Бог, ангели, свидетели пътешествениците в безвремието



страница6/16
Дата01.02.2017
Размер2.99 Mb.
Размер2.99 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

Тюркоазените години - 1983-1989 година

Продължихме постепенното издигане извън материалната кондензация, тръгвайки за Полинезия, за да живеем на платноходки в лагуната на Таити. Този начин на живот - на слънце и върху вода - ни позволи да “изчистим корените си” (да се освободим от съзнателните и несъзнателните си навици) и да установим разделение между фино духовното и плътно материалното. Животът в екипажи ускори нашата еволюция и хората, които преминаха всички тези етапи, се установиха на сушата, където построиха малко космично село на едно островче - в Бора Бора. След работите по настаняването ни контактът се засили и Йо Апел-Гери получи първите информации, които станаха основа на Единната Наука за Вътрешната Вселена. Нашият екип видя тогава плода на своите усилия и на постоянството си, във вид на отговори на наши съществени въпроси, и ключове, формулирани под формата на един нов език. Семената на този интересен плод заинтересуваха тогава доста прелетни птици, които долетяха от различни страни да ги потърсят, за да ги посеят и при тях... Ето така се създаде международната мрежа от личности, запознати с нашето дело, и с тях ние започнахме най-оживена кореспонденция. След това решихме да се върнем в Европа, за да изготвим международна програма за предоставяне на нашия опит и на получената информация.



Мрежа от контактьори - 1989-1994 година

След като се върнахме в Европа, организирахме с нашите кореспонденти непрекъснати стажове, на които те се срещаха и обменяха своя опит. Започнахме да подготвяме материала за обучение, структуриран в дванадесет нива, с касети и брошури, както и поредицата Единната Наука за Вътрешната Вселена, които бяха постепенно преведени и издадени и в други страни. По стечение на обстоятелствата, тъй като всеки наш приятел довеждаше друг свой приятел, ние се оказахме обект на голям международен интерес, което изискваше от нас все повече време и енергия. Решихме да прекъснем дейността, свързана със стажовете, и да концентрираме усилията си в сеансите за получаване на информация за трудовете, тъй като всеки би могъл да ги изучава и възприема със свой ритъм, без това да забавя нашия. Така можахме отново да се посветим на нашата програма. И приключението все още продължава...

Заложен като основа в работата на нашия изследователски екип, методът на Йо Апел-Гери, който има два вида образование - на учен и на посветен - може да се резюмира с една единствена дума: ОПИТ. Дума на кръстопътя на два смисъла: ...от преживяното и ...от провереното. Всеки процес на събуждане на съзнанието не може да се задоволи само с теорията, колкото и високо развита да е тя, защото този процес е следствие от множество опитности, които са изживени и лично възприети като част от самия човек. По този начин именно се набира “опит”, който е едно вътрешно съзнание, събудено от множеството преживявания. От друга страна, става дума не сляпо да се следват догми или традиции, а да се проверява всяка информация, всяка интуиция, всяка хипотеза, като се пресяват много внимателно през ситото на експериментирането, изградено на принципа опит-грешка. Екипът от изследователи е вид лаборатория, където намясто се създават многобройни ситуации, позволяващи да се проверяват чрез практиката някои информации, които в началото са само теоретични. Но една лаборатория от трети или четвърти тип не е изолирано място в света, където хора в бели престилки наблюдават опитни колби и реторти и се вглъбяват в статистиката. Това е жив пулсиращ организъм, чието развитие се вдъхновява от откривателски дух и от порива на пробуждането, благодарение на което всички ситуации, от най-обикновените до изключителните, са само повод за по-добро разбиране на самите нас, на другите хора и на вселената.

Всяко научно изследване върху съзнанието изисква междуличностен обмен в рамките на един екип, за да бъдат проверявани интуицията и възприятията на всекиго, и то в хода на едно систематично изследване и синтез. Ken Wilber описва този тип работа по следния начин: “Така истинската философия, истинската психология и истинската феноменология зависят в много голяма степен от качеството на целия колектив от тълкуватели. Една феноменологична истина, за да бъде призната като истина, трябва да бъде подложена на изследване от един колектив изпълнители, близки по дух, както един научен факт, за да бъде признат наистина за научен факт, трябва да бъде подложен на проверка в сравнение с всички останали факти.” 20

Хората, които участваха в това приключение, някои от тях в продължение на повече от двадесет години, са станали свидетели на неизброимо количество от явления, които са ги променили дълбоко. Свидетелствата, които илюстрират тази хроника, разказват за една част от тези опитности, които водят от знанието към познанието и съзнанието.

1. КОСМИЧНА ВРЪЗКА

В края на 60-те години светът се движеше с голяма скорост. Новите поколения плуваха на вълната на прогреса, за да се измъкнат от тежестите на социалните и идеологическите проблеми. От Сан-Франциско до Париж, от Мексико до Прага, младите вземаха думата чрез спонтанно творческо движение, понякога и доста яростно. На път бе да се роди един нов свят, с космични полети, с подем на транспорта, на телекомуникациите и на медиите, които малко по малко щяха да намалят разстоянията, за да се превърне Земята в планетарно село. За първи път човекът стъпи на Луната. Излизайки от земните си граници, за да овладява вселената, човекът стана космичен. Космос на гръцки означава “ред”: да станеш космичен, означава да откриеш в себе си онзи тайнствен порядък, който управлява както човека, така и Вселената, както микрокосмоса, така и макрокосмоса. Именно защото западният материализъм изглежда бе загубил ключовете към тази хармония, мнозина тръгваха да черпят от мъдростта на Изтока, където се съчетават любовта и знанието, интуицията и ума, науката и съзнанието. Те преоткриваха за себе си, че човекът е едно неделимо цяло: същевременно и тяло, и душа, и дух. На този нов свят като отговор дойде дълбоката промяна в мисленето и постепенното появяване на съвсем нови ориентири.

За да се изработят ценностите на третото хилядолетие, е необходимо да има обмен между изследователи и творци, както и места, където те да се срещат. Именно в тази насока, главно поради богатия си вътрешен опит и с подготовката си като учен едновременно по съвременни науки и по древни и традиционни цивилизации, Йо Апел-Гери реши да създаде в Париж център за обучение, обединяващ научните, творческите и матафизичните методи. През февруари 1970 година бе открит Центърът “Изо-Дзен”, място за синтез между културното наследство на Запада и интуитивния подход на Изтока. Там бяха представяни различни езотерични, философски и религиозни течения. Изучаваха се както символиката на религиите, така и алхимията, морфопсихологията и езотериката, практикуваха се медитация, йога, музика и поезия...

Най-добрите специалисти в Париж бяха поканени да говорят за духовността, традицията, езотериката или парапсихологията. Йо Апел-Гери предлагаше курсове и конференции, които имаха за тема синтеза, който самият той вече бе осъществил. Откриването на центъра се оказа финал на един етап в неговия личен път, което предава със следните думи:

“Когато се прави включване към по-висше измерение, може да се смята, че е като при високо напрежение. Трябва да си здрав, за да запазиш равновесие. Дори са нужни доста години, за да свикнеш и да слагаш ред във всичко у тебе като личност, за да можеш да се възползваш от такава ситуация. В програмата, която се разви за мене, за щастие, промяната се извърши на няколко етапа. От 12 - 13-годишна възраст започнах да правя, ръководен отвътре, особени движения и всякакъв вид упражнения, които бяха доста силови и промениха енергийната система на моето тяло. По-късно открих тези упражнения в книги за тибетска йога или за посвещенията, но аз ги бях правил съвсем сам. Веднъж ме видя майка ми и се зачуди какво ли ми се е случило. Бързо осъзнах, че трябва да бъда дискретен, защото хората около мене не биха ме разбрали. На 17-18 години прочетох книги за раздвояването и предприех конкретна едногодишна подготовка за освобождаване на духа. Една сутрин се откъснах от моето тяло, но нито умствено, нито астрално, а само чисто енергийно. Почувствах връзките, за които се говори в Библията: “Дошъл съм, за да прережа връзки.” Усетих тези връзки, които пукаха между физическото тяло и етерното тяло, и една изключителна сила действаше върху моето енергийно тяло-носител, за да предизвика това откъсване. Беше просто невероятно. Намерих се в единното поле, чудесно положение, невъобразима пълнота: съзнанието ми бе всред чиста енергия, всичко това е неописуемо, безкрайността на съзнанието и на енергията, безсмъртието, грандиозно е! Успях да разширя своя опит за излизане вън от тялото, защото бях много съзнателен и виждах ясно нещата. Направих контакт със светлината, срещнах стоте хиляди слънца, за които се говори в преданията, и имах усещането, че ако се слея с тази светлина, не ще се върна повече. Изправен пред това положение, си помислих: “Но трябва да се върна, за да ги предупредя.” Напълно съзнателно върнах моето тяло-носител, като минах през една фантастична спирала. Чувстваш, че тръгваш с бясна скорост и изведнъж се озоваваш прекомерно свит като под налягане във физическото си тяло, като в кутия с кибритени клечки, бе много странно. Това преживяване бе незабравимо и то изигра основна роля за моите по-нататъшни решения. Зная вече какво се случва след смъртта на физическото тяло и гледам на живота вече по съвсем нов начин.”

Когато върнал тялото си - носител, и навлязъл в материалния континуум, в реалния свят, възприеман чрез петте сетива на физическото тяло, той не бил вече същият човек. Разбрал колко ограничено е будното съзнание в сравнение с пробуденото съзнание, което се слива с целостта в незабавното и непосредствено възприемане на вселената. Този опит щеше да има последици върху цялото му бъдещо дело, посветено да пробудата у другите хора на резонанса с безсмъртното съзнание, който сам бе преживял като експеримент. Да се даде на един човек възможността да достигне до знания и до опитности, които пробуждат и разширяват неговото съзнание, това е всъщност да му се дадат ключове за неговото освобождение.

Книгите, разказващи за случаи на границата със смъртта, самите откровения за прага на смъртта след някаква тежка катастрофа, при кома или клинична смърт ни запознаваха с описания на раздвояване и на светлинното сливане. Но в културния контекст на 50-те години да се говори за подобно преживяване означаваше да се изложиш на недоверието на другите или на опасността да бъдеш изследван от психиатър. Действително по онова време много хора все още смесваха спиритизма с духовността, парапсихологията имаше един лошо намирисващ и долнокачествен вкус, а пък йога бе изцяло определена като цирково упражнение, а медитацията - като сладостно мечтаене. Затова именно Йо Апел-Гери запазил дискретност за своите преживявания и ги споделял само с най-близките си приятели.

Едва през 1982 година той описа по романизован начин, в един анимационен филм, Пътешествие в безвремието, и то благодарение на таланта на художника Sergio Macedo. Впрочем Kenneth Ring, американски професор по психология, ключова личност при изследванията върху случаите “на прага на смъртта” и един от най-добрите автори по тази тема, предложил на своите студенти да прочетат Пътешествие в безвремието, за да ги запознае с проблема.

Йо Апел-Гери се заел да се подготви системно, за да свърже научното знание и духовното познание. Ставало необходимо да се изгради мост между тези два метода, които, като си поделят земята и небето, срязват човека на две: от една страна е тялото, а от другата - духът. Йо Апел-Гери използва своята аналитична сила, изучавайки психология и точни науки в Парижкия унверситет. Но изучавайки и практикувайки традиционните науки алхимия, кабала и нумерология, той работел и върху символните и аналогични съответствия. Между другото той изучавал и гностичното учение на един масонски учител, който го посветил в тайните на езотериката. В същото време той развивал своите свръхсетивни способности, които постепенно го довели до контакта с други измерения.

Творческото вдъхновение му се струва като най-съществена проява на разширяването на съзнанието. Това вдъхновение се изразява чрез известен брой художествени дейности, сред които са поезията, пеенето, рисуването и най-вече музиката. Осигурявайки му финансова независимост, наследството от баща му създало за него възможността да се посвети на своето научно образование и по-късно да предприеме дейност в света, запазвайки пълната свобода на своя избор. Всички негови години на подготовка са запазили неизменен ритъм: учение и придобиване на опит, подготовка за посвещение и пътувания, за да се стигне до откриването на този Център, където той започна да предава своите знания и своя опит.

“Центърът за беседи и конференции беше отворен към цялото традиционно, религиозно и научно знание и допринасяше за синтезното опознаване на идеите от целия свят. Динамичността на този парижки център беше огромна искра, можеща да запали всички видове размисли и прилагането им на практика. Той беше и място за срещи, защото в началото на 70-те години съвсем малко места предлагаха такъв глобален поглед към нещата.” - Ален дьо Б.

По време на различните видове дейности, при излетите, вечер след срещите някои хора се срещаха все по-често и по-често. Те образуваха едно динамично ядро, състоящо се от доста по-млади хора в сравнение със средната възраст на участниците в беседите и конференциите, и това ядро се открои постепенно върху общо спиритуалистичната атмосфера, доста скована, която цареше по онова време в столицата... Йо Апел-Гери се стремеше да въведе повече хора в такъв вид работа за промяна и за овладяване на себе си. Затова именно той трябваше да се бори срещу известното модно увлечение, което искаше да ни накара да мислим, че халюциногенните вещества са средство за постигане разширение на съзнанието. Йо Апел-Гери създаде възможност за много хора да разберат кои са другите начини, по-естествени и безопасни, за да се стигне до промяна на съзнанието.

Ето програмата на “Действено Слънчево Посвещение”, такава, каквато е била обявена в един документ от 1970 година: “Подреждане на рационалното съзнание, основаващо се върху възприятията на петте сетива, чрез обучение, целящо не натрупване на специфични детайли, а търсене на общи канали за връзка между различните дисциплини. Чрез обединение на познанията на едно по-висше ниво, да преоткрием присъствието на Единния Принцип, който е основата на всяко материално проявление.”

Що се отнася до целта на дейностите, тя бе дефинирана както следва: “Да пробуждаме и да контролираме по-извисени духовни начини за възприемане, позволяващи да се отваря съзнанието за вибрационни полета на вселената, които обикновено остават непознати, но които интерферират непрекъснато в човешкия живот. Да постигнем по този начин постепенно усвояване на реда, съществуващ извън човека, чрез интегриране на знанията. За да преоткрием в себе си вътрешното Слово, което единствено позволява да се действа според космичния ритъм, настроен на диапазона на Единството и Единението.”

В тези няколко думи бе синтезирана цялата програма, която 17 години по-късно щеше да доведе до получаването на Единната Наука. Пробудата на съзнанието, както я разбира Йо Апел-Гери, е процес на непрекъснато посвещение, при който става възможно да се открива - зад привидно обърканото движение от фактите - действието на невидимите закони и принципи. Ролята на един духовен водач е не да преподава знание, а да пробуди отделния човек за едно трепетно вдъхновение, където истината “тече от самия извор”.

Това познаване на законите на вселенската хармония не е изключително притежание на никоя религия или традиция, нито пък на някаква специална догма. Ученията, които произхождат от всички традиции, използват често едни и същи средства, за да стигнат до един и същи резултат. Става дума главно за пречистващи практики, като вегетарианство, гладуване според точни предписания, управление на тялото чрез йога, свещен танц или бойни изкуства, трансформация на сексуалната енергия, овладяване и управление на енергията чрез регулиране на чакрите, възприемане на основата от символи и знаци, които действат скрито зад проявленията, техники за концентрация, за визуализиране и разширяване на съзнанието. В дейностите на Центъра всеки сеанс беше различен, защото всеки космичен миг е уникален и носи в себе си специфично знание.

“Това, което се предлагаше, бе начин на посвещение, изцяло интегриран в живота. Малко по малко биваха обхванати всички етажи или пластове на човешкото същество. Това бе посвещение чрез пробуда на съзнанието, на поетичната и емоционалната чувствителност и на душевната емоция, чрез нов начин на разумно отношение между хората, чрез овладяване на нисшите гравитационни сили. Това беше същевременно реално осъществяване, заедно с други хора, на онази цялост и общност, която аз толкова много търсех, като на първо място беше постоянното импровизиране, което довежда до премахване на условностите.” - Жан-Себастиян М.

Йо Апел-Гери желаеше преди всичко да сподели своя опит. Въпреки че никога не е имал намерение да създава група, той изигра ролята на катализатор при сформирането на екипа Пътешественици в безвремието. Всяко пътешествие, всяко научно изследване, всяко опасно групово изкачване изисква присъствието на един водач, който да показва пътя, защото самият той има опит. Неговият пример подтиква останалите да се опитват да надскочат себе си и да търсят само дълбоко в себе си онези средства, които ще им позволят да се изкачват все по-високо и да отиват все по-далече.

Ето няколко свидетелства, които описват начина, по който са се откривали Пътешествениците в безвремието. През 1972 година Жан-Себастиян Мар бил начинаещ служител в дирекцията на една банка. С диплом по философия, подготвен практически като психоаналитик, страстен привърженик на алхимията и езотериката, той се стремял непрекъснато към синтеза на рационалното и ирационалното.

“Обстоятелствата около моята среща с Йо Апел-Гери са любопитни. Прочетох в едно списание интервю с него за дейността на центъра му в Париж. И това само събуди най-обикновен интерес у мене, нищо повече. Но няколко дни по-късно, препрочитайки интервюто една вечер, изведнъж почувствах, че непременно трябва да се срещна с него, което не беше никак лесно, тъй като посоченият адрес не беше пълен. При срещата ни открих един човек, чието излъчване, оригиналност и разбирателство с всички ми харесаха много, но особеното е, че аз имах непрекъснато някакво усещане извън времето, че “вече” сме се виждали... някога, много отдавна.”

Дидие Тибодо беше тогава декоратор. Много интуитивен, още на 10-годишна възраст имал предсказващи сънища, които се оказали, че са абсолютно точни и в най-малките детайли. Цялата му младост преминала в атмосфера на духовно търсене и неговата среща с Пътешествениците в безвремието станала като съвсем логичен завършек на вътрешната работа, извършена от него преди това.

“През 1972 година търсех някакъв курс по йога. Купих списание Astres и прегледах всички обяви. Не намерих нищо, затворих списанието, след това имах много силното усещане, че трябва да го отворя отново. Тогава попаднах на малка обява, която даваше адрес и телефонен номер, който набрах. Поканиха ме да присъствам на една среща. След нея останах за малко да говоря с хора от центъра. Имах усещането, че се виждам отново с хора, които вече познавах. Отдавна се чувствах постоянно много самотен в света, в който живеех, защото често носех на моите приятели информация, която получавах вътрешно в себе си, но това изобщо не ги впечатляваше. За тях моята оригиналност беше част от приятелството ни. Така че за мене тази среща бе огромно откритие, защото си дадох сметка, че има и други хора, които също като мен бяха пристрастени към това вътрешно търсене.”

През 1972 година нашата изследователска дейност имаше за цел да установи какви са оперативните условия за едно истинско извисяване на съзнанието. Тъкмо по този начин в Центъра се породи едно много интензивно течение за включване, а именно: сеансите по йога, по медитация или бойни изкуства обикновено се развиваха към ситуации за мощен пренос на енергия чрез мантри, чрез разположение на хората по определен ред, чрез получаване на послания. Създаваше се нещо като надличностен главен мозък, който можеше да влиза във връзка с енергийни полета на съзнанието, чийто интензитет би могъл да претовари един отделен човек. Но ако непрекъснато се правят опити за преминаване отвъд обикновените граници на съзнанието, трябва да се разбере смисълът им, за да се избягва попадане в клопката на едно отприщено въображение.

В следобеда на Петдесетница, 1972 година, се отвори една врата за едно измерение, непознато дотогава. Този ден Еуженио Сирагуза, италиански контактьор, изнасяше лекция върху НЛО и извънземните. Роден в Сицилия, той имал на 33-тия си рожден ден своя първи контакт с един диск в живачно бял цвят, който пратил лъч към него. От този ден нататък той чувал как му говори един вътрешен глас. В три книги, публикувани и на френски език, е предадена цялата поредица негови контакти.21

“По това време темата НЛО беше изцяло извън всички наши занимания. Бяхме чули, че Сирагуза изнася някаква беседа в Париж, в някакъв апартамент. Тъй като бяхме много, поканихме го да изнесе своята беседа в Центъра. Той дойде да прожектира диапозитивите си и да говори за своя контакт. Това беше откритие за много хора. През цялата вечер се създаде едно странно сцепление. Към десет часа вечерта отидохме да вечеряме в един китайски ресторант и след това се върнахме в Центъра. Йо Апел-Гери ни извика: “Елате, имам нещо да ви кажа.” Слязохме в залата за медитации. Беше почти полунощ, но започна една необикновена операция между измеренията, която продължи чак до 7 часа сутринта. Бяхме четиринадесет души и почти преживяхме отново слизането на боговете на Земята. Всеки изпълняваше космична роля и посланията се спускаха непрекъснато. Силата на енергията и измерението на съзнанието бяха такива, че аз трябваше да направя истински скок извън моето рационално съзнание в духовното съзнание, за да мога да следвам тази операция.” - Жан-Себастиян М.

По този начин открихме реалността НЛО, към която малко по малко се прибщихме. След срещата с Еуженио Сирагуза се отприщиха операции и видове дейност, които завършваха постепенно с все по-силен и по-силен контакт, основан на съобразяването, връзката и комуникацията с висшите полета на съзнанието-енергия. Не боговете трябва да се съобразяват с човека, а по-скоро човекът е длъжен да влезе в съответствие с вътрешния ред на Вселената.

Казано е: “Помогни си сам, и небето ще ти помогне”. Ако човешкото същество поеме инициативата да се съобразява с космичния ред, то бива действително подпомагано от висшите измерения, които изграждат позитивно поле на влияние в неговия живот. Именно това съобразяване и привеждане в съответствие е в центъра на делото, извършено от Пътешествениците в безвремието, и постепенно то обхвана всички страни на техния живот.

Първото наблюдение на космичен кораб се състоя през декември 1972 година, след една операция на земно-космично свързване. Земята наистина е пресичана от телурични потоци, които е възможно да се реактивират. Долмените, хоризонталните камъни и менхирите (побитите камъни), биха имали за Земята същата роля, както иглите за акупунктура, поставени върху енергийните меридиани на човешкото тяло. В историята множество места са били определени и белязани по този начин, най-вече от друидите, за да се улеснява връзката между земните течения и космичните енергии. По-голяма част от катедралите са били построени точно на такива места.

“Бяхмe в центъра на Франция, на едно място, където земните енергии са много силни. Направихме така, че да потече отново един извор, прокопахме и малки вади, за да може водата да тече навсякъде в имението, където бяхме. Един ден открихме на брега на реката парче камък, доста голямо, приличащо на счупена маса. Йо Апел-Гери се включи и ни каза, че много отдавна в тази земя е имало долмен, който е бил счупен и неговите парчета били разпилени по време на Революцията. Търсейки да намери на този терен другото парче от счупения камък, той се отправи, включен вътрешно с други измерения, към овчарника, който беше сравнително далеч от мястото, къдете бяхме намерили камъка. Този разрушен овчарник бе почти залепен странично към един хълм. Той отиде до овчарника и ни каза, че другото парче от камъка е било заровено там. Това място бе потвърдено също чрез една телепатична рисунка, направена същия ден. Вечерта той получи информация, че в 18 часа ще има контакт откъм юг. Всички мислехме, че става дума за духовен контакт. На другия ден, след като копахме, за да открием частта от камъка, намерихме го точно на посоченото място, два метра под пръст и парчета от мазилка. Събирайки двете части, ние бяхме много изненадани, че те си паснаха много добре, както на ширина, така и на дебелина, защото плочата не беше плоска, а с много форми. Ансамбълът представляваше един шестоъгълник, който ни накара да се сетим за Франция. Нашият екип започна да възстановява долмена. Когато свършихме, обиколихме го и започнахме да го реактивираме чрез работа за земно-космична дейност. Почувствахме голямо единство между нас и потоците енергия, които започнаха да се движат. Една приятелка от Азия се качи на долмена, за да изпита колко е здрав. Тогава ние видяхме едно светлинно кълбо да се движи към нас. Мина точно над долмена, след това изчезна в небето, оставяйки в нас много силно впечатление за вътрешно свързване. Сетихме се за съобщението от сутринта, потвърди се този първи опит за среща с кораб. Беше 18 часът и корабът дойде наистина от юг.” - Дидие Т.

Тази първа връзка между присъствие на енергия-съзнание, получено телепатично, и светлинната проява бе последвана от много други. Мнозина измежду нас вече получаваха духовни послания, резониращи в нас като далечно ехо от някакво много високо ниво. Паралелно с нашата работа по пречистването и извисяването ни измеренията на висше съзнание ни предаваха все по-точни и по-точни информации за нашата еволюция и за космичната ни роля.

Съобразно отделните личности, тези информации се появяваха под формата на интуиция, предричане, вдъхновение, езици, кодове или телепатични рисунки, които ние се научавахме постепенно да разбираме и разгадаваме. Повече от хиляда телепатични рисунки бяха получени между 1972 и 1975 година. Хора, които никога преди това не бяха рисували, започнаха да правят необикновени рисунки, съдържащи геометрични фигури, числа, космични имена, символи, лица на невидими духовни същества, странни знаци. Някои рисунки, направени при контакт от няколко души, живеещи на повече от 500 км един от друг, си приличаха до чертица и до милиметър.

Дидие разказва за началото на приемане на кодовете, които ни позволиха да засилим отношенията си с висшите светове.

“Една сутрин в началото на 1973 година Йо Апел-Гери започна да говори на някакъв нов непознат език. Той ни обясни, че току-що е преживял вътрешна мутация. Тръгнахме по-късно с кола и по пътя той започна да употребява странни фрази, прекъсвани от цифри. Корабите ни следваха и ни даваха информация. Колкото повече навлизахме в мъглата, толкова по-често те ни предупреждаваха за това, което щеше да се случи. Движехме се по път, който не познавахме, и те ни казваха: ”Червена кола идва срещу вас” - и червената кола идваше. “Трябва да изчакате на железопътния прелез при следващия завой” - и ние действително чакахме... И много други такива неща ни се случиха по-късно. Беше много напрегнато да живеем така, защото се озовахме в някакъв нов поток на общуване и на енергия.”

Очевидно всичко това ни насочваше към въпроса за начина, по който всичко това се преживява на човешко ниво. Отговор на Йо Апел-Гери:

“Сигурно съм преминал през множество промени, мутации, в моя живот и съм доволен, че съм запазил едно горе-долу нормално равновесие, защото преживях необикновени неща. Например една сутрин се събудих, говорейки нов език - с кодове и много точни информации. В момента, когато това ти се случи, можеш да си помислиш, че Бог се проявява чрез тебе, защото живееш в някакво съвсем необикновено странно измерение. Хората, които не могат да контролират този тип процеси, често биват вкарвани в лудница. В началото всичко това е изключително трудно, защото обкръжението ти изобщо не се променя, докато ти си подложен на някаква малко по-особена вътрешна трансформация. Ако имаш добро душевно и физическо равновесие и ако притежаваш малко по-добра култура на ума, ще успееш да организираш своята програма за контакт така, че да си останеш естествено свързан с близките си. Доста голяма вероятност има такива мутационни промени да се случат на много хора, и то най-вече в сегашната епоха, когато това става естествена необходимост. Но трябва все пак да се опитваме добре да разбираме законите, по които тези явления протичат, за да избегнем изпадането в състояния на “умопомрачение” поради това, че образованието, което се дава на хората на тази планета, не ги подготвя за мига, в който те ще трябва да стигнат сами до някое свое трансцендентно измерение.”

Ние бяхме много тясно свързани с тези невидими измерения, с които работехме без прекъсване, и то дотолкова, че в един момент трябваше да изберем - дали да продължаваме да напредваме в нашия затворен кръг и да извършим мутацията си до края, чак до преминаването в друг континуум, или да отворим вратите към нас, за да подготвим и други хора за изживяването на такива контакти. Взехме решение с болшинство да се възобнови дейността на Центъра в началото на есента на 1973 година...

Съобразно своята квалификация няколко души осигуриха подготовката на “новите” чрез дейности по йога, спонтанни движения, шото-кай и др. Често в учението на Йо Апел-Гери идваше едно послание: ”Не можем истински да се развиваме, ако не помогнем да напреднат хората, които идват след нас в еволюционния процес, свързващ всички същества във вселената.” Помагайки на нашия ближен да тръгне по пътя на извисяването, ние мобилизираме всички наши вътрешни сили и възможности и по този начин ще имаме достъп до нова информация, която ще ни позволява да се развиваме още по-бързо.

Около четиридесет души прекарахме лятото на 1974 година в Севените, югоизточната част на Централния масив. Тази ваканция, както и следващите, бе случай да изживеем множество операции на контакт в състояние на някакво постоянно обновяващо се вълшебство.

През лятото на 1974 година много долмени бяха изправени и реактивирани. Всеки път трябваше да почистваме местността около долмена, а след това да го изчистим енергийно.

“Бяхме десетина души, пътувахме направо през полето с кола и спяхме в хамбари. Реактивирахме долмените и поставяхме там по един малък тюркоазен кристал. По време на тези операции телепатично получихме много точни информации за произхода на някои от тези долмени. Открихме по-късно, в едно научно изследване, че през 19 век при всички разкопки на долмени във Франция били намерени малки тюркоазени камъни.” - Венсан С.

След това лято, когато беше изпробвана мощта на динамиката на групата, материални потребности ни върнаха в Париж. Използвахме това връщане, за да организираме редовно информационни вечери, без никаква реклама, само чрез приятелско предаване “от уста на ухо”. Дойдоха много хора и някои участваха в различни сеанси, ръководени от отговорниците в центъра.

През лятото на 1975 година отново се събрахме в Севените и контактите се усилиха. Имахме потвърждение, че за всекиго от нас пречистването и подготовката са абсолютно задължителни, ако желае да остане съзнателен и уравновесен по време на контактите. Ако висшите измерения не се сближават с нас, това е само защото ние не владеем в достатъчна степен собствените си инстинктивни реакции. Когато се издигаме към по-висше съзнание, става така, че или нашата нисша основна гравитационна сила се повдига също - в стремежа си да присъства постоянно в нас - или тя е прекалено много кристално втвърдена, че ни държи дълбоко закотвени. Затова именно по време на някои операции отделни индивиди, разтегнати прекомерно между духовния си порив и гравитационното си закотвяне, се раздвояваха или изпадаха в безсъзнание. Ето някои разкази, от които разбираме, че всеки човек възприема по различен начин една и съща операция.

“Йо Апел-Гери започна една операция, назовавайки кодове. Бяхме доста хора и постепенно почувствахме много силно енергийно поле. Някои припаднаха. Ние ги поддържахме, но след това и тези, които им помагаха, също припаднаха. Беше смешно да се види как хората падат един след друг. За щастие на земята имаше пясък. Забавихме операцията и даже трябваше да я преустановим, за да проверим отново цялата ситуация, свързана с приближаването на космичните кораби. Тъй като не бяха достатъчно добре подготвени, много хора не успяваха да контролират своето нисше гравитационно поле. Тази ситуция ни накара да направим изводи и да осъзнаем необходимостта от по-добра подготовка и от по-стриктен подбор на хората, преди те да бъдат включени за участие в такава операция.” - Дидие Т.

“Образуваме кръг в гаража. Енергията се усилва. Усещам как през мене преминава сноп много силна бяла светлина. Идва ми на ум мисълта, че тялото ми може да бъде отведено. Това е като начало на левитация с усещането, че си в абсолютно блаженство. Но експериментът е прекалено натоварващ за някои - и те припадат. Прегрупираме се, за да ги поддържаме, но се налага да прекратим операцията.” - Жанин С.

Трябва да се подчертае, че в една и съща ситуация всеки човек реагира различно, в зависимост от своята индивидуалност, и дори изживява вътрешно различен аспект от протичащата операция. Затова само след съпоставянето на всичко, което всеки от нас е видял или усетил, е възможно да видим мястото и смисъла на онова, което се е случило. Ето два индивидуални разказа, които говорят по своему и дават две различни гледни точки за един забележителен експеримент:

“Току-що бяхме направили един тотем като скулптура в двора, пред къщата, и Йо Апел-Гери ни извика за контактна сбирка. Подреди ни във вид за работа, започна да ни въвежда в условията на контакт и формулира някакви кодове. Зад мен едно момиче припадна. Помогнах й да се вдигне и се обръщах от време на време, за да я наблюдавам по време на операцията. И тогава, както се бях обърнал, почувствах някакво присъствие, вдигнах глава и видях над едно дърво голяма светлинна фигура, с размери няколко метра. Беше ясно очертан светлинен кораб, неиздаващ никакъв звук, движен отвътре като че ли от някаква диастолично-систолична пулсация. Той се променяше намясто. Тъй като по-голяма част от хората бяха със затворени очи, погледнах Йо Апел-Гери, който беше концентриран, и му направих знак за това появяване толкова близо до нас. Той ни каза да запазим вътрешния си контрол и да не отваряме очи. Корабът беше все там, настоях, като направих знак, че е наистина много близо. Той повтори категорично да не отваряме очи. И аз също затворих очите си.” - Дидие Т.

“Тази вечер бяхме около 80 души навън. Един от моите приятели току-що бе довършил скулптурата на някакъв тотем, който поставихме в средата на двора. Нагласявахме го вертикално, когато Йо Апел-Гери ни каза да затворим очи, защото е получил информация, че някакъв апарат има съвсем наблизо, че енергийното поле ще бъде много силно и че трябва да го почувстваме вътрешно. Но внезапно нещо зад мен привлече вниманието ми и не можах да издържа да не обърна глава. Видях прекрасна светлина, която се движеше точно над дърветата. Не можех да затворя очи. Беше доста силна и много мека светлина, като удължена пулсираща сфера. Имах усещането, че е много близо, но в действителност трябва да е била много високо. От това разстояние я виждах като плоска сфера с ширина около тридесет сантиметра. Тя прекоси небето точно над нас и изчезна зад насрещния хълм. Йо Апел-Гери беше в процес на кодиране през цялото време на нейното приближаване и запазваше вътрешния контакт, съобразно полученото съобщение. Не съжалявам, че погледнах, както още двама-трима души, които също си отвориха очите, защото получих доказателство за реалността на явлението.” - Дейн В.

Една вечер се бяхме събрали около огъня върху голяма скала и преживяхме нещо, за което мнозина си спомнят още.

“Малко хора бяхме на брега на реката и една особена атмосфера се установи в кръга ни. Отначало стана тихо, след това Йо Апел-Гери получи едно съобщение, съставено от думи и цифрови кодове. Изведнъж той вдигна ръка нагоре и каза: ”Ще се появи кораб!” В тази посока веднага видяхме светла точка да проблясва в небето. Няколко секунди след това той каза: ”Ще се появи още един кораб”! От друго място, където той посочи, се запали друга точка и направи много бяла светеща следа. И трети път той посочи с пръст на трето място, и пак една светла точка бавно пресече небето. Бяхме двадесетина души и видяхме всичко това.” - Оливие Б.

Преживявания от този тип произвеждаха дълбока коренна промяна в присъстващите там хора. Всички онези, които не са присъствали на такива случаи, могат да проявят към нашите разкази два вида реакции: учудване или недоверие. Ако лично не бяхме присъствали на тези срещи, също щяхме да бъдем раздвоени между двете чувства. И ако тези достоверни разкази могат да предизвикат някакво смущение у читателя, представете си реакциите на всички тези, които наистина преживяха тези приключения!

През лятото на 1976 година трябваше да се научим постепенно да поддържаме нашите контакти всред цяла тълпа от хора, които правят най-различни други неща, и това понякога даваше изненадващи резултати.

“Бяхме са кратко време в Сан-Тропе и на плажа се запознахме с един тридесетгодишен мъж. Бяхме се настанили в един къмпинг и го поканихме там. Той дойде вечерта с една чудна спортна кола. Вече се беше стъмнило и ние започнахме да му обясняваме нашите опити за контакт с космичните кораби. По време на разговора Йо Апел-Гери го попита дали вярва в съществуването на НЛО. “Разбира се, че не!” - отговори този здраво стъпил на земята чиновник. В това време един от нас посочи небето и извика: ”Гледайте нагоре, един кораб!” Една светла, доста голяма, блестяща като звезда точка току-що се беше запалила над нас. Тя се измести бавно в мига, в който се загледахме в нея, след това направи цяла серия зигзагообразни движения и изчезна така бързо, както се беше появила. Това появяване накара и този човек да ни повярва.” - Венсан С.

От 1977 година нашата група започна да работи на три нива: езотерично, мезотерично и екзотерично. В традициите за посвещение езотеричното ниво, съответстващо на полето на принципите, е нивото на устното предаване на знания, предназначено единствено за посветените. Мезотеричното ниво, нивото на диалога между посветен и ученик, използва един символен език, строго ограничен и специфичен за ученията в стила на Хермес Трисмегист. На екзотерично ниво във вид на образи и картини, притчи, митове или догми се дават знания за обучение на много повече хора. В нашата организация езотеричното ниво се поддържаше от едно ядро от хора, които живееха заедно и поддържаха връзката с по-висшите измерения. Мезотеричното ниво беше нивото на посредник за приемане и подготовка на хората, които се интересуваха от нашата дейност. Екзотеричното ниво включваше проявите сред обществото (книги, спектакли и т.н.). Така например Жан-Мари Шиф, който участваше тогава в нашата дейност, публикува книгата си Вътрешното пространство, в която една глава е посветена на нашата изследователска дейност.

Много работехме с аудиовизуален материал и електроника: синтезатори на звук и образ, започнаха да се появяват и лазерните устройства. Нашите изследвания в тази област станаха причина през 1977 година да се срещнем с екипа на Кристална машина, който изнасяше спектакли, където електронната музика на Тим Блейк, бивш пианист на Гонг, бе представена сценично сред светлинен декор, направен от лазерни прожектори, с огромни диапозитиви и специални ефекти.

Заедно организирахме в Палас, тогава все още театър, един футуристичен спектакъл, който послужи като основа за една истинска операция между измеренията. Ето как Бернар Домален, станал по-късно стилист и моден дизайнер, си спомня за този спектакъл от третия вид:

“Живеех заедно с приятели, с които се познавахме от гимназията. През февруари 1977 година един от тях ми разказа за спектакъл, който видял предишния ден в Палас. Той ми описа един завладяващ спектакъл с електронна музика, лазер, летящи чинии... съвсем нов коктейл за времето! Отидохме заедно още същата вечер. За мен това бе абсолютна изненада, защото не бях свикнал с подобна “фантастична“ атмосфера. Даже излязох от залата преди края на първата част, като се питах какво правя там. Отговорът дойде в антракта, когато разговарях с участниците и организаторите на спектакъла. Открих, че извън тази научна фантастика съществува и нещо друго и изглежда то именно отговаряше на онова, което търсех. Влязох да гледам втората част вече с други очи. Свързването на лазерите и димните ефекти рисува странни пейзажи и ни пренася в един свръхреален или сюрреалистичен свят, където музиката има космично звучене. По дължина на залата, сред публиката, дългокоси мъже в златни комбинезони вдигаха заедно в определени моменти електрически факли, в горната част на които имаше многостенни кристали. Всичко това завърши по впечатляващо грандиозен начин с отлитането на летяща чиния, кацнала на сцената. След тази незабравима вечер присъствам често на всички следващи действия от един голям жив спектакъл.”

В началото на 1978 година широката публика бе запозната с явлението НЛО и експериментите за контакт чрез филма на Стивън Спилбърг Срещи от третия вид. Този филм добре обяснява трудностите, с които се сблъскват всички онези хора, с които установяват контакт други разумни същества. Създавайки положителна нагласа, която противодействаше на всички ужасяващи истории за извънземни, този филм, без никакво съмнение, беше част от някаква обширна програма, за да може човечеството да осъзнае, че съществуват и други измерения.

През лятото на 1978 година поехме на юг и по пътя посетихме Католическия център Тайзе и тибетското общество в замъка Плеж. Често присъствувахме на церемонии и при едните, и при другите, за да разберем по-добре това, което, извън разликите, обединява тези два метода за постигане на едни и същи духовни цели. Винаги ни беше интересно да разговаряме с групи или личности, които искрено се бяха посветили на някакво изследване. Така по време на нашите поклонничества срещнахме множество движения и хора с различни вероизповедания. Независимо дали се занимава с духовност, с творчество или с уфология, всеки носи в себе си лъч на творчески дух, с който е интересно да се общува и да се обмени опит. Този вид срещи предпазват човека от затваряне и ограничаване - да се вторачава само в собствения си пъп, което може да доведе до изключване на всякакъв друг начин на живот и на мислене.

След като пристигнахме в Севените, организирахме специален екип, чиято задача за първи път бе да синтезира получените в продължение на стотици операции данни. Дадените устно информации бяха преработени в писмен вид от самите автори. Така събрахме натрупваните в продължение на осем години знания и ги структурирахме в три големи раздела: абсолют, човек и вселена. Усилието за синтез и класификация на всички данни ни позволи да схванем целостта и единството на учението.

Есента на 1978 година бе белязана с това, което се нарича колективно самоубийство на сектата Джим Джоунс в Гвиана, но това бе друго нещо в действителност. По онова време, подклаждана от истерия в медиите, някаква масова психоза обзе обществото и проправи пътя на лов за вещици срещу всичко, което малко или повече приличаше на организирана група и можеше да послужи за изкупителна жертва. Във времето на масмедиите набелязаните жертви не се хвърлят на лъвовете, те се предлагат като храна за общественото мнение на арената на медиите. Оригиналността ни стана причина и ние да бъдем възприети като една от многобройните мишени. Това избухване на нетолерантност ни накара да осъзнаем внезапно, че ние сме едно малцинство, оформено на базата на ценности, начин на мислене и стил на живот, които бяха “различни”, но които ние искахме да защитим твърдо, без фанатизъм.

Чак след осем години, през 1986 година, една статия на Ев Сиваджиян, излязла в списанието Гран репортаж разкри данни, съдържащи се в два официални документа. Първият е доклад, внесен на 20 януари 1980 година в Камарата на придставителите от Джо Холзинджър, помощник на сенатора Риян, убит в нощта на драмата, заедно с четиримата придружаващи го, по време на неговото разследване в Джоунстаун, още в самото начало на събитията там. Вторият е жалбата на петте деца на този сенатор срещу правителството на САЩ. Тези два документа доказват, че обществото на Джим Джоунс е послужило като място за провеждане на научни изследвания върху умствения контрол, прилагани в армията. Обясненията, които следват, дават една учудваща гледна точка върху тази странна афера:

Според жалбата, подадена от децата на сенатора Лео Риян, която избухна в САЩ като бомба, ролята на ЦРУ в Джоунстаун била двойна. Този юридически документ показва, че не само агентите на ЦРУ са били проникнали сред живеещите в Храма на Народа, но че един от тях е бил дясната ръка на Джим Джоунс. Освен това документът разкрива, че тайните служби използват тези нещастници като “бели мишки”, насилствено подлагани на противозаконни опити за умствен контрол, провеждани в рамките на програмата ”М-К УЛТРА”, която съдържа между другото: изкуствено предизвикване на определен вид поведение, т.е. манипулиране, промиване на мозъци, експериментиране на халюциногенни наркотици (значителни количества от тях бяха открити в Джоунстаун след драмата). (...) Днес се знае, че са минали цели 36 часа след събитието на 18 ноември и допускането до мястото на трагедията на журналисти от световни вестници: 36 часа, през които хеликоптерите са кръжели непрекъснато над гората, (...) прибавяйки около 500-600 тела в повече към тези от лагера, които не са били преброени, защото са били смесени с другите. Знае се също, че голяма част от тях не са били отровени по време на пиене по собствено желание или насила от дяволските котлета, а са били “инжектирани” със спринцовки в рамото или в ръката (на 700 тела има такъв белег), че това било извършено при насочени срещу хората цеви на оръжие и че много от тях били убити с куршуми. Самият Джим Джоунс не бил предвидил да умре. В Гранада го чакала, между другото, доста голяма банкова сметка. Било решено, че той също се е самоубил, но никой не потърси с помощта на парафин белези по неговото тяло. Никой няма да подаде жалба за това. И кой ли все още се осмелява да говори за колективното самоубийство в Гвиана?” 22

Извеждането на преден план на колективното самоубийство бе само маска, за да се скрие едно истинско “масово убийство”, извършено, за да се запази в тайна - като “строго секретен” - един недопустим в морално отношение експеримент. Лесно било да се използува “един луд и опасен гуру”, вестниците разпространявали информацията, която им била давана, без да се погрижат изобщо да проверят каква е истината на фактите.

Програмата “М-К УЛТРА”, за която говори авторът на тази статия, е била въведена от ЦРУ, за да се експериментират нелегално методите за промиване на мозъци, подобни на методи, използвани от комунистите в Корейската война или при процесите в Москва. В забележителната си документална книга “Разследване по манипулирането на съзнаниетоGordon Thomas говори за сигурни и безспорни случаи на експерименти, извършвани върху хора като “бели мишки” по абсолютно насилствен начин. Например доктор Cameron, от клиниката в Монреал, предписва лечение, което няма нищо общо със симптомите и заболяванията, поради които пациентите са били приети за болнично лечение: електрошок, ЛСД и други наркотици, манипулиране на съзнанието, сетивна изолация, изкуствен сън и други. Даже американското правителство изплати 750 000 долара обезщетение на деветима канадци, които са били дълбоко увредени от това лечение. В края на Втората световна война именно този лекар е един от експертите на съда в Нюрнберг (по-късно става президент на Световната организация по психиатрия!). Той предложил тогава “на всички млади немци да се правят електрошокове, за да може да се изтръгне из корен нацизмът от главите им”. Психиатричните методи са направили “чудеса” във всички тоталитарни държави. Доктор William Sargan, баща на “промиването на мозъци”, заяви през 1953 година: ”Ако бяха съществували съвременните методи за лечение, Лойола и Свети Франциск Асизки са щели да продължат военната си кариера. Може би, доста преди това, Иисус Христос щял просто да се върне към занаята си - дърводелец.” 23

Твърде далече сме от контактите с други измерения - може би точно това си казва читателят... Но съвсем не е така! Ние сме дори в центъра на проблема. Ако си задавате въпроса, защо другите измерения не контактуват с човеците по официален начин, отговорът е: именно защото по-голямата част от тях продължават да имат примитивни реакции спрямо всичко, което не познават. Те са неспособни да овладяват страха си и стават агресивни. Достатъчно е да видим само по какъв начин много неидентифицирани летящи обекти са били преследвани от военни самолети, за да разберем, че човечеството не е достигнало все още нивото на съзнание, което би му позволило да има хармоничен контакт с напредналите цивилизации във вселената.


2. МИКРООБЩЕСТВО

Еволюцията на една човешка група прилича на еволюцията на индивида. Ако проследим аналогията между индивида и човешката група - която представлява свръхиндивидуална личност - установяваме, че първият цикъл от раждането до детството е белязан понякога от един инстиктивен изблик и от известна форма на инфантилзъм, при което не се вижда нищо друго, освен своят собствен живот. След това е вторият цикъл, времето на юношеството, когато индивидуалността се утвърждава и започва да противопоставя своята субективност, своя ентусиазъм и своето творчество на хората около себе си. Именно този втори цикъл, в който ние навлизахме, ни даде възможност да развием диалога с нашето окръжение.

Тъй като погледът им се простира извън видимото, много творци участват в търсенията на Йо Апел-Гери: музиканти, танцьори, актьори, писатели, графици и др. Сред тях са и няколко художници на анимационни филми и за тях той специално написа сценарии, в които се чувстваше космичен полъх и едно космично измерение, и това беше в ярко противоречие с останалите художествени произведения на епохата - ориентирани предимно към секс и насилие. Така се появиха Тюро, Последният рицар на Времето, рисуван от Фил Розилио, Пътешествие в безвремието, рисуван от Серджо Маседо, Мисията на Йоган, рисуван от Марк Бати, и накрая Едена, рисуван от Жан Жиро -Мьобиус.

Танцьорка и хореографка, Надин Вуилемен от октомври 1978 година е търсела подходящо място в Париж, за да създаде студио за танц, което да бъде едновременно отворено и за другите изкуства:

“В разговори с музиканти, художници и артисти от нашия екип се разбра, че едно място за синтез на различните творчески прояви ще бъде добре дошло, за да се работи заедно в областта на творчеството. Прегрупирахме се, за да конкретизираме по-бързо този общ проект, като всеки участваше с идеи, време или парични средства, в зависимост от възможностите си. Освен насоката изкуство, това място позволяваше да се организират беседи и конференции, за да се предава един нов възглед за бъдещето, плод на нашия неколкогодишен опит.”

На това място ставаха множесто срещи, повече или по-малко формални, по повод на някой празник или конференция, с архитекти футуристи, стилисти, художнци на анимационн филми, певци, танцьори и автори, които идваха да споделят с другите към какво са насочени техните търсения и какъв опит вече са придобили. Именно в тази среда бяха замислени и реализирани много спектакли, които в сремежа за синтез съчетаваха танца, театъра, електронната музика, панорамните прожекции на диапозитиви, лазера и др.

Докато Бъдещото Пространство представляваше единият полюс за вдъхновение и творческо пресътворяване в Париж, един нов общ експеримент се осъществяваше в средата на Франция. Сред спокойствието и тишината на село някои от нас набираха сили и размишляваха срещу всички атаки по това време срещу тези, които се опитваха да се изтръгнат от условностите на живота и на ограниченото мислене. Стремяхме се да разберем истинския смисъл, т.е. окултния, на всички тези агресивни реакции. Нашите различни преживявания ни бяха научили, че извън действието на привидните или външни форми се тъче една друга действителност, която има смисъл да бъде усетена и възприета. От съществено значение е да се разберат механизмите, които са задействани, за да се попречи на отделния човек, да се издигне над определена граница и да влезе в контакт с други измерения. Тези реакции всъщност се получават поради откъсването на човека от единното поле, свързващо по принцип открай времената съзидателния дух, видимите и невидимите създания и съзиданието. Това откъсване е станало поради спад в нивото на някои йерархии, наблюдаващи еволюцията на човечеството. Фактът, че във всички учения, свързани с народните традиции и предания, се появява разказът за това падение, последвано от откъсване, което в християнската религия се отъждествява с падението на Луцифер и с изгонването на Адам и Ева от Рая, бе повод да подтикне мнозина от нас към обективен размисъл.

През 1979 година започнахме крайно вълнуващия прочит на Космогонията на Урантия (Урантия е едно от имената на нашата планета). Тази удивителна книга, получена и предадена от една група американски медиуми през 30-те години, описва как е организирана вселената и как действат различните йерархии, които работят за нейната еволюция. Ние проучихме съответствията в терминология между информациите, които получавахме ние, и информациите, предедени в тази книга. Така “вътрешен номератор“ съответства на “медиан” в Космогонията , “единен преносител” - на “превключвател” и т.н.

Тази книга запознава читателя с множеството видими и невидими измерения, които участват във вселенската хармония. Понякога тя проектира човешката логика върху процесите между измеренията, които не могат да бъдат възприети чрез обикновеното съзнание, но в детайли предава “бунта” на йерархиите, които са в основата на откъсването на Земята. ”Невъзможно е да се разберат проблемите, свързани с живота на човека върху Урантия, без да се получат познания за някои велики епохи от миналото, по-точно за обстоятелствата и последиците от планетарния бунт. Въпреки че това въстание не е имало сериозни последици за напредъка в органичната еволюция, той значително е променил протичането на социалната еволюция и на духовното развитие. Явно това прекомерно физическо и материалистично развитие на планетата е някакъв резултат от силното въздействие на това опустошително бедствие.”24

Последиците от това откъсване Йо Апел-Гери обяснява по следния начин:

“Доколкото човешкото същество е външно проявление на вътрешните действия, той има само едно непълно разбиране и само една частична роля в рамките на тленната структурна реалност на тази вселена. По-голямата част от хората прекарват много голяма част от своя живот в това външно проявление, без да осъзнават своята вътрешна вселена, която ги свързва с единното. Техните проблеми за утвърждаване в материалното ниво са само тленни и временни елементи от една безсмъртна и неизбежна система, която се разгъва по всякакъв начин и в която всеки участва с по-голяма или по-малка степен на съзнание. За всичко това, поради своите индивидуални различия, отделните същества възприемат и разбират частично истината. Това, което става в действителност, може да бъде разбрано само ако успеем да се включим към тази система на съзнание и на енергия.”

В нашия екип, организиран най-вече за осъществяване на връзката земя-небе, всеки има специфична роля в управлението на енергията, в хармония с ролята на другите. Някои индивиди поддържат по-специално духовната връзка с висшите съзнания; други, които имат добра умствена структура, правят синтеза, адаптират и предават информациите; трети осигуряват сцеплението на групата чрез своя колективистичен дух; някои поддържат виталността, движението и отношението с околната среда, други наблюдават основната материалната организация, която крепи и поддържа общността. Всеки има своя роля и свое място в този свръхличностен (групов) организъм, в зависимост от своята еволюция, от своите наклонности и от своята компетентност.

В процеса на оформянето на тези роли няколко души през 1979 година решиха да излязат от класическата схема на взаимоотношения, за да интензифицират своя духовен живот. Те създадоха едно енергийно поле, свързано с вътрешния ред на вселената, възстановявайки по този начин някои монашески традиции, при които човекът се посвещава в служение на Бога. За да резонираш с единното, трябва да подчиниш всички части от себе си на вътрешната вертикална ос, за да няма разпръскване и загуба на енергия навън. През всички епохи хора са тръгвали по този път - да преоткрият концентрацията и спокойствието, без които е немислим вътрешният живот.

Разбира се, както припомня американецът католик Marvin Bordelon25 , общественото мнение произнася много най-различни присъди върху едни и същи практики, в зависимост от това, дали те са или не са резултат от вече създадени институции. Безбрачието, например, се приема добре, когато става въпрос за монасите, но предизвиква недомлъвки и смут всред някаква малка група хора. По същата логика диетата се превръща в лишаване от храна, медитацията - в контрол над мисленето, а откъсването и дистанцирането от света, както се практикува от обикновените монаси, в обществото се счита за сектантство...

В началото на 1981 година, отчитайки ядрения риск, който ставаше все по-определен и явен, ние се информирахме за различните средства за защита и за възможните реакции при различни видове сценарии. Научихме азбуката на Я.Б.Х. (Ядреното, Бактериологичното и Химическото оръжие) и няколко екипа подготвиха семинар “Оцеляване”. През пролетта всеки от екипите представи резултатите от своите изследвания в специализирани ателиета с практическа насоченост - носене на антирадиационни облекла, използуване на Гайгер-Мюлеров брояч, природна медицина, изграждане на скривалище и т.н. Извън актуалността на проблема, това, което ни интересуваше в духа за оцеляване, е, че той именно ни помага да влезем отново в контакт с онзи инстинкт, който преминава през всички интелектуални и социални отношения с единствената цел да преоткрие посоката и смисъла на най-същественото. Започнахме да поддържаме връзка с наши кореспонденти, които ни информираха за изследвания, съвсем близки до нашите, които се провеждат в техните страни. Имахме впечатлението, че почти навсякъде по планетата хората повишават сетивността си и се пробуждат за едно по-глобално възприемане на света. Все повече усещахме необходимост да се измъкнем извън териториалните и интелектуални граници на Франция.

През април 1982 година излезе анимационният филм за “синтезната фантастика” Пътешествие в безвремието. Създаден от обединяването на междуизмерното вдъхновение на Йо Апел-Гери и от силата на художествено-графическата дарба на Мачедо, този съвършено специфичен албум в областта на филмовата анимация получи много сърдечен прием сред публиката, беше преиздаден и преведен на много езици. Имаше причина да се избере именно този начин на изразяване, тъй като картините и образите могат да предават послание, което да изрази - чрез двете измерения в осемдесет сцени - онова приключение на съзнанието през различни измерения, което Йо Апел-Гери е изживявал в продължение на цели четиридесет години. Тази творба илюстрираше една част от нашата програма, в момент, когато щяхме да навлезем в нов цикъл. Действително през лятото решихме да напуснем Европа. През юли получихме информация, че поради причини, свързани с измеренията, трябва да отпътуваме.

Но как да осъществим тази мечта, когато живеем във Франция, и то само с толкова средства, колкото са всекидневните ни нужди? Ставаше дума да се намерят финансови средства, за да се реализира проектът. За да си осигурим пари за билети, вместо да отидем на почивка заедно, както предишните години, работихме през отпуските си за 1982 година и си позволихме почивка само един уикенд. Тези два дни се събрахме, за да проучим как ще можем да организираме пътуването на хората, които искаха да заминат. Налагаше се отпътуванията ни от страната да се проточат няколко години.

Да напуснеш сладката защита на шестоъгълната ни утроба, за да направиш един скок от 20 000 километра към неизвестното, това изисква готовност и решителност - двете единствени неща, които са в състояние да изтръгнат някои дълбоки корени, свързани с миналото. Да приготвиш и закопчаеш куфарите си е преди всичко въпрос на вътрешно отношение - начин да се самоограничиш, да уточниш своята вътрешна идентичност, т.е. да разбереш точно какво си ти, и да преразгледаш из основи всички свои навици. Това упражнение с цел посвещение изисква да направиш синтез на целия си досегашен опит, за да се проектираш в бъдещето. Все пак някои от нас останаха във Франция поради липса на финансови средства или по семейни причини.

Като направление бе избрана Полинезия, защото тя предизвикваше екзотична мечта, която бе в резонанс с нашите вътрешни видения и беше свързана с потъналия континент Мю, люлка на всички цивилизации. Да успееш в живота си - това означава да отидеш чак до края на мечтите си. Един от нашите блянове бе да живеем в слънчевия климат на някой тропически остров и да основем там космично селище, което да бъде предпочитано място за контакт с други измерения. Впрочем на някои от страниците на Пътуване в безвремието футуристичните куполи бяха нарисувани под кокосови палми... Пречувствие?
3. ТЮРКОАЗЕНИТЕ ГОДИНИ

През септември 1982 година четири души отидоха на “разузнаване” в Полинезия, за да проверят дали условията за живот са такива, каквито предполагахме. Можество пощенски картички ентусиазираха и окуражиха още петнадесетина приятели да отидат в началото на декември. Местното население не се забави да забележи тази странна група “попа-а” (бели) и скоро ни нарече Е.Т., произнесено “ити”, като правеше сравнение с филма на Спилбърг, излязъл наскоро. Малко по малко захвърлихме старите си европейски опаковки, така да се каже на цивилизацията, и се приспособихме към ритъма на по-естествения живот. Но трябваше да се преборим с една особено меко и сладко въздействие на тропика - опасността на островите - което прилича на постепенно разтваряне на индивидулността в някаква мека сладка нега. Най-напред главната ни работа бе да пререработим наново телепатичното ни включване при новите енергийни условия, много по-различни от експериментираното дотук. Скоро забелязахме, че не сме сами на края на света...

“Една нощ се събудих, чувствайки силно желание да изляза. Седнах на стъпалата на караваната и се загледах внимателно в планините насреща. Изведнъж видях вляво от мене нещо светло, което пристигаше на ниска височина. Размерите му бяха впечатляващи и то изглеждаше по вид и големина като кораб-майка. Излъчваше опална светлина, но неговите големи кръгли илюминатори на общия фон изглеждаха малко по-осветени. То се появяваше и изчезваше зад планините и очаквах да се придвижи над морето, за да го видя по-цялостно. Но то изчезна зад планината. Това изживяване бе разтърсващо за мен и бях като парализиран. Бих искал да предупредя другите, но от началото до края на явлението времето мина много бързо. Трябваше ми известно време, за да дойда на себе си, но после почувствах голямо вътрешно спокойствие.” - Дидие Т.

Много бързо ни се изясни, че бяхме дошли в Полинезия да търсим резонанс с цивилизацията на Мю. Читателите, които се интересуват от този потънал континент, могат да прочетат двата тома на Луи Клод Венсан, чието заглавие е Загубеният рай на Мю. В своя увод авторът казва: ”Едемската градина е била не в Азия, а на един континент, който преди дванадесет хиляди и петстотин години е потънал в Тихия океан - Мю.”26 Идеята за изчезнал южен континет идва от много далечна епоха. Марко Поло споменал за него още в ХIII век. Марсел Брион отбелязва, че съществува предположение за съществуването, в много дълечна епоха, на огромен континент, означен върху старите карти с името Непозната южна земя, където живеела високо цивилизована раса, и той изчезнал в океанските бездни, като останали над водната повърхност върховете на неговите най-високи планини, превърнали се в острови - Таити, Хавай, Великденски острови, единствени оцелели след този огромен катаклизъм.

Единствено съществуването на една вселенска цивилизация, майка на всички останали цивилизации, може да обясни безбройните съвпадения и общи елементи, които могат да се открият във всички местни традиции и предания. Тази цивилизация - в много отношения по-висша от нашата - е била вероятно люлката на едно човечество, което се е разпръснало по целия свят и по-точно в Шумер, Египет, Гърция, Тибет и Южна Америка. Там откриваме символи, учения и митове, имащи единен произход от Мю. Народът “Мао-хи”, към който принадлежат полинезийците, е наследил много ценности от Мю. Мана, което е силата на духа, било в центъра на техните обичаи и на древните им традиции. Техните психични способности били много развити и някои от тях могли да предвиждат няколко дни предварително, с изключителна точност, пристигането например на пирога или кораб на острова, който обитават.

За да привикнем към тази нова за нас околна среда, предпочетохме да живеем на вода. Тъй като нямахме средства да закупим и поддържаме кораба на нашите мечти, се задоволихме с пладноходки. Морски съд, носен спокойно от вълните, платноходката ни позволи да се доближим до някои фини измерения. А корабното ни ежедневие ни помогна да се овладяваме и да изпълняваме изискванията за живот в екипаж, точно така, както е при космичните кораби.

На 31 декември 1985 година решихме да направим празник на корабите.

“За посрещането на Новата година всяка платноходка изстреля по две многоцветни ракети - фойерверки, които се отразяваха във водното огледало на лагуната. Фееричен спектакъл! След това се озовахме в по-широко пространство - приближилите се плътно една към друга три платноходки - за да можем да потанцуваме. Йо Апел-Гери ни каза, усмихвайки се: ”Толкова е красиво, че не бих се учудил, ако се появят!” Всички танцувахме, когато забелязах, на хоризонта на юг, една светла точка, която се местеше. В началото помислих, че е самолет, но светлината се изместваше много бавно. Предупредих танцуващите и видяхме тази светла точка да се приближава към нас все по-бавно и по-бавно. Пристигайки точно над нас, тя се спря горе високо и ние имахме достатъчно време, за да потърсим биноклите - да я погледаме. Тогава точката изчезна внезапно от мястото си. Бяхме трийсетина души и всички я видяхме. Празникът беше истински, защото всички присъстваха. Новата година започна наистина добре.” - Аниес Р.

Очевидно е, че тази наша малка флотилия не можеше да остане незабелязана на един остров, където радиото тип “кокос” позволява всекиму да прибавя своите собствени фантазии към мълвата. Та как една група “попа-а” (бели хора), която живее на пладноходки, па поддържа и контакти с други измерения, да не стане идеалната тема за постоянни разговори?!

В желанието си да продължим заедно нашите изследвания продължавахме да търсим онзи начин на живот, който да бъде най-подходящ за тази цел. През 1986 година, след лятната ваканция, преразглеждахме подробно всички възможни решения и по цели часове обсъждахме планове и проекти, като преценявахме преимуществата и недостатъците им. Ставаше дума да вземем под наем или да купим някакво място в планината, някакъв хотел, някакъв навес или хангар, островче... или даже да напуснем Полинезия. Усилията на нашето творческо мислене щяха да дадат плод по най-неочакван начин още през 1986 година, тъй като двама приятели “случайно” узнаха за продажбата на търг на една местност на едно островче...

Бора Бора е на 250 км от Таити. Островчета от натрупвания на корали - “моту”, обграждащи вулканичните острови, разположени по краищата на лагуната. Намерихме идеалния декор, за да преживеем експеримента на космически Робинзоновци, за което толкова мечтаехме...

Този етап стана нов кръстопът в нашето развитие. Най-напред една малка група отиде да инсталира първите палатки. Кораловите острови “моту” рядко привличат полинезийци, тъй като, според тях, по всички тези места живеят “тупапа-у” (призраци). Така че, преди да започнем да работим на физическо поле, трябваше да си подготвим място в невидимите полета... Що се отнася до видимия свят, там всичко беше влажно, все вода! Да, в Полинезия няма сезони като в Европа, там има един дъждовен период - от декември до февруари. Затова в локви трябваше да поставим основите на първите наши постройки.

“Пристигането на “моту” (кораловия остров) бе изключителен миг, едно завъртяване по спиралата, което ни даде възможност да проникнем в съвсем нова вселена. След първите сбирки за координиране на работата тръгнахме около дванадесет души, като всеки един бе вече поел своята задача в точно определен сектор - строителство, ръководене, осигуряване на храна и вода, транспорт и т.н. Направихме бързо опознаване на терена, като трябваше да проникваме през гъста растителност като в тропическа джунгла, а чудесния хармоничен напев на вълните ни водеше към плажа. Вълните на Тихия океан, след като са преминали хиляди километри, завършват своя път тука в небесна дъга и пяна. Сред този вълшебен спектакъл се погмуркахме в естествените басейни с пясъчно дъно. Решихме да разположим първия си лагер на някоя поляна сред гората от “айто” (железни дървета). И трябваше да се запознаем с обитателите-царе на кораловия остров, комарите, очаровани от пристигането на бяло население с такава мека и сладка плът... След като разчистихме растителността, оформи се една малка поляна между четири кокосови палми - тя именно бе избрана като място за строеж на пирамида, която щеше да е първото място за нашите събирания.” - Бернар Д.

През 1987 година постепенно започнаха да пристигат и други наши приятели, за да живеят с нас, и всеки сам избираше мястото, което му харасва, за да се настани. Най-сетне можехме да изживеем детската си мечта: да имаш колиба на пустинен остров. Според възможностите и знанията си, се подпомагахме взаимно в строежа на къщи с всякакви форми.

“В това село от “щрумпф” (нем. - чорапи), всеки “дом“ е по образа на човека, който живее в него. Колибата на щрумпф-художника прилича на замък от анимационен филм. Щрумпф-техникът има план на купола си, изчислен до милиметри. Щрумпф-копировачът прави точно като някого от другите, а щрумпф-каскадьорът окачва своя модул на дебела верига. Щрумпф-здравенячката си прави сама гигантска топка-многостен, щрумпф-буржоазката наблюдава отстрани как други правят за нея луксозно бунгало, а пък щрумпф-маниачката прекарва времето си в събиране на наградите, паднали от кокосовите палми...” - Оливие Б.

След работа вечер се събирахме в пирамидата, където цареше истинска радост. Като екипаж след дълго плаване, вкусвахме тези ценни мигове, които създават богатството на живота. Смях избухваше сред разговорите - като някакъв знак за единомислие - и се превръщаше в ноти на кристална музика, когато Йо Апел-Гери импровизираше някоя мелодия на синтезатора, преди да започне истинското ни събрание под звездите. Променяики околната си среда, самите ние се променяхме. В тази изключителна обстановка животът ни беше чист и прост, в контакт с природата, всяка дейност се извършваше в хармония с пейзажа и с всички, които участваха в това приключение. Пространството, багрите, тишината ни подтикваха да развиваме вътрешния си слух. Сутрин си разказвахме сънища и много често възприемахме присъствия в природата.

Пирамидата се оказа много малка, за да побира всички, които живееха вече на това “моту”, затова решихме да построим голям купол. Жан-Мари, нашият приятел, който познава добре геодезията и строителството, пристигна тъкмо навреме и ни помогна да направим проекта. За няколко дни и няколко нощи - защото е по-приятно да се работи под звездите, вместо под тропическото слънце - издигнахме една доста внушителна конструкция с диаметър 20 метра и височина 6 метра. Тази футуристична конструкция в това тъй необикновено, но и тъй свързано с древността място направи чудесна връзка между най-древната история и бъдните цивилизации.

Върху това “моту”, изцяло пустинно, в средата на Тихия океан, организирахме всички наши професионални дейности, дори можехме да следим новините по телевизията. Не искахме да се откъсваме от света, но това дадено ни като дар място ни позволи да се концентрираме върху нашите изследвания.

Макар че нашето първо призвание не е лечението, общността ни, изградена върху цялостна програма, позволи на някои измежду нас да възвърнат своето равновесие и да разцъфтят, живеейки в обстановка на взаимно доверие и близост, която им беше липсвала. Немалко по-чувствителни хора не успяват да намерят онова поле на човешки взаимоотношения, в което да може добре и естествено да се развива тяхната душевност. Затова именно, като се опитват да избягат от света, те попадат в клопката на наркотиците, които са твърде отрицателен отговор на техните вътрешни въпроси.

“От момента на пристигането ми през 1988 година в Бора Бора ме обзе приказно чувство на свобода и спокойствие. Слънцето, тюркоазената лагуна и танцът на палмите в ритъма на топлия вятър ме изпълниха с радост. Живеех преди това в Азия и бях започнала да пуша трева много млада. След няколко години пропадане бях стигнала до твърдите наркотици и до дегенерация, която е последица от тях. Един приятел ми обясни, че това, което търся в наркотиците, е вътре в мен. Той имал също тези проблеми, точно като мен, но променил живота си, беше успял да смени своето мислене на янки с Духа, с истинска духовност... Бях на 20 години. Бях се загубила в мрака, а той живееше на един мечтан остров. Бях смутена от неговия успех и в мен се появи една нова надежда. Трябваше да изградя живота си по новому! Родителите ми бяха готови да ми помогнат. Години наред ги мъчеше моята наркомания и те много искаха да се спася. Заминах за Полинезия и там открих радостта от чистия живот, в среда от приятели, които за мене са истински хора и отлични творци. Не само че бързо се освободих от миналото си на зомбирана, но намерих и моя идеал: единение на хора в името на един по-добър свят. Днес, благодарение на равновесието и приятелството на всички тях, съм излекувана и спокойна, както телесно, така и умствено. Проткрих също един морален смисъл, възвърнаха се силите и волята ми и благодарение на това вече съм независима и самостоятелна.” - Александра П.

Тъй като изминаха няколко години, откакто бяхме напуснали Европа, някои от нас отиваха за по няколко седмици при своите семейства. Други приемаха родителите си през ваканцията на това екзотично място. Някои родители успяха също да обогатят своя живот с вътрешни стойности, които им липсваха и които техните деца бяха вече преоткрили.

“Най-напред бях разтревожена, когато синът ми ми каза, че участва в някаква изследователска група. Исках да разбера защо и как е започнало движението. Бях слушала и чела толкова глупости върху неформалните движения, картезианското ми мислене ме накара да присъствам на една изложба, организирана на село през 1982 година. Видях хубави творчески постижения, но недостатъчно разбирах духа на този екип. Когато се установиха в Полинезия, подозирах “програмирано бягство” и освен това исках да видя... и да се опитам да разбера. В тези райски за туристите острови, където поживях с тях през 1988 година, открих хора с чисто тяло и дух, работещи много, като запазваха свежест и дълбока чистота на душата. Тези хора, тръгнали по пътя на промяната, ме отвориха духовно и разбрах, че аз, по-въэрастната, няма на какво да ги науча, те наистина ме бяха изпреварили. Като ги виждах да живеят в постоянно единение с небето и земята, изведнъж почувствах празнотата на моето съществуване и установих, че съм живяла, без да живея. Тяхното безкористие ме накара да преосмисля начина си на живот, тяхната вяра ме накара да си задам въпроси и разбрах каква огромна духовна работа ми предстои да извърша. Дано времето им позволи да се осъществят напълно и нашият материализъм да не сатне пречка за тяхнот извисяване.” - Гения К.

След първите работи по настаняването дойде време да се възползваме от тази околна среда с изключителна красота. Между нас се създаваха взаимоотношения на хармония и обмен, благодарение на предпочитания ритъм на живот - работа, къпане, празници и операции за контакт. Дните, които изживяхме на кораловия остров, бяха белязани с единение и чудна магийна обстановка.

“Магията на място като това е в тайнствената хармония между светлината, водата, пясъка, палмите и хората. Далечни спомени за загубен рай изплуват от тази магия, която предава цяла вечност в еднин щрих. Ясен и концентриран ред се вписва във всеки жест и вдъхновява всяка идея. Мозъкът, уморен от абстрактната борба, която води срещу света, се отваря за контакт с едно друго измерение. Като многоточие сред теглата и тежестта на света - този остров е като брилянт, чист и естествен, нищо не може да го затъмни. И този остров има само едно име: детство.” - Оливие Б.

Вътрешният покой ни позволяваше да осъществим някои видове дейност, за да засилим контакта със съществата, които бдят над нас. По този начин кораловият ни остров се превърна в един енергиен кораб, на който се реализираха многобройни контакти.

“През 1989 година на Бора Бора ми се случи нещо необикновено. Нощта беше много ясна, седяхме върху белите камъни между океана и кокосовите палми. Йо Апел-Гери говореше с нумерологични кодове. По едно време поиска да отидем след него покрай водата, без да се обръщаме. Бях последна в редицата, бях се концентрирала върху вътрешната операция, която извършвахме. Изведнъж чух в главата си: ”Обърни се!” Обърнах се и видях на един или два километра зад нас, върху огромен пуст плаж, чудесния балет на светлинни топки, които имаха големина на топки за тенис, всяка със своя светлинен шлейф. Те сякаш излизаха от кокосовите палми и се насочваха към океана с едно бързо вълнисто движение на различна височина, от 3 до 10 метра над земята. Това беше изключително, но то не ми изглеждаше никак очудващо.” - Мона Б.

“Една нощ се събудих към 2-3 часа сутринта и първото нещо, което видях, беше малко НЛО, нарисувано върху една книга до моето легло. Много ясна мисъл се появи в главата ми. Следваше точно съобщение: ”Трябва да станеш и да отидеш в центъра на кораловия остров.” Бяхме изчистили голям кръг като писта за приземяване. Не вярвах много. Но съобщението става по-точно: Трябва да отида там. За първи път ми се случва такова нещо. Но умът ми ми казва, че започвам да бълнувам, та се опитвам да заспя отново. Но съобщението е все по-ясно и категорично: “Трябва да отидеш там!” Тъй като и без това не можех повече да спя, а и кръгът не беше далече, реших да тръгна, тъй като това не ме ангажираше с нищо. Прекосих площта, осветена от луната, и пристигнах на мястото, където добре се виждаше голямата скала на Бора Бора, която се открояваше в нощта. Интуитивно застанах точно в средата на кръга. Едва стъпих на двата си крака, и един голям светлинен кораб се появи между скалата и мен. В този миг разбрах, че този космичен кораб е тук за някаква среща и че съм предупреден за нея. Бях чувал да се говори за това, но никога не го бях преживявал. Въпреки приказния аспект на тази среща, огромен страх запълзя в мен, защото корабът изведнъж започна да се приближава. Неудържим страх ме накара да изляза от центъра на кръга. Вярвам, че това е попречило на предстоящата среща. Дошъл на около стотина метра, корабът спря, което малко ме успокои. Няколко секунди той се стабилизира и тръгна, като почти веднага се дематериализира. В момента бях много впечатлен от това преживяване, но то беше изключително полезно за мен. Трябваше да оправя някои неща в живота си и това бе знак от небето, който ми каза: ”Ти не си сам, има едно малко око, което вижда всичко, което ти се случва.” Това е моят опит с пряка телепатия, единственият, който ми се е случило да имам.” - Франсоа В.

“Беше през юни 1987 година в Бора Бора. Вечерта Йо Апел-Гери беше уточнил, че един кораб ще слезе, като отговор на операцията, която ние провеждахме. Гледах, както винаги, внимателно звездното небе от моя овален прозорец, преди да заспя. Изведнъж видях как един огромен синьо-тюркоазен кораб-майка, силно осветен, пресече диагонално острова Бора Бора, с посока към океана. Прелиташе сравнително тихо над острова и отзад имаше един вид опашка на комета или пламък от бяла светлина, чиито златисти части обгръщаха синята закръглена вътрешност и се изтегляха много назад. Когато корабът мина над кораловия остров, стори ми се, че той е опасно ниско, и светлината, която бликаше отзад, освети силно върховете на палмите. Те придобиха сребрист оттенък, като при пълна луна. Тази вечер нямаше луна, само няколко звезди блестяха около тази синьо наситена тюркоазена пура, която слезе към океана и излезе от моето полезрение. Палмите отново станаха тъмни силуети и всичко угасна, но не можах да заспя, преди да нарисувам всичко, което видях.” - Надин В.

“Нощта вече е паднала. Часът е 19 и аз медитирам на плажа с лице към океана. След известно време чувствам някаква изключително фина линия, която ме тегли нагоре, към висшите измерения. Това е толкова необикновено, че неусетно отварям очи. Виждам тогава, много близо, една голяма оранжева топка, идваща от запад, която бавно се движи и спира точно над мен.” - Жанин С.

Много са автентичните разкази, потвърждаващи засилването на контакта с други измерения. Йо Апел-Гери получаваше все по-точни и по-точни информации. Така бе положено началото на онази връзка през измеренията, която създаде няколкото хиляди страници от Единната Наука за Вътрешната Вселена, която започва така: Вътрешните кодове на човешкото тяло са готови за среща със синтезната му човешка същност, но има определени причини, поради които това не става. Почти постоянно човекът остава на външно трасе спрямо своя вътрешен контур на единно номериране и пилее значителна част от своите синтезни елементи за изключително външни действия. Енергийният ампераж (и волтаж) на неговото тяло - т.е. енергийното състояние на неговото тяло - е разсеян в операции, които нямат вътрешна знакова връзка (подписи) с други измерения на синтез. При определени условия на съществуване кодовата форма на човека е много по-приспособима към биологичното му тяло. Нисшите гравитационни елементи се нуждаят винаги от пренос, затова именно хората най-често се насочват към тежки зони, за да се опитат да реализират пренос на своите нисши силови системи. Но нисшата гравитационна материя е винаги пряко зависима от вътрешната знакова връзка (подписа), което означава, че съвсем не е достатъчно (нито пък необходимо) да се стигне до самото място или ниво, където съществуват и се проявяват тези нисши сили. Трябва да можеш да създадеш и упражняваш - точно в тези зони - такива структури на контрол, които ще създадат естествените условия за трансформирането и преноса на тези сили.”27

От март 1988 година на малки групи започнахме да слушаме касетите на тези предавания. Трябваше да се концентрираме, за да може нашето будно съзнание от своето обикновено ниво да направи скок към нивото за телепатична връзка. Трябваше наистина да схващаме особения език на тези послания и съобщения, за да ги разберем вътрешно чрез резонанс. При такова слушане беше невъзможно всичко да се възприеме наведнъж. От време на време спирахме, за да правим помежду си сравнение на всичко, което бяхме разбрали или усетили. Чрез тези формулировки всички ние успявахме постепенно да имаме достъп до едно по-висше съзнание и се учехме да пътешестваме по нишките на основата на вътрешната вселена.

По време на своите свързвания Йо Апел-Гери получаваше огромно количество информация по метод, основан на вибрациите и телепатията. Той правеше постоянно превод, за да адаптира този непонятен езика към триизмерния и земен план на нашата инкарнация. Ето какво ни каза той тогава за информацията, която получаваше:

“Изненадващо и удивително е, че я получавах в продължение на няколко години и тя отговаряше открай докрай на една единна логика в десетките касети, които послужиха като основен материал на хиляди страници. Така именно може да се открива непрестанно потвърждение на всичко онова, което е било казано на някоя страница съвсем в началото, т.е. преди хиладя или две хиляди страници, без аз да е трябвало да прелиствам за сравнение това начало, за да разбера дали нещата съвпадат, или не. За мене това е чудесно и много важно, защото сам минах отначало докрай този процес и това доказва, че наистина съществува измерение на висш разум, което е единно и е в основата на всички тези информации. (...) Всъщност тези предавания са външното представяне на една вътрешна телепатична истина. Това, което трябва да се формулира с човешка терминология, е казаното в информацията, но хората, които ще я чуят или прочетат, почти няма да разберат онова, което е било изречено. Те ще възприемат някаква форма. Истината е, че това, което е било казано, е външно излагане на една друга истина. Изреченото слово придружава едно друго слово - предавано по чисто вътрешен и телепатичен начин. Не се заблуждавайте в тези формулировки: те са направени, защото действително са истината, но имат смисъл само за онези хора, които са стигнали по свой вътрешен път до това, което е предадено. Тази информация бе предадена на определено енергийно ниво. И разбирането на предаденото, сиреч разчитането на този почерк не може да стане нито чрез рационалното мислене, нито чрез диалектическото постепенно обелване на горните листа, за да се стигне до сърцевината. Единствено от мига, в който читателят ще е навлязъл сам в потока на синтезното единство, неговия собствен знак ще го информира вътрешно за истинността и полезността на подобен вид информация. Една много мъничка и фина частица от вас може да стигне до този възглед и знае, че той е верен. Но проходът, през който се достига до този възглед, е изключително тесен. Така че, за да можеш да навлезеш по-надълбоко в тая вътрешност на вселената, минавайки през този тесен проход, трябва да се смалиш и да се втечниш, сиреч да станеш смирен и скромен, съвсем дребничък, като развиеш в себе си мекота и нежност, двете необходими свойства на флуидното или течното състояние. Ако си много надут поради горделивост или пък прекалено втвърден поради егоизъм, занитен или закотвен здраво чрез някакъв корен, който не успяваш да изтръгнеш и преместиш, не ще бъде възможно за тебе да преминеш през този стеснен проход.”

Йо Апел-Гери ни предаваше една специална програма на дванадесет нива или степени, предназначена за всички, които желаят да имат някакви жалони и ориентири в своя еволюционен път. Под влияние на неговото вдъхновение ние работехме на малки групи, за да синтезираме получената информация и нашите собствени експерименти и придобита опитност. Изградена върху базата на познаването и прилагането на вселенските закони, тази програма представя условията за развитие на човешката личност по пътя на живия и вътрешно изживяван контакт. Тя предвижа дванадесет нива - всяко едно от тях е съставна част от еволюиращото човешко същество. Всеки елемент от живота си трябва да преразглеждаме и преоценяваме непрекъснато, за да изградим една постоянна здрава връзка между силовия си корен, който трябва да бъде освободен от земната гравитация, и духовния лъч, който ни свързва с нашето безсмъртно съзнание. Тук предлагаме няколко теми, изучавани в тези дванадесет степени на Пътешествието в безвремието, които са подредени по оста на вертикалния пренос.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница