Bg комисия на европейските общности брюксел, 13. 11. 2007 com(2007) 708 окончателен съобщение на комиисята до съвета, европейския парламент, европейския икономически и социален съвет и комитета на регионите



страница1/3
Дата16.11.2017
Размер260.43 Kb.
Размер260.43 Kb.
  1   2   3


BG



КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

Брюксел, 13.11.2007

COM(2007) 708 окончателен





СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИИСЯТА ДО СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН СЪВЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Европейска инициатива за развитие на микрокредитирането в подкрепа на растежа и заетостта

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Защо е необходима инициатива в тази област? Error: Reference source not found

2. Доказателства за появата на несъответствие между търсенето и предлагането на микрокредити в Европа Error: Reference source not found

3. Към европейска инициатива за микрокредитиране Error: Reference source not found

3.1. Насока 1: Подобряване на правната и институционалната среда в държавите-членки Error: Reference source not found

3.2. Насока 2: По-нататъшни промени в климата в полза на предприемачеството Error: Reference source not found

3.3. Насока 3: Насърчаване на разпространението на най-добри практики Error: Reference source not found

3.4. Насока 4: Осигуряване на допълнителен финансов капитал за новите и небанковите МФИ Error: Reference source not found

4. Разпространение и оценка Error: Reference source not found

5. Заключение Error: Reference source not found

6. Annexes Error: Reference source not found

6.1. ANNEX 1: About micro-credit Error: Reference source not found

6.2. ANNEX 2: The market pyramid Error: Reference source not found

6.3. ANNEX 3: Review of Community initiatives on micro-credit Error: Reference source not found

6.4. ANNEX 4: Estimated demand for micro-credit in the EU Error: Reference source not found

6.5. ANNEX 5: Supply of micro-credit in Europe Error: Reference source not found

6.6. ANNEX 6: The segmentation of the micro-credit market Error: Reference source not found

6.7. ANNEX 7: Providing mentoring and business support Error: Reference source not found

6.8. ANNEX 8: Comments on financial institutions delivering micro-credit Error: Reference source not found

6.9. ANNEX 9: A possible scheme for the Micro-fund Error: Reference source not found

6.10. ANNEX 10: A multidimensional Evaluation Scoreboard Error: Reference source not found

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИИСЯТА ДО СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН СЪВЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Европейска инициатива за развитие на микрокредитирането в подкрепа на растежа и заетостта

1. Защо е необходима инициатива в тази област?

Микрокредитирането се проявява в различни форми и изпълнява различни роли, но в държавите-членки и в регионите на Европейския съюз често се използва за насърчаване на растежа на заетостта на самонаетите, както и за създаване и развитие на микропредприятия. В много случаи то се свързва с усилията за насърчаване на прехода от безработица към самонаемане. В този вид микрокредитирането може да изиграе важна роля в изпълнението на Лисабонската стратегия за растеж и заетост и за насърчаване на социалното включване в съответствие с актуалния акцент върху „гъвкавата сигурност“1 (съчетанието от гъвкавост и социална сигурност)2.

В редица държави-членки и региони има активен сектор за микрокредитиране, предприети са и многобройни действия на равнище на Общността за укрепване на неговия растеж. Все пак има очевидни признаци, че може да се направи още много. В своето съобщение за финансирането на МСП от 2006 г. Комисията привлече вниманието на държавите-членки към едно от препятствията по пътя за развитие на микрокредитите:

да се гарантира, че националното законодателство улеснява отпускането на микрофинансиране (заеми в размер до 25 000 евро). Тези заеми представляват важно средство за насърчаване на предприемачеството чрез самонаемане и микропредприятия, особено сред жените и малцинствата. Този инструмент благоприятства не само конкурентноспособността и предприемачеството, но и социалното включване“3

Настоящото съобщение посочва начини за преодоляване на това и на други препятствия или за тяхното съществено намаляване. По-конкретно в него се предлага следното:

Първо, държавите-членки се призовават да установят според необходимостта националните институционални, правни и търговски рамки, за да насърчат създаването на по-благоприятна среда за развитие на микрокредитирането. Комисията има готовност да подпомогне държавите-членки чрез насочване на мерките, както и чрез съставяне на каталог на добрите регулаторни практики.

Второ, предлага се създаването на нова инструмент със собствен персонал, която да предоставя:


  • техническа помощ и обща подкрепа за укрепването и развитието на небанковите микрофинансиращи институции (МФИ) в държавите-членки и в регионите;

  • информация и популяризиране на инициативата сред държавите-членки, регионите, банките и МФИ като цяло. Тук може да се включи издаване на брошури, организиране на конференции и семинари, обмен на посещения и т.н.;

  • технически наръчници, ръководства и програмни продукти с цел да се подпомогнат МФИ да възприемат най-добрите практики със съдействието на специализирани центрове; разработване на проекти за основни насоки за създаването и управлението на МФИ и т.н.;

  • разширен достъп до финансиране за избран кръг „примерни МФИ“ чрез предоставяне на финансови средства (начален капитал) в съчетание с техническа помощ.

Финансовата подкрепа за този инструмент може да дойде от наличния бюджет на структурните фондове (Европейския фонд за регионално развитие - ЕФРР) за техническа помощ, който се управлява от Европейската комисия. Предвид изразения в тази връзка интерес от страна на Европейския инвестиционен фонд, инструментът може да се управлява в рамките на ЕИФ, който отговаря също така за инициативата „ДЖЕРЕМИ“ в подкрепа на достъпа на МСП до финансиране.

2. Доказателства за появата на несъответствие между търсенето и предлагането на микрокредити в Европа

Най-общо казано, микрокредитите в Европа са насочени към две групи: "микропредприятията", които според определението са предприятия, в които работят под 10 души (обхващащи около 91 % от всички европейски предприятия), и „лицата в неравностойно положение“ (безработни, нетрудоспособни, получаващи социални помощи, имигранти и др.), които желаят да се насочат към самонаемане, но нямат достъп до традиционните банкови услуги. Микрокредитирането има особено голямо значение за селските райони и може да изиграе важна роля за по-лесното интегриране на етническите малцинства и имигрантите както от икономическа, така и от социална гледна точка. В приложение 2 е представен общ преглед на разпределението на пазара.

През последните десетилетия икономиката на ЕС се развива от състояние, в което господстваха големи промишлени предприятия, към засилена зависимост от по-малки предприятия, включително еднолични фирми, главно в сферата на услугите. Това разшири търсенето на микрокредити. Така например макар едва 16 % от трудоспособното население в Европа да са самонаети лица, 45 % от европейците проявяват склонност да работят по-скоро за себе си, отколкото за работодател4. В ЕС като цяло потенциалното търсене на микрокредити, които могат да се отпускат от небанкови финансови институции за новосъздадени фирми, най-вероятно е доста над половин милион нови клиенти5. Броят им може да нарасне значително през идните години поради потенциалното търсене, погасяването на стари и отпускането на нови микрокредити, както и поради очакваното положително въздействие на предложената инициатива за микрокредитиране.

Да се направи оценка на наличността или предлагането на микрокредити в държавите-членки се оказва доста трудна задача. От гледна точка на размера на отделните заеми може да се допусне, че типичният микрокредит в Европа е от порядъка на 7000 - 8000 евро. Проучванията, проведени от Центъра за микрофинансиране за Централна и Източна Европа (ЦМФ) в държавите-членки на ЕС от Централна и Източна Европа и от Европейската мрежа за микрофинансиране (ЕММ) в целия ЕС, дават данни за обема на заемите. Самите банки не водят статистика за микрокредитите и подадените от тях данни може да се окажат нееднозначни, тъй като някои заеми се включват в категорията „кредити за физически лица“, други се водят в по-общата категория „кредити за МСП“, а в някои страни се обединяват със земеделските заеми. Силно развитите спестовни и кредитни кооперации в Централна и Източна Европа и кредитните съюзи в Обединеното кралство и Ирландия по същество отпускат заеми на физически лица и не правят разграничение между отпуснатите средства, които се използват за фирмени микрокредити и примерно средствата за лично потребление6.

Микрокредитирането като цяло се развива в редица от новоприетите държави-членки. Сходна тенденция се наблюдава през последните години и в държавите-членки от ЕС-15. Тепърва обаче трябва да се направи много за пълноценното използване на неговия потенциал7, особено като се има предвид описаното по-горе потенциално търсене.

3. Към европейска инициатива за микрокредитиране

Ако се вгледаме по-отблизо в динамиката на търсенето и предлагането на микрокредити, ще забележим, че микрокредитиращата дейност следва да се разглежда в по-широка правна рамка и рамка за подкрепа, понеже финансовата система, заетостта и социалната система са взаимно свързани. Въпреки че микрокредитирането не е ново понятие, важно е да се отбележи, че държавите-членки се отнасят различно към него в зависимост от политическата рамка и действащото законодателство. Всъщност ЕС и държавите-членки вече са предприели мерки за насърчаване на микрокредитирането, но тези мерки видимо са твърде специфични и понякога са приложими единствено на местно равнище.

Микрокредитирането залага на финансов подход към развитието на фирмите, за да осигури достатъчно покритие на капиталовите разходи, риска и разходите за дейността, което гарантира устойчивостта на институциите и предоставяните услуги. Проблемът с подходящия достъп до финансиране за микропредприятия и потенциални самонаети лица обаче се запазва и се възприема именно като такъв. Както Съветът, така и Европейската комисия в партньорство с националните органи подеха инициатива за поредица от действия (вж. приложение 3).

Тези усилия в съчетание с усилията на определени държави-членки едва ли могат сами по себе си да увеличат предлагането на микрокредити в достатъчна степен и в разумен срок при липсата на целенасочени и комплексни действия от страна на органите на национално равнище и на равнище на Общността. Въпреки все по-ясното осъзнаване на бъдещия потенциал на пазара за микрокредити, има признаци, че банките извършват микрокредитна дейност (пряко или по-често съвместно с небанкови институции), когато са насърчавани от различни механизми за подкрепа от обществения сектор (напр. Програма ФАР на ЕС, Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Ето защо съществува широко поле за действие в тази област на основата на извършеното на равнище на Общността, както и на досегашната дейност на банките и МФИ и на взаимното им сътрудничество. Предлаганата инициатива се разгръща в четири насоки:


  1. Подобряване на правната и институционалната среда в държавите-членки;

  2. По-нататъшни промени в климата в полза на предприемачеството;

  3. Насърчаване на разпространението на най-добри практики, включително обучение;

  4. Осигуряване на допълнителен финансов капитал за микрокредитиращите институции.

Тъй като банките по принцип вече предоставят достъп до финансиране за съществуващи микропредприятия и традиционни новосъздадени фирми, настоящият документ се съсредоточава върху по-трудния сегмент, който можем да наречем „неподходящия за банките“ пазар8. Трябва обаче да се отбележи, че всяко подобрение на институционалната среда и разпространението на най-добри практики ще бъде от полза и за двата сегмента.

3.1. Насока 1: Подобряване на правната и институционалната среда в държавите-членки

Институционалната рамка в държавите-членки често изглежда неподходяща за развитие на микрокредитирането. Всъщност статистиката за микрокредитирането е неразвита именно поради обстоятелството, че микрокредитирането по правило остава извън конкретните разпоредби на националното законодателство или на законодателството на Общността.

Разгръщането на потенциала за растеж на микрокредитирането обаче не изисква големи инвестиции от ограничените обществени средства. Напротив, едно от предимствата на микрокредитирането се състои в способността му да се самоиздържа в дългосрочен план. Обикновено се изисква поредица от действия за подобряване, най-общо казано, на правната и институционалната среда за микрокредитирането.

Следва описание на седем области, в които може да се постигне подобрение на национално равнище с привеждане на примери за най-добри практики, ако има такива.



Да се създаде благоприятна среда за развитие на микрофинансиращи институции (МФИ), която обхваща всички сегменти на клиентелата

Поради броя и разнообразието на потенциалните клиенти всички видове банкови и небанкови МФИ трябва да имат лесен достъп до финансови средства за развитие на микрокредитирането. Оттук следва да се насърчават банките да развиват микрокредитни операции. Това може да се постигне чрез по-широко предлагане на гаранции за кредитите и впоследствие чрез секюритизация, след като се развият портфейлите. Освен това кредитните съюзи или други подобни институции, които извършват микрокредитни операции, следва да запазят действащите или да получат нови лицензи за влогонабиране с право да финансират дейности, които генерират доходи.

Заслужава да се отбележи, че Комисията в сътрудничество с държавите-членки и Комитета на европейските банкови надзорници поддържа система на основата на Интернет9, наречена Група за транспониране на Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ), към която гражданите могат да отправят въпроси във връзка с ДКИ. Системата ще бъде на разположение и за пояснения относно третирането на микрокредитите в рамките на ДКИ.

Да се помогне за постигането на устойчивост на микрокредитирането чрез облекчаване на лихвените тавани за микрокредитните операции

Успоредно с конкретните мерки за различните категории посредници, съществуват някои мерки, които са общи за всички микрокредитиращи институции и програми. Една от тях е облекчаване на лихвените тавани за отпусканите на предприятия кредити, които блокират всяка възможност за покриване на разходите по микрокредитирането. Трябва да се подчертае, че поради малкия размер и краткосрочността на заемите абсолютният размер на лихвата е малък, дори при висок лихвен процент. Опростеният достъп до кредитиране е най-важният фактор за микропредприемачите в Европа, както и другаде. На държавите-членки, които прилагат лихвени тавани, се препоръчва да ги определят на достатъчно високо равнище, за да могат кредитните институции да покриват разходите и редовно да правят оценка на икономическото и социалното въздействие от това, както е например в Ирландия, с цел да не се наруши сигурността на кредитополучателите. В Германия лихвеният таван за даден сектор не може да надхвърли удвоения размер на средния лихвен процент или да бъде повече от 12 пункта над него.10



Да се осигури достъп на МФИ до базите данни за кредитополучателите и да се улесни работата им по оценка на рисковете

Сред останалите общи мерки голямо значение за всички микрокредитиращи институции, включително небанковите, има достъпът до информация от кредитните бюра, които поддържат списъци на неизправните кредитополучатели. В някои държави, най-вече в Обединеното кралство, институциите за финансиране на местното развитие (ИРМР) се насърчават да предоставят сведения на кредитните бюра. В други страни, преди всичко Франция, тези архиви се съхраняват от централната банка и правоспособните микрокредитиращи институции все още нямат достъп до тях.

Общите бази данни на равнището на ЕС за неизправните кредитополучатели и загубите при микрофинансирането (физически лица, предприятия и МФИ), заедно с общият за целия ЕС инструментариум за определяне на рейтинга в съответствие с най-добрите практики в бранша, може да помогнат кредитните институции да развият микрокредитни операции. Включените в него средства ще създадат условия за използващите ги банки, които прилагат най-усъвършенстван подход към кредитния риск, пълноценно да се възползват от разпоредбите на Директивата за капиталовите изисквания11. Базите данни могат да се разработят най-успешно от участниците на пазара.

Важно е да се отбележи, че изискваното участие със собствен капитал може да се ограничи чрез кредитни обезпечения и впоследствие чрез секюритизация, след като се развият или обединят портфейлите.



Да се намалят разходите за дейността чрез прилагане на благоприятни данъчни схеми

По-благоприятните данъчни режими имат също толкова голямо значение за всеки нововъзникващ отрасъл, независимо от това дали предвиждат освобождаване на МФИ от данъци или намаляване на данъците за физически или юридически лица, които инвестират в тяхната дейност или участват с безвъзмездно предоставени средства. В Обединеното кралство например съгласно разпоредбите за данъчни облекчения в местен интерес физическите и юридическите лица могат да приспаднат 25 % от своята инвестиция във формата на заеми, ценни книжа или рисков капитал при изчисляването на данъчно облагаемия доход за период от пет години. Във Франция законът за благотворителната дейност допуска приспадане на 66 % от даренията, до 20 % от данъчно облагаемия доход на физическите лица и 60 % от присъщите за дейността разходи в размер до 0.5 % от оборота на търговските дружества.



Националното регулиране и надзор да се съобразят с особеностите на микрофинансирането

Съгласно законодателството на ЕС12 МФИ попадат в приложното поле на предпазливото регулиране в ЕС, ако приемат депозити и други подлежащи на изплащане средства от населението, като подлежат на съответно регулиране и надзор. Ако МФИ не приемат депозити и други подлежащи на изплащане средства от населението и не са консолидирани от кредитна институция според принципа на предпазливостта, Директивата за капиталовите изисквания не ги задължава да отговарят на конкретни хармонизирани капиталови изисквания. Когато държавите-членки прилагат правила според принципа на предпазливостта към институции, които не взимат депозити от клиенти, важно е всяко по-нататъшно регулиране и надзор да бъдат пропорционални на разходите за него и на свързаните с МФИ рискове, така че да не се възпрепятстват предлагането на микрокредити и растежът на специализираните МФИ.



Да се прилагат единни пазарни правила към микрокредитите

В Европа регулаторната хармонизация дава възможност на лицензираните в една държава-членка банки да работят и другаде на територията на ЕС чрез трансгранични услуги или чрез създаване на клонове. Заслужава да се изследва до каква степен и при какви условия подобни права могат да се предоставят на микрокредитиращите организации, които не са кредитни институции по смисъла на правото на ЕС.



Микрокредитирането да се включи в регулаторните и счетоводните стандарти

Опитът преди всичко в Румъния разкрива, че свръхрегулирането може да окаже отрицателно въздействие върху развитието на микрокредитирането, ако ограничава гъвкавостта на действията или налага тежко бреме върху кредитодателите. Този риск може да се намали чрез предварителен преглед на най-добрите практики и чрез съпоставка на предложената законодателна рамка с действителността във връзка с националното микрокредитиране. Един от начините да се популяризират микрокредитите в дългосрочен план е те да бъдат включени в категорията на банковата браншова практика и в новите международни стандарти за счетоводна отчетност (IFRS).



3.2. Насока 2: По-нататъшни промени в климата в полза на предприемачеството

Ориентацията на Европа към знанието, услугите и новите технологии в рамките на обновената Лисабонска стратегия от 2005 година може да се утвърди, ако се обърне по-голямо внимание на три фактора във връзката между развитието на стопанската дейност и микрокредитирането на три равнища: приспособяване на институционалната рамка за микропредприятията, осигуряване на по-гладък преход от безработица към създаване на микропредприятия и предоставяне на техническа подкрепа на микропредприемачите.



Да се подобри институционалната рамка за самонаетите лица и микропредприятията

Политиката в областта на заетостта трябва все повече да гарантира равнопоставеността между самонаетите лица и наемните работници. Признаването на самонаетите лица и микропредприятията изисква програма за информиране и популяризиране в училищата, университетите и службите по заетостта, насочена към широката общественост като цяло. Изискват се мерки за намаляване на правните, данъчните и административните пречки, като например освобождаване от задължения във връзка с общественото осигуряване за новосъздадени фирми, опростени регистрационни процедури за нови микропредприятия и достъп до повече и по-евтини търговски обекти. Една нова концепция в Германия, наречена „Ich AG“ (Аз ООД) разпространява идеята, че самонаемането е избор на кариера, който е жизнеспособен и поражда предизвикателства. Във Франция създаването на микропредприятия се признава за начин да се интегрират безработните, които ползват известни облекчения във връзка с общественото осигуряване през първите три години.



Да се разработят решения, които да дават възможност на безработните и получаващите социални помощи да осъществят преход към самонаемане

По-гладкият преход от безработица или зависимост от социални помощи към самонаемане има първостепенно значение. Евентуалните мерки включват временна подкрепа от обществения сектор по отношение на доходите за срока на прехода, съчетана с възможност за връщане към обезщетенията за безработица или социалните помощи при неуспех. В Ирландия например лицата, които получават социални помощи, имат право да продължат да ги получават в постепенно намаляващ размер в продължение на четири години. Тази политика изисква служителите в социалните служби и бюрата по труда да бъдат конкретно обучени по тематиката на създаването на предприятия и самонаемането, за да могат компетентно да консултират потенциалните кандидати.



Да се увеличат шансовете за успех на новите микропредприятия чрез обучение, наставничество и услуги за развитие на стопанската дейност

Микрокредитирането може да помогне на новите предприемачи и социално изключените да получат достъп до финансиране, но същевременно има данни, че достъпът до финансиране сам по себе си не решава всички проблеми от страната на търсенето. Сложността на средата, в която работят микропредприятията, изисква предоставяне на услуги за развитие на стопанската дейност и предполага начинаещите предприемачи да имат различни компетенции, каквито те често не притежават. Обучението, наставничеството или тренировките на новите предприемачи имат съществено значение за подобряване на шансовете им за успех. Тъй като услугите за развитие на стопанската дейност увеличават разходите, привлекателността на микропредприятията за търговския банков сектор намалява. Опитът показва, че тези услуги най-често разчитат на подкрепата на обществения сектор или на доброволно участие. Накрая, но не по значение, достъпът до кредити се улеснява от възлагането на дейности във връзка с кредитните операции на външни изпълнители (изготвяне на бизнес планове, наблюдение на стопанската дейност и т.н.). Несъответствието може да се преодолее и чрез по-широко използване на средствата, предоставени по линия на ЕФРР, ЕСФ (Европейския социален фонд) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), с цел да се развиват предприемачеството, иновациите и новосъздадените фирми (вж. приложение 7).



Предложение 1

От теория към практика: Насърчаване на развитието на микрокредитирането и микропредприятията на национално равнище

Един от начините да се реализират описаните по-горе 10 идеи в насоки 1 и 2 е да се призоват държавите-членки да предприемат програми за реформа с цел да се подобрят условията за микрокредитиране съобразно националните особености и приоритети. С оглед на значението, което Лисабонската стратегия отдава на достъпа до финансиране като цяло и на насърчаването на микрокредитирането в частност, държавите-членки се насърчават в контекста на националните си програми за реформа съгласно Лисабонската стратегия да предприемат необходимите действия за развитие на по-благоприятна среда за развитие на микрокредитирането в съответствие с националните институционални, правни и търговски рамки. Освен това Комисията може да подпомогне държавите-членки, като посочи примерни равнища на кредитите и състави каталог на добрата регулаторна практика.




Сподели с приятели:
  1   2   3


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница