Бог, ангели, свидетели пътешествениците в безвремието



страница14/16
Дата01.02.2017
Размер2.99 Mb.
Размер2.99 Mb.
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16

От хоризонтала към вертикала

Много хора изживяват спонтанно опитности от трансличностен тип, но не им отдават нужното внимание или ги потулват дълбоко в себе си, защото тези опитности нямат своето място в нашата материалистична култура, която ни е принудила да загубим връзката си с невидимото. Квалифицирани като свръхестествени, телепатичните способности или свръхсетивните възприятия са всъщност само най-естественият израз на трансцендентната същност на човешкото същество.

“По време на участието ми в една група по харизма експериментирах това, което петдесетниците наричат “кръщение с огън” или “кръщение на Светия Дух”. През тялото ми преминаваше много силен ток от енергия в продължение на няколко дни и нощи. Говорех на непознати езици, които никога не бях чувала, нито учила. Също така получих способността да чувам ясно гласове”. - Валери С.

Може човек да стигне до трансличностната реалност по някакъв съвсем “случаен” и точен начин, или като се стреми да участва в тази реалност постоянно. Между тези две възможности разликата е точно същата, както между турист, посетил за няколко дни най-важните паметници в една страна, и човек, който се приобщава изцяло към ритъма на живот на местното население, или както между някого, който лети за първи път със самолет, и човека, който пилотира този самолет. Научаването не е така лесно. За да се изтръгнем от хоризонталната система и се издигнем по вертикалната ос, трябва да имаме много силна воля, самообладание и вътрешна дисциплина, но в замяна на това усилие ще започнем да откриваме в себе си качества и възможности, които не сме и подозирали в себе си.

“За да разберем вътрешния порядък на вселената, е нужно да стигнем постепенно до значително добро владеене на енергията и да извисяваме нивото на своето съзнание. Това изисква продължителна вътрешна работа, постоянен самоанализ, огромно търпение, постепенна промяна на цялата своя същност, както и сериозно да тръгнем по този тъй труден път на посвещение, който същевременно предизвиква такъв възторг и въодушевление.” - Анет Ф.

“Пътят е дълъг. Трябва да се прави постоянно избор, да се реагира незабавно. Да се научиш да виждаш невидимото. Да действаш умело, като жонгльор, с мисъл-формите. Да обработваш енергията, за да я преобразуваш. Да овладяваш силата. Да правиш хиляди вътрешни маневри за трансформация. Да разбираш многобройните видове движение на енергия, които съществуват във всеки човек като в алхимична реторта. Да трансцендираш страстите и привързаностите си. Да обединяваш своите импулси и усещания и своите мисли за извисяване към чистия Дух. Да раздробяваш и разсейваш мрака, за да го превръщаш на светлинен прах. Да осуетяваш попадането в капан, да се измъкваш от безизходица, да се придвижваш. Да пътуваш, да се променяш вътрешно, да напредваш. Да извличаш квинтесенцията от своя собствен опит. Да синтезираш знанията си. Да учиш. Да интегрираш нещата. Да се концентрираш. Да вдишваш, да издишваш. Да се смаляваш и ограничаваш и да излъчваш светлина. И още хиляди неща...” - Тиери О.

За да упражняваш своите способности, основното е да можеш да споделяш своя опит с други същества, които вървят по същия път. Когато всеки обяснява своите усещания и възприятия, така създалото се поле на междучовешки връзки става истинска информационна централа, където се обединяват всички тези опитности в рамките на един общ главен мозък. Динамиката, която се създава, вече не е само хоризонтална и свръхличностна, а е вертикална и трансличностна. Силата от включваните по този начин полета на космична енергия-съзнание може да се приложи върху повече хора, обединени в нещо като “трансличностни клетки”, защото за всекиго поотделно тя би била непоносима.

“ Всички тези експерименти можаха да се направят, за да има всеки от нас своята опитност, благодарение именно на съществуването на една координирана група, върху която стана възможно да кацне един космически архетип (първообраз), и благодарение на наличието на места и предмети, които стабилизираха непрекъснато, в пространството и времето, тази връзка земя- небе.” - Жан-Себастиян М.

“Същественото, което ми донесе тази работа в екип, е възможността да развия потенциални вътрешни способности в областта на знанието за сакралното - да стигна до най-дълбоката си вътрешна духовност, да развия в себе си онази обичаща и магийна съзидателност, при която е възможно отново да се получи скачване с висшите измерения.” - Франсоа В.

След като индивидите се настанят в едно трансперсонално поле, те стават малко подобни на космонавти, кацнали върху друга планета: всичко, което те виждат, е много по-различно от онова, което от много далече виждат астрономите. Някои материалистически течения се опитват да отрекат съществуването на тази трансперсонална действителност, но те я изследват само отвън. Можеш да говориш за експерименти от този тип само след като си ги преживял или най-малкото да познаваш вече хора, които са ги преживели...

“Често ме питат: ”Но какво правите във вашия изследователски екип?” Никак не е трудно да обясня с думи, описвайки експериментите, необикновените явления, на които са станали свидетели толкова много други хора. Да, възможно е да се разказва и това също има своето значение като свидетелство за преживяното, но всъщност това са само последиците от действието вътре в човека на една енергия, от намирането на вътрешната истина, която го движи и променя. Не сензационното обединява Пътешествениците в безвремието, а онази тясна вратичка за пътешествие навътре в себе си, която ден след ден им позволява да се връщат към единственото и същественото, което живее у всекиго поотделно.” - Беноа П

Самият Йо Апел-Гери е изненадан от точността на информациите, които получава:

“Лично аз преживях съвсем изненадващи опитности, които бяха проявление на връзките и възможните съответствия между измеренията на съзнанието, на енергията и на материята. Говоря не за предсказващите сънища, които с изключителна точност ми предизвестиха смъртта на скъпи за мен същества, а за телепатични информации, които ми позволиха да предскажа с точност някои събития. Например, когато бяхме в Тихия океан, петнадесет дни предварително бях предупреден, с точност до час, за пристигането на нов енергиен поток с много голям обем. На съответната дата, в указания час, наистина имаше циклон, за който метеоролозите съобщиха едва в навечерието му. Телепатичната връзка, която съобщава за такива потоци, дава съвсем точно знание за бъдещето. По този начин бяха предвидени най-различни видове събития и десетки хора можаха, дори месеци след предсказването, да проверят, че тези събития се осъществяват точно така, както съм ги обявил предварително. Но това са опитности, които трябва да бъдат преживени, за да може да се оцени тяхната стойност.”

Сънищата

Без да осъзнаваме, се свързваме с действителността на фините полета във всекидневния ни живот посредством сънищата. Във всички времена те са били определяни като посланици от невидимото, защото ни дават информации, често пъти в символична форма, които е невъзможно да възприемем с обикновеното си будно съзнание.

“Често виждам много ясно лицето на някой човек, а осем дни след това той пристига. Понякога получавам съобщения, чувам ясно някакъв глас и виждам ситуации, които стават след това през деня.” - Мила З.

“Една нощ сънувах ужасен сън - катаклизъм. Видях земетресение, земята се разцепи, къщите и блоковете се срутиха, обзети от ужас хора се разбягваха във всички посоки. Властваше паника и пламъци пълзяха навсякъде. Атмосферата бе апокалиптична. Събудих се внезапно, силно изплашена и стресната от видения, които бях преживяла действително, както ми се стори. През деня разказах съня си на много приятели и вечерта научих от телевизията, че е имало земетресение във Калифорния, в Лос Анжелис.” - Беатрис Л.

Беноа разказва един сън в Полинезия, който така го е учудил, че преживяната среща му изглежда съвсем реална.

“Беше нощ. Вървях по някакъв път заедно с други хора. Внезапно някой ми каза да се скрия в канавката, другите също се втурнаха към ниското. Над пътя прелетяха пръстени със син електричен цвят, с ярки и мощни вибрации и 2 метра диаметър. Завъртяха се и се спряха точно срещу нас. Две-три същества излязоха от единия пръстен. В пълно мълчание, те не обърнаха никакво внимание на нашата група, скрита в сянката. Въпреки че уплашените хора, с които бях, искаха да ме задържат, аз се изправих, за да се срещна с тези същества. Те ми се сториха мили, нежни и миролюбиви. Казаха ми, че искат да ме научат на телекинеза. Едно от тях ми даде някакъв малък яйцевиден предмет и ми каза да се концентрирам в чакрата в средата на челото. След два или три опита предметът се измести и застана неподвижен. Стори ми се фантастично. Казаха ми, че си тръгват и че имат означение “Берк”. Като се събудих, почувствах непреодолимо желание да телефонирам на родителите си. Опитвах много пъти, но без резултат. Обадих се на баба и тя ми каза: “Не знаеш ли, че баща ти е катастрофирал, закарали са го в Берк?” Това беше същото име.”



Вдъхновението

До висши полета на съзнанието често достигат хора, които се занимават с изкуство, в момент на екзалтация, свързана с творческото вдъхновение. Както Моцарт, много музиканти разказват, че чуват най-напред музиката в себе, а след това я записват. Рихард Щраус споделя: ”Когато потокът от идеи ме обгърнеше - цялата музикална пиеса, такт след такт - имах усета, че ми диктуват две отделни всесилни същности. Ясно осъзнавах, че съм подпомаган от нещо друго, което не е земна сила”60

“Когато съм в състояние на вдъхновение, се чувствам в контакт с невидима муза, която ми диктува дума по дума онова, което записвам. Всичко идва самичко, без да е нужно аз да мисля. През нощта, в сънищата си, чета приказни страници, но като се събуждам, вече съм ги забравил. По време на някои срещи ни се случваше да импровизираме няколко души едновременно стихотворения с рими, невероятно хубави, които със своето силно вътрешно вдъхновение ни отвеждаха към извора на Словото.” - Оливие Б.

“Фините светове са несравними с нашия материален свят. В тях съществува особено качество чиста и прозрачна енергия, една несравнима красота и безкрайна мекота, в която можеш да се къпеш, ако си обзет от порив на душата. Понякога е възможно да се запише финесът на тези измерения чрез средствата на изкуството: рисуване, танц, песен, поезия и други. Ако създадем вътрешен резонас на тези измерения, ще можем да поддържаме потока за издигане към нашия висш дух.” - Беатрис Л.

Свещените Писания от всички култури - Библия, Коран, Тора, Веди и др. - са били предадени от вдъхновени личности, стигнали до висши състояния на съзнание. Дали ще е Нютон, или Айнщаин, всички велики имена на науката са били водени да направят своите открития на базата на интуиция и творческо вдъхновение. Както Декарт открил елементите на своя метод на три пъти по време на сънуване, така Нилс Бор открил структурата на атома, сънувайки едно слънце, оградено от планети.

Истинската магия на художественото творчество е в това, че то произтича от едно разширяване на съзнанието, по време на което се събуждат нашите вътрешни усещания и възприятия. Лекотата, изяществото, духовността, избликът, фантазията, радостта, излъчването са качествата на творческия ентусиазъм.



Контакт с духовете на природата

Когато нашите възприятия започнат да стават все по-фини и все по-точни, постепенно ще можем да влизаме в контакт с прекрасния свят на духовете в природата. Феите, джуджетата и русалките не са някакви измислици, те са невидимите фини същества, които бдят върху еволюцията на водния свят в изворите и реките, на растителния и на минералния свят, но на етерно равнище.

Съществуването на феи е доказано в книгата Fairies, the Cottingley Photographs. През лятото на 1917 година две момичета, братовчедки, били заедно през ваканцията, играели си, често говорели на феите в долината край вилата, в която живеели. Родителите им не обръщали никакво внимание, като си мислели, че всичко това, което децата им разказват, е чисто въображение. Бащата на Елзи, М. Райт, имал фотоапарат с чувствителни ленти. Бил доста пристрастен да прави снимки и после да ги проявява сам. Това станало повод Елзи и Франсис да снимат феите, с които си говорели редовно. Каква била изненадата на господин М. Райт, когато, проявявайки снимките, видял феи близо до момичетата. После направили още снимки, като впоследствие официално било потвърдено наличието на тези изображения.

“Една сутрин, като се събудих, още помнех съня си, в който една фея ме помоли да отида да разчистя един извор наблизо. По пътя срещнах други деца, които живееха близо до нас, и ги помолих и те да дойдат с мен. Поразчистихме малкото гьолче, та струите вода да започнат да избликват нормално. Съвсем доволни и радостни си тръгнахме. Историята можеше да свърши дотук, ако през почивните дни не бях споменала за това на една приятелка, която също живееше наблизо. Тя тогава ми каза, че същия ден, наблизо до тяхната къща тя и нейните приятели също разчистили един извор, за да му дадат допълнително енергия и да го ресакрализират. Явно, че при този процес на почистване сме били в телепатична връзка. Сякаш феите на извори, намиращи се на различни места, но все пак свързани помежду си, се бяха договорили да ни подскажат едно и също вдъхновение.” - Патрисия Р.

“В Полинезия също има феи... Една вечер, като бях сред природата, една фея се доближи до мен. Много мъничка и нежна, висока около двадесет сантиметра, тя започна да пее много хубаво и с истинска наслада. Бях виждала феи, които танцуват, но не бях чула фея да пее. Тъй като полинезийците обожават пеенето, може би феите са усвоили местните обичаи? Понякога виждах и джуджета, но почти нямах връзка с тях. Едно джудже дойде при мене веднъж много притеснено - дървото, за което то се грижело, било качено на един балкон на последния етаж и то не можело повече да се грижи за него както трябва. Стори ми се, че това дърво си е добре, и не обърнах особено внимание на тъгата на джуджето. След няколко месеца дървото умря и джуджето бе съвсем отчаяно. Винаги ще се срамувам, че не се намесих да свалят дървото, за да може джуджето да продължи да се грижи за него. Мъката на това джудже ме накара да обръщам внимание по-нататък на подобни предупреждения.” - Аниес Р.

“Един следобед в лагуната се бяхме събрали няколко души на палубата на един от платноходите. По време на дълбока медитация успяхме да пътуваме с фините си тела в измерения с изключителна духовност и неизразима чистота. Усещах, че съм седнала в обичайното си облекло на палубата и в същото време се движех с невероятна скорост, поддържана от вътрешните сили, които ме водеха в космоса. В края на този експеримент почувствах, че нещо докосна няколко пъти върха на главата ми. Лекичко отворих очи, защото все още бях в отвъдното, вдигнах глава и погледнах, като протегнах ръка да хвана онова, което предположих, че е нещо от самия платноход, полюшвано от вятъра... Ръката ми замръзна във въздуха, защото внезапно видях, точно над мен, една чудна фея, която танцуваше с бликаща радост. Върхът на нейните крачета ме бе докоснал няколко пъти отгоре по главата. Висока около 20 сантиметра, тя бе прозрачна като кристална статуетка. Въртеше се и подскачаше с безкрайна грация, променяше и цвета си. Бях поразена от нейния чар. Магиен миг ни свързваше двете в единение и споделена радост. В началото можех да видя усмивката й и да наблюдавам тялото й как преминава от синьо в розово, след това ставаше все по-прозрачна, докато изчезна като пара. Дали тя напусна моето реално поле... или аз напуснах нейното, погълната обратно от гравитацията и плътността? Останах свързана с нея още един миг в невидимото и я уверих, че никога няма да я забравя.” - Надин В.



Контакт с невидимите духовни измерения

Изследването на различните измерения на енергията ни позволява да повишаваме чувствителността си към невидимите присъствия. Само ако развиваме вътрешната си сетивност, ще можем да усещаме присъствието на такива същества, да ги виждаме и да ги чуваме. Тъй като са близки до вибрационното равнище на човека, възможно е по външен вид те да приличат на човешкото същество, но колкото повече се издигаме, толкова повече разбираме, че те участват във вибрационното присъствие на “абсолютното съзнание всред чистата енергия”. Срещата и обменът с невидимите същества винаги са много обогатяващи, но понякога и объркващи, защото техните опорни ориентири и граници са от обсега на енергията и на антиматерията, докато нашите опорни ориентири и граници са свързани с живота и с материята. Колкото по-високо е нивото на връзка, толкова повече тяхното присъствие е проникнато с хармоничност, вътрешен ред и съвършенство. Става дума следователно да ориентираме нашите контакти така, че да се доближаваме до най-извисените космични съзнания, защото именно те могат да ни помогнат да преоткриваме неизменната и постоянна връзка с нашето вътрешно знание.

“По време на един семинар преживях нещо незабравимо. Втория ден, след различни упражнения и работа за издигане, слушахме едно послание, записано на касета. Затворих очи и бързо усетих вътре в себе си някакво особено състояние, като че ли бях носена във вселената. Самата аз бях съставна част от нея. След това почувствах, че тялото ми се намира в кристална пирамида. Бях концентрирана върху моя вътрешен лъч, като видях някакви същества от светлина да влизат в мене през чакрата на главата. Бяха две или три. Цялата трептях вътрешно, всички мои чакри бяха раздвижени. Неизразима радост ме обзе, че успях да се свържа с тези космични измерения.” - Кристин Ж.

Един от най-добрите критерии за точността на свръхсетивните възприятия е да се проверява дали те дават информация, до която не е възможно да се стигне по друг начин. Необходимо е да се отнасяме към този вид усещания сериозно и строго, за да не изпаднем във въображаемо бълнуване. Трябва да имаме достатъчно развита вътрешна духовност, за да улавяме тези нформации, но и такава точност на съзнанието, че да бъдем способни да разбираме и тълкуваме техния символичен смисъл. Рационалистичната логика ни позволява да се придвижваме в материалното (физическото) поле. И обратното, пътувайки в други вибрацонни измерения, участваме по-скоро в някаква “металогика”, която въздейства предимно върху интуитивния резонанс, отколкото върху дуалистичния (бинарния) разум. Тази “металогика” е за логиката това, което е “метафизиката” за физиката - един трансцендентен поглед, който ни дава да разберем нещо съществено.



Дълбоките пластове

Да управляваш цялостната си същност не означава да не отклоняваш поглед от небето с евангелско онемяване, от страх да не се види това, което се случва в тъмните зони на твоята психика. Трансличностното събуждане изисква нещо много повече от простото издигане към екстазна нирвана. Разбира се, става дума да се извисяваме, като издигаме енергията от едно ниво към друго, от етаж към етаж, но трябва също да можем да слизаме в по-нисшите зони, за да ги овладяваме и да ги преработваме с цел промяна. Колкото повече се издигаме, толкова повече се надигат и “дълбоките пластове”, свързани с нашата гравитационна сила, от която именно ние ще трябва да извлечем квинтесенцията, както коренът изсмуква минералните соли от камъка. Ако не извършим тази работа с нашите основни нисши енергии, някой ден те внезапно ще ни напомнят за себе си. В зависимост от това, през какви полета на енергия-съзнание сме преминали, трябва да бъдем способни да се изкачваме или да слизаме, запазвайки контрола върху ситуацията и връзката с висшето си вдъхновение. Опитът на Йо Апел-Гери дава възможност да се уточни тази работа за себеовладяване:



“По време на работа с цел постигане на цялостност осъзнаваме, че имаме плътно физическо тяло само и именно за да можем да навлизаме в нива с кондензирана енергия, за да извличаме оттам една квинтесенция и да я отвеждаме, съвършено овладяна, към други нива на висше съзнание, които са предшествали нашата инкарнация. Нещо като потопяване в морето (майката, mater, материята) със скафандър, за да извадим оттам едно потънало и скрито на дъното съкровище. Всяко същество е уникално - има възможности и нужди за реализация, които са само и единствено негови. Инкарнацията му на Земята го поставя в контакт с особени гравитационни сили, които то трябва да преработи и преобразува, за да се освободи. Именно в тях то може да черпи своя собствена движеща го енергия, точно както растенията извличат с корените си живителната сила. Човекът има две възможности - първата е да се вкорени още повече, натрупвайки материални богатства, а втората е да се стреми да изтръгне коренната си система, която може да бъде много широка и разклонена или пък само един корен, но стигащ много надълбоко. Тези страни на индивидуалността или личността са части от самите нас, но тъй като именно те ни карат да изпитваме срам, ние сме склонни да ги скриваме и потулваме: ревност, чувство за вина, желание за притежаване, агресивност, перверзност, егоизъм, горделивост и надменност, мазохизъм, негативизъм, пасивност и т.н. Всяко човешко същество, без изключение, има своите “дълбоки пластове”, даже ако отказва да ги види и осъзнае. Всъщност първият етап е да се приемем точно такива, каквито сме. След това можем да се научим да преработваме нашите дълбочинни пластове, преобразявайки ги дори със смях. Но не трябва в никакъв случай да им слагаме похлупак отгоре, защото именно те съставят основата на нашето същество и не ще можем да променим своя континуум на съществуване, без да изтръгнем върха на корена си от тези зони на кондензирана енергия. За да свършим добре работата си по “изкореняването”, нужно е най-напред да създадем постоянна и непрекъсната връзка с духовното си измерение, от което ще можем да получаваме напътствия и важна информация за своето развитие. Тогава става възможно да се доближим до този дълбок аспект от нас самите и да го трансформираме, за да започне и той да служи на някое висше измерение. Чрез “повторно укротяване на звяра в нас” можем да стигнем до изкупление. Безсмъртната интернелна връзка, която ни дава живот, може да присъства във всички полета, даже в най-отдалечените и най-дълбоките, ако сме точни и абсолютно решени. Трябва да позволим на висшия дух да присъства във всяко от нашите действия. За всяко съзнателно същество е много стеснено пространството за действие и маневриране по пътя към завръщането - затова най-важното е да пазим връзката си с тази линия на вдъхновение, която единствена ни позволява да се докосваме до тайните на собствения ни дълбочинен корен. Тогава ще можем да се изтръгваме, като измъкваме на светло онова съкровище, което е нашият структурен потенциал за преминаване през вътрешните измерения.”

Пътят на трансперсоналната пробуда не е покрит само с рози: колкото повече се издигаме по посока към трансцендентното, толкова повече се разкриват вътре в нас някои подсъзнателни пориви, чието проявление е ту някакво непреодолимо изкушение, ту някакъв бунт. Много разкази за посвещението, жития на светци и други религиозни писания пресъздават това състояние на истинско “слизане в ада”, което подлага на изпитание искреността и решимостта на човека, пожелал цялостно да изживее своето духовно измерение.

Сблъсъкът на всекиго от нас с неговото собствено зло може да бъде опитност, приличаща на смъртта. (...) Трябва наистина да си бил шокиран от факта, че си се видял именно такъв, какъвто си в действителност - а не такъв, какъвто желаеш да бъдеш или мислиш, че си - за да можеш да направиш първата стъпка към индивидуалната реализация.”61 Всеки истински посвещенчески опит изисква от човека да проникне, държейки се за нишката на Ариадна (духовната душа), в лабиринта на подсъзнателното и да застане с лице, без страх, срещу звяра, който разкъсва свързващата го с Духа невинност.

По време на тези енергийни слизания се сблъскваме с части от нас самите, които са много дълбоко вкоренени, вклинени или закотвени и които могат да ни ужасят - до такава степен те са точно обратното на едно духовно измерение. Когато някои хора описват своите изплували от подсъзнанието им образи, понякога сме много изненадани от насилието, потулено в тях. Въображаемият образ е символичен израз на някаква психична енергия, свързана с подсъзнателното. Впрочем еднакво е безполезно както да избягваме, така и да конкретизираме тези въображаеми образи, защото става дума преди всичко да се освободи психичната енергия, чиито опори са те, за да се преработи тя по посока към по-висше поле. За да правим това, може да създаваме по подходящ начин ключови ситуации, където индивидите да могат да обясняват, по концентриран или символичен начин, някой непреодолим вътрешен подсъзнателен порив, някой въображаем образ, появяващ се често и натрапчиво, или някоя част от тях самите (която все още не са добре осъзнали), като така ще се научават постепенно да се опознават и овладяват. По този начин става възможно да интегрираме дълбочинни части от самите нас, за което ще ни бъдат нужни може би дълги години, ако се опитваме да ги обработваме по някакъв друг начин. Но към силовите гравитационни полета трябва да се доближаваме само ако имаме висша връзка на съзнанието си, и то достатъчно точна и добре действаща, за да можем да ги трансформираме. Без това условие енергията, избликваща от тези полета, ще ни залива и обзема изцяло, за да ни манипулира, като ни принуждава да правим избор или да действаме по начини, които ще ни отдалечават от собствената ни вътрешна съкровена същност.

Ако човек няма волята и интелигентността да се възползва от такива пътешествия, за да разбере и трансформира точно тези части от себе си, именно те ще го “дърпат и повличат надолу” - всъщност, отказвайки да се подчини на един висш порядък, егото ни се бунтува. Това може да се прояви по някакъв очебиен начин, например усещаме голяма вътрешна съпротива да се подчиним на известна дисциплина или изпитваме желание да се противопоставим рязко и неестествено на човек, който за нас е бил пример за сравнение и опора или духовен водач.

В своята книга “Сакралната психология” Джийн Хюстън пише следното: “Когато една традиция, една система или една институция е стигнала до точката си на умиране, нейните поддържници биват обзети от някаква вътрешна пламенност, за да предотвратят тази неизбежна смърт. Същото явление се извършва и в индивида - в навечерието на някаква важна трансформация. Неговите стари навици се разпалват като слънце преди залез, съпротивляват се срещу своята смърт и човекът си казва: ”Не, не искам това!” Тогава и най-малката частичка самолюбие или съмнение придобива огромни размери. (...) Пред едно такова разпалване е добре човек да прояви безразличие и шеговито да си каже: “Ето, дявол да го вземе, нещо съпротивляващо се показва върха на носа си, а това е знак, че ще премина към нов етап”... Тогава разбирате колко ви е нужна и полезна работата в група - другите са с вас, за да ви поддържат в периода между старото и новото.”62

Следователно в пътя за посвещение има ключови моменти, подобни на малка смърт: или се възраждаме в по-високо измерение, след като сме освободили от своя собствен ад онази част на самите нас, която е била хваната здраво в капана, или ще бъдем “екзекутирани” (в смисъл на откъснати - ако се сравни и с думата cut на английски), бидейки тласнати към някакъв цикъл на екстериоризиране, който се оказва с толкова по-отдалечен обхват, колкото по-дълбоко стига краят на ниския корен, който трябва да бъде обработен и трансформиран. “Достигнал до този стадий, човек или продължава да върви по пътя към цялостно освобождение, или се връща към материалните условия. Много хора, които понасят трудно усилната работа в тази духовна област и дисциплината, могат дори да се откажат окончателно от търсенето.”63



Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница