Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор



страница23/26
Дата01.02.2017
Размер5.6 Mb.
Размер5.6 Mb.
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   26
Глава 44

С Махатма Ганди във Вардха

— Добре дошли във Вардха! - С тези любезни думи Махадев Десаи, секретар на Махатма Ганди, посрещна г-ца Блетч, г-н Райт и мен, подарявайки ни гирлянди от кхадар (домашно тъкан памук). Нашата малка група току-що бе слязла на гара­та във Вардха през една ранна августовска сутрин, радостна, че напуска праха и горещината на влака. Поверявайки бага­жа си на една волска каруца, ние се качихме на открита кола заедно с г-н Десаи и неговите спътници, Бабасахеб Дешмук и д-р Пингал. Кратко пътуване по мръсните селски пътища ни отведе до Маганвади, ашрама на политическия светец на Индия.

Г-н Десаи ни заведе веднага в кабинета, където с кръстоса­ни крака седеше Махатма Ганди. Молив в едната ръка и къс хартия в другата, на лицето - широка, обаятелна, сърдечна ус­мивка!

„Добре дошли!" - написа той на хинди: беше понеделник, неговият ежеседмичен ден за мълчание.

Въпреки че това бе нашата първа среща, ние нежно се гледахме един друг и сияехме. През 1925 г. Махатма Ганди бе почел с посещението си школата в Ранчи и бе написал в кни­гата й за посетители благосклонна възхвала.

Слабият, тежащ сто паунда (около 45 кг) светец излъчва­ше физическо, психическо и духовно здраве. В меките му ка­фяви очи светеше интелигентност, честност и проницател­ност. Този държавник се мереше по съобразителност и изли­заше победител в хиляди юридически, социални и политичес­ки битки. Нито един друг лидер в света не беше получил та­кова сигурно място в сърцата на своя народ, каквото заемаше Ганди у милионите неграмотни индийци. Тяхната спонтанна почит се изразяваше с известната титла Махатма - „велика душа"282, която му бяха дали. Единствено заради тях Ганди свеж­даше своето облекло до често окарикатуряваната набедрена превръзка - символ на неговото единство с угнетените маси, които не можеха да си позволят нищо повече.

„Обитателите на ашрама са изцяло на ваше разположе­ние, моля ви, обръщайте се към тях за всичко, което ви тряб­ва." - С характерна за него любезност Махатма ми връчи тази набързо написана бележка, когато г-н Десаи поведе групата ни от кабинета към дома за гости.

Водачът ни ни преведе през овощни градини и цъфтящи полета до едно здание с керемиден покрив и зарешетени про­зорци. В началото на двора имаше голям кладенец, около два­десет и пет стъпки напречно (около 7,5 м), който се използва­ше, по думите на г-н Десаи, за поливане на дърветата. Набли­зо се намираше въртящо се циментено колело за вършеене на ориз. Оказа се, че всяка от нашите малки спални съдържа единствено минимума, който не можеше да се съкрати - ръч­но направено въжено легло. Бяло измазаната кухня можеше да се похвали с водопроводен кран в единия ъгъл и вдлъбна­тина за огън, на който да се готви, в другия. Прости идилични звуци достигаха до ушите ни - кугуригане на петли и чурули-кане на врабчета, мучене на добитък и ударите на длето, с което се дялаха камъни.

Като видя пътния дневник на г-н Райт, г-н Десаи отвори една страница и написа в нея списък с обетите на Сатяграха283, поети от всички верни последователи на Махатма (сатяграхии):

„Ненасилие; Истина; Некрадене; Целомъдрие, Неприте жание, физически труд; Контрол над вкуса; Безстрашие; Ед­накво уважение към всички религии; Свадеши (използване на домашни манифактури); Премахване на състоянието, при което има неприкасаеми. Тези единадесет точки трябва да се съблю­дават като обети в дух на смирение."

(На следващия ден самият Ганди се подписа на тази стра ница и постави също така и датата - 27 август 1935 г.)

Два часа след нашето пристигане двамата ми спътници и аз бяхме извикани на обед. Махатма вече седеше под колоните на голямата покрита тераса на ашрама, която се намираше от другата страна на двора срещу неговия кабинет. Около дваде­сет и пет босоноги сатяграхи бяха клекнали пред пиринчени чаши и чинии. Общият хор на молитвата, а после ядене, серви­рано от големи медни котли, съдържащи чапати (безквасни питки от пълнозърнесто брашно), поляти с гхи; талсари (сва­рени и нарязани на кубчета зеленчуци) и лимонов сок.

Махатма ядеше чапати, варено цвекло, някои сурови зе­ленчуци и портокали. Край чинията му имаше голяма купчи­на от много горчивите листа на дървото ним, известен пречистител на кръвта. С лъжицата си той отдели една порция и я постави в моята чиния. Аз я изгълтах набързо с вода, при­помняйки си детските си дни, когато Майка ми ме караше да поглъщам неприятната доза. Ганди обаче ги ядеше парченце по парченце с такъв апетит, сякаш бяха прекрасно лакомство.

В тази дребна случка съзрях способността на Махатма да абстрахира по своя воля ума си от сетивата. Припомних си известната операция от апендисит, извършена преди няколко години. Като отказал упойка, светецът весело бъбрел със сво­ите ученици по време на цялата операция. Заразителната му усмивка показвала, че не усеща за болка.

След обеда имахме възможност да поговорим с една вид­на ученичка на Ганди, дъщеря на английски адмирал, г-ца Маделайн Слейд, наричана сега Мирабаи284. Нейното силно, спо­койно лице светеше от ентусиазъм, когато ми разправяше на своя безупречен хинди за ежедневните си дейности.

— Работата по преустройство на селата е достойна работа! Всяка сутрин в пет часа една група от нас отива да помага на живеещите наблизо селяни и да ги учи на прости хигиенни навици. Убеждаваме ги, че трябва да почистват клозетите си и колибите си от глина и слама. Селяните са неграмотни. Те не могат да бъдат обучавани по друг начин, освен чрез пример! -Тя весело се засмя.

Аз с възхищение гледах тази знатна англичанка, чието истинско християнско смирение й позволяваше да изпълнява мръсната работа, извършвана обикновено единствено от „неприкасаемите".

— Дойдох в Индия през 1925 г. - разказа ми тя. - В тази страна усетих, че съм си „у дома". Сега никога няма да поже­лая да се върна към стария си живот и старите си интереси.

Известно време ние говорихме за Америка.

— Винаги се радвам и изумявам - каза тя, - като виждам дълбокия интерес към духовните въпроси, който проявяват много американци, посещаващи Индия.

Скоро ръцете на Мирабаи се заеха с чакрата (чекръка), която присъстваше навсякъде в стаите на ашрама и благода­рение усилията на Махатма бе наистина разпространена в ця­ла селска Индия.

Ганди имаше солидни икономически и културни основа­ния да насърчава възраждането на семейната индустрия, но той не препоръчваше фанатичен отказ от целия съвременен прогрес. Машините, влаковете, автомобилите, телеграфът иг­раеха много важна роля в собствения му грандиозен живот! Петдесетте години служене на обществото, в затвора и извън него, ежедневната борба с практическите подробности и су­ровата действителност на политическия свят само бяха уве­личили неговата уравновесеност, широта на възгледите, раз-съдливост и хумористично отношение към забавния човешки спектакъл.

В шест часа нашето трио с удоволствието вечеря в дома на Бабасахеб Дешмукх. В седем часа вечерта часът за молит­ва ни завари отново в ашрама Маганвади, катерещи се на покрива, където три десетина сатгяграхи се бяха събрали в полук­ръг около Ганди. Той седеше на една сламена рогозка, а пред него беше поставен старинен джобен часовник. Залязващото слънце хвърляше последни отблясъци върху палмите и банано­вите дървета, начеваха се неясните нощни шумове и песните на щурците. Атмосферата бе самата ведрина и спокойствие. Бях възхитен.

Тържествено монотонно пеене, водено от г-н Десаи, на което откликваше цялата група, а после - четене на Гита. Махатма ми даде знак да произнеса заключителната молитва. Какъв божествен унисон на мисъл и стремеж! Спомен за­винаги: медитацията на покрива във Вардха под първите звезди.

Точно в осем часа Ганди приключи със своето мълчание. Херкулесовият труд на неговия живот изискваше да разпре­деля времето си до минута.

— Добре дошъл, Свамиджи! - Този път поздравът на Ма­хатма не беше посредством хартия. Току-що бяхме слезли от покрива в неговия кабинет, просто обзаведен с квадратни ро­гозки (нямаше столове) и ниско бюро с книги, хартии и ня­колко обикновени писалки (нямаше автоматични писалки). В ъгъла тиктакаше някакъв часовник. Всепроникваща атмос­фера на благочестие. Ганди ни дари с една от своите плени­телни, почти беззъби усмивки.

— Преди години - обясни той - започнах всяка седмица да спазвам един ден мълчание с цел да спечеля време за пре­глеждане на кореспонденцията си. Днес обаче тези двадесет и четири часа са ми станали жизнена духовна потребност. Пе­риодично налаганото мълчание не е мъчение, а благословия.

Съгласих се от все сърце285. Махатма ме разпитваше за Аме­рика и Европа, обсъдихме обстановката в Индия и в света.

— Махадев - каза Ганди, когато г-н Райт влезе в стаята, -моля ви, организирайте за утре вечер в градската зала беседа върху йога от Свамиджи.

Когато пожелах на Махатма лека нощ, той предвидливо ми връчи шишенце с масло от цитронела.

— Комарите тук си нямат понятие от ахинса286, Свамиджи - каза той, като се смееше.

Рано на другата сутрин малката ни група закуси вкусна пшеничена каша с меласа и мляко. В десет и половина ни извикаха на верандата на ашрама, за да обядваме с Ганди и сатяграхините. Този път менюто включваше кафяв ориз, нов подбор зеленчуци и зърна кардамон.

Пладнето ме завари да се шляя из околностите на ашра­ма - пасбище на няколко невъзмутими крави. Защитата на кравите е страст за Ганди.

— За мен кравата е символ на целия природен свят под човека, която разширява състраданието на човека далеч от­въд собствения му вид - обясни Махатма. - Чрез кравата чо­век е принуден да осъзнае своята идентичност с всичко, ко­ето живее. За мен е очевидно защо древните риши са избрали за обожествяване кравата. Кравата в Индия е била най-добро­то сравнение, дарител на изобилие. Тя не само че дава мляко, но прави възможно и селското стопанство. Кравата е поема за милостта, човек може да прочете състрадание в това благо животно. Тя е втора майка за милиони хора. Защитата на кра­вите означава защита за цялото безсловесно творение на Бо­га. Призивът на по-низшия ред на творението е още по-силен именно защото е безсловесен.

Ортодоксалните индуисти трябва да извършват три ежед­невни ритуала. Единият е бхута яджня - ритуално предлагане на храна на животинското царство. Тази церемония символи­зира осъзнаването от страна на човека на неговото задълже­ние към по-малко еволюиралите форми на творението, инс­тинктивно свързани с телесното отъждествяване, което ра­зяжда и човешкия живот, но лишени от освобождаващия ра­зум, който е характерен за човечеството. По този начин бхутаяджня засилва готовността на човека да помага на слабите, така както и той на свой ред бива подкрепян от безчислените грижи на по-висшите невидими същества. Човек също така е задължен и за подмладяващите дарове на природата, щедрост­та на земята, морето и небето. По този начин еволюционната бариера между природата, животните, човека и астралните ан­гели се преодолява чрез прояви на безмълвна любов.

Другите две ежедневни яджни са пурти и нри. Пурти яджня е предлагане на дарове на предците като символ на това, че човек признава своя дълг към миналото, същността на чиято мъдрост озарява днес човечеството. Нри яджня е предлагане на храна на странниците и на бедните, символ на настоящата от­говорност на човека, задължението му към съвременниците.

В ранния следобед аз осъществих добросъседска нри яджня, посещавайки ашрама на Ганди за момиченца. Г-н Райт ме прид­ружи в десетминутното пътуване. Малки млади лица, подобни на цветя върху дългите стебла на пъстроцветни саритаХ Към края на краткия разговор на хинди287, който проведохме на отк­рито, изведнъж се разрази пороен дъжд. Със смях г-н Райт и аз се качихме на колата и бързо подкарахме обратно към Маганвади сред леещите се завеси от сребро. Каква тропическа сила и шум!

Когато отново влязохме в дома за гости, аз пак бях пора­зен от абсолютната простота и свидетелствата за саможерт­ва, които присъстваха навсякъде. Обетът на Ганди за непритежание бил даден в началото на семейния му живот. Отказ­вайки се от обширната адвокатска практика, която му носела годишен доход от над двадесет хиляди долара, Махатма раз­дал цялото си богатство на бедните.

Шри Юктешвар често добродушно се присмиваше на обик­новено неправилните понятия за отречение.

„Просякът не може да се откаже от богатство - казваше Учителя. - Ако човек се оплаква: „Бизнесът ми пропадна, жена ми ме напусна, ще се отрека от всичко и ще постъпя в манас­тир", за каква светска жертва говори той? Той не се отрича от богатство и любов, те са се отрекли от него!"

От друга страна, светци като Ганди са направили не само осезателни материални жертви, но също така и по-трудното отречение от себичните мотиви и лични цели, сливайки най-съкровената си същност с потока на човечеството като цяло.

Забележителната жена на Ганди, Кастурабаи, не възрази­ла, когато той не отделил никаква част от богатството си за самата нея и техните деца. Оженени в младостта си, Ганди и жена му поели обета за целомъдрие след раждането на някол­ко синове. Спокойна героиня на напрегнатата драма, каква­то е бил техният съвместен живот, Кастурабаи последвала съп­руга си в затвора, споделила неговото триседмично гладуване и напълно поела своя дял от неговите безкрайни отговорности. Тя е изразила благодарността си към Ганди по следния начин:

„Благодаря ти за привилегията да бъда през целия си жи­вот твоя спътница и помощничка. Благодаря ти за най-съвър­шения брак на земята, основаващ се върху брахмачаря (въздържане), а не на секс. Благодаря ти, че в жизненоважния си труд за Индия ме смяташ равна. Благодаря ти, че не си един от онези съпрузи, които прекарват времето си в хазарт, залага­ния, жени, вино и песни, на които жените и децата скоро им омръзват, така както играчките омръзват на малкото момче. Колко съм благодарна, че ти не си един от онези съпрузи, ко­ито посвещават времето си на това да забогатеят, експлоати­райки труда на другите.

Колко съм благодарна, че ти постави Бога и страната над рушветите, че притежаваше смелостта да имаш свои убежде­ния и пълна и безрезервна вяра в Бога. Колко съм благодарна за съпруга, който постави Бог и страната си над мене. Благо­дарна съм ти за твоята толерантност към мен и моите недос­татъци в младостта, когато роптаех и негодувах срещу промя­ната, която ти извърши в нашия начин на живот, от толкова много към толкова малко.

Като дете аз живеех в дома на родителите ти. Майка ти беше прекрасна и добра жена. Тя ме възпитаваше, учеше ме как да бъда смела, храбра съпруга и как да запазя любовта и уважението на нейния син, моя бъдещ съпруг. Когато години­те изминаха и ти стана най-обичаният водач на Индия, аз не изпитвах нито един от страховете, обземащи жените, които могат да бъдат изоставени, когато съпругът им се изкачва по стълбата на успеха, както толкова често става в нашите стра­ни. Знам, че и смъртта ще ни завари като съпруг и съпруга."

В продължение на години Кастурабаи е изпълнявала за­дължението да бъде касиер на обществените фондове, където боготвореният Махатма е бил в състояние да събира мили­они. В индийските домове се разказват много хумористични истории за това как мъжете са се притеснявали, когато жени­те им носели някакво бижу на митингите на Ганди. Вълшебни­ят език на Махатма, пледиращ за угнетените, като с магия прив­лича златните гривни и диамантените огърлици направо от ръ­цете и шиите на богатите в кошницата за дарения!

Един ден обществената касиерка Кастурабаи не могла да даде сметка за изразходването на четири рупии. Ганди над­лежно публикувал отчет, в който неумолимо посочил недости­га на четири рупии.

Често съм разказвал тази история пред свои американ­ски ученици. Веднъж една жена в залата бурно изрази възму­щението си.

— Махатма или не - извика тя, - но ако той беше мой мъж, щях да му дам да се разбере за такава ненужна публична обида!

След като си разменихме няколко добродушни шеги по адрес на американските и индийските съпруги, аз преминах към по-пълно обяснение.

— Г-жа Ганди разглежда Махатма не като свой съпруг, а като свой гуру, който има право да я дисциплинира дори и за незначителни грешки - посочих аз. - Известно време след ка­то Кастурабаи била публично порицана, Ганди бил осъден на затвор по политически мотиви. Когато топло се сбогувал с же­на си, тя паднала в нозете му. „Учителю - казала тя смирено, - ако някога съм те обидила, моля те, прости ми."

В три часа следобед на същия ден във Вардха аз се отпра­вих по предварителна уговорка в кабинета на светеца, който бе успял да направи от собствената си жена непоколебима ученичка - рядко срещано чудо! Ганди ме погледна с незабра­вимата си усмивка.

— Махатмаджи - казах аз, докато кръстосвах крака до не­го на твърдата рогозка, - моля ви, кажете ми вашето опреде­ление за ахинса.

— Непричиняване на вреда на което и да било живо същес­тво с мисъл или дело.

— Прекрасен идеал! Но светът винаги ще пита: не трябва ли човек да убие кобра, за да защити едно дете или самия себе си?

— Аз не бих убил кобра, без да наруша два от своите обети - безстрашие и не-убиване. По-скоро ще се опитам вътрешно да успокоя змията чрез вибрациите на любовта. Не бих могъл да принизя критериите си, за да се приспособя към обстоятел­ствата. - С поразителната си откровеност Ганди добави: -Трябва да призная, че не бих могъл да водя този разговор, ако се бях сблъскал с кобра!

Забелязах няколко съвсем нови западни книги за диетич­ното хранене, които лежаха върху бюрото му.

— Да, диетата е много важна в движението Сатяграха, как­то и навсякъде другаде - Каза той с усмивка. - Тъй като аз проповядвам пълно въздържание за сатяграхите, винаги се опитвам да намеря най-добрата диета за тези, които спазват целомъдрие. Човек трябва да победи привързаността си към вкусовите усещания, преди да може да контролира инстинкта си за продължаване на рода. Полугладното съществуване и небалансираните диети не са търсеният отговор. Когато се пре­одолее вътрешната лакомия, тогава последователят наСатяг-раха ще може да продължи да следва някаква разумна вегета­рианска диета с необходимите витамини, минерали, калории и т. н. Чрез вътрешна и външна мъдрост по отношение на хране­нето неговите сексуални флуиди лесно ще се превърнат в жиз­нена енергия за цялото тяло.

Махатма и аз сравнихме знанието си по отношение на доб­рите заместители на месо.

— Авокадото е прекрасно - казах аз. - Близо край моя цен­тър в Калифорния има множество гори с авокадови дървета.

Лицето на Ганди се оживи от интерес.

— Чудя се дали те биха могли да растат във Вардха? Сатяграхите биха оценили новата храна.

— Аз непременно ще изпратя тук няколко фиданки авока­до от Лос Анжелис288. - После добавих: - Яйцата са високобелтъчна храна, забранени ли са те за сатяграхите!

— Неоплодените яйца не са забранени. - Махатма се ус­михна на спомените си. - Дълги години аз не одобрявах упот­ребата им, а и днес самият аз не ги ям. Веднъж една от моите снахи умираше от недохранване. Докторът настоя да яде яйца. Аз не се съгласих и го посъветвах да й даде някакъв заместител на яйцата. „Гандиджи - каза докторът, - неоплодените яйца не съдържат никаква жизнена сперма; тук няма никакво убийство." Тогава аз охотно разреших на снаха си да яде яйца и тя скоро възстанови здравето си.

Предната вечер Ганди бе изразил желание да получи крия-йогата на Лахири Махасая. Бях трогнат от неговата непредубеденост и изследователски дух. В своите божествени търсения той беше като дете, разкривайки чистата възприемчивост, която Христос възхвалява у децата - „... на такива е царството небесно" (Матей 18:14).

Часът за обещаното от мен обучение бе дошъл. Сега в стаята влязоха няколко сатяграхи - г-н Десаи, д-р Пингал и неколцина други, които искаха да усвоят техниката крия.

Първо, аз научих малкия си клас на няколко физически уп­ражнения йогода. Тялото мислено се разделя на две части. Во­лята насочва енергията последователно във всяка част. Скоро всички пред мен вибрираха като мотори. Беше лесно да се наб­людава вълнообразният ефект по дванадесетте части на тяло­то на Ганди, през цялото време напълно изложено на показ! Макар и много тънък, той не беше неприятно слаб. Кожата на тялото му бе гладка и без бръчки.

По-късно посветих групата в освобождаващата техника на крия-йога.

Махатма с уважение е изучавал всички световни религии. Джайнистките свещени книги, библейският Нов Завет и со­циологическите творби на Толстой са трите главни източ­ника на неговите убеждения за ненасилие. Той е изложил кре­дото си по следния начин:

„Вярвам, че Библията, Коранът и Зенд-Авеста са също толкова божествено вдъхновени, както и Ведите. Вярвам в институцията на учителите гуру, но в тази епоха милиони тряб­ва да вървят без Гуру, защото е рядкост да се намери съчета­ние от съвършена чистота и съвършени знания. Но човек не трябва да губи надежда, че някога ще научи истината на соб­ствената си религия, защото основите на индуизма, а и на всяка велика религия, са неизменни и лесно разбираеми.

Като всеки индуист аз вярвам в Бога и Неговото единст­во, в прераждането и спасението... Не бих могъл да опиша моето чувство към индуизма, ако не го сравня с отношението към собствената си жена. Тя ме трогва така, както нито една жена на света. Не че няма недостатъци. Осмелявам се да ка­жа, че може би има много повече, отколкото самият аз виж­дам. Но тук е налице усещане за неразрушима връзка. Точно същото чувствам и по отношение на индуизма със всичките му недостатъци и ограничения. Нищо не ми доставя такава наслада както музиката на Гита или Рамаяна на Тулсидас. Когато ми се беше сторило, че настъпва последният ми час, Гита беше моето упование.

Индуизмът не е затворена религия. В него има място за преклонение пред всички пророци на света289. Това не е миси­онерска религия в обикновения смисъл на думата. Тя несъмне­но е абсорбирала много племена в лоното си, но това абсорбиране е имало еволюционен, незабележим характер. Индуизмът учи всеки човек да се прекланя пред Бога в съответствие със своята собствена вяра, или дхарма290 и по този начин мирно съжителства с всички религии."

За Христос Ганди е написал: „Сигурен съм, че ако Той жи­вееше сега между хората, би благословил живота на мнозина, които може би никога не са чували дори Неговото име... точно както е написано: „Не всеки, който Ми казва: Господи! Госпо­ди!... а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен" (Матей 7:12). С урока на Своя собствен живот Иисус е дал на човечеството велика цел и единствената насока, към която всички трябва да се стремим. Аз вярвам, че Той принадлежи не само на христи­янството, но на целия свят, на всички земи и народи."

През моята последната вечер във Вардха аз държах реч на среща, свикана от г-н Десаи в градската зала. Стаята бе пре­тъпкана до первазите на прозорците с около четиристотин ду­ши, събрали се да чуят беседата за йога. Отначало говорех на хинди, после на английски. Малката ни група се върна навре­ме в ашрама, за да хвърли един последен поглед преди лягане на Ганди, обвит в покой и потънал в своята кореспонденция.

В пет часа сутринта, когато станах, нощта все още не си беше отишла. Селският живот се пробуждаше: първо волска каруца при вратата на ашрама, после селянин с огромен товар, несигурно крепящ се на главата му. След закуска нашето трио потърси Ганди за прощален пранам. Светецът ставаше в чети­ри часа за сутрешната си молитва.

— Махатмаджи, довиждане! - Коленичих, за да докосна но­зете му. - Индия е в безопасност под Ваша защита!

Изминаха години от идилията във Вардха. Земята, океани­те и небето потъмняха от война. Единствен сред великите поли­тически водачи Ганди бе предложил практическото ненасилие като алтернатива на военната мощ. За да заглади обидите и премахне несправедливостта, той използваше средствата на ненасилието, които отново и отново доказваха своята ефективност. Той излага своята доктрина със следните думи:

„Аз открих, че животът устоява на разрушението. Следова­телно трябва да има по-висш закон от закона за разрушението. Само в съответствие с този закон добре подреденото общество би било смислено и би живяло достоен живот.

Ако това е законът на живота, ние трябва да го разрабо­тим в ежедневното си съществуване. Където и да има войни, където и да се сблъсквате с противници, победете с любов. От­крих, че чрез закона на любовта успявам в живота така, както никога не бих могъл чрез закона на разрушението.

В Индия имахме нагледна демонстрация за действието на този закон в най-широкия възможен мащаб. Не твърдя, че иде­ята за ненасилие е проникнала сред триста и шестдесетте ми­лиона души в Индия, но твърдя, че за невероятно кратко време тя е проникнала по-дълбоко от всяка друга доктрина.

Необходим е наистина напрегнат курс на обучение, за да се достигне душевното състояние на ненасилие. Това е дисципли­ниран живот, подобен на живота на войника. Съвършеното със­тояние се постига само когато умът, тялото и речта са в подхо­дяща координация. Всеки проблем ще достигне своето разре­шение, ако направим закона на истината и ненасилието закон на живота.

Точно както учените постигат чудеса посредством разнооб­разно прилагане на законите на природата, така човекът, при­лагащ с научна точност законите на любовта, може да постигне още по-големи чудеса. Ненасилието е безкрайно по-чудесно и фино от силите на природата, например електричеството. Законът на любовта е много по-велика наука от всяка съвременна наука."

Ако се обърнем към историята, можем с основание да твър­дим, че проблемите на човечеството не са били решавани чрез използването на груба сила. Първата световна война търкулна снежната топка на военната карма, която смрази целия свят и се разрасна до Втора световна война. Само топлината на братс­твото може да стопи настоящата огромна снежна топка на во­енната карма, която иначе може да прерасне в Трета световна война. Тази не-света троица завинаги ще премахне възмож­ността за Четвърта световна война с последния залп на атом­ните бомби. Използването на закона на джунглата вместо за­кона на човешкия разум при решаване на проблемите може да доведе до превръщане на земята в джунгла. Ако не братя в жи­вота, то братя в насилствената смърт.

Войната и престъпленията никога не се откупват. Мили­ардите долари, изчезнали в дима на взривоопасното нищо, биха били достатъчни, за да се сътвори нов свят, в който почти да няма болести и съвсем да няма бедност. Не земя на страх, хаос, глад, епидемии, смърт, а просторен свят на мира, благо­денствието и разширяващото се знание.

Гласът за ненасилие на Ганди апелира към по-висшето съзнание на човека. Нека народите вече не се съюзяват със смъртта, а с живота, не с разрушението, а със съзиданието, не с Унищожителя, а с Твореца.

„Човек трябва да прощава всяка обида - се казва в Махабхарата. - Казано е, че продължението на вида се дължи на способността на човека да прощава. Способността да се про­щава е святост, благодарение на нея вселената не се разпада. Способността да се прощава е силата на силния, тя е само­жертва, тя е спокойствие на ума. Способността да се прощава и благостта са качества на себевладеещия се. Те олицетворя­ват вечната добродетел."

Ненасилието е естествен резултат от способността да се прощава и от любовта. „Ако загубата на живота стане необ­ходима в битката за справедливост - заявява Ганди, - човек трябва да се подготви подобно на Иисус да пролее своята соб­ствена, а не чужда кръв. Така в крайна сметка в света ще се пролее много по-малко кръв."

Някой ден ще бъдат написани епически творби за индийс­ките сатяграхи, които на омразата противопоставят любов, на насилието ненасилие, които по-скоро биха допуснали сами да бъдат безжалостно убити, отколкото да отмъстят. Има истори­чески събития, при които въоръжените противници са захвър­ляли оръжията си и засрамени са побягвали, разтърсени до дъл­бините на душата от вида на хора, които ценят живота на дру­гите повече от своя собствен.

„Ако трябва, бих чакал и векове - казва Ганди, - но не бих търсил свобода за страната си чрез кървави средства." Махат­ма никога не забрави великото предупреждение: „всички, ко­ито се залавят за нож, от нож ще погинат" (Матей 26:52).

Ганди написа:

„Аз се наричам националист, но моят национализъм е ши­рок като вселената. В себе си той обхваща всички нации на земята291. Моят национализъм обхваща добруването на целия свят. Не искам моята Индия да се въздигне от пепелта на дру­гите нации. Не искам Индия да експлоатира нито едно човеш­ко същество. Аз искам Индия да бъде силна, за да може да зарази и другите нации със своята сила. Днес не е така с нито една нация в Европа, те не си дават сила една на друга.

Президентът Уилсън изложи своите прекрасни четирина­десет точки, но каза: „В крайна сметка ако усилията ни да пос­тигнем мир се провалят, имаме своите въоръжени сили, на ко­ито можем да разчитаме." Аз бих преобърнал тази позиция, казвайки: „Нашите въоръжени сили вече се провалиха. Нека сега да потърсим нещо ново. Нека опитаме силата на любовта и Бога, която е истина." Когато постигнем това, няма да ни е необходимо нищо друго."

Чрез обучението на хиляди истински сатяграхи (тези, ко­ито са приели единадесетте сурови обета, споменати в първата част на тази глава), които на свой ред разпространяват посла­нието; чрез търпеливо възпитаване на индийските маси да раз­бират духовните и в крайна сметка - материалните преимущес­тва на ненасилието; чрез въоръжаване на хората с оръжието на ненасилието - отхвърляне на сътрудничеството с несправедли­востта, готовност да се изтърпи унижение, затвор и дори смърт, вместо да се прибегне към оръжие; чрез спечелване на симпати­ите на света посредством безчислени примери за мъченичество сред сатяграхите Ганди драматично обрисува практическата природа на ненасилието, неговата тържествена способност да уталожва конфликтите без война.

Ганди вече е завоювал чрез средствата на ненасилието мно­го повече политически отстъпки за страната си, отколкото ня­кога чрез сражения са завоювали лидерите на която и да е дър­жава. Методите на ненасилието за изкореняване на всичко пог­решно и зло са се прилагали забележително не само на полити­ческата арена, но и на полето на деликатните и сложни социал­ни реформи в Индия. Ганди и неговите последователи премах­наха много отдавнашни вражди между индуисти и мохамеда­ни; стотици хиляди мюсюлмани гледат на Махатма като на свой водач. „Неприкасаемите" намериха в него свой безстра­шен и победоносен защитник. „Ако ми предстои друго прераж­дане - пише Ганди, - бих искал да се родя като парий сред парии, защото по този начин бих могъл да им служа по-ефек­тивно."

Махатма е наистина „велика душа", но именно неграмот­ните милиони проявиха прозорливостта да му дадат тази тит­ла. Този благороден пророк е почитан в собствената си страна. Простият селянин успя да се издигне до високите изисквания на Ганди. Махатма с цялото си сърце вярва във вътрешно при­същото на човека благородство. Неизбежните неудачи никога не го разочароваха. „Дори ако другият го измами двадесет пъ­ти - пише той, - последователят на Сатяграха е готов да му се довери за двадесет и първи път, защото безрезервното доверие в човешката природа е самата същност на кредото."292

— Махатмаджи, вие сте необикновен човек. Не можете да очаквате света да действа като вас - отбелязал веднъж един критик.

— Странно е как ние се заблуждаваме, въобразявайки си, че тялото може да бъде усъвършенствано, но е невъзможно да се пробудят скритите сили на душата - отговорил Ганди. – Аз се опитвам да покажа точно това - дори и да имам някоя от тези сили, аз съм един крехък смъртен като всеки от нас и ни­кога не съм се отличавал с нищо изключително, нито пък се отличавам сега. Аз съм един обикновен индивид, на когото е свойствено да греши, както и на всеки друг негов смъртен съб­рат. Обаче е вярно, че имам достатъчно смирение да призная грешките си и да поправя стореното. Вярно е, че имам непоко­лебима вяра в Бога и Неговата доброта и неизчерпаем стре­меж към истина и любов. Но нима това не е скрито във всеки човек? Ако трябва да прогресираме, не следва да повтаряме историята, а да създадем нова история. Ние трябва да увели­чим наследството, оставено от нашите предци. Ако можем да направим нови открития и изобретения в света на явленията, трябва ли да обявим банкрут в областта на духа? Не е ли въз­можно така да се умножат изключенията, че да станат прави­ло? Трябва ли човек първо да бъде звяр, а после човек, ако изобщо някога стане?

Американците могат с гордост да си спомнят успешния опит за ненасилие, проведен от Уилям Пен при основаване на неговата колония през 17 век в Пенсилвания. Там нямало „ни­то укрепления, нито войници, нито полиция, нито дори оръ­жия". Насред свирепите погранични войни и кланета, произ­тичащи между новите заселници и индианците, квакерите от Пенсилвания единствени били оставени на спокойствие. „Дру­гите били убивани, избивани, но те оставали невредими. Нито една жена не била изнасилена, нито едно дете не било убито, нито един мъж не бил изтезаван." Когато най-накрая квакери­те били принудени да предадат управлението на щата, „избух­нала война и някои пенсилванци били убити. Но били убити само трима квакери - тримата, които били отпаднали от сво­ята вяра и носели оръжие за защита."

„Прибягването до сила през Великата война (Първата све­товна) не донесе спокойствие - посочва Франклин Рузвелт. - И победата, и поражението бяха еднакво безплодни. Светът трябва да научи този урок."

„Повече средства за насилие - повече нещастия за човечес­твото - учи Лаодзъ. - Победата на насилието завършва с тра­урен празник."

„Аз не се боря за нищо друго освен за световен мир - за­явява Ганди. - Ако движението в Индия, основаващо се на не-насилствения фундамет на Сатяграха, стигне до успех, това ще придаде нов смисъл на патриотизма и - бих могъл да кажа с цялата си скромност - на самия живот."

Преди светът да отхвърли програмата на Ганди като идея на безпочвен мечтател, нека първо поразсъждава върху опре­делението на Сатяграха с думите на Учителя от Галилея:

„Слушали сте, че бе казано: „око за око, и зъб за зъб". Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата."

Епохата на Ганди със забележителната точност на косми­ческото време прерасна във век, вече опустошен и разорен от две световни войни. Върху гранитната стена на неговия живот се появява божествен надпис: предупредителен знак срещу по­нататъшните кръвопролития между братя.


Националното знаме на Индия бе проектирано през 1921 г. от Ганди. Ивиците му са тъмнооранжева, бяла и зелена, по средата има чакра (чекрък) в тъмносиньо.

Чакрата символизира енергията - пише той - и ни напомня, че през миналите епохи на благоденствие в ин­дийската история ръчното предене и другите домашни занаяти са били преобладаващи."




Сподели с приятели:
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   26


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница