Ангел Бонов Митове и легенди за съзвездията Съдържание: Предговор 3 Съзвездията и техните имена 4



страница19/33
Дата01.02.2017
Размер2.8 Mb.
Размер2.8 Mb.
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   ...   33

Северна корона (Corona Borealis)



СЕВЕРНА КОРОНА е малко, но едно от най-красивите съзвездия. Най-добре се вижда през нощите от април до август. Заобиколено е от съзвездията Херкулес, Змия и Воловар.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Северна корона могат да се видят с просто око около 20 звезди, но изобщо те са слаби. Най-ярката звезда е Хема[1] от втора звездна величина.

Това, с което съзвездието Северна корона[2] привлича погледа, е особената фигура, която образуват по-ярките звезди в нея. Петте звезди от четвърта звездна величина (три отляво и две отдясно на Хема) са правилно наредени като венец, в средата на който наистина като бисер блести звездата Хема.

В съзвездието Северна корона е новоподобната звезда, която се означава с T. Досега са наблюдавани две нейни избухвания (в 1866 и 1946 г.), т.е. през 80 години. Когато T от Северна корона избухне като Нова, т.е. има максимален блясък, тя е най-ярката звезда в съзвездието Северна корона (по-ярка дори и от Хема). След избухването блясъкът й отслабва и тя става звезда от 11m. Впрочем между избухванията й тази звезда е достъпна за наблюдение само с телескоп. Звездата T от Северна корона е на разстояние 2600 св. г. Тя е двойна система, в която главната звезда е червен гигант, а спътникът е бяло джудже. Следващото избухване на T от Северна корона трябва да стане през 2026 г. Тогава тя ще стане „нова“ звезда и ще привлече погледа на хората.

Особено интересна е звездата R от Северна корона. Обикновено тя е на границата на видимостта с просто око, като се наблюдават малки, съвсем неправилни изменения на блясъка й. Понякога съвсем неочаквано и без каквато и да е закономерност блясъкът й бързо намалява и тя става звезда от 10m, а често е от 15m и може да се наблюдава само с големи телескопи. Звездата остава слаба различно време — от няколко месеци до няколко години. След това блясъкът й започва да се повишава, докато звездата отново стане видима с просто око, от около шеста звездна величина. Както се вижда, изменението на блясъка на R от Северна корона е обратно на изменението на блясъка при „новите“ звезди. R от Северна корона е представител на цял клас подобни на нея звезди.

В митологията няма по-трогателна легенда от легендата, която разказва как короната се е появила като съзвездие на небето.


 

 



Дълго време живял щастливо атинският цар Егей. Но мъката, че няма деца, започнала да го угнетява. Отишъл в Делфи при пророчицата Пития на Аполон, за да я запита защо боговете не му дават деца. От нейния замъглен и двусмислен отговор той нищо не могъл да разбере и още повече се отчаял. Отишъл в гр. Троизена при царя на Арголида Питей. Той му разгадал думите на жрицата Пития — Егей ще има син, който с подвизите си ще прослави Атина.

Силно желание обзело цар Питей да има такъв внук и затова дал дъщеря си Етра за жена на Егей. Направили сватбата с големи тържества и Егей останал в Троизена. Отново щастието се върнало при него, очаквайки раждането на обещания от боговете син. Наистина Етра родила син Тезей. Но той не бил син на Егей, а на бог Посейдон, владетеля на моретата и на техните глъбини.

След раждането на Тезей Егей решил да се завърне в Атина. Преди да тръгне, отишъл в планината и там в една яма оставил меча и сандалите си, като ги закрил с голяма скала. На тръгване за Атина той казал на жена си Етра:

— Там, под скалата в планината са мечът и сандалите ми. Когато Тезей порасне и стане толкова силен, че сам да отмести скалата, да ги вземе и да дойде в Атина. По меча и сандалите ще позная, че е моят син.

Заминал Егей за Атина, като оставил Тезей под грижите на майка му и дядо му. Бързо расъл малкият Тезей и всеки следващ ден ставал все по-силен. Надминал връстниците си не само по ръст и сила, но и по съобразителност и умение да стреля с лък и да хвърля безпогрешно копие.

Когато навършил шестнадесет години, майка му, като показала огромната скала в планината, му казала какво има под нея. Ако може, да я отмести, да вземе меча и сандалите и да отиде в Атина при баща си.

Зарадвал се Тезей и веднага се затичал към планината. Отместил огромната скала, без да напряга всичките си сили, и тя с трясък полетяла надолу по стръмния планински склон. Взел меча и сандалите и тръгнал за Атина.

Не бил лек пътят на Тезей. Една след друга пред него се изпречвали все по-големи опасности за живота му, които трябвало да отстранява. Най-напред върху него се нахвърлил страшният великан Перифет — син на бог Хефест. С огромния си боздуган Перифет безмилостно смазвал всеки пътник. Но Тезей го убил и взел боздугана му. След това той победил и безмилостния разбойник Синид, който, като огъвал два огромни бора, привързвал пътника за върховете им и пускал боровете. Така той разкъсвал всеки пътник и се наслаждавал на ужасните писъци. Тезей го победил и го привързал за същите борове. Така Синид бил постигнат от същата смърт, каквато причинявал на хилядите пътници.

Славата за подвизите на Тезей се разнесла из цяла Гърция. Жителите на Кромион отправили към него гореща молба да ги избави от свирепия глиган, който опустошавал околностите на града и разкъсвал всеки, който се мерне пред него. Тезей веднага се съгласил. Отишъл в опустошената ливада край града и заоглеждал околностите, за да открие глигана. Но глиганът вече го видял. С пяна на устата и с кървясали очи се втурнал срещу Тезей. Спокойно Тезей извадил меча си и го насочил към глигана, който, заслепен от яростта си, се нахвърлил върху него и сам се нанизал на огромния меч. Като скала се търкулило чудовището сред опустошената от него ливада. От кръвта му се образувало цяло езеро. Жителите на Кромион от радост със сълзи на очите благодарили на Тезей, загдето ги избавил от бедствията на глигана. Още по-далеч се разнесла славата на героя.

Тезей продължил пътя си за Атина. Той трябвало да мине покрай огромна пропаст, надвесена над морето. На високите стръмни скали, надвесени над морето, жестокият разбойник Скирон карал всеки пътник да мие краката му. Щом пътникът се навеждал, Скирон силно го ритвал и той с писък политал от скалите в пропастта и падал в бурното море. А там огромна костенурка разкъсвала тялото му и го изяждала.

Скирон принудил и Тезей да измие краката му. Покорно Тезей се навел, но сграбчил краката на разбойника и го хвърлил от скалите в морето, гдето костенурката веднага го разкъсала и изяла.

Още много подвизи извършил Тезей, преди да пристигне в Атина. Из цяла Гърция се разнесла славата му на голям и безстрашен герой. В Атина той се представил на цар Егей не като негов син, а като чужденец, който моли за подслон. Като спазил свещения обичай на гостоприемството, цар Егей го приел в двореца си. Ала неговата жена, магьосницата Медея, познала Тезей и веднага скроила план да го погуби, защото, ако Егей разбере, че Тезей е негов син, тя ще загуби положението си на господарка в двореца. Като се престорила, че изпълнява волята на Зевс — покровителя на пътниците, Медея устроила тържествена вечеря в чест на госта-чужденец, като пред него оставила чаша с вино със силна отрова. Седнал Егей от едната страна на Тезей, а Медея — от другата. През време на вечерята Тезей, за да се освободи от тежестта на меча, го извадил и Егей познал веднага своя меч. Погледнал сандалите на госта и познал своите сандали. Тогава, просълзен от радост, станал цар Егей, прегърнал Тезей и обявил на всички, че това е неговият син, който му дали боговете и са му отредили да стане най-прославения герой на Атина. Един от гостите разкрил на Егей зловещия план на Медея да отрови Тезей. Егей излял виното от чашата и изгонил Медея от двореца си. Със сина си Медон тя отишла в Мидия.

Радостната вест, че Тезей е в Атина, бързо се разнесла из цяла Атика. Народът устройвал тържества и игри. Няколко дни продължили народните веселия. Хората се радвали, защото очаквали Тезей да ги избави от Критския бик, който опустошавал цяла Атика и много хора измрели, промушени от неговите огромни и остри рога.

Тезей отишъл в Маратон, гдето върлувал бикът. Едва стигнал там и бикът с ярост се нахвърлил върху него. Тезей го хванал за огромните рога и така извил главата му, че бикът легнал омаломощен на земята. Овързал го с тежки железни вериги и го отвел в Атина. Там го принесъл в жертва на бог Аполон.

Никакви тържества, никакви игри не устроили атиняните, за да ознаменуват подвига на Тезей, който ги избавил от голямото бедствие. Цяла Атина била потопена в скръб. Всички хора, облечени в черни дрехи, с наведени глави плачели. Наближавал денят да пращат жестокия данък на цар Минос.

Преди много години атиняните убили Андрогей, син на Критския цар Минос, и той им наложил да му плащат жесток данък — през девет години да му изпращат на остров Крит седем юноши и седем девойки. Щом пристигнели там, Минос ги затварял в своя прочут дворец-лабиринт, с толкова много преплетени коридори, че който влезел вътре, било невъзможно да излезе В двореца-лабиринт се намирало ужасното чудовище Минотавър — с човешко тяло и глава на разярен бик. Щом Минотавърът подушвал юношите и девойките в лабиринта, нахвърлял се върху тях и безмилостно ги разкъсвал и изяждал.

Дошъл денят, в който атинските юноши и девойки трябвало да заминат за остров Крит. Те били вече в обвития с черен плат кораб, когато Тезей пристигнал на морския бряг. Тъжната гледка изпълнила със скръб и мъка сърцето му: навсякъде потънали в скръб хора, от очите на които се леели сълзи… Тезей решил да замине и той за остров Крит и да избави завинаги атиняните от този жесток данък. Това можел да постигне само ако убие Минотавъра.

Не искал Егей да пусне сина си да замине на остров Крит, гдето Минотавър сигурно ще го разкъса и изяде, но Тезей настойчиво го молил и смело му казал:

Трябва или да убия Минотавър, или той да ме изяде. Не мога да понасям това голямо нещастие на атиняните да продължава и в бъдеще!

Съгласил се цар Егей. Тезей веднага принесъл жертва на бог Аполон и като призовал богиня Афродита да го покровителствува, й принесъл в жертва един тлъст овен.

Заминал Тезей с черния кораб за остров Крит. Няколко дни плавали и през цялото време не преставали да текат сълзите от очите на юношите и девойките. Пристигнали там. Заедно с тях Тезей отишъл при цар Минос. Посрещнал ги той доволен, че атиняните редовно му плащат определения данък. Но Минос много се изненадал, когато Тезей му казал, че иска доброволно да влезе в двореца-лабиринт при Минотавър. Без да подозира намеренията на Тезей, Минос дал съгласието си да влезе и той в двореца заедно с юношите и девойките, за да сподели участта им. В този миг в стаята влязла с разкошен венец от цветя, бисери и скъпоценни камъни на главата Ариадна — прекрасната дъщеря на цар Минос. Покровителката на Тезей, богиня Афродита, запалила страстна любов в сърцето на Ариадна. С дяволитите си очи тя дала знак на Тезей да я почака пред входа на двореца-лабиринт, преди да влезе в него.

Тезей повел разбитите от скръб и мъка юноши и девойки към двореца-лабиринт. На входа го чакала Ариадна, която без знанието и позволението на баща си дала на Тезей един огромен остър меч и едно кълбо от здрава ленена нишка. Нищо не му казала тя, но очите й по-ясно говорели, че му желае успех в борбата с Минотавър и ще го чака на входа, защото без него не може да живее.

Тезей завързал краят на нишката за входа и влязъл в двореца-лабиринт. След него с наведени от скръб и страх глави вървели юношите и девойките. Повървели малко и Тезей им казал да останат и да го почакат, а той сам тръгнал по преплетените коридори, като размотавал кълбото и ленената нишка оставала по пътя му. Дълго вървял Тезей, докато стигнал леговището на Минотавър. Като разярен бик чудовището се нахвърлило с див рев върху Тезей, за да го прободе с дългите си остри рога. Но той посрещнал с меча си огромната глава на Минотавър. Наранен, Минотавър се отдръпнал, за да се нахвърли след това с още по-голяма ярост върху Тезей. Няколко пъти Минотавър се нахвърлял, но се отдръпвал с все по-големи и по-тежки рани, които Тезей му нанасял с острия си меч. Най-после Минотавър изчерпал силите си. Когато, изнемощял, за последен път се нахвърлил върху Тезей, той го хванал за рогата и извил главата му така, че чудовището започнало да се мята и да тресе целия дворец-лабиринт с ужасния си рев. С един удар на меча Тезей го пронизал и Минотавър се проснал мъртъв като огромна скала.

Отдъхнал си Тезей от тежката борба с разяреното чудовище и по нишката тръгнал обратно към изхода на двореца-лабиринт. Дошъл при младежите, казал им, че е убил Минотавър, взел ги със себе си и ги извел от двореца-лабиринт. На входа го чакала Ариадна, развълнувана от неговия невиждан подвиг. Развеселили се юношите и девойките и започнали да играят… Но нямало време за губене. Всеки момент Минос можел да разбере, че Минотавър е убит и да вдигне войската си срещу Тезей. Затова Тезей бързо приготвил своя кораб, качил младежите в него, а самият той, след като пробил дъната на корабите на Минос, взел Ариадна на ръце и я внесъл в кораба. Покровителят на морските пътувания бог Аполон и бог Посейдон, бащата на Тезей, изпратили попътен вятър и корабът като стрела се понесъл по тихите вълни на безбрежното море. Неизказано щастлива се чувствувала Ариадна със своя любим… Неусетно те стигнали остров Наксос. Тезей решил да слязат на скалистия остров, за да си починат спътниците му.

След като се нахранили, Тезей и Ариадна заспали до един хълм, огряван от лъчите на Хелиос. Насън пред Тезей застанал богът на виното Дионис и със строг глас му казал:

— Тезей, ти вземаш Ариадна, но всемогъщият Зевс, на когото тя е внучка, е отредил тя да бъде моя жена. Замини веднага, а нея остави, за да не се стовари върху тебе гневът на великия Зевс…

Стреснал се Тезей и се събудил. Погледнал Ариадна, която кротко спяла, насълзили се очите му, но не можел да не изпълни желанието на бог Дионис. Разбудил спътниците си, тихичко се качили в кораба и отплували.

Събудила се Ариадна. Разбрала, че е изоставена на този пуст и скалист остров, разплакала се и молила боговете за помощ… Отникъде нищо… Само разярените вълни на морето с трясък се разбивали в острите крайбрежни скали на острова. Дълго плакала и проклинала съдбата си Ариадна. Отчаяна, тя седнала на една гола скала и горчиво заплакала. В този миг пред нея се явил Дионис. Трогнат от нейната мъка и страдание, взел венеца от главата й и го хвърлил към небето. Докато венецът летял, цветята и вплетените в него бисери и перли се превърнали в звезди, които образували на небето съзвездието Северна корона. Със своето сияние те напомнят за мъката и страданията, които преживяла Ариадна на пустия остров Наксос. Ариадна станала жена на Дионис и той я отвел на Олимп.

Мъка разкъсвала сърцето на Тезей по Ариадна. От скръб той забравил да смени черните платна на кораба с бели, както се уговорил с баща си, в случай че убие Минотавър и се връща жив.

Застанал на една висока скала на морския бряг, цар Егей видял в далечината, че корабът на Тезей се връща с черни платна. Мисълта, че синът му Тезей е изяден от Минотавър, го отчаяла и той се хвърлил от скалата в морето. Оттогава то се нарича Егейско море.


Бележки:

[1] Хема значи бисер, перла или скъпоценен камък.

[2] Нашият народ нарича съзвездието Северна корона Софрата, Тепсията или Паничката.



Сподели с приятели:
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   ...   33


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница