Ангел Бонов Митове и легенди за съзвездията Съдържание: Предговор 3 Съзвездията и техните имена 4



страница28/33
Дата01.02.2017
Размер2.8 Mb.
Размер2.8 Mb.
1   ...   25   26   27   28   29   30   31   32   33

Жираф (Camelopardalis)



ЖИРАФ е околополюсно съзвездие, което по всяко време може да се види над хоризонта. То заема обширна област от северната небесна полусфера. Заобиколено е от съзвездията Голямата мечка, Дракон, Рис, Колар, Персей, Касиопея и Малката мечка.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Жираф могат да се видят с просто око 50 звезди, но повечето от тях са на границата на видимостта с просто око. Даже най-ярките звезди в това съзвездие са по-слаби от четвърта звездна величина. Затова съзвездието Жираф се счита за най-тъмната (в смисъл на най-бедната откъм ярки звезди) област от цялото северно звездно небе.

В съзвездието Жираф няма обекти, които да привличат вниманието за наблюдение. Единственият обект в него, който може да задоволи любителя-астроном, е разсеяният звезден куп с ъглови размери шест минути. Но той е на границата на видимостта с просто око и трудно се наблюдава. В зрителното поле на бинокъл или на неголяма тръба този звезден куп представлява ефектна картина.

За пръв път Жираф е отделено в съзвездието от Барчиус (зетя на Кеплер) в издадената от него звездна карта през 1624 г. Но той не обяснява причините, поради които е поставил на небето Жираф. Може да се предполага, че това съзвездие е отглас от географските открития, които са вълнували тогавашната епоха. Съзвездието Жираф е своеобразен паметник върху звездното небе на пътешествията в екзотичните южни страни.






Единорог (Monoceros)



ЕДИНОРОГ е обширно съзвездие, разположено на небесния екватор и изцяло в Млечния път. Заобиколено е от съзвездията Хидра, Кормило, Голямото куче, Орион, Близнаци и Малкото куче.

Съзвездието Единорог най-добре се вижда от началото на декември до края на април. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око 85 звезди, но изобщо те са много слаби. Само пет от тях са по-ярки (две от 4m и три от 5m), но те не образуват никаква характерна геометрична фигура.

Единственият обект в съзвездието Единорог, който привлича вниманието, е известната дифузна мъглявина, която се нарича Розетка. Тази красива светла мъглявина изглежда дискообразна и на пръв поглед може да се вземе за планетарна мъглявина. Но при по-внимателно изучаване се вижда, че тя е една от многобройните светли дифузни мъглявини. Тя се осветява от една звезда, разположена в нея.

Дифузната мъглявина Розетка има ъглов диаметър около един градус (приблизително два видими лунни диаметъра). Тя се намира на разстояние около 3600 св. г. от нас. С просто око не може да се наблюдава, а само с телескоп.

Съзвездието Единорог се е появило за пръв път на звездните карти през 1624 г. Картината му на старинните звездни карти и атласи е твърде интересна: Единорог се представя като кон с дълъг рог на челото, наподобяващ носорог. Появяването върху небето сред съзвездията на такова животно, което не съществува и никога не е съществувало в природата, вероятно е отглас от фантастичните разкази на пътешествениците по време на великите географски открития в екзотичните и непознати чужди страни.



Гълъб (Columba)



ГЪЛЪБ е южно съзвездие и за географската ширина на нашата страна се издига съвсем ниско над южната страна на хоризонта. Най-високо е над него (на 12 ъглови градуса) и най-добре се вижда през януари и февруари. Заобиколено е от съзвездията Кормило, Живописец, Длето, Заек и Голямото куче.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Гълъб могат да се видят с просто око 40 звезди. Те са изобщо много слаби (на границата на видимостта с просто око). Само четири от тях са по-ярки (две от 3m и две от 4m). Те не образуват никаква характерна геометрична фигура.

Съзвездието Гълъб е въведено от Хевелий в неговия звезден атлас. Както и при другите съзвездия, въведени от него, той е счел за целесъобразно в неголямата „празнина“, между отдавна известните съзвездия със слаби звезди, да постави един Гълъб.


Малка лисица (Vulpecula)



МАЛКА ЛИСИЦА е неголямо съзвездие, разположено в Млечния път. Най-добре се вижда от юли до ноември. Заобиколено е от съзвездията Пегас, Делфин, Стрела, Херкулес и Лебед.

В ясна и безлунна нощ с просто око могат да се видят в това съзвездие 45 звезди, но повечето от тях са на границата на видимостта с просто око. Даже най-ярките звезди от Малка лисица са от около пета звездна величина.

В съзвездието Малка лисица има една сравнително ярка дългопериодична променлива звезда цефеида. Нейният блясък се изменя от 5,9m до 6,8m с период 4,44 денонощия.

Най-интересният обект в съзвездието Малка лисица, който заслужава да бъде виден от всеки любител-астроном, това е относително ярката и със значителни видими размери (4’x8’) планетарна мъглявина, която се означава с M27. Намира се на разстояние 980 св. г. В нейната централна част се намира гореща звезда с температура на повърхността 100 000°. Тази звезда осветява цялата планетарна мъглявина. С просто око мъглявината не може да се наблюдава, но с обикновен бинокъл тя се вижда много добре.

Как е попаднала Малката лисица на небето между съзвездията Лебед и Орел?

Съзвездието Малка лисица е въведено от Хевелий. За пръв път то е показано в неговия звезден атлас от 1690 г. Както вече отбелязахме, Хевелий е въвел нови съзвездия в „празнините“ между отдавна известните съзвездия. Неговите съображения за имената на въведените от него съзвездия понякога са съвсем своеобразни. Такъв е и случаят със съзвездието Малка лисица, за което сам той казва: „Лисицата е животно лукаво, жестоко и лакомо, подобно на орел.“ Затова той счита, че съседството на Малка лисица и на Орела на небето е напълно естествено. В действителност обаче съзвездията Малка лисица и Орел са разделени от тясното и продълговато съзвездие Стрела.




Сподели с приятели:
1   ...   25   26   27   28   29   30   31   32   33


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница