Бог, ангели, свидетели пътешествениците в безвремието



страница9/16
Дата01.02.2017
Размер2.99 Mb.
Размер2.99 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   16

Синтезни групи

В заключение, групите за синтез, които се създават, са по мащабите на човешкото същество и му позволяват, чрез включването и задействането и на еволюцията в семейното измерение, да издържа и устоява на шероко разгръщащата се унижожителна за него индустриализация и на всички функциониращи системи в обществото, непознати допреди няколко века, даже несъществуващи допреди няколко десетилетия. Да не забравяме, че нашият главен мозък от 1500 кубически сантиметра е винаги същият, както мозъка на кроманьонеца, живял в племе. Групите, които се създават, очевидно са доста далеч от племето, в тесния смисъл на тази дума, защото се опитват да правят синтез между елементите на семейството и елементите на обществото, за да подпомогнат разцвета на човека.

Групите, които се издигат над древните племена - семейството и обществото - са кълновете на едно общество на синтез. Това бъдещо общество може да се изгради само чрез порив за извисяване, което ще позволи да се преобразуват племенните примитивни енергии и да се извлече най-същественото и най-доброто от семейството - интимност, привързаност и чувства, взаимопомощ - и най-доброто от обществото - мрежа от връзки и взаимоотношения, любовни връзки, икономически отношениея, техническо сътрудничество и културен обмен.

Тези, които се опитват да достигнат до синтез, трябва да избегнат затварянето в клопката на миналото, чрез действия, които не са вече актуални. Днес се появяват хипертрофирани представи за различни сектори, свързани с миналото: например от гледна точка на племето такъв вид хипертрофия е засилването на насилието сред градските племена; от гледна точка на семейството - появата, за борба с всякакви групи, на групи в защита на семейството, които налагат нормите си по фанатичен начин; от гледна точка на обществото хипертрофията засяга личността, която се чувства загубена в джунглата на административната, юридическата или техническата система, както и в условията на свръхконсумация. Следователно неизбежно е гореспоменатите три сектора да не бъдат пречка и спирачка за всички онези, които с действията си участват в създаването или допринасят за появата на бъдещото общество.

Съществата, които действително успяват да бъдат щастливи на тази земя, са тези, които живеят точно на своето място, в комплексната канава или основа на действие на вселенските сили. Да бъдеш щастлив означава да живееш за същественото и всеки трябва да следва своя път с много вдъхновение, яснота и да умее да задържа късмета си в отделния миг.

Ако живеете по начин, който е изцяло външен спрямо вашата вътрешна природа, вие погубвате живота си, защото сами се поставяте извън вътрешната си реалност и безсмъртието. Трябва човек да овладява излишъка от нисши сили, които са на негово разположение по природа, и да дава постоянно превес на своето индивидуално съзнание, като се стреми да постига в максимална степен разцвета на възможностите си за възприемане и способностите си за разбиране. Едно същество се развива цялостно само когато е в среда, където обменът е голям по обем и най-разнообразен, в съответствие с неговата природа и чувствителност. Ако се обединят повече личности, запознати с определен тип фини духовни възприятия, тогава се създава пространство за контакт с други нива на съзнание, които са повече телепатични, отколкото диалектични, ето защо е добре всеки да излезе от своята психоумствена изолация. От консумативно общество, изградено на основата на печалбата, ние ще преминем тогава към комуникативно общество, базиращо се на информацията и обмена, за да подготвяме едно общество на единение, чиято основа ще бъде чувствтелността, като се отчита съзвучността и резонансите между специфичните същности на отделните индивиди.



Бъдещото общество

...Заговорим ли за галактично общество на земята в едно доста далечно бъдеще или върху друга планета, където то вече съществува реално, веднага въображението ни ще се пренасе в един свят почти съвършен.

“Изградена върху хармонията на вселената и равновесието между измеренията, галактичната цивилизация се основава на принципа на взаимозависимостта между всички планети и всички светове - видими и невидими. Тази взаимозависимост е в сърцевината на една космична идентичност, присъща на всеки индивид, и спомага за развитието на братските връзки между обитаваните светове и вибрационните измерения на вселената. Телепатията позволява незабавен контакт на къса и средна дистанция, докато психоменталните релета /връзки/ осигуряват, благодарение на вселенската телепатия, непрекъсната информация за всички материални и фини светове. Пространствено-времеви мостове биват съдавани с вселени, намиращи се на разстояния милиони светлинни години. Това невероятно обогатяване на човечеството му дава възможност да прогресира към една все повече и повече усъвършенствана духовна технология. От детството си индивидът е с повишена чувствителност за управление на енергийните си полета. Той се подготвя за контрол на процесите при трансфер на жизнени, емоционални, умствени и духовни енергии. Осъзнаването на глобалната действителност на кораба Земя и диалогът с Духовете на природата в образователните програми стават успоредно с технологиите за антигравитацията и космичните полети. Живеейки в полето от особено качествени енергии, индивидите развиват една фина чувствителност, която им дава достъп до гама от изключително фини възприятия. Изкуството е хармонична еманация на Словото творец и се изразява чрез материалните форми, звуковете и идеите. Любовта или обичта е постоянната поддръжка на обмена, тя съвсем не е самоцел, тя е енергия-светлина, която носи информация и знания. Взаимоотношението между един дух и друг дух, при което често се получава сливане и единение, довежда до взаимоотношения между съществата, при които се проявява неописуема нежност, мекота и благост. Галактичните хора могат по своя воля и без ограничения да пътуват през различни полета на енергията-съзнание между индивидуализираното състояние при инкарнацията и приобщаването или скачването отново в единния континуум. В съответствие с фантастичната свобода, която им е предложена, за да участват в сътворяването на материалните и духовните форми, те изпълват с все по-голяма любов, по-добро съзнание и по-ефективно действие всички възможности за обмен с дпугите гарактични хора, за да станат реализатори на една широка фреска между измеренията. Едно общество се вписва в космичната функционална общност, когато всички негови елементи - личности, източници и организация - представляват едно велико същество на трансфер, което участва в опита на една вселена по пътя към нейното съвършенство и нейния архетип в безвремието”. - Тиери О.

Утопия или научна фантастика е това? Всъщност вътрешното бъдеще е тук, в нас, като някакъв спомен за онова, което сме открай време, и за което все повече и повече хора си спомнят. От гледна точка на технологията, в началото на настоящия век ни сме били безспорно много по-близо до новокаменната епоха, отколкото до 2000-та година. А от духовна гледна точка, след като сме все още в стадия на предисторията на съзнанието, ставаме свидетели на появата на нещо ново, което философът Джон Уайт нарича ”нов вид”. Според журналиста Патрис ван Ерсеел, автор на Черният извор, ”тази нова вътрешна мутация - подготвена отпреди хиляди години от шепа забележителни ясновидци ще да е станала вече жизнена необходимост за в бъдеще, за да продължи човешкото приключение.”35

Тази констатация не е екстравагантна мечта на теоретици, тя е изказвана и от политици и видни икономисти. Вацлав Хавел, чешкият писател-дисидент, станал президент на Чешката република, говори за “планетарна мутация на човешкото съзнание”, а представяйки книгата на двама френски експерти по мениджмънт, икономическият вестник “Les Йchos” пише: “Единстственото нещо, което никога не се е променяло, е промяната. Приключението в края на ХХ век, се състои точно в това, че промяната променя характера си, ускорява се, изисква не само адаптиране, но и трансформация на манталитета - именно това наричаме мутация.”36

Тази промяна навлиза с течение на времето в социалното тяло под формата на последователни концентрични кръгове, на базата на цяла съвкупност от инициативи, експерименти и открития на новатори, които предават оригиналн информации, но се оказва, че е необходим известен период от време, за да бъдат те разбрани и усвоени, преди хората да доловят значението и важността им. Постепенно върху планетата индивиди и групи стигат до еднаква интуиция, преживяват различни опитности на събуждане, обменят помежду си информация за начините на осъзнаване и правят синтез за тях, съобразяват живота си с получените информации, като по този начин навлизат в едно ново поле за сравнение, на чиято база ще се организира тяхната бъдеща опитност. Именно по такъв начин се появяват нови модели, породени въз основа на един споделен от повече личности поглед върху една и съща вътрешна действителност.

Земният човек вътре в нас има нужда от материални опорни точки, които му осигуряват стабилност и сигурност. Цял живот има за хоризонт една и съща работа, една и съща къща, едно и също семейство, една и съща страна и една и съща среда... Галактичният човек носи в себе си опорни точки, свързани с духовното постоянство и духовната неизменност. Той е пътешественикът, който във всяка ситуация по метода на синтеза долавя как действат законите и принципите. Този галактически пътешественик ще има в своя живот множество животи и всички негови преживявания и опитности ще му позволяват да се допълва постоянно и да разработва всички свои вътрешни пориви, за да ги разбира, да ги овладява и да реализира истинската им вътрешна същност. Той няма да допусне да подчини своя живот само на работата и своята работа само на парите, нито пък своята идентичност на социалния си статут.

Mалки творчески обединения

На прага на третото хилядолетие малките творчески групи са елементи на разнообразяване и на еволюция, нужна на човечеството. Те създават някакво експериментално пространство, благодарение на което обществото може да открие предизвикателствата на своето бъдеще. Ако обществото не вземе под внимание тези инициативи, то се обрича на развитие само посредством болезнени кризи. Историята на човешката еволюция е история на оплодяването на цивилизацията от малки групи променящи се хора, чиято роля досега е била и преходна, но и основна. Често тези малки групи на промяната биват възпирани в своята еволюция от тежестите на миналото, чрез което масата на мнозинството въздейства върху всички нови инициативи. Отношенията, които поддържат масата и групите, са подобни на отношението между конформизъм и оригиналност, между количество и качество, между минало и бъдеще. Поради съществуващата дистанция между оперативния подход, който прилагаме ние, и окръжаващата ни среда с преобладаваща материалистична насоченост, ние се сблъскахме с някои трудности в нашата работа: слухове, критики, атаки, обидни статии и т.н.

Малките групи с най-решаваща роля преминават цикъл на еволюция, който има няколко фази:

Фаза на проявление: движени от някакъв самобитен творчески порив, отделни хора се събират по съвсем спонтанен начин, за да изразят идеи и изпробват начини на живот, които изглеждат неконформистки по отношение на обикновените представи и норми. От премахването на робството до еманципацията на жената, от правата на човека до еколокичното осъзнаване, от духовните движения до авангардизма в изкуството, като се мине през новаторите в научните изследвания, малките групи винаги са били двигател на промените в обществото. Групите променящи се хора, които се оформят сега, занят вече, ”че следващата революция ще бъде психологическа”.37 Колкото повече една личност или обществото еволюира, толкова повече те са в състояние да приемат и да интегрират в себе си различията с другия, в условията на един комплексен поглед, който дава на всекиго собствен смисъл и посока и собствена роля. Още Волтер казваше, че свободата на едно общество се измерва по броя на малките групи в него. Начинът, по който едно общество ги приема, позволява да се даде преценка за неговото сцепление и степента му на цивилизованост.

“В материалистичния свят, на вид неединен и разнороден, когато нямаш желание да бъдеш експлоататор или експлоатиран и когато търсиш вътрешния живот, се чувствуваш изолиран, докато не намериш други същества, които имат същата надежда и същата воля за живот, идващи още от детството им. За щастие чрез срещи, които съвсем не са случайни, става така, че намираш онези, които изглеждат като че ли са от твоето семейство. Най-сетне можеш да обменяш опит за най-същественото, което те интересува, можеш да отидеш и по-далеч и да възвърнеш вярата в себе си. Животът, който сме очаквали с такава надежда, изглежда вече съвсем близо - да наппавиш една крачка, ще си в него. И все пак не! Не е така просто, защото хората не обичат различията. Най-важно е изравняването по най-ниското. Да се отрежат главите, които са по-високо, да се атакуват новаторите, да се възприемат нещата само откъм външния им аспект и да се осъжда, без да се знае - всичко това е много по-лесно, отколкото да се създават нови начини на живот, за да се утвърждва едно духовно и надличностно измерение. С една дума да се обединиш с няколко приятели, за да живееш различно, това вече става истинска експедиция.” -Бернар Х.



Фаза на преследване: във всички области новаторите и творците се сблъскват с интересите, навиците и неразбирането от страна на съществуващите институции. Така именно се раждат някои организации и течения на фанатична мисъл, специализирана в преследването на “малките врагове”. В дългия път на историята отделни творчески общества, често третирани като отклоняващи се, са служели като изкупителни жертви. Защото няма нищо по-лесно от това, да се прикачи към едно най-напредничаво изследване някаква логика, която не е негова собствена. Много проучвания и изследвания38 показват съществуването на един модел за подобни видове на реагиране, основаващи се върху серия от точни стереотипи, които се откриват във всички исторически епохи: всякакъв вид малки групи и малцинства са сламките, които позволяват на цялото общество да не види гредата, която е в окото му и го заслепява.

Както казва Пиер Барюкан, учен от Френския национален център по научни изследвания: ”Яростта на атаките срещу малките новаторски групи изглежда винаги противозаконна и неприемлива... много късно. В конкретното време много малко хора се спасяват от отровата на страха, разпространяван от няколко души, обзети от почти паталогична омраза и които се поддържат един друг чрез идеологията на изключването.” Можем само да установяваме някакво отношение на заслепение и мракобесие, възприето от властите в течение на цялата човешка история, пред теориите и откритията, които не са съобразени и съответни с ограничените познания на една определена епоха.

“Участвам в една изследователска група повече от 16 години и питам всички онези, които си позволяват да критикуват този път на еволюция без никакъв обективен личен опит, дали нямат чувството, че играят същата роля, като всички онези, които осъдили Коперник за неговото хелиоцентрично представяне на слънчевата система? Вярно е, че трябваше да минат цели 400 години, за да се признае официално тази грешка.” - Лоик Т.

Всички онези, които утвърждават оригинални идеи, неизбежно и автоматично предизвикват поява на социални условни рефлекси, като отприщват в своето окръжение най-различно отношение - от любопитството до безпокойството и дори до агресивността и някои доста по-префинени форми на преследване. Това именно дава повод на Патрис ван Ерсеел да заяви: “Тъй като системата бива цялостно ръководена (навсякъде, в държавата, в предприятията, в средствата за масова информация, в лабораториите) от непроменящи се хора, които избухват при най-дребния повод, като блокират и потискат и най-малкия порив или елемент на промяна в състоянието на съзнанието.” I

Ако се намираш в състояние на различност, може несъзнателно да изпиташ известно чувство на вина: да се чувстваш виновен за това, че не си като другите. Пазачите на системата на “мнозинството” преиначават тази тенденция, като разменят местата на тези думи: ако си различен, значи си виновен. Тези пазачи на конформизма ще бъдат толкова по-яростни и фанатични в атаките си, колкото повече не успяват самите те да развиват до пълно разцъфтяване своята оригинална идентичност.

Ще е добре, ако напишем някакъв “речник на малките групи”, който ще ни позволи да разберем как обществото, състоящо се от хора “които са добре във всички отношения”, се опитва да парализира индивидуалната инициатива и всяко неконформистко надличностно (групово) дело, обвинявайки личността чрез противоречиви съобщения: то разполага със съвършени средства, способни да превърнат филантропите в мизантропи.



Ето няколко примера, преживени от някои измежду нас, които дават възможност на кандидатите за всеобщ алтруизъм и безусловна любов, готови да изпълнят една високо духовна мисия... и да се подготвят за различните злословия, които ги очакват.

Б като баща. - Агресивността срещу бащата се обяснява при някои индивиди чрез сляпа омраза спрямо всякаква власт. Тази омраза е толкова по-възможно да бъде използвана за всякакви манипулации, колкото по-ограничена е интелигентността на тези хора.

Ж като жена. - Ако някога не отговорите на всички “очаквания” на някои жени, може да получите право да станете обект на цял куп лъжи, организирани предателства и изтънчени отмъщения. (вижте и

К като клевета. - Тя започва почти от едно нищо, от недомлъвки със сведен поглед, от които всеки може да си фантазира какво ли не, после следва някакво писмо, чиято информация бива разширена в цяла книга, която пък може да послужи за основа на някакво предаване, докато се получи цяла планина от нищото...

К като критика. - Основният принцип е прост: каквото и да правиш, ще бъдеш критикуван. Ако се занимаваш с младежи, ще те обвинят, че ги манипулираш; ако се занимаваш с възрастни хора, ще приказват, че е заради наследство. Ако работиш с мъже, ще си представен като хомосексуалист, ако работиш с жени, ще те обявят за обсебен. Ако имаш пари, си експлоататор или мошенник, ако нямаш, си неудачник. Списъкът е много дълъг и може да заеме още много страници...

Р като развод. - Участието в дейността на някоя малка група може да предизвика заспали семейни конфликти или да послужи като претекст за назряващи от по-отдавна разводи, които се оформят с жалби, с писма до прокурора, с призовки или разпити с целия арсенал на фанатизираните противници на малката група, които навсякъде сеят семената на раздора.

С като семейство. Един от многото случаи: поради травмите, причинени от неколкократните опити на майка й да се самоубие, защото винаги се опитвало да предотврати фаталния край, едно младо момиче има кризи на анорексия (загубване на апетит) по време на своята младост. На зряла възраст в продължение на десет години участва активно в дейност във ваша група и успява да възстанови равновесието си. Но при най-малкото претовараване ви обвиняват за нейното изпадане в криза и ви заплашват с медиен скандал.

С като скандал. - Етимологически sкаndаlon означава “клопка“. Това е начин да вкараш в релси всички онези, които се опитват да излязат извън социалните условни рефлекси, за да потвърдят оригиналната си идентичност. Информациите, използвани, за да се направи един скандал около някоя неконформистка личност или малка група, са 90 на сто карикатурни или лъжливи. Но зад тези операции на вид чисто информационни се крие друго нещо: форма на черна магия, която използва цялата сила на публиката, за да “натовари” окултно индивида или малката група. Този психически натиск може да създаде дълбоко неравновесие, ако визираните личности нямат необходимата достатъчна вътрешна сила, която да им позволи да реагират. Дори една известна англо-саксонска поговорка гласи: ”Добрият журналист е голям убиец”.

“Речникът на малките групи” би могъл да съдържа много томове - толкова многобройни са трудностите в разбирането между индивидите, които живеят на различни еволюционни нива. Това, което изглежда съвсем очевидно за едного, изобщо е неясно за другиго, тъй като животът е училище, където всеки преминава от един клас в друг, от една инкарнация към друга, за да стигне до нива на все по-комплексно и единно съзнание.

“Когато си със събудено съзнание, въэприемаш много точно енергийните полета на определен човек или определена група и веднага разбираш - въпреки думите и подкупващото отношение - с кого имаш работа. Тази вътрешна пробуда позволява да се открива много бързо илюзорната игра на различни манипулатори, които се опитват да се хванем на въдицата на техните лъжи, дори ако те се възприемат от много голям брой хора като безспорни истини.” - Оливие Б.

Фаза на маргинализиране: колкото повече една система се чувства обречена да изчезне поради изчерпването на способността й да се възстановява, толкова повече натискът, който тя упражнява, придобива формата на интелектуален тероризъм, основан върху системното опетняване и опозоряване на всяко оригинално дело.

Футурологът Тиери Годен заявява: ”Готовото мислене” с шаблоните си задушава мисълта и новото се възприеча като отклонение. Новата територия не е вече - или повече само - земя като в Средновековието, или капитал като в епохата на тежката индустрия, това е вече човешкият ум, в който нахлуват като в завладяна територия... И всички онези, които завладяват и унищожават като човекоядци душите на другите хора, се надяват естествено, че след две поколения няма да има повече от неколцина упорити диваци, които все още ще им устояват. После и техните деца най-сетне, според тях, ще придобият, като всички други, полирани и изравнени мозъци сред всеобщия конформизъм.”39

Когато социалната преса се превърне в репресиране или социалният натиск стане потисничество, групата се принуждава да прецизира своето ядро като структура и концепция. Ако една малка група има достатъчно вдъхновение и сили, за да устоява на принудата на мнозинството, тя се превръща в микрообщество, което постепенно ще бъде маргинализирано или изхвърлено извън борда. Ролята на блюстителите на конформизма е добре да изолират тези малки групи, като създават около тях граници, които да отблъскват другите хора. Идеален инструмент за “морално пречистване”, медиите често биват използвани като изразители на необходимостта да се стандартизира поведението на хората.

Много наблюдатели, като Анри Мадлен, разобличават тази диктатура на мнозинството, което не е нищо друго освен налагане на количеството върху всичко онова, което не е като него: ”Натискът на сондажните проучвания и на преобладаващото мнозинство принуждава журналистите да се сблъскват с все по-голямата смазваща тежест на тази нова аритметика. И тази аритметика може дори да се превърне в терористичен метод, ако всичк онова, което се възприема и одобрява от мнозинството, се наложи като единствена норма. Такива норми застрашават с унищожение признаването и приемането на различията и с окончателно прекратяване на всякакви дискусии в обществото. Рискът е голям, защото в резултат може да се получи неутрализиране на малките групи... Някакъв вид натрупване на статистически цифри заема мястото на нови норми, като така се създава реална опасност свободомислещите и оригинални индивиди да бъдат обявени за хора с отклонения. Това, което приема и мисли мнозинството, се налага като абсолютно задължително правило за всички.“40

Някои групи не ще могат да устоят на тази маргинализация, която ще ги откъсва от останалата част на обществото. В различни исторически периоди се наблюдавало как нови религиозни течения, след фаза на яростно преследване, постепенно отслабвали и изчезвали след един или два века, както станало например с катарите през ХIII и XIV век. В по-късна епоха протестантството, оцеляло след фаза на маргинализация, се превърнало бързо в религия на мнозинството в редица страни. И обратно, малки религиозни групи, например като групите на Амиш в САЩ, си останали в маргинална ситуация.

Фаза на опознаване: дестабилизирано от кризи и вътрешни противоречия, които създават причини и условия за спешна еволюция, обществото - чрез културния си елит и младите поколения - накрая възприема непознати по-рано решения, изнамерени точно от хора, които са се придвижили напред във времето. В обществото се създава поляризация между индивидите, които твърдо поддържат еволюцията и развитието напред, което за тях е неизбежно, и консерваторите.

Лоран Поммес е учил няколко различни университетски специалности, от точните науки до науките за живота. Непрекъснато движен от вътрешното си убеждение, че истинското знание е плод на синтез, той продължава своите изследвания, като добавя при търсенето на истината и други науки, свързани в по-голяма степен с посвещението.

”Участвах в изследователски програми в големи научни организации. Мислех, че като се присъединя към света на чистата наука, ще се доближа до един по-отворен духовен климат, като сам желаех да се дам своя принос за еволюцията на света. За съжаление видях, че много от основните направления в изследванията често са базирани на икономически изисквания, в ущърб на по-фундаменталните нужди, които биха имали за цел подобряването на живота на хората. Това състояние на нещата е за съжаление поддържано от известен брой “изследователи”, които превръщат кариерата си в състезание за почести. Мисля, че работата, осъществявана в някоя група, вътрешно единна и свързана с някое висше измерение, е от голямо значение за бъдещето на човечеството. Наистина в историята по-голямата част от великите открития са били направени от изследователи, работещи индивидуално или в малки научни групи, с цената на огромни усилия, много по-извисени над инертната маса на човечеството. По-късно, когато въпреки всички преодолени огорчения тяхната концепция бива подложена на проверка и одобрена, това предопределя една промяна, която е полезна за всички. Тези новатори - индивиди или групи - имат тогава право на признание, въпреки че често то идва прекалено късно, посмъртно. Ако започне да си дава сметка за това, обществото ще има друг поглед върху неконвенционалните изследователки групи и би могло дори да предвиди участие в тяхното финансиране, защото накрая именно то ще се възползва от резултатите.” - Лоран П.

Фаза на интегриране: когато развитието им става в рамките на общоприетите критерии, групите, внасящи промяна, биват признати като модели от цялото общество. Признаването на тези групи довежда до това, че те придобиват официален статут, който като че ли е свързан със стремеж да се банализира своеобразната оригиналност на тяхното послание или откритие.

Приобщени, премлени и възстановени, старите теми на малките групи тогава се налагат като нови ориентири и критерии за мнозинството, но постепенно се втвърдяват и замръзват. Колкото повече светът се развива, толкова повече тези ориентири и критерии биват поставяни под въпрос поради появата на нови групи за промяна, които подготвят следващия цикъл на оплодотворяване.




Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   16


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница