Black sea research energy centre



Дата18.12.2017
Размер268.85 Kb.
Размер268.85 Kb.



BLACK SEA RESEARCH ENERGY CENTRE

Borovets Str., 1408 Sofia, Bulgaria

Tel.: +359 2 9806854, E-mail: office@bsrec.bg

Web-site: http://www.bsrec.bg





С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА

ПРОГРАМАТА ЗА МАЛКИ ПРОЕКТИ НА ГЛОБАЛНИЯ ЕКОЛОГИЧЕН ФОНД



SGP grant project: bul/sgp/op4/y3/raf/09/26/black sea research energy centre (BSREC)

Разработка на регулаторни стратегии за ускорено оползотворяване потенциала за производство на електроенергия от ВЕИ в България

отчетен доклад № 1

Приложение 3: Определяне техническия потенциал за изграждане на слънчеви инсталации за производство на електроенергия

март 2010

съдържание


SGP grant project: bul/sgp/op4/y3/raf/09/26/black sea research energy centre (BSREC) 1

Разработка на регулаторни стратегии за ускорено оползотворяване потенциала за производство на електроенергия от ВЕИ в България 1

отчетен доклад № 1 1

1. Съкращения и абревиатури 3

2. Оценка техническия потенциал за използване на слънчевата радиация за производство на електроенергия 4

3. Предварителни приемания за целите на изследването 8

4. технически фактори 9

5. нетехнически фактори 10

6. пригодност 11

7. слънчев дял 11

8. заключение 12

9. Използвана литература 16




1.Съкращения и абревиатури


Абревиатура

Значение

ВЕИ

Възобновяеми енергийни източници

GWh

Гигаватчас

kWh

Киловатчас

m2

Квадратен метър

Mtoe

Мегатон нефтен еквивалент

MW

Мегават

toe

Тон нефтен еквивалент

PV

фото-електричен преобразувател = (photo-voiltaic, фотоволтаик)

Wp

Ват пикова мощност


2.Оценка техническия потенциал за използване на слънчевата радиация за производство на електроенергия


Слънчевата радиация е безплатен и неизчерпаем източник на енергия. Броят на слънчевите часове в България варира между 2000-2500, като средногодишния приземен енергиен поток е в границите на 370-570 W на квадратен метър. Съгласно БДС е прието изчисленията за слънчеви технологии да се извършват с енергиен поток от 420 W на квадратен метър. С постиженията на съвременната технология необходимата площ за инсталирането на един MW.р мощност във фото-електрични инсталации е 15 декара, а годишното производство от такава централа в България ще бъде над един милион kWh. Това означава, че цялото потребление на електроенергия на България теоретично може да се задоволи с инсталирането на фото-електрични инсталации на площ под 450 000 декара, или само 450 квадратни километра.

На практика използването на ВЕИ е високо ефективно когато производството на електроенергия съвпада по време с потреблението. За всички периоди на несъвпадение е необходимо изграждането на скъпи акумулиращи устройства, които значително променят рентабилността. Може да се направи извода, че не е икономически изгодно цялото потребление на страната да се задоволява само от ВЕИ, но всяка отделна технология в зависимост от потенциала и характера на източника има собствен икономически обоснован сегмент в задоволяване на потреблението.

За оценката на потенциала на слънчевата енергия са използвани резултатите от проучвания [2] и [3].

На теория изграждането на фото-електрични инсталации може да става на произволни места на територията на страната, стига потенциалът на слънчевата радиация там да е близък до максималния и заетата площ да е неизползваема за други цели – виж Графика 1. На практика обаче, рентабилно е такива инсталации да се изграждат непосредствено до центъра на товара, за да се намалят разходите по присъединяване и загубите по пренос и трансформация. Тези разходи са съществени и оправдават строителство на инсталации в места близки до центъра на товара, дори с по-нисък от максималния потенциал за слънчева радиация. Центърът на товара днес се намира в градовете и селата, промишлените и търговски обекти, където е концентрирана индустриалната и обществена активност и в тях трябва да се търсят подходящи места за инсталиране на фото-електрични инсталации. Такива места са покривите и фасадите на сградите в градовете, които са с площ по-голяма от тази на самия град и която остава напълно неизползвана. Електрическите табла в сградите се намират в приземните етажи, което предоставя техническа възможност за присъединяване.

Друго удобно място за изграждане на инсталации са пустеещите земеделски земи и изоставени промишлени площадки, но с изградена обслужваща инфраструктура. При тях обаче разходите за пренос, трансформация и разпределение са значителни.

На 23 април 2009 година Европейският парламент гласува решение за спешна промяна в Директивата за съществените изисквания към енергийните характеристики на сградите. Предложението в момента се обсъжда в Съвета. Имайки предвид огромният потенциал за прилагане на мерки за енергийна ефективност в сградите, вероятно в Директивата ще бъде заложено изискване за бъдещо строителство само на нискоемисионни сгради, както и обновяване на съществуващия сграден фонд.

Някои от държавите членки вече са приели такива изменения в националното си законодателство Таблица 1, налагащи намаления в консумацията на енергия в жилищните сгради (kWh/m2/год).

Таблица 1: Срокове за изменение на националното законодателство в страни на ЕС



Страна/година

2008

2009

2010

2012

2013

2015

2016

2020

Австрия
















Социални домове







Дания







-25%







-50%




-75%

Франция










Стандарт Ниско потребление (EFinergie)










Сгради с положителна енергия

Германия

-30%







-49% (-30 спрямо 2008)










Сградите – без изкопаеми

Унгария










0 емисии за големи сгради (предложение)













Холандия







-25%







-50% (Пасивна сграда)







Норвегия




-30%
















Пасивна сграда

Великобритания







-25%




-44% (Пасивна сграда)




0 СО2 вкл отопление, осветление, всички уреди




Източник: [8]

Липсва единно определение за “нискоемисионна сграда” в Европейския съюз, затова заложените от страните цели съществено се различават. Общото разбиране обаче е, че използвайки днешните технологии със съвместно използване на мерки за енергийна ефективност и ВЕИ е възможно годишният енергиен баланс на сградата да бъде минимален (10 – 20%) или дори нулев. Силното ограничаване на емисиите от сградите може да намали глобалните емисии със 17% към 2050 година.



Графика 1: Карта на България с информация за общото слънчево лъчение W/m2/ден (Източник: [2])


Изискването за строителство на такива сгради в различните климатични условия поставя амбициозни задачи пред строителната индустрия и заетите в нея. Предполага се, че себестойността на новото строителство ще се повиши със 7 – 15% - виж Графика 2, а заетостта ще се увеличи със стотици хиляди нови работни места. Сериозни инвестиции са необходими и за обновяване на съществуващите сгради и превръщането им в нискоемисионни.

Графика 2: Необходими инвестиции в нискоемисионни сгради (Източник: [8])

Ако приемем “нулевият баланс” на сградите за стратегическа цел за Европейския съюз за 2050 година, това означава в годишен разрез всяка сграда да произвежда толкова топлина и електроенергия, колкото самата тя консумира. Електрическата енергия, която не се потребява от сградата ще се продава на мрежата и обратно. Това изискване поставя горна граница за годишното производство на електроенергия от фото-електрични инсталации, защото другите технологии за използване на ВЕИ (водни, вятърни или електроцентрали на биомаса) практически са неприложими при сгради.

Целта на настоящето изследване е да се направи експертна оценка за големината на техническия потенциал за изграждане на фото-електрични инсталации (РV), както и с колко тяхното използване може да намали употребата на конвенционални горива за производство на електроенергия

Изследването е насочено към оценка техническия потенциал основно на жилищните сгради, които по данни от последното преброяване (2001) са над 2,124,533 и предоставят достатъчно икономически и технически предимства. За целите на изследването е прието, че собствениците на апартаменти и жилищни сгради (96.7 % частна собственост) ще имат нормативно задължение за нулеви емисии и икономическа мотивация за инвестиране в имота, произтичаща от традиционното разбиране на българина, че “имот не се продава”, а и пазарът на имоти е слабо развит и насочен предимно към ново строителство. В този смисъл инвестирането във фото-електрични инсталации при действащите в страната схеми за подкрепа използването на ВЕИ, може да се разглежда като сигурна инвестиция повишаваща стойността на имота.

За опростяване на задачата е прието, че незавършилите миграционни процеси от селото към града, както и дългосрочната прогноза за намаляване на населението взаимно се компенсират и структурата на жилищния фонд остава относително непроменена, спрямо данните от 2001.

Въвеждането на норматив за “нулеви емисии” първоначално ще засегне изцяло новите и съществуващи публични сгради и сградите в сферата на услугите, и ще служи като пример за подражание. Държавните сгради в страната (държавна и общинска собственост) са около 9000, но днес възможностите на собствениците да инвестират във фото-електрични инсталации, предвид бюджетните ограничения (с изключение на някои пилотни програми) са силно ограничени. Сградите в сферата на услугите – хотели, търговски и увеселителни вериги, спортни зали и др. са значителен брой (оценката е за около 15000) и предоставят добри условия за инвестиране. Поради формата на собственост обаче, (преобладаващо дадени под наем или на лизинг) и необходимостта от инвестиции в “основна дейност” е прието, че потенциалът за изграждане на фото-електрични инсталации в тях е относително нисък. По-вероятно е в сферата на услугите да се инвестира в слънчеви колектори за производство на топла вода, отопление и климатизация.

В изследването е взета предвид инвестиционната активност, подкрепена с дарителна схема по линия на “Програмата за развитие на селските региони”, мярка 312 “Подкрепа за създаване и развитие на микро-предприятия”. До средата на септември 2009 година, когато изтича срокът за усвояване на бюджет 2007-2009, по тази програма са одобрени 663 проекта на обща стойност над 275 милиона лева. Индикативното разпределение на средствата по тази мярка предвижда разходи в размер на 181 802 384 евро, като размера на дарението прави рентабилно строителството на инсталации до 65 kW. Една от целите на Оперативната програма е тези демонстрационни проекти да стимулират развитието на ВЕИ в селските региони, като използват потенциала на пустеещите земи и изоставени промишлени и селскостопански площадки с изградена инфраструктура за обслужване и присъединяване към мрежата. Развитието на програмата продължава до изчерпване на бюджета за 2010-2012 и трябва да се вземе предвид при определяне обема на производството на електроенергия от фото-електрични инсталации.

В обема на изследването е направена оценка на свободната инвестиционна инициатива за строителство на индустриални фото-електрични паркове “на зелено”. Потенциалът на този пазарен сегмент е силно зависим от общия инвестиционен климат в страната и света, схемите за подкрепа производството от ВЕИ, регулаторната политика, международните споразумения по климата, напредъка на технологиите и др.

Вероятно с развитието на фото-електрични паркове “на зелено”, заедно с инсталациите изградени с подкрепата на Оперативна програма “Селски региони” ще се постави началото на усвояване потенциала от слънчевата енергия. С развитие на технологията за производство на фото-електрични инсталации, предвижданото рязко снижаване цената на обзавеждането и нормативното задължение за “нулеви емисии” ще започне да се усвоява потенциала на жилищните и обществени сгради.

Вероятно в бъдеще ще се наложи промяна на регулаторната практика с цел ограничаване инвестиционния интерес, предвид социалната поносимост към цените на електроенергията и справедливото отместване икономическия интерес от дейността от група крупни инвеститори към всички собственици на сгради.

3.Предварителни приемания за целите на изследването


При провеждане на изследването са използвани данни за брой и вид на съществуващите сгради по конструктивни елементи. Данните са публикувани след националното преброяване на жилищния фонд, извършено от НСИ през 2001. Ориентацията на сградата, видът на покрива (плосък, двускатен или четирискатен), етажността, собствеността върху сградата (публична или частна) и режимът на обитаване са показатели, които значително влияят на пригодността на сградата за монтаж на РV инсталации. Понеже отсъства надеждна статистика по изброените конструктивни елементи и показатели, за целите на изследването са направени следните предварителни приемания:

  • едропанелните блокове са с висока етажност (над 5 етажа) и преобладаващо са с плосък покрив

  • скелетните ЖБ сгради са със средна етажност (3 до 5 етажа) и са смесени със скатни и плоски покриви, изграждат се предимно в градовете

  • сградите построени от тухли и бетон (под 3 етажа) преобладават в градовете и са със двускатни покриви

  • сградите изградени с тухли и гредоред (под 3 етажа) преобладават в селата и са с четирискатни покриви

  • необитаемите сгради са с ниска етажност и са изградени предимно от кирпич, камък или дърво, или с други необявени материали

  • сградите със сезонно ползване са 15.5% от всички сгради и са извадени от изследването. Прието е, че те преобладаващо представляват ниски еднофамилни сгради (временно обитаване и необитаеми 75% в селата и 25% в градовете).

  • сградите за обществени нужди са преобладаващо с двускатни покриви

  • сградите в сферата на услугите са преобладаващо с плоски покриви

  • броят на площадките на пустеещи земи е равен на броя на населените места в страната – около 5000

  • Програма за развитие на селските региони”, мярка 312 преобладаващо (3:1) се изполва за изграждане на фото-електрични инсталации

4.технически фактори


Техническите фактори за оползотворяване на слънчевата радиация са представени както следва.

  1. Ориентация на сградата и ската на покрива по азимут,

Съществуващите еднофамилни домове са с четири и двускатни покриви. Четирискатният покрив повишава възможността за правилна ориентация почти до 90%, но има известно ограничение с размера на площадката поради съществуващи капандури, комини и козирки. Почти половината от двускатните покриви са непригодни поради неподходяща ориентация.

Многофамилните едропанелни блокове са преобладаващо с плоски покриви, което повишава стойността на показателя.



  1. Достатъчен размер на площадката на покрива за монтаж на инсталацията

При еднофамилни домове необходимата площ за изграждане на стандартна инсталация с мощност до 2 кWp е между 16-20 м2. Осигуряването на тази площ не представлява сериозен технически проблем за сградите с двускатен покрив, докато при четирискатен наличието на комин или висока капандура на страната на слънчевия скат може да възпрепятства строежа.

При многофамилни сгради с двускатни или плоски покриви необходимият размер за строеж на инсталация до 20 кWp е 160 – 200 м2 и в преобладаващите случаи тази площ може да се осигури.



  1. засенчване на площадката от съседни сгради,

Законът за устройство на територията постановява минимални отстояния между сградите, които да позволяват слънчево огряване върху фасадите и покривите на съседните сгради в часовете на максимална слънчева радиация. При осигурено слънчево греене в часовете от 10:00 до 17:00, липсата на засенчване може да се оценява високо. Вероятността от засенчване при сгради с висока етажност е минимална.

  1. Товароносимост на конструкцията на покрива.

Теглото на стандартните РV панели е максимално 20 килограма за брой с 1.5 м2 площ и 125 вата мощност, което прави под 15 кг допълнително натоварване на квадратен метър от покрива. 300 килограма ще тежи стандартната инсталация с мощност до 2 кWp. Заедно със закрепващата арматура общото тегло на инсталацията няма да надхвърля 500 килограма.

  1. Други технически фактори

Сред другите технически критерии са “зрялост” на технологията за използване фасадите на сградите за поставяне на фото-електрични инсталации. Прието е, че само новите сгради през следващите 10 години имат потенциал за използване на фасадите, което съставлява около 15000 сгради.

5.нетехнически фактори


Нетехническите фактори включват:

  1. Естетика на съоръжението

Естетиката на съоръжението и околната среда е субективно усещане и на него не може да се даде количествена оценка. Приема се, че ако съоръжението има разрешение за ползване, то отговаря на преобладаващите естетически критерии. Приема се стойност на показателя 100%

  1. Строително законодателство

Съгласно ЗУТ строителството на фото-електрични инсталации не предизвиква изменение на фасадата на сградата и за такова строителство не се изисква административна процедура и “разрешение за строеж”. Необходимо е стартиране на административна процедура по присъединяване към мрежата. Приема се стойност на показателя 100%

  1. Режим на собственост – лизинг или наем,

Предприемачът, собственикът, лизингополучателят и наемателят на сградния фонд имат противоречиви интереси за влагане на инвестиции в намаляване на експлоатационните разходи на имота. При жилищните сгради делът на имотите, които се дават под наем е под 10% и стойността на показателя може да се приеме за висока – над 90%. При сгради от сектора на услугите делът на отдадените под наем и лизинг сгради е значителен (над 60% в европейските страни), съответно стойността на показателя е ниска

  1. Режим на обитаване

Високият процент собственици, които обитават имота стимулира инвестирането в слънчеви инсталации. Сезонният или целогодишен режим на обитаване на имота също имат влияние върху инвестирането. Очевидно целогодишният режим на обитаване стимулира инвестициите, а сезонният - не.

  1. Други нетехнически фактори

Такъв фактор е конкуренцията с други проекти по мярка 312 (4), въвеждане на нормативно задължение за «нулеви емисии» и др.

6.пригодност


Пригодността на дадена площадка за монтаж на фото-електрични инсталации (%) е съвкупността от технически и нетехнически фактори влияещи върху инвестиционното решение. Пригодността включва съвпадение на две или повече технически условия, между които ориентация, достатъчен размер на площадката за монтаж на инсталацията, товароносимост и др. с отчитане влиянието на благоприятни нетехнически условия.

Различни международни изследвания доказват, че само част от битовите и комерсиалните сгради (офис сгради, молове, хотели и др.) са пригодни за ползване.



След подробен анализ на изброените технически и нетехнически фактори, изследване проведено в САЩ [1] препоръчва при определяне на техническия потенциал да се използват следните усреднени стойности:

  • под 50% от целогодишно обитаемите битови сгради и

  • под 67% от сградите в сектор услуги са пригодни за използване.

При изграждане на инсталация “на зелено” се приема, че избраната площадка е пригодна за строителство и е съобразена с всички технически фактори. Сериозният проблем е в начина на финансиране.

7.слънчев дял


Слънчевият дял е тази част от енергията на слънцето, която попадайки върху инсталацията се превръща в електроенергия. Слънчевият дял зависи от редица фактори:

  1. качеството на ресурса (характеристики на слънчевата радиация за територията на страната и конкретната площадка)

На територията на България слънчевото греене е с висока интензивност (1200 -1400 W/м2) и продължителност (2000 до 2500 часа)

  1. Техническите характеристики на инсталацията (технология на преобразуване, инсталирана мощност, к.п.д. и др.)

Техническите характеристики на инсталацията зависят от технологията за производство на системата (монокристална, поликристална, “тънък филм” и др.), надеждността на производителя, осигурена поддръжка и сервиз, качество на обслужващия персонал и т.н.

  1. Характеристики на конкретната площадка (запрашеност на атмосферата, дифузно греене, отразена светлина, микроклимат, вятър, влажност, релеф и т.н.)

Потенциалът за производство на електроенергия в България, при днешните характеристики на общодостъпната технология и наличното качество на ресурса достига 1200-1400 kWh. годишно от един инсталиран kWp. При инсталиране по покривите на сградите обаче, предвид общата запрашеност на атмосферата в градовете, неточна ориентация към хоризонта и по азимут и наличието на други влошаващи условията за експлоатация характеристики, може да се приеме средна стойност от 1200 kWh годишно от един инсталиран kWp при наклон от 30 градуса и 800 kWh при наклон 90 градуса

  1. Поведенческите модели на оператора

Поведенческите модели на собственика определят режима на експлоатация на инсталацията. Те са различни в зависимост от големината на населеното място, социалният статус, възраст, трудова заетост и др. отличителни черти.

  1. други

8.заключение


  1. Оценката на техническия потенциал за инсталирана мощност (MWр) във фото-електрични инсталации в сгради е за над 5500 MW. Резултатите са показани в Таблици 2 и 3.

  2. Оценката на техническия потенциал за инсталирана мощност (MWр) по програма „селски региони”, пустеещи земи и проекти „на зелено” е за над 1700 MW. Резултатите са показани в Таблица 3.

  3. Оценката на техническия потенциал за производството на електроенергия (MWh) от фото-електрични инсталации се определя от техническия потенциал и “слънчевия дял”.

  4. Техническият потенциал за производство може да се оцени с различни фактори:

  • намалено количество енергоносители в крайното потребление (toe),

  • намаляване на големината на първичното потребление (toe),

  • намаляване на СО2 емисии (t)

  1. За оценка на техническия потенциал за производство са необходими статистически данни за дела на отделните енергоносители (въглища, газ, ядрено гориво, течни горива и др.) използвани при производството на електроенергия

  2. Намаленото количество енергия в крайното потребление показва пряката полза за потребителите. Изчислява се отделно по видове енергоносители – въглища, газ, твърди и течни горива. Ефектът може да се преизчисли в лева в зависимост от цените на енергоносителите.

  3. За оценка на първичното енергийно спестяване са необходими данни за коефициента на преобразуване на първичния енергиен ресурс по енергоносители, загубите по пренос и разпределение и др.

  4. Намалението в първичното потребление показва националния ефект – намаляване зависимостта от внос на ресурси, намаляване натиска върху цените на пазара за енергоресурса при повишено търсене и т.н.

  5. Намаляването на СО2 показва приноса в запазване на климата и се изчислява за всеки енергоносител поотделно.

Таблица 2: Оценка техническия потенциал за инсталирана мощност в битови сгради

Тип на сградата

еднофамилни сгради

многофамилни сгради

Фасади

Нови жилища

Общо

тип на покрива

двускатен

четирискатен

плосък покрив

скатен покрив

Технически показатели

град

село

едропанел

скелетни

 

до 2050

MW

брой на сградите по тип и покрив

580 000

998 000

18 900

75 300

1 702 400

453 000



подходяща ориентация

0,55

0,99

0,95

0,65

0,75

1,00

 

достатъчен размер на площадката

0,90

0,67

0,95

0,95

0,75

1,00

 

липса на засенчване на площадката

0,85

0,85

0,95

0,95

0,50

0,85

 

достатъчна товароносимост

1,00

0,75

1,00

1,00

1,00

1,00

 

етаж в покрива, капандура, тераса, други

1,00

0,95

0,75

0,85

1,00

1,00

 

Нетехнически показатели

 

 

 

 

 



 

естетика

1,00

1,00

1,00

1,00

0,75

1,00

 

строително законодателство

1,00

1,00

1,00

1,00

1,00

1,00

 

режим на собственост

0,96

0,99

0,95

0,95

0,96

0,96

 

режим на обитаване

0,89

0,80

0,84

0,84

0,84

0,84

 

пригодност %

0,36

0,32

0,51

0,40

0,17

0,69



Брой пригодни сгради

207 635

334 230

12 931

35 250

289 578

310 504



Мощност на инсталацията (кW)

2,50

1,50

30,00

15,00

7,50

1,50

 

необходима площ (м2)

20,00

15,00

250,00

125,00

60,00

15

 

технически потенциал – мощност, MW

519,09

501,35

387,93

528,75

2171,84

465,76

4 575

Таблица 3: Оценка техническия потенциал за инсталирана мощност в обществени сгради и нови проекти

Показатели /Тип на сградата

Обществени сгради

Търговия и услуги

Програма"селски региони"

Пустеещи земи

Проекти "на зелено"

Фасади на сгради

Общо площадки

брой на площадките

9 000

15 000

900

5 000

100

15 000

45 000

подходяща ориентация

0,65

0,80

1,00

0,55

1,00

0,75

 

достатъчен размер

0,75

0,85

1,00

0,85

1,00

1,00

 

липса на засенчване

0,95

0,95

1,00

0,90

1,00

0,75

 

достатъчна товароносимост

1,00

1,00

1,00

1,00

1,00

1,00

 

други критерии

1,00

1,00

1,00

1,00

1,00

1,00

 

Нетехнически показатели

 

 

 

 



 

 

естетика

1,00

1,00

1,00

1,00

1,00

1,00

 

строително законодателство

1,00

1,00

1,00

1,00

1,00

1,00

 

режим на собственост

0,95

0,65

1,00

0,55

1,00

1,00

 

режим на експлоатация

0,95

0,95

1,00

1,00

1,00

1,00

 

конкуренция с други проекти

1,00

1,00

0,75

1,00

1,00

1,00

 

пригодност %

0,42

0,40

0,75

0,23

1,00

0,56

0,45

Брой пригодни площадки

3 762

5 984

675

1 157

100

8 438

20 115

Мощност на инсталацията (W)

50,00

100,00

65,00

1000,00

5000,00

25,00

 

Технически потенциал, MW

188,09

598,36

43,88

1157,06

500,00

210,94

2 698


9.Използвана литература


  1. Technical Report NREL/TP-640-41157 March 2007, P. Denholm

  2. The Technical Potential of Solar Water Heating to Reduce Fossil Fuel Use and Greenhouse Gas Emissions in the United States

  3. ФАР „Техническа и икономическа оценка на ВЕИ потенциала в България” BG 9307-03-01-L001, разработен от ESD Ltd. – Великобритания;

  4. „Слънчева енергия в сгради”, EC издание ISBN 954- 84-66-06-6, 2000 г., разработен от А. Пенчев, А. Добринова и С. Шаранков

  5. “Програмата за развитие на селските региони”, мярка 312 “Подкрепа за създаване и развитие на микро-предприятия”.

  6. Exploitation of EO data for the Renewable Energy IndustryEC JRC, Institute for Environment and Sustainability, Ispra, Italy

  7. Статистически справочник 2009, НСИ

  8. Население и демографски процеси 2007, НСИ

  9. IEA Energy Efficiency Requirements in Building Codes, Energy Efficiency, Policies for New Buildings

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

данни за населението

Години

Общо

Мъже

Жени

1990

8 669 269

4 269 998

4 399 271

1995

8 384 715

4 103 368

4 281 347

2001

7 891 095

3 841 163

4 049 932

2005

7 718 750

3 743 327

3 975 423

2006

7 679 290

3 720 932

3 958 358

2007

7 640 238

3 699 689

3 940 549

2008

7 606 551

3 681 280

3 925 271

Източник: [6]


Прогноза за населението в страната за периода 2010 - 2060 г. (Източник: [7])

ПРИЛОЖЕНИЕ 2


Средногодишни стойности на попадналата слънчева радиация на единица повърхност за всяка слънчева зона и различен наклон на повърхността

Приети изходни данни:



  • Слънчева радиация за наклон 30о и ориентация Юг:

  • Зона I – 1,585 MWh/м2 год;

  • Зона II – 1,608 MWh/ м2 год;

  • Зона III – 1,700 MWh/ м2 год.

За случая се взема осреднената стойност за трите зони за наклон 30о равна на 1,631 MWh/ м2 год.

  • Слънчева радиация за наклон 90о и ориентация Юг:

  • Зона I – 0,973 MWh/м2 год;

  • Зона II – 1,009 MWh/ м2 год;

  • Зона III – 1,101 MWh/ м2 год.

За случая се взема осреднената стойност за трите зони за наклон 30о равна на

1,028 MWh/ м2 год.



Източник [2] и [3]



Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница