Анализ на социално-икономическото развитие. Aобща характеристика и ресурси на община девня



страница1/9
Дата17.11.2017
Размер1.1 Mb.
Размер1.1 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9

проект ОБЩИНА ДЕВНЯ: ОБЩИНСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ 2005 - 2013

Анализ на социално-икономическото развитие

.AОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА И РЕСУРСИ НА ОБЩИНА ДЕВНЯ

.1Географска характеристика и природни ресурси

.1.1.Местоположение, граници и място в административно-териториалната и регионалната структура


Община Девня е разположена в Североизточна България, на разстояние около 30 – 40 км от брега на Черно море. Територията на общината е 121 кв. км. Общината е съставена от три населени места – град Девня (общински център), село Кипра (кметство) и село Падина.

Град Девня е образуван през 1969 г. след сливането на селата Река Девня, Девня и Повеляново. Девня е обявена за самостоятелна община през 19791, като в състава и влизат град Девня и село Кипра. Село Падина се присъединява към община Девня през 2000 г2.

Община Девня влиза в състава на област Варна с административен център Варна и Североизточния район за планиране3. Девня е център на деконцентрирани държавни служби, които обслужват и съседни общини.

Землището на община Девня граничи със землищата на следните общини – на изток – Аксаково и Белослав, на запад – Провадия и Ветрино, на север – Суворово, на юг – Аврен, Белослав и Провадия. Община Девня има общи граници с 6 общини. Всички съседни на община Девня общини също влизат в състава на област Варна.

Град Девня се намира на около 30 км. от областния град Варна в малка долина, заградена от всички страни с ниски варовикови хълмове, представляващи последните склонове на Стара планина и на Добруджанското плато, отворени единствено на изток към Белославското езеро, а оттам и към морето. Съгласно ЕКАТТЕ4 град Девня е населено място от 3 категория, а село Кипра и село Падина от 7 категория.

Село Кипра се намира на 8 км, а село Падина съответно на 9 км. от Девня. Връзката между селата и общинския център се осъществява посредством основно второкласната пътна мрежа в участъците Девня – Чернево – Суворово (за село Кипра) и Девня – Тръстиково – Синдел (за село Падина). Отклоненията от второкласния път до селата попадат в третокласната пътна мрежа, която е общинска собственост. Транспортът се осъществява с редовни автобусни линии. През село Падина преминава второкласен път Варна - Белослав - Разделна - Падина - Житница - (Провадия - Дългопол). Общинският център изпълнява всички основни функции за жителите на съставните села по отношение на административно, здравно и социално обслужване, месторабота, обучение на деца и ученици. В двете села функционират местни читалища и развиват дейност самодейни състави.

На територията на община Девня е изграден и работи един от големите химически промишлени комплекси в страната. Предприятията са обособени основно в две промишлени зони:


  • Промишлена зона “Север”: “Девня цимент” АД, кариера “Марциана”, варова пещ “Ескана”;

  • Промишлена зона “Юг”: “Солвей Соди” АД, “Агрополихим” АД, “Полимери” АД, “ТЕЦ Девен” АД, Пристанище Варна Запад, “Бесин” АД.

В исторически план на територията на съвременната община Девня са съществували поселения от времето на Римската империя. През 104 г. от н.е. римският император Траян основава голям гарнизонен град наречен Марцианополис. Благоприятното географско и стратегическо положение са предпоставка градът да се развие като важен административен, търговско-занаятчийски и военен център. След създаването на българската държава градът остава да съществува като малко селище под славянското име Девина. След освобождението от османското иго Девня се развива като оживен мелничарски център. Край изворите работят повече от 30 воденици, тепавици и дараци. Скоро възникват и фабрики за тъкани, керамика и винена киселина. С течение на времето богатите източници на вода, сол и варовик стават основа за развитието на крупна химическа промишленост. За кратко време тук израства мощен индустриален комплекс с важно значение за националната ни икономика.

Стратегическото местоположение на община Девня обуславя добрите й транспортни връзки с Варна и София, както и със съседните общини.


.1.2.Релеф


Релефът на общината е предимно низинен (под 200 м над морското равнище). Според физико-географската подялба на Република България, община Девня попада в източната под-област на Дунавската хълмиста равнина. В югоизточната част на общината е разположено част от Белославското езеро. От север на югоизток се простира долината на река Девненска, която от североизток, север и запад е оградена от по-високи земновърхи форми. Надморската височина варира от 0 до 200 метра (гр. Девня – 16 m). Най-високите области са разположени в североизточната (с. Кипра) и югозападната част (с. Падина) от територията на общината.

.1.3.Климат


Климатът е умерено-континентален, с преобладаващи северозападни и източни ветрове. Специфичният долинен релеф предразполага проявата на чести инверсии и мъгли поради наличие на замърсяващи източници. В сравнение с гр. Варна и гр. Провадия мъгливите дни са два пъти повече. Сравнително по-честите засушавания особено през лятото и есента със слаби ветрове създават условия за приземна инверсия и увеличаване на концентрацията на замърсяването на атмосферата. Климатът се характеризира със сравнително малкото валежи, като сезонното им разпределение е със есенно-зимен максимум.

.2Природни Ресурси

.2.1.Води

.2.1.1.Повърхностни естествени водоизточници (водоеми)

Най-значителни естествени водоеми в Девненската община са част от Белославското езеро, р. Девненска и р. Провадийска. Белославското езеро се явява граница на територията на община Девня в района на „Пристанище Варна-запад". Река Девненска се влива в р. Провадийска, което от своя страна се зауства в Белославското езеро. Основният дял на оттока на р. Девненска се формира от Девненските извори (по-значителни са: Адата, Марциана, Карадипсиз, Лудетина). Река Провадийска се влива се чрез утаител в Белославското езеро, а в близост до него, като притоци приема: канал на шламоотвал “Падина” и река Девненска.

Реки на територията на община Девня

Хактеристика

Минимален год. отток м3 / сек.

Максимален год. отток м3/ сек.

Река

Водосборна площ км 2

Средно-годишен отток, м3/сек

Максимална дълбочина, м

Максимална широчина, м

Девненска

201.439

0.798

0.60 до 1.00

6.00 до 8.00

0.208

н.д.

Провадийска

871.489

3.100

1.00 до 1.50

8.00 до 10.00

0.643

4.300

Източник: Стратегия за развитие на област Варна 2005 - 2015

В Белославското езеро акваторията е еутрофицирана (“цъфтеж” на фитопланктона и влошен кислороден режим), като в най-висока степен еутрофикацията е изразена в Белославско езеро.



Езеро

Вид

Площ км2

Обем млн. м3

Дълбочина м

Дължина км

Широчина м

Белославско езеро

Лиман

3.900

9.000

3.50

8.000

500 до 3 500

Източник: Стратегия за развитие на област Варна 2005 - 2015
.2.1.2.Подземни естествени водоизточници

В северните части на Девненската низина се намират известните Девненски извори, които са каптирани и се използват за водоснабдяване. Те са част от запасите на Еоценския и Малм - Валанжински водоносен хоризонт. Водата е хидрокарбонатно-калциева и хидрокарбонатно-хлоридно-натриева, мека и средно твърда. Дебитът на Девненските извори е между 2500 – 3500 л/сек. От тях се водоснабдяват град Девня и село Кипра и селищата покрай магистралните водопроводи Варна – Девня ІІ и ІІІ етап до гр. Варна. Село Падина се водоснабдява от деривация “Китка – Варна”. Деривацията е построена през 1975 г. с водоизточник язовир Камчия, изграден на река Луда Камчия.

Подземните води в алувия на р. Провадийска имат практическо значение за община Провадия и Девня. Водопроводимостта на алувия е от 200- m3/24h, а водоотдаването 18-20%. Водата е порна, безнапорна. Подхранва се от валежи, инфилтрация на речни води и подземни води от валанжските и сенонските варовици. Подземните води дренират в р. Провадийска. Запасите са големи, водата е прясна с обща минерализация 0,76- 0,98 g/dm3 (kg/ m3 /, твърда до много твърда.

Литоложкият строеж на района създава условия за наличие на подземни води, които са интересни от инженерно-геоложка гледна точка, тъй като обуславят пригодността на терена за строителство. Наблюдават се грунтови води от скатовете на долината и високата речна тераса на дълбочина в граници от 2,50 до 3,00 м. и от 10,00 до 15,00 м. В ниската речна тераса са формирани води със слабо напорен характер. Те се установяват от няколко сантиметра до 1,5 м. дълбочина на терена. Тези води са високо минерализирани като имат висока твърдост и съдържат сулфати, хлориди нитрити и калий.

.2.2.Почви, поземлени ресурси и баланс на териториите

.2.2.1.Почви

Преобладаващите почви са карбонатните и типично черноземите. На отделни места в северозападна част на територията са разпространени излужените черноземи, които се характеризират с високо естествено плодородие. Значителна площ в северозападната част заемат и слабо продуктивните плитки почви, които са неподходящи за селскостопански култури. В централните части на територията са разпространени делувиално-ливадните почви със сравнително добро съдържание на хумус. В крайните североизточни и източни райони са разпространени сивите горски почви. Торфено-блатните почви са разпространени на част от територията на Промишлена зона-юг.
.2.2.2.Баланс на територията по предназначение и собственост

Съгласно Закона за устройство на територията специфичното предназначение на поземления фонд се определя в съответните устройствени планове. Балансът на територията по предназначение в община Девня е представен в таблицата.

Обща площ на общината, ха

12104.76

Земеделска земя

6256.41

Горски фонд

3212.93

Урбанизирана територия

1970.57

Водни територии и водни площи

247.91

Територии за добив на полезни изкопаеми

110.76

Територии за транспорт и инфраструктура

306.18

Съотношението на урбанизираната към цялата територия е високо в сравнение с околните общини, с изключение на Белослав, която е с двойно по-малка територия.

В нарушените територии влизат предназначени за възстановяване за възстановяване и рекултивация кариери, рудници, насипища, хвостохранилища, депа за отпадъци, свлачища, срутища и други. На територията на община Девня са обособени две депа за промишлени отпадъци: депа за фосфогипс и пиритни угарки на “Агрополихим” АД - “Сая дере”; шламоотвал Падина, собственост на “Солвей Соди” АД.

Част от земеделските земи на територията на община Девня са екологично замърсени от развиваната промишлена дейност5. Замърсяването е основно от хлориди (засолени почви) като размерът им е 2099 дка в землището на село Падина (от тях 55 дак силно увредени) и 60 дка силно увредени земеделски земи в землището на град Девня.

Обработваемата земя на територията на община Девня е 4626.78 ха. Собствеността върху нея се разпределя както следва: държавна – 84.3 ха, общинска – 43.9 ха, частна – 4437.08 ха, друга – 30.3 ха и остатъчен фонд – 31.2 ха.


.2.3.Минерални суровини


На територията на община Девня са разпространени само нерудни полезни изкопаеми: мергели, варовици и торф. Мергели (от хортривския хоризонт) се разкриват и са разработени в кариерите “Белите могили”, “Лозенско дере”, “Синур Алча”. За използване от циментовата промишленост са разработени кариери за варовик – те изграждат височините “Голям кайряк” и “Малък кайряк”. Установена е годността за добиване на вар в шахтови пещи, за ползването им за горепосочените цели.

Инертни материали за строителството (пясък и чакъл) има в находища Сини вир, Марциана. През 2001 г. и двете находища са отдадени на концесия на “Ескана” АД, Варна за период от 35 години. Варовиците и пясъците са предназначени основно за химическата промишленост в региона.

.2.4.Биологично разнообразие


Биологичното разнообразие на територията на община Девня не представлява съществен фактор, който повлиява характеристиките на развитието.

Растителността на влажните зони, разположени около Белославското езеро, се характеризира със сравнително беден видов състав. Относно горския фонд, следва да се отбележи, че около една трета от горските площи се намират около обработваеми земи или в близост до промишлени обекти. Горите в защитени територии представляват около 1% от общата площ на горите в Община Девня и се състоят главно от сребролистна липа, цер, келяв габър, включително тези в историческото място “Бункера” и от черен бор в природната забележителност “Побити камъни”- Бановска група. В извънселищните територии значителни площи са заети от иглолистни видове.

Животинският свят на сушата се характеризира с ниско видово разнообразие на гръбначната фауна в зоните с обработваеми площи. В урбанизираните зони и прилежащите им промишлени терени и обекти на техническата инфраструктура преобладават синантропни и толерантни към човешкото присъствие видове. С нарастване на антропогенната трансформация се отбелязват следните тенденции: намаляване на общия брой видове, постепенно намаляване и изчезване на редките видове, нарастване относителното участие във видовия състав на синантропните видове и каламитета на видове с широка екологична толерантност, постепенна замяна на видовете от водно-блатния комплекс с представители от други комплекси.

Хидрофауната в Белославско езеро. Превръщането на Белославското езеро от сладководен в бракичен басейн е довело до почти пълно унищожаване на естествената биота. Изчезнали са всички представители на ихтиофауната, езерния рак, много гнездещи птици, видрата и др. Информация за състоянието на хидробиологичните видове, използвани за храна, почти не съществува.

Белославското езеро има почти безжизнено дъно, особено западната част на езерото, където се влива р. Провадийска и е разположен Девненският промишлен комплекс.


.3Анализ на състоянието и общи тенденции на ресурсите

.3.1.Анализ на географска характеристика и природни ресурси




Силни страни

Слаби страни

Стратегическо местоположение на общината;

Наличие на значими естествени водоизточници и водоеми;

Наличие на находища на минерални суровини и инертни материали със запаси от значение за местната икономика;

Включване на общината във функционално утвърдено агломерационно образувание (Варна – Девня – Провадия).



Наличие на условия за увеличаване на концентрацията на замърсяването на атмосферата вследствие на релефа и климат;

Висок дял на бедни почви;

Наличие на екологично замърсени земеделски земи;

Бедно биологично разнообразие;

Висок дял на урбанизираните територии и струпване, основно в град Девня и село Падина, на елементи, неприсъщи на жилищната среда;

Остарели планове за устройство на територията.



Възможности

Рискове / Заплахи

Развитие на населените места вследствие на повишения интерес към закупуване на имоти основно в селата на общината.

Наличие на водоеми, определени за чувствителни зони;

Нарастване на превоза на товари по посока Провадия – пристанище “Варна-Запад” – Варна.



Стратегическо местоположение на общината се определя от близостта й до областния център, излаза на Черно море чрез Белославското езеро и високата транспортна осигуреност, включително добрите транспортни връзки с Варна и София, както и със съседните общини.

Според техните функционално - икономически особености, степента на развитие, равнището на инфраструктурната изграденост и инвестиционната привлекателност общините в област Варна могат да бъдат диференцирани в две основни групи: “черноморски общини” и “периферни общини” (вътрешно-териториални общини). Община Девня се причислява към първата група, чиято територия граничи с Черно море или има непряк достъп до него.

Територията на община Девня се в включва в едно от първите формирано и функционално утвърдено в страната агломерационни образувания с ясно проявена промишлено - транспортна и селищна обособеност по направлението Варна – Девня - Провадия. Агломерацията е с преобладаващи промишлено - транспортни функции.

Общата площ на община Девня е по-ниска от средната за страната и представлява около 3% от площта на област Варна. Тя е втората най-малка община в областта след община Белослав (59.9 кв. км) и почти три пъти под средната площ за област Варна.

Съотношението между урбанизираните територии и общата общинска територия (16,2%), обаче, поставя Девня на трето място в областта след община Варна и община Белослав. Община Белослав е с почти идентично съотношение, което се дължи и на почти два пъти по-малката територия. Съотношението за останалите общини в областта се движи между 4 и 7%. Стойността на този показател се подсилва и от факта, че община Девня е общината с най-малко населени места в областта – общо три, като същевременно е с най-нисък показател Гъстота на населените места н.м./100 кв км. (2.48). Това показва изразено струпване на елементи на урбанизираната среда основно в град Девня.

Освен естествено прилежащите елементи на градската среда, изпълняващи жилищни, обществено-обслужващи, спортни и развлекателни функции, силно присъствие имат обекти, изпълняващи функции за производство, за движение и транспорт, както и техническа инфраструктура. Село Падина попада в непосредствена близост до промишлената зона на община Девня, като пред него преминава второкласен път, свързващ Провадия с пристанище “Варна – Запад” и поемащ съответното натоварване, произтичащо от икономическите дейности на двете общини.



Това налага необходимостта от внимателна преценка и развитие на възможностите за неутрализиране на отрицателното влияние, произтичащо от присъствието на елементи с производствена, транспортна и техническа функция в градската среда. Поради специфичните промишлени и инфраструктурни обекти, възможностите за разширяването на урбанизираните територии за жилищни цели и с цел отдих са съсредоточени около с. Кипра.

Решаването на проблемите на урбанистичното развитие е непосредствено свързано с устройственото планиране на територията на общината. Плановете на населените места са остарели и неактуални след реституционните процеси. Частичните им изменения “на парче” е практика, създаваща проблеми за управлението на процесите. Създаването на нов подземен кадастър, особено на Промишлени зони “Север” и “Юг” и град Девня, както и на нови планове за регулация и застрояване е неотложна необходимост.

Увредените от промишлена и друга дейност земеделски земи се включват в баланса на територията тези земеделски земи като нарушени територии. Тяхното възстановяване е от първостепенно значение при сравнително ограничения териториален ресурс на общината, още повече, че в Стратегията за развитие на област Варна 2005 – 2015 наличието на замърсени земи в района около Девня е едно от ограничителните условия, произтичащи от природните фактори и влияещи върху развитието на Варненска област.

Релефът на община Девня е типичен за района, с ниска надморска височина, с ясно изразени земновърхи форми от североизток, север и запад. Земновърхите форми са изградени предимно от окарстени варовици.

Сравнително по-честите засушавания особено през лятото и есента със слаби ветрове създават условия за приземна инверсия и увеличаване на концентрацията на замърсяването на атмосферата.

Най-значителни естествени водоеми в Девненската община са част от Белославското езеро, р. Девненска и р. Провадийска. Статутът на Белославското езеро на чувствителна зона6 обуславя високите изисквания към състоянието на водите, зауствани в него, както от повърхностни естествени водоизточници, така и от постъпващите от пречиствателни станции.

Подземните водоизточници осигуряват водоснабдяването на град Девня и село Кипра, както и на редица населени места по протежението на магистралните водопроводи.

Земеделските земи и горския фонд са около 3% от съответно земеделските земи и горския фонд на областта. Според плодородието си община Девня притежава почти 2% от плодородните почви в областта, около 5% от богатите, но същевременно бедните почви са около 10% от тези в областта.

Въпреки че територията на община Девня е сравнително бедна на полезни изкопаеми, разкритите и използвани находища на минерални суровини и инертни материали са от изключително значение за развитието на местната икономиката, тъй като са основен източник за промишлеността на територията на общината.

Състоянието на сухоземните видове и хидрофауната на територията на общината е силно повлияно от антропогенните фактори и е резултат от интензивния процес на урбанизация и развитие на силно замърсяващи и увреждащи околната среда промишлени производства. Биологичното разнообразие на територията на община Девня не представлява съществен фактор, който повлиява характеристиките на развитието.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница