Част Тора и морал Част Десетте заповеди



страница4/8
Дата16.11.2017
Размер1.46 Mb.
Размер1.46 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8

Можете ли вие да ги изброите?




Част 2. Десетте заповеди

Първа заповед.


Един евреин, който считал себе си за атеист при срещата си с равин гордо казал: “Раби аз също се придържам към Десетте заповеди!” Равинът го погледнал и го попитал с усмивка, дали съблюдава шабат, еврейската събота. Атеистът малко се разтревожил: “Добре де аз се придържам не към Десетте заповеди, а към деветте заповеди!” Равинът отново го попитал: “А как се отнасяш към Първата заповед, която казва, че трябва да се признае ролята на Твореца в света? На това нашият просветен атеист вече не така уверено отговорил: “Добре. Но останалите осем за мен са вече точни и нерушими”…

Какво знаем ние за значението на фундаменталните морални принципи? Вчера можеше да се каже, че неосведомеността за еврейската традиция не е наша вина, а наша беда. Днес такова оправдание е по-малко оправдателно. Знанията станаха достъпни. И поради това трябва да знаем!

И така, Първата заповед.

Какво на практика се е случило на планината Синай?

Първата заповед гласи: “Аз – Всевишният, твоя Б-г, Който те е изведе от земята на Египет от дома на робството”.

Странна формулировка. Всеки знае, че заповедта трябва нещо да задължава или забранява в еднозначна и категорична форма. Тук обаче има просто констатация на един факт. Като, че ли Всевишният е представлявал Сам Себе Си. Аз съм този, който е направил това и това.

В какво се състои смисълът на тази заповед?

Преди да се получат заповедите, рекомендациите и съветите ние сме длъжни да знаем, кой ги дава. И затова първата заповед се формулира, не като инструкция, а във формата на декларация за съществуването на такъв Авторитет.   Великият мъдрец и учен Рамбам (живял през XII век) е писал, че първата заповед ни призовава да знаем, че Всевишният съществува. Именно да знаем, а не да вярваме. Тя ни задължава да се запознаем с определен обем от информация въз основа, на която ние достигаме до извода: Вселената има своя Създател. Пренебрегването на тази информация и отказа да се съобразяваме с нея ще имат негативни последствия за човек.

Наистина тук възниква друг въпрос. Защо Всевишният се представя по такъв странен начин: “Аз – Всевишният твоя Б-г, Който те изведе от земята на Египет”?

Ако Той е искал да каже, че в света има Един и Единен Творец и че това не си струва да се пренебрегва, естествено е било да каже: “Аз съм Всевишния. Който съм сътворил света и ежесекундно го поддържам”. Защото Сътворяването на света е било грандиозно събитие в сравнение с чудесата на Изхода, които имат относително локален характер.

Освен това логично е да се попита: ако Всевишният ме е извел от Египет, то кой ме е завел там? Някой друг? С други думи предлаганата формула още не означава, че Всевишният управлява всичко.

Но това е традиционния отговор. На процеса на Сътворяването не е имало свидетели, а свръхестествено бягство на еврейските роби от Египет е наблюдавано със страх и възхищение от цялото човечество, в това число и хората към които се обръща Творецът, защото именно те са участвали в Изхода и последвалото след това даряване на Тора.

Затова в своята изходна заповед Всевишният говори на евреите: “Аз съм загрижен за вас, Аз ви обичам, Аз ви виждам свободни!”. Отговорът е добър и разбираем, но той не ни удовлетворява напълно. Разбира се, че е добре, когато Творецът на света ни обича, но защо ние трябва да сме длъжни да вярваме, че Той е един, всесилен, всеведущ, безкрайно добър, при това не само към евреите в момента на Изхода, но и към всички други хора, винаги и навсякъде? Още по-малко са разбираеми обстоятелствата, при които е била дадена тази заповед.

В Тора е казано, че тя е била чута от всички евреи едновременно. Както е известно това се е случило на планината Синай на петдесетият ден след изхода от Египет. Как се е случило това? Представете си два-три милиона човека, стоящи пред планината.  Всички те чули ясно произнесената фраза, еднакво са я разбрали, изведнъж и без разногласия (и при това евреи!) повярвали и се задължили да я изпълняват. Предават тази заповед на децата си, за да я предадат и те на своите деца и така до наши дни.

Днес, когато популярни музикални групи гастролират на стадиони, които побират до 100-120 хиляди човека, даже най-съвършената усилваща звука техника, не може да обезпечи ясно чуване за най-далечните редове.

Тогава до планината Синай при 20-30 пъти по-голяма аудитория, хората не просто са (видели1, Шимот, 20:15 ) чули гласа – а те толкова се изплашили от неговата “сила”, че помолили Моше да поеме ролята на “говорител”. Още повече, че Синайското откровение толкова дълбоко се врязвало в генетичната памет на евреите, че те през всичките времена са били готови, да се закълнат във вярност към Него, дори под угрозата от неминуема смърт.

За да може да се разбере смисъла и значението на Синайското откровение, нека се обърнем към една история от живота на великия кабалист Аризал (раби Ицхак Лурия), живял през XVI век в Цфат. Когато Аризал започнал да преподава кабала, някои еврейски равини, не на шега се разтревожили: не разкрива ли той прекалено много от тайното учение, не казва ли неща, които не трябва да бъдат казвани?

За да разсее опасенията на колегите си, Аризал изпраща в Европа един от своите ученици. Той пристигнал в града, в който главния равин особено рязко критикувал Аризал, за начина на преподаване на кабала. Разбирайки за пристигането на ученика на цфатския мъдрец, равинът го кани при себе си на съботна трапеза. По време на храненето започва обсъждане, как да се проведе урока по седмичната глава на Тора.

През тази седмица се е четяла първата глава от книгата Бирешит. Домакинът започва да разказва за Сътворението на света и всички присъстващи със затаен дъх, слушали неговите мъдри пояснения към свещения текст. Само гостът от Ерец Израел не проявявал никакъв интерес: на него му било скучно.

Забелязвайки това, главният равин разбира, че пред него стои голям познавач на Тора и решил да задълбочи своя коментар, специално заради госта. Присъстващите възторжено се захващали за всяка дума на мъдреца, но посланика на Аризал изглеждал все така безучастен.

Уязвеният домакин започнал да “копае” още по-дълбоко: в разказа заиграла всяка буква от Тора; всяка дума започнала да разкрива своите тайни, доставяйки несравнимо интелектуално наслаждение на слушателите. На всички с изключение на госта. Тук равът не издържал и направо го попитал: “Нима вие не изучавате така Тора в Цфат?” – “Не, не така”, - последвал отговор.

“А как?”- Ученикът на Аризал, който седял срещу домакина го погледнал право в очите и бавно с паузи започнал да говори: “Бирешит Бара Елоким ет аШамаим веет аАрец”. Това е първата строфа на Тора: “В началото създал Всевишният небето и земята”. Когато гостът произнесъл думата „бирешит”, равинът започнал да трепери с цялото си тяло, на думата "бара" той силно пребледнял и лицето му се покрило с пот, след Елоким той едва не паднал от стола, губейки за миг съзнание.

Едва чул първата фраза и вече изпаднал почти в безсъзнание, домакинът махнал с ръка: “Спри!” И когато след малко дошъл на себе си, попитал с отслабнал глас: “Значи вие така учите Тора с Аризал?” – “Да, именно така”. Повече въпроси нямало.

Какво се е случило на практика? Гостът не просто изговарял свещените думи. Овладявайки съзнанието на равина, той фактически го превежда през целия процес на сътворяването на Творението, той му устройва нещо, като екскурзия в други измерения при напълно реално възприятие.

Равинът преживява първите моменти, в които се е образувала Вселената; знанията му престават да бъдат умозрителни, както преди, те се превъръщали в негов жизнен опит.

Възможен ли е подобен опит днес?

Традицията твърди, че всички евреи са стояли пред планината Синай и са слушали десетте Б-жи заповеди. Това преживяване се е съхранило в подсъзнанието на всеки от нас.

Въпреки, че каналите към него често са блокирани, но при определени условия то може да се възстанови и пресъздаде. За едни хора това е лесно, за други е по-трудно. Във всеки случай на някои психолози, вече в наше време им се отдава да връщат пациенти-евреи чрез хипноза към Синайското откровение.

Хората си спомнят събития с 3300 годишна давност и отново ги преживяват. Синайското откровение – това не е абстракция, не е умозрителна идея, а дълбок вътрешен, индивидуален опит на всеки от нас, не е измислица, а реалност въпреки, че много от нас не са в състояние да я осъзнаят.

Сега да се върнем към формулировката на първата заповед. Преди да съобщим, че “Аз те изведох от земите на Египет” Всевишният нарича себе си по Име: “Аз съм – Всевишният, твоя Б-г”.

Какво е това Име на Създателя? Какво е това име изобщо? Името определя човека, предмета явлението; характеризира неговата същност. Всевишният има много имена, като всяко от тях изразява едно от качествата Му в нашия свят, въпреки че истинската същност на Твореца остава скрита за нас.

Точно така назовавайки човек по име, ние неволно представяме неговия външен облик, израза на лицето, походката, жестовете, но не духовната структура.

Когато Създателят произнася Своето Име, Той разкрива на хората едно от присъщите Му качества.

В първата заповед Всевишният произнася две от Своите Имена. Първото от тях е Ашем, четирибуквено Име. То изразява Неговата трансцедентална същност.  Чрез него ние научаваме, че Всевишният присъства навсякъде и винаги, че всяко съществуващо е част от Всевишния, което означава, че нашия свят не може да съществува нито за миг без Неговата поддръжка, защото е сътворена от Него не само цялата материя, но и времето и пространството. В първото Име на Всевишния е изразено Неговото милосърдие и грижата му за нас.

Второто Му Име е Елоким, което означава сила, която поддържа законите на вселената, разпределя енергията по такъв начин, че всеки елемент да получава такава необходимата порция, за да съществува и за балансираното съществуване на цялата система като цяло.



Това Име, поддържа законите на природата и се асоциира с мярката за справедливост, т.е. рационалното разпределение на енергията “по справедливост”. (Например, ако слънцето светеше по-ярко, то би изгорило всичко живо, а ако светеше по-слабо то животът на земята би се прекратил от студа.)

Духовното управление е комплекс от сили и явления, които поддържат живота и обезпечават нашите ежедневни нужди - това е Елоким.

А сега да се върнем към планината Синай. Когато Всевишният е произнесъл думата Анохи (“Аз”), тя е прозвучала във всеки човек, вътре във всяка клетка на неговия организъм, тя е зазвъняла в самия въздух, затрептяла е в растенията, камъните, във всяка прашинка, запълнила е със себе си цялата вселена.

Когато Всевишният произнася първото си четирибуквено Име, което обозначава трансцедентално, всеки човек е почувствал, че материалните ограничения са илюзорни и е осъзнал, че всичко съществуващо непрекъснато се поддържа от Единен Източник. В този момент душата на всеки се е докоснала до Б-жествената вечност и безкрайност и е излязла от материалните си рамки.

На достъпен за нас език това означава – смърт. Да именно смърт, защото излизането на духовната същност от материята е умиране.

В момента, в който евреите са слушали Твореца в тях влиза следното възприятие: в процеса на духовното възвисяване звуците ставали видими, а зрителните образи чуваеми.

Днес такова състояние може да се постигне само на много високо ниво на медитация, когато настъпва единството и взаимния обмен на усещанията (синестезия), породени от приближаването към Единия Източник.

След това Всевишният произнася второто си Име – Елоким и с това нагледно показва на евреите, че всички закони на природата, които регулират вселената, произтичат от същия този Източник.

В този момент душите са се върнали в своите тела: хората са “възкръснали”.

След това Той казал: “Който те е изведе от земята на Египет, от дома на робството”- и хората разбрали: той ни обича, грижи се за нас.

Сега ние започваме да виждаме по-ясно картината, какво всъщност се е случило на Синай, когато Всевишният е давал на евреите Своята Първа заповед. Толкова потресаващ опит, такова ярко откровение не са оставили място за съмнение, те се “убедили не на сто, а на двеста процента”, за много векове напред.

Един от проблемите на светския човек се свежда до това, че той пребивава основно в границите на материалния свят. Вътрешният свят е почти скрит за него. Той знае за вселената, която се състои от милиарди звезди и галактики, но само извън себе си.



За религиозният, по-точно за знаещия човек, се открива такова пространство вътре в самия него – цял свят със свои закони и взаимни връзки. Това изобщо не е фантазия, а също така реалност, както и външния свят, но вътрешния свят е познаваем, той може да бъде възпроизведен, в него е концентриран колективния опит на поколенията.

Тези от нас, които имат опит и в светския, и в духовния живот могат да потвърдят, че светът на светския човек е необичайно тесен и много малко рационален, защото половината от реалността,  за него остава отрязана.

Много от хората не само не разбират дълбочината на механизмите на едни или други емоции, но даже са се научили да не чувстват самите емоции. На психолозите им се налага често да слушат от пациентите си, че интуитивно получават много ценна информация, но не и се доверяват и за това много страдат. Така, че не е ли по-добре да се опита да се разбере от къде се взима тази информация?

Известно е, че не много хора знаят какво е устройството на радиоприемника, но всички знаят, как да го включат и настройват. За своя организъм и вътрешния си свят ние често и това не знаем.

Промените в нашия вътрешен свят пораждат промени и във външния свят, защото те двата са тясно свързани един с друг. Такава връзка подсъзнателно се усеща от всеки от нас.

По силите ни е да осъзнаем и систематизираме този опит – за да можем целенасочено да го управляваме. Ключът от тайните врати е в нашите ръце.

В редицата от еврейски заповеди има такива, които не са ограничени от времето и пространството, които се всмукват в душата и по този начин се изпълняват.

Разглежданата от нас Първа заповед е една от тях. В миговете, когато човек съсредоточено мисли за присъствието на Всевишния, тук и сега с нея той изпълнява тази заповед. И обратното, когато неговите мисли се връщат към света на хаоса и случайността, заповедта остава неизпълнена.

В древността при евреите са съществували школи от пророци, където са подготвяли хора за този контакт. Защото контактът с Всевишния доставя на човек най-дълбоко и дълго щастие и прави живота му максимално осмислен.

И така, ние виждаме, че за изпълнение на Първата заповед е необходимо да се знае за Неговото съществуване и да се направи това знание съставна част от нашия душевен опит.

1. Раби Акива, дава тълкувание на този стих от Тора и допълва, че тогава народа на Исраел виждал звуците и чувал цветовете - синестезия, характерна за високи нива на взаймодействие с Висшите светове, бел. на бълг. ред. 



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница