и би следвало да се модифицират и пренастройват в зависимост от нуждите на конкретния анализ и процес на вземане на решение. Независимо от тяхната структура, целта на анализа тук е да се покажат всички разходи, свързани с дадената програма или проект, по време на целия жизнен цикъл.

Използваният в пособието разходен модел включва три главни разходни категории4: разходи за изследвания и инвестиции, текущи (операционни, експлоатационни) разходи, както и разходи за функционирането на настоящата техника и въоръжение до пълната й замяна с новата техника. Той може да бъде показан по следния начин:


(3.1) TC = Inew + OCnew + OCcalt, където:

TC – общи разходи за цялата програма или проект за превъоръжаване или модернизация

Inew - разходи за изследвания и инвестиции, необходими за новата оръжейна система или бойна техника;

OCnew - текущи (операционни, експлоатационни) разходи, необходими за експлоатацията и нормалното функциониране на новата оръжейна система или бойна техника (операционни разходи за новата алтернатива);

OCcalt - разходи за функционирането на настоящата техника и въоръжение до пълната й замяна с новата техника (разходи за текущото въоръжение и техника до пълната им замяна с новата техника).

Всяка от тези главни разходни категории включва отделни разходни елементи, които са разделени на още по-малки единици в зависимост от степента на детайлизация. По принцип в главните разходни категории се включват и такива елементи като разходи за управление на програмата за новата техника и въоръжение) в зависимост от това на кой етап от жизнения цикъл се намира), разходи за персонал, разходи за поддръжка, разходи за военновременни запаси, свързани разходи и др. Пълната структура на разходите по категории и елементи е показана по-долу в табличен вид, а описанието на разходите по категории и елементи е представено в Приложение 5. Представянето й в табличен вид дава възможност да бъдат изчислени както общите разходи по цялата програма (от възникването на идеята за новата техника до извеждането й от въоръжение и унищожаването й), така и по отделни елементи, по години, по дадена валута или по конкретни детайлизирани разходни елементи и/или параграфи.


Таблица 3.1. Опростен модел на разходите

Разходни елементи и категории

Години

Общо разходи

По категории



Y1

Y2

……...

Yn

1.0 ИЗСЛЕДВАНИЯ И ИНВЕСТИЦИИ




























1.1 Програмно управление




























1.2 Концептуално изследване




























1.3 Развитие на системните компоненти и системна интеграция




























1.4 Разходи за придобиване (System Procurement)




























1.5 Инвестиционни разходи в по-горните командвания и щабове.




























1.6 Разходи за разполагане на системата въоръжение и въвеждане на въоръжение.




























1.7 Предварително планирани разходи за модернизация




























1.8 Разходи за извеждане от въоръжение




























1.9 Разходи за военновременни запаси




























2.0 ОПЕРАЦИОННИ РАЗХОДИ И ПОДДРЪЖКА




























2.1 Разходи за управление на програмата




























2.2 Резервни части и замяна на компоненти.




























2.3 Разходи на труд по техническа поддръжка на оръжейната система и обслужващите я елементи




























2.4 Операционни разходи




























2.5 Съхраняване и работа с опасни материали.




























2.6 Разходи за лизинг и наем.




























2.7.Разходи за военновременни запаси




























3.0 РАЗХОДИ ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА НАСТОЯЩАТА ТЕХНИКА И ВЪОРЪЖЕНИЕ ДО ПЪЛНАТА Й ЗАМЯНА С НОВАТА ТЕХНИКА.




























3.1 Разходи за управление на съществуващата програма




























3.2 Инвестиции, свързани с извеждането от въоръжение




























3.3 Операционни разходи и поддръжка на съществуващата техника




























3.4 Разходи за военновременни запаси




























3.5 Разходи за извеждане от въоръжение




























Общо разходи по години




























Общо разходи





Корекции на ценовите равнища

Всички разходни изчисления могат да представени в съответната валута или по отделни елементи и/или параграфи. Има възможност да се въведат и използват различни ценови таблици със съответната инфлация за всеки тип валута, както и по отделни разходни категории или детайлизирани сметки. Ако се използват тези възможности, то тогава например горивото, амунициите, резервните части или други разходни елементи ще имат различни ценови корекции в зависимост от тяхната специфика. По този начин корекциите за инфлация могат да бъдат прилагани както на общо равнище, така и по отделни елементи.

Полезно за анализа е разходите да се покажат както по постоянни цени (цени по някаква базова година без корекции за инфлация), така и по цени в съответната година (като са използвани коригиращи коефициенти за инфлация). Това от една страна улеснява проверката и валидирането на извършения анализ, а от друга страна дава възможност за обвръзка със системата планиране, програмиране, бюджетиране.

Ако няма някакви специални решения или други процедури за провеждане на анализа, то тогава по принцип оценката на разходите, а по- късно и оценката на ползите и сравняването на алтернативите се извършва под ръководството на програмните ръководители и програмните координатори.

Обобщеното представяне на разходите по алтернативи може да се направи в табличен вид и по начина, представен в Таблици 4.2 и 4.3.

Разходите, изчислени в постоянни цени за някаква базисна година, дават реалните ресурсни разходи. С помощта на инфлационни индекси се намират разходите по текущи цени, което всъщност ще бъде и ориентир за необходимите бюджетни средства за съответните години.5 Може да се използва и средногодишен процент на дисконтиране за разходи по постоянни цени, за да намерим настоящата стойност на разходите, необходими за проекта. Настоящата стойност на проекта представлява сумата от дисконтираните парични суми по години за целия период на проекта. Примерна форма за дисконтирането на разходите е показана в Приложение 3.

Може да се извърши и допълнителен анализ на чувствителността, като се използват различни дисконтови проценти, ако има основания за това. По нататък при съпоставянето на разходите и ползите в описания пример се използва настоящата стойност на разходите, т.е. разходите са дисконтирани.



Сподели с приятели:
  1   2


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница