Апостол на вярата за божия човек смит уигълзуърд



страница1/25
Дата18.11.2017
Размер1.87 Mb.
Размер1.87 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25

АПОСТОЛ НА ВЯРАТА

ЗА БОЖИЯ ЧОВЕК СМИТ УИГЪЛЗУЪРД


АПОСТОЛ НА ВЯРАТА 1

На корицата: 2

Предисловие: 3

Сламката 3

“Ще му дам помощничка” 6

Славата после 9

Изпълнен със сила от свише 14

След приемането на духовното кръщение 16

В служба на изцерението 20

Всички следващи в тази глава изцерения ни бяха дадени от брат Залтер 22

В непрекъсната работа 27

Чудеса в Австралия и Нова Зенландия 30

Посещението в Швейцария и Швеция 34

Тайната за неговата духовна сила 38

Предизвикателят 41

Освободен от алчността 44

Живот на радост 46

Голямата духовна борба 47

Подборка от негови проповеди относно духовните дарби 50

Словото на познанието и вярата 56

Дарове за изцерение и чудеса 59

Разпознаване на духове 61

Дарба за пророкуване 63

Дарба за езици 65

Какво означава изпълнен със Святия Дух 69

Силата в името на Исуса (Деяния 3:1-6) 71

Живот в Духа (2 Коринтяни 3 глава) 74

Правда 77

Слово на живот (Деяния 5:1-20) 80

Действаща вяра 82





На корицата:


Смит Уигълсуърд преди да се превърне в световноизвестен евангелист и истински апостол на вярата, той беше само един сръчен водопроводчик от Брадфорд (Англия). Принадлежеше към ранното движение “Изцеление чрез вяра”, въодушевено изследваше Новия Завет, а духовната му опитност отговаряше като на тази на първите християни.

През октомври 1907 г. той получи Божието всеоръжие, което самият определя по следния начин: “Във вторник сутринта огънят падна в мен и започна да гори. Цялото ми тяло беше проникнато от светлина и от святото присъствие на Бога. Споменът за онзи час надвишава способността ми да изразя почувстваното. И когато не намирах думи да излъча Божието докосване до душата си, вътрешното ми същество беше изпълнено с невероятна сила. За мое учудване говорех на някакъв странен език. От този момент почувствах как една горяща любов завладя сърцето ми...”

Тази голяма любов го поверяваше в служба на милосърдието, което днес се върши от малцина. Книгата ни дава сведения за пътя на този странен служител на Бога, книга, в която обикновеният, не сложен начин на мислене е свързан с отдаване на Бога. Всеки, който я чете, бива грабнат от действието на Живия Бог. За нас Смит Уигълсуърт е един истински апостол на вярата, желаещ да ни помогне изцяло да уповаваме на възкръсналия Господ Исус Христос.


Предисловие:


Подобно на Джон Бънян - ковач от Бедфорт, и на издателя на “Поклонници”, Смит Уигълсуърт беше също ковач тенекеджия в Бардфорд. Той проповядваше в различни части на света и по отношение на служението си беше действително изпълнен с белезите на апостолите. Можем да кажем, че действуваше чрез знанията, дадени му от Словото. Той не си водеше дневник, но ония, които получиха благословение чрез него, носят в сърцата си част от тях. Никой не може да чете тази книга, без да бъде запалена вярата му, защото книгата говори за една действително невероятна личност. Ако Уигълсуърд можеше да прочете тази биография, щеше да извика: “Не нам, а на Теб, Господи, принадлежи славата и величието!” Както мнозина апостоли, той не беше образован, но познаваше Христос и Словото Божие. Той беше изпълнител на Словото и се осмеляваше да вярва в Божиите обещания.

Тази биография е създадена благодарение помощта на неговите приятели и служители, водени от негови собствени разкази. Лично той не е написал книга. Това произведение се появява в Европа чрез неговия мил зет. При превода беше направен опит да се запази личния му начин на изразяване. Божията вярност и благословение да придружават това издание.




Сламката

1859 г. се счита за годината на най-голямото ирландско съживление. Само 2 години преди това, мощно съживление имаше и в Америка. Понеже хората отново потърсиха Господа, във всеки голям град се провеждаха молитвени събрания, които се посещаваха от хиляди. Духът действаше така силно, че според изследвания, всеки месец от смърт към живот преминаваха около 50 000 души. Радостните свидетелства за съживленията в Ирландия и Америка накараха вярващите от Англия да търсят Господа в молитва. Скоро след това и в тази страна започна да гори огънят на съживлението. Спържън говореше в Лондон пред огромни множества и на всяко събрание мнозина приемаха Исуса като свой Господ и Спасител.

В южната част на острова, във Валис, с великолепна евангелизаторска дейност бе надарен Кристиан Еванс. Новоповярвалите бяха свръх щастливи в събранията му, те дори танцуваха от радост. Това беше причината огромни маси грешници да потърсят Христа. В същото време сърцата на мнозина посещаващи методистката църква бяха сгряти по един особен начин. На чудна употреба от Господа се радваше един от евангелистите - Уилям Бут. През 1859 г. той и църквата му се отдадоха на евангелизаторска дейност. Ръководен от Господа, за основен център на дейността си избра най-бедния квартал в източната част на Лондон. Най-отчаяните грешници бяха превърнати в светии. Така тръгнаха из страната и проповядваха Евангелието. По-късно Бут образува Армията на спасението. Всичко това стана през 1859 г. – годината на съживлението. В град Менстън, графство Йорешайр, Англия, се роди Смит Уигълсуърд. Когато по-късно той беше в Ривърсайд, Калифорния, по време на едно събрание, ние го помолихме да ни разкаже биографията си: “Баща ми беше беден и работеше много часове на ден срещу ниско заплащане, за да изхранва майка ми, три момчета и едно момиче. Спомням си един студен зимен ден, баща ми трябваше да изкопае и засипе ров, дълъг 6,50 метра и 1 метър дълбок за 3,50 марки. Майка ми го молеше да почака докато земята се размрази, така работата му би била по-лека. Но той се нуждаеше от пари за храна, защото у дома нямахме нищо. Той започна работата си с кирката. Земята беше дълбоко замръзнала. Отдолу обаче, бе мека и мокра. Когато беше изхвърлил вече пръстта, долетя една червенушка. Тя порови малко, намери червей и кацна на клон наблизо. Там тя изпя една малка, хубава песен. До този момент баща ми беше отчаян, но чрез великолепната благодарствена песен на червенушката доби свежа енергия и каза: “Щом тази червенушка може да пее толкова хубаво само за един червей, тогава и аз ще мога да работя за добрата си жена и за четирите си хубави деца.”

След като навърших 6 години, започнах работа на полето. Трябваше да събирам цвекло. Спомням си как ръцете ми бяха изранени от непосилния труд, продължаващ от сутрин до вечер. От 7-годишна възраст започнах да работя в предачницата за вълна заедно с моя по-голям брат и баща ми. Бяха тъкачи в същата фабрика. От този момент нататък стана по-лесно, у догма имахме повече за ядене.

Баща ми беше голям любител на птици. У дома си имахме 16 пойни птици. Подобно на него и аз ги обичах. При всяка възможност бях навън и търсех гнезда. Веднъж намерих едно, пълно с птиченца и понеже мислех, че са изоставени, ги взех и им намерих място в моята спалня. По някакъв начин обаче, птиченцата бяха открити от своите родители и те идваха да ги хранят в моята стая. По-късно аз и братята ми ловяхме пойни птички, които продавахме.

Майка ми беше много трудолюбива, постоянно прекрояваше някакви стари дрехи. Обикновено носех палто, чийто ръкави бяха твърде дълги, но през студената зима това беше много приятно. Не мога да забравя студените зимни нощи, когато в 5 часа сутринта трябваше да стана от леглото, да закуся набързо, да измина 3 км до работното си място. Всеки ден работехме по 12 часа. Често казвах на баща си: “Много е времето, което прекарваме в предачницата - от 6 ч. сутринта до 6 ч. вечерта.” Спомням си сълзите в очите му, когато отговори: “Винаги ще бъде до 6 часа. Понякога ми се струва, че докато стане 6 часа минава цял месец.”

Не мога да не си спомня времето, в което съм търсил Господа. При все, че нито баща ми, нито майка ми познаваха Бога, аз Го търсех. Често коленичех в полето и Го молех да ми помогне. Най-често молех да ми помогне да намеря птичи гнезда и сякаш по интуиция знаех къде са. Веднъж тръгнах на работа и се изви тежка буря. Имах чувството, че около половин час бях обграден от огън. Гърмяха гръмотевици и огнени светкавици и бях мокър до кости; не се страхувах от силната буря. Баба ми и дядо ми бяха методисти. Понякога ме вземаха на събранията си. Когато бях на 8 години, в църквата им се провеждаха евангелизаторски събрания. Спомням си една неделя, още сутринта в 7 часа, тия странни хора танцуваха около голямата печка в църквата. Ръкопляскаха и пееха: “О, Агне, Жертвено Агне, Голготско Агне, Ти беше принесено в жертва. При все това живеем, чрез Теб живеем ние.” След като ръкоплясках и пях с тях, в душата ми дойде ясното съзнание за новорождението. Погледнах учудено към Голготското Агне. Вярвах, че Бог ме обича и е умрял за мен. Живот дойде в мен, вечен живот, който идва от Бога. Почувствах, че Той желае да бъдем Негови и то точно такива, каквито сме. Неговите условия са толкова обикновени. Той казва само: “Повярвай!” Разликата беше истинска. От този ден аз никога не съм се съмнявал в спасението си!

Липсваха ми слова. Колкото пораствах, толкова повече мислех. Думите, с които изразявах мислите си, бяха малко. Приличах на майка си. Тя можеше да разказва дадена история, но това, което казваше, беше неразбрано. Баща ми обикновено я прекъсваше с думите: “Не, майко, ти трябва да започнеш отново.” Тя не можеше да се изразява правилно. С мен сякаш беше същото. С голяма радост посещавах събранията, най-вече тия, в които се свидетелствуваше. Веднъж аз също станах, но ми липсваха думи да изразя онова, което ставаше дълбоко в сърцето ми. Сълзи напираха в очите ми. Докато един забележителен ден при мен дойдоха трима души. Аз плачех, защото не можех да говоря. Те положиха ръце върху мен. Духът Божий се изля върху ми и бях освободен от това робство. Вече не само вярвах, но можех и да говоря.

От времето на моето покаяние, аз станах ловец на души за Исус. Първият човек, който спечелих за Христа, беше моята майка. Когато бях на 9 години, ме считаха за голям, защото работех в предачницата като постоянно зает работник. През ония дни посещението на училището не беше задължително. Затова и бях лишен от него. Баща ми желаеше всеки от нас да посещава висшата английска църква. Лично той обаче не чувстваше необходимост да отиде там, но обичаше пастора. Брат ми и аз бяхме в хора на църквата. Макар че не можех да чета, бързо усвоявах мелодиите и текста. След като децата навършваха 12 години, биваха потвърждавани за служение в църквата от епископа. Аз бях между девет и десет, когато епископът положи ръка на главата ми. Спомням си това чувство много добре. След 40 години, когато бях кръстен със Святия Дух, го усетих отново. Цялото ми тяло бе изпълнено със съзнанието за Божието присъствие и това остана за много дни. След службата, в която децата даваха решението си да служат на Бога пред всички, видях момчетата да се проклинат и да се карат. Всичко това ме учудваше, търсех разликата между тях и себе си.

Когато бях на 13 години, се преместихме в Брадвар. Там отидох при методистите и започнах да навлизам в един по-дълбок духовен живот. Бях любопитен към всичко, свързано с Бога. Тази църква провеждаше особени мисионерски събрания. Те избраха 7 момчета, които трябваше да говорят. Аз бях едно от тях. Дадени ми бяха 3 седмици на разположение, за да си подготвя 15 минутна проповед. Тези три седмици прекарах в молитва. Спомням си силно казаните по време на проповедта ми “Амин” и “Алелуя”. Не си спомням за какво точно говорих, но зная, че това, за което говорех, беше изпълнено с голяма ревност. Бях стоплен с горящ копнеж да водя хората към моя Спасител. По онова време търсех млади хора, на които разказвах за великолепното спасение. Непрекъснато желаех да споделям с останалите радостта, която притежавах. Мнозина обаче, нямаха голям интерес. Това беше загадка за мен.

Считах, че не съм достатъчно тактичен. Навсякъде носех Новия Завет, при все, че ми беше трудно да чета. Бях на 16 години, когато Армията на спасението започна работата си в Брадфорд. Радвах се, че мога да бъда сред тия сериозни люде. В ония дни ми беше вложено в сърцето да постя и да се моля за определени души. Всяка седмица преживявахме как огромни групи от грешници предаваха сърцата си на Христа.

В предачницата, където работех, имаше един Богобоязлив човек, който беше тенекеджия. Работех при него като помощник. Този човек ми разказа за водното кръщение и за значението му. Още си спомням думите му: “Ако желаеш да следваш Господа, ти не знаеш какво има да стори Той с теб.” Изпълнен с радост исках да изпълня Словото, за да бъда погребан с Него и чрез водното кръщение да изляза от този воден гроб, за да започна нов живот. Тогава бях на 17 години. Този верен човек ми разказа за първи път за повторното идване на Господа. Винаги, когато чувствах, че Бог ми липсва, бях неспокоен в мислите си. Исус ще дойде и няма да бъда готов да Го посрещна. До известна степен да бъда до този човек, на работното си място, беше улеснение за мен. Щом го видех, знаех, че Господ не е идвал през последната нощ и не ме е оставил.

Аз бях в Армията на спасението, защото чувствах, че тя имаше по-голяма сила за служение, отколкото която и да е друга общност. Прекарвахме по цели нощи в молитва. Мнозина биваха хвърляни на пода от силата на молитвата за по 24 часа. В ония дни ние наричахме това духовно кръщение. Тези първи войници от Армията на спасението притежаваха огромна сила. Ние бяхме единни и всяка седмица се молехме за 50 или 100 души. Аз гледах на Господа и със сигурност Той беше този, който ми помагаше във всичко.

Когато бях на 18 години, потърсих работа при един тенекеджия. Лъснах обувките си, сложих нова яка и отидох в дома на този човек. Той обаче каза, че не му е необходим помощник. Отговорих: “Благодаря ви много, господине, много съжалявам.” Човекът ме придружи до вратата, след което извика след мен: “Ти се отличаваш от другите, не искам да те изпусна.” След това ми даде поръчки да изготвя на редица жилища водната инсталация. За една седмица свърших работата. Майсторът беше много учуден и каза: “Това е невъзможно!” Но след като прегледа работата, остана много доволен. При все това реши, че не може да даде работа на такива бързо работещи.

Когато станах на 20 години, се преместих в Ливърпул. Силата Божия действаше силно върху мен. Имах огромното желание да помагам на младите. Всяка седмица около мен се събираха групи от босоноги, гладни и измъчени момчета и момичета. Печелех добре и давах всичко за изхранване на тези деца. Ходехме обикновено на пристанището. Какви благословени събрания имахме! Стотици от тях бяха спасени. С един мой приятел решихме да посещаваме болници и кораби. Господ ми даде широко сърце за бедните. Работех тежка работа и всичко, което печелех, давах на бедните, за себе си не оставях нищо. В неделя постех и се молех по цял ден. Спомням си за събранията ни в болниците, по корабите или в Армията на спасението, когато винаги са били спасявани не по-малко от 50 души. Бяха дни на голямо съживление. Висши офицери (проповедници) на събранията от Армията на спасението ме подканяха да говоря. Не знаех защо бях поощряван, понеже речникът ми беше беден и аз често плачех пред хората. Стараех се към един по-добър начин на изразяване, подобно на Еремия бях готов и с извор от сълзи. Но стоях пред хората и плачех, подканях ги да дойдат напред и да плачат за Господа. Благодаря на Бога за тия дни, защото Бог държеше в мен разчупен дух.

Спомените за ония дни в Ливърпул са много скъпи за мен. Когато станах на 24 години, вътрешно бях ръководен да се върна в Бердфорд. Живеех с мисълта да отворя тенекеджийска работилница. През свободното си време желаех да помагам в Армията на спасението. Тук се запознах с най-доброто момиче, което трябваше да стане моя жена.






Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница