Цикъл от 14 сказки



страница14/16
Дата03.05.2017
Размер2.61 Mb.
Размер2.61 Mb.
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16

ЛЕКЦИЯ ТРИНАДЕСЕТА


Космическият смисъл на Голготската тайна. Смъртта победена чрез обезвредяване влиянията на Луцифер и Ариман. Смъртта носителка на живот. Първият импулс даден на нашата Земя към нейното превръщане в Слънце. Лъчезарността на Христовата Сила в етерното тяло на човека. Действието на Христовата Светлина и нейното отражение около земята под формата на духовна сфера. Святият Дух.

Безброй отношения свързват в света всяко явление с цялостта на всемирното развитие. И ние не ще разберем Голготската Тайна в нейната цялост освен когато схванем космическото значение на това събитие.

Знаем вече, че Христовото същество е слязло към нашата Земя идвайки от свръхземни области и че на Земята е имало индивидуалности, които са наблюдавали това слизане: Заратустра в слънцето, Мойсей в горящата къпина и в светкавицата на планината Синай и най-после тези, които са познали Христа през време на неговия живот в тялото на Исуса от Назарет. Знаем, че земните събития и преди всичко човешкото развитие, са във връзка с цялата слънчева система. Развитието не би имало този ход, който е имало, и даже то не би искало да съществува, ако някога Слънцето, а след това и Луната не биха се отделили от първоначалното кълбо, което образуваха заедно със Земята, като по този начин поставиха тази последната в състояние на равновесие помежду си. Слънцето беше взело със себе си онези същества, които биха ускорили твърде много земното развитие; след това Луната отнесе със себе си втвърдяващите зародиши. Вчера видяхме, че някои от тези зародиши бяха останали, но че този остатък би довел човечеството до пълен упадък на края на земното развитие, ако не беше дошъл Христовият импулс да му се противопостави.

Луната е напуснала Земята през Лемурийската епоха и начиная от Атланската епоха слънцето и луната осветиха Земята отвън. Нека насочим нашия поглед върху една определена точка на развитието; а именно моментът, когато е издигнат кръста, на Голгота и когато потича кръвта от раните на Христа Исуса.

До този момент човечеството е носило последствията от действието, което луциферическите и ариманически същества са упражнили върху него и които са потопили човека в майа, илюзия по отношение на външния свят. Така дълго време човекът се е намирал и днес още се намира в едно състояния на погрешност, защото той възприема около себе си само сетивни, материални впечатления, които преработва в свои представи, без да вижда духа намиращ се зад тях. Следователно влиянието на Ариман му представя външния свят в една лъжлива светлина и той си съставя едно погрешно разбиране за духовния свят. видяхме кои бяха физическите последствия от това погрешно възприятие. Едно последствията на действието на Луцифер и Ариман е, че кръвта е позволила все по-малко и по-малко на човека да вижда света в неговата действителност; кръвните връзки от миналото бяха покварили, бяха разложили човешката кръв, бяха я умъртвили някак си, което създаде една растяща възможност за потъване в илюзията. Защото човекът не успяваше вече да пита първичната древна мъдрост, мъдрост, която учеше, че външния свят не е само материя, но че зад физическото се намира духът. Това наследство бе изгубено и човекът все повече тласкан към физическия свят както и животът на неговите мисли. Ето кое превърна всички негови физически впечатления в погрешки. Ако не беше се упражнило действието на Христа, човекът би изгубил мъдростта на миналото и би останал да притежава само света на сетивата забравяйки, че съществува духовен свят. Неговите очи биха се затворили за този свят.

Нека разгледаме тази възможност във всички нейни последствия. Не е така просто да си представим човека изпаднал в погрешност по отношение навъншния свят. Опитайте се да разберете действителното всички външни впечатление, които ни идват от физическия свят, са илюзии, миражи; такива, каквито са впечатленията, които ни идват от сетивния свят, те са погрешни и ние трябва да свикнем да намираме отново зад тях техния истински образ. Особени трудности представлява в това отношение един факт на сетивния свят, който ни се предлага в този свят под една погрешна форма, като Майа. Кой е този факт? Това е смъртта. Такава, каквато ни се явява смъртта във физическия свят, така както тя говори на нашето познание, което не може вече да разбере освен външните факти, смъртта се схваща днес само под нейния материален аспект. Днес тя може да бъде виждана само под нейния физически аспект; оттук са произлезли най-погрешните възгледи по отношение на смъртта. Формата, която тя приема за нас, е само един мираж, една илюзия.

Пред нашите очи се явяват най-разнообразни външни явления, тук планините, растенията, животни; нататък светът на минералите; най-после човекът и всичко, което наблюдаваме у него. Но когато се запитаме, откъде идват тези материални факти, трябва наистина да си кажем, че те идват от духовния свят. На основата на физическия свят стои духът. Ако се върнем назад до първичната форма на духа, ние ще намерим "основата, първоизточника на всеки живот", това, което в християнския езотеризъм се нарича "принцип на Отца". Всяко създание произхожда от този божествен принцип на Отца. Него покрива булото на илюзията. Вместо миража на сетивата човекът би трябвало да вижда във всички неща, които го заобикалят този принцип на божествения Отец. Защото всички неща и самият той са част от този принцип; но този принцип не се показва под неговата истинска форма. Това е защото у човека се е понижила способността, за която говорихме, когато казахме, че една илюзия покрива този принцип на Отца.

Какво стои на основата на тази велика илюзия? Между всичко, което виждаме, това е един съществен факт: Смъртта. Физическите неща, които се предлагат на нашите сетива са фактически духовният елемент на божествения Отец, който те изразяват. Ако смъртта се е вмъкнала в тъканта на сетивния свят, това е защото за нас тя сродена с този принцип на Отца.

Поради факта, че човекът е минал през развитието, което познаваме, принципът на божествения Отец се е покрил с множество була, и на края с булото на смъртта. Следователно, какво трябва да търси човек? Отца, космическия Отец; зад всяко нещо той трябва да се научи да вижда в действителност Отца; той трябва също да може да си каже: Смъртта, това е Отец! Но защо във всичко, което е физическо, ни се явява изопаченият образ на Отца? Защо този образ и изопачен до такава степен, че ни се явява под лъжливите черти на смъртта? Защото Ариман и Луцифер са, примесени в нашия живот. За да може човекът да бъде отново доведен от погрешната идея, която си съставяше за смъртта, до един правилен възглед, трябваше да се случи нещо. Той трябваше да бъде поучен върху истинските факти!

Това, което трябваше да стане, е едно събитие, което поставя под негови поглед истинския образ на смъртта. И мисията на Христа на Земята е била да възвърне на смъртта нейния истински образ.

Смъртта беше резултат на влиянията на Луцифер и Ариман върху човечеството. Какво трябваше да направи този, който искаше да прогони от света този погрешен образ на смъртта?

Да освободи човека от това, което беше причината, на този погрешен образ, Луцифер-Ариман. Но това не можеше да извърши никое земно същество. В течение на развитието едно земно същество може наистина да заличи последствията, които ти само е произвело. Но само едно същество, което още не беше живяло на Земята, когато Луцифер и Ариман проникваха в нея, можеше да обезвреди тяхното влияние.

И в момента, когато това трябваше да стане, съществото, което единствено можеше да обезвреди действието на Луцифер и на Ариман, слезе на Земята изхвърляйки по този начин причината, която беше внесла смъртта в света. Необходимо беше това същество никога да не е имало контакт с каквато и да е причина на смъртта, с други думи, с всичко, което беше създало греха, злото у човека. Защото ако смъртта беше засегнала едно същество подчинено на влиянието на Луцифер-Ариман, това би било оправдано; но само една смърт без причина, приета от едно същество без грях, една съвършено невинна смърт можеше да бъде противоотрова на всяка смърт в греха.

Ето защо един невинен трябваше да понесе смъртта. Чрез това той донесе на човешкия живот силите, които постепенно му позволяват да добие едно истинско познание на смъртта в нейния действителен образ. Това познание разкрива, че смъртта в нейния сетивен вид не е истината, но че тя съществува, за да има повече живот в духовния свят, за доброто на този живот, смъртта на Христа е положила възможностите на живота в духовния свят.

Смъртта на невинния на Голгота е дала едно доказателство, което постепенно ще стане явно за всички хора, а именно, че всъщност смъртта е тъждествена с Отца, с вечно живия Отец. Когато чрез събитието на Голгота ще сме разбрали, че външната смърт няма смисъл, че в тялото на Исуса от Назарет е живял Христос, с който ние можем да се съединим; когато ще сме признали, че признакът на смъртта на кръста е само външен и че животът на Христа в неговото етерно тяло след смъртта е същият както и преди смъртта, че следователно тази смърт не е засегнала живота, но че самата тя е живот ние ще видим, че този, който бе окачен на кръста отсега нататък е символът на тази истина: Смъртта действително раздава живота. Както от семето израства растението, така и смъртта не разрушава, но тя е семе на живот. Семето на смъртта е било положено във физическия свят, за да може този свят да бъде приет в лоното на живота. Опровержението не смъртта е било даде но на кръста чрез тази смърт която е в противоречие с човешките закони, смъртта на невинния.

По-рано ние видяхме, че Азът на човека има като физически инструмент кръвта. Ето защо Азът е изпаднал толкова повече в илюзията, в Майа, колкото повече тази кръв е била покварена. Но също така човекът дължи възможността да повдигне своя Аз на факта, че притежава тази кръв. Той дължи духовната страна на Аза на своята способност да се различава от духовния свят, да бъде една индивидуалност. Но за това той е трябвало да изгуби от поглед духовния свят. А това което му е отнело този поглед, е именно смъртта. Ако човекът винаги би знаел, че смъртта е семе на живот, той не би искал да развие личността; той би останал съединен с духовния свят. Но дойде смъртта, създавайки у него илюзията, че той е откъснат от този свят, научавайки го да бъде той самият. И той разви личността, до такава степен, че премина границата, която беше необходима. Трябваше да бъде създадено едно обезщетение, като отнеме на Аза силата, която го беше тласнала да надмине мярката: Егоизъм /не само чувството на Аза, себичността, но егоизмът/. Принципно този егоизъм бе изхвърлен, така че отсега нататък той може да бъде изхвърлен от всеки индивидуален Аз, принципно егоизмът бе изхвърлен, когато на кръста изтече кръвта от раните на Христа.

В тази кръв ние виждаме символа на извънмерния егоизъм, който човешкият аз съдържаше. Кръвта е израз на Аза; и тази, която тече на Голгота, е израз на това, което беше надминало правилната мярка в човешкия Аз. Ако тази кръв не беше изтекла, човекът би се втвърдил в своя егоизъм и не би могъл да избегне съдбата, която описахме вчера. Първият тласък, който е бил даден на човека, за да се освободи от това, което го прави егоист, идва от тази кръв.

Но всяко физическо събитие има свое насрещно духовно събитие. Докато на Голгота изтичаше кръвта от раните на Исуса, същевременно ставаше едно духовно събитие. В този момент и за първи път от Земята за почнаха да се излъчват лъчи, които не съществуваха по-рано и които се пръснаха в космическото пространство; така че ние можем да си представим Земята в пространството излъчваща лъчи появили се в този момент. В течение на времето преди събитието на Голгота Земята беше се затъмнила все повече и повече. Когато на Голгота потече кръвта, тя започна да лъчезари!

Ако едно същество, застанало на някое небесно тяло, би искало да наблюдава; чрез ясновидство Земята преди Христа, то би видяло как аурата на Земята постепенно затъмнява и достига своята най-тъмна точка през времето, когато се извърши Голготската тайна. Но след това то би видяло как тази аура започва да блести с нови цветове. Защото Голготската тайна проникна Земята с астрална светлина, която постепенно се превръща в етерна светлина след това във физическа светлина. Защото всичко във вселената се изменя, развива се. Това, което днес е "Слънце", в миналото е било планета. Както старият Сатурн се превърна в старото Слънце, така нашата Земя, днес планета, ще се превърне в Слънце. Първият тласък, който тя е получила в този смисъл, бе даден, когато от раните на Спасителя потече кръвта на Голгота. Тя започна да блести с една светлина първо астрална и възприемаема само за яснови деца; но тази астрална светлина ще стане физическа светлина и Земята ще бъде една светеща звезда, едно слънце.

Аз вече често имах случай да ви казвам, че едно небесно тяло не се явява затова, защото се сгъстява физическа материя, но защото е създаден един нов духовен център чрез едно духовно същество. От духа изхожда образуването на едно небесно тяло. Това, което нашата Земя ще бъде в бъдеще, живее първо в астралната аура като семе предтеча на едно слънце. Но това, което един човек вижда със своите лъжливи сетива, не е действително; то е това, което умира. Колкото повече Земята става "Слънце", толкова повече тази илюзия, тази Майа е поядена от огъня на слънцето. Така Земята бе проникната от една нова сила, която трябва да я доведе до превръщането й в слънце и самата тази сила е за човека силата Христова, лъчезаряща в неговото етерно тяло. Благодарение на астралната светлина, която със своите лъчи е проникнала етерното тяло, даден ни бе животът, от който имаме нужда за бъдещето. Сравнявайки помежду им два периода от време, този преди Христа и една следваща епоха, можем да кажем: - Преди Голготската тайна никаква лъчезарност не можеше да проникне в етерното тяло. След идването на Христа етерното тяло на онези хора, които са установили връзка с Христовия импулс, е пронизано от лъчи. Онези, които са приели в себе си този импулс, с а приели от лъчезарещата сила, която той е вложил в Земята. Те са приели в своето етерно тяло Христовата светлина.

От тогава насам етерните тела винаги съдържат в себе си една част от Христовата светлина. Какъв е резултатът за тази част от етерното тяло, където прониква Христовата светлина, особено след смъртта?

От онова време насам нещо ново може да се яви в етерното тяло, над което смъртта няма власт, нещо живо, безсмъртно. Докато на Земята все още човекът ще изпада в илюзията на смъртта, това нещо ще избегне тази илюзия, ще бъде спасено от земните сили на разлагане. И това, което хората добиват по този начин чрез действието на Христа, се отразява в цялото всемирно пространство /с по-голяма или по-малка сила, според хората/, за да образува една лъчезареща сила. От тази сила около Земята ще се образува една сфера, която ще стане едно слънце. От оживотворените чрез Христовото действие етерни тела в атмосферата на Земята се образува една духовна сфера, а това не е друго освен отражението на Христовата светлина в земната атмосфера. Така отразената Христова светлина, последствие от неговото идване на Земята, това Христос нарича Святия Дух! Както от Голготската тайна насам Земята започва да става слънце, така тя започва да излъчва една творческа сила и да образува около себе си един духовен пръстен, който по-късно ще бъде като един вид планета около Земята.

Така когато кръстът бе издигнат на Голгота и кръвта потече от раните на Христа, стана едно космическо събитие, създаден бе един нов център във вселената. И ние другите хора, ние присъствахме на това събитие, било в нашите физически тела, било вън от тях между две земни съществувания. Но сега е важно да разберем, че съзерцавайки умиращия Христос, ние присъстваме на раждането на едно ново слънце.

Христос приема смъртта, която на Земята бе станала израз на духовния Отец. Приемайки смъртта Христос отива към Отца, и физическият образ на смъртта не отговоря вече на една действителност; защото смъртта става семе на едно ново слънце във вселената. Ако разберем добре това, което става тогава, ние ще почувстваме, че това е най-важната повратна точка в цялото развитие на човечеството.

Когато хората още притежаваха едно смътно ясновидство и призоваха своя минал живот, те можеха да стигнат до тяхното раждане и имаха съзнанието, че раждайки се те бяха излезли от духовното лоно на Бога. Те не считаха раждането като едно начало. Те знаеха, че в тях съществува един дух, който смъртта не можеше да засегне. Раждане и смърт не съществуваха тогава в същия смисъл както днес. Тези две важни събития приеха само постепенно своя лъжлив вид, обличайки външната форма на Отца, що се отнася най-малко до смъртта. Наблюдавайки смъртта хората видяха, как, привидно, тя разрешаваше живота. И тя стана тогава за тях символ на противоположното на живота. Ако животът причиняваше множество страдания, то смъртта беше още по-лошо страдание. Как трябваше да се яви смъртта преди идването на Христа, на едно духовно същество, което би наблюдавало човечеството от горе? По необходимост тя би се явила така, както Буда е изразил това.

Един ден Буда излязъл от царския дворец, където е бил заобиколен само с това, което може да даде радост към живота. Той срещна един жалък старец, после един болен, после един умрял. След тази тройна опитност пред духа му се явиха думите: Старостта е страдание; болестта е страдание; смъртта е страдание. Така чувстваше нещата човечеството, а Буда възприе това чувство в своята душа и го изрази.

Шестстотин години по-късно дойде Христос на Земята, шестотин години след Буда хората можаха да съзерцават кръста и окачения на него труп и да си кажат: Ето символът на това семе на всеки живот! Те разбираха смъртта под нейната истинска форма.

Христос Исус се отдаде на смъртта, която е израз на Отца, и от това съединение на Христа със смъртта се роди едно ново Слънце на живот. Не е вярно, че смъртта означава страдание. Когато в бъдеще хората ще могат да приемат смъртта така, както Христос я прие, тя ще бъде за тях семе на живот. И те ще допринесат за образуването на една нова планетарна система, когато приемайки Христовия импулс ще отдадат своя собствен аз, за да хранят това слънце на живота.

Някой би искал да възрази: Това казва духовната наука! Но как да помирим тази космология с Евангелието?

Христос е поучавал тези, които са били неговите ученици, според метода, който беше необходим, за да ги накара да разберат най-важното събитие, което следваше да стане: Той им говори в притчи. Но идва момент, когато учениците са достатъчно подготвени, за да приемат истината без було. Тогава той им говори без метафори, защото те искат да чуят името на този, който го е пратил в света, това толкова важно име /гл. ХVІ, ст. 24/:

"До нине не сте попросили нищо в мое име; поискайте и ще ви се даде, за да бъде радостта ви пълна.

"Аз ви говорих тези неща в притчи. Но настана час, в който вече не ще ви говоря в притчи, но ще ви говоря открито за моя Отец. "

Беше дошъл моментът, когато той ще говори на учениците си за Отца.

"В този ден ще поискат в мое име. И не ви казвам, че ще моля Отца за вас".

"Защото самият Отец ви люби, защото вие ме възлюбихте и повярвахте, че съм излязъл от Бога." "Аз излязох от Отца. "

Естествено той произлиза от Отца, не под една лъжлива и покварена форма, но под една истинска форма.

"От Отца излязох и дойдох в света; и отново напускам света и отивам при Отца. "

В този момент просветва в духа на учениците; те се бяха развили и разбират, че светът, който ги заобикаля, е външна проява на Отца и че това, което е най-важно в този свят, там, където то е до най-висока степен Майа, илюзия, то е смъртта, едно от имената на Отца. Всичко става ясно за учениците. Нека прочетем по-нататък текста.

"Учениците му казаха: - Ето че сега говориш явно и не казваш вече притчи"

"Сега знаем, че ти знаеш всички неща и няма нужда никой да те пита; ето защо ние вярваме, че си излязъл от Отца. Исус им отговори: Сега вярвате?"

"Ето че иде часът и той вече е дошъл, когато ще бъдете разпръснати всеки на мястото си и ще ме оставите сам. Но аз не съм сам, защото Отец е с мене".

"Казах ви тези неща, за да имате мир в мене. В света ще имате скръб; но дерзайте, аз победих света. "

Знаеха ли учениците му, къде отиваше той сега? Да те знаят вече сега, че той отива при смъртта, да се съедини с нея. Прочете отново това, което той им казва, след като са разбрали неговите думи: "Аз излязох от смъртта под истинска форма, от Отца на живота, и дойдох в света; аз отново напускам света и отивам при Отца". Тогава те му казват:

"Сега виждаме, че всичко знаеш и няма нужда някой да те пита; ето защо ние вярваме, че си излязъл от Отца. "

Учениците знаеха, че истинският образ на смъртта почива в духа на Отца. Така Христос разкрива на своите ученици името на смъртта, зад която се намира изворът на висшия живот. Новото слънце на живот не би се явило никога, ако в света не беше дошла смъртта, за да бъде победена от Христа. Христос е слязъл на Земята, защото лицето на Отца е било обезобразено и той възстанови това лице в неговата истинска форма. Христос наистина е излязъл от Отца, за да разкрие неговото истинско лице, за да изяви неговата истинска природа, а именно вечния живот, скрит зад преходната външност на смъртта.

Тук не става дума за една космология създадена от духовната наука, но за обяснението, което трябва да имаме, за да извлечем от Евангелието цялата дълбочина, която то съдържа. Този, който е написал това Евангелие, е вложил в него истини, от които човечеството ще може да черпи храна през всички бъдещи времена; колкото повече го разбере, толкова повече той ще добие една нова мъдрост, толкова повече ще се издигне към духовния свят. Но това ще стане постепенно. Ето защо тези, които ръководят развитието на християнството, са позволили да има прибавки книги. Тези книги не съществуват само за хората с добра воля, както Евангелието на Йоана, което е наследство от Христа за цялата вечност, а те съществуват за настоящите времена.

Първо е имало една книга, която през първите векове на християнството е учела същественото от това, което можеше да бъде разбрано относно Христовото събитие. Без съмнение, по отношение на цялото човечество, е имало само малцина хора, които са знаели точно, за какво се касаело. Тази първа книга за тълкуване на Христовото събитие, която е била дадена, ако не на избраниците, то поне на отбраните, беше Евангелието на Марка. Това Евангелие е съчинено именно по такъв начин, за да бъде лесно разбрано от хората на онази епоха. През следващите времена хората започнаха да го разбират все по-малко; разбирането на хората се отваряше особено за вътрешното действие на Христа върху човешката душа и те се отнасяха с известно презрение към физическия свят. У хората имаше склонност да си казват, че не временните блага са ценните; единственото съкровище е в човешката душа. Това е също епохата, когато Йоханес Таулер написа своята. Книга "Бедният живот на Христа"; тогава най-добре е разбрано Евангелието на Лука. Ученик на апостол Павла, св. Лука е един от онези, които са преобразили павловото евангелие, за да го приспособи към своето време, така че това, което най-много изпъква в него, е животът в беднота на Исуса от Назарет, роден в ясли покрай скромните овчари. А съчинението на Таулер е едно отражение на Евангелието на Лука.

В нашата епоха се срещат известен брой духове, които се придържат в Евангелието на Матея и то в онова от това Евангелие, което е най-съобразно със съвременния дух. И въпреки че те не поставят това Евангелие над другите, все пак те най-добре разбират това, което то учи. Ще дойде време, когато хората ще изповядват, че не може да се разбере нищо от свръхсетивните явления, които стават в момента на кръщението в реката Йордан. Това бъдеще, е още далеч. Сега се намираме в епохата, когато хората все повече искат да виждат в този, който на тридесет години прие Христа в себе си, "скромен човек от Назарет". За тези, които отдават по-малко значение на Христа отколкото на великия посветен Исус, Евангелието на Матея ще има особено значение. Отваряйки Евангелието на Матея те ще намерят едно родословие, едно потомство от прадеди; от Авраама до Йосиф има три пъти по четиринадесет поколения: Авраам роди Исака, Исака роди Якова и т.н... А това родословие се намира там, за да обясни физическото потекло на тялото, в което се роди Исус от Назарет. Ако се мисли, че Йосиф не е бащата на Исуса, цялото това родословие няма никакъв смисъл. Ако се говори за едно свръхсетивно раждане, за какво служи това родословие, защо евангелистът си прави труд да списва тези три пъти по четиринадесет поколения, ако след това иска да каже: "По плът Исус от Назарет не е син на Йосиф." Евангелието на Матея не може да бъде разбрано освен ако се наблегне върху факта, че индивидуалността на Исуса се ражда в едно тяло, което на истина произхожда от Авраама чрез Йосифа. Това намерение на евангелиста не може да не се зачита и Йосиф не може да бъде заличен в очите на тези, които не могат да разберат свръхсетивното раждане при кръщението извършено от Йоана. Евангелието на Матея е било написано в една общност, за която същественото не е било Христос, а личността на великия посветен Исус от Назарет. Евангелието на Матея се основава на документи на посвещението, които са познавали гностиците ебионити. Ето защо се отдава главно значение на посветения Исус от Назарет; тези неща се разбират по-добре, когато се знае, че те се намират в Евангелието на Ебионитите. Поради това Евангелието на Матея можа да приеме този облик, който то няма в действителност, но които лесно може да бъде, внесен в него. Четейки го, човек може да си каже: В това евангелие не става въпрос за едно свръхестествено раждане. И тогава в него се в него се намира символът на един Бог, конто се явява само като човек. Но всъщност не това е искал да каже евангелистът Матей. Но хората с това разбиране, и те ще бъдат все по-многобройни, ще го тълкуват винаги по този начин.

За да бъде възможно на всеки човек да се доближи до Христа, взети били мерки, защото онези, които не могат още да се издигнат от Исуса до Христа. Да намерят в Евангелието на Матея една от степените, чрез които те имат поне достъп до Исуса от Назарет.

Но мисията на духовната наука е да отвори достъп до Евангелието на Евангелията Евангелието на Йоана. Всички други евангелия могат да бъдат считани като допълнителни писания към това евангелие. Защо то на него се основават те. И ние не ще разберем добре тези други евангелия, освен като ги поставим на тази основа.

Изучаването на Евангелието на Йоана ще доведе човечеството до най-обширното разбиране на Голготската тайна, на смъртта, която изгубва за човешкото развитие своя лъжлив образ. Това, което е станало на Голгота, не само доказва на нашето познание, че в действителност смъртта е извор на всеки живот, но че човек може да заеме пред смъртта такова становище, което да му позволи да влее в себе си все повече живот до такава степен, че да победи смъртта. Именно това видение се разкри на апостол Павла, когато отивайки за Дамаск да проследва християните, той видя живия Христос и съзерцава със своя поглед, станал ясновиждащ, атмосферата на Земята. Посветен в смисъла на Стария Завет, той е знаел, че по-рано Земята е била тъмна, но че сега в нея имаше светлина; следователно Христос е там; този, който бе разпънат на кръста, беше наистина Христос Исус от Назарет. По пътя за Дамаск Павел беше разбрал, какво беше станало на Голгота.



Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница