Авангардистки тенденции през 20-те години



Дата03.05.2017
Размер78.9 Kb.
Размер78.9 Kb.

АВАНГАРДИСТКИ ТЕНДЕНЦИИ ПРЕЗ 20-ТЕ ГОДИНИ

Под авангард разбираме всички онези направления в литературата и изкуството, които се развиват след І-та световна война.

Това са антиреалистични направления, които са израз на дълбоката криза, която настъпва след войната.

Те са израз и на стремежа изкуството да си остане автономно, като се освободи от социалната среда.


Авангардът се създава под влиянието на Зигмунд Фройд, Айнщайн и Ницше.

Разколебават се християнските идеи на човека. Религията се подлага на преосмисляне – дори и на обезсмисляне. А на мястото на религията идва силната личност – особено ситуален в това отношение е Ницше.

Влияние оказва и теорията на Фрейзър за ролята на митовете, според която и езикът, и поезията дължат произхода и разпространението си на митотворчеството, на мита.

Тази теория е поддържана и от Маркс.








МОДЕРНИЗЪМ


АВАНГАРД


1.


интравертно изкуство


екстравертно изкуство


2.


изкуство за изкуството


обновено изкуство,

обновен живот


3.


борави със символа


борави с алегорията


4.


мирогледен дуализъм


пълна абсурдност на битието


5.


отчуждението и самотата са нежелани


приемат се, тъй като това са нормални състояния


6.


акцентът пада върху върху нравственото утвърждаване на личността


утвърждаване на човека чрез насилие и агресия


7.


налице е синтез и хармония


пълна дисхармония и антипропорционалност


8.


интерес към грозното


не просто интерес, а се стига до естетизация на грозното


9.


опоетизиране на любовта


апология на секса

Анри Бергсон определя развитието на авангарда като резултат от тоталното разочарование и разпадането на дотогавашните ценности и представи за света след І-та световна война.


В авангарда влизат следните направления:


  1. експресионизъм

  2. диаболизъм – късното развитие на експресионизма

  3. футуризъм

  4. дадаизъм

  5. сюрреализъм

  6. имаженизъм


ЕКСПРЕСИОНИЗЪМ
Това е немско-австрийско явление от началото на ХХ век. Разпространява се преди всичко сред германските народи и в Русия.

Развитие получава в навечерието и след края на Първата световна война.

По време на войната в направлението се формират две течения:


  • прогресивно

  • авангардистко, което насочва вниманието си към тайнственото, необичайното и изключителното


Философски опори, върху които стъпва:


  1. Категорично скъсва с идеята на Аристотел за изкуството като подражание

  2. Философията на Кант – той разделя художественото познание от онтологичното познание. За него изкуството е друга природа. Елементите от действителността се третират по друг начин.

  3. Шопенхауер – ВОЛЯТА е истинската реалност. В изкуството ВОЛЯТА става ПРЕДСТАВА, която човек СЪЗЕРЦАВА.

  4. Ницше – прокарва идеите, свързани с АНТИХРИСТА, идеята за ОСВОБОЖДАВАНЕТО.

  5. Фройд – теорията му, че изкуството НЯМА ОБЕКТИВНА ОСНОВА, защото то е МАТЕРИАЛИЗАЦИЯ НА ЧОВЕШКИТЕ ПРЕДСТАВИ.

Онова, което е общо за всички, е, че всички поставят акцента върху СУБЕКТИВНОТО. Истината е постижима само чрез художественото творчество.




  1. Анри Бергсон – по пътя на ЛОГИКАТА се познава само ВЪНШНАТА страна на света, а чрез ИНТУИЦИЯТА – вътрешната.

  2. Хайдегер – той разглежда човешкото съществуване като проява на вътрешния Аз, който е неповторим.

  3. Идеята на екзистенциалистите, че човек върви към ГИБЕЛ.



Особености на експресионистичната естетика и поетика:
Първоизточникът е немският експресионизъм и като пример можем да дадем стихотворението на Якоб Ван Ходис – „Краят на света”.


  1. Ключов модел е АПОКАЛИПСИСЪТ

  2. Екстпресионизмът е ново изкуство, което се бори с всичко старо и профанно. Борави с ГРОТЕСКАТА.

  3. Експресионизмът извежда вътрешното над външното т.е. нямаме ИЗОБРАЖЕНИЕ, а имаме ИЗРАЗЯВАНЕ. Затова експресионистичното изкуство се разглежда и третира като ВИКАЩО ИЗКУСТВО. ВИКЪТ е символ на експресионизма.

  4. Характерен е подходът им, който се връща към подхода на изобразителното изкуство – т.е. нещата се представят едно до друго, фиксирани в един миг.

  5. Характерно е ДИНАМИЗИРАНЕТО на СТИХА: липсват прилагателните, налице е предпочитание към глаголите.

  6. Характерен за експресионистичното изкуство е ОТКАЗЪТ от ПУНКТУАЦИЯ, което също води до динамизиране на стиха.

  7. Използват се: повторения, изброявания, хиперболи, предметни метафори, асоциации, многозначни думи, ускорен ритъм

  8. Силно предпочитание към АНТИТЕЗИТЕ и КОНТРАСТИТЕ. Три са антитезите в това идкуство:

  • израждащо се – ново

  • нищожно – велико

  • отблъскващо – прекрасно

  1. Характерен за това изкуство е образът на ЧОВЕКА – МАСА.

За експресионизъм в България се заговаря от 1919 г., когато Гео Милев започва да издава сп. „Везни”.

Наблюдават се два етапа в развитето на българския експресионизъм:

Характерен за българския експресионизъм е неговата антитрадиционна насоченост и стремеж към откривателство – Гео Милев, Ч. Мутафов и Св. Минев.

Българският експресионизъм се противопоставя и на символизма, и на реализма.

Гео Милев се противопоставя на идеята, че в България има символистична школа, смятайки, че българските символисти са прекалено различни, за да се обединяват.

За поезията на Н. Лилиев Гео Милев казва, че е „формална” и „бездушна”, че нищо не ни казва.

/”Срещу реализма”/


Влиянието на експресионизма у нас засяга повече ИЗРАЗНИТЕ СРЕДСТВА, без да създаде почва за нова поетика.

ДИАБОЛИЗЪМ
Това е литературно направление, което възниква на запад през епохата на романтизма.

Синоним на названието ДИАБОЛИЗЪМ е САТАНИЗЪМ.

Това направление, в противовес на християнската традиция, променя отношението към Сатаната – възвеличават се бунтовните му пориви.

Началото му поставят група английски писатели – романтици – Байрон, Шели, Кийтс. И под тяхно влияние диаболизмът поражда интерес и в Германия – Хофман, и във Франция – В. Юго, Ж. Санд.


Като отзвук на френския диаболизъм се явява „Поема на злото” от Стоян Михайловски.

И Лермонтов създава поемата си „Демон” именно под въздействието на идеализирания образ на Сатаната.


В по-ново време това направление укрепва и вече не Сатаната е основната тема на диаболизма, а загадъчното, необяснимото в човешкия живот.
Диаболизмът намира отзвук и в творчеството на някои български писатели – Георги Райчев, Светослав Минков, Чавдар Мутафов, но не остава дълбока следа в литературата.
ФУТУРИЗЪМ
Родината на футуризма е Италия, а нейният създател е Фелино Томазо Маринети – 1907 г. Разпространява се из цяла Европа: 1909 г. – Франция; 1911 г. – Русия /Маяковски, Хлебников/.
Футуристите приемат наличието на обективната реалност, която ще бъде променена от ИНДУСТРИАЛНАТА ЕРА и ТЕХНИЧЕСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ.

Характерно за тях е, че те имат определен поетически арсенал, от който се прави л-ра. За тях като ПЪРВОЕЛЕМЕНТИ на изкуството са ЗВУКОВЕТЕ.

Боравят също и с ЦВЕТОВЕ и с ПРОСТИ ГЕОМЕТРИЧНИ ФОРМИ, които са първоначалата на изкуството.
У нас идеите на футуризма се проповядват от сп. „Кресчендо” 1922 г., а редактори са Теодор Драганов, Христо Стратев и Гео Милев, а също и от Кирил Кръстев. Издава се в Ямбол. Кирил Кръстев издава статията си „Началото на последното” и самият Кирил Кръстев иска тя да се схваща като манифест на футуризма.

Но у нас – футуризъм НЯМА.


ДАДАИЗЪМ

Наименованието идва от френската дума dada – детско конче, любима идея. Понятието всъщност не означава нищо.


Това е краткотрайно литературно направление в Западна Европа.

Възниква по времето на І-та световна война.

Основано е от поетите Тристан Цара и Хюлзенбек и от художника Арп.

Дадаистите ратуват за едно АБСОЛЮТНО ИЗКУСТВО, което е чуждо на СОЦИАЛНАТА идейност и на ПОЛИТИКО-ОБЩЕСТВЕНИ внушения.

Дадаистите отричат СИНТАКСИСА, ПУНКТУАЦИЯТА – не отричат само ЗВУКОВЕТЕ.

Ключовата дума за дадаизма е БУНТ, а ключов образ е образът на ХУЛИГАНА.


У нас идеите на дадаизма се проповядват в списание „Лебед” 1922 г., Ямбол.
СЮРРЕАЛИЗЪМ
Формира се в края на І-та и в началото на ІІ-та световна война във Франция.

Началото поставя Андре Бретон.

Сюрреалистите смятат, че е крайно време да се прави изкуство, като се пренебрегне традицията и се базира на вижданията на съвременния човек.

Сюрреалистите се обръщат към човешкото подсъзнание. Според тях трябва да се изключи контрола на разума, което води до автоматичното писане.

Имат интерес към сънищата.

Белег на тази л-ра: съединяването на РЕАЛИСТИЧНОТО с ЧУДЕСНОТО.

Приемат идеята за БУНТА на дадаистите, но това е бунт, който клони към РЕВОЛЮЦИЯ.
ИМАЖИНИЗЪМ
Имажинистите са л-рна група в бившия СССР начело с Есенин.

Тази група просъществува между 1919 – 1927 г.

Идейно е свързана с л-рната група на английските имажинисти, но това е само косвена връзка.

В СССР имажинизмът възниква като реакция срещу футуризма, който се стреми да постигне РИТЪМА НА СЛОВОТО, а те искат да постигнат и РИТЪМ НА ОБРАЗИТЕ.



Поради крайностите, в които изпадат, те изневеряват на първоначалните си постановки и се разпадат.
У нас: Далчев, Ламар, Фурнаджиев.

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница