Цел на обучението по математика



Дата17.11.2017
Размер112.55 Kb.
Размер112.55 Kb.

  1. Общи положения.

Организацията на обучението по математика в 5.клас се осъществява по училищен учебен план, разработен въз основа на рамковия учебен план от Наредба № 4 от 30 ноември 2015 г. за учебния план.

Обучението по математика се осъществява чрез:

-общообразователна подготовка (ООП), определена в раздел А на учебните планове;

- разширена подготовка (РП), определена в раздел Б на учебния план;

-допълнителна подготовка (ДП), определена в раздел В на учебния план.

Общообразователната подготовка се организира в определените задължителни учебни часове в раздел А на учебните планове. Учебното съдържание по ООП е задължително за всички видове училища и се осъществява само въз основа на утвърдената от МОН учебна програма. Усвояването на общозадължителен минимум от знания, умения и отношения осигурява успешното преминаване на учениците в следващ клас.

Разширената подготовка се организира в училищата в избираемите учебни часове от раздел Б на учебния план. Учебното съдържание на разширената подготовка е тематично обвързано с учебното съдържание от ООП и осигурява възможност за развиване и усъвършенстване на отделни компетентностите на учениците, получени от ООП.

Допълнителната подготовка се организира в учебни часове, определени в раздел В (факултативни часове) на учебния план. Обхваща компетентности, отговарящи на интересите на учениците и подкрепящи развитието на заложбите им.



  1. Цел на обучението по математика.

Компетентностите по математика са част от общата култура на човечеството. Затова обучението по математика в училище трябва да гарантира образователния минимум от знания и умения, което е необходимо условие за непрекъснато образование и самообразование на всяка една личност.

Цели на обучението по математика:

-изграждане и развитие на система от математически знания, умения и навици;

-овладяване на математически идеи и методи;

- овладяване на правилен математически език;

-овладяване на умения за активна познавателна дейност в процеса на обучението;

-придобиване на умения за работа в екип;

- изграждане на математическа култура, като компонент от общата култура;

-формиране на логическо мислене, комбинативност, наблюдателност.

Математическата компетентност относно необходимите знания в прогимназиалния етап включва познаване на изучаваните рационални числа, мерки, мерни единици, геометрични фигури, основни действия и основни математически понятия, разбиране на математическите твърдения, както и отношение към въпросите, на които математиката може да предложи отговор. Формирането на тази компетентност трябва да става главно на познавателно и комуникативно ниво, като се развива способността ученикът да прилага математическо разсъждение за решаване на проблеми от други предметни области и от ежедневието.

Осъществяването на целите на обучението по математика поставя пред учителя задачата да развива в учениците чрез учебното съдържание следните математически качества и способности:

-отделяне на същественото от несъщественото;

-анализиране и отделяне на частното от общото;

-дедуктивно мислене и работа с математически символи;

-абстрактно мислене;

-пространствено въображение;

-преобразуване на конкретна ситуация в математическия й модел;

-гъвкавост на мисловните процеси и формулиране на обобщения;

-непрекъснат стремеж към ясни, прости, кратки и рационални решения.

За осъществяването на целите на обучението по математика е необходимо учителят да решава редица математически и дидактически задачи като:

-проучване на учебната програма и задължителната документация в началото на учебната година и планиране на образователния процес за съответната подготовка – ООП, РП и ДП.

-своевременна дидактическа подготовка на урочните единици, които ще се разглеждат в ООП, РП и ДП;

-участие в методически сбирки по математика в училище, общината и областта.



  1. Насоки за организиране на обучението по математика.

С въвеждането на държавните образователни стандарти е наложително учителят да оптимизира обучението по математика чрез:

-активизиране на познавателната дейност на учениците в обучението;

-целенасочена подготовка на учениците за възприемане на новите знания (понятия, аксиоми, правила, твърдения, доказателства, методи за решаване на задачи и др.);

-системна работа за развитие на творческото мислене у учениците на основата на трайно овладяване на учебния материал;

-приоритетно оценяване на уменията и компетентностите на учениците, формирани в процеса на обучение.

Обучението следва да бъде действено и личностно ориентирано, както и достъпно за всички, но и да осигурява изява на индивидуалността на всеки ученик.

Всеки урок по математика трябва да съдържа трите основни етапа:

-актуализиране на стари знания;

-формиране на нови знания и умения;

-приложение на новите знания и умения.

За всеки урок учителят трябва да определя ясно образователните цели, общообразователния минимум от знания и умения, както и методите и средствата за тяхното осъществяване. Новите знания трябва да са след необходимата математическа подготовка на учениците, с посочена проблемност и мотивация. За всеки урок е необходимо да се определя учебното съдържание, съответстващо на учебната програма по математика и възрастовите особености на класа – какви новия понятия, правила, свойства и признаци ще се въвеждат, кои от тях са основни и в каква връзка се намират с преди това изучените такива. Учителят трябва да създава благоприятни условия и да използва резултатни методи и средства за успешно участие на всички ученици в образователния процес. Урок, който се осъществява с активното участие само на няколко от най-добрите ученици, а за останалите ученици, които са изолирани и пасивни, води до загуба на интерес и до негативно отношение към учебния предмет математика. Привлекателността на математическата дейност в значителна степен се определя от наличието на творчески компоненти в нея, от разкриването на новото чрез изследване на проблемни ситуации и решаване на практико-приложни задачи.

Добър подход при мотивиране на интерес от учениците е материално-техническото осигуряване на обучението. Би трябвало да се търсят пътища за обзавеждане, обогатяване и използване на кабинети по математика или поне онагледяващи табла, макети и др. Може да се изготви математически кът, в който да се представят програми на математически състезания, интересни факти, мисли на математици, макети на тела и др.

Обучението по математика се осъществява в основната си част чрез решаване на задачи. Задачите в обучението по математика имат двойствена роля – те са основно средство за реализиране на целите на обучението, а формирането на умения за решаване на задачи е една от целите на обучението. Всяка конкретна математическа задача обикновено е предназначена за постигането на няколко учебни, педагогически и дидактически цели. Тези цели характеризират съдържанието на задачите, както и тяхното предназначение. Целите, които си поставя учителя, определят ролята (функцията) и мястото на задачите в обучението по математика.

Роля на задачите:


  • обучаваща-подготовка за усвояване на нови знания, математически понятия, овладяване на математическа символика, формиране на математически умения и навици;

  • възпитаваща –навик за самостоятелна работа, развитие на математическата култура, стил на мислене;

  • развиваща –мисловни умения, творческа активност;

  • контролираща-самостоятелни упражнения, домашна работа, контролни и класни работи, проекти.

Основните методи на обучение при решаване на задачи са анализ и синтез, изчерпване на възможните случаи (когато са краен брой), достигане до основни задачи чрез преобразования, аналогия, обобщение и др.

Основни принципи при обучението да се решават задачи – да са достъпни, да провокират интерес, да създават проблемност, да се задават по трудност, по методи за решаване.

При обучението в решаване на задачи учителят трябва:

- да акцентира на учениците за получените резултати и да прави изводи от тях, до които учениците могат и да не достигнат при самостоятелно решаване,

- да извлича максимална полза от решението на всяка задача за решаването на нови задачи,

-да изяснява какви резултати ще се получат, ако се променят условията на задачите, при възможност да разглежда и различни начини за решаване.

При подходящ подбор и поднесени по най-подходящ начин задачите са широка основа за интелектуалното развитие на учениците. Подредените задачи в системи по-бързо довеждат учениците по естествен път до решаването на повече и по-трудни задачи.

Проверката на знанията и уменията на учениците е основна част от процеса на обучението по математика и е в съответствие с Наредбата за оценяване. Основните видове проверки:

-текуща – осъществява се в рамките на всеки учебен час. Основната задача на тази проверка е да се активизира учебната дейност на учениците в трите основни етапа на урока - актуализиране на стари знания, умения и отношения, формиране на нови знания, умения и отношения, приложение на придобитите нови знания, умения и отношения.

В първия етап учителят проверява какви знания, умения и отношения имат учениците, а във втория и третия – до колко те усвояват предвидения нов материал и как го прилагат при решаване на задачи. Успешна роля в проверката на знанията и уменията на учениците играе и домашната работа, когато е обмислена и зададена добре. Тя е естествено продължение на урока и чрез нея се получава своевременна информация както за знанията, уменията и развитието на учениците, така и за необходимите корекции и подобрения в обучението. Неуспехът при решаването на задачи за домашна работа е сигнал, че учебната работа на учителя в часа не е организирана на необходимото ниво.

Пътят към усъвършенстване на текущата проверка преминава през съчетаване на устната и писмената проверка. Чрез устното изпитване учителят получава информация как мисли ученикът, какви са качествата на неговия математически език, как използва понятия, правила и др. Писмената проверка се осъществява чрез контролни работи за време не повече от 1 учебен час. Чрез тях се прави своевременна диагностика на усвоеното конкретно учебно съдържание и появилите се трудности пред учениците. Това позволява на учителя да открие пропуските в знанията и уменията на учениците и да набележи необходимите мерки за своевременното им отстраняване и коригиране.

-класни работи –провеждат се в края на всеки учебен срок върху учебното съдържание от изучените раздели на учебната програма. Чрез класната работа се измерва действителното равнище на знанията и уменията на учениците. При съставяне на темата за класната работа учителя трябва да включва по-голяма част от изученото учебно съдържание като се съобразява с общообразователния минимум за знания и умения..

-външно оценяване – провежда се в края на обучението на съответния етап и се организира на регионално и национално ниво по теми и критерии, които са еднакви за всички ученици. Получените резултати са основата за обективни изводи за равнището на знанията и уменията на учениците и образователния процес на учителите.

Срочната оценка не се формира при повече от 25 % от часовете по учебния предмет в съответния вид училищна подготовка и ученикът полага изпит за определяне на срочна оценка по чл. 7, ал. 3, т. 2.

Срочната оценка се формира не по-рано от 1 учебна седмица и не по-късно от 2 учебни дни преди приключване на съответния учебен срок

Срочната оценка се формира при спазване на съотношение между текущите оценки от устните, писмените и практическите изпитвания, в т.ч. и от класните и/или контролните работи, и участието на ученика в учебния процес (работа в час, изпълнение на домашни работи, изпълнение на практически задачи, работа по проекти).

Учебна програма за 5.клас по математика
Обучението за придобиване на общообразователната подготовка по математика се осъществява по учебна програма, в която се конкретизират компетентностите на учениците като очаквани резултати от обучението за класа и се определят целите на обучението, учебното съдържание и резултатите от обучението за 5. клас.

Кратко представяне – 5.клас е първият клас от прогимназиалния етап на основната степен на образование. Обучението се реализира се в рамката на 136 учебни часа годишно, които са определени с Наредба № 4 от 30 ноември 2015 г. за учебния план.

Очаквани резултати в края на класа - описани са по области на компетентности, които са определени чрез Наредба № 5 от 30.11.2015 г. за общообразователната подготовка. Учебното съдържание е определено е по теми, компетентностите са декомпозирани като очаквани резултати от обучението. За всяка тема от учебната програма са посочени новите понятия.

Основните теми са общо 5 на брой, а подтемите (заглавията с двойна номерация) са 65. Разпределението на съдържанието, включено в посочените в програмата подтеми, се прави по преценка на учителя.



  1. Делимост;

  2. Обикновени дроби;

  3. Десетични дроби;

  4. Основни геометрични фигури.

  5. Геометрични тела.

Спазването на хронологията в тематичното разпределение на съдържанието при реализация на учебната програма е задължително.

Препоръчително процентно разпределение на задължителния учебни часове за годината – за нови знания, за упражнения, преговор, обобщение и практически дейности, за обобщение и преговор, за контрол и оценка.

Специфични форми и методи за оценяване на постиженията на учениците:

Оценяването на постиженията на учениците отразява равнището на достигане на очакваните резултати в учебната програма. То отчита динамиката в различните сфери на познавателната им дейност (усвояване и преработване на информация, прилагане на знания и умения, формиране на компетентности, оценъчни дейности и др.). Поради спецификата и разнообразния характер на очакваните резултати при оценяването могат да се използват различни методи и средства за проверка и оценка.

Учениците трябва предварително да са информирани за критериите и системата за оценяване на постиженията им.

Задачата на учителя е да създаде условия за осъществяването на над 32% от всички часове да са за упражнение, преговор, обобщение и практически дейности. Важно е в часовете да се даде възможност за самостоятелна изява на ученика чрез извършване на дейност, която е съобразена с неговите възможности и интереси. В този смисъл е подходящо да се поставят индивидуални задачи, както за подготовка, така и за екипна работа. Всеки ученик трябва да има възможност за устно изказване, за да се проследи математическия му език и при необходимост да се дадат насоки за усъвършенстване. Последните минути от всеки час е подходящо да се отделят за отчитане на постиженията на учениците, защото е от изключителна важност учениците да се чувстват удовлетворени и поощрени, за да очакват следващия учебен час.



Нов момент:

Годишното тематично разпределение представлява дидактически план за работа на учителя за практическото постигане на заложените в учебната програма цели на обучението за постигане на очакваните резултати и за придобиване на общообразователната подготовка в съответствие с предвиденото в учебния план.

Годишното тематично разпределение има съществена роля за ритмичното разпределение на учебното съдържание по съответния учебен предмет за даден клас и за планиране на съответстващите учебни дейности, свързани с преподаване на нов учебен материал, упражнения, преговор, както и за гарантиране на изпълнението на учебната програма.

Годишното тематично разпределение по учебен предмет има следната структура:

1. разпределение на темите, компетентностите като очаквани резултати от обучението и новите понятия според учебната програма по учебни седмици за всеки от учебните срокове;

2. контекст и дейности за всяка урочна единица;

3. методи и форми на оценяване по теми и/или раздели.

Годишното тематично разпределение се разработва от преподаващия учител за всяка учебна година и за всеки клас, като се отчитат интересите на учениците и спецификата на образователната среда. Утвърждава се от директора на училището преди началото на учебната година.



Годишното тематично разпределение подлежи на изменение, допълнение и преструктуриране при възникнали обстоятелства от обективен характер и промените се осъществяват при условията и по реда на неговото утвърждаване.




Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница