Ангел Бонов Митове и легенди за съзвездията Съдържание: Предговор 3 Съзвездията и техните имена 4



страница20/33
Дата01.02.2017
Размер2.8 Mb.
Размер2.8 Mb.
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   33

Делфин (Delphinus)



ДЕЛФИН е малко съзвездие. Най-добре се вижда през нощите от юли до ноември. Заобиколено е от съзвездията Пегас, Малък кон, Орел, Стрела и Малка лисица.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Делфин могат да се видят с просто око около 30 звезди, но те са слаби. Само три от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Те заедно с още една слаба звездичка образуват добре очертан ромб. От тази характерна геометрична фигура на съзвездието Делфин нашият народ го нарича Малкият кръст. Невъзможно е в геометричната фигура на това съзвездие да се види делфин, какъвто е нарисуван в старинните звездни карти и атласи.

В съзвездието Делфин няма забележителни обекти, които да се виждат с просто око. Интересна е звездата γ от Делфин, която е двойна звезда. Главната звезда в тази система е точно такава, каквато е нашето Слънце. Спътникът й е малко по-гореща звезда от нея. Периодът на тази двойна звезда не е известен. Предполага се, че той е няколко хиляди години. Тази двойна звезда може обаче да се наблюдава само с телескоп. Как делфинът е заел място на небето сред съзвездията, митологията разказва…

 

В дълбочините на безкрайното море живеел в своя приказен дворец владетелят на моретата Посейдон, брат на великия гръмовержец Зевс. Бурните морски вълни стихвали, щом бог Посейдон вдигнел дясната си ръка със страшния тризъбец.



Много божества заобикаляли Посейдон. Между тях бил и морският прорицател Нерей, който знаел и разкривал най-съкровените тайни на бъдещето на богове и смъртни.

Петдесет дъщери имал Нерей, една от друга по-красиви и по-палави. Хванали се за ръце, една след друга нереидите излизали от морските глъбини и заигравали хоро по зелените ливади на брега на остров Наксос. Стихвали морските вълни, сякаш искали да слушат техните нежни песни, които огласяли морската шир. Даже вятърът утихвал и само полъхвал, за да развява златистите им коси… Излязъл из морските глъбини и владетелят на морето бог Посейдон със своя тризъбец. Заслушал се той в дивните песни на нереидите и се възхищавал на тяхната младост и божествена красота. Амфитрита, най-палавата и най-красивата, пленила сърцето му и той решил да я отвлече със златната си колесница в своя дворец — дълбоко в бездните на морето, за да му стане съпруга. Хитрата Амфитрита познала по очите му неговото намерение и като пеперуда литнала по ливадите и се изгубила от погледа на Посейдон. Дълго тичала тя и най-сетне стигнала западния край на Земята, там, гдето Атлас поддържал на плещите си целия небесен свод. Разказала тя на Атлас, че бог Посейдон я преследва, и го помолила да я скрие. Атлас я скрил в дълбочините на океана…

Дълго търсил Посейдон Амфитрита, пребродил всички морета, надзъртвал и в най-тъмните кътчета на дълбочините им, но напразно… Никъде не намерил прекрасната Амфитрита. Потънал в мъка бог Посейдон, в нищо не намирал утеха. Но един ден при него дошъл делфинът и му казал къде се е скрила Амфитрита. Веднага се понесъл със златната си колесница Посейдон, намерил Амфитрита в океанските дълбочини и я докарал в двореца си. Заживяла с мъжа си Амфитрита в подводния дворец, заобиколена от божества, които изпълнявали всяко нейно желание.

Не забравил бог Посейдон, че за щастливия семеен живот с Амфитрита му е помогнал делфинът. Заради неговата услуга той го отнесъл на небето и го оставил да блести като съзвездие Делфин.



Водолей (Aquarius)



ВОДОЛЕЙ е зодиакално съзвездие. Най-добре се вижда през нощите от август до октомври. Заобиколено е от съзвездията Кит, Южна риба, Козирог, Орел, Пегас и Малък кон.

В обширната област от небесната сфера, която заема съзвездието Водолей, могат да се видят с просто око около 90 звезди, но само седем от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Те са наредени в една силно извита дъга. В средната й част петте по-ярки звезди образуват като че ли някакъв съд, от който изтича струя вода.

В съзвездието Водолей няма интересни обекти, които могат да се виждат с просто око. Но в него близо до звездата ν от Водолей е най-ярката и най-голямата от всички планетарни мъглявини. Нейният диаметър е 300 000 пъти по-голям от разстоянието на Земята до Слънцето (астр. ед.). Голямата яркост на тази планетарна мъглявина се дължи на горещата звезда, която е в нейната централна част. Температурата на повърхността на тази звезда е 130 000° — една от най-горещите звезди.

Планетарната мъглявина в съзвездието Водолей е на разстояние 590 св. г. от нас. Тя е особено ефектна при наблюдаване с неголям телескоп.

Близо до звездата γ от Водолей е радиантът на метеорния поток Аквариди, който се наблюдава от 1 до 8 май. Максимумът му е на 4 май, когато за един час могат да се видят 36 метеора.

В съзвездието Водолей близо до звездата 5 е радиантът на друг поток Аквариди, който се наблюдава от 15 до 31 юли. Максимумът му е на 28 юли, когато за един час могат да се наблюдават 14 метеора. Този поток е по-беден от първия.

Съзвездието Водолей след периода на невидимостта му за почва да се вижда добре над южната страна на хоризонта с на стъпването на есента, когато започват есенните дъждове. Забелязали това явление, древните гърци са виждали в това съзвездие коленичил човек, който държи наведена делва, от която се излива струя вода. Така се представя съзвездието Водолей в старинните звездни карти и атласи.

 

 



Митологията свързва съзвездието Водолей с всемирен потоп.

През медния век хората били много лоши и зли. Непрекъснато воювали те помежду си, не отглеждали животни, не принасяли жертви на боговете и не ги почитали. Затова всемогъщият господар на Небето и Земята Зевс ги намразил и решил да унищожи целия човешки род. Без да подозират намерението на Зевс, хората продължили да се избиват помежду си, от ден на ден ставали все по-зли и заприличвали на истински зверове. Само двама души знаели и очаквали деня, в който Зевс ще изпълни решението си. Това били синът на Прометей Девкалион и неговата жена Пира.

Всяка година Девкалион ходел в далечния Кавказ и с мъка гледал баща си, прикован на огромната скала. Но Прометей разговарял спокойно с него, давал му съвети и напътствия. Той предвиждал, че Зевс ще унищожи хората и казал на сина си да направи голям кораб, да складира в него храна и да чака уречения ден.

Девкалион изпълнил съвета на баща си. Тъкмо когато направил кораба и го напълнил с храна, гръмовержецът Зевс изпратил на Земята непрекъснат проливен дъжд. Той забранил на ветровете да духат освен на влажния южен вятър Нот, който безспирно духал и гонил надвисналите над Земята тъмни дъждовни облаци. Ден и нощ валяло, валяло… Изляла се водата от реките и моретата, започнала да залива Земята и все повече да се издига. Под нея останали полята и горите, селата и градовете и вече започнали да изчезват планините. Само тук-там се виждали над водата някои по-високи планински върхове. Навсякъде се виждала само вода… Сред безбрежната вода се носил само един кораб, който непрекъснато се издигал заедно с водата. В него били Девкалион и Пира. Девет дни се люшкал корабът им и едва достигнал до показващия се над водата връх на планината Парнас. Тук, на това малко късче земя, Девкалион и Пира седнали и зачакали. Престанал дъждът, но всички хора били издавени до един. Видели Девкалион и Пира, че само те са останали живи, и изпитали страх от самотата сред безкрайните води. Направили жертвоприношение на Зевс, който ги запазил от безкрайните дълбоки води.

Постепенно водата започнала да спада, късчето земя, на което били Девкалион и Пира, сякаш растяло и ставало все по-голямо. След няколко дни водата се оттекла. Показала се земята — безлюдна, без поля и ливади, без цветя и дървета, като безкрайна напукана пустиня. Още по-мъчно станало на Девкалион и Пира от тази мъртва пустиня, сред която не се чувал никакъв звук, издаван от живо същество.

Един ден при Девкалион и Пира дошъл вестителят на боговете — Хермес. Изпратил го Зевс, за да му каже Девкалион желанието си. Заради добротата му Зевс бил решил да изпълни всяко негово желание. Не мислил дълго Девкалион и казал на Хермес:

— Само едно желание имам и моля великия Зевс, ако желае, да го изпълни: Да насели земята отново с хора!

Отлетял Хермес на Олимп и предал на Зевс желанието на Девкалион. Зевс се съгласил. Отново изпратил Хермес при Девкалион и Пира, за да им каже какво трябва да правят. В миг Хермес долетял при тях и предал:

— Слизайте надолу по планината и хвърляйте зад себе си костите на вашата майка!

Разбрал Девкалион, че „костите“, това са камъните. Събрал той камъни, събрала и Пира и като слизали по склона на планината, хвърляли камъните, без да се обръщат. Когато свършили камъните, се обърнали и видели зад себе си много хора. Камъните, които хвърлял Девкалион, се превърнали във високи, стройни мъже, а камъните на Пира — в прекрасни жени.

Съзвездието Водолей напомня на хората за сина на Прометей Девкалион, наследил от баща си голяма обич към хората.

Според друг вариант на мита Водолей изобразява Ганимед.

Синът на троянския цар Лаомедонт Ганимед бил висок и строен момък и толкова красив, че било много трудно да се различи от бога на светлината, златокъдрия Аполон. Веднъж, когато Ганимед пасял стадата на своя баща и весело си тананикал, Зевс го съзрял от висините на Олимп и веднага изпратил своя орел да го вземе. Като тъмен облак се спуснал орелът на Зевс, обхванал Ганимед и го понесъл нагоре, нагоре…, в светлите простори на Олимп. Там Зевс надарил Ганимед с безсмъртие и му възложил да поднася амброзия и нектар на боговете по време на техните пиршества. Като вода се леел нектарът, който Ганимед поднасял на Зевс и на боговете. Затова на някои старинни карти картината на съзвездието Водолей изобразява човек, който тича, държейки в ръцете си съд (делва) с изтичаща от него водна струя.




Сподели с приятели:
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   33


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница