Ангел Бонов Митове и легенди за съзвездията Съдържание: Предговор 3 Съзвездията и техните имена 4



страница9/33
Дата01.02.2017
Размер2.8 Mb.
Размер2.8 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   33

Орион (Orion), Голямото куче (Canis Major), Малкото куче (Canis Minor) и Заек (Lepus)



ОРИОН е едно от най-красивите съзвездия на цялото звездно небе. Най-високо е над хоризонта и най-добре се вижда от декември до март. То привлича погледа с ярките си звезди и с огромната видима площ, която заема. Заобиколено е от съзвездията Близнаци, Единорог, Еридан и Бик.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Орион могат да се видят с просто око около 120 звезди. Най-ярките от тях са червената Бетелгейзе и бялата Ригел (и двете от нулева звездна величина). Те заедно с още две звезди от 2m образуват характерната геометрична фигура на съзвездието Орион — голям, удължен, неправилен четириъгълник. В средата му са наредени малко наклонено три звезди от втора звездна величина, които образуват „пояса“ на Орион.

Освен споменатите звезди в съзвездието Орион има още десет звезди, по-ярки от четвърта звездна величина. Но необходимо е богато въображение, за да се види в конфигурацията на звездите легендарният ловец Орион, високо вдигнал с дясната си ръка огромен боздуган и с преметната лъвска кожа на лявата ръка. В дясното рамо на Орион е звездата Бетелгейзе, а в стъпалото на левия му крак е звездата Ригел[1]. Звездата θ блести в неговия изкривен меч, а звездата χ — в боздугана му. Десетината слаби звездички, „безразборно разхвърляни“, напомнят за лъвската кожа, която Орион е преметнал през протегнатата си лява ръка.

Най-силно впечатление в съзвездието Орион прави звездата Бетелгейзе със своя червен цвят. Тя е свръхгигант. Диаметърът й е 450 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето. Ако в центъра й поставим Слънцето, то в нея биха се поместили орбитите на планетите до Марс включително! Разстоянието до тази звезда-свръхгигант е 650 светлинни години.

Бетелгейзе е една от най-интересните и лесно достъпни за наблюдение с просто око полуправилни променливи звезди. В измененията на блясъка й се разкриват два периода, които се наслагат: единият има продължителност 180 дни, а другият — 2070 дни. Разкрита е и друга особеност в измененията на блясъка на Бетелгейзе — свивания и раздувания на звездата, т.е. намаляване и увеличаване на нейния диаметър. Това се доказва въз основа на непосредствени измервания на диаметъра на Бетелгейзе със звезден интерферометър. Следователно звездата Бетелгейзе е полуправилна променлива цефеида, измененията на блясъка на която се дължат на неправилни пулсации. Когато звездата е свита, диаметърът й е най-малък, температурата й е най-висока и яркостта — най-голяма. Обратно, когато звездата е най-раздута, диаметърът й е най-голям, температурата на повърхността й е най-ниска, а яркостта — най-малка.

Звездата Ригел е гигант, който излъчва 23 000 пъти по-интензивно от нашето Слънце.

В съзвездието Орион около звездите θ и ι (гдето е мечът на Орион) в ясни и безлунни нощи се вижда с просто око размито светло петно. Това е забележителната дифузна светла мъглявина в съзвездието Орион, която е особено интересен обект за астрономите. Разбира се, с просто око се вижда нищожно малка част от тази дифузна мъглявина. Но тя е единствената дифузна мъглявина, която може да се вижда с просто око. За разлика от галактиките, които са звездни системи, подобни на нашата звездна система — Галактиката, дифузната мъглявина в Орион е образувана от газ в твърде разредено състояние (главно водород). За да се добие представа за невъобразимо малката й плътност, ще посочим, че газът от нея в 100 кубически километра тежи само един милиграм!

Средният диаметър на дифузната мъглявина в Орион е 16 светлинни години, а разстоянието и от нас е 1150 светлинни години. Тя се намира в нашата Галактика.

В съзвездието Орион близо до звездата Бетелгейзе се намира радиантът на метеорния поток Ориониди, който се наблюдава от 16 до 23 октомври. Максимумът на този поток е на 21 октомври, когато за един час могат да се наблюдават около 10 метеора — ориониди.

ГОЛЯМОТО КУЧЕ


 

Съзвездието ГОЛЯМОТО КУЧЕ се вижда най-добре от януари до март. В него е звездата Сириус — най-ярката звезда върху цялата небесна сфера. Заобиколено е от съзвездията Кормило, Гълъб, Заек и Единорог.



В ясна и безлунна нощ в съзвездието Голямото куче могат да се видят с просто око около 80 звезди, от които по-ярки от четвърта звездна величина са само 10. Петте, най-ярките от тях (заедно със Сириус), образуват характерната геометрична фигура на това съзвездие — удължен ромбоид, около най-източния връх на който има редица от няколко звездички. Не се изисква голямо усилие на въображението, за да се види в тази фигура бягащо куче с дълга извита опашка, в устата на което блести звездата Сириус.

Съзвездието Голямото куче дължи своята известност преди всичко на Сириус, която е най-ярката от всички звезди и е от минус 1,4m. Тя е една от най-близките до нас звезди — на 9 светлинни години.

Изучавайки собственото движение на Сириус, Бесел направил заключение, че тази звезда има невидим спътник. Действително такъв бе открит. Оказа се, че той е звездичка от 8,6m. Този спътник на Сириус се оказа първата открита звезда бяло джудже. Масата му е приблизително равна на масата на Слънцето, но диаметърът му е само три пъти по-голям от диаметъра на Земята. Следователно неговата средна плътност е невъобразимо голяма. Кибритена кутия, напълнена с вещество от него, би тежала един тон!

Интересен обект за наблюдение с просто око в съзвездието Голямото куче е затъмнително променливата звезда UW. Блясъкът й се изменя от 4,5m до 4,8m с период 4,4 денонощия.



МАЛКОТО КУЧЕ


  

Съзвездието МАЛКОТО КУЧЕ най-добре се вижда от декември до май. То привлича погледа с червеникавата звезда Процион от първа звездна величина. Разположено е симетрично на съзвездието Орион спрямо Млечния път. Заобиколено е от съзвездията Рак, Хидра, Единорог и Близнаци.



В ясна и безлунна нощ в съзвездието Малкото куче могат да се видят с просто око около 20 звезди, но само две от тях са по-ярки — Процион и Гомейза (от трета зв. вел.). Съзвездието Малкото куче няма характерна геометрична фигура. В него няма и обекти, достъпни за наблюдение с просто око. Интересно е да отбележим, че Процион е втората звезда, на която въз основа на предположението на Бесел е открит невидим спътник. Той е също бяло джудже, десет пъти по-малък от спътника на Сириус, и е много по-плътен от него. Наблюдението му е трудно даже за астрономите-специалисти, които разполагат с големи телескопи.

ЗАЕК

 

Съзвездието ЗАЕК принадлежи към малките съзвездия. Най-високо е над хоризонта и най-добре се вижда от януари до март. Заобиколено е от съзвездията Голямото куче, Гълъб, Еридан и Орион.



В съзвездието Заек могат да се видят с просто око до 40 звезди. Само осем от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Четири от тях, най-ярките, образуват добре очертан трапец — характерната геометрична фигура на съзвездието Заек. Едва ли тази фигура може да се оприличи на бягащ заек, какъвто се рисува в старинните звездни карти и атласи.

В съзвездието Заек няма забележителни обекти, достъпни за наблюдение с просто око.

Въображението на древните гърци е увековечило на небето със съзвездията Орион, Голямото куче, Малкото куче и Заек една ловна сцена.

За легендарния ловец Орион митологията разказва. Той бил строен, красив и пъргав. С двете си кучета Голямото куче и Малкото куче ходел на лов из горите и планините за диви зверове. Голямото куче подгонило един заек и той се сгушил в краката на Орион.

Въоръжен с огромен боздуган и остър меч, Орион по неизвестни причини преследвал плеядите, но срещу него се нахвърлил разярен бик. Вдигнал високо с дясната си ръка тежкия боздуган Орион, без да се страхува, и зачакал приближаването му, за да го удари по главата.

Бродил Орион из планините и гъстите гори, ловувал диви зверове и най-после пристигнал на остров Хиос. Там един скорпион го ужилил и той умрял. Но Ескулап, научил за преждевременната му смърт, отишъл на остров Хиос да го възкреси, както възкресявал и други умрели. Разтревожил се владетелят на подземното царство Хадес, че Ескулап му отнема сенките, и се оплакал на своя брат гръмовержеца Зевс. С мълнии и светкавици Зевс убил Ескулап.

Зевс превърнал в звезди Орион, Скорпион и Ескулап и ги оставил на небето да блестят като съзвездия. Той поставил редом със Скорпион Ескулап на едната страна на небето, а Орион на противоположната страна, за да не се опита Ескулап да възкреси Орион. Затова, когато Скорпион и Ескулап се виждат над хоризонта, Орион е под хоризонта и не се вижда. А когато Орион се вижда над хоризонта, Скорпион и Ескулап са под хоризонта и не се виждат.

Според друг мит жестока участ сполетяла Орион. В един горещ летен ден той отишъл в гъстите гори на Китерон. Сякаш жар сипели лъчите на Хелиос и даже в гората горещината била непоносима. Орион потърсил ручей, за да се разхлади. След дълго лутане стигнал във вечнозелената и цветуща долина Гаргафия в Беотия, посветена на богинята на лова Артемида. Бистър като сълза ручей течал през долината, обрасла с буйна зелена трева и цветя, а кипарисите, чинарите и брезите със зелените си листа хвърляли гъсти сенки. Приятна прохлада и аромат от дивните цветя разнасял тихият ветрец из цялата долина.

Освежен, Орион тръгнал по ручея и унесен от прохладата, стигнал до една чудна пещера, цялата обвита в зеленина. Само през малка пролука в зеленината се виждало в нея прозрачно като кристал езеро. В тази пещера богиня Артемида търсила прохлада след всяко ловуване в Китеронските планини. Никой смъртен не знаел тази нейна пещера и никой смъртен не можел да се приближи до нея и да види богинята, когато се разхлаждала в бистрите като сълза води на езерото.

Неусетно Орион дошъл до входа на пещерата тъкмо когато прелестната богиня Артемида оставила лъка си и стрелите и влязла в нея. Спътничките й, прекрасните нимфи, събули сандалите й, съблекли я, привързали косата й и започнали да я обливат с кристалната вода. В този миг на входа се показал Орион. Изпищели нимфите и оградили богинята, за да не я видят очите на смъртен. Зачервена от яд и гняв, богиня Артемида превърнала Орион в красив елен с огромни клонести рога и дълги тънки крака, но запазила човешкия му разум. Хукнал из гората страхливият елен. Той съзнавал постигналото го голямо нещастие. От очите му капели едри сълзи, но не можел да говори и да изкаже страданията си.

Тичал из гората еленът, но двете негови любими кучета Голямото куче и Малкото куче го подушили и подгонили. Искал Орион да се спре и да им каже, че е техният господар, но не можел да говори. Още по-едри сълзи потекли от очите на елена и по-силно започнал той да тича из гористите планини. Но и кучетата като стрели летели след него. Настигнали го. С ярост се нахвърлили върху елена и го разкъсали. Така Орион трагично загинал от собствените си кучета, загдето единствен от смъртните, макар и неволно, зърнал дивната красота на прелестната богиня Артемида.

След смъртта на прочутия ловец Орион боговете го поставили на небето като съзвездие заедно с любимите му Голямо куче и Малко куче.

  Сред нашия народ най-известна е една част от съзвездието Орион, която той нарича Ралица[2]. В разположението на звездите δ, ε и ζ които образуват „пояса“ на Орион, и звездите σ, θ и χ които образуват десния крак на Орион, въображението на народа е виждало ралото, а в звездата Сириус — орача, остена на който образуват звездите η, τ и β от Орион. Звездата Процион от Малкото куче е кучето на орача, а воловете му са звездите α и γ от Орион.

В древен Египет звездата Сириус е била на особена почит. По появяването й, след периода й на невидимост, сутрин и лъчите на изгряващото Слънце, жреците предсказвали разливането на р. Нил, което било от жизнено значение за древните египтяни. По звездата Сириус жреците определили приблизително продължителността на тропическата година, която е в основата на древноегипетския слънчев календар. Уточняван през хилядолетията, този календар се използува сега от цивилизованите народи в целия свят.

Римляните са наричали звездата Сириус Канинула (Кучешка звезда — от думата канис, която значи куче). За тях появяването на тази звезда в лъчите на изгряващото Слънце показало, че настъпват непоносимите летни горещини. Настъпвало времето на пожари и различни епидемии. Богатите през време на горещините отивали във вилите си, а народът понасял тежко последиците от горещините. За римляните летните горещини били „кучешко време“ — каникула (ваканция).

  За звездата Сириус сред нашия народ се разказва следната легенда. В ранна есен керван от коли, натоварени с жито, спрял да пренощува. През нощта керванджиите се събудили и видели на изток ярка бяла звезда (Сириус). Взели я за Зорницата[3], впрегнали колите и тръгнали в тъмната нощ. Но вместо да се зазори, нощната тъма оставала непрогледна. Заблудил се керванът, попаднал в тинесто блато и всички загинали. Затова народът нарича Сириус Лъжикерван.


Бележки

[1] Арабското име Бетелгейзе означава „Рамо на гиганта“, а Ригел — „Крак на гиганта“.

[2] Появяването на съзвездието Орион след полунощ в ранна есен е напомняло на народа за есенната оран и сеитба. Затова в тази част на съзвездието той виждал рало, орач с остен, колата с воловете и кучето.

[3] Зорницата е планетата Венера. Изгряването й означава, че скоро ще изгрее и Слънцето.




Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   33


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница