Бог, ангели, свидетели пътешествениците в безвремието



страница10/16
Дата01.02.2017
Размер2.99 Mb.
Размер2.99 Mb.
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   16

Човекът с многото измерения

Сегашните групи от променящи се хора са предизвестие за утрешните хора, като философът Джон Уайт ги описва по следния начин: ”Поради съзнанието си и познанието, което имат за самите себе си, те не позволяват наложените от традицииите и социалните институции форми да бъдат пречка за тяхното развитие. Тяхната променена психология почива върху изявата на чувствата им, а на върху тяхното премахване. Тяхната логика е многоизмерна, интегрирана с цялото, едновременна по всички посоки, а съвсем не линейна, фрагментарна и изключваща отделните части. Чувството им за идентичност е ненакърнено и включва и обществото. Те използват психическите си способности са за добри и морални цели.”41

Биологът Джон Т. Робинсон от университета в Уисконсин предвижда нов тип поведение, което той определя по следния начин: “неегоистично, общително, алтруистично, ориентирано към колектива и лишено от привързаност към материални притежания”

В края на 60-те години, антикултурата, заела се отново с идеите на Маркузе, разобличаваше “едноизмерния човек”. Нашите двадесетгодишни изследвания очертаха профила на “многоизмерния човек”, вземайки предвид всички негови измерения, както ги предава Йо Апел-Гери в различни свои беседи, резюмирани по-долу:



Нисшето измерение е мястото, където се намират инстинктивните имрулси, свързани с нашата първична животинска природа, както и със земните сили. Това нисше измерение е измерението на полетата на инфрачовешките гравитационни сили, които поддържат нашето същество чрез техния резонанс в механичен, метален и роботен план. Именно там се намира нашият резерв от потенциална енергия, който може да се издигне чрез порива на желанието и на творческия ентусиазъм.

Външното измерение е полето на връзките, което поддържаме с нашата околна близка или по-далечна среда, естествена, социална и космична, както и с невидимите паралелни на нашия континуум полета. Тази външност е съставена от всички енергийни и материални мрежи, с които ние сме свързани по повече или по-малко осъзнат начин. Винаги съществува съотношение между обхвата на външната ни мрежа и дълбочината на нашите вътрешни корени. В израза “тежест и размер”, външното отговаря на размера, докато нисшето отговаря на тежестта.

Вътрешното измерение е мястото на синтез между външната мрежа и нисшия корен. Ако нашият силов корен е потънал много дълбоко и ако нашата външна мрежа е разкъсана, тогава нашата вътрешност е разсеяна, недостатъчно добре изградена и неспособна да направи мост към нашето висше измерение. И обратно, ако овладеем нисшите си гравитационни сили и отграничим нашата външност, тогава нашата вътрешност става люлка на едно точно и фино душевно и умствено движение за живот. Вътрешната ни същност е тясната врата за връзка между будното съзнание и пробуденото съзнание, между видимото и невидимото, между външната вселена и вътрешната вселена.

Висшето измерение е полето на телепатичното съзнание, което ни свързва с единното. Чрез това измерение на трансцендентно съзнание ние придобиваме “метафизичен” поглед, който ни дава възможност да преминаваме отвъд ограниченията на материалните форми и да проникваме във вътрешните основи на вселената, които ръководят всяко проявление.

Всички тези наши измерения интерферират непрекъснато в нашия живот и най-често без да знаем ние това. Но ако успеем да осъзнаваме различните полюси на нашата цялост, ще можем да поемем в собствени ръце управлението на всички наши възможности. Съществото, което е прекъснало връзката си с централната система на вселената, е закотвено или занитено към нисшето си измерение и е разпръснато и разсеяно във външното си измерение. Но съществото, което е отново във връзка, настроено интуитивно към вътрешния ред на вселената, вече достатъчно добре е овладяло и трансформирало своето нисше измерение и централизирало своето външно измерение, за бъде в състояние да живее през по-голямата част от времето във вътрешното си измерение и да бъде в контакт със своето висше измерение. Неговият живот ще бъде творчески и всяко негово действие ще бъде носител на някакво послание на хармония.

Да експериментираме нови начини на живот и на мислене означава да отворим пътя за пробуждане, основаващ се върху контакта с други измерения и позволяващ да се открият различните насоки за усъвършенстване, като едновременно с това започнем да се преизграждаме, като се съгласуваме със законите на вселенската хармония. За да се развиваме цялостно, трябва да успеем да транформираме всички аспекти на живота си и на индивидуалността си - от най-материалното ниво до най-духовното ниво - по пътя на непрекъснатото осъзнаване на всеки отделен елемент.

Тази еволюция става чрез работа върху себе си - индивидуално развитие; чрез обмен с другите - групова надличностна динамика; чрез контакт с висшите измерения - трансперсонално пробуждане. Индивидуалното развитие се постига чрез психодуховно обучение и възпитание, което ни позволява да откриваме своя вътрешен свят и да преоткриваме някои съществени ценности, които дават смисъл на живота. Груповата надличностна динамика може да бъде изживявана от същества, които, след като установят, че имат еднаква степен на сетивност, се обединят да вървят към една обща цел на еволюция. Трансперсоналното пробуждане ни позволява да започнем да изследваме по-висши състояния на съзнание с такава интензивност, че в сравнение с тях нашият материален живот ще ни изглежда като протичащ в състояние на дълбок сън.

Това представяне в три нива, съответстващо на желанието за яснота, ще позволи на читателя да намери точно мястото на своя собствен личен опит, но едно нещо е сигурно и безспорно - съществува взаимозависимост между всички тези нива и всяко придвижване напред в едно от тях води до напредване и във всички останали нива. Развитието на индивида не е линейно, то става всеки ден, като има пикове и спадове, фази на вдъхновение и фази на съмнение или на криза, моменти на екзалтация и набивала мощ, последвани от периоди, изпълнени с материални грижи, напрежение и трудности. Чрез описването на своите преживявания всички онези, които търсят истината, внасят своя нов поглед върху извършващата се планетарна промяна.
1. РАЗВИТИЕТО НА ЛИЧНОСТТА

Днес се развиваме с голяма скорост и преминаваме от едно консумативно общество към ”общество на смисъла”, където се търси преди всичко равновесието на един хармоничен живот. Хармония, ето ключовата дума за развитието на личността, центъра, около който се групират като лъчи многобройни методи и практики. Възприетите начини на живот дават предимство на качеството пред количеството, на активността пред пасивността, на естественото пред изкуственото. Този стремеж към по-добър начин на съществуване е израз на вътрешната нужда да се върнем към истинските извори в природата, както на тялото, така и на духа си, в отговор на ритъма на съвременния живот, създаващ ни постоянен стрес.

Въпреки трудностите в ежедневието ни - или може би благодарение именно на тях - пазарът на По-добър начин на живот се развива и разнообразява в много сектори: диетично хранене, възстановяване на добрата форма, природосъобразен начин на живот, хомеопатия, екология, туризъм сред природата и т.н. Да постигнеш материална и физическа стабилност, да уважаваш тялото си, да канализираш своята енергия, да повишаваш нивото на сетивността си, да упражняваш мисленето си, да развиваш творческите си способности и да намериш своя духовен път, това означава да изграждаш своята творческа индивидуалност - независима и отговорна.

Уравновесявайки страните на своята личност, човек преоткрива съществени ценности, които създават ориентири и критерии сред джунглата на множеството влияния, породени от модерния живот. Става дума не толкова да придаваме смисъл на външните прояви в живота си, колкото той да се съгласува с тайния смисъл, който го движи. Огромно количество информация и методи и средства за вътрешно развитие се разпространяват днес. Нека се оставим интуицията да ни води и така да намерим това, което ни подхожда, защото пътищата на личното развитие са много различни за всекиго поотделно. Постигането на посвещение е истинско освобождение - от нашата инертност и пасивност, от подсъзнателните елементи, от онова наше измерение, което е ”паднало” в капана на материализма. Това е хилядолетната борбата на Рицаря (духа), който ще спаси Принцесата (душата) от ноктите на дракона (подсъзнателното).



Да постигнем материална стабилност

Вътрешното пробуждане не означава в никакъв случай бягство вън от материалната действителност. Нашата инкарнация на Земята е начинът да управляваме кондензираните материални системи и системите на потенциалната гравитационна сила, които е невъзможно да бъдат овладени без посредничеството на физическото тяло. Става дума не да се предприеме и следва само някакво духовно дело, което да бъде свързано единствено с висшите нива - духа, душата и ума, а да се трансформира също психиката, жизнеността, физическото тяло и материалната или физическа околна среда. Всеки от нас се сблъсква в ежедневния си живот с тежестта и инерцията на материята, която е кондензирана енергия, непрозрачна и твърда, изискваща много концентрация, време и сили, за да бъде преработена и променена. Материалната кондензация свързва духа с инерцията и несъзнателното - един каменен блок изцяло е зависим от природните стихии и от другите царства, за да промени мястото си в пространството или физическото си състояние, и тази максимална ограниченост, която съществува също и във времето, е другият полюс на безпределната свобода на духа.

При работата си в измеренията на материята, можем да използваме два подхода: или ще се гмурнем дълбоко, за да изтръгнем поддържащата основа, от която имаме нужда, без да бъдем сигурни, че ще останем в контакт с линията си за издигане и за висше вдъхновение, или ще ги управляваме, като се съобразяваме с постоянната връзка между духа, енергията и материята. Разказите за пътуване извън тялото показват, че във фините полета енергията отговаря мигновено на творческия импулс на духа, както потвърждава Робер Монро: ”Действието идва след мисълта при физическото състояние, докато тук те са едно. Няма механичен превод от мисълта към действието... Самата мисъл за движение предизвиква действието”42 Свързвайки се със своя висш дух, възможно е да намерим в себе си тази възможност за действие на мисълта върху материалната форма чрез посредничеството на психоменталната енергия. Множество опити го доказват, особено в бойните изкуства:

”През 1992 година работех с Жерар Блез, 6-и дан в айкидо. Неговият метод е свързан със същността на айкидо, защото е основан на възможността да се възприема и канализира Чи - универсалната енергия. Предимството на духа над тялото се проявяваше съвсем ясно при неговите демонстрации, за което ще дам два примера: един ученик го хваща за китката и с лекота го изважда от равновесие. Той се концентрира и оставя Чи да действа през него. Веднага ученикът, въпреки цялата си съпротива, се свлича на пода, обезсилен и това става без учителя да е направил и най-малкото движение. Вторият пример е ощо по-впечетляващ. Четирима ученици го хващат здраво за ръцете - по двама от двете страни. Сливайки се с енергията Чи, той успява да повдигне своите ръце, повличайки тези четирима ученици над нивото на пода, докато те сами не паднат и то без абсолютно никакво усилие. Това е пълно съответствие на смисъла на думата айкидо: пътя на единението на духовете.” - Жан-Жак Г.

По своята природа човешкият дух може да въздейства върху материята. Някои индивиди са запазили тази способност на съзнанието-енергия, която се проявява по различни начини: телекинеза, промяна в материята, левитация и т.н. Някои от нас са преживели подобни опитности, други са били свидетели на такива странни явления, междо другото и неща, които прави Томас Грийн Мортон, много известен бразилски контактьор.

”Докато Томас ми разказваше как е започнало всичко това, около него се появиха светлини. Бях доста скептичен и си помислих, че това е някакъв фокус, но една светлина освети ръката ми и ме накара да установя честността му. След като присъствах на всякакъв вид явления, като се почне от материализирането на тънък алуминиев лист или на зелени листа от дърво в медали от твърд метал и се стигне до създаването на аромати. Попитах го дали може да ми направи кристал. Дадох му малко късче целофан и за няколко секунди той го превърна в твърд кристал.” - Дейна В.

”Видях как железни стружки се превръщат за миг в много верижки, все различни по размер, форма и то от различни метали в дланта на Томас, който беше само по бански. Много хора присъствахме на тази трансмутация, на това превръщане на материята и всеки от нас получи по една верижка като подарък. Аз получих колие от сребро и перли, изработено ажурно като филигран, и гривна от стомана, направена от най-различни халки.” - Татяна Ж.

Ако сме загубили тази способност на духа за въздействие върху материята, то е станало поради откачването или откъсването ни, тъй като човешкото съзнание постепенно се е превърнало в нещо съвсем външно спрямо своя изначален център, дори е стигнало почти до отричане съществуването на един трансцендентен ред. Ето така човечеството е деградирало по посока към борбата за оцеляване и към военното насилие, свързани с инстинкта за самосъхранение. Изправен пред толкова драматизъм и човешки нещастия и пред този абсурд на живота, съвременният човек отрича съществуването на трансцендентното измерение. Но това нещастие в крайна сметка е само неизбежният точен резултат от последователния избор, който е правело постоянно човечеството, по своята свободна воля, за да се затвори постепенно в това съзнание - ”паднало”, демонично, изгубило своята връзка с Бога.

Откачването на човечеството е резултат от един вид бунт, на който ние всички сме носители. Без срам и без съвест бунтовникът, който е вътре в нас, се утвърждава само чрез силата и се опитва да унищожи всичко, което е свързано с някое по-висше измерение. Закачването отново е промяната на мъртвото откачено съзнание и превръщането му в безсмъртно съзнание. За да се закачим отново, трябва да извършим една трансформация едновременно в духовните полета, в човешките нива и в материалните равнища.

Всъщност материализмът е пряка последица от откачването на човешкото същество от първоначалното единно поле. Служейки си с ума, за да овладее естествената си околна среда, човекът е измислил и разработил науката и техниката, които са в основата на обществата с развита икономика. Понятието ”душа на Земята”, живо същество, постепенно е изчезнало. Човекът се е отдал на една крайна експлоатация на планетата, водеща до екологични и икономически неравновесия: замърсявания от всякакъв вид, изчерпване на ресурсите, поява на нови болести, изчезване на някои животински и растителни видове, нарушаване равновесието на микроклимата и т. н. Накрая да не забравяме, че ядреният арсенал застрашава да разруши напълно планетата. В индустриализираните страни човешката дейност е ориентирана към завоюване на материални блага в ущърб на духовната връзка. Правейки това, човешкото същество се е отдалечило от трансцендентното съзнание, което дава на живота истинския му смисъл.

Без тази по-висша опора, човешкото съзнание бива пленено и хипнотизирано от една технологична сила, която то повече не може да контролира и която го тласка и забива все повече и повече в роботизиращи действия. Индивидите, притежаващи такива условни рефлекси още от детството си, се затварят малко по-малко в материалистични разбирания за живота и света, които пресушават всякакви техни вътрешни пориви. Нашите съвременни общества често имат за цел да сведат отделния човек единствено до неговите материални продибовки и професионална дейност. След като творческите му и духовни качества веднъж завинаги биват неутрализирани, той повече не е нищо друго освен обикновен икономически агент.

Само светският вид околна среда, без никакви трансцендентни ориентири и опора, ни прокужда от вътрешния ни свят, едновременно безкрайно близък и безкрайно далечен, и ни принуждава да загубим идентичността си. Тази криза на идентичността поражда чувство за безсмислие в живота и води към отегчение, самота и тревожност или бунт, които прекалено често оформят картината в нашия век на упадък.

”Мисля, че отчаянието, в което изпадат голям брой млади хора - и то все в по-ранна възраст - в днешно време е последица от липсата на свещените тайнства в живота. Човешкият живот сякаш вече е загубил всякаква стойност: насилието е навсякъде... Впрочем в един свят, преситен от хиперконсумация, където вещите са по-важни от хората и ”да имаш” е по-важно, отколкото ”да бъдеш”, не се усеща повече чудесното в живота, нито пък необикновената нежна хубост на онази хармония, която създава живота. Започнем ли да се интересуваме от тази хармония, ще разберем, че тази алхимия е също дело на по-висши измерения, които бдят върху човешкото същество, и именно това поражда в душите ни любов и милосърдие.” - Катрин К.

”Икономическата криза, безработицата, СПИН-ът и много други явления пораждат един рефлекс на крайно отчуждение, при който имащите се превръщат в какавиди, обвити в пашкул, от страх да не загубят привилегиите си, докато нищите изпадат в коловоза на изолацията и маргиналността, откъдето е почти невъзможно да се измъкнат. Нищо в съвременното образование не учи детето как то да придобие способността да може да се справя в ситуация, в която мигновено могат да изчезнат всички материални ориентири и опори. Затова много индивиди се чувстват тревожни, изолирани, оказали се пред великата пустота. Губят вяра в себе си и се страхуват от бъдещето.” - Бернард Д.

Материалистичното отношение доведе така наречените ”развити” общества до относително благополучие (много лошо разпределено), чиито граници и ограничения днес усещаме пределно ясно, но и до духовна нищета, чиито последици едва сега започваме да съзираме - психологически, социални и медицнски.

Филип Сен Марк, висш чиновник, представя душевното здраве и сигурността във френското общество по следния начин: “Огромно впечатление прави “човешкият фалит” в нашето общество. Броят на престъпленията и правонарушенията е нараснал от 680 000 през 1960 година на 3 830 000 през 1992 година, а на пострадалите от 1,2 % на 6,6 % от населението. Бягствата също са масово явление. В психиатричните болници са приети 400 000 болни, три пъти повече в сравнение с болните преди 25 години. В употребата на вещества за “бягство от действителността” наркотиците бележат тревожно нарастване: 66 000 арестувани от полицията през 1992 година, 600 пъти повече отколкото през 60-те години. Самоубийствата - 11 000 на година - са нараснали с една трета за четвърт век общо за населението на страната, а при младежите дори са се удвоили.”43

Симптомите на тази психологическа мизерия са многобройни, особено във Франция, която държи световен рекорд по консумация на алкохол и транквиланти със 144 милиона кутии антидепресанти и други психотропни медикаменти, продадени през 1993 година. Зад тези общи данни се крие една голяма безизходица, предизвикваща нарушения в здравето: депресивни състояния, безспокойство, смущения в съня, в храносмилането, сърдечно-съдови болести, душевни и ракови заболявания. Прекомерно отдаден на претенцията си да управлява материята, човекът е загубил връзката си с невидимия свят, която е в основата на всички велики цивилизации, като вече не е в състояние дори да прави свой избор на най- същественото. Притиснат от зъбчатите колела на социалния конформизъм, той вярва, че печели живота си, а много често го губи, тичайки безспир след фалшиви нужди и илюзорни цели.

”Бях събрал това, което обикновенно считат за щастие, такова, каквото то се разбира в западното общество: интересна работа (ръководех предприятие за аудиовизуални материали, което вървеше добре), хубава жена, която ме обичаше, симпатични приятели, удобна къща в гората. И въпреки това, след много години усилия, за да стигна дотук, живеех неудовлетворен. Нещо, което не можеше да се определи, но беше съществено, ми липсваше.” - Франсоа В.

Днес трудът е станал велик обожаван идол в катедралата на предприятието. А всъщност трудът може да се счита за наказание, защото е казано на Адам, когато напуснал рая: ”Ще се трудиш с пот на чело.” Това наказание се открива и в етимологията на думата труд на френски език, която идва от латинското tripаlium - име на начин за измъчване на тялото, където наказаният човек бива набоден на три кола. Това именно е резултатът от основното падение, което е довело човека до загубване на творческите си способности, които единствени биха му дали възможност да задоволява всички свои потребности.

Индивидът бива обсебен от технологиите и сам става винтче в машината. Всичко е направено така, че да се подчинят на тези изисквания хората още от най-ранното им детство, а това е точно противоположно на духовния живот, в който индивидът, чрез своята собствена вътрешна енергия, може да се свързва с висшия си дух. Това не означава, че не трябва да работи, но трябва да осъзнаваме начина, по който правим всяко нещо, и да знаем защо го правим.

Интересна е впрочем констатацията, че в нашата епоха самите предприятия се насочват към друг начин на мислене и действие, на базата на управленчески методи, включващи все повече интуицията, развитието и действието в група и творчеството на отделния човек.

Животът трябва да се основава не върху производството и консумацията, а върху уважението към същността на всеки човек. Един милиардер може да бъде много по-нещастен в сравнение с някой човек, непритежаващ нищо, но който знае да организира вътрешния си живот. Ако уравновесим материалните си придобивки с някое духовно търсене, което ще им придава някакъв смисъл, тогава овладяването и управлението на материята ще бъде за нас упражнение за прецизност и воля.

”В търсене на абсолютното бихме могли да бъдем изкушени от желание да се затворим в манастир, на върха на планина! Но какво в действителност ще постигнем? Та точно спрямо изискванията и предизвикателствата на обществото можем да измерваме нашите способности за вглъбяване и вътрешен живот”. - Шуи Лан И.

Обикновено хората, които се ангажират в работа за духовно извисяване, изпитват отвращение към материалните и финансови аспекти, които поддържат тяхното съществуване. Ако пристъпват към тези нива, то става често по необходимост, без да ги интегрират в еволюцонния процес на своята цялостна същност. От наша гледна точка става въпрос да скачим отново всяко равнище на човешкия опит с определено измерение на духа, поради риска да бъдем упрекнати в прекомерна абстрактност от материалистите или в прекомерна конкретност от хората, занимаващи се с духовност. Казано е в Тао Те Кинг: ”Съществото с широко съзнание има своите корени много дълбоко, а не на повърхността. Така високото трябва да има ниското като основа.”

...Наред с труда и боравенето с пари жилището ни е един от съществените елементи на реалната материална стабилизация. След като сме изработили определен брой проекти и след като сме експериментирали всички видове ситуации - вили, апартаменти, селски къщи, колиби, куполи, оборудвани с необходимите средства камиони, кораби, кабини за възстановяване... - преобразявайки околната среда, за да стигнем до такова качество на живот, което да ни позволи да осъществяваме връзката земя-небе по възможно най-точен начин, оказа се, че най-важното за нас е да осигуряваме на живота си една рамка, която отново да носи святост и свещенност. Така човешкото същество се приобщава към различните царства, съществуващи във вселената: минерално, раститетлно, животинско, човешко и космично.

”Успях да установя, че формата на жилището може да окаже влияние върху качеството на енергията, която съществува в него. Например класическата къща от камък, с прави стени и наклонен покрив поема голямо количество земна енергия. Едно наколно жилище започва да намира равновесието земя-небе, а ако то има овална или сферична форма, ще има способността да събира като притегателен център околната енергия. Затова трябва да внимаваме тази енергия да бъде качествена и духовна. Една пирамидална къща има добре известния възстановяващ ефект. Така вместо да вазприемаме формата на къщата единствено от утилитарна и естетическа гледна точка, трябва да изучаваме функционалността на формите, материалите и цветовете, за да се опитваме да концентрираме, канализираме и извисяваме енергията колкото е възможно по-добре.” - Аниес Р.

Ако си изберем живот, който да бъде свързан със същественото, трябва да си направим равносметка. Вашата дейност създава ли възможност да се заемете с някакъв процес на пробуждане? Ако сте собственик на блага или предмети, опитайте се да разберете дали те ви тежат, или ви помагат във вашата еволюция. Усещайте енергията на мястото, където живеете. Внимавайте за избора на строителните материали, цветовете и формите. Имайте винаги творческо отношение към всичко това, което се намира около вас. Как си представяте вашата идеална околна среда? Помечтайте как бихте могли да я създадете. Слушайки ритъма на природата, създайте равновесие между духа, енергията и материята.



Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   16


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница