Цикъл от 14 сказки



страница4/16
Дата03.05.2017
Размер2.61 Mb.
Размер2.61 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

ЛЕКЦИЯ ТРЕТА


Преобразованията на земята. Духовните образи и техните копия. Служителите на словото.

Когато заставаме на множество гледни точки, за да изследваме нещо, от начало може да изглежда, че се явяват противоречия. Въпреки това необходимо е да изясним съществените събития на духовния свят от всички страни, за да можем да ги разберем напълно. Откъсът от Евангелието на Йоана, с който завършихме вчера, ни разкрива добре, че, още от първите думи, това Евангелие съдържа почти безгранични тайни относно развитието на Вселената и човека. Може би ще имаме случай да обясним, защо най-великите между онези, които са описали духовните събития, е трябвало да прибягват да този сбита и символична форма, която характеризира първите стихове на Евангелието на Йоана.



Нека сега се върнем, но по един друг начин, към някои познати факти на духовната наука, за да видим, как ние отново намираме тези факти в това Евангелие. Нека говорим за сравнително прости неща.

Знаем, че човекът, така както той ни се представя обикновено, се състои от четири главни члена: Физическо тяло, етерно или жизнено тяло, астрално тяло /или тяло на усещанията/ и Азът. В обикновения живот, през деня, тези четири принципа са органично свързани помежду си. Но нощно време, през време на съня, астралното тяло и Азът се излъчват от физическото и етерното тела. Човекът, който спи, се състои само от физическо и етерно тяло; той се намира в едно състояние аналогично на това на растението. Защото така, както ние го виждаме във физическия свят, растението е съставено само от физическо и етерно тяло; то няма нито астрално тяло, нито Аз; това именно го различава от животното и човека. Защото астралното тяло се явява заедно с животното, а Азът с човека. И така, ако през време на съня човекът прилича на растение, това значи, че той се състои тогава само от физическо тяло и етерно тяло. Въпреки това, даже и спящият човек е нещо повече от едно растение, защото в течение на развитието към своите физическо и етерно тела той е придобил и едно астрално тяло, носител на неговите радости и страдания, на желанията, инстинктите, страстите, а също така и един Аз. Но винаги, когато към по-нисшите елементи се прибави един по-висш елемент, самите по-нисши елементи биват преобразени. Ако едно астрално тяло би се прибавило към едно растение, така както то съществува днес в природата, това астрално тяло не би само обгърнало растението в неговата горна част, но би проникнало в него и тогава би трябвало да се яви нещо подобно на месото на животното; и би се получило едно друго преобразуване, ако освен това би се прибавил един Аз, който би проникнал растението. Ето защо, ако се намираме пред едно същество, което, както човекът, притежава не само физическо тяло, но съдържа и по-висши, свръхсетивни елементи, тези елементи намират своя израз и в нисшата природа. Както вашата душа се изразява чрез физиономията, така и физическото тяло е един израз на работата на астралното тяло и на Аза; ние не виждаме в него само това физическо тяло, но също и един физически израз на невидимите членове на човешкото същество. По същия начин системата на жлезите в човешкото физическо тяло е израз на етерното тяло. Всичко, което е съставна част на нервната система, е израз на астралното тяло, а цялата система на кръвообращението е израз на Аза. По този начин във физическото тяло ние трябва да различаваме една четворна организация и само един груб материализъм би искал да постави на същата плоскост различните вещества на човешкото физическо тяло. Кръвта, която се движи в нашите кръвоносни съдове, е станала това, което тя е, защото Азът е проникнал в човека. Нервната система е получила своето днешно устройство затова, защото в човека работи астралното тяло; а системата на жлезите дължи своето съществувание на етерното тяло. Тогава вие лесно ще разберете, че от момента на заспиването и до момента на събуждането си човекът е едно същество пълно с противоречия. Защото едно растение не притежава едно вещество, което да е израз на астралното тяло /нервната система/, то не съдържа също така и никакъв израз на Аза /кръвоносната система/.

Едно физическо същество, какъвто е човекът, не може да съществува освен когато в него се намират етерното и астралното тела и Азът. Но астралното тяло и Азът на човека напускайки през нощта физическото и етерно тела, правят от него нещо пълно с противоречия. Ако от момента, когато вие заспивате, и до момента на събуждането ви не би се намесило нещо друго, ако вие просто бихте извлекли астралното тяло и Аза от физическото и етерното тела, в момента на събуждането си вие бихте намерили вашата нервна и кръвоносна система напълно разрушени; защото те не биха искали да съществуват без да имат в себе си едно астрално тяло и един Аз.

Посветеният ясновидец вижда следното: Постепенно с оттеглянето на Аза и на астралното тяло, един Божествен Аз и едно божествено астрално тяло /във всеки случай нещо, което ги замества/, влизат в човека, за да го запазят до момента на събуждането. От това вие виждате, че в сферата на нашето физическо съществуване работят и други същества, различни от тези, които се проявяват външно. Във физическия свят минералите, растенията, животните и хората съществуват и се проявяват външно; хората са най-издигнатите същества във физическия свят. Единствено те имат физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. От факта, че през време на съня астралното тяло и Азът се оттеглят, вие можете да заключите, че това астрално тяло и този Аз днес притежават известна независимост, че те могат, така да се каже, да се изолират от всекидневния живот, за известно време, и да живеят отделени от физическата и етерната обвивки.

Също както през време на деня физическото и етерното тела на човека са носители на Аза и на астралното тяло, т.е. точно най-личните елементи, така през нощта те стават храм на висши "астрални същества" и "същества-Аз". Сега заспалият човек ни се явява в съвършено нова светлина, защото ние знаем, че в него бдят тези същества, които поддържат сградата на тялото през време на съня и които също принадлежат на сферата на нашия живот. Тези факти са поучителни за нас и ако ги съпоставим с някои наблюдения на ясновидството, те ни дават някои сведения за развитието на човека. Ние ще ги сравним с главните духовни събития на човешкото развитие.



Въпреки че астралното тяло и Азът са най-висшите и най-вътрешни принципи на човешката природа, те съвсем не се показват като най-съвършените. Физическото тяло е по-съвършено от астралното тяло, даже и за едно повърхностно наблюдение. Преди две години аз показах съвършенство толкова по-удивително, колкото по-отблизо го проучваме. Чудесното устройство на сърцето и на човешкия мозък могат да задоволят не само най-големите интелектуални изисквания, ако ги изучаваме от гледището на анатомията, но и да по вдигнат естетическите и морални чувства на онзи, който пристъпва към това изучаване с цялата си чувствителност. Астралното тяло не е достигнало още тази степен на съвършенство. То е носител на радостите и страданията, на инстинктите, желанията и т.н., и трябва да признаем, че по отношение на своите наслади, на своите желания човекът се отнася по едни начин, който малко благоприятства живота на сърцето и на мозъка. Чрез своя стремеж към наслаждения човекът консумира неща, които, като кафето, са между другото отрова за сърцето. Чрез това той доказва, че астралното тяло желае наслади, които са вредни за един така мъдро устроен орган, какъвто е сърцето. Години наред сърцето устоява на тези отрови, които човек консумира чрез своето астрално желание за наслада. Това ви показва, че физическото тяло е много по-съвършено отколкото астралното тяло, въпреки че в бъдеще астралното тяло трябва да бъде много по-съвършено от физическото. Днес физическото тяло е по-съвършено развито отколкото астралното. Това се дължи на обстоятелството, че физическото тяло е действително най-старият елемент на човешката природа. То е било дълго обработвано в миналото, преди създаването на Земята. Историята на образуването на Земята, която се изучава днес, е в крайна сметка само една материалистична хипотеза: Няма значение, дали тази хипотеза носи името Кант-Лапласова или някое друго по-модерно име. Все пак тези материалистични хипотези са полезни, за да можем да разберем по-добре външното устройство на нашия свят, но те не са никак годни да обяснят духовното, както човекът минава от едно въплъщение в друго, така и нашата Земя да бъде това, което е днес, тя е била това, което духовната наука нарича "Старата Луна". Това не е била нашата настояща Луна, но едно минало състояние до днешното, така и Земята е минала от състоянието на "Стара Луна" до състоянието "Земя"; старата Луна е един вид едно минало въплъщение на Земята. Въплъщение, което е предшествало това на старата Луна, е било това на "Старото Слънце"; не сегашното Слънце, но едно друго минало състояние на нашата Земя; най-после преди "старото Слънце" е съществувал "старият Сатурн". Следователно нашата Земя е минала през три етапа: Сатурн, Слънце, Луна и сега се намира в четвъртия етап, този на Земята. Първият зародиш на нашето физическо тяло е бил положен на стария Сатурн* /* Рудолф Щайнер "Духовна наука"/. Бихме искали също да кажем: Нищо от това, което днес ни заобикаля, растително, животинско, минерално царства, не съществуваше на тази първична планета, стария Сатурн. Но там съществуваше човешкото физическо тяло в своя първоначален зачатък. То беше съставено съвършено различно от това, което е днес. То съществуваше в зародишно състояние. Когато Сатурн завърши своето развитие, той навлезе в космическата нощ, също както след смъртта човек минава през духовния свят, преди да може да се прероди. Сатурн се преражда също и става "Старото Слънце". Също както растението се ражда от семето, така на старото Слънце се появява отново човешкото физическо тяло. Човекът не беше растение, но беше стигнал до степента на растение. Той беше съставен от физическо тяло и етерно тяло и неговото съзнание приличаше в онова време на дълбоко съзнание, което днешният човек има, когато спи без сънуване, което днес има цялото растително царство, което ни заобикаля.

слънчевото съществувание завършва; започва една нова космическа нощ. След като Слънцето бе минало през тази космическа нощ, през така наречената Пралайа, то възниква отново под формата на старата Луна. Отново се проявяват тези елементи, които съществуваха на Сатурн и на Слънцето, т.е. физическо и етерно тела, и сега през лунния период към тях се прибавя астралното тяло. Виждате следователно, че това човешко физическо тяло, родено на Сатурн, минава на Луната своята трета степен на развитие; етерното тяло, което беше прибавено върху Слънцето, се издига на Луната на своята втора степен на развитие. А астралното тяло, което се явява едва на Луната, се намира едва на своята първа степен на развитие.

Тогава на Луната се случва нещо, което не беше ставало през сатурновото и слънчево състояния. Дотогава човекът беше неделим; но през лунния период планетата се разделя на две части; едно Слънце и един спътник, Луната. Докато при сатурновото развитие става дума само за едно планетарно развитие /а също и при слънчевото развитие/, за Луната това важи само за първия период на нейното съществувание. Отначало всичко образуваше една единна планета. След това се появяват две планетни тела. Явно е, че Слънцето, което се появи тогава, не беше нито сегашното Слънце, нито старото Слънце, за което говорихме по-горе; то възниква чрез отделяне от старата Луна, която сега се върти около него. Защо тази планета, която е едно предшествуващо въплъщение на нашата Земя, се разделя така на две части?

Причината е, че заедно със Слънцето от общата маса се отделят най-тънките вещества, за да образуват една отделна звезда; най-грубите части и нисшите същества останаха върху старата Луна. Ние намираме следователно, че през лунната фаза от едно небесно тяло се образуват две: Едно слънчево тяло, населено от възвишени същества, и едно лунно тяло, населено от нисши същества. Ако всичко беше останало съединено в едно тяло, някои същества, които се бяха развили на Луната, не биха искали да следват бързия ритъм на развитие на слънчевите същества; те не бяха достатъчно напреднали за това. Те трябваше да отделят най-грубите вещества от другите по-тънки и да си построят от тях едно специално поле на действие. Същевременно висшите същества не биха искали да останат съединени с тези груби вещества; това би забавило тяхното бързо развитие. Те също се нуждаеха от специално поле на действие за своето развитие и за целта отделиха Слънцето. Нека сега разгледаме тези същества, които се намираха на старото Слънце и тези, които населяваха старата Луна, след отделянето.

Знаем, че зародишът на човешкото физическо тяло бе положен през време на сатурновото състояние; етерното тяло бе прибавено към него през време на слънчевото състояние и астралното тяло през време на лунното състояние. Тези така устроени човешки същества или по-добре казано тези първобитни същества бяха останали на Луната след отделянето; именно те не можеха да следват по-бързия ритъм на развитие на слънчевите същества. През този период на Луната тези човешки същества имаха степента на развитие, което днешните животни имат на Земята. Животното също има физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Не трябва да мислим, че на старата Луна хората са били животни. Тогава човешката форма беше съвършено различна от тази на днешните земни животни; ако бих се опитал да ви опиша тези форми, бихте ги намерили твърде чудновати. Следователно върху старата Луна ние намираме прадедите на днешния човек, съставени от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло; след отделянето на Слънцето те минават през един процес на сгъстява не на тези три тела.

Но това, което се беше отделило заедно със Слънцето, беше също минало през трите стадии на развитие на сатурновото, слънчевото и лунното състояние. Тези елементи поеха, така да се каже, посоката на Слънцето, докато прадедите на човека поеха лунната посока. За съществата, които последваха Слънцето, ние също можем да различим един троичен организъм абсолютно успореден на троичния организъм на човека; само че вместо тези три организма да станат по-груби чрез отделянето, тези същества ги бяха направили още по-тънки. Представете си този процес така: След отделянето, състоянието, което човекът беше достигнал чрез това, че беше получил на Луната едно астрално тяло, се понижи и той слезе, един вид, до степента на животинството; той загрубя и се втвърди. Напротив, съществата, които бяха привлечени от по-тънките вещества върху Слънцето, станаха още по-фини. Така, докато човекът се втвърдяваше върху Луната, тези същества, притежаващи една твърде висока духовност, се разцъфтяваха. Винаги там, където се явява животинството, хората с право са различавали различни степени на животни. За хората-животни на Луната имаше три ясно отличаващи се степени, които духовната наука нарича степени на "телец", "лъв" и "орел". Това са първообрази. Следователно върху Луната намираме три различни групи: Човекът-телец, човекът-лъв и човекът орел. Въпреки, че тези имена не трябва да назовават сегашните орел, лъв и телец носещи това име, все пак лъвът изразява определен аспект на изродената природа на тези първобитни лунни хора, които назоваваме с името човеци-лъв. Днешният телец /вол/ представлява изродената природа на човеци-телец и т.н. Същевременно на Слънцето се намираха духовните първообрази на тези животни. Те също образуваха три групи, отговарящи на трите различни видове човеци-животни върху Луната; това са ангелските същества, същества духовни, които духовната наука също назовава лъв, телец и орел, но представляват първообразите на първите. Следователно, когато повдигнете поглед към Слънцето, вие ще намерите там първообразите, духовни същества, които се изразяват чрез красиви и пълни с мъдрост форми. Върху старата Луна вие ще намерите грубите копия на съществата, които съществуваха на Слънцето.

Тези копия върху Луната бяха във връзка със своите духовни първообрази на Слънцето. Следователно на старата Луна ние намираме една група първобитни хора, човеците-телец, и горе на Слънцето една група духовни същества, Духовете-Телец. Между първообраза и копието съществува една духовна връзка. Защото първообразът е груповата душа, която действа от там върху копията. Силите се излъчват от груповата душа и направляват от горе копията: Духът-лъв направлява човеците-лъв; духът-орел направлява човеците-орел и т.н. Ако тези възвишени духове бяха останали свързани със своите копия, ако те трябваше да обитават в тях, те не биха искали да използват своите сили за доброто и развитието на копията. Те трябваше да си кажат: "Ние трябва да бдим с по-голяма грижа за спасението на тези, които са останали върху Луната. Ние не можахме да се развиваме там, поради царуващи е там условия. Ето защо ние трябва да обитаваме на Слънцето и оттук да изпращаме своите сили долу към човеците-животни". Този е смисълът на развитието. За определени същества беше необходимо едно по-висше поле на действие, отколкото за тези същества, които съставляваха техните физически копия. Така ние виждаме как развитието поемаше от една страна един възходящ път, а от друга страна един низходящ път.

Развитието върху Луната продължи. Духовните същества, които действаха отвън върху физическите копия, одухотворяваха чрез това Луната; така че тя отново можа да се съедини със Слънцето. Първообразите приеха в себе си, погълнаха в себе си, така да се каже, тези копия. Тогава отново настъпи една космическа нощ, едно духовно състояние, един Девакан. /Тези космически нощи се наричат също Пралайа, а състоянията Сатурн, Слънце, Луна се наричат Манвантарас/. След тази космическа нощ, из мрака на Вселената се появи нашата Земя, мисията на която ще бъде да доведе човека дотам, където към физическото, етерното и астралното тела ще може да се присъедини Азът.

Но всичко, което се беше вече развило в миналото, трябва да се повтори. Един космически закон изисква, щото, когато трябва да се проведе едно по-висше състояние, всичко, което е съществувало по-рано, да се повтори.

Следователно Земята трябваше отново да повтори старото сатурново състояние. Още веднъж, като от едно космическо семе, се разви зачатъкът на човешкото физическо тяло. След това дойде едно повторение на слънчевото състояние, после повторението на лунното състояние.

Отначало днешните Слънце, Земя и Луна са съединени и образуват едно тяло; след това Слънцето отново се отделя заедно с висшите същества, които се нуждаеха от едно по-висше поле на действие. Тези същества отнасят със себе си най-тънките вещества, за да образуват с тези вещества полета за своето действие във Вселената. Между тези същества се намират особено тези, които в миналото бяха първообразите на животинските форми. Всички същества, които през периода на старата Луна бяха до стигнали необходимата зрялост, бяха напреднали; те не можеха вече да живеят в по-грубите вещества, нито в нисшите същества. Те трябваше да се отделят от Земята-Луна, за да основат на новото Слънце, днешното Слънце, едно ново съществувание.

Тези същества бяха потомци на онези, които вече се бяха развили през лунната фаза и бяха тогава Духове-Лъв, Духове-Телец, Духове-Орел. Най-напредналите от тях бяха такива, които бяха съединили в себе си природата на телеца, лъва и орела, за да образуват едно хармонично цяло. Те могат да бъдат назовани първообрази на "човеците", като "духове-човеци", в истинския смисъл на думата. Следователно между Духовете-лъв, Духовете-телец и Духовете-орел се намираха онези, които бяха достигнали една по-висока степен на развитие: Духовете-човеци /духовни-човеци/. В началото на нашата Земя те обитават на Слънцето. Те са, така да се каже, духовните първообрази на онези, които се развиват тогава върху "Земята-Луна", небесното тяло отделило се от Слънцето. Поради това, че върху старата Луна се беше получило едно сгъстяване или едно втвърдяване на тези същества, потомците на тези същества на старата Луна трябваше да се явят отново с една склонност към сгъстяване, към изсъхване. Действително за Земята-Луна, отделена от Слънцето, настъпи един печален и пустинен период. Горе, на Слънцето, едно ускорено оживление на развитието произвеждаше една пълнота на живот, докато върху тялото "Земя плюс Луна" царуваха печални условия на едно все по-ясно втвърдяване.

Тогава се случи нещо, което единствено направи възможно продължението на развитието: Това, което днес съставлява нашата Луна, се отдели от общото небесно тяло "Земя-Луна", и това, което образува нашата Земя остана само. Така бяха отделени най-грубите вещество, които бяха причинили цялостното вкаменяване на Земята; Земята се освободи от елемента, който би я превърнал в пълна пустиня. Следователно, в началото на земното развитие Земята беше съединена със сегашното Слънце и сегашната Луна. Ако Земята беше останала съединена със Слънцето, човекът никога не би достигнал своето настоящо състояние на развитие; той не би искал да подържа ритъма на развитие на слънчевите същества. В тези висши сфери, на Слънцето, човекът, такъв какъвто той живее на Земята, не би искал да напредва; но на Слънцето се развиваше един духовен първообраз на човека, от който днешния човек в неговата физическа форма е всъщност само едно копие /образ и подобие/. Ако от друга страна Луната беше останала съединена със Земята, човекът постепенно би изсъхнал, би се мумифицирал. Земята би станала едно вкаменено небесно тяло. Вместо днешните човешки тела, върху земната почва би имало само безжизнени същества от старата Луна, състоящи се от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, да получат и един Аз. Благодарение на това, че силите на Луната и на Слънцето си държаха равновесие, стана възможно оплодяването на човека от Аза.

Развитието започнато на Луната и пренесено на Земята беше в начало само едно слизане, едно материализиране. Но от момента, когато Луната се отдели, развитието на човешкото същество получи един тласък на горе. През време на целия този период духовните същества, първообразите, които се бяха оттеглили на Слънцето, продължаваха своето развитие.

Представете си, че се намираме пред едно много твърдо парче желязо. Приемайки, че сме средно силни хора, ние бихме искали да бием този блок желязо дълго време, без да успеем да му дадем форма; само нагорещявайки желязото ние бихме искали да го моделираме. Същото беше и със Земята, когато най-грубите вещества се отделиха от нея; земните същества можаха да станат отново пластични. Тогава влязоха в действие съществата, които обитаваха Слънцето и които в миналото се бяха изразявали чрез груповите души. Представете си, че бихте се намирали върху това старо небесно тяло съставено от Земя плюс Луна. Вие бихте видели също и духовните същества, които току-що описахме. Вие бихте забелязали, че всичко намиращо се на Земята изглеждаше втвърдено, мъртво. Слънчевите сили не можеха вече да сторят нищо над всичко това, което се готвеше да стане огромно поле от мъртви. След това вие бихте видели масата на Луната да се отделя от Земята, земните вещества да стават меки и пластични и силите идващи от Слънцето отново намират възможност да действат върху тях. Вие бихте видели тогава, че Духовете-телец можаха отново да възобновяват своето действие върху земните същества, които бяха тяхно копие, а също и Духовете-лъв и Духовете-орел. И вие бихте си казали: "- Сега Луната се намира извън Земята. Лошото влияние, която тя упражняваше, е понижено, защото тя се е оттеглила и действа само от разстояние". Така Земята отново бе направена възприемчива за влиянията на духовните същества. Ако насочим нашия ясновиждащ поглед назад към старото сатурново състояние, ние виждаме, че там се намира първият зачатък на човешкото физическо тяло. Днешните физически форми са произлезли първоначално от всемирния хаос. След това идва слънчевото състояние, където към първоначалната форма на физическото тяло се прибавя етерното тяло. На старата Луна получават астрално тяло както формите, които продължават своето развитие върху Луната, така и духовете, които се намират на отделеното Слънце. На Луната обитаваха копията на тези духове, които копия се намираха на степента на животинското царство; на Слънцето обитават първообразите, духовните първообрази. След това върху Земята се образува постепенно едно състояние, което дава на човека способността да приема отново астралния елемент, развит върху Слънцето през време на лунното развитие. Нека разгледаме тези четири състояния.

Висшата сила, която през време на сатурновото развитие е дала из всемирния хаос зародиша, за да се яви човешката форма, е наречена от евангелиста Йоан "Логос". Това, което на Слънцето бе прибавено към създадения на Сатурн зародиш, той го нарича "живот”, а ние го наричаме етерно или жизнено тяло. Това, което бе прибавено на Луната, той го нарича "светлина", защото това е астралната, духовната светлина. Върху старата Луна, когато тя бе отделена, тази астрална светлина произведе втвърдяването, докато на самото Слънце тя произвеждаше един растеж на духовността. Това, което беше одухотворено по този начин, продължи своето развитие. Когато в началото на земната фаза Слънцето отново се отдели, тази светлина, която се беше развила на третия стадий на развитието /върху старата Луна/, изпращаше своите лъчи към човека, но човекът не беше още в състояние да я вижда. Тази светлина, която формираше човека, действаше като една сила, но човекът не можеше да я обхване, да я обземе. А сега нека да изразим с думите на Евангелието на Йоана същественото от сатурновото развитие:

"В Начало бе Словото".

Ако след това вземем събитията така както те са се появили на Сатурн и са се развили на Слънцето, виждаме, че е прибавено етерното тяло. Тогава Евангелието на Йоана казва:

"И Словото бе Животът"

На Луната към човешкото същество се прибавя астралното тяло, а също и към духовните същества:

"В Живото слово се роди Светлината"

Светлината продължаваше да се развива; от една страна тя стана ясновидната светлина, когато Слънцето се отдели от Земята, а от друга страна, в човеците тя стана тъмнина. Защото когато човекът трябваше да получи светлината, той, който беше "тъмнина", не разбра светлината. Когато върху Евангелието на Йоана хвърлим светлината на Акашовите записи, ние разбираме по този начин него вия език, този на развитието на световете.

В началото, през време на сатурновото развитие, всичко се роди от Логоса. През време на слънчевото развитие Животът беше в Логоса. От живия и светещ Логос се роди през лунната фаза Светлината. А на Слънцето, през време на земното развитие, от Логоса се образува светлината в една висша форма; но човеци те бяха в състояние на тъмнина. От Слънцето, духовете, които бяха духове напреднали в своето развитие, Духовете-телец, Духовете-лъв, Духовете-орел и Духовете-човеци, изпращаха своите лъчи от Светлина върху Земята към човешките тела в процес на формиране. Но тези последните бяха в "тъмнината" и не можеха да разберат Светлината, която идеше от горе. Но тук ние не трябва да си представяме една физическа светлина, а излъчвания на духовните същества, на първообразите, които бяха духовна светлина. Човеците не можеха да я приемат в себе си, те не я разбираха; тази светлина работеше за цялото развитие на човеците, но те не я осъзнаваха.

"И светлината свети в тъмнината, но тъмнината не можеше да я разбере".

Така авторът на Евангелието на Йоана ни представя тези велики истини. Тези, които познаваха тези неща, бяха наричани през всички времена "служители или свещеници на Логоса", такъв, какъвто той е бил от самото начало. Следователно в Евангелието на Йоана ни говори един свещеник или служител на Логоса такъв, какъвто този Логос е бил от самото начало. В Евангелието на Лука ние намираме същия ред от факти. Той разказва нещата "според това, което са ни научили онези, които са били очевидци от самото начало и които са станали служители на Словото". Така ние сме убедени, че тези документи наистина произхождат от служители на словото, когато чрез нашето изследване можем да проследим нашата Земя в нейното развитие като Сатурн, Слънце, Луна. Тези документи са били написани от онези, които знаеха да четат в духовните светове и които са живели в древни времена. Ние можем да ги гледаме лице срещу лице и да им кажем: "- Ние ви разпознаваме, ние отново намираме в духовната наука или антропософията това, които вие съумяхте да видите".



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница