Част Тора и морал Част Десетте заповеди



страница8/8
Дата16.11.2017
Размер1.46 Mb.
Размер1.46 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8

Част 4. Свободата и изборът

Като завършек на беседите ни, бих желал накратко да повторя най-важните философски концепции на иудаизма и да се спра по-подробно на тези от тях, които още не сме разгледали. При това, за да продължи общуването ни, се надявам да предизвикам у читателите много въпроси, много повече, отколкото отговорите, които мога да дам в тази книга.

И така, в основата на съвремената западна цивилизация стои етическия монотеизъм.

Монотеизмът, както помним, не е просто концепция за Единния Б-г, сътворил вселената и ежесекундно управляващ я. Монотеизмът твърди, че в нашия свят няма нищо друго, освен Самият Творец в различните Му проявления. Дори времето и пространството са създадени от Б-г.

Обърнете внимание, че иудаизмът не предлага на хората да вярват в тази концепция. Той казва, че за съществуването на Б-г, трябва да се знае. Но как да получим това знание? Има два начина. Първият е търсенето в света на хармонията, тази световна хармония, която не би могла да възникне случайно. Вторият начин се заключава в личния контакт с Твореца.

За тези, които искат да разберат как протича този контакт им предлагаме да вземат участие в семинара ни „Тора и психология“, където между впрочем, слушателите се обучават на практически упражнения. Що се касае за първия от изброените способи (намирането на хармонията), то той се явява тема на другия ни семинар - „Тора през призмата на науката“, където се разглеждат последните научни открития и постижения в биологията, физиката, математиката, психологията и други научни области, показващи хармоничността на света, в който живеем, а също и явната неслучайност.

Продължаваме темата си. Логическо следствие от идеята на монотеизма се явява етиката. Тя органично произтича от монотеистичната концепция. Тъй като всичко съществуващо е само една от формите на проявление на Твореца, оптималното отношение на човек към себе си, към другите хора, към света и към Б-г, не може да не бъде необусловено от нищо.

Оптималността на указаните отношения се обяснява с вътрешната структура на човек. С други думи, законите на морала са подобни на физичните закони и отразяват обективната реалност.

За примери няма да обикаляме далеч. Високомерният презрителен поглед, дори той да изхожда от представител на друга култура, автоматично предизвиква в човек остър протест, чувство на обида и гняв. И обратно, приветливата усмивка поражда симпатия. Тази реакция не е резултат от международна договореност, някакво съглашение за универсална трактовка на мимиките и жестовете. Тя се определя от нашата обща психологична база. От друга страна, познавайки законите на психологията, можем да се приучим, да не се обиждаме на оскърбителни действия, насочени срещу нас.

Творецът е създал света хармоничен. С тази хармония са напълнени всички природни явления. Например, ако Слънцето и Луната се намираха по-далеч от планетата ни или обратно, по-близо до нея, ако имаха други размери, то живота на Земята би бил невъзможен. Подобна удивителна хармония се вижда във всяка биологична система. Стотици хиляди разновидности насекоми, десетки хиляди видове птици, хиляди видове животни прекрасно съществуват, вписвайки се в единната екологична система на Земята.

Да се наруши тази хармония и не просто да наруши, а да унищожи целия свят заедно със себе си, може само човек. Вие ще запитате: откъде в човек има такава сила? Та ако всичко, което съществува, се явява една от формите на проявление на Твореца, а Творецът е замислил да създаде света в хармония, то откъде в човек въобще има възможност да променя каквото и да било или да разрушава (дори и в мизерни мащаби, без да говорим за глобални промени в Творението)? Отговорът е в самата ни природа. В този смисъл човек е особено същество. Създаден по образ и подобие на Създателя, той е направен с уникалното качество – свободата на избора и затова може или да стане партньор на Вс-вишния и да завърши процеса на Творението, или да разруши света.

Да разгледаме тази мисъл по-подробно. Някои считат, че Б-г би могъл самостоятелно да завърши процеса на Творението, довеждайки света до пълно съвършенство, но Той е решил да предостави тази възможност, подобно на това, както майката разрешава на детето си да подреди масата, ръководейки се от педагогически съображения или стремейки се да му достави чувство на радост, чувство на съпричасност към делата на „възрастните“. Това мнение е погрешно. Вс-вишният ни е дал не мнима, а реална и действена свобода на избора. В Мидраша (устната традиция) е приведен следния епизод. Б-г казал на човека: „Виж, какъв удивителен и чудесен свят построих за теб. Пази го и не го разрушавай. Защото ако ти го разрушиш, няма кой друг да го поправи“. Устната Тора ни казва, че Творецът не е искал да създаде света самостоятелно, колкото и сложен и прекрасен да е той. Създателят е искал да има партньор. Той е поискал, строителството на света да завършим ние с вас, опирайки се на предоставената ни свобода на избора.

Оттук следва, че постъпките и действията ни, както добрите, така и лошите, влекат зад себе си съвършено реални, понякога трагични и непоправими за нас последствия. Защото притежаваме свободата на избора, мощно оръжие, което сме длъжни умело да ползваме, проявявайки внимание и отговорност.

Свободата на избора е сложна философска категория. Тя се състои от два елемента – избор и свобода. В началото нека разберем понятието „свобода“ и да се опитаме да му дадем определение. В училище ни учеха на достатъчно разлятата формулировка: свободата е осъзната необходимост. И действително, по времената на комунистическата диктатура много осъзнаваха необходимостта да „мълчат“, за да избегнат арест, разпити или разстрел. Но дала ли им е свобода, тази „осъзната необходимост“? Надали.

По-разпространената на Запад характеристика на свободата, звучи по друг начин: възможност без принуда, да вършиш, това което ти харесва. Единственото ограничение е свободата на другите, която ти нямаш право да ограничаваш при реализацията на своите права на свобода. Тези ограничения са наложени на всички членове на обществото. Правилно, към това бързо добавят, че дори такава свобода не може да се даде на цялото общество, защото ще възникне анархия. А значи, следва извода, че истинската пълна свобода не съществува, но има една или друга степен на приближение към нея.

На това еврейската традиция казва: извинете, но истинската свобода съществува. Просто трябва да разберем, в какво се състои. Да се върнем към по-рано приведеното положение („западната трактовка“): свободен съм, когато мога да правя, това което искам. Тук възниква въпросът: как да разбера, искам ли това, към което се стремя?

Понякога си мислим, че избираме пътя си абсолютно свободно. Но после се изяснява, че сме се намирали под влияние на обществените условия или собствените емоции. Иначе казано, били сме управлявани от наложени външни фактори или от мигновени мотиви. Зависимостта от емоциите и навиците – съгласете се, също е вид робство.

Човечеството познава много видове робски зависимости. Робството на незнанието или неосведомеността, с нищо не е по-добро от физическото робство. То превръща човек в безволеви робот, обект на манипулации. Милиони хора в отделно взета (известна Ви страна) страна са мислили, че свободно избират най-мъдрия и любим вожд и искрено са се гордеели със „свободата си“, когато са им предлагали избор по местожителство на един кандидат, от единствената управляваща партия. Но в действителност никакъв избор не е имало: „строителите на комунизма“ и не са помисляли, че на света може да има нещо по-добро от „съветската демокрация“.

Най-ефективния способ да държиш човек в робство и при това да му дадеш лъжливото усещане за свобода, е да ограничиш достъпа му до информация. Така постъпваха съветските управници. В резултат гражданите на „най-свободната в света“ държава изрядно избираха именно, това което е трябвало на властите.

Филисофите твърдят, че понятието свобода е безмислено без понятието цел. Свободата придобива смисъл само в случай, че твърдо знаем, за какво искаме да извършим едно или друго действие. Ако човек няма цел, той въобще не може да определи постъпва ли свободно. Свободата се определя не от възможността за всеки избор, а от правилния избор за постигане на поставената цел. (Или с други думи, това е възможност за целесъобразен избор.)

Но, за да разбера нужна ли ми е тази цел, действително ли искам да я постигна, трябва да си задам още един въпрос: в какво е крайната цел и смисъла на живота ми? Определяйки ги, може да се построи логическа верига от междинни цели, водещи до този висш идеал. Само тогава човек може да каже, ще извърши ли една или друга постъпка свободно или обратно – постъпките му ще се отделят от крайната цел.

По такъв начин, трябва да разглеждаме следния важен въпрос: в какво е смисълът на живота? В какво е целта му?

На пръв поглед, правилният отговор е достатъчно очевиден. Всеки човек иска да бъде щастлив, получавайки максимално удоволствие от живота. Всеки друг по-частен отговор – да създаде стабилно семейство, да направи кариера, да забогатее, да се сдобие със слава и почет, да реализира способностите си – по същество, се свеждат до общия знаменател: ние се стремим към щастие.

Колкото и да е странно, Творецът желае на човека точно същото. Той ни е създал за тази цел, към която всички ние се стремим – за да ни достави максимална радост, висше наслаждение. Но да се сдобием с това може само при пълно разкриване на потенциала си и ставайки партньор на Твореца в процеса на Творението.

Обаче, винаги може да се възрази: ако човек е създаден за щастие, защо в света има толкова много страдание и мъка? За да дадем донякъде пълен отговор, трябва да напишем още една книга. С тази тема подробно се занимаваме на семинарите си. Тук ще отбележим само някои общи моменти.

Приятните усещания на удоволствието и дори кратките „чудесни мигове“ на щастие могат да се получат, както със съзидателни, така и с разрушителни действия. Цялата работа е в цената, която се налага да се плати за тези приятни моменти. В живота ситуацията се усложнява с това, че много полезни, съзидателни действия предизвикват приятни усещания не веднага, а разрушаващите действия дават кратковременно, но незабавно и остро наслаждение.

Непознаването на законите, управляващи вселената и вътрешния свят на човека, води до най-тежки грешки. Малко по-късно ще обясним, в какво се заключава разликата между собственическото понятие за щастие и това, което иска да ни даде Творецът, когато Му ставаме партньори в Творението. Но нека преди това разберем понятието „избор“.

Има Избор с голяма буква, а има и избор с малка буква. Във втория случай става въпрос за просто предпочитание – например, между два вида сладолед. На животните също е предоставен подобен избор. Всяко животно постоянно избира – храна, укритие, самка за продължаване на рода и т.н.

По какво се отличава човек от животното? Първият набиващ се отговор е: с нивото на интелекта. Но това е количествена, а не качествена разлика. Ако интелектът е единствения фактор, отличаващ човек от животното, то лишения от разум (слабоумния, бел. на бълг. ред.) би имал статус на животно или още по-ниско. За последствията на това „изравняване на правата“ не е трудно да се досетим: биха разрешили да бъде умъртвяван, да бъде подложен на медицински експерименти и т.н. Всички обаче разбират, че има принципна разлика между безумния човек и дори „най-умното“ животно. В качествен план, човек се различава само по едно: възможността за морален избор.

В животните няма морал. Изяждайки симпатичното еленче, вълкът не извършва аморално престъпление. От друга страна, когато възрастният елен, бягайки от вълка и защитавайки се, го удря с копитата си по главата, нищо морално и героично няма в действията му: еленът инстинктивно защитава живота си. Орден „За доблест“ не му се полага... Накратко, в света на животните отсътстват морални категории, а в света на хората ги има.

Човек е единственото същество, което може съзнателно, преодолявайки инстинкта си за самосъхранение, да пожертва живота си, заради другите хора или заради идеи.

Още повече, човек може да постъпи „логично правилно“ в интересите на биологичното си преживяване, но при това да действа аморално. Вече писахме за определени случаи, в които Тора заповядва, да се върви срещу своето „естествено“ влечение, например, да се предпочете смърта пред аморална постъпка: убийство или кръвосмесителна връзка.

С други думи, Избор с голяма буква е чисто морална категория. За нагледност ще приведем две много религиозни фрази и веднага ще ги обясним.

Първата фраза. В Талмуда е казано: „Всичко е в ръцете на Б-г, освен страха пред Него“.

Втората фраза. Пророкът казва: „Какво е страха пред Б-г? Това е отделяне от злото и стремеж към доброто“.

Да представим определението на страха в първата фраза и ще получим: „Всичко е в ръцете на Б-г, освен отделянето от злото и стремежа към доброто“.

Отделянето от злото и стремежа да се прави добро – това е и Избора, предоставен на Човек. Всичко останало се управлява от надчовешки механизми и се намира извън компетенциите на човека.

От Тора знаем, че пред всеки от нас са открити два възможни пътя. Или човек избира моралния начин на поведение, то всичко останало се устройва „само по себе си“ към добро, без вмешателството му. Ако той застане на аморалния път, то и в този случай „всичко се устройва“, но...

С други думи, човек с Избора си или привежда себе си и света в хармонично състояние, или разрушава хармонията в себе си и света и в резултат тежко страда.

Сега нека съпоставим двете разгледани понятия – Свободата и Избора. Свободата е възможност за правилен избор за постигането на крайната жизнена цел. От своя страна, крайната цел може да се определи като стремеж към максимално удоволствие, същността на което е пълната реализация на потенциала ти в сътрудничество с Твореца. Човешкият избор лежи само в моралната плоскост. Затова свободата на избора е възможност за морален избор във всяка конкретна житейска ситуация. Този морален избор и води до най-пълното разкриване на човешкия потенциал и партньорство на човек с Б-г. Което въобще не отрича наличието на животински и биологични удоволствия. Последните не се подтискат, не се хвърлят зад борда, а преминават през призмата на същия правилен избор.

За да можем да правим правилен морален избор, във всяка конкретна ситуация, е необходимо познаване на универсалната и обективно съществуваща морална система. Това знание ни дава еврейската традиция.

Всеки трябва да знае, че начина му на мислене, стила на отношение към хората, към самия себе си и Твореца оказват ежеминутно, ежесекундно влияние на вътрешната му структура, укрепват или я разпадат.

За да се държим правилно, трябва да знаем как да правим това.

Познанието играе решаваща роля. От него и от уменията да прилагаме това познание на практика, зависи не само личното ни щастие, но и хармонията с окръжаващото общество.

Не е секрет, че най-важните глобални проблеми, с които сега се бори човечеството, са породени от самите хора. Нека вземем дори проблема с глада. В света има достатъчно продоволствия, за да се нахранят всички хора и ще остане в запас. Но защо тогава милиони хора гладуват? Всичко е много просто. Когато бедната, нуждаеща се страна получава продоволствена помощ, нищо не стига до гладните. Продуктите се отклоняват и пласират на черния пазар.

С други думи, причината за глада не е толкова в изтощаването на земните ресурси, влошаването на плодородието на почвата и недостатъчно високото развитие на селското стопанство, а в „човешкия фактор“, в несъвършенството на отношенията между самите хора. Ежедневното нещастие, което ни постига, се обяснява с нашето грешно отношение към самите себе си, към другите хора и към Б-г.
В този труд, освен другите, са изпозвани материали събрани от рав З. Плискин. Авторът му изказва благодарността си.

За изучаването на засегнатите теми в работата ни препоръчваме и книгите, издадени от центъра „Ейш аТора“:

„Извън диалога е пропаст“, „Тора и психология“ на Е. Свирски;

„Ако желаеш да живееш достойно“, „Пази речта си“ на рав З. Плискин;

„Аеробика на духа“.

рав Ефим Свирски



Публикува се с разрешение на сайтовете: толдот.ру и евреи.ком




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница