Биография 5 Ранно детство 5 Работа като чиновник в патентно бюро 6 Последни години 7



Дата17.11.2017
Размер82.88 Kb.
Размер82.88 Kb.




АЛБЕРТ АЙНЩАЙН






11/14/2011

КУРСОВА РАБОТА




Изготвил:

Теодора Павлова Павлова

Фак. номер: 700493

Iви курс в специалност Стопанско управление с английски език

Стопански факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

Преподавател: Албена Антонова

Съдържание:


Увод 3

бИОГРАФИЯ 5

Ранно детство 5

Работа като чиновник в патентно бюро 6

Последни години 7

(Айнщайн, Автобиографични бележки) Нютон, прости ми... 7

Обща информация 8

Графика на браковете на Айнщайн: 9

Използвана литература: 10



Увод

Алберт Айнщайн (на немски: Albert Einstein Albert Einstein, /ˈalbɐt ˈaɪ̯nʃtaɪ̯n/) е немски физик–теоретик, философ и писател от еврейски произход, работил през голяма част от живота си в Швейцария и Съединените щати. Той е смятан за един от най-влиятелните и известни учени и интелектуалци за всички времена, неговото лице е едно от най-разпознаваните във всички части на земното кълбо, а често е определян и като бащата на съвременната физика.

Името на Айнщайн се свързва с популярното уравнение еквивалентност на маса и енергия. През 1921 година получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и особено за откриването на закона за фотоелектричния ефект.

В самото начало на своята научна кариера Алберт Айнщайн разбира, че при тогавашните възгледи за физиката класическата механика не може да се съвмести със законите за електромагнитните полета, което го насочва към разработването на неговата специална теория на относителността. Той разбира също, че принципът на относителността може да бъде приложен и към гравитационните полета и през 1916 година формулира и общата теория на относителността. Той продължава работата си в областта на статистическата и квантовата теория създавайки свое обяснение на теорията на елементарните частици и движението на молекулите. Той изследва и топлинните свойства на светлината, с което поставя основите на фотонната теория за светлината. През 1917 година той използва общата теория на относителността за създаването на цялостен модел на структурата на Вселената, с което поставя началото на релативистичната космология.

Айнщайн публикува повече от 300 научни труда и над 150 други работи и получава почетни докторски степени от множество европейски и американски университети.1 Той пише и коментира широко върху множество философски и политически въпроси, като социализма и международните отношения.[4] Неговата изключителна интелигентност и оригиналност правят думата „Айнщайн“ синоним на гений.

Алберт Айнщайн се обявява категорично против войната, а по-късно и против производството и употребата на ядрени оръжия. В същото време в навечерието на Втората световна война той лично предупреждава американския президент Франклин Делано Рузвелт за опасността Германия да разработи ядрено оръжие, което стимулира бързото развитие на американската ядрена програма. Айнщайн е и един от инициаторите за създаване на държавата Израел.

През 1999 година американското списание Тайм го провъзгласява за Личност на столетието, а допитване до най-известните съвременни физици го определя като най-великия физик на всички времена. В чест на стогодишнината от неговите знаменити статии 2005 година е обявена за Световна година на физиката. На името на Айнщайн са наречени единицата айнщайн2, химичният елемент айнщайний, астероидът 2001 Айнщайн, лунният кратер Айнщайн.

фигура

Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За Вселената все пак не съм сигурен.“






бИОГРАФИЯ



Ранно детство


Алберт Айнщайн е роден на 14 март 1879 година в град Улм в Кралство Вюртемберг, част от Германската империя. Баща му, Херман Айнщайн (1847-1902), е съдружник в магазин за дюшеци, а майка му, Паулине Айнщайн (1858-1920), е дъщеря на заможен търговец на зърно. През 1880 година семейството се премества в Мюнхен, където Херман Айнщайн основава с брат си предприятие за производство на правотокови електрически уреди.

Семейството на Алберт Айнщайн е еврейско, но нерелигиозно, а между пет и десетгодишна възраст той посещава католическо начално училище. Макар че в ранна възраст има затруднения с говора, в началното училище той е отличен ученик.

Когато е на 5 години, бащата на Алберт Айнщайн му подарява компас и той е дълбоко впечатлен от факта, че нещо предизвиква движението на стрелката, въпреки привидно „празното пространство“. По-късно той започва да конструира за забавление макети и механични устройства и започва да проявява талант в областта на математиката. През 1889 година Макс Талмуд, беден студент от Полша, подпомаган от семейството на Айнщайн, насочва десетгодишния Алберт към основни научни, математически и философски книги, като „Критика на чистия разум“ на Имануел Кант и „Елементи“ на Евклид. По настояване на майка си започва уроци по цигулка, въпреки че това занимание не е особено по вкуса му. След известно време изоставя свиренето и едва в зряла възраст се връща отново към цигулката. Един от любимите му композитори е Волфганг Амадеус Моцарт. На 12 години започва да изучава самостоятелно математика, интересува се дори от интегрално и диференциално смятане.

През 1894 година предприятието на Херман Айнщайн фалира, поради масовото разпространение на променливия ток и намалялото търсене на правотокови устройства. Семейството се мести в Италия - най-напред в Милано, а след това в Павия, но Алберт остава в Мюнхен, за да завърши гимназиалното си образование. Намерението на баща му е той да учи електроинженерство, но Алберт влиза в конфликти с училищното ръководство, недоволен от режима и начина на обучение. По-късно той пише, че духът на учение и креативно мислене е бил изгубен в стриктното зубрене. През пролетта на 1895 година той напуска училището, представяйки лекарска бележка и заминава при семейството си в Павия.[6] По това време Айнщайн пише първата си научна работа, „Изследване на състоянието на етера в магнитни полета“.

Айнщайн се опитва да кандидатства директно в Политехниката в Цюрих, Швейцария, въпреки че не е положил матура. Представя се блестящо по математика и физика, но се проваля на изпитите по останалите дисциплини. След този неуспех семейството му го изпраща в Аарау, за да довърши средното си образование. Там той живее в дома на преподавателя Йост Винтелер и се влюбва в дъщеря му Мари (сестрата на Айнщайн Мая по-късно се омъжва за сина на Винтелер — Паул). В Аарау Айнщайн се запознава с електромагнитната теория на Джеймс Кларк Максуел. Седемнадесетгодишен, той завършва училище и с одобрението на баща си се отказва от вюртембергското си гражданство, за да избегне военната служба. През същата година постъпва в четиригодишния учителски курс по математика и физика на Политехниката в Цюрих, а Мари Винтелер заминава за Олсберг, където е назначена за учителка.

Милева Марич, родом от Сърбия, бъдещата съпруга на Айнщайн, също постъпва в Политехниката през 1896 година и е единствената жена сред шестимата студенти в специалност математика. През следващите години приятелството на Айнщайн и Марич преминава в любовна връзка.[14] Съществуват предположения, че Милева Марич сътрудничи на Айнщайн при писането на известните му публикации от 1905 година, но изследователите на проблема не откриват сериозни свидетелства за това. През 1900 година Алберт Айнщайн получава учителска диплома и завършва висшето си образование, но Марич не успява да издържи изпита по математика. През 1901 Айнщайн получава швейцарско гражданство.


Работа като чиновник в патентно бюро


Дипломата, получена през 1900 година, разрешава на Айнщайн да работи като професор по математика и физика. Поради неразбирателство с професорите си обаче той не получава университетско място. Следват години на лишения и трудности. В периода 1900 - 1902 Айнщайн пише много писма с молби за работа, но молбите му са отхвърляни навсякъде. След много перипетии и разочарования с помощта на свой приятел получава работа в Швейцарското бюро за патенти в Берн с годишна заплата от 3500 франка. Той остава на тази работа от 1902 до 1909 година. Естеството и характерът на работата му са такива, че му остава много свободно време, което му позволява да се занимава с теоретична физика.

През 1903 година се жени за Милева Марич, от която има двама сина — Ханс Алберт и Едуард. Техният съюз е по-скоро интелектуален, отколкото романтичен. Между тях остава известно разстояние и отчужденост, защото Айнщайн обича да се уединява в своите изследвания, а и двамата имат силни и независими характери. Не е известно какъв е приносът на Милева Марич в работата на Алберт Айнщайн. Макар повечето историци да твърдят, че е несъществен, съществуват и предположения, че поне в началото и двамата са работили на равни начала по теорията на относителността.






Последни години


През 1955 година здравето на Айнщайн се влошава рязко. Той пише завещание и заявява на приятелите си: „Аз изпълних своята задача на тази земя“. Неговият последен труд е назавършеният призив за предотвратяване на ядрена война. Умира на 18 април 1955 година от аневризъм на аортата. Точно преди смъртта си произнася няколко думи на немски, но американската медицинска сестра не ги разбира и не може да ги възпроизведе. Преди смъртта си пожелава скромно погребение. Погребението се извършва на 19 април 1955 година, присъстват само 12 от най-близките му роднини и приятели. Тялото му е кремирано и прахът е разпръснат във въздуха.




(Айнщайн, Автобиографични бележки) Нютон, прости ми...



Обща информация


Роден

14 март 1879, Улм, Германия

Починал

18 април 1955 (на 76 г.), Принстън, Ню Джърси, САЩ

Гражданство

Швейцарско (1901–55)

Американско (1940–55)



Народност

Евреин

Професия

Физик

Работил

Патентното бюро в Берн, Цюрихския университет, Карловия университет в Прага, Пруската Академия на Науките, Института Казер Вилхелм, Лайденския университет, Института за авангардни изследвания, Принстън, Алма матер Цюрихската политехника

Известен с

Общата теория на относителността, Специалната теория на относителността, Брауновото движение, Фотоелектричния ефект, E=mc², Статистиката на Бозе-Айнщайн, Парадокса на Айнщайн-Подолски-Розен

Награди

Нобелова награда за физика (1921), Медал Макс Планк (1929)





Графика на браковете на Айнщайн:



Използвана литература:


Herschbach, Dudley. Einstein as a Student. Harvard University, n.d.

Rolling, J.K. Harry Potter. London: Penguins, 2005.

Schilpp, Paul Arthur. Albert Einstein: Philosopher-Scientist, Volume II. Harper and Brothers Publishers, 1951.

Sowell, Thomas. The Einstein Syndrome: Bright Children Who Talk Late. Basic Books, 2001.







1 Космология е теорията за едромащабната структура и история на Вселената, по-специално за нейния произход и еволюция. Тя се изследва от астрономията, философията и теологията.

2 Айнщайн е единица за измерване, използвана във фотохимията. Равна е на един мол фотони. Това означава, че в един айнщайн се съдържат фотони, равни по брой на числото на Авогадро.


Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница