Архимандрит Павел Стефанов я л д а в а о т история и учение на гностическата религия



Дата11.02.2017
Размер294.73 Kb.
Размер294.73 Kb.

Архимандрит Павел Стефанов


Я Л Д А В А О Т

История и учение на гностическата религия


София

Омофор

Аrchimandrite Pavel Stefanov



Yaldabaoth: History and Doctrine of the Gnostic Religion

Sofia, Omophor, 2008

© c/o Jusauthor

На корицата:

Христос андрогин от Видението на пророк Йезекиил –

мозайка в апсидата на църквата “Преп. Давид” в Солун (425-450 г.)




Съдържание

Предговор ……………………………………………………….……………

Увод...................................................................................…..................

1. Извори за гностицизма

1.1. Ранни ересиолози и техните произведения ……………..............…….

1.2. Древни източници …...……………………….......................................

1.3. Историография ……..…………………….............................................

1.4. Гностически ръкописи от Наг Хамади ………….............................…

2. История на гностицизма

2.1. Предпоставки и причини за възникването на

гностицизма …..……………………………………………………

2.2. Ранни школи и системи

2.2.1. Симон Влъхва и неговите ученици ……………............................…

2.2.2. Новият Завет и гностицизмът ……………......................................…


      1. Св. Игнатий Антиохийски и Поликарп

Смирненски ……………………………………………………....……

    1. Гностически системи от ІІ в.

      1. Василид и Исидор …...........................................................………

2.3.2. Маркион ..........................................................….….......…………..

2.3.3. Валентин и неговите последователи …………….............….............

2.4. Манихейство ……….……........................................................………

2.5. Мандейство ………..………….........................................................…

2.6. Гибел на древния гностицизъм ..……...............................……………

3. Учение на гностицизма

3.1. Определение ......................................................................………….

3.2. Дуализъм ………...............................................................................

3.3. Космология и космогония ...............................................……………

3.4. Антропология и антропогония ...................................……………..…

3.5. Сотериология и христология …………….......................................…

3.6. Лична и обща есхатология .....................…………………..

3.7. Структура, култ и етика

3.7.1. Структура …........................................................................…

3.7.2. Култ ..................................................................................…..

3.7.3. Етика …................................................................................…

3.7.3.1. Аморализъм …..................................................................….

3.7.3.2. Аскетизъм …...............…....................................................…

3.7.3.3. Социални възгледи ……..…...............................................….

Заключение ..................................................................................…..

Резюме на английски език …….......................................................…

Библиография ….…………………..………………………………….….

Именен указател ………………………………………………………….


Предговор
Аз създавам светлината и творя тъмнината,

правя мир и причинявам бедствие

Исайя 45:7
Моят интерес към гностицизма и по-конкретно към неговото късносредновековно проявление – българското богомилство, започна още по време на следването ми в Духовната академия (сега отново Богословски факултет), когато купих преиздадената наскоро преди това книга на акад. Йордан Иванов “Богомилски книги и легенди”. Упоритостта, с която следвоенната официална българска историческа наука издигаше версията за “самобитност” и “революционност” на богомилството, основателно предизвика моите съмнения и стимулира желанието ми да се запозная с източниците на тази световно известна ерес. След дългогодишно събиране и проучване на материали пристъпих към написването на настоящата книга, която има интердисциплинарен характер. Нейна методологическа основа е проблемно-хронологическият подход на историко-критическата школа, като се прибягва до успоредици и анализи от областта на социологията, психологията, философията, историята на литературата, религията и изкуството.

Настоящият скромен труд беше защитен в първоначален вариант като докторска дисертация в Института за философски изследвания в София на 19 юни 1997 г. Оттогава досега той е поправян и допълван около 2000 пъти според брояча на компютъра. Благодарен съм за насоките и корекциите, споделени от моя научен ръководител проф. д.и.н. Тотю Тотев от катедрата по теология на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” и рецензентите проф. д-р Тотю Коев (покойник) и проф. д-р Антони Хубанчев от Богословския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. На излизане от салона, където се проведе защитата, някои от гласувалите мастити авторитети ми стиснаха ръката и казаха тържествено: “Да, отдавна трябваше да се напише нещо за агностицизма”. Бях потресен: “Но моята дисертация е за гностицизма, а не за агностицизма!” Един от тях запита: “Каква е разликата?”

Не е странно, че в тематичната картотека на Народната (sic) библиотека “Св. св. Кирил и Методий” в София, а и не само там, липсва раздел “Гностицизъм” и дори “Дуализъм”. Въпреки че България е родно място на такава разпространена ерес като богомилството, която е част от родословното дърво на гностицизма, у нас никой досега не се е занимавал системно с историята и теорията на тази еретическа система в разнообразните й форми, превъплъщения и влияния в продължение на последните две хилядолетия. Българската култура “зее” не само по отношение на гносиса, но и в редица други, не по-малко мащабни и значими аспекти. Нашенският вакуум означава, че аз не бих бил в състояние да напиша настоящата монография, ако не се бях свързал лично с редица големи изследователи на гностицизма в САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Русия и другаде. За щастие те проявиха разбиране и ми предоставиха безкористно стотици библиографии, статии, студии и монографии. Имената им са прекалено многобройни, за да бъдат изброени тук, а и някои от тях като Ханс Йонас, Симон Петрьомон, Йон Кулиано, Александър Бьолих, Хан Дрейверс, Жил Киспел и Уйлям Петерсен вече се преселиха в по-добрия свят. На всички изразявам сърдечната си признателност и се извинявам за неизбежната настойчивост, с която търсех тяхното съдействие. Дължа много и на моите специализации в чужбина, станали възможни едва след залеза на комунизма у нас – във Великобритания през 1995 и 1999 г., Унгария през 1996-1997 г. и 2003 г. и Германия през 2000-2002 и 2004 г. През ноември 2005 г. участвах с доклад в годишния конгрес на Американската асоциация по религия във Филаделфия, където имаше специална секция “Наг Хамади и гностицизъм”.1 Много важна за научното ми израстване беше и моята специализация в Музея на Холокоста във Вашингтон през 2006 г., където ми беше предоставен пълен достъп до федералните бази данни. Работата в чуждите библиотеки, архиви и институти ми предостави незаменимата възможност да събера редки материали и да проведа важни консултации.

Посвещавам труда си на паметта на моите родители, чиято агония от рак при напълно запазено и дори изострено съзнание ме разтърси дълбоко и ме накара да преоценя дихотомията душа-тяло и смисъла на страданието като неизбежен катарзис. Въпреки че техните разбирания не винаги съвпадаха с моите, аз съм им благодарен за всичко, което ми завещаха. В края на живота си и двамата извършиха най-трудния преход на този свят от неверие към вяра.

За улеснение на читателите съдържанието е поставено след титулния лист, а бележките – на всяка страница под текста. Цитираните заглавия са подредени по азбучен ред накрая, каквато е световната практика. На всеки, който се интересува от темата, те предоставят отлична възможност за по-нататъшни проучвания. Приложени са също резюме на английски език и указател на имената.


Увод

Кой може да изправи това,

което Бог е направил криво?

Екл. 7:13

Едва ли би се намерил обективен историк на религиите, който би отрекъл, че християнството се появява на историческата сцена като радикално религиозно движение. Неговият Основател подлага на основно преосмисляне традиционните ценности, възвестява близкия край на света и замяната му с „ново небе и нова земя” (Откр. 21:1), в които идеалното ще стане реално. Въпреки че отказва да се ангажира пряко с политическите борби на еврейския народ, Иисус Христос се изявява с позиция, твърде различна от тази на светските и духовните власти. Реакционерите постигат целта си - залавянето и убийството на галилейския Месия. Последователите Му, които са въодушевени от Неговото Възкресение, разнасят пламъка на новата вяра из средиземноморските райони с енергия и ентусиазъм, които нямат паралели в историята. За тях Богочовекът от Назарет олицетворява настъпващото изкупление на цялото човечество. Малобройната група ученици на Христос постепенно се превръща във все по-голяма организация, която се подчинява на определен структурен и литургически ред, йерархични степени, канонични правила, приемственост и стабилност. Тези черти на Църквата, които изкристализират постепенно през І-ІІ в., са свързани с нейното институционално утвърждаване и количествен растеж, с търсене на modus vivendi между нея и държавата. Алберт Швайцер отбелязва за този период: “Царството Божие се превръща от есхатологическа, космическа, настъпваща сама по себе си необходима величина в неесхатологическа, духовно-етическа, за чието осъществяване хората трябва активно да съдействат”.2

В редица християнски общини на бивши юдеи и езичници обаче се обособяват хора и кръгове, които смятат, че новите цели са различни и дори противоположни на първоначалната радикално-есхатологична визия, че те са едва ли не измяна на издигнатите от Иисус принципи. Нарастващата опозиция на тези групи започва да представлява пряка и сериозна опасност за Църквата. С течение на времето и в синхрон с влошаването на обществено-икономическите условия в Римската империя се изменя и езикът, на който се изразява крайната трансцендентност на вътрешната църковна опозиция.

Мисловният свят на Христос и първите Му ученици не се чуждее от масовата религиозност на юдейската синагога и фокусира в извършвания от св. Йоан Кръстител „обред на прехода” или инициация от стария обречен свят към новия съвършен свят, чието драматично възцаряване е неминуемо. Според теодицеята на юдеохристиянския светоглед злото, което тържествува в света, не е негово същностно качество.3 На теория, макар и не винаги на практика, битието е добро, световната парадигма има положителна характеристика („И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро” – Бит. 1:31). Злото, което бележи цялата човешка история, е чуждо на света и се представлява от зловещата фигура на дявола, който е създаден от Бога със свободна воля.4 Мнозина в ранната Църква не приемат това обяснение. Под натиска на различни фактори като масовото обедняване и разселване, жестоките гонения срещу християните, които са мразени от езичниците като degenerati humani generis (изроди на човешкия род), засиленото влияние на елинистичните мистерии, зороастризма и митраизма, в редица вярващи главно от еврейски произход се засилват песимистичните настроения и чувството за безизходност и обреченост. Те започват да обясняват произхода на света с космогонично падение и метафизичен провал, предоставяйки на злото статут на върховен господар на Вселената, а не само на узурпатор на божествените пълномощия и власт. Единствена надежда за другомислещите става напускането на обречения материален свят, защото хората или поне някои избрани хора (electi) в най-дълбоката си същност не са продукт на тази абсурдна система, а принадлежат на Абсолюта, на вечната тоталност на битието. Тяхната трагедия е, че са подмамени в капана на този неразбираем и невъзможен свят и са се отдалечили т истинския си дом отвъд небесните сфери. Те виждат в мистичното преоткриване на истинския си произход, в осъзнаването на божествената си принадлежност единствен начин да постигнат освобождение на „искрата” в себе си и сливане със съвършената цел – Бога.

За отбелязване е, че освен дуалистичен гностицизъм в древност съществуват наченки и на монистичен, който вероятно се дължи на въздействие от страна на египетския херметизъм.5 Изказваните напоследък твърдения за съществуване на “гностически монотеизъм” според мен представляват типичен оксиморон, защото противоречат на самата същност на гностицизма. Джон Дилън дори е на мнение, че гностицизмът бил по-монистичен от християнството, понеже не постулирал като него “независим материален принцип”.6 Подобна мотивировка се основава върху невярното допускане или по-скоро съзнателното заблуждение, че християнството приема самобитност на материята.

Християнският гностицизъм възниква като течение за преутвърждаване, макар и с все по-чужда терминология, на трансцендентността, която представлява самата сърцевина на новата вяра. Гностиците възприемат себе си като единствено верни продължители на първоначалното благовестие на Иисус при променени условия. Дан Мъркюър се опитва да докаже в юнгиански дух, че е вече остаряла представата за тях като пасивни съзерцатели и суеверни теурзи.7 Към новозаветните книги, одобрени като канонични от Църквата, гностиците започват да прибавят нови писания, които отразяват техните субективни „откровения” и „видения”. Има сведения, че те използват психотропни вещества за промяна на съзнанието си.8 Първоначалната търпимост към еретиците постепенно изчезва, защото между тях и редовите християни назряват все по-значителни идейни различия.9 Църквата в лицето на най-видните си богослови обвинява гностиците, че именно те са предатели на първоначалната християнска позиция. Това е убеждението не само на тези, които се придържат към религиозното статукво, но несъмнено и на някои от вярващите, които са запазили първоначалния импулс на религиозния протест и есхатологичната надежда. Използването от гностиците на езическа терминология и символика обединява срещу тях всички традиционалисти в Църквата, които ги осъждат и отлъчват като еретици.10 Срещу тях също се опълчват такива разнородни мислители като философите неоплатоници и еретиците монархиани.11

Изследването на гностицизма не е самозадоволяващо се кабинетно занимание, което е толкова езотерично, колкото и третирания от него предмет. Както отбелязва патрологът А. Аман, “гностическата литература е първата богословска християнска литература”.12 В своя указ от 1935 г. срещу софианската ерес московският митрополит Сергий (Страгородски) признава, че гностическата картина на света е “поема, която поразява с дълбочината и красотата (си)”. Но веднага след това добавя: “Но това не е била истина, а въображение, прелест, измама и самоизмама”, чиято опасност е във факта, че се прикрива с термини и понятия, заимствани от Църквата.13 Без запознаване с гностическата религия не е възможно да се осветли всестранно и пълно процеса на възникването и началната еволюция на християнството. Като реагира на гностическата опасност, Църквата изяснява своето учение, формулира символите на вярата, очертава новозаветния канон, конструира окончателно степените на своята йерархия. В научните среди днес преобладава мнението, че гностицизмът оказва въздействие върху оформянето на християнското догматическо учение, предизвиква нови редакции на новозаветния текст, слага отпечатък върху ранното монашество (собено в Сирия), литургиката, църковното изкуство. Гностиците са първите в Църквата, които съставят песнопения, рисуват свещени изображения, използват жеста на прекръстването, въвеждат празници като Богоявление14 и Успение Богородично15, целувката на мира и танците по време на богослужението, екзорцизма при кръщението16 и др. Православието заимства всичко това, като го преосмисля в духа на каноничното предание.

Гностическата система от ереси не изчезва безследно от сцената след ІІ в., както се заявява в популярните учебници по богословие. Културологът Игор Г. Яковенко въвежда понятието „малка традиция” като апокрифно-битов контрапункт на „голямата традиция” на каноничната църковно-имперска парадигма.17 Диалектиката на тези два потока (доминантен и субдоминантен) на културата през вековете формира „живеца” на европейската култура, схващана в широк смисъл. Разграничаването на победилото християнство от културата на езическото минало и конкурентните религиозни алтернативи през ІV в. става преломен момент в историята на цивилизацията. Този процес разделя културния космос на късната Античност на два неравни дяла – триумфиращата християнска ортодоксия, която представлява „голямата традиция”, и неортодоксалното духовно пространство, което образува „малката традиция”. За да оцелее, последната буквално минава в нелегалност и се спасява чрез стратегията на мимикрията. В нея се конкретизират редица езотерични, синкретични и гностически черти и тенденции.

Интересно, но трудно доказуемо е предположението на Стоян Райчевски, че българските нестинари са продължители на раннохристиянска (гностическа) секта. Според някои автори следи от гностицизма се откриват в равинското юдейство, неоплатонизма, индуизма, будизма, исляма.18 Терминът “единосъщен”, включен от Първия вселенски събор в Символа на вярата (325 г.), има манихейски произход.19 Гностицизмът прелива в крайния дуализъм на манихейството, чиито наследници сега са общините на мандеите в Ирак и Иран. Манихейските идеи за греховността на секса и пълната развала на човешката природа доминират западното мислене от блажени Августин до Мартин Лутер, Жан Калвин и английското пуританство.20 Паола Фредриксен и Йоханес ван Оорт доказват, че антисемитизмът на Августин също се дължи на манихейско влияние.21 Отхвърлянето на евхаристийното пресъществяване на хляба и виното в Тяло и Кръв на Христос отразява една от най-характерните гностически учения – докетизма. Още св. Игнатий Богоносец обвинява съвременните му гностици в тази ерес, която е възродена през ХVІ в. от протестантите и в последно време намира последователи сред някои руски богослови модернисти.22 Терминът „пресъществяване” (transubstantio) е включен за първи път в символа на вярата, който четвъртият латерански събор от 1215 г. съставя за бившите катари. Гностически по характер са римокатолическите догматически нововъведения като Филиокве (изхождането на Светия Дух и от Сина) и непорочното зачатие на Дева Мария (не на Христос). Гностически елементи се съдържат в Корана (табу на алкохола, неприемане на разпятието на Христос и др.) и са особени силни в ученията на някои ислямски еретици като исмаилитите, мутазилитите, алавитите (известни у нас като алиани), друзите.23

Малоазийското павликянство, което представлява своеобразно видоизменение на гностицизма, е пренесено през Х в. в южните български земи и се институционализира като нова религия с название богомилство. В основния български труд, посветен на богомилството от Д. Ангелов, се отделят едва две страници за анализ на т.нар. „гностическо-дуалистична традиция”, като цитират няколко съчинения, издадени между... 1905 и 1955 г.24 По-обективен е Н. Кочев, който свързва богомилството както с по-ранните ереси, така и с неговия социален контекст.25 Както е известно, богомилството поставя началото на патаренството в Босна (днешните мюсюлмани там до голяма степен са потомци на тези еретици), откъдето то преминава в Северна Италия и Южна Франция, но е изкоренено безкомпромисно от Римокатолическата църква посредством кръстоносен поход, Доминиканския орден и Инквизицията през ХІІІ в. Последната албигойска крепост Монсегюр в Пиринеите е превзета с щурм от папските войски през април 1244 г.26

Доктрините на несторианите, които разделят двете естества на Христос, на монофизитите, които приемат само една или единна природа на Христос, и на иконоборците, които отхвърлят възможността за изобразяване на Неговото тяло, са в основата си гностически. Неслучайно големият апологет на иконопочитанието св. Теодор Студит в 71-то си послание до императорите Михаил и Теофил асоциира позицията на своите противници с тази на Мани.27 Изява на гностическо мислене е сложната кабалистична доктрина на мистичното юдейство, чийто връх е лурианската кабала от ХVІ в.28 Гностически черти доминират в редица движения като алхимията, розенкройцерството, масонството,29 крайните разклонения на руския старообрядски разкол.

Когато става въпрос за модерен гностицизъм, трябва да се има предвид, че той не е буквално копие на древния. При него често се избягва сложната митологична парадигма, но се запазват в секуларизирана и субективирана форма основните постулати на гносиса – алиенация спрямо материалния свят, стремеж към осъществяване на висш утопичен проект, убеденост в божествената (месианска) същност на човечеството или на негова елитна част. При модерния гностицизъм дуализмът нерядко е съчетан или по-точно контаминиран с монистични идеи и търси своята социална легитимация чрез позоваване на науката.

Един от най-големите гностици на Новото време е немският самоук мистик и розенкройцер Яков Бьоме (1575-1624), който на свой ред оплодява светогледа на мнозина философи, писатели и поети не само в Германия, но и други европейски страни и САЩ. Гностически навеи облъхват творчеството на Емануел Сведенборг, Маркиз дьо Сад, Фридрих Шелинг, Георг Хегел („Феноменология на духа”), късния Виктор Юго, Шарл Бодлер, Херман Мелвил, Фридрих Ницше, късния Лев Толстой, Райнер-Мария Рилке, Франц Кафка, късния Анатол Франс, Мартин Хайдегер, особено Карл Густав Юнг, Симон Вейл, Антонен Арто, Албер Камю, Херман Хесе, руските представители на „Сребърния век”30 - Владимир Соловьов,31 Сергей Булгаков, Константин Балмонт (сатанист), Вячеслав Иванов,32 Андрей Бели (ученик на антропософа Рудолф Щайнер), Александър Блок (розенкройцер),33 Михаил Булгаков, Евгений Замятин, Велимир Хлебников, Максимилиан Волошин, Михаил Кузмин, Николай Бердяев (чрез Бьоме),34 Семьон Франк, Лев Карсавин, теософите, които Бердяев нарича “съвременни гностици” (особено Елена Блаватска),35 художникът Михаил Врубел (умрял в лудница), композиторът Александър Скрябин (ученик на Блаватска),36 окултният сатанист Алистър Кроули, символистите, сюрреалистите, абстракционистите (например Василий Кандински и Казимир Малевич),37 Юлиус Евола, Светослав Минков, Даниил Андреев, Андрей Платонов, Франческо Патрици, Хорхе Луис Борхес, Емил Чоран, Морис Бланшо, Салватор Дали, Харолд Блум, Паулу Коелю, Робърт Дънкан, писателите на научна фантастика Филип Пулман и Филип Дик,38 авторът на комикси Грант Морисън, братята Уачовски - сценаристи на филма “Матрицата”39 и мнозина други. Някои изследователи търсят гностицизъм дори в Достоевски.40 Преведеният на български роман на Матю Хюз “Филидор, джуджето и архонта” (С., Бард, 2004, 480 с.) може да се окачестви като гностическо произведение в стил фентъзи. Но може би най-гностическата повест, която съм чел, е “Аз” на руския бизнесмен и писател Александър Потьомкин.41

Робин Бригс търси манихейски дуализъм в борбата между доброто и злото, на която се подчиняват вълшебните приказки.42 Други автори проследяват гностически идеи в символиката на гербовете.43 Френският композитор Ерик Сати, който влиза в кръговете на розенкройцерите и другарува с теософа Клод Дебюси, през 1890 г. пише без петолиния и ключове няколко произведения, озаглавени “Gnossiennes”.44 Нескрито гностически характер има и “Химн на Иисус” (1917 г.) от англичанина Густав Холст, който се основава на апокрифа „Деяния на Йоан” и ползва превода на окултиста Мийд.45 Към гностическата традиция се причисляват известните композитори-модернисти Арнолд Шьонберг и Карл-Хайнц Щокхаузен.46 Всички произведения на ирландския композитор Марк Елис са разработени въз основа на древните гностически извори.47 Руският пънк музикант Егор Летов (1964-2008) се запознава с гностицизма чрез преводите на И. Свенцицка и се кръщава сам в р. Йордан. Той изповядва „християнството на неспасения Христос” и е втори по ред член на ултралявата Национал-болшевишка партия.48 Eкатерина Дайс се опитва да докаже, че нихилистичният патос на руския рокендрол се дължи на гностическо-манихейски бинарни опозиции.49 Но такива тенденции са маргинални, защото за руския и всеки друг вид рокендрол като цяло е характерна постмодернистската игра на смисли.

Дори краен атеист като швейцареца Фридрих Дюренмат създава гностическа пиеса - “Долината на бъркотиите”, в която Великият старец (Бог) е тартор на банда гангстери, а кучето на кмета се казва Мани.50 Най-продаваната книга в Америка през последните десетилетия е “Кодът Да Винчи” от Дан Браун, която претендира, че разкрива скрита истина за “гностическия” характер на християнството.51 Католическият зограф и публицист Майкъл О’Брайън смята, че дори нашумелите романи за Хари Потър са в същността си гностически. Той се позовава на изследванията на Томас Молнар, Волфганг Смит и Ерик Фогелин.52 Текст от древния гностически апокриф „Гръм: съвършеният Ум” се цитира във видеореклама за парфюм „Прада”.53

В своите трудове покойният руски православен богослов свещ. Александър Мен под влияние на Бердяев също изразява своята убеденост в две (съзидателно и разрушително) начала на битието - космогония, която е в странно съзвучие с гностическо-манихейската позиция. За това той е обвиняван в ерес от руски духовници и книгите му са изгорени публично в силно консервативния Екатеринбург.54 Колкото и парадоксално да звучи, гностически елементи се установяват и в космогонията на такъв категоричен противник на гностицизма като А. Лосев.55 Бушуват страсти около „нео-православния” възглед за секса на гръцкия богослов Христос Янарас, който е повлиян от еретици като Владимир Соловьов и Павел Евдокимов. Той възвеличава секса до степен на сотериологично тайнство, което било необходимо за възстановяване на разделената андрогинна човешка природа.56

Модерен аналог на гностическата система е философията на екзистенциализма.57 Според Ерик Фогелин и неговите епигони Петер Козловски и Щефан Росбах някои политически идеологии на ХХ в. като комунизма и фашизма, макар и в силно изменени варианти, транспонират основни постулати на гностическото светоусещане.58 Точно обратното твърди големият изследовател на новия окултизъм Артур Верслуис. Според него борбата на Църквата против гностицизма, съпроводено от догматизиране и „идеократизиране”, била чернова за изграждането на Инквизицията и тоталитарните режими през ХХ в.59 Но подобни пресилени изводи се опровергават от наличието днес на тоталитарни, теократични и „идеократични” държави в Близкия Изток и Източна Азия. Освен това, броят на еретиците, осъдени от Инквизицията, в никакъв случай не може да се сравни с десетките милиони жертви на нацизма, фашизма и комунизма.

От половин столетие насам отделни черти на гностицизма се актуализират и в еклектичната квазирелигиозна вълна с название New Age (Нова епоха). На 3 февруари 2003 г. Римокатолическата църква издаде документ за Ню Ейдж, в който папата го нарича “модерен гностицизъм” поради неговите претенции за тайно знание. Странно е, че десетките институти, които съставят папските енциклики, смесват монистичната същност на Ню Ейдж с дуалистичната същност на гностицизма.60 Сред сектите и култовете, възникнали през последния половин век, най-близо до гностицизма стои сциентологическата „църква” на покойния американски писател и милиардер Рон Хъбард. Силни гностически елементи се наблюдават в руския Богородичен център и „църквата” на сибирския лъжемесия Висарион. Митът за божествената искра във всеки човек и ритуалните инициации в мормонството са заимствани от гностицизма с посредничеството на окултизма и масонството. Людмила Живкова, която се беше встрастила в окултната тема, безспорно е права в заключението си: “Между съвременния прагматизъм и древния гностицизъм всъщност няма непреодолими различия”.61 В четири града на САЩ и Норвегия действа “Еcclesia Gnostica” (Гностическа църква), възглавена от нейния “епископ” от унгарски произход Стефан Хьолер. Тя предлага “богослужения” също за хомосексуалисти и лесбийки.62 Книгите на Хьолер вече се издават в България.63 Подобна на нея е “Новата гностическа църква” в Сиатъл, чийто водач Джеймс Кинг е подследствен за блудство с непълнолетно момиче.64 Един американец, който се крие зад псевдонима „Тау Малахи” и се обявява едновременно за гностик, кабалист, мартинист, суфист и шаманист, е основал своя „Гностическа апостолска църква на София”.65 Още по-ексцентричен е GOTOS (Гностическият орден на храма на сатаната), който смесва сексуалната магия на Алистър Кроули и дяволските ритуали на Антъни Лавей.66 Джефри Крипъл – професор в университета „Райс” (САЩ), публикува гностически анализ на библейската история и световната мистика, видяни през погледа на... змията от книгата Битие. Той тълкува религията във фройдистки дух като сублимация на сексуалния нагон и повтаря мита за еротична връзка между Иисус Христос и Мария Магдалена, която нарича „богохулна тайна на християнското богословие” (!).67



Горният лаконичен преглед на влиянието на гностицизма през последните две хилядолетия – влияние не само в религията, но също в областта на литуратурата, философията, изкуството и политиката,68 обуславя необходимостта да бъде анализирана подробно неговата поява, развитие и учение. Без да предявявам претенции за изчерпателност, която не е постижима при този обем на книгата и при сегашното състояние на източниците, мисля, че изследването ми допринася за набелязване на основни и слабо изтъквани досега насоки от еволюцията на християнската цивилизация. Тяхното екстраполиране в ХХІ в. води до хипотезата, че в недалечното бъдеще, когато кризата на западното християнство, отчуждението на човека от природата и изчерпването на световните ресурси достигне своя апогей, гностицизмът отново ще играе значителнa роля. Анри Безансон нарича гностицизма “постоянна съблазън, отново изникваща от век на век, но никога с такава сила, както в нашето столетие”.69 Според мнението на Цветан Тодоров както тоталитарните проекти, така и модерният ислямски тероризъм са “продукт на манихейския дух”.70 Тази истина се доказва и от други автори.71 Докато древните гностици са кротки интровертни мистици, новият гностицизъм, както вече личи, ще удави земята в кръв.


1 Вж. пътеписа: Стефанов, архим. П. До Филаделфия и назад. - http://www.religiabg.com/?p=oldnews&id=7437.

2 Schweizer, A. Ausgewählte Werke in 5 Bände. Bd. 5. Berlin, 1973, S. 336.

3 Срв. Лосский, Н. О. Бог и мировое зло. М., 1994; Safranski, R. Das Bőse oder Das Drama der Freiheit. Műnchen und Wien, 1997; Stackhouse, J. G. Can God be Trusted? Faith and the Challenge of Evil. Oxford and New York, 1999; Rethinking Evil: Contemporary Perspectives. Ed. by M. P. Lara. Berkeley (CA), 2001; Neiman, S. Evil in Modern Thought: An Alternative History of Philosophy. Princeton, 2002; This Thing of Darkness: Perspectives on Evil and Human Wickedness. Ed. by R. P. Hamilton and M. Sonser Breen. Amsterdam and New York, 2004 (At the Interface/Probing the Boundaries, 7); Янакиев, К. Три екзистенциални философски студии. Злото, страданието, възкресението. С., 2005, 10-53.

4 Най-добрите изследвания за образа на сатаната в юдеохристиянската традиция, които познаваме са на калифорнийския историк Russell, J. B. The Devil: Perceptions of Evil from Antiquity to Primitive Christianity. Ithaca-London, 1987 (руски превод – Рассел, Дж. Добро и зло в истории человечества. Т. 1-5. СПб., 2001-2002); Idem. Satan: The Early Christian Tradition. Ithaca (NY)-London, 1987; Idem. Lucifer: The Devil in the Middle Ages. Ithaca-London, 1984; Idem. Mephistopheles: The Devil in the Modern World. Ithaca-London, 1986; Idem. The Prince of Darkness: Radical Evil and the Power of Good in History. Ithaca-New York, 1988. Вж. също: Day, P. L. An Adversary in Heaven: Satan in the Hebrew Bible. Atlanta (GA), 1988 (Harvard Semitic Monographs, 43); Tavard, G. Satan. Paris, 1988; Balducci, C. The Devil. London, 1990; Carus, P. The History of the Devil and the Idea of Evil, from the Earliest Times to the Present Day. Chicago, 1991 (1st ed. - 1900; авторът е индуист); Амфитеатров, А. В. Дьявол. М., 1992; Breytenbach, C., P. L. Day. Satan. - In: Dictionary of Deities and Demons in the Bible (DDD). Eds. K. van der Toorn, B. Becking and W. van der Horst. Leiden, 1995, 1369-1380; Page, S. H. T. Powers of Evil: A Biblical Study of Satan and Demons. Grand Rapids-Leicester, 1995; Pagels. E. The Origin of Satan. New York, 1995 (вж. съкрушителната рецензия на Russell, J. B. Getting Satan Behind Us. - First Things, 1995, November, 40-45); Delbanco, A. The Death of Satan. New York, 1995; Stanford, P. Devil: A Biography. New York, 1996; Messadie, G. A History of the Devil. New York, 1996; Il Diavolo e i suoi Angeli: Testi e tradizioni (Secolli I-III). Ed. by A. Monaci Castagno. Roma, 1996 (щателна рецензия от J. F. Kelly, Journal of Early Christian Studies, 1997, Winter, № 4); Мессадье, Ж. История дьявола. М., 1996 (Тайны истории в романах, повестях и документах); Сандулов, Ю. Дьявол. Исторический и культурный феномен. СПб., 1997; Орлов, М. История на сношенията на човека с дявола. С., 1998 (дилетантска). Срв. Das Böse in den Weltreligionen. Hg. von J. Laube. Darmstadt, 2003; Muchembled, R. A History of the Devil: From the Middle Ages to the Present. Cambridge, 2003 (слаб български превод - Мюшамбле, Р. Една история на дявола. С., 2005); Хазарзар, Р. “Сатана” в Библии. - http://barnascha.narod.ru/books/index.htm (семантически анализ); Kelly, H. A. Satan: A Biography. Cambridge, 2006; Пинкет, Л. Луцифер: забранената пътека към познанието. С., 2006. Книгата на Стефанов, В. Дяволът. Опити върху възмутителната история на злото. С., 2007, представлява сборник от есета на литературни теми.

5 Schödel, W. R. Typological Theology and Some Monistic Tendencies in Gnosticism. - In: Essays in Nag Hammadi: Texts in Honour of Alexander Boehlig. Ed. by M. Krause. Leiden, 1972, 88-108; Idem. Gnostic Monism and the Gospel of Truth. - In: The Rediscovery of Gnosticism. Proceedings of the International Conference on Gnosticism at Yale, New Haven, Connecticut, March 28-31, 1978. T. 1. The School of Valentinus. Ed. by B. Layton. Leiden, 1980, 379-390 (Studies in the History of Religions. Supplements to Numen, 41)(руски превод – Шедель, В. Евангелие Истины и Ириней Лионский. - http://www.krotov.info/history/02/3/shedel.htm).

6 Срв. Dillon, J. Monоtheism in Gnostic Tradition. - In: Pagan Monotheism in Late Antiquity. Ed. by P. Athanassiadi and M. Frede. Oxford, 1999, 69-79 (срв. рецензията на О. П. Смирнова в Вестник древней истории, 2001, № 2, 230-235).

7 Mercur, D. Gnosis. An Esoteric Tradition of Mystical Visions and Unions. New York, 1993, passim.

8 Scarborough, J. Gnosticism, Drugs, and Alchemy in Late Roman Egypt. - Pharmacologia Historica, 1971, January, 151-157. Срв. Logan, A. Magi and Visionaries in Gnosticism. – In: Portraits of Spiritual Authority: Religious Power in Early Christianity, Byzantium and the Christian Orient. Ed. by J. W. Drijvers and J. W. Watt. Leiden, 1999, 27-44.

9 Dunn, J. D. G. Unity and Diversity in the New Testament: An Inquiry into the Character of Earliest Christianity. 2nd ed. San Antonio (TX), 1990, 281-282. Срв. Riley, G. J. One Jesus, Many Churches: How Jesus Inspired Not One True Christianity, but Many. Minneapolis (MN), 2001.

10 Boulluec, A. La notion de ‘hérésie’ dans la littérature grecque, IIe-IIIe siècle. Paris, 1985; Henderson, J. B. The Construction of Orthodoxy and Heresy: Neo-Confucian, Islamic, Jewish, and Early Christian Patterns. Albany (NY), 1998; Franzmann, M. A Complete History of Early Christianity: Taking the "Heretics" Seriously. - Journal of Religious History, 29, 2005, № 2, 117-128. Срв. либералната трактовка на този проблем от Lüdemann, G. Heretics: The Other Side of Christianity. London, 1996, който твърди, че ересите били “първичното” християнство, а православието - “вторичното”. Този автор, който е професор по Нови Завет в Гьотингенския университет, стигна дотам, че публикува богохулна книга за Христос с заглавие “Голямата измама” (Lüdemann, G. The Great Deception: And What Jesus Really Said and Did. London, 1999). Той беше уволнен от университета в края на 1998 г. Срв. Faith, Truth, and Freedom: The Expulsion of Professor Gerd Lüdemann from the Theology Faculty at Göttingen University. Symposium and Documents. Ed. by J. Neusner. Binghamton, 2002.

11 Срв. Hbner, R. M. Der paradox Eine. Antignostischer Monarchianismus im zweiten Jahrhundert. Leiden, 1999 (Vigiliae Christianae, Supplements, 50).

12 Амман, А. Путь отцов. Краткое введение в патристику. М., 1994. - http://www.krotov.info/history/04/kern/page05.htm. Срв. Desjardins, M. Rethinking the Study of Gnosticism. – Religion & Theology, 12, 2005, № 3-4, 370-384.

13 Указ Московской Патриархии Преосвященному Митрополиту Литовскому и Виленскому Елевферию. - http://www.krotov.info/libr_min/b/bulgakovs/19350905.html. Срв. Геннадий (Эйкалович), иг. Дело протоиерея Сергия Булгакова (Историческая канва спора о Софии). Сан Франциско, 1980; Сапронов, П. А. Русская софиология и софийность. М., 2007.

14 В Александрия през ІІ в. езичниците празнуват на 6 януари деня на Озирис, когато се вярва, че водите на Нил стават особено целебни: Cullmann, O. The Origins of Christmas. – In Idem. The Early Church. London, 1966, 24-25; Pokhilko, Hieromonk N. The Formation of Epiphany according to Different Traditions. - http://orthodoxeurope.org/page/12/4.aspx. Някои автори напоследък отхвърлят тази връзка: Förster, H. Die Anfänge des Geburtsfestes Jesu in Ägypten. Neuedition von P. Vindob. G. 19.934. - Zeitschrift für Antikes Christentum, 10, 2007, № 3, 386-409.

15 Shoemaker, S. J. Ancient Traditions of the Virgin Mary's Dormition and Assumption. Oxford, 2003, p. 234-236, 238, 240-242, 249, 285.

16 Leeper, E. A. From Alexandria to Rome: The Valentinian Connection to the Incorporation of Exorcism as a Prebaptismal Rite. - Vigiliae Christianae, 55, 1990, 6-24.

17 Яковенко, И. Г. Большая и малая традиции европейской культуры: к постановке проблемы. Статья I-ІІ. – Общественные науки и современность, 2005, № 4, 86-99; № 6, 151-165. Срв. Пелипенко, А. А., И. Г. Яковенко. Культура как система. М., 1998.

18 Walker, B. Gnosticism: Its History and Influence. Wellingborough, 1983, 162-165. Срв. Таевский, Д. А. Христианские ереси и секты I-XXI веков. Словарь. М., 2003, 3-319.

19  Heil, U. Bloß nicht wie die Manichäer! Ein Vorschlag zu den Hintergründen des arianischen Streits. - Zeitschrift für Antikes Christentum, 6, 2002, № 2, 299-319.


20 Lee, P. J. Against the Protestant Gnostics. New York and Oxford, 1987; Matthewes, C. T. Evil and the Augustinian Tradition. Cambridge, 2002.

21 Fredriksen, Paula. Excaecati Occulta Justitia Dei: Augustine on Jews and Judaism. - Journal of Early Christian Studies, 1995, № 3, 299-324; Oort, J. van. Augustinus' Confessiones. Gnostische en christelijke spiritualiteit in een diepzinnig document. Tournout, 2002.

22 Леонов, свящ. В. Евхаристический докетизм. - http://www.pravoslavie.ru/put/050526112738.

23 Halm, H. Die islamische Gnosis: Die extreme Schia und die ‘Alawiten. Zürich und München, 1982; Супонина, Е. В. Арабские тайны Гермеса Трисмегиста: Религиозно-философская доктрина друзов. М., 1999; Mélikoff, I. Le gnosticisme chez les Bektachis/Alévis et les interferences avec d’autres mouvements gnostiques. – In: Syncrétismes et heresies dans l’Orient seldjoukide et ottoman (XIVe-XVIIIe siècle). Sous la dir. De G. Veinstein. Paris, 2005, 65-74.

24 Ангелов, Д. Богомилството. С., 1993, 79-81.

25 Кочев, Н. Християнството през ІV – началото на ХІ век. Проблеми на проникването и утвърждаването му на Балканския полуостров. С., 1995, 244-256.

26 В албума “Танц на смъртта” на хеви метъл групата “Айрън мейдън” (2003) е включена композицията “Монсегюр” (Димитрова, А. Айрън Мейдън" - патетика и класика. – Сега, 11 окт. 2003).

27 Феодор Студит, преп. Послания. Кн. 2. М., 2003, 153-163; http://www.pagez.ru/lsn/studit_p/0259.php.

28 Fine, L. Physician of the Soul, Healer of the Cosmos: Isaac Luria and His Kabbalistic Fellowship. Palo Alto (CA), 2003 (Stanford Studies in Jewish History and Culture).

29 Хол, М. П., А. Маккей. Древните мистерии и франкмасонството. С., 2009.

30 Димитрова, Н. Гностични мотиви в Руския сребърен век. С., 1998; Богомолов, Н. А. Русская литература начала ХХ века и оккультизм. М., 2000; Бычков, В. В. Русская теургическая эстетика. М., 2007.

31 Козырев, А. П. Соловьев и гностики. М., 2007.

32 Обатнин, Г. Иванов-мистик. Оккультные мотивы в поэзии и прозе Вячеслава Иванова (1907–1919). М., 2000.

33 Бели твърди, че поезията на Блок отразява „до дребни щрихи” доктрината на гностическия учител Валентин от ІІ в. (Белый, А. Воспоминания о Блоке. – Эпопея, 1922, № 3, 233-234).

34 “Аз изповядвам почти манихейски дуализъм”. - Бердяев, Н. Съчинения в 6 т. Т. 3. Смисълът на творчеството. Кризата на изкуството. С., 2004, с. 11.

35 Шохин, В. К. Гностицизм, гнозис, теософия: проблемы религиоведческой компаративистики. - Культурология. ХХ век. Дайджест. Альфа и омега культуры, 1 (5), 1998, с. 49.

36 Lobanova, M. Mystiker-Magier-Theosoph-Theurg. Aleksandr Skrjabin und seine Zeit. Hamburg, 2004.

37 Watts, H. Kandinsky and the Legacy of Jacob Boehme. – In: The Spiritual in Art: Abstract Painting 1890-1985. Ed. by M. Tuchman. New York, 1985, 239-255; Kurbanovsky, А. Malevich's Mystic Signs: From Iconoclasm to New Theology. – In: Sacred Stories: Religion and Spirituality in Modern Russia. Ed. by M. D. Steinberg and H. J. Coleman. Bloomington (IN), 2007. През януари 2006 г. в Националната галерия във Вашингтон видях картината на Жан Дьобюфе „Конфитюр материя светлина” (1958), която е идеална илюстрация на тяхното смесване според манихейската доктрина.

38 Срв. Дэвис, Э. Техногнозис: Миф, магия и мистицизм в информационную эпоху. М., 2008.

39 Closson, D. The Gnostic Matrix. - http://www.probe.org/content/view/671/77; Прими красную таблетку. Наука, философия и религия в „Матрице”. Под ред. Г. Йеффета. М., 2003.

40 Тихомиров, Б. Достоевский и гностическая традиция: К постановке проблемы. – Достоевский и мировая культура, 1999, № 15, 174-181; Същият. Наследие Достоевского и гностическая традиция (К постановке проблемы). – В: ХХІ век глазами Достоевского: перспективычеловечества. Материалы международной конференции, состоявщейся в университете Тиба (Япония), 22-25 августа 2000 года. Сост. Т. Киносита. М., 2002, 298-304.

41 Потемкин, А. Я. М., 2004, 5-384.

42 Briggs, R. The Тwenty Second Katharine Briggs Memorial Lecture, November 2003. “By the strength of fancie”: Witchcraft and the early modern imagination. – Folklore, 115, 2004, № 3, 259-272.

43 Воронов, И. А., Ю. Н. Курганский. Гностическая символика познания и геральдика. – Гербоведъ, 1996, № 1 (9), 77-80.

44 Davis, M. E. Erik Satie. London, 2007.

45 Head, R. The Hymn of Jesus: Holst’s Gnostic Exploration of Time and Space. - http://www.gustavholst.info/essays/001.php.

46 Hanegraaf, W. J. De gnosis van Arnold Schönberg. - Vooys: Tijdschrift voor Letteren, 7, 1988, № 1, 28-37; Годвин, Д. Карлхайнц Штокхаузен и гностицизм. - http://gnosis.newmail.ru/articles/stockhausen.html.

47 Elijah’s Mantle. - http://home.swipnet.se/~w-30139/elijahsmantle/home.htm.

48 Езеров, А. В прошлом ли Егор Летов?... "Не бывает атеистов в окопе под огнём" - Летов не был атеистом. - http://www.portal-credo.ru/site/?act=fresh&id=724, 20 февраль 2008.

49 Дайс, Е. Русский рок и кризис современной отечественной культуры. - Нева, 2005, № 1, 201-230; http://magazines.russ.ru/neva/2005/1/dais11.html; Същата. Поиски Софии в русском роке: Майк и БГ. – Нева, 2007, № 8, 196-226; http://magazines.russ.ru/neva/2007/8/da15.html#_ftnref30.

50 Дюренмат, Фр. Разговори 1961-1990 в четири тома. Т. 4. Драматургия на мисленето. Разговори 1988-1990. С., 2002, 59-72.

51 Stanford, Р. The Secret World of the New Gnostics. - The Independent, 18 March 2004.

52 O’Brien, M. Pope Benedict and Harry Potter. - http://studiobrien.com/site/index.php?option=com_content&task=view&id=121&Itemid=45.

53 Prada: Thunder Perfect Mind. - http://www.youtube.com/watch?v=2nmFg7hZRv4.

54 Антиминсов, С., прот. Протоиерей Александр Мень как комментатор Священного Писания. - В: Сети “обновленного Православия”. М., 1995, с. 199. Срв. Men, A. About Christ and the Church. Torrance (CA), 1996, 89-91.

55 Бонецкая, Н. К. Имясловец-схоласт. - Вопросы философии, 2001, № 1, 123-142. Срв. Тахо-Годи, А. А. A. Ф. Лосев – философ и писатель. К 110-летию сo дня рождения. М., 2003.

56 Рансон, П., свящ. Учение нео-православных о Любви. Предисловие. - http://portal-credo.ru/site/index.php?act=lib&id=551.

57 Трофимова, М. Философия экзистенциализма и проблемы истории раннего христианства. – Вестник древней истории, 1967, № 2; Йонас, Х. Гностицизъм, егзистенциализъм и нихилизъм. Към онтологическото основание на една етика на бъдещето. Понятието за Бога след Аушвиц. Един еврейски глас. С., 2007 (Философска библиотека, 6).

58 Voegelin, E. Science, Politics and Gnosticism. Chicago, 1968; Козловски, Р. Общество и государство. Неизбежный дуализм. М., 1998; Rossbach, S. Gnostic Wars: The Cold War in the Context of a History of Western Spirituality. Edinburgh, 1999. Срв. Whisker, J. B. Gnostic Origins of Alfred Rosenberg's Thought. - http://www.ihr.org/jhr/v04/v04p335_Whisker.html; Bussanich, J. Eric Voegelin's Philosophy of Myth. - The European Legacy: Toward New Paradigms, 12, 2007, № 2, 187-198.

59 Versluis, А. The New Inquisitions: Heretic-Hunting and the Intellectual Origins of Modern Totalitarianism.Oxford, 2006.

60 Vatican Grapples with New Age Beliefs. - The Tablet, 8 February 2003; www.thetablet.co.uk.

61 Цит. по: Райнов, Б. Людмила. Мечти и дела. С., 2003, с. 119.

62 Вж. Ecclesia Gnostica. - http://www.gnosis.org/eghome.htm.

63 Хьолер, Ст. А. Свободата: алхимията на съзнателното общество. С., 2005.

64 Man Accuses Doctor and Preacher of Brainwashing His Daughter. - http://www.komotv.com/stories/37082.htm, 27 May 2005.

65 Tau Malachi. Living Gnosis: A Practical Guide to Gnostic Christianity. Woodbury (MN), 2005.

66 Доктор Ден. Гностический сатанизм. - http://sectainfo.narod.ru/gotos.htm.

67 Kripal, J. J. The Serpent's Gift: Gnostic Reflections on the Study of Religion. Chicago, 2006.

68 Вж. Dictionary of Gnosis and Western Esotericism. Ed. by W. J. Hanegraaff, in collaboration with A. Faivre, R. van den Broek and J.-P. Brach. Т. 1-2. Leiden, 2005.

69 Безансон, А. Нещастието на века. Относно комунизма, нацизма и уникалността на Катастрофата. С., 2002, с. 80.

70 Тодоров, Цв. Дълг и наслада. Един живот на посредник. Разговори с Катрин Портвен. С., 2003, с. 282, 343. Срв. Същият. Нихилизъм, манихейство, ценности. - http://www.mediatimesreview.com/january05/Tsvetan_Todorov.php.

71 Buruma, I., A. Margalit. Occidentalism: A Short History of Anti-Westernism. London, 2004; Tibi, B. Der neue Totalitarismus. “Heiliger Krieg” und westliche Sicherheit. Darmstadt, 2004; Morris, J. E. Revival of the Gnostic Heresy: Fundamentalism. Basingstoke and New York, 2008.


Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница