България през първата половина на ІХ век



страница1/5
Дата15.01.2018
Размер0.89 Mb.
Размер0.89 Mb.
  1   2   3   4   5

Катя

Тема № 2

България през първата половина на ІХ век

През 681 година благодарение на съвместните усилия на славяни и българи се създава една нова държава на Балканите-БългариялТя взаемала територии рпринадлежащи на Византийската империя.Тези територии са били утвърждавани от българските владетели чрез военната мощ на младата държава и в някой случаи чрез дипломация.През 705 година към България се присъединява областта Загоре при хан Тервел. Половин век по-късно през 753г. владетелският род Дуло бил сменен и това довело до вътрешна криза,която била преодоляна едва при хан Телериг /768-777/. Стабилизирането продължило при хан Кардам /777-803/,който след война с Византия успява да сключи мирен договор и възстановява плащането на ежегоден данък. Това утърждава младата страта като важен политически фактор на Балканите и Европа,а също създава предпоставки за бъдещото политическо могъщество на България. Византия,която приемала младата държава като нетрайно и нестабилно обединение на двата етноса , трябвало да се примири ,че вече не е пълновластен господар на Балканите.

Сведение за събитията от първата половина на Х век черпим от няколко каменни надписа увековечили победита на българските владатали :Хамбарлийски надпис Чаталарски, Търновски, Сюлейманкьонски, надписите около Мадарския конник,Маламировата каменна летопис,надписа на хан Пресиян в град Филипи. От византийските извори: Теофан Изповедник, Патриарх Никифор, византийски лексикон от Хв. “Свидас”,Анонимен византийски хронист,”Житието на Тивериопулските мъченици от Теофилак Охридски за гоненията на християните от земите на България”,”Животът на Карл Велики”от Айнхард-за българо-франкските отношения при хан Омортаг.

Името на третия български владател не е споменато в “Именника на българските ханове”, известно е само,че той е от рода Дуло и е управлявал 28 години.Името на този “неизвестен” владетел е било Кормесий,както са го отбелязали западните хронисти.Впрочем това име се среща и при мирния договор от 716г. . Името на Кормесий е споменато ощи в надписите на Мадарския конник. Приемник на хана е хан Севар,който е последния потомък на рода Дуло. Според “Именника на българските ханове” той е управлявал 15 години.

През 753г. на българския престол са възкачва хан Кормисош за когото е посочено в 4Именника на бългърските ханове”, че е управлявал 17 години,но в тях вероятно се включват и годините когато е съуправител на хан Севар. Той бил от рода Вокил. Управлението на хан Кормисош се характеризира с множество преврати. Смяната на управляващия род става предпоставка за създаване на вътрешна нестабилност в държавата Започнала да се води борба за власт между отделние български родове.

През 755г.император Константин V Копроним започнал да укрепва границите и да строи крепости,съседни на България.Това предизвикало недоволство от страна на българите и те поискали данък от империята. Отказът на императора поставил начало на продължителни войни между България и Византия. Константин V Копроним бил завладян от идеята да си възвърне земите. В продължение на 20 години /755-775/ императорът провел редица походи,но нито един от тях бил успешен. През 756г. хан Кормисош бил сменен от хан Винех. След това на престола се изредили редица ханове-Телец,Сабин,Умор,Токту,Паган.

Едва при хан Телериг /768-777/ вътрешното положение на страната се стабилизирало. През 774г. Константин V Копроним предприел нов поход срещу България по суша и море. Планът бил сухопътната войска да атакува проходите на Стара планина,а императора с флота от 2000 кораба да потегли на север до р.Дунав и да стовари конницата на северните български земи.Планът претърпял промяна и флота акостирал на черноморския бряг,близо до Варна. Когато императорът стъпил на непознатата месност ,импираторът се уплашил и решил да се върне. В същото време дошли пратеници на хан Тервел с предложение за мир. Договорът предвиждал нито българите да навлизат във Византия,нито византийците да навлизат в български земи. По-късно същата година ханът предприел поход срещу Византия,но той бил осуетен още в зародиш от императора.Тогава му станало ясно,че в двореца има предатели. С хитрост той научил от самия император техните имена като му пратил писмо,че смята да се отегли и да се предаде на Византийските власти.

Само три години по-късно 777 ханът успява да премахне напълно ромейското влияние в двора си и избягва в Константинопол,където е приет много радушно от император Лъв ІV /775-780/ и приел християнството и християнската име Теофилакт.Императорът го удостоил с титлата патриции и го оженил за братовчетката на императрицата.

На мястото на хан Телериг застанал хан Кардам. През 791 Константин VІ потеглил на поход срещу България,с което целял да накаже бългърите заради проникването им по течението на река Струма и за избиването на везантийските войски.Хан Кардам посрещнал войските при Одрин и .Войските влезнали в сражение и ромеите избягали. През юли 792 Константин VІ пристигнал с войските си на българо-византийската граница при крепостта Маркели. Българският хан заел позиции по височините и започнал разузнавателна дейност. Ромеите избързали като нападнали първи и претърпяли голямо поражение. Константин VІ едва успял да избяга и да се спаси. Последвали преговори,на който бил подписан мирен договор, според който империята трябвало да плаща ежегоден данък на България.През 796 Константин VІ отказва да плати и вмесо торба със злато изпраща конски тор,но след неуспешна военна операция в покрайнените на Солун той отново се съгласява да се поднови договора от 792.Повече сведения за живота и личността на хан Кардам няма.Не са известни и обстоятествата около неговата смърт,но дори и да е била насилствена,тя не бива да се поставя с връзка интригите във Византия.

Управлението на хан Кардам е забележително преди всичко с ликвидирането на междуособиците,умиротворяване на страната и изваждане България от политическа немощ.С неговото име се свързва новият етап в отношенията на между България и Византия през 90-те години на VІІІвек.България минава в настапление на юг от Стара планина.Тази активна външна политика осигурява не само дългоочаквания мир, но и просперитета на България през следващото столетие.

През 803 на престола се възкачва хан Крум.Според едно късно свидетелство от Х век хан Крум произхожда от онези българи ,които след разпадането на Велика България се установили в Панония.Там неговия род дълго робувал на аварите ;по-късно се преселили на юг от Дунав и една негова издънка станала български хан.Хан Крум се смята за родоначалник на нова династия,към която принадлежат едни от най-забележителните владетели на Първото българско царство.възкачването на хан Крум съвпада с важни политически промени в Европа.Още в първите месеци на своето управление насочил своята външна политика на северозапад,където се водила война между Аварския хаганат и Франкската империя.803 година франките победили и хаганатът се разпаднал.Хан Крум се възползвал от събитията на северозапад и през 805 предприел походв тази посока. Отслабналата от войни аварска войска била разбита и към България били присъединени източните теретории на хаганата.Границите на България стигнали до река Тиса, обхващайки редица славянски племена на запад от река Морава-тимочани, браничевци, аборди,както и неизвестни по име племена ,които до сега са били под аварска власт в земите на Трансилвания.Със своите огромни отвъд дунавски територии ,България се превръща в третата по сила страна в Европа /след Византия и франкската империя/.Освен огромните теритарии във власт на българите попадат и железни мини и солници,които за онова време са изключителни ресурси.Сведения за тези събития черпим от хрониките на Теофан,Никифор,Анонимен ватикански разказ от ХІІ век,както и от Хамбарлийския надпис от 813.

Около времето на тези събития започнало брожението на византийските славяни.



Тема №3

България при княз Борис І
В резултат от усилията на българските ханове Крум,Омуртаг,Маламир и Пресиан през първата половина на ІХ век българската държава значително уголемява своята територия и се изправила редом с Франкската и Византийската империи като трета могъща сила в Европа. Било осъществено политическо обединение на славяните от “българската група. Завършил и сложният процес на централизация и изграждане на административните институции на държавата.Тя се превърнала в типична средновековна монархия с функционизирани органи на властта.Но езическият период изчерпва своите възможности на развитие.И на лице били всички необходими предпоставки за такива съдбоностни събития като Покръстването и славянската писменост.

Информация за дейността на Борис І черпим от надписа при село Башли/днешна Албания/,старобългарският разказ “Чудото на свети Георги с българина” От Продължителят на Теофан-Йосиф Генезий,посланието на патриарх Фотий,отговорите на папа Николай І,от “Живописите на римските папа”написани от Атанасий Библиотекар,от фулденските летописи,бергинките летописи и други.От историографите с най-голямо значение е Константин Иречек-“Историята на българите”,Васил Златарски “История на българската държава през средните векове”,Петър Мутавчиев-“Историята на българският народ”,Димитър Ангелов –“Образуване на българската държава”,Васил Гюзелев “Княз Борис І”,Александър Бурмов “Покръстване на българите”,Иван Снегаров “История на българската православна църква”.

Идването на хан Борис /852-889/ на престола бележи края на продължилото
близо два века господство на тюрко-българския елемент в държавата.Разделянето на българското общество на славяни и българи обособени и по религиозен признак вече работило срещу интересите на страната.Освен от политическа централизация на властта обществото се нуждаело и от културна консолидация,която по естествен път да заличи различията между двата основни етноса.Това се налагало от обстоятеството,че в следствиа на успешната външнополитическа дейност на хановете Крум,Омуртаг,Маламир и Пресиан, България попада в обкръжението на две могъщи държави-Византия на юг и Немското кралство на северозапад.

В Плиска недоволство предизвикали неуредените териториални спорове с Византия .Земте между реките Струма и Места приобщени към България прекъсвали сухоземната връзка между Солун и Константинопол,което не било в интерес на Византия.Неястноти имало и в югоизточна Тракия.Същевременно на югозапад се издигала Великоморавия,която при княз Ростислав обхващала земите на днешна Чехия, Словакия и северна Унгария.Укрепването на тази държава в централна Европа не се покривало с интересите на Немското кралсво .Неговият владетел Людвик Немски желаел да разпростре влиянието си върху великоморавските славяни,което накарало Ростислав Моравски да потърсе военна помощ.Такава ,той намерил в България, която имала свои интереси по средния Дунав.За този съюз имал принос френският крал Карл Плешиви 840-877/.


Както свидетелстват изворите през 853 българите били във война с Людвик Немски,но тя се оказала неуспешна за тях. Немският крал привлякал на своя страна хърватският княз Тършемир /845-864/ и сърбите, което още повече затруднило антинемската позиция на Борис І.Принуден от обстоятествата ханът се отказъл от съюза с Ростислав и дал помощта си на немците.Границите не били променени,но България загубила влиянието си в Средния Дунав.В хода на тези събития българските войски навлезли в Сърбия ,която наскоро създала своя държава.Отношенията със сърбите били обтегнати още при хан Пресиан след неуспешния му поход.

Целта и на двете експедиции била да се попречи на византийската дипломация да използва сърбите в своя полза,против интересите на българите.Българските войски предвождани от първородния син на хана Расате били изненадани в планините.Владимир бил пленен заедно с 12те боили.Хан Борис уредил конфликта по мирен път-плениците били

върнати и за около половин век отношенията били мирни.Някои сръбски изследователи и учени отнасят похода към 870г. ,но това не променя външнополитическите отношения .За преориентацията на външната политика имало и друга причина.Прекомерното засилване на Великоморавия не било в интерес на българската държава,защото тя отдавна се стремяла да стане център на долнодунавските славяни.През 855-856 между България и Византия избухнала нова война,завършваща с неуспеха на Борис.Византия си възвърнала контрола над Загоре.България запазила Македония и Западните Родопи.

В началото на 60те се оформили два основни военно-политически блока,очертанията на които се определят от интересите на участващите страни.Великоморавия била притисната между България и Немското кралство.В отговор на това Ростислав потърсил сближение с Везантия.През 862 в Цариград пристигнало пратеничеството на Ростислав ,натоварено със задачата да сключи съюз с империята.Византия приела с радост направеното предложение, защото не само поставяла България в затруднено положение ,но и получавала възможност да изтласка немските духовници от Великоморавия и да уязви притенциите на папството за лидерство над целия християнски свят.Император Михаил поставил на чело на мисията братята Кирил и Методий.Непокорният син на крал Людвик Карломан бил привлечен на страна на византийско-моравския съюз със злато и с обещание за помощ при овладяване на престола.

През 863 на запад става известно намерението на хан Борис да приеме християнстовто като гаранция за здравината на българо-немския съюз .Българските намерения не останали в тайна,защото още през лятото на 863 Византия предприела решителни стъпки за да предотврати намеренията на Борис,което би разширило властта на папата неимоверно много.Всички фактори били благоприятни за Византия-България била разтърсвана от 40-дневен земетръс ,годината била неплодородна,глад и болести се стоварили върху населението.Империята се възползвала от това и разбила българските войски в Тракия и принудила Борис да поиска мир.За това научаваме от Йосиф Генезий.Като предварително условие за “дълбокия мир” Византия поискала България да разтрогне съюза си с немското кралство и да приеме християнството от Цариград.В замяна на това България получавала според К.Иречек областта Загоре,според Петър Ангелов се отстъпват земите в Адриатика,а според Г.Бакалов–земи в Албания. Тези условия били приети,а пратиничеството било покръстено като гаранция за изпълнението им.С това Византия се се надявала на цялостно политическо и културно влияние сред българите .През есента и зимата на 863-864 във византийската столица се извършили приготовления за покръстването на българските свещеници,богослужебни книги.

В началото на 864 българските пратеници се завърнали в Плиска,придружени от един епископ,един специален пратеник на императора и свещеници.Първо бил покръстен Борис със семейството му и най-приближените му хора.Борис приел името на своя кръстник –император Михайл ІІІ,изоставил своя стар тюркски титул и приел титлата славянски “княз”,което може да се тълкува като скъсване с българската езическа традиция. Всъщност,историческите основания за приемането на християнството са далеч по-дълбоки и по-субективни.То възниква през І век в Палестина и прониква в южна Тракия и гъция чрез апостол Павел.То било непознато за новите заселници в Мизия, Тракия и Македония. Римските власти са преследвали християните до 313 година,когато чрез миланският едикт на император Константин Велики,дава право на свобода на християнската религия в империята.След разделянето на Римсата империя се оформят две църкви-в Рим и в Цариград.Балканският полуостров попада под влиянието на Цариград.Славянската колонизация от VІ-VІІ век и настаняването на българите разтройва християнските общини,но продължителното общуване между пришълците и местното населание популяризира християнството между езичниците.Империята недопускала друга религия,а териториалното разширение на юг и на югозапад станало за сметка на християнското население,което се смятало от хановете за проводник на византийската политика.Водени от такива съображение хановете Омуртаг и Маламир преследвали християнството като в него виждали опастност за културно-религиозна идентичност на своите поданици.

Но през втората половина на ІХ век обстановката е вече твърде различна.Нито Византия,нито немското кралство още по-молко папският Рим могат да имат доверие в една езическа държава.И още в културната дейност в Европа през ранното средновековие християнството нямало алтернатива.Културата била изцяло християнска.Това било осъзнато добре от Борс І.Съществува и друго важно обстоятелство.Ядрото на българската държавност-българите и масата от населението-славяните не могли да намерят общ език не само заради културните и традиционни различия,но поради и релегиозни.Трабвало една трета религия на изиграе ролята на обединител-християнството.

От хан Крум нататък българските владетели се стремели към укрепване на властта си по византийски образец.,а това можело да стане чрез идеологията на християнството.Малко след акта в княжеския дворец,започнало масово покръстване на българи и славяни.Най-често хората от едно покръстено селище ставали кръстници на друго.Заедно с това се приемали нови имена,започнал строеж на храмове.

Има спорове относно годината на покръстване: според Васил Златарски годината е 865 въз основа надписите от село Башли, според Ангелов е 864,според полякът Тадеуш Васелески 866-867 свързано с дейността на римските духовници.

Съществуват и легандарни версии като причина за покръстването.Според една,като причина за покръстването се сочи сестрата на Борис,прекарала дълги години във византийски плен и завърнала се убедена християнка,а според друга това е поради въздействието,което е произвела върху княз Борис картина,нарисувана от живописеца Методий,на “Страшния съд”.Пред вида на очакващите грешници и езичници в ада,князът се обърнал към христовата вяра.Замисълът е очивиден.Трябва да се покаже,че кръщението не би могло да стане без божествена намеса /покръстването при река Брегалница 54хил. души/.Но актът на Борис направили дълбоко впечатление на боилската аристокрация.сред нея имало такива,които искрено вярвали и почитали религията на прадедите си и не желаели чуждо вероизповедание.Други смятали,че ще се отворят вратите на византийското политическо влияние.Не било без значение изравняването на българската и славянска аристокрация.Недоволството прерастнало в открит бунт срещу Борис,който бързо обхванал десетте комитата на страната.Бунтовниците се насочили към Плиска с намерение не само да спат християнизацията,но и да убият княза.Твърде бързо обаче Борис взел инициативата в свои ръце и разгромил противниците си.52 болярски семейства били избити до девето

коляно.Тази присъда целяла не само да потуши бунта,но и да не допусне втори такъв.Обикновените хора били освободени./Има три мнение за бунта./ По-късно Борис поискал прошка за жестокостта си от папа Николай І,но това не му донесло спокоение.За това научаваме от Бертинските летописи.Косвена,но важна последица от покръстването е въведената-25 години по-късно в страната славянобългарска писменост,главната цел на която е да обслужи нуждите на новоучредената църква от литература.Еднаквата за всички поданици религия предоставила възможност по естествен начин сливаненои консолидирането на българската народност,което е събитие с огромни последици.Важна последица е въвеждането на закони от нов тип,което говори за социален ръст на българското общество.



Пригодени към българските условия и пригодени към най-съществените устройствени закони на Византия ,каквито били:.Номоканонът,закон на сирийската династия/VІІ/ ,земеделският закон,закона за съдене на хората.

В Константинопол приели християнизацията като подчиняване на страната,като огромна победа над вековния враг.Всичко това било схванато от княз Борис-Михаил,който потърсил пътища за излизане от орбитата на византизма.Съвсем естествено Борис поел в две посоки:възобновяване съюза с немското кралство и същевременно обръщане към Рим за приобщаване към папството т.е. по-далеч от патриаршията и по-близо до самостоятелността.Едновременно от Пликота тръгнали две пратиничества:едното при крал Людовик Немски,а другото към Рим,при папа Николай І.На 29.08.866 в Латеранският дворец в Рим пристигнали пратениците на България,водени от Борисовия сродник Петър и болярите Йоан и Мартин.Те носели дълъг списък от въпроси към папата,като ясно декларирали намеренията си,както за преминаване към папския Рим,така и за сдобиването на самостоятелна църква.115-те въпроса обхващали почти всички страни на живота на новопокръстената страна,поставен бил и въпроса за ръкополагането на българския църковен глава.Папа Николай се въздържал от категоричен отговор,за да се опита да спечели време,за да може по-здраво да обвърже българите.На 13.11.866 отговорите /Анастасий Библиотекар/ 106 на брой били връчени на българските пратеници.Към Българияпотеглила папска мисия начело с легатите Формоза Портуенски, Павел Покулонски, както и дяконът Мартин. Последвала римска духовна мисия,която заела мястото на византийското духовенство и започнало да покръства народа.Латинските духовници обявили гръцките обреди за недействителни,а това внесло смут в съзнанието на новопокръстените българи,които не подозирали за техните различия,а именно,че римската църква запазва универсализма на християнството,така наречения папоцезаризъм.А в Цариград в условията на силна имерска власт,църквата става част от византийските институций-т.нар. цезаропапизъм.Княз Борис останал доволен от работа на енергичния епископ Фармоза и го предложил на папата да го назначи за духовен глава на българската църква.В Рим заподозрели Фармоза в тайни връзки с българите и огказали да удовлетворят молбата му.Вместо него били изпратени други двама духовници-Доминик и Гримуалт.Папата заявил,че може да изира между тях и Павел Поволуонски.На 13.11.867 папата починал и на негово място дошъл папа Андрей ІІ,който също отказал да изпълни българското искане.Кандидатурата на дякон Мартин също била отхвърлена .Князът доловил намеренията на папата,който искалда изпрати неизявена личност,прелат на западната църква.. Неколкократното отхвърляне на кандидатите накарало Борис да заеме резервирана позиция спрямо папата.Стремежът му да създаде автономна църква очевидно не се понравил на Рим,което го насочило към константинополската църква,надявайки се на повече отстъпчивост,междувременно във Византия станали важни промени.Чрез преврат през 867 бил свален и убит император Михайл ІІІ и на негово място застанал Василий І Македонец /867-877/.Василий І побързал да уведоми папството,че за разлика от предшественика си е готов да признае върховенството на папата,при условие,че папата ще признае цариградският патриарх за втори след папата.Папа Адриан ІІ се съгласил,защото се нуждае от византийската помощ за отблъскване на африканските араби,опустошаващи южна Италия.Той демострирал готовността си като посрещнал тържесвено Кирил и Методий,който оглавявали византийската мисия във Великоморавия и осветил славянската писменост.

На 5.10.869 В Цариград започнал VІІІ вселенски събор,на последното заседание 26.02.870 на събора се явили българските пратеници,които поставили въпроса за българската църква.По всяка вероятнаст това било уговорено с византийското правителство.А на 4.03.870 представителите на Борис І поставили въпроса за юрисдикцията на българската църква.Източните патриарси,имащи числено мнозинство над римските представители, решили,че българската църква трябва да се подчинява на Константинополската патриаршия.България се сдобила с независима автокефална архиепископия,под юрисдикцията на Цариградската патриаршия.Първи архиепископ станал Йосиф.На проведения през 879-880 ІХ вселенски събор се взело решение за изключването на българските епархии от списъците на цариградската патриаршия.Това укрепва независимостта на българската църква.Макар че Борис разполагал с пълната власт в страната,намесата му в църковните работи била оскъдна.Цялото духовенство било византийско и служило на византийските интереси.Поради това Борис прозирал необходиммостта от създаване на българско духовество,което да служи на българските интереси и да се проповядва на разбираем език.



Идването на учениците на Кирил и Методий в България през 886 разкрила големи възможности за това.В продължение на 7 години-от 886-893 големи книжовни средища. Охридската книжовна школа на Климент и Алиско-преславската начело с Наум.Само Климент обучил повече от 3500ученика-поставили начело на българското духовенство.Обучените от Наум едва ли са били по-малко.Тяхната дейност била затруднена по времето когато на престола се възкачил Владимир Расате /889-893/ .Опитът за езическа реакция само забавил хрисиянизацията.По това време установените тесни връзки с немския кралАрнулф,под чието внушение Владимир спрял износа на сол за Великоморавия,поставили на изпитание почти30-годишния мир с Византия.Лотарингският летописец Регинон,както и 42-те беседи от “Поучителното евангилие”от Константин Преславски,намекват даже за гонения на духовници и против църквата.Владимир действал заедно с онези боили,които привидно се покорили на княза,но запазили вярата си в езическите богове.Това преляло чашата на търпението и старият княз Борис-Михаил свалил от престола си недостойния си син,хвърлил го в тъмница и наредил да го ослепят-893На свикания в преслав църковно-народен събор били взети някалко решения:третият син на Борис да стане владетел на България,столицата да се премести в Преслав,като по този начин окончателно се къса с езичеството,офицялният език е славянският.Гръцкият език бил изхвърлен и заместен с български.това довело до изгонване на гръцките духовници и до избора на Климент Охридски за първи епископ на бългърския народ.Основен признак на българската църква станал цезаропапизма,това било по подобие на Цариград.В съгласие с каноните на източноправославните църкви в България се изградила митрополи я и епископия,започнал строеж на храмове и манастири.Статута на българската църква бил архиепископия до 919,когато Симеон я провъзгласил за патриаршия,а Византия я признава през 927 при цар Петър.Според Васил Златарски Симеон я обявява през 918-919 по време на свикан голям църковно-народен събор,на който българите избрали своя архиепископ за патриарх.Той най-вероятно е коронясал Симеон за цар.Княз Борис-Михаил не напуснал вечемонашеската си обител и починал на 2.05.907.Българската православна църква го канонизирала и го обявила за светец.Любопитно е да си припомним,че Борис загубил всички битки,които водил,но спечелил не по-малко битки чрез диломация.Налагането на християнството и създаването на самостоятелна църква ускорило консолидационния процес на формиращата се българска народност.Нейното единство се изграждало здраво върху единството на езика,писменността,на религията ,държавата и територията,бита и културата.
БЪЛГАРИЯ ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ

/893-927/
По времето на княз Борис-Михаил България се превръща в една от най-могъщите държави на балканският полуостров.Тя преодолява изолацията наложена и от останалите европейски държави с акта на покръстване.По време на управлението на княз Борис І България се сдобива и със самостоятелна църква.По този се преодоляват всяаква външна намеса и зависимост при управлението на държавата.По това време тя се сдобива със собствена писменост,донесена и разпространена от учениците на Кирил и Методий-Климент и Наум.По време на Борисовото управление започналият процес на формиране на българскатанародност завършва окончателно.

За тези събития свидетелстват чужди и наши извори.От нашите с най-голямо значение е надписът при село Наръш, старобългарските автори Йоан Екзарх,Константин Преславски, Черноризец Храбър. От чуждите са Лъв Хиростофакт, Лъв Дякон, Лъв Граматик, Йоан Скилица.От съвременните автори отразили тези събития са Спиридон Палаузов с “Векът на българския цар Симеон”, Иван Божилов-“Цар Симеон Велики”, Васил Златарски - “История на българската държава през средните векове” , Иван Дуйчев - “Българско средновековие” , Петър Мутавчиев “История на българския народ”, Димитър Ангелов “Образуване на българската народност”.

Управлението на Владимир Расате /889-893/ променило наложения от княз Борис-Михаил политически курс.Сближаването с Византия породило остри критики от страна на консервативните слоеве в българската аристокрация.На значителна част от гръцкото духовенство било гледано с недоверие.Владимир Расате се опитал да върне държавата в лоното на eзичеството.Това накарало княз Борис-Михаил да захвърли монашеското си расо и заедно с третия си син Симеон през 893 година извършели преврат.Владимир Расате бил хвърлен в тъмница и ослепен.По време на управлението на Владимир Расате бил затрудена дейността на Климент и Наум.Опитът му за езическа реакция само забавила християнизацията.Установените по това време тесни връзки с немският крал Арнулф поставири на изпитание 30 годишния мирен договор с Византия Лотарингският летописец Регинон,както и в 43та беседа от “Поучителното евангелие”на Константин преславски,свидетелстват за гонения на християнски,видни духовници и църквата.На свикания слезд това църковно-народен събор се взимат няколко важни решения:

1.Третият син на княз Борис-Симеон да стане владетел.

2.Столицата да се премести от Плиска в Преслав,като по този начин се къса окончателно с езичеството

3.За официален език е обявен славянският.

Цар Симеон е третият син на княз Борис-Михаил,”син на мира”,както си

изразява Николай Мистик.Той бил роден някъде през 863-864.Смята се,че

Симеон е бил подготвян за глава на българската църква,поради което той получил възможно най-доброто образувание за тогавашна Европа,учил в прочута та Магнаурска школа през 878.В този университет направляван от патриарх Фотий,Симеон обогатил своя интелект,който бил толкова забележителен,че и половин век след смъртта му,продължили да го към Демостен и философията на Аристотел,което обяснява и неговото прозвище.Според Николай Мистик той имал и влечение към древната история.След завръщането си в България през 886 той се включил в подетата от учениците на Кирил и Методий книжовна дейност.Очевидно в тези години той се сближил изключително много cъс своя след преврата през 893г. се възкачил на престола. За това събитие научаваме от разказа “Чудото на Св. Георги с българина”.Задачите,които трябвало да изпълни били да утвърди християнството и да издигне българската църква в ранг на патриашия;да наложи българската хегемония на Балканите и да преравни в културно отношение България и Византия на базата на христианството и сславянската писменост.

Външната политика на Симеон била насочена към понататъчното издигане и утвърждаване на България,като първостепенен политически фактор в Югоизточна Европа.Надеждите на византииските управници,че израстналият и възпитан в Константинопол български княз е окончателно спечелен за приятел на империята,съвсем скоро рухнали.Причина за това станало решението но император Лъв VІ да премести тържището на българските стоки от Константинопол в Солун.В историческата наука съществуват различни обяснения за тази постъпка на византииците.Някой виждат в нея ответна мярка на културно-политическите действия на българският владетел,който съгласно решенията на Преславският събор отстранил гръцкото духовенство от България.Същевременно не се отрича,че преместването на тържещето представлява и несъмнен икономически удар срещу България,опит да се накърнят правата на неините търговци,които отдавна били спечелили престиж в оживения стопански живот в Константинопол.В този смисъл войната която избухнала между България и Византия,вследствие на преместването на тържещето,се характеризира даже като “първа икономическа война в Средновековна Европа”.

Опитите на Симеон да уреди възникналият спор по дипломатически път не се увенчали с успех.За да направи съперника си по-отстъпчив,българската войска нахлула в Тракия и разбила изпратените срещу нея византийските войски. Това било сериозно предупреждение към императора да зачита интересите на България. Лъв VІ сметнал обаче,че конфликтът може да бъде решен единствено чрез война.Той привлякъл на своя страна мажарите,чиито преселения се намирали между реките Буг и Днестър.Същевременно се подготвил за поход към устието на река Дунав,където византииските кораби трябвало да прехвърлят мажарските отряди.Притиснат от двете страни Симеон изпаднал в затруднено положение.Маджарите нахлули в северна България и опустошили всичко по пътя си.Българският владетел се принудил да потърси убежеще зад стените на Дръстър/дн.Силистра/.Изправен пред неизбежен погром,той започнал преговори за мир,при които било постигнато спорозумение за изтегляне на византииските воиски.Всъщност Симеон съвсем нямал намерение така бързо да признае поражението си .Той умишлено проточил преговорите с Лъв Хиросфакт, кото в същото време влязъл в таен съюз с печенгите.Намерението му било да нанесе удар на маджарите,а след това да се спарави с Византия.Докато траела размянта на писмата между българския княз и византииските дипломати Лъв Хиросфакт,който бил задържан в една българска крепост,печенегите нанесли значително поражение на маджарите и ги накарали да напуснат земите си.След като отстранил маджарската заплаха,Симеон прекъснал преговорите и предприел поход към Тракия.Решителната битка между българи и византийци се състояла през 896 при селището Булгарофион,където войската на Лъв VІ била напълно разбита.Скоро след това било сключено примирие по силата на което тържището на българите било върнато в Цариград,а Византия се задължавала да плаща ежегоден данък на България.Симеон не се задоволил с този безспорен военен успех.Към края на века,следвайки политиката на свойте предшествници за обединение на българските славяни.Той разширява владениета си в днешна Албания по посока на Драч и превзема 30 крепости..За да запази Солун императорът повел преговори чрез посредничеството на Лъв Хиросфакт. Градът останал византийски,но българската граница била преместена на около 20км от Солун,за което свидетелства надписът от село Нарчешот 904г.Сключеният мир траел до 912,когато по вина на империята отношенията отново се обтегнали.

По времето на Борис и Симеон проектите за реставрация на ромейската власт в България,а и в целия християнски свят изглеждали доста утопични.Все пак византийският възпитанник Симеон не можел да не си дава сметка за това.Той се стремял да надмите учителите си. Основанията му да желае “да заграби властта над ромейте”, които не веднъж го упреквали, били различни……………………………………….

Югоизточна Тракия и бързо се озовали пред стените на Константинопол.След като се убедил,че с наличните сили трудно ще може да атакува града,Симеон започнал мирни преговори.С тях той преследвал дви цели:преди всичко се надявал,че византийците ще го удостоят титлата цар,което съгласно византийската политическа доктрина било единствено в правомощията на императора и патриарха.Освен това Симеон замислял годеж между дъщеря си и малолетния византийски император-КонстантинVІІ, който управлявал па.осредством регентски съвет.

Симеон бил приет в столицата,където му бил даден официален прием и във Влахиренската църква цариградският патриарх Николай Мистик го коронясал символично като ”…..положил на главата му вместо венец,своя епиритарии Това поведение на Никола Мистик, за което научаваме от Лъв Граматик,предизвиква спорове.Според Иван Божелов Симеон е коронясан за цар на българите и посредством годежа на дъщеря му за Константин VІІ е станал регент-съимператор.Според П.Ангелов е сключен само мир между България и Византия,скрепен с годежа.Скоро след тази церемония той се завърнал с войските си в България.Дори Лъв Граматик пише ,че “мир не………………………

страна флотата начело с друнгаря Роман Лакапин отплавала към дунавската делта,за да прехвърли печенегите в български земи,южно от реката.Симеон следял византийските ходове.Предупреден от своя съюзник,сръбския княз Михаил,той взел превантивни мелки срещу княз Петър и маджарите.Печенежкото нападение също не се състояло от север,защото между Роман Лакаин и стратега Вогас избухнала свада или което е по-вероятно поради изпреварващите дипломатически ходове на българскя владетел.Според “Чудесата на Свети Георги” на което обръща внимание Иван Дуйчев и Иван Божилов все пак печенеги и маджари участват в българо-византийските войски,но на българска страна.

Симеон разположил войската си в долината между Месемврия и Анхиоло.Доколкото се разбира от изворите той устроил засада-с идването си ромеите връхлетели на един бълг.отряд,който побягнал.Българският цар наблюдавал и ръководел битката от един хлм,когато в решаващия момент хвърлил в атака основната част от войската.Така на 20 август 917 при ахелой ромейте претърпяват катастрофално поражение,в което загиват повечето висши командири,а Лъв Фоки с мъки се спасил …………………………………………………..

Симеон се завърнал в Преслав а през есента на 917 организирал наказателна акция протев Сърбия.Войската е водена от кавхан Теодор Сигрица и Мармиас.Княз Петър бил пленен,а на негово място бил поставен доведения от България Павел Бранович.Везантийското влияние сред сърбите било ликвидирано за сметка на българското.През 918 самият Симеон се появил Неочаквано в град Елада.Тива бил разрушен до основи,част от местното население отвлечено,а останалото население,преследвано от българските войски избягало в Пелопонес.За пръв път България успяла да нахлуе през Коринт в Пелопонес.Така Симеон постигнал пълно надмощие в Тракия и Макадония.С постигането на пълна военна и политическа хегемония на Балканите на практика бил завършен процесът на обединение на повечето български славяни под скитъра на българския владетел.

Поражението през 917 разклатило положението на Зоя и привържениците й.На политическата сцена отново се появел патриарх Николай Мистик ,който с едно дълго,отегчително послание убеждавал Симеон да сключе мир с империята……………………………….

малоазииският бряг ,за да превземе крепостите Лампсак.Симеон се стремял да проучи всички възможности за блокада на Константинопол с поглед на бъдещите изрядно подготвени обсадни акции.Междувременно византииската дипломация успяла да отслаби бългаският натиск чрез привличането на сърбите но и този път проблемът бил преодолян.-Павел Бранович бил заменен с княз Захарий.През 922 българите отново нахлули към Константинопол като този път превзели град Виза.Патриарх Николай Мистик изпратил няколко обширни послания до Симеон ,в които го молел да прекрати войната и да сключи мир.В отговорите си царят непропуснал да уязви двуличието на византийката дипломация,давайки смътни обещания за прекратяване на военните действия.Играта му извадила от равновесие патриарха,който накрая минал към открити заплахи.Симеон знаел че има нужда от силен флот за завземането на Константинопол.За тази цел през 922 от Преслав било проводено специално пратиничество до арабския халих Махдиот династията на фатимидитес предложение за съюз с две условия:първо халифът да подпомогне българите с флота си при атака срещу Константинопол и второ след падането на града придобитите богатства……………………………………………..

възможност на цар Симеон да нападне през 924 сръбските земи и да ги присъедини към България.Княз Захарий бил придуден да бяга в Хърватско.Този път водените от Чеслав българи,поредният “отхранен” в пПреслав княз послужил само като примамка за сръбските жупани.Тев окови били отведени в Преслав,а Сърбия била превърната в обисовена провинция на България.Успехът срещу Сълбия укрепил самочувствието на Симеон ,но въпреки това той започнал дагуби надежда,че ще влезе в Константинопол като победител.Разменените междунего и Роман Лакатин писма показват,че българският цар станал много по-умерен в своите претенции,настоявал единствено да бъдат признати териториалните му завоевания.За да отклони окончателно виманието на Симеон от Константинопол византийската дипломация настроила против България хърватите.През 926 избухнала война която завършила неблагоприятно за българите. Проблемът бил решен посредством римския папа Йоан Х , който се надявал отново да привлече на своя страна България. Знаейки, че визатийците няма да признаят царската му титла Симеон поискал това да стори папата.Благасклоният отговор на папата вдъхнал на Симеон надежда и започнал подготовка на нов поход срещу Константинопол. …………………………………………………….

Изграждането на българската култура през този период е в своя начален стадии когато все още можем да говорим за съществуване на две отделни култури-българска и славянска,намиращи се в процес на взаимно проникване и влияние.В този процес свое място има и културното наследство от тракийски и римско-византийски произход.Покръстването на българите поставя нов етапв развитието на старобългарската литература.Християнството представлява важна предпоставка за преодоляване на езическите традиции и заличаване различията между българи и славяни.Новата религия допринесла до оформяне на облика на старобългарската култура като една християнстка култура.Същевременно благодарение на славянската писменост и победата на славянският етнически елемент,старобълг.култура се превръща в неразделна част от културата на средновековния славянски свят.Върху нейното развитие значително действие започва да оказва и Византия.Разцветът на българската култура при Симеон представлява естествен резултат от плодотворната дейност на кирило-методиевите ученици.Книжовните средища в Плиска и Охрид за кратко време обучили голяма група хора,които знаели да четат……………………………………

войни срещу империята и териториалното разширение на България.Така в края на 9 и началото на 10 век били създадени всички необходими предпоставки за разцвет на старобълг. култура,която намирала своите върхови изяви в областите на архитектурата,избр. изкуство и книжовността.

2 Изграждането на преслав било плод на дългогодишни усилия от страна на бъллг. архитекти и строители.Знае се че преди да стане столица е бил здраво укрепен военен аул.Посвоето градоустроиствено решение и най вече с разделението на две части вътрешна и външна градът напомня на Плиска.Съществува обаче значителна разлика в тяхната площ.Докато външния град на Плиска е 23 км,то на Преслав е 5км.Има различия и в укрепителната система.Плиска била оградена с външно земно укрепление а единствено вътрешния град бил защитен от каменна стена.При Преслав са на лице са две концентрични укрепителни системи киото ограждат и вътрешния и външния град.Във вътрешния град се намира царския дворец,чиито блясък и величие описва Йоан Екзарх в “Шестоднев”.той пише че палатът “бил украсен” с много камък и дърво в цветове,а от вътре с мрамор и мед,с сребро………………………………………...

се намира и най-блестящия образец на църковната архитектура в Преслав т.нар. Кръгла църква.Тя е наречена и още златна ,тъй като се предполаге че централният и купол бил златан.Тази църква според Тодор донсов е строена 907 и вероятно Симеон е бил нейн ктитор.Кръглата църква поразявала със своя необичаен композиционене план които се отличавал от всичко строено в момента в Преслав.Основното помещение в църквата –наус представлява кръгло помещение-ротонда,разделено на 12 ниши пред всяка от които са поставени колони.Те носели втория етажнад който се издигал златния купол.Фасадата й е украсена от каменни корнизи с разнообразни профили и пластични форми.Открити са останки от пъстра подова настилка,керамична облицовка на стените,и късове мраморен цокъл.Кръглата църква представлява оригинален паметник на бълг. арх. която ясна показва стремежа ва преславските майстори да не следват сляпо виз. образци и да проявяват творчество в строежа на църк .сгради.Едно от най-забележителните достижение на приложното изкуство през Златния век е преславската рисувана керамика.Нейното възникване е в ……………………………




през 1978 в Преслав е открито златно съкровище състоящо се от женски накити и виз. монети датиращи от времето на Симеон 10в.То е заровено повреме на българската аристокрация през 971

3 По времето на Симеон бълг. книжнинадостигнала своя връх в развитието си.Създадените просветни средища развиват плодотворна дейност,редица писатели и преводачи прославили името на България далеч зад нейните предели.Преслав се издигнал предимно като център на обр. и науката за представителите на болярската аристокрация.Активно участие в просветния живот взел и Симеон.Той проявявал голям интерес към литературата с проповеднически характер.Под непосредственото му ръководство били създадени 3 преводни сборника с смесено съдържание.Първият от тях,така нар. Светославов сборник съдържа 3 разказа и………. които се отличават с голямото си тематично разнообразие.С личното участие на царя били съставени още 2 сборника в които намерели място творбите на ранновизантииските отци на Василий Велики и Йоан Златоуст и Григорий Благослов.Съдържаните на 3те показва че се е оформил преводачески кръг от книжовници които донесле до обогатяването на бълг. език………………………………………………

разкази и преводи като “Чудото на свети георги с българина”,”Чудесата на Климент”,Именника на бълг.ханове и Кратък летопис”.Наред с офиц. преводи и оригинална литература създадена през първата половина на 10 век в Б-я по това време започва да се разпространява апокрифната лит. .Апокрифите представлявали разкази тясно свързани със събитията от стария и новия завет.Написани увлекателно и с ширико разгръщане на фантазията те имат за цел да задоволят любознателността на срездновековния човек,да му дадат повече знания и да обяснят неща ,за които официалната църковна литература не било прието да се пише.В апокрифите ясно и достъпно се разказва за произхода и устроиството на вселената.Правят се предсказания за бъдещето дават се сведения за различни природни явления.Появили се апокрифи,чрез които се разпространявали ертически възгледи.Формирали се 3 основни типа творби:1 утвърждават християнството и са написани от Климент Охридски;2-творби с светски характер като “Шестоднев”;3-утвърждалат славянскятя азбука “За буквите”. ………………………………

зак. Що се отнася до външнатаполитика на симеон Мутавчиев е на мнение че тя е причина за последвалата криза.Той го обвинява в политически максимализъм а Иван Божков дава положителна оценка на неговото управление като го политически възход.Симеоновия Златен век до голяма степен е необичаен културет феномен.Появява се изненадващо,достига небивали върхове ,а постиженията му остават да живеят векове след усвоените от провославните славяни бълг.културни влияния.Златния век бързо надхвърля тесните граници,преживява сътресенията на езическото варварствои се превърнал в неизчерпаема съкровищница на набилацата сила славянска цивилизация.личността и делото ва Симеон не рядко са предмет на противоречиви оценки включително на упреци,че неговия златен век бил причината за бързия залез на Първото бълг.Царство.не липсват опити Златния век да бъде разпрострян и върху царуването на Борис-Михайл и Петър с цел да се пренебрегне симеон като държавник ,дипломат и културен строител. Очертаният принеговото управление собствен бълг.път на политическо развитие в Европа,висиките цели…….



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница