Бог, ангели, свидетели пътешествениците в безвремието



страница8/16
Дата01.02.2017
Размер2.99 Mb.
Размер2.99 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   16

Трета част

ПЛАНЕТАРНАТА ПРОМЯНА

Възпитавай този, който знае, че не знае,



събуждай този, който не знае, че знае,

избягвай този, който не знае, че не знае,

върви след този, който знае, че знае”

Китайска пословица


Ако разказът за контактите и експериментите, разгледани в първите две части, могат да задоволят любопитството на читателя, той също би могъл да се запита с какво това приключение го засяга. Хората, за които прочетохте дотук, не са герои от научната фантастика, а мъже и жени, които, прониквайки в една друга реалност, са успели да построят мост за връзка между света на триизмерното пространство и другите измерения на вселената. Наистина всяко човешко същество може да се събуди за по-извисеното съзнание и все повече и повече индивидът лично ще следва своя път, за да открие истинския смисъл на своя живот. Ето така се създава новият интерес към опитите, явленията и обученията, които отначало са били привилегия само на няколко посветени. Сега забелязваме, че в целия свят хиляди индивиди преживяват експерименти, които ги свързват с други светове (в случаи на прага на смъртта, пътуване извън тялото, контакти с НЛО).

Изследователи така различни по своето образование, какъвто е професорът по психология Кенет Ринг или един кибернетик-уфолог, какъвто е Жак Вале, достигат до близки изводи: невъзможно е да се разбере смисълът на контактите, ако не се държи сметка за еволюцията, която предопределят след това самите контакти за онези хора, които са ги изживели. Кенет Ринг твърди: ”Паранормалните срещи не се ограничават само с това, че ни разкриват живото възприятие и неопровержимия смисъл на нашето истинско същество. Те ни отвеждат същевременно към една основна преориентация както в ценностната ни система, така и в нашите глобални концепции.”32 Според Жак Вале научното изследване е нужно, ”но тази дейност ще бъде изцяло безполезна, ако не е придружена от изследване и на вторичните ефекти, на всички видове промяна, които тези явления задействат в нашите възгледи за вселената”.33

С прочутата си теория за “морфогенетичните полета” ботаникът и биологът Руупът Шелдрейк обяснява на научен език всичко онова, което традиционните езотерични учения предават отдавна, а именно, че всяка мутация или промяна - както генетична, така и духовна - зависи от едно невидимо духовно поле. От това следва, че възприемането на някои идеи или практики е толкова по-лесно, колкото повече те са били многократно повтаряни от много хора. ”Хреодите” могат да се определят като вид долини, повече или по-малко дълбоки, създадени от навика и повторението в едно поле, което той определя “морфогенетично”, т.е. лежащо в основата на пораждането на материалните форми. Колкото повече са хората, които възприемат нов начин на мислене и нови възгледи, толкова повече други хора не ще изпитат затруднение също да стигнат до тях.

Писателят Питър Ръсел говори за експоненциално ускорение в повишаването на нивото на съзнание на човечеството: ”Прилагайки теорията на Шелдрейк към развитието на промяната на съзнанието, можем да предскажем, че колкото повече индивиди извисят своето ниво на съзнание, толкова повече ще се засилва морфогенетичното поле на промененото съзнание и толкова по-лесно ще бъде и за други хора да стигат до тези състояния.”34

Това пробуждане на съзнанието е един от елементите на една еволюция, както умствена, така и психофизиологична, която предизвиква дълбока промяна в цялото човечество. Реалната същност на тази промяна е формулирана и анализирана от много автори, произлезли от най-различни хоризонти, които предусещат и обявяват тази неоспорима еволюция като записана в сърцето и духа на човека. Човечеството постепенно се измъква от своята земна какавида, за да се превърне в галактична пеперуда. Наистина, отваряйки вратите към космоса, проникването в извънземното пространството позволи на човешкото същество да излезе от земната люлка, където е преминало неговото детство. Излетели в безкрайната галактика, очаровани и изплашени, ние откриваме нашата планета с други очи: чувстваме се безкрайно малки в сравнение с безкрайно голямото.

Разглеждайки земята като кораб, плаващ в огромния безкрай, ние осъзнаваме, че всички сме членове на един екипаж и че всеки от нас е отговорен за този кораб пред бъдещите поколения. Пространството ни дарява с нова представа - по-широка, по-пълна, по-глобална. Жители само на едно планетно земно село и изследователи на вселената, ние търсим универсални ценности. Пространствено-времевият кръстопът, в който вече сме навлезли, представлява безспорно, по своя планетарен мащаб, едно от най-радикалните преобразования в цялата история на човечеството.

Като всяко преобразование този еволюционен процес се задейства най-напред в няколко по-събудени индивида, които се утвърждават, създавайки произведения, синтез и мрежи. Отделни новатори започват тази еволюция чрез своите идеи и стил на живот: като мислят, чувстват, живеят и работят по нов начин, те вписват себе си като начало на една нова програма за планетарна промяна, която довежда до появата на невероятно голям брой променящи се индивиди и групи. Всеки може да следва авторитета на мнозинството, който води по път, изграден на основата на материалистичните ценности, или да се заеме с един по-тесен път за закачане отново към своето висше сънание. От нас зависи да строим всеки ден чрез мисли, чувства и дела бъдещата си вътрешна същност, където имаме среща с най-съществената част от нас самите.

На нашата планета, където милиони човешки същества работят ежедневно с цел проектиране и разработване на все по-усъвършенствани оръжия за разрушение, кои са средствата, инвестирани за построяването на едно истинско реално вътрешно щастие, за търсения и изследвания в областта на съзнанието, на творческите възможности на духа и на контакта с другите измерения?

Кой не е достатъчно осъзнат, за да не се чувствува отговорен за бъдещето, което се подготвя? Кой е толкова страхлив и подъл, че да не реагира на това положение с цялото си творческо умение и с всички свои средства? Кой така малко уважава божествената искра, която му дава живот, за да не се опита да предаде на другите хора своята вяра и познанието си?

Успехът на всеки един човек зависи преди всичко от постоянната му вътрешна преценка, която е в процес на постоянна еволюция. Постигаме го, когато обединим всички главни фактори на една цялостна реализация, когато успеем да хармонизираме земния си живот към положение на всекидневна връзка с другите измерения. Крайно време е да се разработи тип обучение, помагащо на човешкото същество да намери отново смисъла на космичната си отговорност.

“Голяма част от проблемите, които има човечеството, идват от факта, че човешкото същество не получава никакво “енергетично” образование, т.е. знания относно възможностите да използва съзнателно своето тяло, своята жизненост, своята психика и своя ум, за да направи една постоянна свързваща линия между света на подземните сили и света на висшите съзнания. В резултат на това се получава значително натрупване на енергии под огромно налягане и напрежение долу, в основите на човечеството, които досега се проявяват само по насилствен и разрушителен начин, умножаващи на повърхността войните и другите разрушителни сблъсъци. Ако съвсем малък процент от изразходваните за въоръжаване суми се даде за полагане началото на този тип обучение в училищата и университетите, много от неравновесията ще изчезнат и ритъмът на еволюция на човечеството ще се ускори.” - Лоик Т.

От януари 1990 година един анонимен текст, озаглавен “Бъдещите промени на земята“, с който се запознахме чрез списание “Хармония”, беше разпространяван в метрото, за да запознае парижани с нарастването на ритъма на еволюция на човечеството. Представете си, че четете този текст, след като сте били на работа...



“В днешно време има огромна промяна на вибрациите във и върху земята и всички форми на живот чувстват увеличаването на духовната енергия, доколкото тя прониква във вътрешните им царства. Нейното действие ускорява развитието на схемите на поведение, както положителни, така и отрицателна. Ще има видима проява на нарастване на негативното, след като тези схеми бъдат размесени и освободени, както се раздвижва прахта при отместване на някакъв предмет, стоял много дълго време неподвижен на едно място. Знайте, че по време на това разчистване ще се появи една вътрешна сила. Ще получите божествените вибрации, както никога преди това, и трябва да внимавате, за да стабилизирате постоянно вашата вътрешна енергия, за да бъдете готови за бъдещата промяна и за другите след това. Тези промени ще дойдат като вълни, приближавайки се безспирно една до друга. Оставете нещата да вървят от само себе си и не се вглеждайте във всичко това, което не е наред при вас. Чувствате ли се тежки? Открийте какво точно ви тежи и го изхвърлете! Откривате ли храни, с които се тъпчете, тежки мисли, мръсни навици, хора, които ви изчерпват силите? Освободете се и повишете честотата на физическото си тяло. Настройте се на вибрациите на най-чистото сърце на земята-майка и направете леко да завибрира вашето тяло в неговия ритъм. Този период за някои изглежда много труден, за да го посрещнат съзнателно, и те избират смъртта, болестите, наркоманията или лудостта като средство да избегнат тази промяна. Знайте, че по никакъв начин няма да избягате от тази промяна и че няма никаква причина да се страхувате от нея. И знайте също, че сега и най малката съпротива спрямо истината ще има незабавни последици. Бъдете всеки миг колкото е възможно по-осъзнаващи този процес. Съдействайте на висшия порядък, от който вие също сте неотменна част. Наблюдавайте промените и нарастването на движенията. Ще видите един толкова бърз поток, че ще ви бъде трудно да следите новините, новостите и напредъка в много области и специално деградирането и израждането в системи, вярвания и организации. Ключът е да опростите нещата, да се центрирате, да бъдете канал за най- висшите енергии на любов и истина, които проникват в планетата сега. Получавайте все повече и повече чистота и имайте доверие в спонтанността, произтичаща от сърцето ви. По този начин ще се увеличава вашата чувствителност, ще нарастват и възможностите на вашите нерви, жлези и фини тела, за да насочвате по-високите “волтажи”, без да се изгорите. Повече не можем да си позволим да се радваме на бавни и постепенно градиращи процеси на възприемане и усвояване. Всички онези, които са в една и съща посока с промяната и в съзвучие с нея, ще бъдат подтиквани от висшите нива на съзнание да търсят по-големи възможности за изява. Вашите тела ще се преобразяват. Медитирайте често и се концентрирайте постоянно върху единението и настоящия миг. Отворете сърцето си, засилете физическото си тяло, изоставете вашите наркотици и всякакви други зависимости, научете се да отпочивате истински и бъдете във весело състояние на духа. Получавайте храната в мига на действието и усещайте процеса на канализиране.”

Планетарната мутация е поток от еволютивни влияния, които позволяват на човешкото същество да премине от стадия си на земен човек към стадия на галактичен човек, от линейна концепция към многоизмерно разбиране на нещата, от пасивността на консуматор към творческата активност на действащ човек, съзнаващ своята програма. Айнщайн можа да каже: ”Изобретяването на атомната бомба промени всичко, освен начина ни на мислене.” Но е дошло време да възприемем ново мислене. Да участваме в извършващата се промяна означава чрез своята инициатива и решаващи действия да изразим творческото си измерение. Не е достатъчно само да бъдем вдъхновени, а трябва да бъдем и активни. Във всички времена е имало хора, които са поставяли под въпрос всякакви външни отношения, осигуряващи им сигурност, за да тръгнат към развитие на своя вътрешен свят. Близките им ги гледат винаги учудено, не разбират каква сила ги движи и отправят понякога спрямо тяхното дело присъда, която е израз само на техните собствени ограничения. Във време, когато скептицизмът и цинизмът са властващи, един порив, излизащ извън нормата, бива бързо определен като форма на лудост, докато той всъщност е само израз на решение, на личен размисъл и на повтарящо се усилие. Много хора са така затворени в предразсъдъците си, че им е трудно да разберат, че човекът може да употреби този фантастичен подарък, който е животът, за да прави нещо друго, вместо да бъде само някаква машина за консумиране.

Този, който усеща действащата вече програма за промяна, често изпитва трудности да съгласува своя живот с висшето си вдъхновение в сегашната социална система, която е в конфликт с неговия вътрешен и духовен живот. Ако не искаме да бъдем просто винтчета от тази машина за производство на самота, ще се стремим да реагираме, като се свързваме с други личности, за да намерим такова поле на човешки взаимоотношения, в което това вдъхновение ще може да се развива и конкретизира. Така именно, често в периоди на социално израждане като този, в който живеем сега, се появяват групи за промяна, истински лаборатории на бъдещето, където се изгражда утрешното общество.

Ролята на една група за синтез

По време на едно интервю Йо Апел-Гери анализира еволюцията на нашата социална среда и обяснява фундаменталната роля на групите за синтез, които интегрират едновременно етнически, семейни и социални елементи.

“Както казваше Малро, ХХI век ще бъде духовен или няма да бъде изобщо. От тази гледна точка от човека зависи, в края на този век, да създаде такива условия за съществуване, които да му позволяват да уважава духа във всеки един от нас. Вече не сме в епохата на големия мрак, когато дивите племена от човеци-зверове се борели за завладяване на огъня. Впрочем тази праисторческа база винаги съществува в дълбоката природа на човешкото същество. Тази тъмна природа се проявява и сега с цялото си животинско насилие, което се излива във войните, агресиите и всекидневната престъпност. Впрочем от първите години, когато имал за цел да овладее огъня, за да оцелее, човекът започнал да се променя, а с това се променяла и околната му среда.

Първия вид организиран живот били племето и по-късно родът, оформен около едно семейство на определена територия, като постепенно се стигнало до създаването на общество, изградено на основата на собствеността. При наличието на такъв организиран живот се оформило разделение и усъвършенстване в труда на хората - едни обработвали земята, други се занимавали със занаятчийство, трети пък изграждали по-изтънчена и все по-напреднала културна система. Така човекът мислел, правел открития, издигал своята вяра и развивал висшия аспект на своята природа. Това постепенно и последователно навлизане в едно по-светло по-вътрешно поле, спомогнало да се уточняват понятия като Единен Бог, Слово и др. Непрекъснато било придвижването напред и нагоре към по-висшите измерения.

Но с течение на времето експоненциалното нарастване на населението на земното кълбо променяло условията за живот. Концентрирането на населението в градовете ставало причина постепенно да изчезват солидарността и братското общуване. Със съвременните средства за комуникация и пътуване всеки човек непрекъснато бива подложен на въздействия и влияния, които идват от много далече, даже по-далече от собствения му народ или семейство. Модерната цивилизация е отприщила разрушението на старите структури за работа, търговия и солидарност. Техническият прогрес и индустриализацията допринасяли за подобряване условията на живот, но същевременно са залегнали в основата на много кризи, които разтърсват човешките взаимоотношения и променят координатите на човека не само на икономическо и социално ниво, но и на ниво душевност и умствено развитие. Индустриалното общество е в състояние на взривеност, защото в него липсва вътрешно сцепление спрямо многобройните вътрешни тенденции, които го движат. Това взривяване на социалната организация води до разрушаване на семейството, а след това и на индивида, който няма повече колективната база, необходима за неговото развитие.

Глобализацията на средствата за масова информация, поради което денонощно всички хора са поставени в положение да стават свидетели на онова, което се е случило с всеки един поотделно, и непрекъснатото инжектиране на насилие в съзнанието на хиляди телевизионни зрители излизат извън границите на възможен индивидуален контрол и способност на отделния човек да поддържа своето вътрешно равновесие. Ние сме информирани от медиите за различни опасни ситуации, в които бихме могли евентуално да помогнем с нещо, но в действителност нямаме средства да направим това, защото световните събития са абсолютно извън възможностите за някаква индивидуалната намеса. Тези тревожни и потискащи информации предизвикват повишаване нивото на адреналина в нашия организъм, с което ние се подготвяме да реагираме физически. Присъствието на адреналин трябва да се контрабалансира от млечната киселина, произведена от мускулите в действие, но това не става, защото ние оставаме пасивни, след като ни се е покачил адреналинът, и тогава напрежението се отразява на нервната система. Резултатът е, че хората са изтощени и непрекъснато живеят в стрес.

Ако не е надарен с някаква изключителна способност да запази спокойствие срещу всички тези дразнения и предизвикателства или ако не се е научил да прилага някакъв метод за себеовладяване и рехармонизиране на своята природа в такива условия на тотална агресивност, човекът се оказва изцяло подчинен и разнебитен. Губи смисъла и посоката на своята вътрешна същност - идентичността си - и повече не може да има хармонични взаимоотношения с другите хора. Индивидите, които по този начин загубват опорните точки за вътрешната си ос или опората на своето семейство, се оказват в състояние да бъдат засмукани в спиралата на обществото и стигат дори дотам, че се самоунищожават с наркотици и различни други стимулиращи вещества - тютюн, алкохол - които изцяло противодействат на тяхната природа. Учудваме се на разпадането на семейството и на изчезването на истинските морални ценности, но това са преките последици от взривяването на едно общество, чиято главна основа и цел е свирепият индивдуализъм.

Програма за цялостност

В наше време, когато живеят зле както младите, така и възрастните, за съжаление много по-често се занимаваме с последиците, вместо с причините. Опитваме се да лекуваме със социални или политически мерки нещо, което е единствено от парядъка на вътрешното неравновесие. Всъщност всички тези явления произлизат от непознаване на законите, които действат в човешката природа. За тези закони въобще не се говори на децата, защото самите родители не ги познават. Съвършеният егоист казва: ”Проблемите на другите не ме засягат” докато един ден злосторници не разбият витрината на магазина му или детето му не стане наркоман.

Трябва да се опитаме да стигнем до източника на всички тези дисхармонии и да разберем, че ако на едно човещко същество не се даде идеал, за да може то да обединява природата си, ще проявява склонност към избухване и агресия, защото самото то не знае какво да прави с всичките тези дразнители срещу себе си. Индивидите често са ориентирани към едно стандартно съществуване, което въобще не ги прави щастливи, но дори пречи и вреди за реализирането им като цялостни личности. Този ограничен и противоестествен подход е обречен на постоянно поставяне под въпрос от фермента на пресътворяването или живеца на пробудата, който съществува и блика постоянно във всеки човек, дошъл на тази планета. Това ще трае дотогава, докато всичко онова, което се предлага от властващите нисши сили, не стигне до степента на точно съответствие на изискванията за истинските добри условия за реализиране на едно човешко същество вв функционалната икономика на вселената.

Трудността се състои в предлагането на една програма за постигане на цялостност във всички нива на отделния индивид, които трябва да действат едновременно. Това означава,че за да помогнем на едно същество да намери равновесието си, трябва да му се даде възможност то да хармонизира всички съставки на своята природа: духовност, ум, психика, жизненост, сексуалност, тяло, социален и материален живот. Осъществяването на такава програма е нещо изключително трудно, защото в съвременното общество всяко ниво има своите закони и се оказва доста често изолирано от другите нива. Точно срещу това разкъсване на своята природа и представянето й чрез отделни откъснати напълно една от друга страни трябва да се бори индивидът, за да съхрани единението си като идентичност. Нужно ли е да подчертаваме, че за да приложиш в практическия си живот такава програма за синтез, ще трябва да разрешиш безброй проблеми, които се пораждат било от примитивното насилие, било от семейните ограничения, било от крайностите в обществото. Парадоксалното е,че най-големият проблем идва от критиките и присъдите, изричани от хора, които не правят нищо друго освен да се опитват да вредят всекиму, който се опитва да направи нещо добро в този смисъл.

За да създадем такава програма, трябва да изучим двете съществуващи възможности за внасяне на неравновесие - едната е излишък на енергия, който води до насилие, другата е липса на енергия или блокиране, което води до търсене на изкуствена възбуда чрез различни наркотици. И в двата случая решението ще дойде единствено чрез подобряване на протичането на психовиталните енергии в тялото и чрез по-добро умствено овладяване на разлчните нива на човешката природа. Това впрочем е истинска оперативна терапия, която трябва да се прилага, като се обединяват едновременно информациите в ума, запознаването с вътрешното психично възприемане чрез интроспекция и медитация, упражненията за овладяване и канализиране на жизнените сили и на съответните социални и материални дейности.

Ролята на групите

Ако индивидите се обединяват в микрообщества или групи, то е с цел да се опитат да намерят отново, в един колектив по-отворен в сравнение със семейството, но не тъй силно взривяван и анонимен като обществото, елементите на междуличностен обмен, от които имат нужда за своето равновесие. В една точно определена човешка група може да се намери онова, което търси всеки индивид: възможност да изживява всички аспекти на своята природа, като се започне от духовния и се стигне до материалния план. Разбира се, създаването и задействането на една функционална структура в група е нещо много трудно, защото трябва тук да се опитаме да внесем всичко това, което липсва в семейната среда, но и квинтесенцита на всичко онова, което се случва в голямото човешко общество, като пресъздаваме връзките, които обединяват всички човешки действия, така различни на пръв поглед. Този синтезен подход е изключително сложен, защото групата представлява някакъв резервоар между семейството и обществото, където налягането е по-ниско: ако останем затворени в семейната клетка, не ще се развиваме достатъчно добре, но и ако прекалено сме насочени само към обществото, не ще успяваме да бъдем вътрешно развиваща се идентичност. Създаването на междинни звена трябва да се възприема като истинска гаранция за тип семейно сцепление срещу разпадането на обществото. Имаме примери с младежи, които, след като дълги години не бяха общували с родителите си, възобновиха контактите си с тях от момента, в който се бяха включили в някакъв вид работа за развитие в условията на група.

Ако, въпреки всички процеси, които се инсценират, групите непрекъснато се увеличават, това е именно защото те отговарят на една много важна връзка между семейната клетка и цялото общество. В природата, във вселената и в обществото нищо не се появява, ако не отговаря на някаква функционална необходимост, било за да се разбере или да се усвои и приложи. Тези групи помагат на личността постепенно да се адаптира към сегашното общество, като запазва и съхранява закрилата на някои чисто човешки или семейни ценности. Без създаването на такива микрообщества индивидите биват изхвърляни и взривявани в някаква материалистична система, смазваща тяхната идентичност и всяка оригиналност за сметка на бездушното и бездуховното станадартизиране. Тази система прави от тях роботи, които са толкова втвърдени, че при най-малкия повод могат да станат изцяло луди и агресивни поради това, че да нямат повече връзка с висшето си измерение. Ако не правим нищо за създаването и уважаването на тези междинни енергийни групи, не бива да се оплакваме от липсата на духовни и вътрешни стойности, без които не може да съществува идеал, който да даде възможност на личността да стигне до контакт с безсмъртното си измерение. Вместо да роим малки групи, по-скоро трябва да се посветим с внимание на оцеляването на човешката идентичност, вътрешна и висша, която е подложена на опасност от съвременното взривяване на обществото.

Ако в едно семейство родителите са достатъчно еволюирали и уравновесени, за да осъзнаят тези процеси, ще могат да помогнат на децата се да се адаптират към обществото. Когато родителите са единни, семейството се оказва среда, добра за еволюция, и може да бъде в хармонично общуване с другите хора и с природата. По-трудно е, когато те са в конфликт или са разделени, както са повечето семейства. Тогава има голяма емоционална празнина за запълване. Травматизираните родители се затварят в себе си, децата също и техният живот бива опропастен. След като е добре известно, че всяко дете се учи на живот по пътя на подражанието, ако едно дете има за пример блокирали или фрустрирани родители, резултатът няма да се забави.

Същевременно, ако явлението подражание по неосъзнат начин е засилило някакъв негативен аспект, може да се опитаме съзнателно да го насочим към някакъв позитивен аспект. Опитът показва, че един напълно блокирал човек, ако бъде поставен в хармонична среда, постепенно се настройва към нормалния начин на междучовешки обмен и сам разцъфтява. Това е в сила както на умствено, любовно и сексуално ниво, така и за социалния живот. Когато действително искаме да помогнем на едно същество да излезе от своя затвор, трябва да опитаме, ако това е искреното ни желание, да му предложим всички условия за успех с подкрепа на другите: дискусии и обмяна на опит, единение на душите и медитации, енергийни трансмутации и упражнения за владеене на своето тяло. Всичко това може да се преживее в радост и братство, ако всеки от участниците е достигнал лично до вътрешна хармония.



Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   16


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница