“Би трябвало да ни е станало ясно, че заниманието с театър е необятно, че



страница1/12
Дата27.04.2017
Размер1.36 Mb.
Размер1.36 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


Кремена Димитрова
Театърът на Стоян Камбарев -

режисура на пространството

София 2007

Би трябвало да ни е станало ясно, че

заниманието с театър е необятно, че

има място за всички и за още толкова.

И така – хиляди години…”


Стоян Камбарев



С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е:

Увод.
I. Реконструкция на творческия път на Стоян Камбарев:

1. Началото

2. Въздухът на Русе

3. Във възрастта на “Солунските съзаклятници”

4. “Редници” – награда за млад режисьор

5. “Женитба” – оригиналът

6. Неразбраният “1+1=1”. За ползата и вредата от

критическото писане

7. Драматургията. Изборът гради стила

8. Случаят “Междучасието”

9. “О, щастливи дни” с Елена Стефанова

10. Изпитанието “Музика от Шатровец”

11. “Миналото лято в Чулимск” и Алън Роб-Грийе

12. Жертвоприношения с Пинтър

13. За хората и вълците

  1. Корени на камбаревия театър. Анатолий Василиев и

Новата реалност на пространството”. Бумерангът

Васа Железнова”.



III. “Режисура на пространството”:

1. Видове движение

2. Нова вещественост

3. Физика и метафизика

4. “Три сестри” – отблизо и отвътре.



Заключение
Приложения:

  • списък на сценографите;

  • библиография;

- “Три сестри” – дневник на репетициите, пълна, нерeдактирана версия;

- творческа биография на режисьора Стоян Камбарев

У В О Д

Не мога да не започна от там, че този текст е много личен. Това със сигурност по някакъв начин променя стилистиката на изложението и характера на включените наблюдения и анализи. Мога да си призная съвсем откровено, че всъщност, не аз, а темата избра мен. Как стана всичко това? Няма да е пресилено, ако кажа, че докосването ми до театралната лаборатория на Стоян Камбарев по време на репетициите на “Три сестри” в театър “София” ме зарази с онази необяснима магия и любопитство, чиито корени са настоящите ми занимания с театрална теория и практика.

И така, годината беше 1997, аз работех в театър “София” като разпоредител. Бях студентка в Софийския университет, която много обича театъра. Четях театрални книги, текстове, интересувах се от режисьорската професия. В театър “София” дойде Стоян Камбарев да поставя “Три сестри” от А. П. Чехов. Помолих го за разрешение да посещавам неговите репетиции. Бях шокирана от скромността му и охотата, с която се съгласи. От тогава почти не пропуснах репетиция. Започнах да си водя дневник. Наблюдавах как работи този изключително харизматичен творец, попивах всичко и каквото успеех, записвах. Бях щастлива, че съм се превърнала в част от кухнята на един голям режисьор. Реших, че ще кандидатствам в НАТФИЗ на всяка цена.

Репетициите на “Три сестри” бяха моята голяма школа. На следващата година аз бях вече студентка по Театрознание, когато Стоян Камбарев се върна в театъра, за да продължи пътя към своята Голгота “Три сестри”. Естествено, аз отново се включих в процеса на репетициите. Този път Стоян (оттогава вече можех да го наричам така) ме помоли да стана част от екипа и да играя.

Мисля, че спокойно вече може да се говори за “театърът на Стоян Камбарев” като за отделен, самостоятелно обособен тип театър със своите специфики. Времето, което измина (толкова бързо!), от последната постановка - “Три сестри” (премиера 13.10.1998г) доказа уникалността и ценностите на театъра, който правеше Стоян Камбраев. Така и не се появиха последователи. Спектаклите “Януари”, “Черна дупка”, “Майката”, “Три сестри” се превърнаха в едни от най-важните театрални събития на 90-те. Те не само получиха заслуженото уважение от страна на критиката, на колегите от гилдията, на публиката, участваха в почти всички престижни фестивали у нас, но се вписаха успешно и в картината на театрална Европа. Успехите на „Три сестри”, при гастролите в европейските страни и участия в големите фестивали, ми дават право да поставя този театър не само в контекста на българския театър през последното десетилетие, но и в глобалната картина на европейския театър.

Методът на изследването следва хронологията на спектаклите. В първите две глави, които се опитват да проследят пътя на Стоян Камбарев и да открият влиянията върху изграждащия се режисьорски стил, принципът на изложение и анализ е индуктивен. Тъй като не съм била свидетел на русенския период на режисьора, се наложи да направя възстановка на спектаклите чрез различни видове театрални източници. Вероятно е да съм привнесла собственото си въображние и представи, както и да съм се предоверила на информаторите си. Това е рискът при всяко едно теренно проучване и опит за реконструкция на нещо, от което има останали само отпечатъци. Желанието ми да погледна на творчеството на Стоян Камбарев по-цялостно и неедностранчиво, като включа събитията в някаква логическа верига, не би могло без известна доза субективизъм от моя страна. Субективизъм, продиктуван от моето уважение и благогогвение пред таланта на този режисьор. Не бих могла да бъда безпристрастен наблюдател. Още повече, че съм участник в един от спектаклите. Погледът отвътре, надявам се, има своите привилегии.

Изборът на използвания материал сам по себе си е също субективен акт. Изворната база, върху която стъпва изследването, има специфичен характер. Тя се състои от източници от различен вид – съществуващата библиографска литература за спектаклите на Стоян Камбарев (по-голямата част, от която е старателно събрана в книгата “Огледала”); библиография за Анатолий Василиев; видеоархив със записи на спектакли на Стоян Камбарев от Русе, Варна и София; специално проведени интервюта със сценографите Виолета Радкова и Никола Тороманов, с актьора Косьо Станев в периода 2002-2003г.; репетиционният дневник на спектакъла “Три сестри”; записките на актьора Тодор Близнаков (Вершинин в “Три сестри”), правени по време на репетициите; записки от личния архив на Стоян Камбарев.

Още тук ми се иска да отбележа в аванс водещото в театъра на Стоян Камбарев, а именно – хиперреализмът и детерминиращата функция на пространството. Необходими са няколко уточнения. Под “пространство” ще се разбира не само сценографията в спектаклите, а и вътрешните пространства – в актьора, персонажа, зрителя, както и метафизическите измерения на едно “външно” пространство. Идеите за това ново разбиране на пространството Стоян Камбарев черпи от теорията на Анатолий Василиев за “Новата реалност на пространството”. Връзката между театъра на Василиев и търсенията на Стоян Камбарев е важна за разбирането на откритията, които Стоян Камбарев прави в последните си спектакли и най-вече в “Майката” и “Три сестри”. Началото на тези търсения е поставено още в Русенския период на режисьора в спектакли като “1+1=1”, “Музика от Шатровец”, “Женитба”. Въпреки, че не съм имала възможност да ги гледам на живо, ще се опитам да реконструирам техните специфики, допирните точки между “късните” спектакли на Стоян Камбарев и първите “опипвания” в една режисура на пространството.


Реконструкция на творческия път





Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница