Част Тора и морал Част Десетте заповеди



страница3/8
Дата16.11.2017
Размер1.46 Mb.
Размер1.46 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8

       Ситуациите са много, но всички те са напълно могат да се сведат до основните.


В областта на загубите причинени на имуществото, те (на езика на Тора) се наричат “огън”, “яма” и “бик”. “Огън” – това е оставено без надзор имущество, което има свойството да се придвижва под въздействието на обикновени сили (от типа на вятъра), което може да доведе до повреда на чужда стока (например, когато пламъкът от незагасен огън достига до чужд склад). “Яма” – това е отново имущество оставено на място, което принадлежи на всички, и където ходят хора и животни и те могат да паднат в тази “яма”. “Бик” – това са рога (които бодът), зъби (които ядът) и копита, които (тъпчат).

Класификацията е разработена с големи подробности и работи превъзходно! Така, че във всеки конкретен случай е необходимо само да се установи принадлежност към определен тип и да се види, как го характеризира нашата система (кой за какво е отговорен и защо). Но и тук е оставена част, която е предадена на хората, където те трябва сами да решават. Това е установяването на щетата, което трябва да бъде платена за нанесена една или друга вреда, но тази системата нищо не говори за цени. Например закона изисква: бъди честен в търговските сделки. Това означава, че цената искана от търговеца не може да превишава някаква горна граница на цената на даден вид стока или услуга. Всичко, което е по-високо от допустимата граница се нарича мошеничество, търговска измама. Горната граница (да кажем е средната цена плюс една шеста от нея) се установява от законодателят, но пазарните цени се намират изцяло в ръцете на обществото (или в ръцете на пазара, което е едно и също)…



Сега, доколкото успяхме да изясним, че първо, във всички хора има нещо общо, което ги обединява и второто, че всяка ситуация може да бъде сведена до основната, то не остават никакви препятствия за построяване на единна абсолютна система. Но преди да се занимаем с тази система, нека си спомним, къде ние с вас сме били възпитавани. Извинете, но този въпрос също е важен. Ние с вас сме постсоциалистически хора. Нас дълго са ни учили на това, че моралът се променя заедно с промяната на обществото. Казват, че нормите на поведение преодоляват сложен и лъкатушещ път, приспособяващ се към нуждите на хората и стремейки се към определен оптимум, установяван за всяка епоха. Извинете ме но това е лъжа. Излъгали са ни. Оказва се че съществува система, която “работи” още от дълбоката древност. Да си припомним още веднъж цитата от Сенека: “Обичят на тази раса започва да имат такова влияние, че са започнали да го приемат по цял свят…” Погледнете това не сме го измислили ние, готвейки се за лекцията: приемат ги по целия свят! Приемат и признават. Още тогава, преди две хиляди години (ако говорим за епохата на древните римляни), са ги разбрали и приели. Идеите на Тора са били приети от целия свят – в по-облекчен вариант, както е при “откровенията” на християнството или мюсюлманството, но главната идея в тях е същата: не убивай, не кради, не прелюбодействай. Хиляди години те са били известни на евреите. През последните  две хиляди години на мнозинството от народите постоянно са били набивани в главите им тези принципи: праведниците действат по силата на убеждението, управляващите с помощта на меча и огъня. Бавно, но сигурно системата е завоювала всеобщо признание. Когато тя е била използвана е давала положителни резултати. А на нас с вас десетилетия ни внушаваха, че обществото изработва своите морални системи по пътя на пробите и грешките, т.е. моралът се променя. По безобразна лъжа от тази трудно може да се съчини.

Но откъде се появи тази лъжа? От какво въобще е било възможно тя да се появи? Да приведем още един цитат. Кажете кой е неговия автор? „Всякаква нравственост, която е взета от нечовешкия, извън класовия подход ние я отричаме... Ние казваме, че нашата нравственост е подчинена изцяло на интереса на класовата борба и пролетариата. Нашата нравственост произтича от интересите на класовата борба на пролетариата.” С други думи, ние считаме, че каквото е полезно за нашата борба това и ще правим. Ленин на III тия конгрес на комсомола. Когато комунистите се втурнаха към властта и започнали да насаждат своето разбиране за смисъла на живота, отлично са знаели, че моралът е една от най-чувствителните точки на човешкото съществуване. Една от най-болезнените точки. Те много добре са проумявали, че ако изискванията на съществуващия морал не се отмени, то никой няма да тръгне след техните лозунги. С какви идеи идват в света комунистите? Всеобщо равенство и щастие. Никой не е против тези неща, но как да се достигнат? Много просто отговарят те: “Ще разрушим насила целия свят”. И тук настъпва тънкия момент. Как да го разрушим? Нима е възможно с насилие да се изкорени с насилието? Дори и да е възможно, то в процеса на такова разрушение в какво ще се превърнем ние самите? В резултат на това този нов призив за разрушение рискуват да бъде неразбрани. Как може да се унищожават враговете на революцията (само за това, че те живеят в приличен апартамент, а не в обор), когато е известно, че не трябва да се убива, но и не трябва се причинява каквото и да било зло? Защото човешкия живот е свещен! На комунистите не им е оставало нищо друго освен да отидат при хората и да обявят, че от днес ние имаме нов подход към човешкия живот в частност и към морала, като цяло. Комунистите се оказват дарвинисти в не по-малка степен от фашистите, (при тях наистина не е имало равенство, но и при тях това равенство е било съвсем относително – равенство на нисшите и угнетените.) Променяме  морала – провъзгласяват те. При това положение най-съвършения морал е възможен само в най-съвършеното общество. От тук следва, че най-съвършения морал имат комунистите. И с това се заемат да набиват в главите на хората новия морал използвайки целия апарат на властта. На практика апарата не е имал никаква друга задача осен да насажда своя комунистически морал и да унищожава морала на Тора, много от положенията на който са станали общочовешки. Ето тези, извинете, етически възгледи сме наследили ние с вас от комунизма. Вярно е, че те са ни натрапени насила. И ние от своя страна се сраснахме с тях! Но ето кое е интересно. Всички ние знаем за Нюрнбергския процес, на които са съдили фашистките главатари за “престъпления срещу човечеството”, така е гласяла формулата на обвинението. Подразбирало се е, че тях ги съди самото човечество. Формално обвинението е било предявено - отново от името на цялото човечеството, но е обявено от представители на двете страни влезли в антихитлеристка коалиция: плуралистичните – демократи (САЩ и техните европейски съюзници) и комунистите (Русия). Победителите съдиха победените. На основанието на какви закони те ги съдиха? Това е много любопитен въпрос. Та нали ние точно сега с вас изяснихме, че не съществува единна за всички скала за поведение и не можем да кажем, че някой се е държал престъпно. Ние ще му кажем: ти не се държа добре. А той ще ни отговори с патос: така мислите вие, че не е добре, а по моему даже много добре! И ако ние все пак го осъдим, то ще се получи, че ние сме използвали сила. Груба физическа сила. Ние ще нарушим един от принципите: силния не трябва да обижда слабия, ако на негова страна няма нищо освен сила. А американците и руснаците не са имали нищо друго освен сила и немците казват: ние имаме друг морал, различен от вашия, който е пропит от милосърдие… Как са могли да се обединят демократите с не демократите в една съдебна коалиция на Нюрнбергския процес? На каква обща платформа са стояли те, ето в какво се състои въпросът. Трябвало е да имат някакви общи принципи в областта на нравствеността. Ние току що доказахме, че истински плурализъм въобще не може да предяви към никой, който е обвинен. При комунистите има само един морал, класовия: това, което е изгодно за тях това и правят. Оказва се, че те намират обща платформа. Две системи на мислене, толкова различни по своя подход към справедливостта, откриват единство по този въпрос.

Обединява ги международното право. Законите на това право са приети от всички страни, ако те не са за вътрешно ползване, то поне за удобство при международни отношения и са отдавна известни. Разработил ги е известния английски юрист Джон Селден (1584-1654). Позовавайки се на така нареченото естествено право, т.е. на положенията присъщи за всички хора. А естественото право от къде се е взело? Ето цитат от Селден: „Днес думата естествен в юрисдикцията означава, че (по мнение на вярванията и традициите на евреите, а така и по мнението на авторитетни учени) е прието, като нещо общо за всички, като световен закон, като закон за всички страни и времена…от самото Сътворяване на света, както е било установено за цялото човечество от Твореца на всичко съществуващо и е било едновременно разкрито, съобщено и предписано.”



Това е което евреите наричат Законите на синовете на Ноах (Ной). Оказва се, че естественото право произлиза от Законите на синовете на Ноах. Селден е бил добре запознат с еврейския закон. На него той основава своята концепция на международното право. Неговият централен труд, от където ние сме взели цитата, буквално е препълнен с примери на прилагане на еврейския закон в живота на народите по света. Както виждаме той е смятал, че Законите на синовете на Ноах се явяват естественото право за всички хора. Любопитното е, че цялото човечество отдавна живее по Законите на синовете на Ноах, а на нас хората, които сме живели, като съветски хора и сме един от отрядите на потомците на Ноах, са забравили да ни кажат за това! Излиза, че общочовешки ценности все таки съществуват. И те съвсем не са това, което се получава в резултат от “проба и грешка”. Тези ценности са били внесени в света от евреите, т.е. от нас, от нашия народ – за което някои ни обичат, а други ни ненавиждат или завиждат. Еволюцията тук не работи, защото хората не живеят по законите на природата, където силните побеждават слабите. По вярното е, че те могат да се опитат да използва този принцип в действие, но да се съди при това да бъде в съгласие със съвсем други постановки. а не съгласно със законите за справедливост и милосърдие, където насилието над слабите се счита за престъпление.

Тези закони за справедливост са ценни с това, че не се явяват някаква условна договореност между хората. Те отразяват самата същност на човек и неговата природа, вътрешната структура на личността, която притежават всички хора без изключение и ги обединява в една общност, давайки им възможност да си сътрудничат и да се разбират един с друг. Без тях не би било възможно разбирането и общуването. А следователно не би имало хора. Универсалните принципи не зависят от това дали човек ги е осъзнал. Но доколкото ние сме надарени със свобода на избора то нашето осъзнаване се явява важен компонент от работата на всяка морална система. Поради това може да се каже, че работата на тези принципи, тяхното ефективно функциониране се крепи на осъзнаването от всеки от нас на тяхната полезност и целесъобразност. Защото това, което      в системата на договореност се формулира, като полза за обществото, в системата дадена от Твореца се формулира, като полза за самия човек. Не просто за обществото, а вече чрез него за човек.  Пряко за самия човек.

Ще изразим това с обикновени думи. Системата на обществен договор: да се краде е лошо за обществото. Структурата на йеудаизма: да се краде е лошо преди всичко за самия крадец. Защо за крадеца, а не за ограбеното от този крадец общество? Защото опита на равинската мъдрост, която много столетия (това се потвърждава, между другото и от практиката на съвременните психотерапевти), показва че действията, които извършва човек оставят отпечатък  първо върху него, а после и върху обществото. Човек е това, което прави. Ние се формираме от своите действия, думи и мисли. Извършвайки някакво действие ние създаваме самите себе си. А това означава, че когато говорим за морал ние не издигаме разговора за “обществения договор”, а за самите нас. За своя дълг пред собственото си съществуване. За мисията, за изпълнението на която всеки от нас се е появил на този свят. И така ние се убедихме в необходимостта от оптимална морална система и даже изяснихме, че тя съществува. Сега нека да разгледаме нейните основни положения. Оказва се, че те трябва да са общоизвестни . Това са Десетте заповеди и Седемте закона на Синовете на Ноах.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница