Богослужение и църковна музика



страница1/6
Дата15.11.2017
Размер1.08 Mb.
Размер1.08 Mb.
  1   2   3   4   5   6

Богослужение, музика и литургика
Този въпрос по цял свят създава дискусии (да не казваме проблеми). Ще се опитаме да намерим насоки, принципи и да научим някои неща по темата.
Богослужение и църковна музика

ние сме църква, ориентирана към мисионирането. Още от началото сме били много концентрирани около мисионирането. И в църквата ни се е говорело много малко по въпроса за поклонението. В САЩ има две книги по тоя въпрос. Едната е от преди 60 години, а другата от преди 30. изглежда е имало липса на интерес по темата. Но сега нещата се променят. И затова имаме проблем. Ние не сме имали теология на поклонението.

Ние като адвентисти нямаме идентичност на поклонението. Откъде идват корените на нашето поклонение? От методистката църква. Копирали сме методите им на поклонение. Но различаваме себе си от тях по нашата теология. Но това не може да бъде видяно в начина ни на поклонение.

Не сме имали образование по въпроса за поклонението. Това се отнася за цялата църква. Трябва да учим църквите си. Да възпитаваме членовете си по отношение на поклонението.

Защо се покланяме, какво е поклонение? Повечето членове идват на църква, защото им е било казано, че така трябва. Но повечето от тях не са и мислели за поклонението. И ако ги запитаме какво е поклонението, повечето не знаят, защото никога не са се изправяли пред този въпрос;

Какво е поклонение? Трябва да помогнем на членовете да открият отговора.

Дошли сме до точка където има неудовлетвореност по отношение на поклонението. Част от причината за това е че няма промяна от 200 години. По същия начин са се покланяли и през 1808 година. Но това вече не отговаря на нуждите на много от хората. Защото светът се е променил.

От друга страна има доста страх и обърканост с някои от новите неща които се случват по време на богослужението. Определени отношения, музиката. Това, което можем да видим, е че има желание за промяна. Но често промените биват въвеждани без много мислене. Някои хора копират неща от други църкви. Прилагат ги без да питат дали това отговаря на нашите принципи, на нашата теология. Опитваме неща, които понякога причиняват проблеми.

Ще се опитаме да открием начини, отговори, защо правим нещата така, както ги правим. Този въпрос се прилага към традиционните неща, но и към новите. Ще се опитаме да намерим насоки.

Когато дискутираме въпросите за богослужението, обикновено говорим за механиката. Как да правим или да не правим нещата. Ще поговорим за мотивите, причините, целите на поклонението. За да можем да намерим отговори, ще се обърнем към библията и Духа на пророчеството. Ще разгледаме културни, исторически и психологически аспекти на поклонението. Трябва да видим как като хора се отнасяме към поклонението.


Три въпроса:

Какво е поклонеине?


Как трябва да се покланяме?

Как да въведем промени?


По тия три въпроса основно ще говорим.

Не можем да говорим за музика в църквата, без преди това да говорим за поклонението.


Богослужението е нещо много естествено за хората.

Има много начини за поклонение и много неща, на които да се покланяме. Обикновено мислим, че поклонението е преназначено за Бога. Човешките същества винаги ще имат нужда да се покланят. Ето някои възможности:

На себе си

Парите


Спортът

Музиката (дори и в църквата някои хора се покланят повече на музиката, отколкото на Бога. Тя става най-важното нещо в богослужението)

Духовното (интерес към исляма, към източните философии) (защо съществува такъв интерес сред хората, които вече ходят на църква, може би нещо липсва в църквата.
Може би имат нужда от нещо, което намират не в църквата, а някъде вън)

Защо младите хора се интересуват от по-различно поклонение. Твърде лесно е да кажем, че не са духовни. Ако се опитаме да видим какво търсят, дали то липсва в църквата.


Основни нужди за поклонението:

Те трябва да се опитаме да отговорим на тях в богослужението.

-Нуждата от чувството за вечното (безкрайното)

-чувството за тайнственост (мистерия) – това е много важно за младите. Те се опитват да почувстват тайнственото. Ние сме много рационални в начина, по който се покланяме. Ние обясняваме всичко. Наследници сме на модернизма и рационализма. Ние изучаваме Словото, обясняваме го и имаме отговори на всичко. Но има нещо тайнствено, то илюстрира Бог. За младото поклонение е важно да върне чувството за свръхестественост в църквата. Доколко нашето поклонение е повлияно от православната църква. Елементът на тишина е свързан с тайнственото. Православната чувства е запазила това усещане.

-Чувството за несигурност – идването при бога, за да намериш убежище

-чувството за самотност – нужда от общуване в църквата. Много хора идват в църквата, за да намерят среда. Нещо, с което да запълнят самотата си. Това е много библейско решение на тази нужда. Защо хората идват да се покланят според библията? Според Павел – насърчение, укрепване, изграждане. Има една роля, която се приписва на общността – да създава среда. Защо младите идват на църква? За да бъдат с приятелите си.

-чувството за приятелство.

Има и по-лични нужди

-нуждата от прощение

-чувството на вина

-страх

-безсмисленост



-тъга

-мир


-изцеление

-утеха
поклонението обаче отива отвъд тия нужди, но те са много важни


Бог ни е дал заповед да се покланяме. То е много естествено отношение. То отговаря на много от естествените основни нужди. Но отвъд тези естествени елементи има заповед от бог да се покланяме. Тя е централна за нашето поклонение. Откр 14:7 – поклонете се на този, който е направил.... Това не е нещо, което избираме според настроението си, а е заповед. Защо трябва да му се покланяме? Защото е създателят. Това е централната идея на поклонението. ЕУ казва:

ВБ 437,438 – първият цитат от материалите ”Важността на съботата като паметник на сътворението...”

Това ни поставя в правилната перспектива.

Когато разглеждаме въпроса за поклонението, практичните неща, редът за поклонение, или нещо, което се чудим дали е правилно, това е, с което можем да се съобразим.

Ние търсим визия за поклонението, а не нещо, което да ни каже просто какво да правим.

Първата причина за поклонение е, че Бог е творец. Ние сме творенията.

Как трябва да се отнасяме към Бог в поклонението? Като към творец. Това е особено важно за СДА. Защото това е включено в нашето име. Адвентисти от седмия ден. В нашето име ни се напомня за сътворението. Това е една от централните идеи, която трябва да насочва всяка една идея за поклонението.

ЕУ – втори цитат Моят живот днес, 168

Какво правим по време на поклонение? Приготвяме се за вечността на поклонение. За поклонението в небето. Как това ще промени онова, което правим. Ако се молим или пеем и мислим, че репетираме за небето, това дава смисъл на онова, което правим.
Богослужение и култура

Дали културата има място в поклонението? Дали трябва да я вземем предвид.

Думата култура предизвиква страх. Няма нищо културно в богослужението. Има само свещени неща. Много хора се изнервят, когато заговорим за културата в поклонението. Винаги, когато говорим за поклонението, говорим истини. Но трябва да приложим истината към всеки един аспект на поклонението. Без да се страхуваме. Ако се страхуваме, няма да се вглеждаме в нещата.
Има два важни фактора

-исторически фактори (историческа култура)

кои са някои от културните исторически влияния в адвентното поклонение. То е дошло от методисткото.

Нашето поклонение е израснало от три източника.

Пуританите – живеели са в Шотландия предимно. Реагирали са срещу помпозността на традиционната църква – 16-17 век. Когато реагираме на нещо, отиваме в другата крайност. Като махало. Начинът по който се покланят пуританите – трябвало е да бъде белязано с чистота и скромност. Само писанието. Няма картини символи, празни страни, никакви цветове. Бели стени. Прави пейки. Един амвон и Божието слово. Това е пуританското влияние. Но това е реакция. Реакция на церемониите, дрехите, статуите, картините и всякакви красиви неща. То не е само в нашето поклонение, но и в начина ни на живот. Като адвентисти насърчаваме хората да живеят по един семпъл начин.

методистите – ЕУ идва от там и продължава нещата по същия начин. около 1840-те методистката църква е много харизматична. Има една статия от онова време в нашите вестници (Ентусиазмът в ранното адвентно движение – има го в Интернет). ЕУ и Джеймс са били много забъркани в харизматичността. Грабване от духа, свят смях.... проявления на духа. Това е бил начина, по който тогава методистите са изразявали себе си. Това е била и адвентната църква тогава. Но през 50-те ЕУ започва да реагира срещу това. И като цяло и Методистката църква също. Това започва да става прекалено натрупано . всичко, което е свързано с възбудата (духовна или светска) се случва по нарастваща прогресия. И това става все по-силно и силно. И в църквата става така. ЕУ пише, че много хора не знаят защо го правят – просто възбуда

гранични влияния - в Америка символичната граница е била средният запад. До там са били стигнали хората в изследването на страната. Границата се разширява и стига до Калифорния. Но по времето на ЕУ границата е била по щатите Айова... и тези области не са били много населени. Основно фермери и хора без църква. Църквите са били като правило на изток и по градовете. Мисионерите са ходели по тези райони, и веднъж годишно са правели лагерни събрания. Имали са само една седмица да обърнат хората. Няма пастори нито църкви. Те развиват един стил на проповядване, който апелира към чувствата на хората. Имало е много песни – лагерни песни. Това са песни с припеви. Песни, които говорят за жертвата..... Така че този тим обществено пеене има много простички припеви, към който всеки може да се присъедини. И когато дойде неделята, има кръщение (това не са адвентни събрания). За да бъдат подтикнати хората да вземат решение, проповедникът е апелирал.

От тогава идват тези неща. И хората са вземали решение да се кръстят. Ето как нашият начин за поддържане на църквата идва от тези влияния. Дали са библейски. Принципът може да бъде взет от библията, но те са културни. От американската култура на 19 век. Много от нещата, които правим днес в църквата са наследство от онази култура.


Някои формати в поклонението, които не са задължително само културни, но показват културно влияние:

-литургично поклонение. Това е много близко до начина, по който православните се покланят. В него много важни са символите. Кои са те? Иконите, кръстът, свещите, униформите, музиката (тя е символ на красотата на Бога). Това поклонение е много фокусирано върху символите и красотата.

-реформистката църква – калвинизмът – най-важното е Словото. Проповядването и четенето. Всичко в поклонението е центрирано в-у словото. Една песен, една молитва, проповед, една песен, една молитва. Много малко музика. Точно като при нас. Но ето от къде идва.

-квакерите – те се покланят в тишина. Идват и сядат, много лично, размишляват, четат библията и после се прибират в къщи.

-ресторейщън – господната вечеря е центърът

-ревайвълисти (движение за съживление) – да водят хората при Христос. Това е важността. Хората да приемат Исус като спасител. Това е по-емоционално движение. Не е основано толкова върху послушанието към заповедите.

-петдесятниците – централният фокус са знаменията, говоренето на езици, изцеленията. Някои петдесятни църкви имат добри проповеди, но не това е акцентът.

-движението за святост – освещението


какво става при тези формати на поклонение. Има фокус върху един елемент. Вярно е че е библейски, но те го фаворизират. Това също е културно. Избираш нещо, което отговаря на това, което мислиш, че е важно. Има избор м-у различните библейски изразявания на поклонението.
Страхът от културата?

Поклонението е нещо свято, свързано с Бога с Божието слово. Предава някои универсални принципи. Културата е нещо обратно. Занимава се със светски неща, за хората, правени от хората, които се променят постоянно, в зависимост от времето и мястото. Има една общо приета култура в западния свят. Няма разлика в начина, по който хората се обличат тук и във Франция. Но нещата се променят. Това не е като вечните неща, като святите неща. Как тези две неща се съчетават – културата и поклонението. Културата част ли е от поклонението.


Какво е култура?

Тя се дефинира чрез всичко, което получаваме и придобиваме в живота си. Как се храним например? Колкото по-на изток отиваме, толкова по-често хората ядат с пръсти. Клечки. Как се обличаме – това култура. Начинът, по който се поздравяваме. Кимане с глава, ръкуване. Във Франция, когато отиваме при приятели – три целувки. В Америка не се ръкуват, там си махат с ръка. Ескимосите си търкат носовете. Японците се покланят. Начинът, по който говорим. В южна Европа хората ръкомахат много. Ако корабът потъва, единствените спасени ще са от южна Европа. Хората от северна Европа говорят напълно неподвижно. Как правим музика. Това е много свързано с културата. Кои са нашите инструменти? Гайда, кавал, тъпан. Песните ни са типични за страната. Образността, която се използва в песните, е характерна за страната. Танците също.

Културата е

Нашите традиции

Начините на изразяване

Жестове


Език – включително език на тялото, музика, символи

Поклонението в Библията (в светлината на културата и историята може би)

Ако погледнем местата за поклонение: къде се покланят Адам и Ева? В Едем. След грехопадението се покланят при портата на градината. Как са се покланяли в градината? Срещали са се с Бога. Разговаряли са. Извън градината – идвали са при портите, правели са олтар, принасяли са жертви. Къде са били построявани олтарите? Извън градината, но пред портата.

Патриарсите. Строели са олтари. Нямало е едно място за олтарите. Където се е налагало. Мястото е било свободно. Но начинът за принасяне на жертвата е бил предписан.

Светилището (скинята) – преносимо място за поклонение. Какви са били тогава местата за поклонение. После имаме храм. По времето на скинята имаме високи места. Има една промяна. От олтар, към палатка, към храм. Поклонението е винаги свързано с жертвата. Но е можело да бъде правено по различен начин.

При вавилонския плен нямаме вече храм. Как са се покланяли? Не са жертвали. Молели са се. Молитвата заменя жертвата, но се прави по същото време на жертвите.

Връщат се в Израел

В Новия завет – покланят се в синагогите, храма, домашни църкви. В начолото се срещали в семеен кръг. В храма са жертвите, в синагогите са молитвите, в къщи имаме божието слово – четене на писмата на Павел.....

Кое предизвиква тази промяна? Обстоятелствата, мястото, страната, културата. Културата променя начина на изразяване. Начина, по който хората изразяват себе си в поклонението. Съдържанието на поклонението остава същото (с изключение на Едем) – жертвата. Какво символизира тя? Изкупление, прощение, начин за свързване с бога. Тогава това е единственият начин за свързване с бога. Днес това е молитвата. Адам и Ева не са имали нужда нито от молитва, нито от жертва. Но идеята е една и съща – да се свържем с бога, да го слушаме и да му говорим. Съдържанието е също. Тези обстоятелства, които се променят, те са културата. Културата не променя съдържанието

Символите от Библията. Те са взети от ежедневните изразявания –

господната вечеря е вид хранене. Хранене вечерта, по време на пасхата. Това е редовно хранене и е свързано с безквасен хляб, но останалото е същото. Сядаме около масата, ядем хляб, пием. Мием си ръцете, молим се. Това е едно обичайно хранене.

Измиването на нозете. От къде идва? Това е израз на гостоприемство. Босите крака или обути в сандали се изцапват и като израз на гостоприемство.... ежедневен жест.

Кръщението – от есеите. Те са живеели в Кумран. Те са имали басейни, в които всеки ден са се потапяли, за да се измиват. Днес в Кумран има разкопки на такива басейни. От там идва кръщението. Това е ежедневна дейност, която става религиозен символ.

Обрязването е съществувало преди Бог да го постанови като символ. В близкия изток това е било обичай, при който момчето е преминавало в мъжество.

Молитвата (жестовете)

Колениченето – било ли е изобретено за религията. съществувало е и преди това. Това е знак на уважение към царя.

Библейски молитвени жестове:

Вдигане на ръцете нагоре – призив към Бога, получавам нещо, вик за помощ,

Лягане по очи – изисква много място, не е практично, символизира – заравяли са лицето си в праха – символ на смъртта (прахът) какво става, ако ядем прах? Умираме. Просването на земята е символ на смърт. Обличали са вретище и са слагали пепел на главата. Така хората са скърбели. Просването на земята означава символично, че сме мъртви пред Бога.

Модерни символи:

Шапки – в църква се сваля шапката, дори и да е студено – израз на уважение. В синагогата обаче слагаме шапка – израз на уважение.

Обувки: събуване на обувките в църквите в Азия. Това е израз на уважение. Например Мойсей – събуй си обувките, защото стоиш на свята земя.

Бог използва културните изразявания, за да им придаде религиозен смисъл. Има връзка м-у културата и религията и не бива да се страхуваме. Всичко, което правим в поклонението, е свързано с ежедневието.

Предизвикателството е да говориш на Бог, да говориш за Бог, да предаваш ценности в богослужението на нашия човешки език. Бог не е създал свят език, на който да се покланяме. Предизвикателството е да се говори за святите неща, на ежедневен език – говор, жестове, символи, музика. Бог използва нашия ежедневен език и ни е казал да говорим на този език за святите неща.

Трябва да направим разлика м-у святото и светското

Подходящ език, жестове,

В църквата имаме символи, които говорят за определени неща. Какви символи използваме в църквата? Вино, хляб, вода. Какви са ежеседмичните символи – кръстът. Ние обаче не го използваме често, за да се различим от православните. Има църкви, които не го използват по различни причини. Ако сме в протестантска държава кръстът не е свързан с католицизма. Но в католическите страни се използва по-рядко. За мюсюлманите (в страните им) кръстът символизира кръстоносните походи. Той не е библейски символ. Навлиза твърде късно. Той е езически символ, който идва от римляните.

Дали символите са важни за хората.

Ако нямаме кръста, какво използваме? Амвонът е символ. Пасторът е символ?????? Трите ангела. Все повече адвентни църкви го използват.

Ако искаме да говорим за нашата теология, нека да използваме символ за нея. Това е много неутрален символ - трите ангела.

Относно басейнът за кръщение. Къде го поставяме? Обикновено под земята. Дали той може да стане видим символ? От практични причини ги поставяме в земята. Но религията не е свързана с практичните неща. Така че ако имаме възможност в църквата. Защо да не го поставим над земята, така че той да стане символ всеки път, когато хората влизат в църквата. Например ако доведем нов човек, той ще зададе въпрос – ето един библейски час. Може да се направи по много практичен начин, да е встрани, с цветя.

Други символи: какво виждаме, когато влезем в църквата в деня на Господна вечеря? Маса покрита в църква. Защо я покриваме? Господната вечеря е ядене. Когато водим някой в къщи, покриваме ли масата? Не? Защо? Защо я показваме? Какво ще си помислим, ако видим покрита маса в нечий дом? Че може би няма храна.

Трябва да преосмислим нещата, свързани с Господната вечеря. Как я използваме като символ. Все повече млади хора напускат църквата, когато Господната вечеря започне. Когато свърши проповедта и хората отиват да си мият нозете, младите излизат. Какъв е проблемът. Ако аз ги поканя в къщи да ядат, всички ще дойдат, и ще доведат приятели. Какъв е символът на храната? (покриваме, за да покажем, че не е за всички, а в къщи е открита, защото е за всички – чувстват се изключени). Какво става при хранене? Създава общуване. Ако се храня с някого на една маса, това създава общуване, не се храним с враговете си. Ето затова на английски службата се нарича Камюниън. Всички на пасха са около трапезата.

Кое е различното м-у общуването в църквата и вкъщи.

Масата е покрита. Получаваш малко парченце символично. Не можеш да си вземеш сам. В къщи няма духовна подготовка. Ядем прави, тишина – няма общуване. Но има една много голяма разлика – в къщи сме около масата. В църквата си гледаме гърбовете. Въобще пълно е с пречки за общуване. Молим се лично. Някои са изключини. Това е един много богат символ, който е изгубил голяма част от своето значение. Трябва да възстановим общуването на Господната вечеря.
От къде идва покривката върху виното и хляба? Всеки би трябвало да се чувства изключен, когато го види. Кои са причините – да не се праши и каца от мухи. Символ на погребение. Тайнственост за новите хора. Нещо свещено. Но покриваме ли Божието слово, то свято ли е? Понякога твърде много навлизаме в теорията. Това от което се нуждаем повече в поклонението, е здравият разум (ЕУ). Но в поклонението със символи трябва да запазим символа. Ако изучаваме историята на църквата. От домашни църкви – към базилики (правоъгълна постройка – използвана е за съдилища, политически събития. Всичко е било открито, изложено. Хората са виждали и гледали. Това се възприема в църквата. Хората са стояли прави до средните векове. Днес се покланяме по подобен начин. Идваме и гледаме, и наричаме това богослужение. Твърде бързо църквите биват променени. Слагат завеса м-у святите хора и миряните. Какво става зад завесата е можел да знае само свещеникът. Покривката в-у масата идва от онова време. Не е за всички, не можем да го разберем.

В американските и западноевропейските църкви няма мухи. Но масите си остават покрити. Ако не сложим покривалото. Какво ще видят хората? Подносите с чашките. И си казват – това е за мен, искам да участвам. Няма бариера, нищо, което да те накара да си кажеш “Това не е за мен”. Постмодерното мислене иска да докосне, да участва. Един много прост жест като махането на покривките, може да направи голяма промяна. Но от идеята до правенето е от небето до земята. Има много хора, за които това покривало е свято.

Проблемът толкова ли е в кърпата или в това, че господната вечеря е само за кръстени. Ако я премахнем, ще поканим всички.

Започва господната вечеря, махаме покривката, ако сме последователни, ония, които няма да участват, трябва да си тръгнат, защото виждат. Защо тогава е необходимо покривалото. Фактът че не всички участват, вече е разделяне. Все повече западни църкви отварят господната вечеря за всички. Яко тя напомня кръщение, не би трябвало да е за всички. Това че е само за определени хора, може да създаде желание и у другите да направят крачка напред. Господната вечеря не е нещо сантиментално. Свързана е с принципи. С кръщението. Трябва да се научиш, да вземеш решение, да промениш начина си на живот, да ..... и тогава си готов да вземеш решение. В Америка много пастори кръщават без да обучават. Така символът губи своето значение.

Как да направим разделението по зрял начин. кръстените да участват, другите да се подготвят. Но покривалото не е задължително. То може да създаде усещане за тайнственост, но.....

Идеи за господна вечеря:

Какво правят някои църкви. Това не означава, че и ние трябва да го правим.

Приготвят маси. 4 във всеки ъгъл. И когато дойде времето за хляба и виното, хората стават, придвижват се и отиват до масата. Нареждат се в кръг. 15-20 души на една маса. Може да се избере дякон или старейшина, който да обслужи масата. Имаме ситуация подобна на храненето и се създава предпоставка за общуване.

Друг пример. Той е граничен. Трябва да сме внимателни с него. Направено е в неадвентна църква. Не са имали безквасен хляб, но идеята е чудесна. Приготвили много големи хлебчета. Имало големи количества сок. Направили са процесия. Носят хляба и виното през центъра на църквата вдигнати на високо и са виждани от всички. Така разбираме стиха: Това е моето тяло и моята кръв. Така идва до цялата църква. Влиза в църквата. Отнема време да се види. Внесено е като ковчег на погребение.

За младото поколение, което иска да види и да докосне, някои от тези идеи могат да им разкрият истини, които ние не можем да видим. Това са подходящи методи за младежка господна вечеря.

Ако искаме да задържим младите, трябва да поднасяме господната вечеря, по начин, който им говори.

Имаме и проблем с измиването на нозете. Този символ вече няма смисъл в повечето страни. Как да го направим по смислено. Той е акт на смирение, гостоприемство. Поне да го направим по-радостно. Толкова е тъжно. Хората да говорят, да общуват. Но всъщност не пеят, не правят нищо.

Защо Бог ни е дал тези символи?

Защото те говорят много силно. Но ако във символа вече няма смисъл, той не говори. Трябва да запазим измиването на нозете, виното не да го заменяме със сок от ананас (виното е символ на кръвта), хляба. Но важно е и да сме сигурни, че символите имат смисъл.


Пак за културата.

Къде са границите. Да бъдем в света, но не от света. Това са границите, поставени от самия Бог. Той иска да бъдем интегрирани в културата, но да не станем част от нея. Това се отнася и до поклонението. Историята показва различните измерения на културата. Поклонението е транскултурно. То е над вс култури и в същото време е против културата. Това е парадокс. Да е в културата, но и да е срещу нея. Ние се занимаваме със свети неща. Поклонението работи против културата. По този начин би трябвало да разглеждаме... културата не е над покл. Целта на поклонението не е да потвърди културата. Поклонението би трябвало да ангажира културата. То използва културата, за да я промени. Целта на поклонението е да работи с езика на културата, но за да я промени. Подобно на

Музиката например като израз на културата, използвана в поклонението, трябва да се прояви променена.

За да можем да разберем как трите фактора са повлияли нашето поклонение.

-евангеликализъм – това не е петдесятничество. Това е протестантизмът като цяло. Свързано е с литургичните църкви. Много често адвентистите считат себе си като част от евангелистите. Свободните църкви от типа на конгрешаните и баптистите също се считат за част от евангелистите. Западната църква много е повлияна от този подход. Един от важните термини е опитомяване – одомашняване на Бога подобно на диво животно.

Тук поради православната църква бог е считан че е твърде високо и далече. Много църкви са оставили настрани характера на бога. Те поставят акцента върху обичащия бог. Свалили са го от небето и са го поставили на нашето ниво. Той е изгубил своя характер на трансцедентност. Поклонението се променя. Губим схващането за мистерия, святост, тайнственост. Отнасяме се към Бог като към приятел. Това е много важно, когато говорим за музиката. Защото много често музиката в църквата няма никакво отношение към Божията трансцедентност. Евангеликализмът е по-заинтересован от духовното насърчение, отколкото от промяната. За нас адвентистите е по-важна духовната промяна. За тях е достатъчно да четеш Божието слово заради насърчението. Няма го елемента на освещение. Тяхната религия е много проста. Вземи Бога и ще успееш. Има бизнесмени в Америка, които поставят на своята визитка задължително нещо религиозно. Така привличат вярващите. Слагат някое хубаво стихче. Аз съм вярващ, работя с Бога и затова успявам. Елате при мен. И вие ще успеете. Средствата оправдават целта. Това е нещо полезно. Ако ти се случи нещо лошо, значи си грешник. При тях не може да се получат противоречия. Може да има много бедни хора, които не успяват, но са дълбоко вярващи, за тях те не са вярващи. При тях парадокси няма. Това е много опростенческа истина. Подобно нещо се е случило с Йов. Дефакто те биха го нарекли грешник. Не може да си вярващ и да имаш трудности. Това не принадлежи към начина им на мислене.

-Евангеликализмът е съсредоточен повече в-у емоциите отколкото в-у интелекта. Ако учиш твърде много не е добре. Ученето в областта на религията не се насърчава. Целта е хората да не научават много, за да не задават въпроси. Това е културен феномен. Това което има значение е личната вяра. Обществото не е толкова важно. Често тия църкви са като клубове. Идваш, за да общуваш с хората, не да се покланяш. Може и да не идваш на църква. Не се насърчава библейското изучаване. Това е помело буквално Западна Европа.

-Киберкултура – това е технологията. Нашият свят е да сме свързани с хората постоянно, да сме постоянно свързани с информацията. Това е култура, която влияе в-у всичко в живота ни. За повечето хора от нас, ние сме дошли в тази култура, след като сме познали традиционната. Но младите хора не познават друга култура. Начинът по който се свързват с хората и общуват, начина по който учат – вс това трябва да се вземе предвид в тяхното поклонение.

Това е една предимно визуално ориентирана култура. Иконки, картинки. Визуалността е много важна. Визуални илюстрации. В нашите типични богослужения къде е визуалният елемент. Как църквата говори на визуалните възприятия. Шест дни от седмицата всичко е предимно визуално. Това е начинът, по който общуваме със света. И в събота няма нищо. Извън синхрона е. Трябва да поставим визуални елементи в църквата, за да могат хората са се свържат с тях и да прочетат вестта. Нещо визуално, което говори на хората. Използването на екрани. Картинки, текстове, песни, видео. Когато се появило радиото, хората казвали, че е сатанинско, когато се появила телевизията, било още по-лошо.

Днес телевизията, радиото и интернет са средства за разпространение на истината.

Каква е ползата от екрана? Хората гледат напред, когато пеят. Това изгражда общението, обществото. Хората, които си носят библията и песнарката, могат да четат от тях, но може и да гледат напред заедно със всички. Била ли е библията винаги като книга? Не. Повечето църкви поставят и картинки под текста. Те са символични. За младото поколение, ако има екран, това е от голямо значение.

Киберкултурата е много емоционална. Погледнете само на всичките стимули, които получават от екрана. Има една непрекъсната стимулация на сетивата. И това има емоционално влияние. Какви са емоционалните елементи в нашето поклонение. Как богослужението ни говори на нашите емоции. Песните и музиката говорят на емоциите. Тя трябва да говори на емоциите. Музиката не е непременно емоционална, просто защото е музика. Ако чуем китайска музика, едва ли ще предизвика емоции у нас. За да може музиката да говори на емоциите, тя трябва да бъде разбираема.

-бързи промени (реакции). Типичното богослужение няма много промени. Проповедите са дълги. Това е малко трудно за едно поколение, което е свикнало с бързи промени. Много добре е човек да се научи да седи поне 35 минути, да слуша и да бъде внимателен. За много хора това е единственият шанс да се научат. Но ние можем да предложим елементи, които да предизвикат промяна. Например песен по средата на проповедта. Да проповядваме по интерактивно (във взаимодействие с хората). Може да структурираме богослужението в-у нещо по различно – музиката, свидетелството. Да разчупим рутината.

-накъсано (раздробено, фрагментирано) преживяване. Идеята е да се създадат отделни моменти в богослужението, които да го направят по-интересно. Киберкултурата е консуматорски ориентирана. Консуматорът определя какво иска. Но не сме дошли на поклонение за да пазаруваме. Един от основните принципи в търговията е “Каквото искат, ще им го дадем”.

Трябва да се вгледаме в църквата. Дали това което правим в Богослужението наистина има смисъл за хората.

Киберкултурата е едно виртуално общество. Фейсбук е интернет общество, най-вече за млади хора. Това е място, където си създаваш профил и можеш да общуваш с хора. Виртуална идентичност. Но за тия хора това си е реално общество. Никога не си срещал приятелите си на живо. Но виждаш снимките им, знаеш проблемите им. Това е хубав начин за връзка. Но в реалността остава много самота. Имаш нужда да докосваш. Не искаш да се ожениш за жена на компютъра.

Църквата за много млади хора остава единственото място, където те реално общуват с истински хора. Много важно е за тях да разберат, че са част от семейството. Да се чувствата включени, да участват. Важно е да се включват младите хора в дейностите на църквата. Според проучване защо младите хора остават в църквата (когато вече родителите не могат да ги карат да ходят на църква). Общото в отговорите е елементът на обществения живот. В църквите е имало много активен социален живот. Няма нищо теологично тук. Това е просто начинът, по който хората си взаимодействат.

Изглежда понякога, че трябва да си поне на 50 години, за да участваш. Колкото повече включваме младите хора в богослужението, толкова по-голяма е вероятността да станат част от църквата.

-постмодернизмът – ние всички сме повлияни от него, дори и да не го знаем. Но младото поколение си е направо потопено в него. Характеристики на постмодернизма:

той е реакция на модернизма, който е рационализъм. В поклонението това се изразява в обяснението на Божието слово. Нашето поклонение е най-вече проповедта. Това е най-вече продукт на рационализма. Има връзка с мозъка. Днешното поколоние реагира срещу този подход. Те са разделени на хора с ляв и десен мозък. Преживяванията на лявото полукълбо е емоционално, а на дясното е .... за да ги достигнеш е важно да говориш и на двете части. Да проповядваме словото, но и да го илюстрираме чрез картинки, песни, свидетелства. Младите биха научили много повече чрез някоя песен или свидетелство, защото минава през емоциите им. Постмодернизмът е мистично настроен. Има много млади адвентисти, които вярват в Бога но са привлечени и от други неща – медитация, ню ейдж. И когато ги запиташ защо, те отговарят че търсят тайнствеността, която липсва в църквата.

Да представим тайнственият характер на бога. Това, което не можем да разберем. Чудото.

-автентичността. Ако проповядваш нещо, което не правиш, то няма ефект. Ако църквата иска да има влияние над младите, много важно е да върши това, което проповядва. По-добре е да се извиниш....

-много начини за познание. Предишното поколние научаваше чрез научаване, ходене на училище, днес имат нужда да научават чрез правене на нещо. Чрез разказване на истиория. Реалните преживявания на реални хора ги повлияват по-добре.

Четенето на текст от библията върху, който после ще проповядваме. Много църкви след първата песен четат от библията. Текст, който е във връзка с проповедта. Понякога има ответно четене с църквата. В повечето време хората стават, четат стиховете и сядат. Какво представляват библейските текстове. Истории на реални хора. Всеки обича да слуша истории. Библията е изгубила качеството си на книга с истории. Когато се разказва го... това докосва хората.

-глобализация. Светът е станал много малък поради интернет. Имаме достъп до всякаква информация в света. Това богатство трябва да бъде ... в църквата.

При нас подобни хора седят в църквите.

Да търсим разнообразието в църквата. Пасторът и старейшината осигуряват богослужението. Защо да не участват и други хора. Идеята е хората да допринесат по различен начин за богослужението. Историите ти помагат да видиш божията ръка. Младите хора имат нужда да видят това. Те са много арогантни. Ако обаче разберат че резултатите им зависят от Бо

Истинското преживяване учи хората много по-точно от научаването на даден текст.


Предизвикателства в постмодерното богослужение

-постмодерната култура е много арогонтна. Не дължиш нищо на никого, а на себе си. Решава за себе си кое е правилно и погрешно. Всичко е относително. Има опасност от синкретизъм – смесица от истина и неистина. Но това е валидно във всеки вид поклонение. Понякога вярваме че само нашият начин е правилен и това е арогантност. Защо моят начин трябва да е единствен. Това са подобни предизвикателства във


каквото и да правим в поклонението, трябва да бъде подходящо за Бога. Но в поклонението не е само Бог, а и ние. Така че нещата трябва да отговарят и на мен самия. Да отговаря на общността и на цялата църква.
Две ключови неща:

??????????

неща, които са правилни според Бог

неща, които са смислени за нас


поклонението се инициира от Бога. То не идва от хората. Те отговарят. Понякога, когато пасторите излизат на подиума и се молят на Бог да дойде при нас, той обаче е вече тук. Поклонението започва с Бога, който е слязъл долу. Моят начин на отговаряне – отговарям чрез църквата (през) и чрез обществото.

Бог е поискал да му се покланяме като общество. И моето поклонение трябва да премине през обществото. Ние общуваме с бога в нашето лично поклонение. Но имаме нужда за поклонение и от църквата. Хората които пропускат да идват на църква, постепенно губят контакт с църквата. Забравят принципите. Поклонението преминава през групата, през църквата и през обществото.

Когато изучаваме темата за поклонението, има три въпроса, които трябва да си зададем:

Кой е Бог на който се покланяме?

Как да му се покланяме?

Защо да му се покланяме?


Когато говорим за поклонението пред бога, божието слово има авторитет.

Намираме достатъчно в библията, което да ни помогне да разберем. Да намерим отговори на тези три въпроса. Това е основата, която е достатъчна.... включително и за музиката. Музикантите си мислят, че музиката е нещо независима. Но тя винаги е свършена с някакво събитие. Ако хората танцуват, има музика подходяща за танци. Музиката никога не се случва сама. Тя винаги е свързана със събитието.

Кой е Бог на който се покланяме?

Думите за поклонение съдържат уроци. Worship – worth-ship. Как да отдадем на някой ценност, достойнство. Една от идеите в обожествяването е да отдадеш стойността на някого.

“Достойно е ангнето.” Кой казва тези думи? Множеството, състоящо се от старейшините и ангелите..

литургия – означава да провеждаш служба за някого, в полза на някого. Да служиш на някого.

На някои езици богослужението се нарича Култ. Идва от култивирам, обработвам, отглеждам. Когато отглеждаме е необходимо да се грижим. Това е идея за усилие. Не идва естествено. Трябва да култивираме навика да се покланяме, изкуството на поклонението

Аводах – еврейска дума за поклонение – означава, включва задължение и работа. Трябва да се бориш срещу себе си.


Етимология на думата

Кабод евр. Да отдадеш слава.

Шахах – евр – да се поклониш ниско, да се проснеш на земята. Идеята за уважение дори до степен да легнеш по очи и да се откажеш от себе си. Това е същото като гръцкото

Просконео.


Има седем текста, в които трябва да намерим идеи за поклонението. Първите два ще ги разгледаме показно:

Исая 6 глава

Откровение 4 и 5 глави

Псалом 95

Йоан 4:21-24

Римляни 12:1-2

Битие 4:1-6

Михей 6


Деяния 2:42-47

Псалм 51:15-17

Исая 6 глава

Първите 8 стиха. Защо е било дадено това видение. Това е ключовото видение за поклонението. Защо Бог го дава на Исая. ЕУ казва че по времето на Исая истинското поклонение е било напълно изопачено. Дори Исая не е разбирал какво представлява истинското поклонение. Бог изпраща това видение и то става модел.

Какво виждаме в пасажа? Каква е първата мисъл, свързана с поклонението. Дори и да не я свързваме, тя е свързана с поклонението. Бог е високо и стои на трона. Какво хората са разбирали за Бога, когато са четели това? Бог е над всичко. Има високо седящ бог, който е над всичко. Сила. Почитание. Къде седи той? На трон. Как изглежда този трон? Висок е. Красив е. Покрит е със злато, скъпоценни камъни. Красив плат. Това е нещо царско. Това ни показва естеството на Бога. Той е над всичко, мощен, но е красив. Когато царят седи на престола си, той е облечен красиво. Текстът говори за дрехите – полите изпълниха храма. Дрехите на царя са огромни. Първото нещо, което научаваме за Бога, това е Неговата красота. В откровение това е дори още по-очевидно.

Следващата идея. Серафимите, които се покланят. Какво е тяхното отношение? Покриват лицата си. Не искат да гледат ли? Не страхопочитание, уважение. Не можеш да видиш Бог и да живееш. Това, което правим тук, е репетиция за небето. Ние обаче се изразяваме по различен начин.

След това. Серафимите викат свят, свят, свят. Един от текстовете, които ще прочетем е написан от д-р Дейвидсън. Той споменава една много интересна мисъл. Тези ангели са могли да изпеят много различни неща – любов, любов, любов или милост, милост, милост. Това е важно, защото когато се доближаваме до бог за да се поклоним основното усещане е за неговата святост. ЕУ казва, че основният мотив за поклонение е че бог е творец. Няма нито едно свято същество тук. Това което отличава бог от нас е че Той е свят. Свят – отделен, друг, различен. Святостта. Ако има нещо, което губим в нашите църкви, това е чувството за святост. Това е загубено в западните църкви напълно. Ако изгубим чувството за святост, какво става с поклонението – социален клуб. Бог е един от нас. Ако непрекъснато си спомняме святостта на Бога, това ще ни помогне да решим дали нещо е подходящо или не.

Какво следва в историята? Земетресение. Какво е неговото значение? Силата на Бога. Крехкостта на творението. Това е израз на Божието присъствие на земята. Този текст започва с Бога. Каква е реакцията тук? Страх, в началото Исая се възхищава на величествената сцена. Докато гледа разбира святостта на Бога. И се страхува да не умре. Как наричаме това чувство? Това е съзнание за нашето грешно естество. Съзнание, че ние сме нищо. Това е една цяла програма на едно богослужение.

Идва ангелът и очиства устните му. Това символизира, очистване и прощение.

След това. Идва призивът и отговорът на този призив, посвещението. Това е една цяла програма на поклонение. Тя представя разли

Когато дойдем при бог първото чувство е възхищение. След това виждаме святия божи характер, чувстваме се нечисти и уплашени. Следва очиствани, призив, отклик.

Имаме богът творец, но и Богът изкупител. всеки текст в библията който говори за поклонението пред бога. Великият бог, недостижимият, но и в същото време той е богът който спасява. Винаги тези две неща вървят заедно.


Сега идваме до молитвата Отче наш.

Баща – много близки взаимоотношения

Който си на небето – това ни напомня, че бог е различен от земните ни бащи. Има нещо при Него, което никога няма да достигнем. Отделен е от нас. Само Бог може да направи това. Това е ключът на поклонението. Много често поставяме ударението в-у едното или другото. Някои църкви представят Бог като много отдалечен. Без да включат бога, който докосва има трон (нещо много земно). Чуваме неща за Бога. Виждаме. Включено е докосване с призив – поклонението е и чрез сетивата. Бог иска не сам ода чуваме , да чувстваме, да виждаме, защото това е начинът по който сме били създадени. Всичко в живото ни минава през сетивата. Защо но е и богослужението.

Има учудване – всичко е красиво. Бог използва картини, защото ни е създал със сетива. Ние общуваме със сетивата си. Трябва да използваме и ад активираме сетивата на хората с.в богослужението.небесното поклонение включва всички сетива.

Поклонникът преминава през няколко етапа душата си. Възхищение, респект, страх, вина. Аз съм нечист –изповядване на греха. Когато бъде премахнат от теб греха, чувстваш радост, .... следва желанието за служене. Това е прогресия, цяла история. Много честа започваме с хваление. за какво хвалим? Не са преминали през таз прогресия. Първо трябва да преминем през всички елементи. Трябва да има логика в богослужението. Логическата последователност на поклонението.

Как създаваме възхищение и учудване? Трябва да намерим нещо в нашата адвентна култура, което предизвиква тези неща. Само около 8 процента от хората забелязват светостта.

Библията говори много за Божията красота, особено псалмите.

Псалм 96:6,9; 27:4;

Патриарси и пророци стр 595 – красота, доброта и истина.

Ние не отделяме много внимание на красотата. Това е нашето наследство от пуританизма. Но Бог е създал и създава красота. Той не е трябвало да прави листата зелени, птиците пъстри... да не се въздържаме от това да поставим красотата в светилището. Да направим мястото за поклонение красиво, но не да се покланяме на красотата. В страните, където църквата има много помпозни елементи, ние отиваме в другата крайност. Но дори и там може да се търсят красиви елементи.


Текстове за святостта на Бога:

Пс 2:11 – в стария завет в божието присъствие винаги има страх и радост

Пс 96:9

Пс 99: 3,5,9



1Царе 6:20

Езекийл 1:28

Свидетелства към служителите:

Святостта е основата на Божия трон.

Еклесиаст 5:1,2 – отиваме в Божия дом да слушаме. Ние всъщност много говорим в Божия дом. Бог е различен от нас, той е свят.

На листите има доста текстове от ЕУ:

“Скъпоценните свети неща, ... губим святостта на Бога в поклонението... снижаваме светите неща до нивото на ежедневните.”

Това е знак, че сме изгубили чувството за Божията святост. Музиката винаги трябва да се прави в перспектива с Божията святост. Иначе тя ще е забавление. Няма нищо лошо в забавлението, но това не е поклонение. Нищо което е свято не трябва да се отнасяме към него с безгрижие.


Откровение 4 и 5 глави:

Това е друго описание на сцената на поклонение в небето. В началото на глава 4. стихове 1-6. много подобно на Исая – трон. Някой седи на него. Изглежда като скъпоценни камъни. Дъга, която е зелена, подобна на скъпоценен камък смарагд. Старейшините. Седят на престоли около трона. Облечени в бяло, с корони от злато. Това е не само красива, но и много симетрична сцена. Бог в центъра, кръг от старейшини, около тях други кръгове. Има гръмотевица, светкавица, стъклено море. Ангелите. Живите същества. Те казват Свят, свят, свят. Покланят се. Казват достоен си, защото Си Творец. Святостта на Бога, достойнството на Бога, защото е творец. Започва се с размисъл за божията красота. Може би би трябвало да започнат с божията святост, а те започват с Неговата красота. Може би преди да проповядваш на хората, трябва да докоснеш техните чувства. Трябва външната красота да присъства в нашите богослужение. Независимо дали е визуална, слухова. Декорация, музика. Всичко е подредено, симетрично и има хармония.

Глава 5. тя е продължение. Царят е на трона в началото. Сега виждаме агнето. Стих 9 защо е достоен. Виждаме ли паралела с първия текст в Исая. Първо е силният бог и после спасяващият бог. Бог творец и бог спасител.

Какви са звуците в 4 глава? Имаме една прокламация и гръмове. И какви са звуците в глава 5? Арфа, нова песен...

В откровение откриваме всички индикации за ... поклонението. Всеки народ, племе, език. Няма един език за поклонение. Има една експлозия на различност. Но в същото време има много единство и изключителна подреденост, хармония, но и спонтанно изразяване. Да прочетем откровение през перспективата на поклонението. Това ще е напълно нов прочит.

Да погледнем текста и да извлечем идеи и мисли за поклонението. Някои текстове имат много идеи, някои имат само една или две. Да не търсим много. Да видим за пет минути.

Нашият текст е Йоан 4:21-24
Вторник 13.05.2008

Радостта и почитта

Псалм 95

„Извикай силно и пей със радост.“

Понякога хората стават много радостни в църквата. Но останалите в църквата не харесват това. Няма дискусия за радостта, но има дискусия за радостта.

Радостта е важна.

ЕУ свидетелства 5:609 третият цитат на първата страница с цитати от ЕУ „Нашите служби трябва да бъдат изключително интересни...“

Още евреите са били склонни да изпадат във формализъм.

Относно формалните молитви:

в наръчника има цяла глава посветена на богослужението. Там има известен брой цитати от ЕУ относно молитвата. Един от тях казва, че публичната молитва не трябва да е по-дълга от две молитви. Някои хора не обичат да бъдат ограничавани от времето, но какво става ако молитвата е твърде дълга? Хората не слушат, изключват се и чакат за края на молитвата. Вече не участват. Две минути са прекалено дълго време. Проблемът е, че ние не си подготвяме молитвите. Просто говорим онова, което ни идва. Молитвите също трябва да бъдат подготвени, не само проповедта. Не да се запише предварително. Когато отиваме да говорим със съпругата си, не си записваме предварително какво ще й кажем, но в публичната молитва е добре да се подготвим предварително.

Киберкултурата – чести промени. Бързи промени. Дължината на проповедта – един час? Обикновено днес е 30-35 минути. За 30 минути можеш да кажеш толкова, колкото и за 60 минути. Кратката вест има много по-голямо влияние от дългата. Ако искаме дадена вест да остане в умовете на хората, тя трябва да е кратка. Открито е че 20 минути е добро време. След около 20 минути нивото на внимание спада. След първите 20-25 минути изгубваме вниманието на слушателите. Хората спират да ни слушат. В края вече не помнят началото на проповедта.

Ако трябва да запълним един час, има много неща, които можем да включим – песен, свидетелство. Важно е да направим богослужението изключително интересно. Един от начините е да осигурим различни дейности.


„Като народ ние сме проповядвали закона, докато сме станали сухи като хълмовете ...“
„Трябва да помните, че посещавате божествена служба...“ (Пасторски наръчник стр 1992)
„Преобладаващата монотонност на религиозните служби...“ (Служители на евангелието 204)
Да се работи по нов начин и да се измислят различни методи. Важно е да има освежаване и обновяване. Ако правим нещо по един и същ начин, няма промяна. Където няма промяна, няма и живот. Животът сам по себе си е промяна. Да се откъснем от формалността. Да представим интересни неща. Да внесем повече радост в службата.

Какъв вид радост е подходящ в поклонението. Можем да погледнем в нашето ежедневие и да помислим какъв вид радост изпитваме в живота си. Подаръци, вкусна храна, децата. Какви радости имат децата? Игрите, ваканциите, ... Преживяваме ли тези типове радост по един и същ начин. Как изразяваме радостта. Децата скачат и викат. Възрастните малко по-различно – усмивка, смях, жестове, прегръщане, плач, пляскане с ръце, .... Въпросът е кой от всички тези видове радост е подходящ за поклонението?

В Псалм 95 да пеем от радост и да викаме силно.

Ще направим ли това в нашите църкви? Някои хора преживяват тиха радост.

Хората се радваха с радостта, която Бог им беше дал. Това не е радост, която е резултат от възбуда. Ако учим църквата на радост, важно е хората да разбират, че радостта в църквата е различна от радостта на футболен мач. Има повече от едно изразяване на радостта. И всяко едно от тях е подходящо за изразяване на различна радост. Радост от четенето на Библията, радост от благодарност за онова, което Бог е направил за нас. Тя е различна от светската. Ако някой иска да се радва в църквата, нека първо да види каква е радостта му. Дали е резултат от възбуда или от това, което Бог е направил за него.

Празниците в древния Израйл са били с много движение и .... На празника шатроразпъване е имало много танци. Не мъже с жени, а само мъже и само жени.

Относно венчавката: венчавката е религиозна церемония. Когато отиваме в ресторанта, не оставяме Бог в църквата. Дори и след сватбата не го оставяме. Тогава младоженците се нуждаят най-много от Бог. Дори и когато се радваме, ние имаме нужда да бъде под погледа на Бога. Бог ни е дал способността да се радваме. Някои хора са по-шумни, други са по-тихи. Някои са по-интересни и забавни, други не. Бог ни е казал да се радваме на живота. Радвай се с жената на младостта си, яж и пий... Нека да се радваме според темперамента си. Но когато дойдем в Божия дом, това е едно отделено, различно място. Всичко е фокусирано върху бога. Ние правим разлика между святото и ежедневното. Но всичко, което правим, трябва да е съобразено с Бог.

Танците са нещо много естествено за човешките същества. Има разлика между фолклорните танци и дискотечните. Разликата е в атмосферата. Фолклорните танци са в прозрачна, здравословна атмосфера. Може да се прави и с алкохол. Асоциациите, които идват от фолклорните танци, са обикновено свързани със сватби, годишнини, раждане на дете. Свързани са със семейни празници. Дискотечните танци се свързват с нощния живот, алкохол, наркотици, секс. Ситуацията е напълно различна. Въпреки, че има дискотечни танци на безопасна среда (сватба), все пак си остават асоциациите. И за младите хора е трудно да направят разлика. След като тук може, защо и там да не може (в дискотеката). Дискотечните танци на сватба насърчават ходенето в дискотека. Евреите са танцували. Те още танцуват пред страната на плача. Но църквата, имайки предвид в какво са се превърнали танците, се въздържа от тях.

Дискотечните танци на сватба сами по себе си не са нещо лошо, но объркването, което това може да създаде е достатъчна причина да кажем не. Младите не разбират това, което ще разберат по-късно.
Йоан 4:21-24

Много важно е да знаеш. Да знаеш за поклонението. Трябва да се покланяме не просто защото сме вдъхновени, а да е по правилния начин.

Как ЕУ тълкува израза „в дух и истина“

за духа тя казва: „да се покланяш в дух означава, че можем да приближим Бог дирекнто в Исус с нашето вътрешно естество. Да разбираш какво и защо се покланяш. Също и послушанието. Послушание на истината. Да се покланяш в истина означава да се покланяш в Божията воля“

ЖИ 36 – англ.
Поклонението не свършва със службата на поклонение. То продължава в ежедневието.

Радост и почит. Те са различни, но не си противоречат. Не се противопоставят.

Покланяме се директно със сърцата си, като влизаме в директен контакт с Исус.
Римляни 12:1,2

милостта на Бога и неговата святост. Двете характеристики, които видяхме в Исая 6 глава. Приносът ни трябва да бъде свят и удовлетворяващ Бога. Това важи особено за музиката.

-В началото се звучи на английски: „Поради това ви умолявам“. Предишните глави 1-11 говорят за всичко, което Бог е направил за нас. Последните 4 стиха на 11 глава са доксология – да заявиш, че отдаваш слава на Бога. Говорят за милостивия Бог. И след това 12 глава започва с „Ето защо“. Поради тази причина ние Му се покланяме.

Духовното действие на поклонението. Защо се нарича духовно действие на поклонението. Той иска да сложи ударение на живата жертва. Загатва за опасността от формализъм. Важността от обновяването на ума без повече да се съобразяваш със света.

Пред около 30 години има една книга „Пей на Бога нова песен“ - там се казва: „Поклонението е противопоставяне между поклонника и Бога.“ това звучи странно. Но, когато се срещнеш с Бога, и не излезеш от тази среща променен, това не е било среща. Всеки път Бог се конфронтира с нашето грешно естество. Това е една сила против нас. Поклонението не е просто среща, трябва да бъде противопоставяне, за да изляза променен. Целта на всяка една проповед би трябвало да е такава, че в края хората да бъдат променени по някакъв начин. Поклонението е промяна на ума. Промяна чрез обновяването на ума.
Битие 4:1-6

Качеството на плодовете. Какво е качеството на плодовете, които Каин принася? Вероятно перфектно. Има хора, които донасят перфектни неща в събота на църква, но все пак остават неприети от Бога. Кое е по-важно от качеството на плодовете? Сърцето. Това е важно, когато говорим за музиката. Не става въпрос за това което донасяш, а за разбирането на жертвата. Необходимостта на жертвата поради греха.


Псалм 51:15-17

15 Господи, отвори устните ми, и устата ми ще разгласят Твоята възхвала.
  16 Защото не желаеш жертва, иначе бих принесъл; всеизгаряне не Ти е угодно.
  17 Жертви, благоугодни на Бога, са дух съкрушен; съкрушено и разкаяно сърце, Боже, Ти няма да презреш.
Инициативата за поклонението идва от Бога. Правилното поклонение е невъзможно без намеса от страна на Бога. Поклонникът разбира, че има поклонение, което Бог приема и което не приема.

Важността на ежедневната жертва. Ежедневното ходене с Бога. Това не е нещо, което става в събота сутрин (съкрушеното сърце).

Когато приготвяме съботата чистим, готвим. Но църквата трябва да разбере, че има и лично, духовно подготвяне. Подготовка на сърцето за поклонение, която да започне още от неделята. Когато хората са влюбени (преди да се оженят), се срещат всеки ден. Всеки ден мислят един за друг. Представят си как ще се срещнат. И когато срещата се осъществи, това е един празник. Всеки ден можем да се приготвяме за поклонението в събота. Всеки ден е като подготовка, едно очакване на поклонението в събота.

Промяната не идва само от амвона, но и от подготовката на сърцата.


Михей 6:6-8

Това е по-угодно пред Бог от жертвите

Как прилагаме правдата, милостта и доброто в богослужението. Ако идваме при Бога, защо е необходимо да практикуваме правда и милост? Къде е мястото на справедливостта, милостта и смирението в поклонението?

Първо: Какво правим през седмицата?

Покланянето в събота – това е истината.

Справедливостта в отношенията между нас самите.

Поклонението не е просто между Бог и мен. То включва общността.

Кой е Бог и как идвам в Неговото присъствие. Това нещо се разпростира и върху общността от поклонници.

В края на Исая има призив към служене. В нашето служене на света поклонението се разпростира и през седмицата. Да действаш справедливо в поклонението. Да бъдем справедливи един към друг.

Смирението. В нашите църкви има много гордост. Всички сме заплашени от гордостта. Това е естествено, защото онзи, който е на амвона, е заплашен от гордостта, защото има авторитет. Иска другите да правят каквото той казва. Гордостта е голямо изкушение по време на поклонението.

Милостта. Важно е да слушаме другите. Да мислим за нуждите им. Да се грижим за нуждите им. Да не бъдем осъдителни. Да не съдим бързо.

Тези неща имат своята роля извън църквата, но има място за справедливостта, милостта и смирението в църквата.


Матей 22:37-40

Обичай Господа ... с цялото си сърце...

Покланяме се на Бога не само с умовете си, но и с цялото си същество.

Веднага след тази заповед идва и втората – за ближния. Ние се нуждаем от повече любов, милост и правда в нашите църкви.

От това че живеем заедно ние разбираме своето признание на земята.
Деяния 2:42-47

Тук виждаме основните елементи на богослужението. Виждаме и една относителна последователност, в която се появяват. Поклонение заедно в църквата.

Един американски теолог сравнява поклонението с покана в нечий дом: когато имаш гости, които трябва да дойдат в дома ти, какъв е редът. Те чукат на вратата, какво става първо? Посрещаме ги каним ги вътре, поздравяваме ги. Разменяме няколко думи. Настаняваме ги. Рядко ги каним директно на масата. Мием ръцете си. Питаме ги как са, какво правят. Това е едно приятелско общуване. Не ги оставяме в хола и да отидем някъде. Винаги някой остава с гостите. После се преместват на масата. Тя представлява вече общуване. В протестантските църкви има Господна вечеря всяка седмица. В края на гостуването ги изпращаме до вратата. Това е една добра илюстрация за богослужението. Посрещаме се, говорим нещо (проповед). Имаме господна вечеря. И накрая вървим към вратата – молим се, пеем песен, казваме последни думи. Този образ ни помага да възприемаме службата като преживяване, а не формално.
Някои мисли, които ще обобщят казаното до тук:

Човешкото преживяване на поклонението.

Психология на поклонението:

-преживяване – не просто да сме наблюдатели. А лична опитност. Срещата с Бога. Това са взаимоотношенията, които установяваме по време на богослужението с Бога и с другите вярващи. Да стигнем до конфронтация с Бога. Общуваме с Него и с другите поклонници. Ако няма общуване, няма поклонение. Общуваме с Бога като научаваме, даваме на Бога. Как общуваме с другите вярващи? Ако мислим за приятелско преживяване, нормално е да разговаряме. Не би трябвало да изхвърляме разговорите. Но в същото време ние сме в Божия дом. Би трябвало да има ограничено количество разговори и да проверяваме какво за говорим. Един от начините да се създаде общуване без разговаряне, е начина на подреждане на пейките. Повечето църкви са подредени като в театрална зала. Хората могат да общуват само с говорителя. Как активно можем да включим хората в богослужението. Не можем да си променим църквите (заради подредбата на столовете). Но ако можем да го направим, много често се разполагат в полукръг. Ако стаята е квадратна, амвонът може да е в ъгъла. Новите църкви харесват подредбата в кръг. Какво става тогава? Не можеш да избегнеш общуването. Дори не са необходими думи, за да общуваш. Много хора не харесват тази подредба, защото искат да са анонимни на богослужението. Но пък от друга страна хората се чувстват приети. Ако обаче им дадем 15 минути да седнат, те ще започнат да говорят. Може да използваме технологиите, да им пуснем видео, да изпеят нещо.


Вторник 13.05.2008

Радостта и почитта

Псалм 95

„Извикай силно и пей със радост.“

Понякога хората стават много радостни в църквата. Но останалите в църквата не харесват това. Няма дискусия за радостта, но има дискусия за радостта.

Радостта е важна.

ЕУ свидетелства 5:609 третият цитат на първата страница с цитати от ЕУ „Нашите служби трябва да бъдат изключително интересни...“

Още евреите са били склонни да изпадат във формализъм.

Относно формалните молитви:

в наръчника има цяла глава посветена на богослужението. Там има известен брой цитати от ЕУ относно молитвата. Един от тях казва, че публичната молитва не трябва да е по-дълга от две молитви. Някои хора не обичат да бъдат ограничавани от времето, но какво става ако молитвата е твърде дълга? Хората не слушат, изключват се и чакат за края на молитвата. Вече не участват. Две минути са прекалено дълго време. Проблемът е, че ние не си подготвяме молитвите. Просто говорим онова, което ни идва. Молитвите също трябва да бъдат подготвени, не само проповедта. Не да се запише предварително. Когато отиваме да говорим със съпругата си, не си записваме предварително какво ще й кажем, но в публичната молитва е добре да се подготвим предварително.

Киберкултурата – чести промени. Бързи промени. Дължината на проповедта – един час? Обикновено днес е 30-35 минути. За 30 минути можеш да кажеш толкова, колкото и за 60 минути. Кратката вест има много по-голямо влияние от дългата. Ако искаме дадена вест да остане в умовете на хората, тя трябва да е кратка. Открито е че 20 минути е добро време. След около 20 минути нивото на внимание спада. След първите 20-25 минути изгубваме вниманието на слушателите. Хората спират да ни слушат. В края вече не помнят началото на проповедта.

Ако трябва да запълним един час, има много неща, които можем да включим – песен, свидетелство. Важно е да направим богослужението изключително интересно. Един от начините е да осигурим различни дейности.


„Като народ ние сме проповядвали закона, докато сме станали сухи като хълмовете ...“
„Трябва да помните, че посещавате божествена служба...“ (Пасторски наръчник стр 1992)
„Преобладаващата монотонност на религиозните служби...“ (Служители на евангелието 204)
Да се работи по нов начин и да се измислят различни методи. Важно е да има освежаване и обновяване. Ако правим нещо по един и същ начин, няма промяна. Където няма промяна, няма и живот. Животът сам по себе си е промяна. Да се откъснем от формалността. Да представим интересни неща. Да внесем повече радост в службата.

Какъв вид радост е подходящ в поклонението. Можем да погледнем в нашето ежедневие и да помислим какъв вид радост изпитваме в живота си. Подаръци, вкусна храна, децата. Какви радости имат децата? Игрите, ваканциите, ... Преживяваме ли тези типове радост по един и същ начин. Как изразяваме радостта. Децата скачат и викат. Възрастните малко по-различно – усмивка, смях, жестове, прегръщане, плач, пляскане с ръце, .... Въпросът е кой от всички тези видове радост е подходящ за поклонението?

В Псалм 95 да пеем от радост и да викаме силно.

Ще направим ли това в нашите църкви? Някои хора преживяват тиха радост.

Хората се радваха с радостта, която Бог им беше дал. Това не е радост, която е резултат от възбуда. Ако учим църквата на радост, важно е хората да разбират, че радостта в църквата е различна от радостта на футболен мач. Има повече от едно изразяване на радостта. И всяко едно от тях е подходящо за изразяване на различна радост. Радост от четенето на Библията, радост от благодарност за онова, което Бог е направил за нас. Тя е различна от светската. Ако някой иска да се радва в църквата, нека първо да види каква е радостта му. Дали е резултат от възбуда или от това, което Бог е направил за него.

Празниците в древния Израйл са били с много движение и .... На празника шатроразпъване е имало много танци. Не мъже с жени, а само мъже и само жени.

Относно венчавката: венчавката е религиозна церемония. Когато отиваме в ресторанта, не оставяме Бог в църквата. Дори и след сватбата не го оставяме. Тогава младоженците се нуждаят най-много от Бог. Дори и когато се радваме, ние имаме нужда да бъде под погледа на Бога. Бог ни е дал способността да се радваме. Някои хора са по-шумни, други са по-тихи. Някои са по-интересни и забавни, други не. Бог ни е казал да се радваме на живота. Радвай се с жената на младостта си, яж и пий... Нека да се радваме според темперамента си. Но когато дойдем в Божия дом, това е едно отделено, различно място. Всичко е фокусирано върху бога. Ние правим разлика между святото и ежедневното. Но всичко, което правим, трябва да е съобразено с Бог.

Танците са нещо много естествено за човешките същества. Има разлика между фолклорните танци и дискотечните. Разликата е в атмосферата. Фолклорните танци са в прозрачна, здравословна атмосфера. Може да се прави и с алкохол. Асоциациите, които идват от фолклорните танци, са обикновено свързани със сватби, годишнини, раждане на дете. Свързани са със семейни празници. Дискотечните танци се свързват с нощния живот, алкохол, наркотици, секс. Ситуацията е напълно различна. Въпреки, че има дискотечни танци на безопасна среда (сватба), все пак си остават асоциациите. И за младите хора е трудно да направят разлика. След като тук може, защо и там да не може (в дискотеката). Дискотечните танци на сватба насърчават ходенето в дискотека. Евреите са танцували. Те още танцуват пред страната на плача. Но църквата, имайки предвид в какво са се превърнали танците, се въздържа от тях.

Дискотечните танци на сватба сами по себе си не са нещо лошо, но объркването, което това може да създаде е достатъчна причина да кажем не. Младите не разбират това, което ще разберат по-късно.
Йоан 4:21-24

Много важно е да знаеш. Да знаеш за поклонението. Трябва да се покланяме не просто защото сме вдъхновени, а да е по правилния начин.

Как ЕУ тълкува израза „в дух и истина“

за духа тя казва: „да се покланяш в дух означава, че можем да приближим Бог дирекнто в Исус с нашето вътрешно естество. Да разбираш какво и защо се покланяш. Също и послушанието. Послушание на истината. Да се покланяш в истина означава да се покланяш в Божията воля“

ЖИ 36 – англ.
Поклонението не свършва със службата на поклонение. То продължава в ежедневието.

Радост и почит. Те са различни, но не си противоречат. Не се противопоставят.

Покланяме се директно със сърцата си, като влизаме в директен контакт с Исус.
Римляни 12:1,2

милостта на Бога и неговата святост. Двете характеристики, които видяхме в Исая 6 глава. Приносът ни трябва да бъде свят и удовлетворяващ Бога. Това важи особено за музиката.

-В началото се звучи на английски: „Поради това ви умолявам“. Предишните глави 1-11 говорят за всичко, което Бог е направил за нас. Последните 4 стиха на 11 глава са доксология – да заявиш, че отдаваш слава на Бога. Говорят за милостивия Бог. И след това 12 глава започва с „Ето защо“. Поради тази причина ние Му се покланяме.

Духовното действие на поклонението. Защо се нарича духовно действие на поклонението. Той иска да сложи ударение на живата жертва. Загатва за опасността от формализъм. Важността от обновяването на ума без повече да се съобразяваш със света.

Пред около 30 години има една книга „Пей на Бога нова песен“ - там се казва: „Поклонението е противопоставяне между поклонника и Бога.“ това звучи странно. Но, когато се срещнеш с Бога, и не излезеш от тази среща променен, това не е било среща. Всеки път Бог се конфронтира с нашето грешно естество. Това е една сила против нас. Поклонението не е просто среща, трябва да бъде противопоставяне, за да изляза променен. Целта на всяка една проповед би трябвало да е такава, че в края хората да бъдат променени по някакъв начин. Поклонението е промяна на ума. Промяна чрез обновяването на ума.
Битие 4:1-6

Качеството на плодовете. Какво е качеството на плодовете, които Каин принася? Вероятно перфектно. Има хора, които донасят перфектни неща в събота на църква, но все пак остават неприети от Бога. Кое е по-важно от качеството на плодовете? Сърцето. Това е важно, когато говорим за музиката. Не става въпрос за това което донасяш, а за разбирането на жертвата. Необходимостта на жертвата поради греха.


Псалм 51:15-17

15 Господи, отвори устните ми, и устата ми ще разгласят Твоята възхвала.
  16 Защото не желаеш жертва, иначе бих принесъл; всеизгаряне не Ти е угодно.
  17 Жертви, благоугодни на Бога, са дух съкрушен; съкрушено и разкаяно сърце, Боже, Ти няма да презреш.
Инициативата за поклонението идва от Бога. Правилното поклонение е невъзможно без намеса от страна на Бога. Поклонникът разбира, че има поклонение, което Бог приема и което не приема.

Важността на ежедневната жертва. Ежедневното ходене с Бога. Това не е нещо, което става в събота сутрин (съкрушеното сърце).

Когато приготвяме съботата чистим, готвим. Но църквата трябва да разбере, че има и лично, духовно подготвяне. Подготовка на сърцето за поклонение, която да започне още от неделята. Когато хората са влюбени (преди да се оженят), се срещат всеки ден. Всеки ден мислят един за друг. Представят си как ще се срещнат. И когато срещата се осъществи, това е един празник. Всеки ден можем да се приготвяме за поклонението в събота. Всеки ден е като подготовка, едно очакване на поклонението в събота.

Промяната не идва само от амвона, но и от подготовката на сърцата.


Михей 6:6-8

Това е по-угодно пред Бог от жертвите

Как прилагаме правдата, милостта и доброто в богослужението. Ако идваме при Бога, защо е необходимо да практикуваме правда и милост? Къде е мястото на справедливостта, милостта и смирението в поклонението?

Първо: Какво правим през седмицата?

Покланянето в събота – това е истината.

Справедливостта в отношенията между нас самите.

Поклонението не е просто между Бог и мен. То включва общността.

Кой е Бог и как идвам в Неговото присъствие. Това нещо се разпростира и върху общността от поклонници.

В края на Исая има призив към служене. В нашето служене на света поклонението се разпростира и през седмицата. Да действаш справедливо в поклонението. Да бъдем справедливи един към друг.

Смирението. В нашите църкви има много гордост. Всички сме заплашени от гордостта. Това е естествено, защото онзи, който е на амвона, е заплашен от гордостта, защото има авторитет. Иска другите да правят каквото той казва. Гордостта е голямо изкушение по време на поклонението.

Милостта. Важно е да слушаме другите. Да мислим за нуждите им. Да се грижим за нуждите им. Да не бъдем осъдителни. Да не съдим бързо.

Тези неща имат своята роля извън църквата, но има място за справедливостта, милостта и смирението в църквата.


Матей 22:37-40

Обичай Господа ... с цялото си сърце...

Покланяме се на Бога не само с умовете си, но и с цялото си същество.

Веднага след тази заповед идва и втората – за ближния. Ние се нуждаем от повече любов, милост и правда в нашите църкви.

От това че живеем заедно ние разбираме своето признание на земята.
Деяния 2:42-47

Тук виждаме основните елементи на богослужението. Виждаме и една относителна последователност, в която се появяват. Поклонение заедно в църквата.

Един американски теолог сравнява поклонението с покана в нечий дом: когато имаш гости, които трябва да дойдат в дома ти, какъв е редът. Те чукат на вратата, какво става първо? Посрещаме ги каним ги вътре, поздравяваме ги. Разменяме няколко думи. Настаняваме ги. Рядко ги каним директно на масата. Мием ръцете си. Питаме ги как са, какво правят. Това е едно приятелско общуване. Не ги оставяме в хола и да отидем някъде. Винаги някой остава с гостите. После се преместват на масата. Тя представлява вече общуване. В протестантските църкви има Господна вечеря всяка седмица. В края на гостуването ги изпращаме до вратата. Това е една добра илюстрация за богослужението. Посрещаме се, говорим нещо (проповед). Имаме господна вечеря. И накрая вървим към вратата – молим се, пеем песен, казваме последни думи. Този образ ни помага да възприемаме службата като преживяване, а не формално.
Някои мисли, които ще обобщят казаното до тук:

Човешкото преживяване на поклонението.

Психология на поклонението:

-преживяване – не просто да сме наблюдатели. А лична опитност. Срещата с Бога. Това са взаимоотношенията, които установяваме по време на богослужението с Бога и с другите вярващи. Да стигнем до конфронтация с Бога. Общуваме с Него и с другите поклонници. Ако няма общуване, няма поклонение. Общуваме с Бога като научаваме, даваме на Бога. Как общуваме с другите вярващи? Ако мислим за приятелско преживяване, нормално е да разговаряме. Не би трябвало да изхвърляме разговорите. Но в същото време ние сме в Божия дом. Би трябвало да има ограничено количество разговори и да проверяваме какво за говорим. Един от начините да се създаде общуване без разговаряне, е начина на подреждане на пейките. Повечето църкви са подредени като в театрална зала. Хората могат да общуват само с говорителя. Как активно можем да включим хората в богослужението. Не можем да си променим църквите (заради подредбата на столовете). Но ако можем да го направим, много често се разполагат в полукръг. Ако стаята е квадратна, амвонът може да е в ъгъла. Новите църкви харесват подредбата в кръг. Какво става тогава? Не можеш да избегнеш общуването. Дори не са необходими думи, за да общуваш. Много хора не харесват тази подредба, защото искат да са анонимни на богослужението. Но пък от друга страна хората се чувстват приети. Ако обаче им дадем 15 минути да седнат, те ще започнат да говорят. Може да използваме технологиите, да им пуснем видео, да изпеят нещо.


14.05.2008 сряда



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница