Част Тора и морал Част Десетте заповеди



страница7/8
Дата16.11.2017
Размер1.46 Mb.
Размер1.46 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8

Част 3. Седемте закона на синовете на Ноах


През последните няколко години в Исраел дойдоха много неевреи. Преди всичко това бяха членове на еврейски семейства, които са част от алията, техни роднини, чужди граждани встъпили в брак с исраелтяни и други. Забележете как почва тази статия: никой не заявява, че при нас идват прекалено много неевреи. Ние просто констатираме един очевиден за всички факт.

Не е известно, каква е съдбата им в исраелското общество, толкова динамично и пределно сложно по състав е тяхното кълбо от противоречия между различните групи от населения: сефарди и ашкенази, религиозни и светски, родени в различни страни, накрая и с тяхната чиста политическа нестабилност, произлизаща от неотслабващата арабска угроза. Не е тайна,че нарастването на броя на неевреите предизвиква ответна реакция – нарастване на еврейския национализъм и нетърпимост към “чуждите”.

Казано накратко да си неевреин в Исраел не е леко – каквото и да разбираме под Исраел, държавата или народа. И ето днес новопристигналите се оказват между чука и наковалнята: от една страна мнозинството от Исраелтяните ратуват за превръщане на Исраел в истинска еврейска държава, която да живее по законите на Тора; от друга страна расте съпротивата срещу тази тенденция, от страна на някои части от светското общество. Нашите опоненти сериозно се опасяват, че Исраел като заявяваща, че е единствената демокрация от западен тип в Близкия Изток ще се превърне в копие на фундаменталистичния Иран. Те не виждат принципната разлика между йудейството и исляма, между Алаха (еврейския закон) и Шериата. Нека да побързаме да ги успокоим. Еврейският Исраел ще бъде принципно различен от мюсюлманското общество, - преди всичко със своя хуманизъм и справедливо отношение към всички хора, евреи и неевреи.

       Но кое място по света е подготвено за неевреите да живеят в общество, което живее по законите на Тора?

       Нашата статия не е за гиюр (приемане на еврейство). Тези, които искат да бъдат истински ортодоксални гиюрим (а не на неговия облекчен реформистко-консервативна вариант, на който даже много светски исраелтяни гледат като надсмешка над йудейството) ще направят това и станат истински евреи. Желая им успех.

Но когато ние говорим за прозелитите (приелите йудейство), става дума за сравнително малка група от хора. Далече не е просто да вземеш върху себе си 613-те заповеди, да споделиш съдбата си, миналото и бъдещето си с еврейския народ и подобно на моавитянката Рут, прабабата на цар Давид да кажеш от цяло си сърце: “Твоя народ е мой народ, а твоя Б-г е мой Б-г!”

       Не ще и дума, че читателят разбира, че гиюр – това не е влизане в партия заради кариера. Гиюрът е несъвместим с лъжата и лицемерието, стремежа да се използва еврейската “титла” за лична изгода.

Йудейството е чуждо на мисионерството и ние не призоваваме неевреите, живеещи в Исраел да станат евреи. И тук ни задават въпрос: “Но защо? Вие самите твърдите, че йудаизма по своята същност представлява оптимална система за емоционално-духовно развитие на човек, че той ни учи на най-достойния начин на живот. Тогава защо вие не споделите тази истина с другите?”

       Отговаряме. Ние изобщо не считаме, че всички хора трябва да живеят по една система и да изпълняват еднакви закони. На йудаизма в много голяма степен е присъщ плурализма в сравнение с християнството, за което всеки човек, който не е кръстен, даже невинния младенец, се счита за “пропаднал” грешник, губещ своята душа. В миналото такива упорити хора са ги “спасявали от ада” с насилствено покръставане, което ставало с огън и меч. Днес мисионерите действат по фино и акуратно използвайки преди всичко обещанията, но без да забравят разбира се и “хигиената на огъня” като проверено средство за заплаха.

       Още веднъж подчертавам: на йудаизма е чуждо на мисионерството. Тора казва, че човек може напълно да изпълни своето предназначение без да преминава в еврейство, съхранявайки верността към своя народ и изпълнявайки законите, дадени на цялото човечество.

       Какви са тези закони? Те се наричат Седемте заповеди на синовете на Ноах, по името на един от праотците на човечеството (в българската версия – Ной), оцелял заедно с цялото си семейство по време на Потопа и за първи път получил тези закони от Самия Творец. Устната традиция ги е съхранила за нас, а мъдреците са ни показали, как можем да ги изведем от получената по-късно Тора.

       Ето какво е казал по този повод великия Рамбам (Маймонид): “Всеки човек от другите народи, който признава Седемте заповеди и се старае да ги спазва се отнася към категорията на праведниците и за него е приготвено място в Бъдещият Свят”.

       От Устната Тора ние също знаем, че неевреин, скропульозно спазващ Седемте закона на синовете на Ноах е способен да се извиси до нивото на еврейския първосвещеник. Тук няма никакъв парадокс и противоречие. Всеки народ и всеки отделен човек има своя път, свой потенциал, който е получил от Всевишния. От степента на реализация на този потенциал се оценява нашия живот и нашето нравствено-духовно ниво.

       В Исраел възникна движението “Синовете на Ноах”. То расте и набира сили. В различни страни на света към него се присъединяват хиляди хора. Сред тях преобладават бивши християни, които са се разочаровали от своята религия. Голяма помощ на тези хора в духовното им търсене оказват еврейските ортодоксални равини.

       Но конкретно за какви Седем заповеди става дума? За начало да кажем, че пред нас не са просто закони, а седем фундаментални морално-философски и юридически категории, които обхващат повече от сто различни заповеди. Всички те, като правило са задължителни и за евреите. (Поради това, че те също произлизат от Ноах.)

       Нека в началото да изброим тези Седем заповеди:

1)    забрана за идолопоклонство;

2)    забрана за богохулство;

3)    забрана за убийство;

4)    забрана за кражба;

5)    забрана за разврат;

6)    забрана да се яде от живо същество;

7)    заповед да се раздава правосъдие;

 

За детайлен разбор на всяка заповед ще се наложи да бъдат написани много томове, поради това ще се ограничим само с разглеждане общите принципи на всеки от тях

 

Забрана за идолопоклонство

Заповедта означава приемане на монотеизма. Нейната същност не е само признаване на Единия Б-г, сътворил и постоянно поддържащ цялата Вселена. Тук присъства още един важен аспект: трябва точно да се осъзнава, че всичко съществуващо се явява Б-жествено проявление. В света няма нищо освен Б-г!

Мнозинството от съвременните образовани неевреи (впрочем, както и евреите) се придържат по същество, към неоезически мироглед, доколкото те признават съществуването на множество сили и стихии. Даже този който казва, че Всевишният е Един, подразбира често нещо друго: да, Създателят съществува реално, но заедно с Него има и самостоятелно съществуваща Вселената, която Той управлява. С това се твърди наличието не на едно, а на две отделни начала, което противоречи на доктрината на монотеизма.

Много е трудно да се усвои тази заповед поради влиянието на християнството, особено на руската-православна църква с нейните икони, мощи, вяра в “троицата”, обожествяването на Исус и прочие атрибути, които водят до нарушаването на забраната за идолопоклоничество.

 

Забрана за богохулство

 

В тази заповед е заложен дълбок философски и практичен смисъл. Защо някои хора хулят Б-г? Понякога, когато те търпят неудачи в своите дела: опитат се да направят нещо, но нищо не се получава… Вие ще попитате - каква е връзката? Много е проста. На неудачника му се струва, че като че ли целия свят е настроен срещу него и го лишава от заслужени блага и постоянно го обижда. Кой е виновен за това? Всички обкръжаващи и преди всичко разбира се Б-г, който носи за всичко отговорност. Такъв объркан човек започва да обвинява Твореца, хули Неговото име. Той счита, че има право да прави това, защото има разрешение: той е обиден…



Хората често не осъзнават, колко е голяма тяхната свобода на избора и колко те самите рушат своя живот. Не желаейки да признават своята роля и своята отговорност, те обвиняват Всевишния за всички несправедливости и изпуснати възможности. Така на тях им е по-лесно да се примирят с поражението.

Някои се придържат към класическата формула: “Ако съществуваше Б-г, Той не би допуснал това” - имайки предвид, както глобалните катастрофи, така и своите лични неприятности. На такива хора не им е нужен Б-г, а някакъв справедлив диктатор, подтискащ всички лоши пориви.

Но ако Всевишният открито се намесваше във всички наши замисли и постъпки, то не би имало свобода на избора, без която човек се превръща в програмиран робот и би загубил Б-жествения си “образ и подобие”.

 

Забрана за убийство



 
Колко прекрасно би било да се живее в нашия свят, ако човечеството спазваше тази заповед! В света биха престанали да биват убивани евреите и неевреите, мъжете и жените, старците и децата. Всевишният е направил човешкия живот висша мярка за святост. Обаче святостта трябва и е необходимо да се защитава. Поради това би останала само един вид насилствена смърт при това разрешена: самоотбраната. Тя води до гибел на нападателя и поради това няма да се смята за убийство.

Отбранителната война – това също е самоотбрана, само че колективна. Ако съдът осъди обвиняемия на смъртно наказание в строго съответствие със закона, той също не може да бъде обвиняван за убийство. Противоречивият принцип “подай другата си буза” не само е нереален, а той просто е аморален, защото поощрява насилието и несправедливостта. Особено, когато става дума не за битови престъпления, а за насилия основани на идеологии.

 

Забрана за кражба

 

Към тази категория се отнасят преди всичко така наречените хуманитарни права, включително и правото на лична собственост и нейната неприкосновеност.

Забраната за кражба – това е забрана върху нарушаването на всички права на човек, дарени му от Всевишния. Та нали да се краде е възможно не само от джоба. Една от най-разпространените видове кражби е разхищение на чуждото време. Лъжата също влиза в категорията кражба, тъй като лъжецът краде от хората правилното виждане за света.

Да припомним още един важен аспект на тази заповед. Всеки човек има право да остане насаме със себе си да остане сам, затворен в своята лична сфера, където нямат достъп обкръжаващите го. Да безпокоиш човек в момент на уединение означава не само да крадеш неговия покой, но и грубо да се втурваш в неговото лично пространство. Понякога това даже не е кражба, а кражба с взлом.

Както виждаме забраната за кражба обхваща множество страни от нашето битие, включвайки негови философски, социални и юридически аспекти.

 

 



 Забрана на разврат

 

Става дума за съблюдаване на нравствените норми на поведение. Всеки знае, че разврата и половата разпуснатост водят до разпад на семейството и, като следствие подкопаване на устоите на цялото обществото. Но нарушаването на законите преди всичко бие по самите нарушители. Как да се разбира това? Работата е там, че тук се разглежда една любопитна закономерност, посочваща пряка връзка между духовното и физическо начало. Размивайки нравствените граници, човек сам без да разбира, смесва физическите и физиологичните бариери. Една от тази физиологични бариери е имунната система на човек.  Тази система изпълнява много важна функция: тя пропуска в организма необходимите и полезни вещества, задържайки болестотворните бактерии и вредни субстанции.



Не е случайно, че една от най-страшните болести на съвременността СПИН, разрушава имунната система, поразява преди всичко хомосексуалните, тази категория от хора, която подкопава моралните устои на обществото със своето противоестествено поведение. По мнението на някои равини, тази зависимост действа по класическата еврейска формула “мяра за мяра”.

 

Забрана да се яде от живо същество

В  по-широк план става дума за забрана на жестокостта и разрушаването на околната среда. Както виждаме. Тора дава права не само на хората, тя взима под своя защита света на живата природа.

С тази заповед е свързана една необичайна история случила се в канадския град Торонто. Веднъж една жена отишла при местния равин и го попитала, къде може да си купи кашерно месо. Разбирайки, че пред него стои нееврейка, равинът удивено попитал: “За какво са Ви кашерни продукти?” Жената, обяснила, че тя е членка на обществото “Бней Ноах” (синовете на Ной) и добавил: “Съгласно заповедта не яж от живо същество, на нас ни е забранено да употребяваме за храна месо на животни разфасоването, на които започва преди да са умрели окончателно. Кой може да ми даде гаранция, че в обикновените кланици дават възможност на кравите да умрат окончателно и след това ги разфасоват? При убиване на животните по еврейските закони такъв проблем не може да възникне.”

 

Установяване на правосъдие

 

Тук се отнасят не само указанията как да се реализира справедлива съдебно-юридическа система, включително и забрана за самоосъждане, разправа без следствие и съд, но и изискването да се оказва социална помощ на нуждаещите се. Всевишният сурово наказва за безправие и произвол. Достатъчно е да си спомним библейската история за гибелта на Сдом и Амора (Содом и Гомор). Жителите на тези градове са били почитатели на култа на грубата сила, извършвали са безнравствени постъпки и жестоко са се отнасяли към слабите хора. Такова общество няма никакви шансове да оцелее.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница