Ангел Бонов Митове и легенди за съзвездията Съдържание: Предговор 3 Съзвездията и техните имена 4



страница15/33
Дата01.02.2017
Размер2.8 Mb.
Размер2.8 Mb.
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   33

Гарван (Corvus)



През нощите на април и май немного високо в южната страна над хоризонта добре се вижда трапец от ярки звезди. Това е съзвездието Гарван. То е заобиколено от съзвездията Девица, Хидра и Чаша.

ГАРВАН е малко съзвездие. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око до 15 звезди, но само четири от тях са по-ярки (около 3m). Те именно образуват трапец — характерната геометрична фигура на това съзвездие. В тази фигура трудно може да се види гарван, какъвто се рисува в старинните звездни карти и атласи.

В съзвездието Гарван няма интересни обекти, които да са достъпни за наблюдение с просто око или с малка далекогледна тръба.

Как е попаднал Гарванът сред съзвездията на небето, митологията разказва.

 

  Аполон — богът, лицето на който сияело като слънчевите лъчи, не се застоявал на Олимп. Той обичал да ходи сред хората, да ги напътствува, да им свири с лирата си нежни песни, да им създава весело настроение и радост.



Със сребърния си лък и златната си лира Аполон ходил и в най-далечните и непристъпни селища. Веднъж той дошъл в едно откъснато планинско селце, оттатък Тембийската долина. В него срещнал девойка, каквато никога и никъде не бил виждал — висока, стройна, с разпилени коси, а сините й очи весело и безгрижно сияели като ярки звезди. Тя се казвала Коронида. Пленен от величествената й красота, която по нищо не отстъпвала на красотата на безсмъртните богини, Аполон се оженил за нея и двамата заживели щастливо. Родило им се момченце, очичките на което блестели, както очите на майка му. Нарекли го Асклепий. Радост изпълнила сърцето на Аполон от този дар на боговете. Звуците на лирата му огласили планините и горите и в тях се заслушали дори и зверовете. Раждането на Аполоновия син зарадвало и боговете на Олимп и те го ознаменували с весели пиршества.

Още по-радостен и щастлив станал животът на Коронида и Аполон. Всеки ден те водели малкия Асклепий в гората и с вълнуваща радост гледали как той се вслушва в ромона на ручеите, къса цветя и бере ягоди и къпини.

Аполон имал и един гарван с блестящи като сребро пера, както впрочем и на всички други гарвани по онова време. Но гарванът на Аполон се отличавал от другите гарвани. Той можел не само да лети бързо като стрела, но и да говори. И когато на Аполон се наложило да замине на далечен път, казал на Коронида:

— Аз ще знам всеки ден как си ти и Асклепий. Моят гарван всеки ден ще идва при тебе и след това ще ми разказва как сте с Асклепий.

Заминал Аполон. Още на следващия ден изпратил гарвана при Коронида. Полетял той и отишъл при нея. Поздравил я от Аполон, поприказвали и бързо полетял обратно, защото Аполон с нетърпение го чакал. Още отдалеч започнал да му разказва: „Коронида е добре! Асклепий расте!“

Така всеки ден гарванът носил вести на Аполон. Но един ден, кой знае как и защо, гарванът полетял, както винаги, при Коронида, но не минало много време и долетял обратно, много по-бързо от друг път, и някак си припряно и смутено започнал да говори: „Кор…, Кор…, Кор…“

Нищо не разбрал Аполон от несвързаните му думи. Най-после гарванът казал по-разбрано: „Коронида… само с приятелките си се весели. Тя никак не се грижи за твоя син…“, и замлъкнал.

С мъка и гняв Аполон веднага тръгнал, за да се увери сам в това, което му разказал гарванът. Стигнал в горичката, сред която бил домът му, и видял бялата дреха на Коронида небрежно метната на едно дърво, а самата тя тичала в гората… „Гарванът не ме е излъгал“ — рекъл на ума си Аполон. Без да помисли, насочил стрелата си… Чул се сърцераздирателен писък… Коронида паднала пронизана от стрелата. В предсмъртните си минути тя му казала, че Асклепий е добре и си играе, а тя, като видяла, че той се връща при нея, хвърлила дрехата си, за да може по-бързо да тича из гората и да го посрещне. Казала му, че нищо друго не е правила по време на отсъствието му. Гледала е Асклепий и се грижела за него. Той вече пораснал и може да говори… Навел се Аполон да я прегърне и да я вдигне от земята, но тя била вече мъртва…

В дълбока скръб потънал бог Аполон от смъртта на Коронида, която той причинил поради лъжата на гарвана… Ето че и той долетял. „Кор…, Кор…, Кор…“ разграчил се той. Вдигнал глава Аполон и го проклел: „Проклета птица! Вече никога да не можеш да изговаряш нито една дума, а само да грачиш! Нека сребърнобелите ти пера станат черни като катран!“

Оттогава всички гарвани станали черни. Бог Аполон поставил гарвана сред съзвездията, за да напомня на хората за измамата и те никога да не предприемат прибързани и необмислени постъпки.



Гарван (Corvus), Чаша (Crater) и Хидра (Hydra)



СЪЗВЕЗДИЕТО ЧАША принадлежи към малките съзвездия. Заобиколено е от съзвездията Гарван, Хидра, Секстант, Лъв и Девица. Най-високо е над южната страна на хоризонта и най-добре се вижда през априлските нощи. В ясна и безлунна нощ в съзвездието Чаша могат да се видят с просто око около 20 звезди, но повечето от тях са слаби, приблизително на границата на видимостта с просто око. Само три от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Те образуват триъгълник — характерната геометрична фигура на съзвездието.

В съзвездието Чаша няма никакви обекти, които да привличат вниманието.

На старинните звездни карти и атласи се вижда чудна картина: Гарван, сграбчил огромна Хидра в ноктите си, готов да я клъвне с клюна си. Малко по-далеч от него има една чаша, която едва се крепи и всеки миг може да падне и да се разлее водата от нея.

Как са попаднали на небето сред съзвездията Гарванът, Хидрата и Чашата, митологията вълнуващо разказва.



Бог Аполон издигнал величествен жертвеник и приготвил всичко, за да направи жертвоприношение на своя баща Зевс — господаря на Небето и Земята. В последния миг видял, че няма вода за жертвоприношението, а наблизо нямало никакъв извор. Извикал своя сребърнобял гарван, дал му една златна чаша и му наредил бързо да донесе вода от планината, която се синеела в далечината. Сграбчил гарванът чашата и отлетял… Но съзрял палма, отрупана с плодове. Кацнал гарванът на нея, за да си похапне от фурмите. Но те били още зелени и стипчиви. А толкова много искал да си хапне узрели фурми! Без да помисли за поръчението на Аполон, гарванът решил да почака, докато узреят фурмите, да си хапне от тях и след това да отиде за вода. Минавали дните, но фурмите бавно зреели. Минало много време. Най-после те узрели. Нахранил се до насита гарванът с узрели фурми, но било изминало толкова много време, докато чакал, че вече нямало никакъв смисъл да ходи за вода. И гарванът решил с хитрост да оправдае постъпката си. Видял една хидра, спуснал се, здраво я сграбчил в ноктите си и отлетял с нея обратно.

Смирено застанал пред бог Аполон гарванът и му разказал, че не могъл да вземе вода от извора в планината, защото хидрата го пазела и не му позволила да налее вода в чашата. За да го увери, той му донесъл самата хидра.

Избухнал в гняв Аполон. Как смеел гарванът да не изпълни поръчението му и още повече да се осмелява да го лъже — него, всевиждащия и всезнаещ бог! Той проклел гарвана. Сребърнобелите му пера станали черни и наредил водата да бъде твърда, докато отново узреят плодовете.

За да не се забравя никога тази случка, бог Аполон превърнал гарвана, чашата и хидрата в съзвездия и ги оставил на небето.



Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   33


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница