Аналитичен цикъл и основни елементи на метода “разходи – ползи”



страница2/2
Дата16.11.2017
Размер389.89 Kb.
Размер389.89 Kb.
1   2

3.2.Анализ и оценка на ползите

Ползите са това, което организацията очаква да получи в замяна на изразходваните средства. Целта на анализа на ползите е да идентифицира, измери и оцени ползите от предложените алтернативи. Думата “полза” е синоним със следните термини: ефективност, физически добив, продукти, морал, качество на живот и навременност. Във военната терминология се използва и термина “Боен потенциал”.

Ползите могат да бъдат измервани както с количествени, така и с качествени измерители. По-важното е обаче, че всички те трябва да бъдат включени в анализа, както и да бъдат релевантни, ясно показани и без застъпване или дублиране.

Определянето на ценността, или на ползата, от всяка алтернатива е тежка и трудна задача. Съществуват обаче и методи за околичествяване на качествени параметри. Основно съществуват четири стъпки при този процес:

а) намиране, изброяване и определяне на релевантните ползи;

б) установяване на източниците на информация за определяне на ползите;

в) събиране и представяне на информацията за определяне на ползите;

г) обобщаване, оценка и актуализирани ползи за всяка алтернатива, включена в икономическият анализ.


3.2.1.Видове ползи

Ползите, които се поддават на околичествяване биват три вида: измерими чрез парична стойност, чрез натурални показатели и чрез процентна промяна.

Първият тип ползи, измерими чрез парична стойност, също се подразделя на три вида: спестявания (когато имаме намаление на разходите при вече одобрени програмни разходи), избягване на разходи (когато приложената алтернатива прави така, че не се налага поръчването на вече планирани разходи за дадената програма). Третият подвид е повишена производителност. Това е когато имаме намаление на планираните човекочасове или машиночасове, които са необходими за изпълнението на дадена функция или мисия. По сложно е положението с ползите, измерими с качествени показатели. Това обаче не намалява тяхната важност. Примери за такива ползи са подобреният морал, съвместимост, подобреното качество и сигурност, както и повишената готовност.

3.2.2.Идентифициране и оценка на ползите

Изхода от всяка алтернатива трябва да бъде представен така, че вземащият решение да може да извършва коректни сравнения между различните алтернативи, включени в икономическият анализ.

Представянето на процеса на икономическия анализ показва много добре широкият обхват на термина “полза” и дава по-добро разбиране за ролята на процеса на определяне на ползите при отбранително- икономическия анализ и след това при вземане на решение.

Общите насоки при процеса за определяне на ползите включват:

- използване на системни процедури за установяване на това, което се получава на изхода, за да се избегнат субективни влияния;

- разкриване и документиране на всички ползи, независимо от това дали са количествени или не, релевантни към отделните алтернативи;

- изразяване (по възможност) на това, което се получава на изхода чрез някаква обща измервателна единица или оценъчна скала;

- подреждане на това, което се получава на изхода във някаква качествена йерархия, ако използването на общ измерител е невъзможно.

Разглежданите ползи трябва да бъдат внимателно огледани във връзка с тяхната пълнота и релевантност спрямо алтернативите. Сериозно внимание трябва да се отдели на средството за измерване на ползите. Може да се предложи една проста процедура за определяне на ползите:

- установяване, изброяване и дефиниране на релевантните ползи по видове ;

- установяване на източниците на информация, които ще послужат за определяне на конкретните ползи;

- събиране и представяне на конкретна информация за установяване на конкретните ползи;

- обобщаване, оценка и представяне на конкретните ползи за всяка алтернатива, включена в отбранително - икономическия анализ.

3.2.3.Обобщение, оценка и представяне на ползите

За да се определят ползите така, че да служат добре на вземащите решение, е необходимо тяхното сравнително представяне. Точният метод и начин на представяне трябва да се представят на анализатора в съответствие с неговите професионални умения и специализация, защото различното оценяване, претегляне и др. зависят от типа на програмите, обектите и др.

Много техники са подходящи за сравняване на количествените ползи. Тук включваме графичен анализ, маргинален анализ, регресионен анализ, индексиране, линейно програмиране, математическо моделиране. Неколичествените ползи могат да бъдат анализирани чрез непараметрични статистически техники. Като възможни техника за оценяване и претегляне на ползите широко се използват и експертни техники, например Делфи.

В рамките на тази стъпка се подреждат ползите и респективно данните за тях в съответствие с важността на всяка полза за разглеждания проблем. Тогава където е възможно, се комбинират ползите по такъв начин, че да се получи обобщена оценка за всяка алтернатива. За някои проблеми е възможно директно да се получи такава оценка ако измерителите са едни и същи.

Друг метод за обобщена оценка е превръщането на конкретния изход в някакъв общ измерител, например долари. При този начин се предполага че всяка отделна полза ние разпределяме нейната порция от стойността на обобщената полза. Например ние можем да прогнозираме очакваните годишни разходи за ремонт, като се основаваме на средното време между 2 повреди и средното време за ремонт при всяка алтернатива. При превръщането в долари трябва да бъде отделено внимание на математическата връзка между разходната страна на всяка алтернатива и превръщането на конкретния изход в парична стойност.

Най-важният проблем при определянето на общата техническа и логистична компетентност на системата е определянето на точните тегла за различните ползи. Когото обективни вградени тегла на системата като човекочасове, долари и др. не са достъпни, критерия за поставянето на теглата трябва да бъде основан на това, какъв е приноса на всяка полза за изпълнението на дадената задача.

В ситуации, където е трудно да се конструират ползи или да се изчислят мерки, желателно е да се осигури колкото се може повече полезна информация, така че при вземането на решение да се прецени коя алтернатива носи най-много ползи.

Всеки вид полза се обвързва със съответната алтернатива, разглеждана при отбранително- икономическия анализ. Описва се всеки възможен изход колкото се може по- добре. Възможни са и няколко итерации в тази стъпка при положение, че се появят нови факти в анализа. По време на този процес трябва да бъде отделено внимание на нивото за вземане на решение. Някои от ползите могат да се проявят на определено управленско ниво, а друг вид ползи - на друго. При големи инвестиционни разходи обикновено нивото се взима на ниво Министерство на отбраната или по-нагоре. В такъв случай се разглеждат много допълнителни свързани ползи, а не само ползата от оръжейната система. От тази гледна точка трудно е да се състави изчерпателен списък със всички възможни ползи, приложим за всички случаи.



Оценка на околичествяеми ползи

Необходимо е да се направи колкото се може повече за околичествяване на ползите. По-горе бе посочено че те се разделят на три подгрупи.

Самия процес на оценка на ползите е подобен на този на оценка на разходите. Обръща се сериозно внимание на източниците на информация за ползите и се анализират предварително всички разполагаеми данни. Там където това е възможно се прилагат методи за дисконтиране и отчитане на инфлацията, внимателно се оценява отново икономическият живот на всяка алтернатива.

Съпоставят се допусканията и ограниченията на анализа с изчислените ползи, което несъмнено ще повлияе на резултатите от анализа. Неопределеността, която съществува при разполагаемата информация трябва да бъде ясно показана на този, който взема решение.



Оценка на неоколичествяеми ползи.

Първо се съставя списък на ползите, за които не могат да се намерят количествени измерители. Подреждането на този вид ползи по тяхната относителна важност спрямо поставените цели и мисия на програмата е друга полезна техника. Такова подреждане дава яснота за степента, с която дадена полза допринася за достигането на целта. При това подреждане може да се опишат ползите и още тук да се даде описателна оценка как ползата и в каква степен тя допринася за достигането на целта. Като допълнение на това може да се поставят относителни тегла на всяка полза, така че да може да бъде изчислен някакъв общ резултат. Това обаче не променя същността на неоколичествяемите ползи, тъй като това са субективни оценки, при това те се нуждаят от консенсус при определянето на относителната важност на ползите.

Трябва да се отбележи, че военновременните ползи не могат да бъдат околичествени в парично изражение. Те се изразяват в повишен боен потенциал, потенциал за бойна поддръжка или в потенциал за обслужване на бойната поддръжка.

Ползите трябва да бъдат добре документирани. Необходими са много усилия и добро взаимодействие с настоящите или бъдещи ползватели на съответната техника, така че програмните ръководители и координатори да могат да идентифицират и документират ползите, като този процес започне още в началото на икономическия анализ.


3.3.Оценка на алтернативите и избор на предпочитана алтернатива

3.3.1.Сравняване на разходите и ползите

След приключване на разходната оценка и оценката на ползите, анализаторът, съгласно установените допускания, ограничения и приоритети, идентифицира предпочитаната алтернатива чрез сравнения между разходите и ползите на алтернативите, като държи сметка и за сегашното състояние. Документирани по съответния начин, изводите и препоръките на анализаторите относно предпочитана алтернатива и подредбата на алтернативите се представят на тези, които ще вземат решението.

Като правило предпочитаната алтернатива е тази, която осигурява най-много ползи по отношение на своите разходи. В ситуации, където е трудно да се околичествят ползите и мерките на полезността, важно е да се осигури колкото се може повече полезна информация, така че да се осигури решение на основата на относителната възвращаемост на различните алтернативи.

Имаме различни случаи при сравняването на разходи и ползи. Първият вариант е, когото имаме алтернативи с равни разходи и различни ползи. В такъв случай предпочитаната алтернатива е тази с най-много ползи.

Вторият вариант е когато имаме алтернативи с еднакви ползи и различни разходи. Тогава избираме алтернативата с най-малко разходи. Веднага трябва да отбележим, че тези два варианта са по-малко вероятни. Практиката е много разнообразна и даже в съвсем прости наглед случаи наблюдаваме множество вариации на ползи и разходи. Това изисква приложение на други методи и техники за анализ и оценка на алтернативите.

В третият вариант, с много широка рамка, при неравни разходи и неравни ползи, няма единствен критерий за ранжиране на алтернативите. Има голяма разнообразие от методи и техники, изследващи съотношението между ползите и разходите, особено там където ползите могат да бъдат околичествени с парични мерки: метод на подреждането чрез преглед, метод на изплащането, метод постъпления на 1 лв. разходи, чиста настояща стойност, вътрешна норма на възвращаемост, съотношение (парични) ползи- разходи, съотношение чисти ползи- инвестиции, съотношение местни разходи – разходи във валута и др.


Нетна настояща стойност (NPV)

(3.2)
където:Bt – ползи на проекта в период t; Ct – разходи на проекта в период t; R –обществена норма на дисконтиране (SDR); n-брой периоди (години) полезен живот на проекта.

Предимствата на подхода NPV са в това, че той е прост за използване и не се базира на сложни допускания, как са изчислени ползите и разходите. При него не се изискват допълнителни манипулации и той е единственият метод, който може да бъде използван коректно при избор на взаимно изключващи се проекти. Така че във всички случаи би следвало рутинно да се изчисляват и оценяват финансовата и икономическа NPV за всеки проект. Недостатъците са в това, че методът разчита на предварително определена норма на възвращаемост. По нататък, въпреки че методът е сравнително прост, неговите оценки може би не са очевидни за администратори и политици. В повечето случаи при доклада за анализа се налага кратко обяснение как този метод работи. След това, въпреки, че може да бъде използван при бюджетни ограничения, той не е най- удачното решение при подобни ситуации, особено за големи и сложни инвестиционни бюджети.

Вътрешна норма на възвращаемост (IRR)

Вътрешната норма на възвращаемост (IRR) е нормата на дисконт, която прави чистата настояща стойност (NPV) на оценявания проект равна на нула.



(3.3)
където:Bt – ползи на проекта в период t; Ct – разходи на проекта в период t; IRR –вътрешна норма на възвращаемост; n-брой периоди (години) полезен живот на проекта.

Това е може би най-използваният критерии за оценка на проекти. Това така, тъй като неговата концепция е близка до тази на нормата на печалба на проекта и по тази причина е лесно разбираем за неикономисти.

Предимствата на IRR е че, това е единственият измерител на проектната стойност, който взема предвид времето на проекта и при това без съотнасяне към предварително определена норма на възвращаемост. За международни организации и банки това е голямо предимство, тъй като не се налага да се разработват местни норми за възвращаемост. При съществуването на различни национални норми на възвращаемост може да се окаже, че някои страни получават по-лесни заеми от други. Другото голямо предимство е, че той е лесно разбираем. Същевременно има и някои недостатъци. Първо, за да бъде изчислена IRR, трябва проекта да има поне един период с отрицателен паричен поток. Това обаче за повечето проекти не е проблем. Второ, в някои случаи може да се изчислят няколко IRR за един проект. Това е така, защото в края на някои проекти се появява отново период с негативен паричен поток (при изваждане от употреба). Това прави използването на IRR ненадеждно и в такъв случай по-скоро трябва да се използва NPV.



Метод Съотношение (парични) ползи -разходи

Този метод е един от най-ранно развитите подходи за оценяване на проекти. Сега неговото използване за финансов и икономически анализ е ограничено поради редица проблеми асоциирани с него. Методът представлява съотношение на дисконтираната сума на проектните ползи към дисконтираната сума на проектните разходи (инвестиционни и операционни). Това се представя със следната формула:



(3.4)


където:

B/C – съотношение “ползи – разходи”; Bt – парични ползи на проекта в период t; Ct – разходи на проекта в период t; R –обществена норма на дисконт (SDR); n-брой периоди (години) полезен живот на проекта.

Правилото за вземане на решение е, че се одобряват проекти, при които съотношението “ползи-разходи” е по-голямо от единица. Резултатите, получени чрез този метод, е доближават или съвпадат с тези, получени при използване на другите методи, разгледани досега. Както и при другите методи за относителна оценка на проекти, този метод не може да бъде използван за избор между взаимноизключващи се проекти, тъй като не дава размера на абсолютните ползи. Както и в предишните методи, може да се окаже, че проект с по-малко съотношение “ползи-разходи” има по- голяма нетна полза за обществото, отколкото друг проект с по-високо съотношение. Също така, методът не може да бъде използван за ранжиране и селекция на проекти при краткосрочни бюджетни ограничения, тъй като правителството би желало да получи по-голяма възвръщаемост от даден проект на единица инвестиционни разходи, отколкото на единица общи разходи, тъй като именно инвестиционните фондове (или парите за инвестиции) са дефицитни в този краткосрочен период.

Предимствата на този метод са в това, че той е лесно разбираем от неикономисти. Също така много лесно методът дава оценка на жизнеспособността на оценявания проект при промяна на ползите или на разходите и е особено полезен при анализ на чувствителността на проекти.

Главният недостатък на метода е в това, че предварително трябва се определи и стриктно да се спазва начина на разпределение и определяне на ползите и разходите. Когато се извършва оценка между два сравними проекта, методологията за това разпределение трябва да бъде уеднаквена.

Съотношение чисти ползи - инвестиции

(3.5)

където:

NB/IC е съотношение “Чисти ползи инвестиции”; Bt – ползи на проекта в период t; OCt – оперативни разходи на проекта в период t; IC – инвестиционни разходи на проекта в период t; R –обществена норма на дисконтиране (SDR); n - брой периоди (години) полезен живот на проекта.

По този начин методът показва стойността на дисконтираните нетни ползи на проекта (извадени са оперативните разходи) за единица инвестиции.

Правилото за решение тук е, че всички проекти които имат съотношение по-голяма от единица, следва да бъдат избрани. Ако обаче имаме независими проекти при бюджетни ограничения в краткосрочен план, то тогава този метод е много подходящ. Избират се тези проекти, които са с най-голямо съотношение до изчерпването на бюджета. Това е така, защото избраните алтернативи имат най-висока нетна полза на единица инвестиции.

Предимствата на този метод са в неговите възможности да обхване групата от приоритетни проекти, ако съществуват времеви, бюджетни или инвестиционни ограничения. Понякога на практика това не е толкова голямо предимство, тъй като има страни, които не разполагат с такъв набор от проекти, които са оценени и готови за приложение. След това подреждането на проектите може да бъде изкривено от социални или политически съображения. Въпреки това при използването на този метод, може да се покажат алтернативните разходи, ако не бъде избран проектът с най- голяма възвращаемост за единица инвестиции.

Недостатъците на метода са в това,че той не е подходящ за избор между взаимно изключващи се проекти. Това се получава, когато имаме проект с високо съотношение чисти ползи-инвестиции, но с ниска абсолютна NPV. В такъв случай може да бъде предпочетен проект с по-ниско съотношение чисти ползи-инвестиции, но с по-голяма в абсолютно изражение NPV. Не трябва да се забравя, че методът дава относителна оценка на стойността на проекта. Главният недостатък на метода е в това, че допускането за определянето на различните видове разходи (т.е. определянето на това кои са инвестиционни и операционни) зависи от използваната методология и от практиката на различните институции. Това налага по-сериозно внимание и проверка при структурирането на разходите на даден проект.



Съотношение местни разходи – разходи във валута

Този метод обикновено се прилага, когато проекта е ориентиран към външна търговия или при оценка на търговска политика. Също така той помага за намирането на относителните преимущества на дадена страна. Съществуват недисконтирана формула и дисконтирана. Тук се използва втория тип.




(3.6)

Където:


Btl са ползите на проекта, получени в страната с местна валута; Ctl са разходите на проекта в страната в местна валута; Btf са ползите на проекта, получени от износ в чужда валута; Ctf са разходите на проекта, натрупани от внос в чужда валута.

Предимствата на този метод са в това, че неговото правило за вземане на решение е лесно разбираемо. В условията на дефицитни платежни баланси, успешните проекти могат да получат подкрепа и от неикономисти. Другото предимство е, че се избягва необходимостта да се определя предварително обменния курс в сянка. Съществуват обаче и ограничения при прилагането на този метод, например при бюджетни ограничения в краткосрочен план. Освен това този метод не може бъде използван за ранжиране на взаимно изключващи се проекти, защото не показва кой от конкуриращите се проекти дава най-голям нетен принос за благосъстояние на обществото.

Всички методи изброени методи дотук имат своите предимства и недостатъци, но главното което ги обединява е, че те не могат да бъдат използвани за оценка на проекти, където преобладават непарични ползи и ползи, които не могат да получат количествена оценка6. А това са преобладаващите случаи в областта на отбраната и сигурността. Съществуват и случаи, когато е възможно да се околичествят в парична форма ползите и разходите за даден проект в отбраната, но обикновено това са проекти, свързани със социални или производствени дейности (здравеопазване, преработка на отпадъци, почивно дело и други в рамките на Министерството на отбраната), за които могат да се намерят аналози в гражданската област и съответна пазарна оценка на разходите и ползите. За проекти с чисто военно предназначение, където грубо казано става въпрос за ракети, бомби и танкове, липсва пазарна оценка на техните ползи. Приносът на тези проекти, понякога много скъпи, но все пак отделни елементи от националната отбрана, за икономическото развитие и благосъстоянието на страната, е толкова опосредстван, че е почти невъзможно да бъде отделно оценен, без значителен риск от грешки.

Затова в такива случаи се използван други методи, като fortiori анализа, субективното оценяване и/или точкови системи.



Други методи и техники за оценка

Fortiori” анализа включва целенасочени усилия за формулиране на допускания, които по един или друг начин фаворизират или дискриминират дадена алтернатива. Идеята тук е, че даже и ако при благоприятни допускания за дадена алтернатива тя не се откроява от другите алтернативи, то тогава други допускания, по-реалистични, само ще намалят нейния ранг измежду другите алтернативи. Например, ако анализаторът смята, че в анализът му се чувства определен положителен уклон към сегашното състояние, то той може така да промени допусканията към по-благоприятни за сегашното положение, за да се увери, че неговият уклон не влияе на избора на предпочитана алтернатива. На практика фортиори анализа представлява анализ на чувствителността чрез допусканията.



Метода на субективното оценяване използва следните критерии за оценка: необходимост от спешно достигане на целите на проекта, дали проекта достига или не зададената цел, дали запълва съществуващата празнина при новите потребности. По същество тук се избира бързо не непременно-най-добрата алтернатива (предполага се че няма време за оценка), а една от тези които достигат зададената цел. Това става при някакви извънредни обстоятелства.

При точковите системи се оценяват неоколичествяеми (неосезаеми) ползи, като субективно се поставят определен брой точки на всяка от ползите в зависимост от приноса на всяка полза за достигане на целта. При този метод се изчислява общия брой на точките, като се получава различен брой за всяка алтернатива. По нататък може да се сравняват по различен начин ползите и разходите.



3.3.2.Отбранително-икономически анализ разходи- ползи

Пример за ефикасна аналитична техника, приложима при обосноваване на средства и алтернативи за постигане на желаните цели в отбраната е методът “разходи-ползи”7. Той се основава на съпоставяне на ползите и разходите на поведението на отбранителните системи в условията на динамични промени. Приложим е при изследване на възможните алтернативи на действие при ограничени ресурси или при определени действия и алтернативи на противодействуващите ресурси. В резултат от приложението му може да се обоснове решение за използване на ресурсите.

В зависимост от степента на наличната информация методът се модифицира и позволява да се постигнат различни видове решения. Това са: най-доброто решение (независимо от критериите), задоволяващо решение (достатъчно или задоволяващо абсолютно необходимото), лексическо решение (осигуряващо йерархична подредба на критериите по важност), ефикасно решение (при избор на независима от другите алтернативи) и оптимално решение.

Тук ще бъде разгледано приложението на метода за достигане до оптимално решение. То се основава на избора на допустима алтернатива, която максимизира изградената стойностна функция на решението.

Ако предположим, че функцията на решението зависи от две променливи и е от вида8:
(3.7) V(A) = W1*f1(A) + W2*f2(A),
където:

V(A) е полезността на решението;

f1(A) и f2(A) са функциите на двете променливи;

W1 и W2 са коефициентите на функциите.

Като положим V(A) = V0, след като преобразуваме получаваме

(3.8)

Това е обикновено линейно уравнение с две променливи от типа y=a-bx. Ако познаваме коефициентите a и b, сме в състояние да построим критериална мрежа на прави на безразличие или еднакво значими отношения на двете променливи. Всяка линия за различно равнище на променливите ще отразява относителната значимост на двете променливи при вземане на решение. Наклонената наляво мрежа под ъгъл например ще означава равнозначност на двете променливи при решението, т.е. еднаква замяна.



Основен момент при приложението на метода е построяването на единна критериална мрежа за оценка. Основните етапи на анализа и оценката са9:

  • проект на целите на усвояването;

  • идентифициране и измерване на изходите на поведението;

  • свързване на изходите с входовете и ограниченията;

  • съпоставяне на изходите с ограниченията и критериалната мрежа и вземане на решение.


Нови понятия

  • видове критерии за избор;

  • анализ “разходи – ползи”

  • жизнен цикъл на БТ;

  • икономически живот;

  • период на сравнение;

  • алтернативи за достигане на целта;

  • източници на неопределеност и риск;

  • оценка на разходите;

  • методи за оценка на разходите;

  • времева стойност на парите;

  • инфлация;

  • разходи по текущи и постоянни цени;

  • разходни елементи;

  • разходни категории;

  • разходна структура;

  • разходен модел;

  • настояща стойност на парите;

  • ползи;

  • боен потенциал;

  • околичествяеми и неоколичествяеми ползи;

  • отбранително- икономически анализ “разходи – ползи”

Въпроси

  1. Кои са основните критерии за избор на бойна техника?

  2. Какво представлява икономическият живот на проекта?

  3. Опишете метода на индустриалният инженеринг.

  4. Дайте определение за разходи по постоянни и текущи цени.

  5. Как се коригират разходите за инфлация?

  6. Какво представлява жизненият цикъл на бойната техника? Представете накратко примерен разходен модел за автомобилна техника.

  7. Кои са основните разходни категории на разходния модел по жизнения цикъл на бойната техника?

Теми за дискусия

    1. Възможни ли са други класификации на разходите?

    2. Кой метод за оценка на ползите е най-точен?

    3. Какви са предимствата при изчисляване на разходите по текущи и постоянни цени?



1 Rudvick, Bernard H., Systems analysis for Effective planning: Principles and Cases, New York, р.38

2 стр.15, DoDi 7041.3

3 DRMM (Defense Resources Management Model)

4 по Department of the Army Economic Analysis Manual U.S. Army Cost and Economic Analysis Center July 1995


5 Например в САЩ инфлационните индекси и процента на дисконтиране са единни за всички бюджетни организации и всяка година се публикуват актуализирани таблици с тези данни.

6 с. 202, с.217, Икономика на публичния сектор, адаптиран вариант под ред. на Манлиев, Г., by C.V. Brown and P.M.Jackson, PSSA, София, 1998 г.

7 Иванов, Тилчо К., Икономическа устойчивост на отбраната, Университетско издателство “Стопанство”, София, 1996, с.150

8 Иванов, Тилчо К., Икономическа устойчивост на отбраната, Университетско издателство “Стопанство”, София, 1996, с.150

9 Иванов, Тилчо К., Икономическа устойчивост на отбраната, Университетско издателство “Стопанство”, София, 1996, с.151


Сподели с приятели:
1   2


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница