Бог, ангели, свидетели пътешествениците в безвремието



страница4/16
Дата01.02.2017
Размер2.99 Mb.
Размер2.99 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

Четвъртият тип на контакт, свързан с времето, се отнася до телепатично приемане на цифрови кодове и кодирани текстове, даващи ни възможност да разбираме първичната същностна основа на строежа на вселената и нейното вътрешно функциониране.

В продължение на много години Пътешествениците в безвремието се запознаваха с полето на едно много сложно съзнание, съществуващо в различни измерения и съвсем отдалечено от обикновените човешки представи за съзнание. Отначало контактите бяха сензационни, придружени от светлинни явления, отприщващи различни психофизиологични реакции у присъстващите. Постепенно, с натрупване на опит, участниците успяваха да постигат все по-добър контрол над наличната енергия. Така и контактите губеха от сензационността си, ставаха по-малко външни, но вече създаваха възможност за приемане на информациите, които днес съставят Единната Наука за Вътрешната Вселена. Този труд представя начин на мислене през различните измерения, при който се изследват връзките и отношенията между така нареченото вибрално съзнание, енергията и материалните проявления. Там откриваме, обяснени с доста сложни, но точни понятия, взаимодействията между видимите и невидимите измерения. Ако разберем как функционира вселената, ще можем по-добре да управляваме своето съществуване и вътрешно да достигнем до ключовете на истинска промяна към по-висше съзнание.

Използваните езици, които съдържат цифри и кодирани текстове, изискват от читателя усилие да се концентрира, ако желае да има достъп до това качество на съзнание. В традиционната култура числата са свещени, защото са свързани със структурата на вселената. Тяхното определяне позволява да се презапишат по синтезен начин някои структури, които са в резонанс с определен космичен миг. Кодовете са ключови думи, които доказват наличие на вътрешни енергийни процеси.

“Единната Наука, която е наука за вътрешната вселена, е съвсем частична адаптация, но вече много сложна за разбиране, на типа съзнание и език на висшите нива. Самият аз, когато преминавам към конкретното, обикновеното, аналитичното мислене, трябва да направя усилие след това, за да се завърна в нивото на съзнанието на Единната Наука. Ако не се направи това усилие, нищо няма да се разбере.” - Йо Апел-Гери.

Двата откъса, които следват по-долу, могат да запознаят читателя с метода на Единната Наука за Вътрешната Вселена. Ето един подход, който може да имате към пространството и времето, но от гледна точка на безвремието.

Понятията “бъдеще”, “сегашно” и “минало” са понятия, съответстващи на пространствено-времевите линии, в които вътрешно се развива животът на едно материално-физическо същество. Отвъд тези енергийно-пространствено-времеви линии съществува една вътрешна конфигурация, която е иманентна, симултанна за всички времена. Тези единни линии, които идват от безвремието, са в действителност фигурите, които насочват конфигурациите на инкарнацията. Вие имате тела, които се намесват в зоните на миналото, други - в зоните на настоящето, и трети - в зоните на бъдещето. Кодът на вътрешната номерация съдържа цялостната циклология на тази конфигурация. Вие можете следователно да проникнете в пространствените полета чрез посредничеството на различни времеви линии. Вашето пространствено поле се отграничава чрез една времева линия, която е циклологична.” 16

Следващият текст позволява по-добре да се разбере защо някои човешки същества имат нужда да видят материализирали се кораби, докато за други това изобщо не е нужно.

Проблемът не е в това, на всяка цена да търсиш поява на кораб извън тебе самия. Проблемът е по-скоро да узнаеш и разбереш дали ти сам си номератор за вътрешен пренос към системата на единното поле, или централизирането става чрез някаква система, която е външна за тебе, но която именно ти осигурява връзката със системата на единното поле. Ако твоята система за единен вътрешен пренос е била вече променена до такава степен, че ти си имал твоята среща със системата на единното вътрешно поле, това означава, че именно ти си една централа за разпределение на всички външни и по-нисши енергийни системи, които се включват към тази линия на единен вътрешен пренос. При тези условия ще е трудно да срещнеш някакъв външен апарат, който да направи за тебе трансцендентния контакт. В действителност преносът ще се прави върху твоята антена за вътрешна единна номерация. А външнште оператори на твоя контур ще се разпределят постепенно върху твоята система на вътрешна единна номерация, защото ти именно представляваш системата за пренос или трансфер към вътрешното единство.”

Йо Апел-Гери обяснява условията, които водят до получаването на предавани по този начин знания:

“Получаването на този тип информации е много далече от медиумната пасивност, където си полузаспал при получаването на съобщенията. То изисква изключително точно издигане на съзнанието и на енергията, с непрекъснато наблюдение за рационалността на дадените информации. Така индивидът навлиза в един свят на енергията-съзнание, който е изцяло трансцендентален в сравнение с това, което е обикновеното човешко съзнание. Имах много беседи и конференции, писах много, даже езотерични книги, но ще ви кажа, че реалността на истината никога не може да бъде написана. Абсолютно невъзможно е да се опише контролирането върху фигурите. Колкото и сложен да е езикът, той винаги ще бъде само частичен и непълен, защото операциите на управление на всички тези системи се извършват с изумителна скорост. За да се движим в тези светове на безкрайното, трябва сред хиляди и хиляди възможности да изберем само една, която ще е валидна за точния космичен миг. За да разполагаме с тези хиляди възможности, трябва да сме направили хиляди опити, за да можем накрая да разпознаем в определен момент какво е стриктно приложимо при дадена ситуация. Ако липсва вътрешният опит, никога човек не може да си представи как стоят нещата. Скоростта е безумна. Това са силови линии, цветове, качества енергии, системи на трансфер. Това е една операция с огромна сложност, която няма абсолютно нищо общо с рационалното съзнание, което съществува - нека си послужим със сравнение - на нивото на тревопасните в ливадата.”

Трябва да си преживял или наблюдавал тези връзки през различните измерения, за да можеш да разбереш вътрешното напрежение, което трябва да се поддържа между спокойната мекота и прозрачността, необходими при приемането на съобщенията, и усилието за концентрация и за точност в предаването на вътрешните телепатични възприятия чрез ясна и точна езикова форма, адаптирана за равнището на човешкото съзнание. Тези контакти са улеснени от наличието на единна хомогенна околна среда или места, където индивидите са били предварително подготвени и пречистени. При един оперативен контакт от този тип всеки участник е функционален елемент от вида на “предавателно-приемателен пост”, свързващ Земята и Небето. Колкото по-единен е екипът, толкова по-хармоничен е климатът, в който този екип работи, много по-добре са определени ролите на всекиго поотделно и става в много по-голяма степен въможно за централизатора на така създадения кораб на енергията-съзнание да улавя висши измерения на съзнание..

Създаването на речник се оказва нужно от момента, когато става наложително да се назовават реалностите, възприятията и понятията, които не са обяснени в обикновения език. Невъзможно е “да говорим като всички”, за да обясним и охарактеризираме нещо, което не е ограничено само в този свят. Невъзможно е да сведем едно висше съзнание до света на триизмерните норми, където еволюира нашето физическо тяло. Езикът е тялото на мисълта. Затова именно е необходимо да се пробудим за фино и духовно възприемане, за да се настроим на вибрацията, която този език носи в себе си.


4. КОНТАКТИ, СВЪРЗАНИ С БЕЗВРЕМИЕТО

Докато при контактите, свързани с материята и пространството, другите измерения се проявяват конкретно в нашата реалност, при контактите, свързани с времето, връзката се осъществява вътрешно и телепатично. Но при контактите, свързани с безвремието, индивидът излиза извън нашия пространствено-времеви континуум, за да стигне - със своите фини тела-носители или дори с физическото си тяло - до по-висши вибрационни полета. В последната си книга Кенет Ринг прави паралел между феномена НЛО и състоянието “на прага на смъртта”, по време на което индивидът е принуден да преживее трансцендентни състояния на съзнание. “На нивото на външната форма контрастът е очевиден. Но по-задълбоченият анализ показва една доста изненадваща връзка между тези две категории необикновени срещи. Ще уточним, че ако разгледаме материалната основа, която поддържа тези два типа опитности, т.е. архетипната им структура, ще се появи ясно и недвусмислено връзката между тях.” 17 Всички тези опитности, квалифицирани като паранормални, отговарят наистина на преминаване през врати от външната вселена, свързана с материалното ниво, към вътрешната вселена, свързана с безвремието.

“Когато имаме видение или ясновидство, осъзнаваме материалната околна среда и онова, което ни се привижда, се наслагва върху това, което виждаме с физическите си очи. Възможно е да усилим интензитета на видението, но физическото тяло си остава в обикновеното си положение на ориентир, което означава, че то е подчинено на гравитацията. Ние сме във физическото си тяло и само нашето съзнание има възприемане от някакъв друг различен вид. За разлика от това състояние, при раздвояването усещането е много по-различно, защото имаме едно и също съзнание, но базата за ориентиране е променена, тъй като ние не се намираме повече в същия континуум” - Йо Апел-Гери
Първият тип на контакт в безвремието отговаря на пътуване на нашите фини тела извън известните триизмерни ориентири: “излизане извън тялото” или опитност извън тялото, каквито са раздвояването и астралното пътуване; просветление; опитност пред прага на смъртта или състояние на кома...
Пътуване извън тялото

Пътуването извън тялото присъства в много традиционни етносови цивилизации и бива приемано като съвсем нормално. В книгата си върху астралното пътуване Жером Буржин предава накратко едно вълнуващо изследване, посветено на тази тема: ’’В края на едно проучване, проведено през 1978 година сред 70 етноса извън Западния свят, професор Дийн Шейлс (Dean Sheils) от Университета във Уисконсин бил изненадан от откритието, че при 95 % от тях съществува пътуване извън тялото.” 18 Пътуването извън тялото е излизане от физическите граници на едно от нашите енергийни тела-носители: етерното, астралното или менталното. Тук не навлизаме в детайлни описания на съвкупността от тела-носители, свързани с физическото тяло, което е материално и преходно, но достоверните разкази на хора, които са преживели такиви опитности, ни запознават с тяхното съществуване.

“Бях заспал в моята стая и изведнъж се намерих легнал на тавана, където виждах всички грапавини. Внезапно си дадох сметка, че моето тяло е долу, и малко се притесних. Казах си: “Трябва веднага да се върна в тялото си.” Направих усилие, за да се върна, от което се събудих с рязко движение. Още веднъж преживях това особено състояние: лежех в леглото си и внезапно се видях до него, отстрани, седнал в поза лотос. След това бързо минах няколко пъти от едната до другата стена на стаята, а после се върнах във физическото си тяло.” - Ален дьо Б.

“След една медитация поисках да намеря енергията, с която бях контактувал по време на работа в група. Намирах се в хармонично и спокойно състояние и започнах да увеличавам вибрацията си и извисяването към божественото. Малко по малко намерих нивото на великото блаженство и започнах постепенно да се преизграждам, за да се приближа до точката светлина, която видях над мен. Изведнъж при контакта с тази точка прекосих стремително физическото си тяло и се озовах в енергия и светлина от любов и от свръхсъзнание, които бяха много силни. Почувствах се прикачен към златна нишка и имах усещането, че мога да се движа в цялото си тяло чрез посредничеството на моята кръв. Възвърнах си паметта и имах усещането, че нищо не се забравя. Имах чувството, че съм възобновил моето физическо тяло и че енергията на стаята, в която бях, също се беше променила. Почувствах желание да кажа на другите хора, че това е възможно и че е единственото реално състояние на съществуване.” - Дени П.

“Изживях едно раздвоение, което бе много кратковременно, но много ме впечатли. Беше на следващия ден от раждането на сина ми. Бях в клиниката, излегнала се с бебето в ръце, но внезапно се озовах до края на леглото и се видях как го държа в ръцете си.” - Елен С.

Авторът на анимационни филми Марк Бати нарисува серията за Големия кристал по сценарий, написан съвместно с Жан Жиро. Преживяванията му от астрално пътуване, при което са осъществени множество контакти с галактични йерархии, които наблюдават нашия свят, са част от темите, които откриваме в неговите албуми.

“Бях на около 15 години, когато за пръв път осъществих излизане вън от моето физическо тяло. По това време не познавах никак естеството на това преживяване, но бе достатъчно да изпълня някои практически условия, за да се възпроизведе всичко автоматично. Наистина мислех, че това се случва на всички. Тъй като явлението бе разтърсващо, разказах на моите близки за него. Тогава установих, че другите не усещат това, което усещам аз. Увеличих честотата на тези пътувания, за да ги разбера по-добре. Достатъчно бе да се излегна през деня за почивка, но без да ми се спи много. Започвах да дремя, докато се докосна леко до границата на съня, след това едно странно физическо усещане на върха на черепа ми се усилваше, докато станеше почти болезнено, и моето внимание, което се бе отклонило при първата фаза, се концентрираше изцяло. “Събуждах се”, очите ми се отваряха, но тялото ми не отговаряше повече на импулсите на моя дух. Можех да видя стаята и всичко около мене, съзнанието ми бе ясно и пълно, но бях като парализиран. С прекомерно усилие се опитвах да помръдна ръката си поне няколко сантиметра. Беше опияняващо и тревожно усещане. Бях направил многобройни експерименти до деня, когато осъзнах, че, за да се движа, не трябва да помръдвам никаква част от тялото си, съвсем достатъчно беше само да помисля за придвижването, без никакво усилие. Тогава извърших всякакъв вид нови опити. Отначало плувах из стаята си, като си дадох сметка, че стените не ми прачат, преминавах през тях, без да чувствам това. Спомням си за един невероятен полет над покривите на Париж... Можех да стигна чак до стратосферата, да се възхищавам на нашата планета или да се движа безпрепятствено навсякъде по нея. Това, което се вижда, е различно от състоянието на обикновеното будуване. Нещата изглеждаха като вибриращи и, ако има прекрасна обща гледка, е трудно да се концентрираш върху определена точка. Съзнанието, което имаш, е по-близко до състоянието на будност, отколкото на сън, много по-точно, но се чувстваш в същото време доста нестабилен. То е малко като че ли да поддържаш цялостта на света, който ни обгражда. И най-малката мисъл може да подейства на нещата, затова е нужно да бъдеш в голямо напрежение, за да се владееш. По този начин за около пет години осъществих десетки такива странни пътувания. Малко по малко тези преживявания се преустановиха и ако сега полегна през деня, не се отприщва онова специфично усещане на върха на черепа, което ме прехвърля “от другата страна”. Може би това сега е така, защото моят дух е доста много променен, поради което мога да достигам до други нива на съзнание, но по един специфично вътрешен начин.”

В 94 % от случаите, при които Габърд и Туемлоу (Gabbard and Twemlow) са разговаряли с такива хора, преживяването излизане от тялото “е по-реалено от съня”. Ако при пътуване извън тялото не може да има никакво смесване със сънуването, все пак в много народни традиции астралното тяло се нарича тяло на съня, защото именно това тяло служи за основа на сънуването.

“Една сутрин, по време на сън, един глас ми каза много отчетливо: “Трябва да се събудиш.” Чух силно изсвирване и попаднах в спирала, чиито кръгове се затягаха все повече и повече, като във фуния. Събудих се седнал, изцяло свеж и с ясно съзнание, отлично си бях отпочинал. Току-що бях изживял съзнателно връщането на моето астрално тяло във физическото след излизането през нощта.” - Жан-Себастиян М.

“По време на една медитация изживях опитност, която по незабравим начин промени моя живот. Бяхме седнали, леко облечени, на земята, за да направим груповата медитация. Един от групата казваше по какви посоки да се концентрираме, за да ориентираме физическите и духовните си трептения. Този сеанс продължи около десет минути, когато изведнъж почувствах някакво вдъхновение на цялото си същество, но извън физическото ми тяло. Съзнанието ми стоеше над моето тяло и над цялата група. Виждах се отвисоко, от около два метра над моето тяло, което си седеше заедно с другите. Тази фаза трая няколко секунди, след това с много голяма скорост бях изсмукан от един вихър, който се отправи към небето. Преминах етажите на сградата, след това се приземих в хоризонт от божествена светлина, като тук-таме имаше светли с лек метален блясък топки. Преминах през този хоризонт и се озовах над тези сфери. Видях нови гледки, където имаше светещи същества, които ми говореха телепатично. Не знаех реално колко продължи това, но внезапно трябваше да се върна в моето физическо тяло, защото долу започнаха да се раздвижват - медитацията отиваше към своя край. Леко възстанових контакта с човешкото съзнание и трябваше да остана няколко минути, за да се стабилизирам отново във физическото си тяло. Не знам как щеше да продължи това пътуване, ако въшните условия не бяха ме върнали отново в земното поле. Този ден разбрах, че човешкото същество живее на границата на енергийните светове и че светът на Земята е само някакво място за извървяване на път, който прекосява вселената. Нито за миг през това време не ме обзе някакво чувство на страх, “пътуването” ми изглеждаше съвсем естествено.” - Жак П.

За Лоик Тийсен (Loпc Thijssen) музиката е поле за упражнение на неговото вдъхновение. Истински Гео Трувту (Намиравсичко), той жонглира с техниката: електрониката и биоинформатиката са предпочитаните му области. Не е чудно тогава, че много други технически специалисти идват при него!

“Както си спя в моята къща във вид на пирамида в Бора Бора, изведнъж ме събужда някаква много голяма сила и ме повдига физически. Виждам се седнал в спортен екип. Там виждам две или три същества с много нежни очертания, облечени в опънати по тялото синтетични комбинезони със сребърен цвят и опитващи се да инсталират, точно над главата ми, някакво техническо устройство с вид на кораб или пумпал. Обстановката е като в операционна зала - с висока техничност и прецизност. Всичко е окъпано във виолетово-морава светлина, но аз виждам най-ясно телата на тези оператори, като главите им сякаш са от друг енергиен свят. Тези същества продължават мълчаливо и прецизно работата по инсталирането. Когато техническото устройство стана готово, тези “техници по трансфера” започнаха да го въртят надясно около оста му. Въртенето се усилваше и ставаше все по-бързо и по-бързо. Внезапно се почувствах изцяло привлечен нагоре, цялото ми енергийно същество се оказа изсмукано през един отвор на върха на черепа ми и пресече центъра на този пумпал. Усещам се движен от някаква сила, чиято решимост е безспорна и неизбежна, подобна на силата, която е създала света. Сякаш съм в центъра на голям грохот. Имам усета, че преживявам това, което чувства един жълтък на яйце, изсмукан докрай през малка дупчица, внезапно прободена в черупката. И тогава, в тишината, виждам Земята, като че ли съм на няколко хиляди километра от нея. Плувам в пространството на вселената и се виждам, че ме “представят” на едно същество, легнало странично, облегнало се на лакътя си. Подобно на древен бог, това същество излъчва мъдрост, искреност и безсмъртие. Гледа ме, изследва ме подробно отвътре. Чувствам се изцяло “анализиран” от енергиен аспект и то по начин много мълчалив и ефикасен, без излишни емоции. След тази равносметка за моята еволюция, бивам насочен към някакъв вид спирала, в която се въртя, докато бъда засмукан отново, но този път към кондензация. Чувствам се отново интегриран и пъхнат в обвивката на моето физическо тяло и усещам пак голям енергиен натиск. Над мене няма повече никаква особена система, но главата ми още бръмчи. Бях като оглушал, но ужасно щастлив, че съм осъществил миг на връзка с вселенската енергия, където се чувстваш безтегловен, освободен от разделението и изолацията, които произтичат от гравитацията и кондензацията. Но главното е, че в един миг се почувствах, с всички средства на междуизмерността на моята природа, как участвам в потоците на сътворяване и на вземане решения във вселената. През следващите дни оставам все така проникнат от тази вибрална енергия и в единение с небето, след като съм намерил отново космичната връзка с моята безсмъртна програма.” - Лоик Т.

Между другото, ако не сте се приготвили за експеримента, свързан с пътуване извън тялото, той може да ви се стори ужасяващ:

“Преживях нещо много силно: събуждайки се посред нощ, се озовах в космоса, в един невероятен поток от космична енергия. Всички мои клетки бяха пронизани от него, нещо като истински прилив. Много се изплаших, защото не се бях приготвил, и се борех, за да се върна, но не успявах, тази сила на потока беше луда побесняла! Помислих, че ще се взривя, ще изчезна... След това всичко се успокои. Трябваше ми малко време, за да се върна към нормалното си състояние, питах се как човешкото тяло може да преживее това. Още веднъж ми се случи нещо много странно. По средата на нощта, докато спях, приятелката ми се уплаши и започна да крещи, защото ме видяла легнал и в същото време прав до моето тяло, тръгнал към нея. Това преживяване се повтори по-късно с една друга приятелка.” - Дидие Т.

“Това се случи в Полинезия през 1987 година. Докато спях, усетих как някаква невероятна сила ме откъсва от моето тяло и се намерих в друг свят. Всичко беше черно. Не разбрах как бях тръгнала. Бидейки изцяло в друго измерение, чувствах и виждах тялото си, което не бе повече моето тяло от материя, а някакво тяло от енергия, и чувствах движенията на частите, които го съставят. И днес все още много ясно си представям това тяло, което е изцяло от енергия. Когато това се случи, се паникьосах и се опитах да извикам приятеля си, който спеше с мен. Виках много силно и това ме върна в моето тяло, но не можах да заспя повече. На другия ден попитах моя приятел дали ме е чул да викам, той нищо не беше чул. През деня научих, че предишната вечер няколко приятели са преживели нещо много силно на плажа и са почувствали, че преминават от един свят в друг. Именно тази вечер преживях моето раздвояване.” - Маджи С.

Тези пътувания стават причина понякога да контактуваме с поле на по-висше съзнание и да изживеем просветление.

“Един ден бях паркирал колата си в гората. Чувствах се в особено състояние и изпитвах нужда да се концентрирам. Внезапно една огромна сила ме изтръгна от физическото ми тяло, бях изпратен с огромна скорост в звезден тунел. След неизразимото спокойствие, което последва, имах чувството, че съм в центъра на вселената и съм част от едно огромно съзнание и от една огромна любов. Усетих трептенето на мириади души, с които бях в едно цяло, и всички ние действахме заедно и в синхрон. Изживявах директно сливане с Божественото. Времето и пространството не съществуваха повече. Преместването в границите на вселената ставаше мигновено. Цялото познание за вселената се изливаше в мен: отговорите пристигаха много по-бързо - дори преди да помисля за въпросите. Виждах как се подреждат законите и събитията в една логична хармония. Беше по-хубаво от всичко, което бих могъл да опиша. Връщайки се в моето тяло, видях как пада покривало върху това цялостно съзнание (в момента помислих за булото на Изида). Знаел съм, че е забранено да се запази това съзнание в живота ни на този свят. Накараха ме да го забравя, то се разтваряше в безкраен низ от епохи и от индивидуални животи. След това преживяване вече знам, че само нищожна част от нас самите е във физическото ни тяло и че ние сме нещо много повече от него.” - Франсоа С.

“Прибирах се от излет в планината, мислейки за книги, които бях прочел върху алхимията. Легнах на тревата в един уединен спокоен кът. Тогава преживях - и психически, и физически - нещо изключително: един вид просветление, което забави до крайност жизнените функции на моето тяло. Оставайки изцяло в съзнание, изведнъж навлязох в по-висше ниво, което вибрираше в мен. Тази вибрация ми помогна да открия някакво невероятно “високо напрежение”, което може да съществува дори в ежедневния ни живот, и възможността за необикновено развитие на индивидуалното съзнание, когато то е в синхрон с абсолютния Разум.” - Жан-Мишел А.

Айнщайн е забелязал, че ”най-прекрасната и най-дълбока емоция, която бихме могли да изпитаме, е усещането за мистичност. Там е зародишът на истинската наука. Всеки, комуто тази емоция е чужда, всеки, който не може да изпита възхита, нито да обезумее от екстаз, е мъртъв човек.”

Някои хора изживяват миг на настъпване на смърт, който всъщност е опитност за контакт със континуума на безсмъртието.

“Изживях една от първите си свръхестествени опитности, които ме убедиха в съществуването на висшия Разум. Това стана при катастрофа с мотор. Няколко дни бях в кома, между живота и смъртта. Загубих съзнание в мига на катастрофата. Малко след събуждането ми преживях отново катастрофата като един сън. Със сигурност в този момент имах възможността да се наблюдавам отвън, като някои детайли ми бяха даже неприятни. Проснат край тротоара, в безсъзнание, наобиколен от първите свидетели, да се виждам отгоре и да се позная - това е разтърсващо преживяване. Сега осъзнавам, че тогава някакво висше съзнание е наблюдавало тази материална обвивка, която е било физическото ми тяло.” - Алекси Р.

Индивиди, които преживяват много интензивна опитност на раздвояване или ясновидство, често попадат при психиатрите, които им поставят диагноза “халюцинации и делириум” и ги карат чрез усмирителната ризница и химиотерапията да намерят отново пътя на “реалността”. Но тези явления все по-често се изучават и се признават сред научните среди. Много книги дават описание на различните фази на явлението “на прага на смъртта”: излизане извън тялото, тунел, среща с починали същества, виждане на живота като на филм, видения с различни същности, сливане със светлината.

Тези странни опитности, преживявани на границите на континуума на безсмъртието, са сравними с преживяванията по време на озарение, за които се говори във всички древни народни традиции, в предания и легенди. От 1974 година насам, много преди да се засили интересът към случаите на прага на смъртта, психиатърът Стенли Дийн (Stanley Dean), изследвайки мистични опитности, се заинтересувал от характеристиките на това, което се нарича “свръхсъзнание и неговите проявления”, и ето накратко какво казва той:

Светлина изпълва всичко. Това е една светлина, която осветява дори самата светлина, която е извън всеки символ, извън всякакво описание на какъвто и да е език и за която Данте писа, че е способна ”да преобрази човека в Бог”.

Неудържим екстаз, който прилича не на нещо друго, а на истински свръхпсихичен оргазъм.

Интелектуално просветление, неподдаващо се на никакво описание. Като в някаква интуитивна светкавица човек разбира значението на вселената и смисъла на своята еволюция. Той се идентифицира и слива със сътворението, с безпределността, с безсмъртието и с едно глъбинно ниво отвъд всяка видимост.

Чувство на трансцендентна всепроникваща любов и на състрадание към всички живи същества.

Изчезване на страха от смъртта, който се изхлузва като стара кожа. Нарастване на силата и на умствената и физическата активност. Подмладяване.

Преоценка на материалните неща от живота; приемане високата стойност на красотата; разбиране на относителното значение на богатството и на изобилието, в сравнение със съкровищата на свръхсъзнанието.

Необикновено нарастване на интелекта и откриване на летентния гений. Това състояние може да създаде за човека възможности с такова значение, че чрез тях да се промени пътят на историята.

Чувство за мисия, която трябва да изпълни. Това проникновение е така разтърсващо, толкова дълбоко, че човек не може да го запази само за себе си и е готов да го сподели с другите хора около себе си.

Промяна на личността, която е придобила вече усет за харизма, за Божи дар и благодат. Вътрешно излъчване и външен блясък. Магнетична сила, която вдъхва и на другите хора почтеност, честност и непоколебима вяра.

Внезапно или постепенно развитие на необикновени психични способности - например ясновидство, свръхсетивно възприемане, предузнаване на събития, лечителство.”

Наистина по-голямата част от тези проявления откриваме и при хората, които са преживели някаква трансцендентна опитност, но във втората част на книгата ще видим как точно е ставало това.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница