Бог, ангели, свидетели пътешествениците в безвремието



страница13/16
Дата01.02.2017
Размер2.99 Mb.
Размер2.99 Mb.
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16

Синергия

Съгласуването между няколко същества в рамките на свръхличностната динамика създава една синергия (синтез на енергия), чиято резултантна величина е много по-голяма от сбора на енергиите на присъстващите лица. Създава се един ”общ главен мозък”, чието ниво на синтез зависи от качеството на участниците и от тяхното сцепление и единство.

“Групата е някакъв свръхпотенциализатор, свръхускорител, когато сме решили да обединим идеите си, мечтите си, времето си, силите си и средствата си всички заедно, за да осъществим един проект, който е невъзможно да реализираме всеки поотделно (дори и десетки години да му посветим изцяло...)” - Катрин К.

“Откриваме се, галванизираме своите мощности, творим и поддържаме връзка с някакъв висш план, подпомагаме се в нашата индивидуална еволюция, чувстваме се сигурни, забавляваме се, обичаме се, осъществяваме общи проекти, чувствуваме се опора един за друг... За мене това е чудесно откритие, фундаментално за съвременната епоха, надявам се, че всички мъже и жени, които се стремят към такава цел, ще успеят някой ден да намерят хората, които са част от тяхното пътешествие, от тяхната лична история.” - Матилд П.

Обединявайки нашите възможности, събирайки ведно нашите сили, можем да се събудим за оригинални вдъхновения и да измислим нови решения, необходими за следващи степени в еволюцията. Тази синергия може да бъде използвана както за някаква материална реализация, така и в служение на духовната еволюция.

“Казват, че обединението прави силата, и това е истина, ние успяхме да реализираме - няколко души заедно, използвайки нашите знания, обединявайки нашите средства, нашите сили - неща, които сам човек никога не би постигнал. Важното е да се правят различни опити, защото разбирането на теория е едно нещо, а осъществяването на практика е съвсем друго.” - Аниес Л.

“Да отидем в Полинезия, да живеем на корабите в лагуната на Таити, след това да създадем село върху пустинен остров - мнозина мечтаят за такова приключение, но това бе възможно за нас само защото направихме един споен единен екип. Всеки експеримент има своята цена, та и ние, за да завладеем този райски кът, трябваше да преминем през много изпитания, съмнения и поставяне на доста неща под въпрос. Забелязах също, че някои информации, дори откровения, могат да се дават само на повече хора, защото един индивид трудно може да понесе тежестта на силните истини.” - Жак Л.

Груповата диамика отприщва един значителен растеж. Тя изисква от всекиго уравновесеност и добра вътрешна структура и активно присъствие. Много крехките индивиди, недостатъчно определени или неуравновесени могат да бъдат включени в един прекомерно бърз за тях процес на еволюция. За да се избегне това, е необходимо да се предложи обучение, адаптирано към евюлютивния ритъм и според възможностите на всеки. Тези, които са участвали в такава групова дейност, са преживели една опитност, която ги е променила коренно. Връзките, които са създадени, са толкова силни, че даже след излизането от екипа, хората, които са участвали в него, държат да се виждат отново.

Жан Жиро, наричан Мьобиюс, е един от художниците на комикси, който има заслуги за модерната анимация. Няма да броим множеството награди и международни отличия, които са короновали неговия талант, проявил се и в киното. Много години той участваше в приключението на Пътешествениците в безвремието, за което говори по следния начин:

“Отначало започнах с лично търсене, свързано с моята работа върху изкуството и творчеството. Културата ми беше силно повлияна от научната фантастика и това ме бе направило много чувствителен към всичко космично. Един ден чух да се говори сред приятели, аниматори, за Йо Апел-Гери, след това - и от други хора от друга област. За няколко месеца го видях няколко пъти на конференции, празници, концерти. Бях изключително впечатлен от неговата аура, както и от качеството на хората, които бяха с него: интелект, чистота, внимание и решителност. Те представляваха една впечатляваща група по вътрешното си единство и разнообразието си. Тази среща беше необикновена за мен. Навлязох в практиките за самовглъбяване и медитация и открих един наситен вътрешен живот в колектива. Това не беше нещо, което да се загуби в една традиционна религиозна общност, лишена от всякаква инициатива. Нямаше табута, нито стриктни забрани, имаше само едно напрежение за издигане, за реконструкция, за навлизане между измеренията. Не бяхме свързани с някакви далечни или роднински авторитети. В древните религии често само се следват изминатите вече от другите пътища. За нас правилата се изграждаха постепенно, в зависимост от откритието. Ако искаме да осъществим един валиден опит, е нужно да сме вписани в една общност, едно семейство, една група. Ако си спортист, отиваш в спортен клуб, ако си литератор, влизаш в някакво общество на писатели... Този тип на групиране е много важен, защото не може нищо да се направи и не се напредва никак, ако няма експериментални лаборатории за живот, за авангард, полузатворени системи със зони за близко общуване, както е във всяко семейство. Обществото предлага много възможности да се експериментира в области, които са признати. Но на духовно ниво се навлиза в една по-особена област, която повлиява всички сектори на живота. Маргинализиран си още в момента, в който се включваш в такава група, защото често това бива възприемано от другите като нещо странно, дори те виждат някаква заплаха. Вътрешната конструкция, от която се възползувах през петте години, беше понякога видима и много полезна по отношение управление на енергиите и в моменти на криза. Много елементи от моя живот остават много ярко оцветени от това, което научих. Всичко, което съм предприел и открил оттогава досега, е продължение от онзи период. През всичките тези години имах силното желание да достигна до качество на прозрачност и светлинност в моята работа, без да се откача от някои дълбоки полета, даже когато е трудно да направиш това, за да намериш трансцендентното. Това много силно напрежение структурира винаги една част от моето вдъхновение по един наистина чудесен начин.”

Чарли Купър е писател и информатик. Със своя оригинален стил той си спомня за моментите, които е преживял с Пътешествениците в безвремието и прави равносметка за този експеримент:

“Погледнато от върха на моите четиридесет години, животът ми прилича на приключенски роман, който не успявам да напиша. Аз съм променящ се дух. На 19 години бях запален, когато срещнах групата, която се наричаше Исо-Зен. Това е съкращение на Интернелен Синтез Оперативно-Зететичен* Енергетичен Нуклеоничен. За мене веднага всичко беше ясно, защото преди това бях сънувал нещо за една книга, която не бях чел и която се казваше: ”Трактат за интернелната звезда..” Интернел... вътрешност на вселената, с която се чувствам свързан. Не знаех тогава, че осем години от моето съществуване щях да бъда там, но имах вече усещането, даже без да съм търсил, че накрая съм намерил моето семейство, разбира се психическо семейство. Неясни спомени, но изпълнени с възторг. Откривам с възхищение, че всяко същество е вселена. Интернелна общност от мутанти на Духа. Контакт с безвремието. Клик-клак Кодак! Стъкълца и пайети... След това пътят прави завой и аз тръгвам да опознавам други географски ширини, но връзката с моите приятели от пътешествието остава завинаги. Вероятно през тези осем години от живота си успях да изразя едно вътрешно измерение на дълбинност и гордост. Нещата вървят много по-зле за мен, откакто се опитвам отново да се възприемам само като земен жител. Не само че искам да говоря на Господ, но още повече чрез PCV. Досада от шум, бъркотия, стандарти и посредници! А това е история само между мен и мен. Зная със сигурност, че има най-малко два мига по време на нашето съществуване, когато се повдига завесата: това е мигът, когато се инкарнираме, и мигът, когато напускаме тялото. От първия имам добър спомен. Съзнанието ми се сгъстява и се завъртява надолу във вълнообразен вихър, от който се раждат цветни турбулентни излъчвания, които придобиват форма и лица, превръщат се в преживян опит, продължителност, чувство и страдание, а аз зная, че тази спирала е моят бъдещ живот. Втория миг очаквам без нетърпение, но и без страх. Все едно е дали ще умреш след 5 минути или след 300 години. Каква шега! Зная, че животът не спира на прага на смъртта.”



Огледалният ефект

Един екипаж, имащ за цел надличностното, е един вид алхимична реторта, където всеки се трансформира на всички нива много по-интензивно, отколкото ако е сам. Това се дължи на огледалния ефект, който действа двупосочно:



  • образът, който огледалото ви връща, има форма на предмет, обект;

  • но вие можете да видите и да работите върху вашите неосъзнати проблеми, тъй като те вече са проектирани в него.

Във всяка човешка връзка съществува психологическо проектиране, защото винаги имаме склонност да прехвърляме върху другите собствените си лични слабости. Никога не сме толкова шокирани от поведението на някого, колкото в случая, когато то съответства на дълбоко скритите в собственото ни подсъзнание влечения. Наблюдавайте добре хората около себе си и ще видите как това правило се прилага при всекиго поотделно..., но най-вече при вас самите. Мислете и вижте дали това, в което обвинявате другите, или това, което ви шокира при тях, не е точно израз на дълбоко подтисканите вътре във вас влечения, които се разкриват именно по този начин. Наистина защо агресивните личности виждат навсякъде агресивност, а скъперниците виждат навсякъде само използвачи? Това поведение може да се резюмира в следната формула: ”Кажи ми кого мразиш, ще ти кажа кой си.”

“Огледалото, което представлява една група, има решаващо въздействие върху пропуските, фалша и недостатъците на всеки участник в нея. Когато енергията заработи, тя разкрива наяве всички тези нарушения в естественото междучовешко общуване, и всеки трябва да се справи с тях. Това е страшно фантастично училище, което изисква кураж, но позволява да усъвършенстваме много бързо своята личност.” - Жан-Себастиян М.

“Когато си сам, можеш да скриеш някои части от себе си, защото другите не са там, за да ти ги покажат с пръст или да ги разбудят. Има три равнища на познаване на себе си: това, което сам мислиш за себе си, това, което другите мислят за теб, и това, което ти си в действителност, а то е без съмнение нещо средно между първите две.” - Дени Л.

Като дипломиран икономист, Аниес Ренар изигра определяща роля при публикуването на томовете на Единната Наука. Тя анализира огледалния ефект, действащ в един изследователски екип като нашия, така:

“Този ефект на огледалото може също да събуди фини части в самите нас и на това ниво се получава нещо като магия, защото въздействието на синергията става причина да развием много по-бързо вътрешния си потенциал и то много по-добре, отколкото ако го правим сами. Феноменът синергия позволява по този начин човек да премине отвъд собствените си граници, за да заживее в една много по-космическа и трансцендентна реалност.”

Преди да ни срещне, Шуи Ланг Йенг, ръководителка на здравната служба в Полинезия, била свикнала вече да ръководи цял екип. Свръхличностната динамика й позволи да види пред себе си нови хоризонти.

“Съществата се преобразуват и шлифоват в контакт едни с други, като камъчетата по плажа. В екипната работа еволюционният процес се ускорява и разширява, като всеки мъж и всяка жена представляват една страна на едно голямо същество. Много често в началото на една работа за преобразуване в началото сме задвижени от своя порив и ентусиазъм и се чувстваме в пълна хармония с всички останали. После постепенно, ако решим да управляваме своята цялост, се сблъскваме с едно подмолно измерение, свързано с по-сгъстените нива на нас самите, което не винаги е лесно да се съгласува със съзнанието. Работата върху гордостта и егоизма, които са много важни в процеса на еволюция, ме накараа да придобия мекота, прозрачност и смирение.”

Онези, които са много надменни и горделиви или затворени в своя егоизъм, могат в определен момент да бъдат отхвърлени от групата, върху която те ще проектират всички свои проблеми. Отхвърлянето е толкова по-силно, колкото по-дълбоко е станало проектирането на проблемите им. Екипажът на Пътешествениците в безвремието също се е сблъскал с подобни случаи на отхвърляне, което се е оказвало сериозна причина за несправедливи осъдителни упреци и агресивни реакции, мъчителни за понасяне, но всичко това е опит за самовладеене, който помага на участниците да разбират все по-добре и по-добре собствените си реакции.

Този процес на самоидентифициране и на отхвърляне съществува и в групата, както и при мъжа и жената като двойка. Наистина от момента, когато между двамата или в групата ритъмът в развитието на единия не се съгласува с ритъма на другия или на другите, постепенно се появява някаква дистанция, магията от срещата изчезва, а често след това, ако няма друга реакция, настъпва отдалечаване и дори скъсване. Човек не може да си обясни всъщност какво ли е правил с другия или с групата, в които изведнъж започва да открива толкова много недостатъци, докато преди това всичко е било чудесно...

Нужно е известно време, за да може всеки да намери своето равновесие и да интегрира отново в себе си психическата енергия, която сам е проектирал върху другия или другите. Ето защо някои личности могат да изживеят психични смущения, ако внезапно напуснат групата, вместо да го направят на етапи. Космонавтите не излизат от кораба си, без да минат през специална камера. Същото се получава и когато човек напусне енергийното надличностно поле на една група, нещо като “енергиен кораб”, където всеки се стреми да се освободи от някои видове психологическа защита, която е необходима в социалния живот, основаващ се върху индивидуализма и конкуренцията.



Лечебен ефект

Тъй като много психични проблеми се изразяват чрез смущения във взаимоотношенията с другите хора, динамиката в някоя група бързо изважда наяве тези затруднения в общуването, които не се проявяват, когато човек има сравнително затворен социален живот. Впрочем самите недостатъци не могат да бъдат отстранени, защото самите те са също деформиращи екрани, ако не са съвсем непрозрачни като огледало, които пречат за възприемането на вътрешните и висшите светове. Обединявайки функциите на синергията и на огледалото, груповата динамика може да доведе до значителни лечебни резултати. По-голямата част от участниците в такава динамика трябва да бъдат значително много по-уравновесени, за да поемат върху себе си за миг проблемите на другите хора, които не са все още постигнали това равновесие.

“Когато се свързах с тази група, не бях вярваща и търсех цел в живота си. Родителите ми, които бяха разведени, видяха как бързо придобивам сигурност и се изявявам. Аз, която имах толкова смущения в юношеството, на ръба на самоубийството, станах едно разцъфнало същество. Приех живота, защото новото ми виждане за света му придаваше смисъл. Бях намерила едно голямо семейство и топлота, която често ми липсваше. Моето вътрешно равновесие се възстанови благодарение на нови ценности и на един толкова вълнуващ живот, които изцяло промениха моето съществуване.” - Паскал Н.

“Три месеца живеех затворена вкъщи, защото се чувствах разстроена. Трудно ми беше да живея с хора в обществото, имах трудности в общуването, депресия, избухвания и насилие както спрямо мен самата, така и към другите. Психолозите и лекарите, с които се консултирах, ми помогнаха само повърхностно да се докосна до моите проблеми, без да мога да ги реша. Откривайки в този екип опит за търсене и изживяване на целостността в себе си, започнах да гледам от разстояние на проблемите си и да ги решавам без предишните натрапчиви мисли. Сега чувствам, че постепенно съм се освободила и контактите ми с другите са по-меки и по-спокойни.” - Стела Ф.

Тази опитност на групата ни позволи да проверим как един човек, който има проблеми, включен в средата с чист живот и хармоничен климат, изграден върху програма за постигане на цялостност, намира бързо смисъла на онова съществено нещо, което променя изцяло възгледите на този човек за живота. Подобренията, на които ставахме свидетели, са следствие от действието на едно положително творческо енергийно поле, което дава на всеки нуждаещ се участник шанса да събуди своите заспали качества:

“Имах трудно детство, в едно разпаднало се семейство, наблюдавано от психиатри, а след това започнах да се боря за материално оцеляване в обществото. Лишена от достатъчна защита и любов в семейството си, много бързо се озовах в зъбчатите колела на фрустрациите, омразата, бунтовете и насилието. Крадях от нужда, а после защото е по-лесно. Щях да попадна в сенчестия свят на престъпността, ако не бях срещнала този екип, който ми помогна, докато социалните структури само ме отхвърляха. Възвърнах си, в климат на братство, способността да обичам живота и другите, вярата в себе си и желанието да срещна отново много рано загубената чистота на моето детство. Открих вярата в Бога и в човека. Моят опит ми доказва, че събирането на съзнателни и уравновесени личности е реторта за трансформация. Тъй като тази група успя да промени такъв негативен и бунтуващ се човек, какъвто бях аз, сигурен съм, че тя ще може да даде много положителни елементи на обществото, ако то умее да се вслушва в оригинални решения. - Д.С.

Нашето призвание не е лечението, но никога пред никого не сме дори помисляли да затворим вратата, защото виждахме хора със смущения - не намерили никакво разрешение нито в семейството си, нито в обществото - как се разкриват вътрешно и се утвърждават само благодарение на общуването с другите, като бива задействана и най-фината част от тях самите.

Но тяхното участие в груповата динамика не е винаги така просто, защото човекът, който е имал семейни проблеми, се стреми винаги да пресъздава, в рамките на една група, своя конфликт на несъзнателно ниво. Ако проблемите на всекиго могат да се разпрострат върху всички участници, не по-малка истина е, че ръководещият груповата динамика бива често онази централна фокусна точка, към която се насочват различните фази на прословутия лечебен “трансфер”, като се започне от изключителното обожание и се стигне до най-разрушителната омраза и почти до обвинението, че именно той е причина за неразрешените смущения от детството... това, което обяснява Арно Дежарден, изучавайки някои отношения между учители и ученици: ”Често кандидат-ученикът има нужда да проектира върху учителя си своята мечта за свръхчовек или за жената, възприемана като божествеа инкарнация. (...) След това го обвиняват, че е предател, защото давал не образа, който искал честно да даде за себе си, а образа, който другите били искали да си създадат за него. Така именно много често изгаряме на клада оногова, когото сме обожавали, и свличаме в калта оногова, когото сме издигали до облаците. Тези емоционални реакции могат да се сравнят с реакциите, които опустошават любовта между двама души.”54

Нашият опит ни показва, че опитвайки се да помогнем на другите, много бързо ставаме свързани с техните съвременни или кармични проблеми, и често получаваме една част от техните адове. Ако не знаем как да ограничим своята намеса, трябва да се изправим с лице срещу инфантилизма и незрелостта, които се състоят точно в прехвърляне на своите лични проблеми на другите хора. По време на сеанси за катарзис (пречистване), е възможно да разглеждаме отделен проблем на един човек. Всеки от участниците долавя различни елементи от получената информация, които, като се допълнят, разкриват повече или по-малко осъзнати механизми.

Да преоткрием смисъла на целостта означава да живеем непрекъснато във всички свои равнища на съществуване, даже в онези от тях, които не не можем или не желаем да осъзнаваме. Непрекъснатостта с висшите равнища се осъществява чрез интериоризиране, т.е. вглъбяване и порив за извисяване, а непрекъснатата връзка с по-нисшите полета се прави чрез отграничаване на собственото поле за екстериоризиране и чрез просветляване на мрачните зони в собствената психика. Тази вътрешна тъмнина пречи на постепенното насочвано изтръгване или изплуване на резервите от енергия, които са разположени подмолно в нисшите слоеве на нашата същност и които са способни да захранят нашето издигане и извисяване.

Ако не извършваме тази работа за насочване или канализиране на нашите енергии в основата, някой ден те внезапно ни напомнят за себе си по един изцяло неконтролируем начин, под формата на проблеми с физическото или душевно здраве, склонност към фанатизъм или самоубийство, истерично държание или чувство за вина.

Клопката на обезличаването

Цялата истинска еволюция почива на базата на фино равновесие между изразяването на собствената оригиналност и благотворния обмен с другите хора. В зависимост от начина, по който функционира, една човешка група може да представлява вектор на развитие към свръхличностния стадий или да бъде фактор за регресия към обезличаване, чрез подчиняване на колектива, действащ като обратен полюс на свръхличностното измерение. Тези стадни импулси са добре анализирани при изучаването на явлението сектантство и на психологията на тълпите: психическо изоставане, зависимост, фанатизъм, податливост към внушения, уподобяване с лидера, колективен делириум... Действайки като омагьосване и наркотик, без които не можем, обезличаването в крайна сметка неутрализира творческата самобитност на индивида, която би трябвало да се засилва. За да може един екип да действа по свръхличностния начин като вектор за растеж, а не по обезличаващ начин, в него трябва да бъдат обединени няколко критерия:



  • неговият ръководител винаги да поддържа връзка с някоя висша линия на вдъхновение;

  • целият екип да бъде непрекъснато мотивиран от еволюционна и творческа работа;

  • идеалът му да бъде разположен на доста високо духовно равнище и да не бъде догматичен;

  • екипът да разгръща личната инициативност и да се уважава оригиналността на всеки един от неговите членове;

  • екипът да не бъде закотвен към нещо материализирано, прекомерно тежко в сравнение с неговото общо ниво на съзнание;

  • екипът да не се взривява от количествени дейности, които да станат причина той да загуби своето качество.

Без спазването на всички тези изисквания, които е много трудно да бъдат едновременно изпълнени, е невъзможно да се спасим от действието на нисшите сили, което в крайна сметка води до загубването на връзката с висше измерение. Това прекъсване води тогава или до разпадане и разпръскване на групата, или до нейното кристализиране в прекомерно материалистични и количествени действия. Как можем да разпознаем дали една група е от такъв надиндивидуален тип? Според Кен Уилбер ”Една истинска положителна група трябва да има следните черти: да бъде трансрационална, а не прерационална. Това означава, че в нея ще се прибягва към учения и дисциплини, които трябва да доведат до намеса на висшите нива - духовното и/или причинното - а не да се ангажира с прерационалните или ирационалните нива. Тези дисциплини включват обикновено постоянно упражняване на концентрацията и волята; те имат ясно определена морална основа, която включва по принцип правила за хранене и за полов живот; те са толкова трудни за постигане, колкото е и един докторат.”55

Живот в общността

Колкото повече се издигаме към полето на чистото съзнание-енергия, толкова повече живеем в измерение на единение и близост с другите. Обратно, колкото повече живеем с материалистични цели, толкова повече се затваряме в индивидуализма, който ни изолира от другите.

Според Жак Саломе, специалист по човешко общуване, в основата на човешкия фалит в обществото е тежката криза на общуването: ”От няколко години сме помрачени от опустошенията и предизвиканите тревоги от икономическия застой, като забравихме много бързо, че се намираме в тежка криза на човешките връзки и взаимоотношения в ежедневното общуване: мъж и жена или семейство, училище и работа, развлечения и спорт, здраве и грижи... Ние плащаме за това много висока цена с нарастването на насилието на улицата, в кварталите, в местата за срещи, които не са вече места за приятелско общуване. Насилие върху самия себе си: наркотици, самоубийства, действия върху собственото тяло, несигурност и различни видове зависимост, които правят от нашите деца отклонили се от пътя същества, които търсят модели, ценности, нещо, в което да се ангажират.”56

Това чувство на тревога се изразява във факти, защото само във Франция 40 000 младежи на възраст от 15 до 25 години се опитват да се самоубият. Самотата е онази епидемия, която се разпространява все повече и повече: шест милиона французи живеят сами, два пъти повече, отколкото преди 30 години, а в 2000-та година всяка втора от жените на 50-годишна възраст ще бъде сама! Парадокс на парадоксите! Колкото повече създаваме все по-усъвършенствани машини за комуникация, толкова повече се чувствуваме изолирани и зле в кожата си. И ако самотата става стил на живот, то е защото психическата изолация е хронично състояние, от което не може да се излезе, освен ако не се намери среда за общуване, където може да се изяви нашата индивидуалност.

Думата “общност” събужда често в нашето съвременно колективно подсъзнание спомена за хипитата от края на 60 -те години. Впрочем това е реалност, която съдържа в себе си най-различни видове опит: от племенния живот до религиозните обединения, израелските кибуци, самоуправляващите се или лечителските общности. Животът в общността ни помага по естествен начин да изоставим егоизма и ни позволява да прилагаме традиционните обществени и човешки велики ценности: отговорност, съчувствие и защита на по-слабите.

“Тези, които казват, че животът в общността е бягство, за да не се поемат социалните отговорности, не са имали сигурно случай да придобият такъв опит!” - Клод С.

“Всяка човешка общност може да бъде място за прилагане на солидарност, която може да се извършва на всички нива, включително и на материално ниво. Животът в общността е чудесно поле за упражняване на отговорността, защото това, което всеки прави, има незабавен ефект върху другите. Това е също така една необикновена машина за печелене на време, ако знаем как да си служим с нея! Внимание за острия “събраниенит”! Избегнем ли тази подводна скала, успеем ли - с помощта и на неволята разбира се - да не правим събрания, тогава се появява богатство и обмен на компетентности, информации, взаимоотношения. Една общност от този тип представлява за всекиго гигантска банка с данни, огромно тефтерче с адреси, сбор от професионални компетентности... и страсти! Когато някой придобие някаква подготовка или интересен “канал” за информация, това има полза за всички до такава степен, че понякога се питаме как сме могли да живеем по друг начин. Правил съм и правя винаги основния експеримент за различните видове действия в един съгласуван екип: атавистичните му племенни действия, позволяващи да се съживят дълбоките резонанси на древните люде, свързани с първобитната орда и даже с ”голата маймуна”...; неговата традиционна функция, позволяваща ни да направим настройка на себе си според древните правила, по които са живеели нашите бащи, за солидарност, обмен и духовни ценности...; неговото действие като творческо малцинство, оплодяващо социалната си среда с концепции и бъдещи ценности, както и с новаторски стил на живот.” - Жан-Себастиян М.

При нашия начин на организация се опитваме маскимално да уравновесяваме ритъма на общността с независимостта в личния живот. Трябва да се възползваме от положителните аспекти на групата - възможности за разностранно общуване, синергия, солидарност и т.н. - като избягваме, доколкото можем, негативните аспекти. Някои хора, които ни посещават, могат да се учудят например, че всеки си готви тогава, което му е необходимо, е ние нямаме срещи в определено време и се събираме съобразно енергийната или материална необходимост в момента.

Свръхличностната динамика може също да се обогати чрез международен културен обмен с опознаване, в различни краища на света, на други условия за живот и на други начини на мислене. Всяка цивилизация и всяка раса са носители на традиции и опит, които трябва да се имат предвид за целите на синтеза. Чрез този обмен се отваряме към едно планетарно измерение, а впоследствие и към едно вселенско измерение.

Програмист и информатик, Дени Люгол се възторгва от всички технологии в комуникациите и общуването, които отварят невероятни перспективи за обмена и информацията на планетарно ниво:

“При такава работа за посвещение се появява невероятно богатство от контакти, тъй като се срещаме със същества от целия свят, като всяко има свои идеи, опитности, различни търсения. Този обмен не е само материален, хоризонтален, по Земята. Има също обмен между измеренията, с други вибрационни нива. Тази благодатна среда, много наситена, е всъщност извора, в чиито води човек започва да поставя под въпрос много неща и намира основните ключове, ако иска да се научи да се развива в космоса.” - Дени Л.

Вписвайки своята еволюция в някаква надличностна динамика в групова дейност, ние ще трябва да изживеем определени опитности, улесняващи ни в постигането на висшите способности на духа. Така ще можем по-късно да преминем и отвъд свръхличностното ниво, за да изживеем едно трансперсонално пробуждане, което позволява да се изследват други променени състояния на съзнание.


3. ТРАНСПЕРСОНАЛНАТА ПРОБУДА

Преминавайки от своето будно човешко съзнание към пробуденото космично съзнание, човекът може да се изтръгне от ограниченията на своята личност и да изживее една трансперсонална реалност. Тогава той може да се настрои по вътрешния порядък на вселената и по фините невидими присъствия, с които се научава да живее в синергия и в осмоза (взаимно проникване). Много случаи на трансперсонална опитност бяха разгледани в първите две части на тази книга: свръхсетивно възприемане, ясновидство, излизане и пътуване извън тялото, телепатия, послания, просветления... В нашата епоха на повсеместно разпространение на информацията се забелязва, че все повече и повече хора имат връзка с трансперсоналното измерение. Проведените през 1975 година в САЩ проучвания позволиха да се дадат количествени измерения на този тип опитност, доста висококачествена, защото според тях повече от 40% от пълнолетните лица потвърждават, че са преживели истински мистична опитност.

“Тези контакти за мен са истинската стойност на съществуването. Достигнах до извода, че тези, които претендират, че са достигнали до щастието чрез натрупване на материални блага, минават встрани от истинското щастие, което се състои в енергията съзнанието. Мислете за най-добрите си спомени, ще видите, че те често са свързани с изключителното единение с невидимото, в условия трудни за пресъздаване отново, защото са били свързани с някакъв уникален миг, настроен по хармония, която е далеч извън самите нас.” - Мари С.

Изучавайки през 60-те години всички опитности, излизащи извън обикновените рамки на пространствено-времевата действителност, възприемана с петте сетива, най-напредничавите психолози - Маслоу, Гроф, Уотс и други - създават трансперсоналната психология, която прави картография на човешкото развитие и “спектър” на висшите състояния на съзнание. “С обновения интерес към мистичните традиции, казва Гроф, с преоткриването на методите за медитиране, с духовните системи на различни народи и племена и с източните философски учения, както и с внезапно бързото разпространение на употребата на наркотици през 60-те години, наричани “луди”, стана очевидно, че една нова психология, валидна за най-различните национални култури, получи задачата да обединява наблюденията от хора в мистично състояние, експериментите за постигане на космично съзнание, явлението изпадане в транс, и различните видове творческа интуиция - религиозна, художествена и научна.”57

Според Пиер Вейл, един от пропагандаторите на трансперсоналната психология в Европа, “Разбирането на тези параметри е много важно в психиатрията, защото се поставя под въпрос традиционният навик да се възприемат и обявяват за душевно болни всички хора, чието възприемане на действителността не се основава само на петте физически сетива и на традиционната логика.”58

Трансперсоналната психология преоткрива всичко онова, което е било предавано от Първоначалната езотерична традиция и е послужило за основа на всички философии и религии: човешкото същество е едно дърво на живота, чиито корени извличат сокове от дълбините на една нисша инстинктивна мощ, за да израства и се извисява постепенно, по вертикална ос, съставена от степени във вид на йерархия, от несъзнателното към индивидуалното съзнание, за да стигне чак до трансличностното съзнание.

Ето как чрез своя контакт със Сет, Джейн Робъртс възприема материалната ни действителност: ”Нашите сетива ни показват само една триизмерна реалност сред безброй реалности, които обикновено е невъзможно да възприемаме. (...)Това, което се случва на вашето ниво, е материализиране на нещо, което съществува извън това ваше ниво. Следователно в самата сърцевина на вашите сетива има други сетива, които са пригодени към едно по фино възприемане.”59



Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница