Цикъл от 14 сказки



страница2/16
Дата03.05.2017
Размер2.61 Mb.
Размер2.61 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАБЕЛЕЖКА


Цитираме следния пасаж из книгата на Рудолф Щайнер "Автобиография", който трябва да служи като предговор на онези публикувани лекции, излезли първоначално като частни печатни издания само за членовете на Антропософското общество и които сега публикуваме в настоящата книга:

"Моята антропософска дейност е изразена в две направления: Първо моите книги, предназначени за широката публика, и второ една голяма редица от курсове, които отначало бяха записани само като частни печатни издания и се продаваха само на членовете на Антропософското общество. Това бяха записки по лекциите, направени повече или по-малко добре, които, поради липса на време, не можех да коригирам. Бих предпочел по-добре устно изреченото слово да си остане устно изречено слово. Обаче членовете на обществото искаха да се издадат курсовете като частни печатни издания. Така и стана. Ако бих имал време да направя необходимите корекции, то още от самото начало не би се наложило да поставим ограничението "само за членовете". Има повече от една година от както това ограничение вече отпадна.

Тук в моята "Автобиография"е необходимо да кажа, как и двете тези направления: Моите публикувани книги и тези частни печатни издания се включват в това, което изработих като антропософия.

Който иска да проследи моята вътрешна борба и работа за поставянето на антропософията пред съзнанието на съвременното човечество, трябва да стори това ръководейки се от моите издадени за широката публика книги. В тях аз съм обяснил с всичко онова, което представлява стремеж към познание в нашата епоха. Там е предадено това, което е плод на моето "духовно виждане", което постепенно се беше оформило в моята душа и се превърна в сграда на антропософията въпреки че в много отношения по един несъвършен начин.

Наред с това изискване да изградя антропософията, при което в предаването на духовните истини държах сметка за общата култура на съвременното човечество, наложи се и едно второ изискване, а именно да отговоря на това, което членовете на обществото изявяваха като душевна нужда, като духовен копнеж.

В тази насока се проявяваше голямо желание да се чуе едно обяснение на Евангелията и въобще на Библията в светлината на антропософията. Проявяваше се желание да държи курсове върху тези откровения, да дени на човечеството.

Като държах курсове от лекции в смисъла на това изискване, предназначени за един вътрешен кръг, прибави се и нещо друго. На тези лекции присъстваха само членове на Антропософското общество. Те бяха за познати с първите елементарни неща на антропософията. На тях можеше да се говори като на ученици напреднали в областта на антропософията. Ето защо тези лекции бяха държани в такъв дух, който не можеше да се предаде в книгите, предназначени за широката публика.

Във вътрешните кръгове аз трябваше да говоря по начин, по какъвто не бих говорил, ако от самото начало те бяха предназначени за едно публично изложение. В такъв случай аз бих им дал съвършено друга форма.

И така този двоен резултат на моята антропософска дейност, публикуваните книги и частните печатни издания, произхождат от две различни основи. Публикуваните книги са резултат на това, което се бореше и работеше в мене; в частните издания самото общество на антропософите се бори и работи заедно с мене. Аз се вслушвам в трептенията на душевния живот на членовете и вживявайки се интензивно в това, което долавям, ражда се и формата на моите лекции.

Имайки предвид тази работа, извираща от самата дейност на душевните нужди на членовете, частните издания трябва да се преценяват съвършено различно от даденото на широката публика. Съдържанието на тези издания беше замислено като устно съобщение и не беше предназначено за публичния печат. А това, върху което говорех, беше плод на вслушването ми в появилите се в течение на времето душевни нужди на членовете.

Това, което се намира в публикуваните книги, отговаря на изискванията на самата антропософия. Що се отнася за начина, по който бяха развити частните издания, при тях е сътрудничило самата конфигурация на цялото общество в посочения смисъл.

ЛЕКЦИЯ ПЪРВА


Касел, 24 юни /ден на Йоан Кръстителя/, 1909 г.

Мои мили приятели!

Една голяма част от стремящото се човечество е празнувала точно на днешния ден един забележителен празник. И онези от този град, които се наричат приятели на антропософското движение, считат за нещо особено важно факта, че тази поредица от лекции започва именно в този ден, денят на Йоана Кръстителя. Този ден от годината е бил празнуван още в древна Персия. Това е било така нареченият празник на "кръщението с вода и огън", който се е падал на една дата, отговаряща на днешния юнски ден. В древен Рим също така е бил учреден празникът на богинята Веста в един подобен юнски ден: Това е било също така празник на "кръщението с огън". Ако се пренесем назад във времената на европейската култура от преди християнството и в онези времена, когато християнството още не е било разпространено, ние отново намираме един такъв юнски празник, който е съвпадал с времето, когато дните са били най-дълги, а нощите най-къси, когато дните отново започват да намаляват, когато следователно слънцето отново започва да изгубва своята сила, която то раздава за растенето и развитието на всичко живо на Земята. Този юнски празник се е представял на нашите европейски прадеди като едно постепенно настъпващо изчезване на бога Балдур, който те са считали свързан със Слънцето. А във времето на християнството този юнски празник става постепенно празник на Йоана Кръстителя, предтеча на Христа Исуса. Ето защо и за нас този ден може да послужи като изходна точка на лекциите, които ще бъдат изнесени и в следващите дни върху най-великото събитие в развитието на човечеството, което наричаме "делото на Христа Исуса". Предмет на настоящия цикъл от лекции ще бъде именно това дело, неговото пълно значение за развитието на човечеството, как то е представено в най-забележителния християнски документ Евангелието на Йоана -, което ще сравним после с другите Евангелия.

Денят на Йоана ни напомня за това, че тази най-велика индивидуалност, която е взела участие в развитието на човечеството /Христос Исус/, е била предшествана от един предтеча. С това ние засягаме една важна точка, която ще поставим като един вид "предтеча" в началото на следващите лекции. В течение на развитието на човечеството настъпват винаги отново и отново събития с дълбоко значение, които разпръскват много по-силна светлина отколкото другите събития. Ние виждаме как от епоха на епоха могат да се набележат в историята такива събития. И винаги отново това ни се предсказва от хора, които в известно отношение знаят от напред и могат да предскажат такива събития. С това стана ясно, че такива събития не са произволни, но че този който проглежда в целия смисъл и в целия дух на историята на човечеството, знае, как такива събития трябва да дойдат и как той сам трябва да работи, за да подготви тяхното идване.

През следващите дни ние ще имаме още често пъти случай да говорим за предтечата на Христа Исус. Днес искаме само да покажем, че той е бил един от онези, които благодарение на особени духовни дарби могат да прозрат дълбоко в отношенията на човешкото развитие и чрез това да знаят, че има отличителни моменти в това развитие на човечеството. Ето защо той е бил подходящ да изравни пътищата на Христа Исуса. Но когато погледнем към Христа Исуса за да дойдем, така да се каже, веднага до главния предмет на нашето разглеждане -, ние трябва да си изясним, че не напразно една голяма част от човечеството разделя летоброенето на една епоха до идването на Христа Исуса и на една епоха след това идване. С това тази част от човечеството показва, че има чувство за решаващото значение на Христовата тайна. Но това, което е истинно, което е действително, трябва винаги да бъде отново и отново възвестено на човечеството в нови форми и по нов начин. Защото нуждите на човечеството се изменят от епоха на епоха. Нашата епоха се нуждае в известно отношение от едно ново възвестяване на това най-велико от всички събития на земното развитие на човечеството. Това благовестие е именно антропософията.

Това възвестяване на Христовата тайна чрез антропософията не е нещо ново, що се отнася до съдържанието; то не е ново и за нас. Обаче то е нещо ново по отношение на формата. Защото това, което ще изкажем през следващите дни тук, е било познато в тесни кръгове даже и сред нашата култура и нашия духовен живот. То е било познато от столетия насам. Само едно нещо отличава днешното възвестяване от всяко предшестващо: Именно това, че то иска да говори към един по-широк кръг от хора. Онези по-тесни кръгове, в които се е предавало това учение от векове насам сред нашия европейски духовен живот, са имали като символ същия този знак, който виждате тук /в салона/, кръстът с розите. Също и сега, когато това учение се изнася пред по-широка публика, като негов символ трябва да важи пак кръстът на розите. Позволете ми да охарактеризирам първо символично, в какво се състои това розенкройцерско учение за Христа Исуса.

"Розенкройцерите" са едно общество, които още в 14-тия век насам култивират сред европейския духовен живот едно духовно, едно истински духовно християнство. Това Розенкройцерско общество, което, не зависимо от всички външни исторически форми, се е стремяло да предаде на своите последователи най-дълбоките истини относно християнството, това общество е наричало своите последователи винаги "йоанови християни". Когато разберем израза "йоанови християни", ние ще можем да обхванем, ако не с нашия ум, то поне с нашето предчувствие целия дух и смисъл на следващите лекции.

Вие знаете, че Евангелието на Йоана, този знаменит документ, даден на човешкия род, започва с думите:

"В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога".

Следователно Словото или Логосът е било в начало у Бога. За него се казва по-нататък, че Светлината свети в тъмнината и че отначало тъмнината не обзе /не обхвана, не разбра/ Светлината; че тази светлина беше в света, че тя беше между човеците, но че малцина на брой измежду тези човеци можаха да разберат и приемат светлината. После Словото се яви като човек в плът, то се яви в един човек, чийто предтеча бе Йоан Кръстител. И ние виждаме сега, как онези, които бяха разбрали нещо от значението на това явяване на Христа на Земята, се стараят да изяснят, какво всъщност е Христос. Те се стараят да изяснят, как авторът на Евангелието на Йоана показва направо, че най-дълбоката Същност, която е живяла в Исуса от Назарет, не е била нищо друго освен това, от което всички други същества са произлезли, всичко същества, които ни заобикалят, че това е Живият Дух, Живото Слово, самият Логос.

Но и другите евангелисти са се постарали всеки един по свой начин да опишат какво всъщност се е по явило в Исуса от Назарет. Така например, ние виждаме, че евангелистът Лука се старае да покаже, че се е явило нещо твърде особено, когато при кръщението на Исуса от Йоан Кръстителя Духът се е съединил с тялото на Исуса от Назарет е потомък на предци, които се простират далече в миналото. Той казва, че родословието на Исуса от Назарет се простира до Давида до Аврама до Адама и най-после до Бога. Нека изрично да отбележим, че навсякъде в Евангелието на Лука се посочва: Исус от Назарет беше син на Йосифа; Йосиф бе син на Илия;...после тоя бе син адамов, а Адам беше син Божи! Това показва, че авторът на Евангелието на Лука влага голяма стойност в това, че от този Исус от Назарет, с който се бе съединил Духът при кръщението от Йоана, се простира една права родословна линия до този, който той нарича отец Аврамов, т.е. Бог. Такива думи трябва да се вземат буквално.

Евангелистът Матей, също се старае да проследи родословието на Исуса от Назарет до Аврама, на когото се изявил Бог.

Чрез това и чрез някои други неща, чрез много думи, които намираме в Евангелията, индивидуалността, която е носител на Христа, а и цялото Христово явление е представено като нещо, което трябва да се счита не само като едно от най-великите, но най-великото от всички явления в развитието на човечеството. С тези думи е изразено безусловно това, което с прости думи може да се изкаже по следния начин: - Ако онези които предчувстват величието на Христа Исуса, го считат за най-великото явление в развитието на човечеството на Земята, тогава този Христос трябва да има връзка с най-важното и най-свещеното у човека. Следователно в човека трябва да има нещо, което трябва да бъде свързано непосредствено с Христовото събитие. Не бихме ли искали да поставим въпроса: Ако Христос Исус, според както казват евангелията, е най-важното събитие в развитието на човечеството, не трябва ли тогава във всяка човешка душа да се намира нещо, което е свързано с Христа Исуса?

Това именно е било най-важното и най-същественото и за "йоановите християни" от Розенкройцерското общество: Че във всяка човешка душа се намира нещо, което е станало в Палестина чрез Христа Исуса. И ако Христос Исус може да бъде наречен най-великото събитие за човечеството, тогава и това от човешката душа, което отговаря на Христовото събитие, трябва да е най-великото и най-важното за тази душа. А що е то? На този въпрос учениците на Розенкройцерите са си отговорили: За всяка човешка душа има нещо, което се назовава с думите "пробуждане" или "новораждане" или "посвещение".

Нека видим какво се разбира под тези думи?

Когато насочваме погледа си към различните неща около нас, неща, които нашите очи виждат, нашите ръце напипват, ние виждаме как тези неща се раждат и умират. Ние виждаме как цветето се ражда и умира, как годишната растителност възниква и отново изчезва. И ако и да има в света неща, каквито са планините, скалите, които устояват с векове, то самата поговорка "капка по капка пробива камък" ни показва, че душата на човека има предчувствието: И самите величествени скали и планини са подчинени на законите на преходността. И човек знае: Ражда се и умира това, което е изградено и от самите елементи; ражда се и умира не само това, което човек нарича свое тяло, но и това, което той нарича своето "преходно Аз". Обаче онези, които знаят, как се достига в духовния свят, те знаят също, че в този духовен свят човек не прониква чрез своите очи и уши или чрез другите сетива, но той може да стигне там по пътя на пробуждането, на новораждането, на посвещението. А що е това, което се новоражда?

Човек, който се вглежда вътре в себе си, стига най-после дотам да си каже: - Това, което се изправя пред мене в моята вътрешност, то е това, което назовавам "Аз". Чрез самото име този Аз се отличава от всички други неща на външния свят. Един предмет от външния свят ние можем да го назовем с име отвън: Всеки може да нарече масата "маса", часовника "часовник". Но никога името "Аз" не може да прозвучи за нашето ухо отвън, когато трябва да означава самите нас. Защото думата "Аз" трябва да бъде изговорена отвътре. За всеки друг ние сме едно "Ти". Чрез това човек вече намира, как същността на "Аза" се различава от това, което се намира в него или вън от него. Но сега се прибавя и това, което духовните изследователи на всички времена са подчертавали, като са изхождали от своята собствена личност: Че вътре в този Аз се ражда друг, по-висш Аз, ражда се както дете се ражда от майка.

Разглеждайки човека в живота, можем да кажем: Първо ние го виждаме като дете, както несръчно се отнася към външните неща, как после постепенно се научава да разбира нещата, развива постепенно своя ум, своя интелект и своята воля; ние виждаме как човекът придобива сила и енергия, как те растат в него. Обаче има хора, които растат не само по този начин. Винаги е имало такива хора, които са се издигали до едно по-високо развитие отколкото обикновеното. Тези хора развиват в себе си един "втори Аз", който може да казва на обикновения Аз "Ти", също както обикновеният Аз казва "Ти" на външния свят и на своето тяло. Този втори Аз гледа на първия един вид отгоре.

Това стои като един идеал пред човешката душа и този идеал става действителност за онези, които следват наставленията на духовните изследователи. Те стигат дотам да си кажат: - Азът, за който знаех досега, участва в целия външен свят. Той е преходен, както е преходен и външният свят. Но в мене дреме един втори Аз, за който хората нямат никакво съзнание, обаче могат да го осъзнаят. Този втори Аз е свързан с непреходното, с Вечното, също както обикновеният Аз е свързан с преходното и с временното. Чрез новораждането този висш Аз може да прогледне в един духовен свят, също както нисшият Аз може да има възприятия в сетивния свят чрез своите сетива очи, уши и т.н. Това, което се нарича по този начин "пробуждане", "новораждане", посвещение", се счита за най-великото събитие на човешката душа и от страна на онези, които се наричали последователи на Розенкройцерството. Те са знаели, че това събитие на новораждането на висшия Аз, трябва да има връзка със събитието на Христа Исуса. Те са казвали: - Както в развитието на отделния човек може да има едно новораждане, така и за цялото човечество е настъпило едно новораждане с Христа Исуса. Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука? Той е искал да си каже: Родословието на Исуса от Назарет води нагоре до Адама и до самия Бог. Това, което днес е човечеството, което днес живее във физическото тяло на човека, то е слязло някога от божествено-духовните висини, родило се е от духа. Някога то е било у Бога Адам е бил този, който е бил изпратен от духовните висини долу в материята. В този смисъл той е син на Бога. Следователно някога е имало едно божествено-духовно царство /си казвал авторът на Евангелието на Лука/. Това царство се е сгъстило и се е превърнало в преходното земно царство: Родил се Адам. Адам е бил един земен образ на Сина Божи. От Адам произхождат човеците, които живеят във физическо тяло. А в Исуса от Назарет е живяло не само това, което живее във всеки човек и което иначе се намира у човека. В него е живяло нещо, което човек може да намери в своята същност, когато осъзнае, че истинската същност на човека произхожда от Божественото. В Исуса от Назарет е видим този божествен произход.

Ето защо авторът на Евангелието на Лука е трябвало да каже: "Погледнете този, който Йоан Кръстител. Той носи особени белези на божественото, от което произхожда първоначално Адам това божествено може да се възобнови в него. Както Бог е слязъл в материята и е изчезнал като Бог в човешкия род, така той отново се изявява. Човечеството може отново да се роди в своята най-вътрешна същност, в божественото, чрез Исуса от Назарет! "

Авторът на Евангелието на Лука искал да каже: - Когато проследяваме родословието на Исуса от Назарет до неговия първоизточник, ние отново намираме в него божествения произход и качествата на сина божи под една възобновена форма и в много по-голям размер отколкото досегашното човечество можеше да има.

Авторът на Евангелието на Йоана още по-силно подчертава, че в човека живее нещо божествено и че това божествено се яви в своята най-величествена форма като Бог или като самия Логос. Бог, който е бил, така да се каже, погребан в материята, се роди отново в Исуса от Назарет. Това искали да покажат Евангелистите в своите писания.

А каква казвали онези, които искали да продължат мъдростта на тези Евангелия? Какво казвали Йоановите християни?

Те казвали: За отделния човек съществува едно велико, мощно събитие, което може да се нарече новораждане на висши Аз. Както детето се ражда от майката, така божественият Аз се ражда от човека. Посвещението, пробуждането е нещо напълно възможно. И когато то е настъпило /така казвали онези, които разбирали този процес/ тогава за такъв човек нещата променят своето значение. Това, което за него по-рано е било важно, престава да бъде такова. За него придобиват вече значение други неща. За да разберем, кое придобива сега за него значение, нека си послужим с едно сравнение.

Да си представим, че имаме пред себе си един 70 годишен човек, обаче един вече пробуден човек, който е придобил своя висш Аз. Да се представим, че новораждането или пробуждането на неговия висш Аз е станало в 40-та му година. Ако тогава някой би го познавал и би искал да опише неговия живот, той би искал да си каже: - Тук аз имам пред себе си един човек, в който току-що се е родил висшият Аз. Това е същият човек, когото преди 5 години аз познавах в еди кое си положение, а преди 10 години в друго положение! И ако този писател би искал да опише тъждествеността, самоличността на този човек, ако той би искал да покаже, че още при раждането си този човек е имал нещо особено в своя произход, тогава той би проследил годините му начиная от 40-та назад, що се касае за неговото физическо съществувание. Той би описал това физическо съществувание в смисъла даден от духовната наука. Обаче в 40-та година в човека се ражда висшият Аз. Отсега нататък висшият Аз озарява всички отношения на живота. Сега пред нас стои един нов човек. Сега за нас не е вече важно това, което е било по-рано. Сега се касае преди всичко да познаем, как висшият Аз расте от година на година и как той се развива по-нататък. И когато въпросният човек е станал на 70 години, ние бихме се осведомили, какъв път е изминал висшият Аз от 40-та до 70-та година. И за нас ще бъде важно, че това, което той ни предлага в своята 70-та година, е неговият истински духовен Аз, ако вземем предвид това, което се е родило в неговата душа преди 30 години.

Така са постъпили Евангелистите и така са постъпвали и Йоановите християни по същия повод по отношение на онова същество, което ние наричаме Христос Исус.

Евангелистите са поставили задачата да покажат първо, че Христос Исус произхожда от първичния миров Дух, от самия Бог. Бог, който е живял под скрита форма в цялото човечество, се изявява в Христа Исуса. Това е същият Бог, за който Евангелието на Йоана казва, че той е бил в самото начало. Целта, която са преследвали Евангелистите, е била да покажат, че именно този Бог е бил в Исус от Назарет.

Обаче онези, които имали задачата да продължат до наши дни правечната Мъдрост, искали да покажат, как висшият Аз на човеците, как божественият Дух на човечеството, който се бе родил в Исуса от Назарет чрез събитието от Палестина. Как този дух беше останал същият, и се е запазил у всички онези, които имали правилно разбиране за това събитие.

Както у човека, който взехме за сравнение, се е родил висшия Аз в 40-та година, така и Евангелистите са описали Бога в човека до събитието в Палестина: Как Бог е минал през процеса на ставането, как той се е родил отново и т.н. Обаче онези, които са предназначени да бъдат продължители на Евангелистите, трябвало да посочат, че това е било времето на новораждането на висшия Аз, където имаме работа с духовната част, която сега озарява всичко. Онези, които се наричали Йоанови християни и имали като символ кръста с розата, казвали: - Именно това, което се е новородило за човечеството и съставлява тайната на висшия Аз на човечеството, то се е запазило. То е било запазено от онова малко общество, което води своето начало от Розенкройцерството. Това продължение е означавало символично: Светата чаша, от която е пил Христос Исус с учениците си, която се нарича "Свещеният Граал" и в която Йосиф от Ариматея бе събрал кръвта изтичаща от раните на Христа Исуса, е била донесена както се разказва от ангели в Европа. За нея е бил построен един храм и розенкройцерите са станали пазители на това, което е съдържала чашата: т.е. На това, което е съставлявало същността на новородения Бог. Тайната на новородения Бог е царувала в човечеството. Това е тайната на Граала. Това е тайната, която се счита като едно ново Евангелие и за която се казва: Ние повдигаме погледа си към един такъв мъдрец, какъвто е бил авторът на Евангелието на Йоана, който е искал да каже: - В началото бе Словото, И Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Това, което в начало беше у Бога, се роди отново в този, когото видяхме да страда и да умира на Голгота и който възкръсна. Тази непреривност на Божествения принцип през всички времена и новораждането на този Божествен принцип, него е искал да опише авторът на Евангелието на Йоана. Обаче всички, които са искали да опишат подобни неща, са знаели: Това, което бе в началото, то се е запазило. В начало бе тайната на висшия човешки Аз; тя е била за пазена в Граала; тя е останала свързана с Граала. А в Граала живее Азът, който е свързан с вечното и безсмъртното, както нисшият Аз е свързан с преходното, смъртното. А който познава тайната на светия Грал, той знае, че от дървото на кръста излиза живо бликащият живот, безсмъртният Аз, символизиран с розите на дървения кръст. Така тайната на кръста с розите е нещо, което може да се счита за едно продължение на Евангелието на Йоана и на това, което е негово продължение, ние можем да кажем следните думи:

"В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана, и което е станало, нищо без него не стана. В него бе животът, и животът бе виделина на човеците. И светлината светеше в тъмнината, но тъмнината я не обзе /я не разбра/". Само отделни човеци, които са притежавали нещо от това, което не е родено от плът, те са разбирали Светлината, която светеше в тъмнината. Но Светлината стана плът и живя между човеците в образа на Исус от Назарет.

Но сега бихме искали да кажем напълно в духа на Евангелието на Йоана: "А това, което живееше като Христос в Исуса от Назарет, беше висшият Аз на цялото човечество, новороденият Бог, който предаде своя образ на земния Адам. Този новороден Аз е продължил да живее като една свещена тайна, той се е запазил в символа на кръста с розите и днес се проповядва като тайна на светия Граал".

Това, което може да се роди във всяка душа като висш Аз, ни посочва новораждането на божествения Аз в развитието на цялото човечество чрез събитието на Палестина. Както във всеки отделен човек се ражда висшият Аз, така и в Палестина се родил висшият Аз, Божественият Аз на цялото човечество; и той се запазва и развива по-нататък в това, което се крие зад знака на кръста с розите.

Обаче, когато разглеждаме развитието на човека, ние не се натъкваме само на това велико събитие, новораждането на висшия Аз, но освен това велико събитие има още редица по-малки събития.

Преди човек да може да роди своя висш Аз, преди да може да настъпи това велико, обхватно и проникващо цялата душа събитие – новораждането на безсмъртния Аз вътре в смъртното трябва да бъдат преминати големи предхождащи степени. Човек трябва да се подготви по най-разнообразен начин. А когато стигне до великата опитност, чрез която си казва: - Сега аз чувствам в себе си нещо, което гледа към моя обикновен Аз така, както този обикновен Аз гледа към външните сетивни неща. Сега аз съм едно второ същество в първото. Сега аз се издигнах в онези области, където съм съединен с божествените същества..., когато човек е достигнал тази опитност, идват после и други степени, които той трябва да премине. Тези степени са от различно естество в сравнение с предишните, предварителните, ...но и те трябва за бъдат преминати.

Така във всеки индивидуален човек имаме това велико, решаващо събитие, раждането на висшия Аз. Но и за цялото човечество имаме едно такова раждане: Новораждането на Божествения Аз. За това има подготвителни степени и степени, които са предхождали Христовото събитие. Тук ние виждаме велики явления в развитието на човечеството, виждаме как постепенно идва това явление на Христа, както казва Евангелистът Лука: Първоначално беше Бог; едно същество-Дух в духовните висини. Това божествено същество слезе в материалния свят и стана човек, стана човечество. В човека, така както той се развива, можеше да се види, че в неговата основа стои Бог, че неговата основа е Бог. Обаче Бог не можеше да бъде виждан, когато развитието на човечеството се разглеждаше само с външните физически очи. Бог беше, така да се каже, зад земния физически свят и там са го виждали онези, които са знаели, къде се намира той, онези, които можеха да виждат в неговото царство.

Да се върнем назад до първата култура, последвало онази велика катастрофа, да се върнем до древноиндийската култура. Там ние виждаме седем свещени учители, наречени свещените Риши. Те говорят на хората за едно висше същество, за което казват: - Нашата мъдрост може да предчувства това висше същество, но тя не може да го вижда! "Седемте свещени Риши са виждали много неща: Но отвъд тяхната сфера на виждане се намира това висше същество, което изпълваше духовния свят, но то се намираше отвъд пределите, до което се простираше зрението на ясновидеца в тези времена. След това идва културата, назована по името на нейния велик основател и ръководител културата на Заратустра /древно-персийската култура/. Заратустра казвал на своите ученици: "Когато окото на ясновидеца се насочва към нещата в света, към минералите, растенията, животните и човека, то вижда зад тези неща най-различни същества. Обаче онова духовно същество, на което човек дължи своето съществувание, което някога ще трябва да живее в глъбините на човешкия аз, него не можем да видим, когато гледаме земните неща, нито с духовните очи, нито с тези на ясновидеца!" Но когато Заратустра насочвал своя ясновиждащ поглед към слънцето, тогава казва той ние виждаме не само Слънцето. Но както около човека се вижда една обкръжаваща го аура, така у Слънцето се вижда "Великата Слънчева Аура", "Аура Маздао". Тази велика Слънчева Аура е създала човека по начин, който ще опишем по-късно. Човекът е образ на Слънчевия Дух, на Ахура или Аура Маздао. Но Ахура Маздао не живееше на Земята. После идва времето, когато ясновидецът може да вижда Ахура Маздао в това, което го обикаля на Земята. Настъпва великият момент, когато можеше да стане това, което не беше възможно през времето на Заратустра. Когато ясновиждащият поглед на Заратустра се е насочвал към светкавицата и гръмотевицата на Земята, той не е виждал в тях Ахура Маздао, Великия Слънчев Дух. Но когато се обръщал към Слънцето, там той виждал Ахура Маздао.

Когато се явява Мойсей, който е бил един приемник на Заратустра, ясновиждащото око на Мойсей се отваря и той можеше да вижда в горящата къпина и в огъня на Синай онзи Дух, който му се изявява под името "ехиех ашер ехиех/, което значи: "Аз съм Този, който Бе, който Е и който Ще Бъде", Яхве или Йехова. Какво се беше случило?

От онова време, от явяването на Заратустра, преди идването на Мойсея на Земята, Духът, който по-рано обитаваше на Слънцето, беше се придвижил надолу към Земята: Той сияеше в горящата къпина, сияеше в огъня на Синай. Той се намираше сега в елементите на Земята. И още малко време след това.... и Духът, който великите Риши са предчувствали, но за който те трябваше да кажат: Нашата ясновиждаща способност не може да го достигне, ние не можем още да го видим. Духът, който Заратустра трябваше да търси на Слънцето, който се изяви на Мойсей в светкавицата и гръмотевицата,... този Дух се яви в един човек: В Исуса от Назарет. Такова беше развитието: От висините на всемира духът беше слязъл първо до физическите елементи и след това в едно човешко тяло. Едва тук Божественият Аз, от който произхождаше човека и с който авторът на Евангелието на Лука свързва родословието на Исуса от Назарет, едва тук този Божествен Дух се ражда отново. Тук имаме великото събитие на новораждането на бога в човека.

Тук ние виждаме подготвителните степени. Такива подготвителни степени е изминало и самото човечество. И онези, които са ръководили развитието на човечеството напред, ръководителите на човечеството също е трябвало да изминат тези подготвителни степени, докато един от тях беше вече толкова напреднал в своето развитие, щото можа да стане носител на Христа. Ето така се представя развитието на човечеството, разгледано в светлината на духовното изследване.

Но има още и нещо друго. Това, което свещените Риши са обожавали като Вишва Карман, което Заратустра е наричал Ахура Маздао, което Мойсей е почитал като "ехиех ашер ехиех", то трябваше да се яви в един отделен човек, в Исуса от Назарет, в земно ограниченото човечество. Толкова далече трябваше да стигне то. Но за да може това същество да живее в едни такъв човек, какъвто беше Исус от Назарет, необходими бяха много неща. За това беше необходимо самият Исус от Назарет да се намира на една висока степен на развитие. Не всеки човек можеше да стане носител на такова същество, което идва в света по описания начин. Ние, които сме запознати с духовната наука, знаем, че има прераждане. Ето защо трябва да си кажем, че Исус от Назарет но не и Христос е имал зад себе си множество прераждания и че той беше преминал множество степени в своите минали прераждания, преди да може да стане Исус от Назарет.

А това не значи нищо друго освен, че самият Исус от Назарет трябваше да стане един велик посветен, преди да стане носител на Христа.

Но когато един велик посветен се ражда, как едно такова раждане и следващият живот се различават от раждането и живота на един обикновен човек? Общо взето може да се приеме, че, когато се ражда, човекът изработва своята форма според това, което той носи от едно предидущо прераждане, въпреки че това трябва да се разбира само приблизително. Обаче не е така с един посветен. Посветеният не би искал да бъде ни какъв ръководител на човечеството, ако той носеше в своята вътрешност само това, което отговаря навъншния му вид. Защото човек трябва да изгражда своята външност според условията навъншната среда. Когато се ражда един посветен, в неговото тяло трябва да се влее една високо развита душа, която още в миналите времена е имала големи и мощни опитности в света. Ето защо за всички такива посветени се казва, че тяхното раждане става по различен начин в сравнение с раждането на другите хора. Защо и как?

Ние вече засегнахме въпроса "защо"? Защото един обхватен Аз, който е изпитал в миналото забележителни неща, се свързва с тялото. Но в начало тялото не може да побере това, което иска да се въплъти в него като духовна природа. Ето защо при въплъщението на едно същество, което идва като велик посветен в тяло то на един смъртен човек, е необходимо превъплъщаващият се Аз предварително да витае около физическата форма много повече отколкото това става при раждането на обикновения човек. Докато при обикновения човек физическата форма наскоро след раждането е вече подобна и приспособена към духовната форма или човешката аура, аурата на един посветен, който се превъплътява, е светеща. Това е духовната част, която показва, че тук има нещо повече отколкото може да се види в обикновения смисъл. Какво показва тази духовна част? Тя показва, че не само на физическият свят се е родило едно дете, но че и в духовния свят е станало нещо! Това искат да кажат разказите, които са свързани с всички прераждащи се посветени. "Не се ражда само едно дете, но в духовния свят се ражда нещо, което не може да бъде обгърнато от това, което се ражда долу на Земята!" Но кой познава това? Познава го само онзи, който сам притежава ясновиждащо око за духовния свят. Ето защо се разказва, че при раждането на Буда един посветен е познал, че тук се е случило нещо различаващо се от това, което става при раждането на един обикновен човек. Ето защо и за Исуса от Назарет се разказва, че първо той трябваше да бъде възвестен от Йоан Кръстител. Който има поглед в духовните светове, знае, че посветеният трябва да дойде и да се прероди. И той знае, че това е едно събитие в духовния свят. Но това са знаели и тримата влъхви от изток, които са дошли да принесат жертва при раждането на Исуса от Назарет. Същото нещо не се показва и с по светения свещеник от храма, който виждайки детето Исус казва: "Сега вече мога да умра, след като очите ми видяха този, който ще бъде спасител на човечеството!"

Ето вие виждате, как трябва точно да разграничаваме нещата. Ние имаме един велик посветен, който се преражда като Исус от Назарет, за чието раждане трябва да се каже: - Ражда се едно дете. - Но с това дете се явява нещо, което не ще бъде обгърнато от физическото тяло на детето! - И заедно с раждането на Исуса от Назарет ни се дава нещо, което има значение за духовния свят, което постепенно ще развие и повдигне това тяло до такава степен, когато то ще бъде годно за този дух. Обаче, когато това тяло беше вече узряло за този Дух, тогава също се случи нещо особено: Йоан Кръстител извършва кръщението над Исуса от Назарет и един по-висш дух слиза и се съединява с Исуса от Назарет: Христос влиза в Исуса от Назарет. Но тук Йоан Кръстител, който беше предтеча на Христа Исуса, може да каже: "- Аз се явих на света. Аз бях този, който подготвих пътя на един по-високо стоящ от мене. С моята външна уста аз възвестих, че царството божие, царството небесно е близо, че хората трябва да изменят своите разбирания. Аз се явих между хората и можах да говоря за това, че в човечеството ще дойде един особен импулс. Както през пролетта слънцето се издига по-високо, за да възвести, че нещо ново се разпуква и расте, така и аз се явих, за да възвестя това, което покълнува и се развива в човечеството Новороденият Аз на човечеството!"

Когато човешкото в Исус от Назарет се беше издигнало най-високо, така че тялото на Исуса от Назарет беше станало израз на духа на Исуса от Назарет, тогава то беше вече узряло, за да приеме при кръщението, извършено от Йоана, Христовия Дух. Тялото на Исуса от Назарет се беше развило както ясното слънце в деня на Йоана Кръстител през м. юни. Тогава из тъмнината трябваше да се роди Духът, както на Йоанов-ден /юни месец/Слънцето все повече расте в сила и след това започва да намалява своята сила. Така е било това, което Йоан Кръстител имаше да възвести. Той имаше да възвести, как Слънцето се издига нагоре и става все по-светещо, докато стигне точката, когато той може да каже: "Онзи, когото пророците обещаха, който от духовните царства бе наречен син на духовните царства, той се яви!". До този момент е действал Йоан Кръстител. Но после, когато дните стават по-къси, когато тъмнината отново взема надмощие, тогава чрез извършените подготовления трябва да просияе вътрешната духовна светлина, трябва да стане все по-светло и по-светло, както Христос просиява в Исус от Назарет.

Така Йоан вижда да идва към него Исус от Назарет. И той чувства растенето на Исуса от Назарет като свое собствено смаляване и както растенето на Слънцето. "Отсега нататък Аз ще се смалявам", /казва той/, "както слънцето намалява своята сила от Йоанов-ден нататък. Но той ще расте, той, духовното слънце, и ще свети от тъмнината!" Така говореше за себе си Йоан Кръстител. Така започна новораждането на Аза на човечеството, от което зависи новораждането на всеки индивидуален висш човешки Аз.

С това ние охарактеризирахме най-важното събитие в развитието на отделния човек: Новораждането на това, което е безсмъртното в обикновения Аз. То е свързано с най-великото събитие, на което ще посветим следващите часове.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница