Ангел Бонов Митове и легенди за съзвездията Съдържание: Предговор 3 Съзвездията и техните имена 4



страница22/33
Дата01.02.2017
Размер2.8 Mb.
Размер2.8 Mb.
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   33

Стрела (Sagitta)


СТРЕЛА принадлежи към малките съзвездия. Намира се в Млечния път. Най-добре се вижда през нощите от юли до ноември. Заобиколено е от съзвездията Делфин, Орел, Херкулес и Малка лисица.

В ясна и безлунна нощ върху фона на Млечния път в съзвездието Стрела могат да се видят с просто око двадесет звезди, но само две от тях са по-ярки от четвърта звездна величина.

В съзвездието Стрела няма интересни обекти за наблюдение с просто око. Само звездата S от Стрела, която е дългопериодична на цефеида, заслужава да се отбележи. Блясъкът й се изменя от 5,8m до 7m с период 8,38 денонощия.

Съединени с линия, по-ярките звезди в съзвездието Стрела образуват фигура, която би могла да се оприличи на летяща стрела.

За появяването на Стрела сред съзвездията на небето митологията разказва.



 

 



Това е стрелата, с която Херкулес убил орела, който в продължение на 30 000 години кълвал черния дроб на Прометей.

Според друг вариант това е стрелата, с която бог Аполон убил чудовището Питон.

Гръмовержецът Зевс често посещавал прекрасната Латона. Но колкото и предпазлив да бил, не могъл да се укрие от своята ревнива съпруга богиня Хера. На него тя, разбира се, нищо не могла да стори, но омразата й се изляла върху Латона. Тя изпратила един огромен страшен змей Питон, който непрекъснато я преследвал. Къде ли не ходила Латона, но никъде не могла да се скрие от това чудовище. Най-после дошла на остров Делос, който като кораб се носел по вълните на безкрайното море. Щом стъпила на него, из морските глъбини изникнали две огромни скали, които заковали на едно място острова. Питонът не можел да дойде на острова. На този пустинен остров намерила спокойствие Латона и родила Аполон, бога на светлината. С неговото раждане целият остров бил облян от златиста светлина, раззеленили се треви, разцъфтели цветята и дърветата, весело запели птичките… Зарадвала се цялата природа. От висините на Олимп долетели богините на остров Делос, за да отпразнуват раждането на бог Аполон, да му поднесат подаръци, амброзия и нектар.

Понесъл се лъчезарният бог Аполон със своята лира, със сребърен лък на рамо и стрелник със златни стрели над моретата и полята. Разпръсквайки обилна светлина, той прогонвал мрака от земята и бил готов да унищожи всяко зло, създавано от него.

Спомнил си бог Аполон за страшния Питон, който преследвал майка му, и полетял към неговото леговище, за да му отмъсти. То се намирало сред непристъпни остри и високи скали, в една дълбока пропаст, обгърната от непрогледен мрак. Силен трясък и грохот се чували от дълбочините на пропастта. Надвесил се бог Аполон над нея, но лъчезарните му лъчи не могли да проникнат в дълбокия мрак. В този миг излязъл от леговището си страшният Питон. Разтреперали се скалите от неговото огромно тяло, покрито с люспи и остри като мечове шипове, което се извивало като обръчи сред скалите. Сякаш огън изгарял всичко, гдето минело ужасното чудовище. С ярост Питон се устремил към сияещия бог Аполон, широко разтворил грамадната си уста, за да го глътне. В миг бог Аполон пуснал една стрела. Изсвистяла тя и се забила в разтворената уста на чудовището. Кръв като река потекла от нея. Питон с трясък се строполил мъртъв в дълбоката пропаст. С огромни скали бог Аполон затрупал тялото на Питон в пропастта. На мястото й се ширнала равнина, сред която по-късно той изградил свещения град Делфи със светилище. В него оставил жрицата Пития да разкрива на хората волята на неговия баща Зевс за тяхното бъдеще.

Стрелата, с която убил ужасния Питон, бог Аполон оставил на небето. Сега тя блести сред съзвездията като съзвездие Стрела.

Според друг вариант за Стрелата митологията разказва:

Ескулап, син на бог Аполон, бил изкусен лекар. Той не само лекувал болните от всякакви болести, но възкресявал и умрелите. Уплашил се Хадес, владетелят на подземното царство на сенките, че скоро царството му ще остане без сенки, и се оплакал на своя брат, Гръмовержеца Зевс. С мълнии, които бог Хефест изковавал в ковачницата си с помощта на циклопите, Зевс убил Ескулап (Асклепий).

Узнал за смъртта на своя син, бог Аполон отмъстил на циклопите, загдето помагали на Хефест да изковава мълниите. Отишъл бог Аполон недалеч от ковачницата на бог Хефест и когато циклопите излизали от нея, изсипал върху тях стрелите си и ги избил до един[1].

Една от стрелите, с които избил циклопите, бог Аполон оставил на небето като съзвездие, което с блясъка си да напомня за унищожаването на страшните великани — циклопите. Така на небето се появило съзвездието Стрела.


Бележки

[1] Загдето бог Аполон избил циклопите, Зевс го наказал да бъде една година слуга на някого. Затова Аполон слугувал на Адмет.

Центавър[1] (Centaurus)


 

ЦЕНТАВЪР е съзвездие, разположено изцяло в Южната небесна полусфера и заема обширна видима площ от нея. От нашата страна се вижда съвсем малка част от това съзвездие ниско над южната страна на хоризонта през майските нощи. Заобиколено е от съзвездията Вълк, Прав ъгъл, Муха, Пергел, Кораб, Корабни платна и Хидра.



В ясни и безлунни нощи в съзвездието Центавър могат да се видят с просто око около 150 звезди, но само десетина от тях са по-ярки от трета звездна величина.

Голямата си популярност съзвездието Центавър дължи на обстоятелството, че в него се намира най-близката до нас звезда. Това е звездата α от Центавър от нулева звездна величина (третата по яркост звезда на небесната сфера след звездите Сириус и Канопус). От нашата страна α от Центавър не се вижда. Разстоянието до нея е 4,3 св. г.

α от Центавър е жълта звезда, каквато е и нашето Слънце. В действителност тя е тройна звезда (тройна система), в която главната звезда е точно α от Центавър. По-близкият й спътник е на около 18 ъглови секунди от нея. Той е червено джудже с температура на повърхността 4400°. Периодът на обиколката му около центъра на тежестта на системата е 80 години. Третата компонента в тази тройна система е звездата Проксима (най-близка) — в действителност е най-близката до нас звезда. Тя е с 360 милиарда километра по-близо до нас, отколкото звездата α от Центавър. Макар и най-близка до нас, Проксима е невидима с просто око, а само с по-мощни телескопи. Тя е от 11 зв. вел. От главната звезда на системата (α от Центавър) Проксима е приблизително на два градуса (четири видими лунни диаметъра). Периодът на обиколката й около центъра на тежестта на системата не е точно определен; той е от порядък на десетки хиляди години. Проксима е звезда, която принадлежи към хладните червени джуджета.

По-ярките звезди от съзвездието Центавър образуват неправилен удължен многоъгълник. В южната му страна до него се допира тесен четириъгълник, в единия връх на който блести звездата а от Центавър. Не е възможно в тази геометрична фигура на съзвездието Центавър да се види образът на митическото същество Кентавър, което се рисува на старинните звездни карти и атласи.

Митологията е свързала съзвездието Центавър с кентавъра Хирон. По неизвестни причини получило се е така, че две съзвездия (Стрелец и Центавър) са свързани с Хирон — най-мъдрия от кентаврите, учителя на прославените митически герои Херкулес, Язон, Орфей, Ахил и др.


Бележки

[1] Центавър — на латински, а Кентавър — на гръцки.




Сподели с приятели:
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   33


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница