Ангел Бонов Митове и легенди за съзвездията Съдържание: Предговор 3 Съзвездията и техните имена 4



страница10/33
Дата01.02.2017
Размер2.8 Mb.
Размер2.8 Mb.
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   33

Близнаци (Gemini)



БЛИЗНАЦИ е зодиакално съзвездие. Най-добре то се вижда през нощите от декември до май. Заобиколено е от съзвездията Рак, Малкото куче, Воловар и Рис. Част от съзвездието Близнаци е в Млечния път.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Близнаци могат да се видят с просто око около 70 звезди, от които 14 са по-ярки от трета звездна величина. Съзвездието Близнаци привлича погледа с двете ярки звезди, видими близко една до друга — Полукс (1m) и Кастор (2m). Останалите по-ярки звезди образуват две редици, като от всяка се отделят малки разклонения от слаби звездички. Но в геометричната фигура на съзвездието Близнаци не може да се види картината, която се рисува в старинните звездни карти и атласи — прегърнати двама братя-близнаци. Звездата Полукс е в гушата на единия, а Кастор — в устата на другия.

Интересни обекти, които могат добре да се наблюдават с просто око, са:

Звездата ζ от Близнаци, която е променлива звезда-цефеида. Блясъкът й се изменя от 3,9m до 4,3m с период, близък до 10 денонощия. Периодът й не е строго постоянен, а е подложен на известни изменения. За любителите-астрономи тази звезда е твърде удобен и интересен обект за изследване.

Звездата η от Близнаци привлича вниманието на астрономите специалисти със своите интересни особености. Тя е спектрално двойна, а в същото време и затъмнително-променлива звезда с период 2984 денонощия. Наред с всичко това тази звезда е и полуправилна променлива. Блясъкът й се изменя в границите от 3,1m до 3,9m с период 233 дни. За любителите-астрономи тази звезда е достъпна за наблюдение с просто око и те могат да внесат уточняване в нейните особености въз основа на продължителни системни наблюдения.

В съзвездието Близнаци близо до звездата Кастор е радиантът на метеорния поток Геминиди, който се наблюдава от 5 до 15 декември. Максимумът му е на 11–13 декември, когато за един час могат да се наблюдават около 60 метеора.


  

Митологията е вплела двамата братя-близнаци в удивителен разказ, който и сега затрогва със силната братска любов, описана в него.



Спартанският цар Тиндарей имал жена Леда, която с красотата си очаровала всички. За нейната прелест се говорело в цяла Гърция. С дивната си хубост тя омаяла и великия гръмовержец Зевс. Щом я зърнал, той решил да я обладае. За да избегне неприятностите, които би му създала великата богиня Хера, неговата законна съпруга, Зевс се превърнал в белоснежен лебед и като стрела се спуснал от висините на Олимп към Спарта. През един прозорец влязъл в покоите на Леда.

От Зевс Леда родила две деца — син Полидевк (римляните го наричали Полукс) и дъщеря Елена, прекрасна като богиня, която по-късно станала причина за Троянската война. От цар Тиндарей Леда също родила две деца — син Кастор и дъщеря Клитемнестра. На своя син Полукс Зевс дал безсмъртие, но брат му Кастор останал смъртен.

Расли двамата братя и скоро станали прочути герои. Те взели участие и в похода на аргонавтите за златното руно в далечна Колхида. Кастор укротявал и най-буйните коне и никой не можел да се сравнява с него в учението да управлява конете, впрегнати в колесница. С Полукс пък никой не можел да се сравнява в бой с юмруци. Навсякъде двамата братя-близнаци били винаги заедно и никога не се разделяли.

Полукс и Кастор имали двама братовчеди Идас и Линкей. С тях те извършили много подвизи, но веднъж се скарали и Идас пронизал с копието си Кастор. Полукс веднага се нахвърлил върху Идас, за да отмъсти за смъртта на брата си. Започнал бой на живот и смърт. Но двамата били еднакво силни и затова се намесил Зевс — бащата на Полукс. Зевс хвърлил ослепителна светкавица между Идас и Полукс, от която Идас изгорял и се превърнал в пепел. Полукс като безсмъртен останал невредим от светкавицата.

Върнал се Полукс при умрелия си брат, навел се над него и горчиво плакал ден и нощ. Мъката му, че брат му Кастор като обикновен смъртен трябва да отиде в мрачното царство на Хадес, се изливала в потоци сълзи. От ден на ден все по-големи ставали скръбта и мъката на Полукс. Отчаян, той помолил баща си Зевс, да го лиши от безсмъртието, за да може да умре и той заедно с брат си. Трогнал се великият Гръмовержец и предложил на сина си Полукс да си избере едно от двете — да остане вечно млад и да живее всред боговете на светлия Олимп или да живее заедно с брат си един ден в подземното царство на Хадес и един ден на Олимп при боговете.

Без да се колебае за да не се раздели от брат си, Полукс избрал неговата участ, определена от Зевс. Оттогава двамата братя останали неразделни. Един ден те прекарвали в подземното царство на Хадес всред сенките на умрелите, а втория ден отлитали във висините на Олимп в дворците на гръмовержеца Зевс и се веселели заедно с боговете на пищните им тържества.

Древните гърци почитали двамата братя-близнаци като богове, които закриляли хората от всички опасности и ги покровителствували при техните пътувания из родината или в далечни и чужди страни.

Привързаността между Полукс и Кастор станала олицетворение на братска любов. Господарят на Небето и Земята Зевс превърнал двамата братя-близнаци в звезди и ги оставил на небето всред съзвездията, за да блестят през нощите и да напомнят на хората за тяхната истинска братска любов.



Скорпион (Scorpius) и Еридан (Eridanus)



СКОРПИОН е зодиакално съзвездие, разположено на юг от небесния екватор, в най-широката и най-красивата част на Млечния път. От нашата страна, невисоко над хоризонта се вижда само малка част от съзвездието Скорпион през нощите на юли и август. Заобиколено е от съзвездията Стрелец, Телескоп, Жертвеник, Везни, Змиеносец, Змия и Щит.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Скорпион могат да се видят с просто око около 100 звезди, но само 13 от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Най-ярката звезда в съзвездието Скорпион е Антарес (от 1m), която привлича погледа със своя червен цвят. По цвят и яркост тази звезда съперничи на планетата Марс, поради което е наречена с името Антарес (от Арес — Марс).

Най-ярките звезди в съзвездието Скорпион образуват върху фона на Млечния път две фигури, съединени с редица от няколко звезди. Едната фигура, която не се вижда от нашата страна, наподобява продълговат многоъгълник, а другата, видима от нашата страна, наподобява дамско ветрило, в дръжката на което блести звездата Антарес.

Съзвездието Скорпион е едно от малкото съзвездия, конфигурацията от звездите на което образува фигура, оправдаваща името му. Съвсем малко усилие на въображението се изисква, за да се види в тази конфигурация огромен Скорпион с дълги и страшни щипци.

В съзвездието Скорпион има много променливи звезди от различни типове, но от нашата страна те не могат да се наблюдават. Не се виждат от нашата страна и двата разсеяни звездни купа в съзвездието Скорпион, които се означават с M6 и M7. Тези два купа са образувани от по 80 звезди. Купът М6 има диаметър 21 св. г. и се намира на 1300 св. г. от нас. Поради това голямо разстояние този разсеян звезден куп е по-малко ефектен от M7. Звездният куп M7 по общия си блясък отстъпва само на Плеядите. Диаметърът му е 17 св. г. и е на разстояние от нас 915 св. г. Поради голямата разлика в разстоянията до двата звездни купа, въпреки че те съдържат почти еднакъв брой звезди, общата им яркост е различна. M6 е от 4,6m, а M7 — от 3,5m.

Интересна е звездата ζ от Скорпион, която е от 3,7m. Тя поразява с огромното количество енергия, която излъчва. Мощността на излъчването й е 400 000 пъти по-голяма от мощността на излъчването на нашето Слънце! От нашата страна ζ от Скорпион не се вижда.




ЕРИДАН

 

 



ЕРИДАН заема обширна област от южната небесна полусфера. Само малка част от него може да се вижда от нашата страна през нощите от ноември до февруари. Заобиколено е от съзвездията Заек, Орион, Длето, Часовник, Южна хидра, Феникс, Пещ, Кит и Бик.

В огромната площ, която заема съзвездието Еридан от небесната сфера, в ясна и безлунна нощ с просто око могат да се видят около 100 звезди, но изобщо те са слаби. Само осем от тях са по-ярки от четвърта звездна величина.

По-ярките звезди от съзвездието Еридан, съединени с линии, образуват една „върволица“, която започва малко на запад и над звездата Ригел от Орион, продължава с криволичене на запад и достига съзвездието Кит. На границата на това съзвездие тя прави голям завой на юг и продължава на изток до съзвездието Длето. Тук тя отново прави един остър завой на югозапад и с резки зигзаговидни чупки продължава далеч на юг, гдето завършва с ярката звезда Ахернар (от 0,5m). Тази криволичеща върволица от звезди напълно съответствува на името на река Еридан[1], дадено на съзвездието.

 

  Митологията свързва съзвездията Скорпион и Еридан с трагичната участ на Фаетон.



Климена, дъщеря на морската богиня Темида, била толкова красива, че даже лъчезарният бог Хелиос (Слънцето), който всеки ден лети със златната си колесница високо над Земята, никъде не видял по-хубава девойка от нея. Оженил се за нея и тя му родила син, сияещ като баща си, затова му дала името Фаетон (т.е. сияещ), но не бил безсмъртен като него.

По цял ден Фаетон играел със своя братовчед Епаф — син на гръмовержеца Зевс. Един ден, кой знае защо, Епаф започнал да му се присмива:

— Макар да се казваш Фаетон, ти не си никакъв син на Хелиос. Ти си син на най-обикновен смъртен!

Като камък паднали тези думи в детската душа на Фаетон. Разплакал се той и затичал при майка си. Тя го прегърнала и го запитала защо плаче. Хълцайки, той й разказал колко тежко го е обидил Епаф.

Вдигнала ръце Климена към Слънцето и се заклела:

— О, сине мой! Заклевам се в лъчезарния Хелиос, който ни вижда и чува, че той е твоят баща! Нека той ме лиши от светлината си, ако не казвам самата истина! Иди при него в двореца му! Той ще те посрещне като свой син и ще потвърди думите ми!

Успокоен от думите на майка си, Фаетон отишъл в двореца на баща си Хелиос. Видял го отдалеч, седнал на златен трон, но не могъл да се приближи до него, защото очите на никой смъртен не могат да издържат ослепителната му светлина. Щом Хелиос видял Фаетон, зарадвал се и сиянието около него станало още по-силно. Фаетон му разказал как Епаф всял в него съмнението, че е негов син. Помолил го да разсее съмнението, като му даде доказателства, че е негов син.

— Ти си мой син! За да се увериш, поискай от мен каквото пожелаеш, и кълна се в свещените води на Стикс, че ще изпълня желанието ти!

Зарадвал се Фаетон от тези думи на Хелиос и го помолил да му даде само за един ден колесницата си с крилатите коне, за да премине с нея по небесните простори.

Потъмняло сиянието около Хелиос, щом чул тези думи. Умислен, той започнал бащински да го съветва:

— Помисли ли, сине мой, преди да поискаш това от мен! Та нима смъртен може да седи в моята колесница?! Даже никой от безсмъртните богове не може да я кара! Моите крилати коне се носят като вихър и ти нямаш сили да държиш юздите им и да ги управляваш. А пътят в началото е толкова стръмен, че ще ти се стори, че летиш право нагоре. Когато стигнеш най-големите висини, косата ти ще настръхне от страх, ако погледнеш надолу към Земята. След това конете стремглаво политат по стръмен път надолу, към водите на океана… Откажи се, сине мой, от това желание! По пътя има много чудовища, които и теб, и конете ще изплашат. Ти искаш да загинеш!

Непреклонен бил Фаетон. Още по-настойчиво искал от Хелиос да му даде колесницата си. Не се вслушал в съветите на баща си.

Не могъл Хелиос да наруши клетвата си в свещените води на река Стикс и разрешил на Фаетон да вземе колесницата му.

Отишъл Фаетон на източния край на Земята, гдето била златната колесница на Хелиос. Впрегнали в нея крилатите буйни коне. Нахранени добре с амброзия и напоени с нектар, те нетърпеливо пръхтели и тропали с копитата си. Обзет от невиждана радост, Фаетон седнал в колесницата и хванал юздите на конете. Богиня Еос (Зората) широко разтворила златните врати и в миг конете се понесли нагоре по стръмния път. Бясно препускали те, а силите на Фаетон не стигали, за да държи здраво юздите им и да ги управлява. Те летели без път, защото самият Фаетон не познавал пътя и не знаел къде да ги насочва. И ето пред конете се появил един огромен, страшен скорпион, покрит с отровни люспи. Насочил той към конете и към Фаетон дългото си смъртоносно жило. Изплашил се Фаетон от това чудовище, изпуснал юздите на конете и паднал по очи в колесницата. Почувствували се свободни, за да избягнат страшния скорпион, конете полетели стремглаво нагоре, нагоре…, към звездите, а колесницата се люшкала след тях и всеки миг можела да се преобърне.

Изплашила се богиня Селена (Месечината), като видяла как препускат в небесните простори конете на нейния брат Хелиос, изпуснати и неуправлявани от никого. Какво ли е станало с нейния брат Хелиос?

Издигнали се до висините, конете стремглаво се спуснали надолу към Земята. От огнената колесница буйни пламъци обхванали цялата Земя. Огънят превръщал в пепелища цветущите градове и плодородните поля. Запалили се планините, завряла водата в реките и моретата и облаци от гъсти горещи пари се издигали над тях… Изплашили се нимфите и с плач се скрили в дълбоките пещери. Скоро реките и моретата се превърнали в пресъхнали, дълбоко пропукани пустини… От непоносимата горещина се изплашили морските богове. Смърт заплашвала Земята. Тогава богиня Гея (Земята), обляна в сълзи, отправила молба към господаря на Небето и Земята, великия гръмовержец Зевс:

— О, велики господарю! Защо допускаш да загина аз, да загине царството на твоя брат Посейдон? Нима в тези пламъци трябва да изгори целият свят?

Чул молбата на богиня Гея великият Зевс. В миг изгасил страшните пламъци, които обвивали Земята. Вдигнал тежката си десница, хвърлил ослепителна светкавица и разбил на парчета огнената колесница. Разбягали се на всички страни крилатите коне на Хелиос. По цялото небе се разлетели огнените парчета от колесницата…

Обхванат от огнени пламъци, полетял към Земята Фаетон и паднал в река Еридан, далече от родината си. Дълбока скръб помрачила сияещия Хелиос от трагичната гибел на сина му и цял ден не се показал в не бесните простори…

Хесперийските нимфи извадили от река Еридан тялото на Фаетон и го погребали. Нещастната му майка Климена, обляна в сълзи, дълго търсила гроба му. И когато го намерила, горчиво плакала за своя любим син. Плакали и нейните дъщери хелиадите. Скръбта им била толкова голяма, че боговете се смилили над тях и ги превърнали в тополи. Застанали на бреговете на река Еридан, хелиадите-тополи се надвесили над нея. Сълзите им по техния брат непрестанно се ронили и падали във водите на река Еридан, като се превръщали в прозрачен кехлибар.

Съзвездията Скорпион и Еридан напомнят за трагичната смърт на Фаетон, който не послушал съвета на своя велик баща — лъчезарния Хелиос.

 

Скорпионът има и друга „заслуга“, за да блести като съзвездие на небето. Той ужилил по петата легендарния ловец Орион. От отровата му Орион умрял на остров Хиос.


Бележки:

[1] Според една легенда, тази митическа река е пренесената на небето река Стикс, която текла в подземното царство. В нейните свещени води са давали клетва боговете.

Според други легенди това е или р. Нил, или р. По.





Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   33


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница