Част Тора и морал Част Десетте заповеди



страница2/8
Дата16.11.2017
Размер1.46 Mb.
Размер1.46 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8

Междинни изводи:


1. Системата не действа по принципа “не прави зло на другия”,

2. Не работи допускането за отсъствието на абсолютен морал, защото в противен случай ние не можем да предявим обективно обвинение на нито един престъпник, включително на Сталин, Хитлер и други людоеди,

3. Не може да се измисли един общ сборник от закони за всички времена и цивилизация. 

А сега ще се заемем с упражненията. Те ще бъдат две и двете ще бъдат мислени експерименти.

Първото упражнение е много просто. Приближете се до някой човек или се обърнете към съседа си в аудиторията и… Само повтаряйте мислено а не реално. Приближете се до човек и го нагрубете. За подготовка ви се дават две секунди. Оскърбете го жестоко с думи или с каквото и да е, но не с физическо въздействие.

Повтаряме заданието е теоретично. Но опита така трябва да се направи, че той трябва да го приеме сериозно – да повярва и наистина да се разсърди. Повечето казват няма проблем. Тогава нека малко да усложним упражнението: трябва да се направи така, че на някакви ваши действия или изказвания да се обиди човек от друга култура. Да кажем на древен ацтек. Той не разбира вашия език, за първи път идва в вашия град, нищо не е чувал за европейците. Действайте, проявете творчество, засегнете го до дъното на душата му, за да не стъпи никога повече в нашето пространство и време! Повече от хората предлагат да се убие непознатия с презрителен поглед, да се плюе пред него на земята и да се прошепне нещо злобно така, че ако не може с думи то с тон и жест да бъде потресен бедния пътешественик.

А сега – ново упражнение, последното. Също експеримент на ниво мислене. Въпреки, че може да бъде направен реално. Кажете на съседа си или на този същия ацтек нещо приятно. Погледнете го доброжелателно. Накратко казано повдигнете му настроението. Като че ли, той ви гледа напрегнато, седи в непознатата за него обстановка загубил се съвсем боящ се от всичко. Ободрете бедния! Второто задание хората изпълняват също много просто и стандартно: те се усмихват, проявяват своята доброжелателност с лицето си и с жестове, говорят с мек глас, даже с тона си подчертават своето разположение. В първия случай ние като че ли заявяваме: ти не си ми симпатичен, аз те презирам, аз не съм ти приятел. Във втория случай ние даваме да се разбере: ти си ми симпатичен, аз съм твой приятел и желая да ти направя само добро, можеш да разчиташ на моето особено отношение към теб.

А сега внимание. Погледнете ние всички сме различни. Различни сме като личности. А понякога и различни, като представители на различни култури, които не си приличат. Но никакви различия не ни пречат във всяка ситуация, най-спонтанно и екстрено да направим на човек добро или лошо. Да му причиним болка или радост. Да го направим приятел или враг. За какво става дума? За това, че между нас има нещо общо. И това общо ни обединява, позволява ни да съдим един за друг, като хора които извършват добри или лоши постъпки.

Психотерапевтът лекува хората независимо от тяхната принадлежност към различни раси и култури. Нито националността, нито “страната, от която произлизат” играят някаква роля. Действително именно психотерапевтите забелязват, че механизмите, които отговарят за установяване на междуличностните контакти, за всички хора са еднакви. Във всеки от нас, като че ли е поставен някакъв унифициран апарат, който може еднозначно “да отчита” чуждото поведение.       Но ако във всички хора е заложено нещо общо, то защо да не моделираме такава морална система, която би поощрявали добрите постъпки и ограничавала лошите? Дайте да опитаме. При това ще използваме знанията на психологията. Да вземем за начало двата принципа, двата морални императива – първия от категорията “не прави”, а втория от “прави”. Забраняващият принцип ще го представим във форма понятна и приемлива за всички: “не причинявай болка с думите”. (Би било добре въобще да не се причиняват излишни болки, но за сега ще се ограничим само с болката  от думите с което ще бъдат съгласни не малко хора.) С добрият етичен принцип, ще бъдем солидарни почти всички. Обръщаме се към аудиторията и питаме: може ли този принцип да бъде преведен на други езици? Биха ли го разбирали ли хората, които са живели в древността? Или той ни се струва очевиден само на нас? Обикновено половината от участниците в обсъждането отговарят, че те биха го разбрали, другата половина се съмнява: кой ги знае… тогава ние предлагаме на същата зала да обсъди другия принцип, позитивния, предписван от категорията “прави”: “обичай ближния си както самия себе си”. И отново питаме: възможно ли е, като изоставим сложностите на културната бариера, да го обясним на други езици? На този въпрос аудиторията, като правило отговаря: несъмнено. Ако някой и тук прояви съмнение, ние ще му напомним, че тези думи са станали известни на човечеството преди повече от три хиляди години и целия свят ги е разбирал. Работата е там, че не всички са приели този принцип на въоръжение, но са разбрали всички без изключение. Ето, че намерихме нещо общоразбираемо, нещо срещу което никой не се противопоставя, дори заради това, че е приятно, когато те обичат… Двата споменати от нас принципи са записани в Тора, която е дадена на евреите преди тридесет и три столетия.  Записани са на иврит, така че не се налага да бъдат преведени от други езици, те отдавна са преведени на много езици . Освен тези две морални постановки в Тора са намерили място още повече от шестстотин идеи: не убивай, не кради, не поставяй камък пред слепия и т.н.

Всички те са преки указания – какво трябва да се прави и какво не трябва да се прави. Преките указания “прави” са необходими на човек, за да му е добре. Забраните “не прави” са за това да не му е зле. И така, отправили се за търсене възможност за построяване единна за всички хора оптимална система на поведение ние дойдохме до някакъв положителен резултат, преодолявайки по пътя препятствие, което може да се изрази във вид на твърдението: всички хора са различни. Току що ние се убедихме, че в различните хора има някакво общо начало.

Има още едно препятствие: разнообразните епохи, култури и конкретните ситуации. То също е напълно преодолимо, ако отбележим, че не само в хората има нещо общо, такава се открива и във всички мислими ситуации в личен и обществен план. Това е така наречените ситуационни архитипове, първични образи.

Например, съществува забраната: не кради! Нашата система е длъжна да се конкретизира, към кой обект се отнася този предикат. Въобще нищо не кради! Но вече със забраната “не причинявай на другите хора щети” става по-сложно. Защото щета може да бъде причинена с ръце или със свое имущество. С ръцете – това се нарича тероризъм, а там всичко е ясно. Но какво означава “не причинявай щети на имуществото”? Ако моя козел е влезъл в чужда градина и изял всичкото зеле, аз отговарям ли за нанесената щета? Казват ми: разбира се. А ако някой донесе торба с зеле и го постави пред моя козел, който си пасе мирно до моя дом и ако този някой се оттегли от торбата си за секунда? (Помнете, “не поставяйте камък пред слепия”?) Аз отново ли съм отговорен? Така може да се нагнетява страх върху всеки човек, който от сега нататък трябва, да не се отделя от своето рогато имущество нито за една минута. Но ако аз не отговарям за изяденото от моя козел зеле он оставената без наблюдение торба, но същевременно отговарям за унищожената градина, то къде се намира границата на отговорността? За всички тези основни положения говори нашата универсална система. И всички те логически произлизат от природата на човек, от неговото отношение към своето и чуждото имущество. Хората, които са невежи за всички тези тънкости (а тях трябва да ги учиш, защото те са записани в Талмуда и коментарите към него) обикновено се съгласяват с тяхната разумност и логичност. Те веднага признават в тях справедливостта.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница